Решение № 43 от 6.3.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 358/2025 г.

С постановеното от Кюстендилския районен съд решение №583/16.05.2025г. е отхвърлен предявения от С. М. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.К., ул.“•••••••••“№*-* срещу Частен съдебен изпълнител В. А., рег. №••• , с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1000 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата следствие на виновно извършени, неправомерни и незаконосъобразни действия по изп.д. №20237420400476, изразяващи се в осъществен от ЧСИ В. А. на ••••••••г. въвод в недвижим имот, намиращ се в гр.Кюстендил, ул.“••••••••••• „№*-*, ет.*, като неоснователен.Г. е осъдена да заплати на адв.Ю. М. от АК – Кюстендил, личен №•••••••••••••, с адрес: гр.К., ул.“•••••••••••••“№••, ет.*, офис •• сумата 400 лв- адвокатско възнаграждение, за осъществено безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв.Решението е с участие на трето лице помагач – Застрахователно дружество„Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, с адрес гр.С., бул.“••••••••••••••“№••. В срока за обжалване на решението е постъпила въззивна жалба, подадена от С. Г. чрез пълн-ка адв.Д. М.- САК.В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато нарушение в материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила.Изводът в решението, че за въвода по изп.д.№476/2023г. извършен на 10.08.2023г. не е следвало да се изпраща призовка за доброволно изпълнение на ищцата С. Г. се оспорва, като неоснователен.Посочва, че въводът е извършен на 10.08.2023г. на основание изпълнителен лист от дата 10.05.2023г., издаден от РС – Кюстендил І с-в, на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 ГПК, при влезли в сила решение №260331/13.05.2021г. по гр.д.№1188/2019г. по описа на РС – Кюстендил и решение №29/22.02.2022г. по в.гр.д.№330/2021г. по описа на ОС – Кюстендил, считано от 13.04.2023г.На основание изпълнителния лист С. Г. е трябвало да предаде на Д. С. Н. описания в изпълнителния лист недвижим имот.Образувано е изп.д.№20237420400476 по описа на ЧСИ В. А., призовка за доброволно изпълнение до длъжника не е била изпратена , поради обстоятелството на проведен през 2004г. първи въвод за същия имот.Позовавайки се на обстоятелството, че изпълнителните основания по изпълнителните дела от 2004 и 2023г. са различни , въз основа на Постановление за възлагане и въз основа на съдебно решение по чл.108 ЗС, излага становище, че в условията на образувано изпълнително дело на основание изпълнителен лист за осъдителен иск по чл.108 ЗС, не е налице хипотеза на самоволно възвръщане владението по правилата на чл.525, ал.1 ГПК, в която хипотеза не е нужен нов изпълнителен лист.В този случай ЧСИ категорично е дължала изпращане на ПДИ в срока за доброволно изпълнение.Вместо това, в случая длъжника само е била уведомена за насрочения въвод , без да е връчена призовка за доброволно изпълнение , което ако е било направено то ищцата би могла да изпразни имота от своите лични вещи за да се избегне нанасянето на щети по тях.С неизпълнението на това задължение се свързва извода за незаконосъброзност и противоправност на последващите действия по извършване на въвода.За съществено процесуално нарушение , изразяващо се в отхвърляне искането на ищцата, за откриване на производство по оспорване на Протокол за въвод от дата 10.08.2023г., при своевременно оспорване, поради липса на описание за състоянието на вещите в него, свързани с присъствието на ищцата по време на въвода и изнасянето на мебелите, както и за нейното напускане на имота, съвпадащо с идването на дъщеря й, около 12ч и то след като по отношение на същата е упражнено насилие от лица, придружаващи ЧСИ В. А., при което е отишла да търси медицинска помощ, потвърждаващо се от болничен лист, издадена на 10.08.2023г. в 13:40ч Вещите са били оставени оставени „ под терасата на сухо и защитимо място“ .Жалбоподателката твърди, че вещите се били оставени на открито на терасата по протежение на външното стълбище, не под терасата, като в същия ден е завалял дъжд и така са увредени.Оспорва се констатацията, че гардеробът е двукрилен, тъй като този гардероб всъщност е трикрилен.Освен, че е бил счупен при изнасянето , бил е намокрен и от дъжда , оставен на Терасата от Съдебния изпълнител.Настоява, че Протоколът е бил оспорен своевременно в първото съдебно заседание, проведено на 06.11.2024г, а с отхвърляне на посоченото доказателствено искане правото й на защита е било нарушено.Счита за доказано по делото осъществяване на всички елементи за ангажиране отговорността на Съдебния изпълнител.Излага съображения относно юридическото съдържание на понятието за причинна връзка, като счита, че пряка последица е налице при директно въздействие върху правната сфера на увредения, при липсата на което той не би претърпял вредите, и определя, като преки тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат т.е адекватно следствие от увреждането.Позовава се на постановените в този смисъл решение №139/2011г. гр.д.№1445/2009г. ВКС, ІV г.о, решение №207/2019г. по гр.д.№320/2017г. ВКС, ІV г.о, решение №340/13 по гр.д.№1295/2011г. ІV г.о на ВКС, решение №184 /2011г. по гр.д. №1124/2010г. на ВКС, ІІІ г.о и др.С оглед показанията на разпитания свидетел Й. С., която е посетила имота непосредствено след извършения въвод, и видяла на цялото стълбище разхвърляни дрехи и посуда, счупен гардероб , мебелите изнесени навън , поддържа доказаност на твърдението.Пояснява, че начина по който са били изнесени вещите от имота( през балконската врата) е причинило счупване на трикрилия гардероб.Вещото лице извършило и личен оглед на повредените вещи потвърдило, че балконската врата е тясна, за да може през нея да се изнесе без увреждане сглобен трикрилен гардероб, опровергаващо твърдението на съдебния изпълнител , че не са били нанесени щети на имуществото на Г. при изнасянето му от имота.Със съдебно – оценителна експертиза е установено, че вещите ,изнесени от ЧСИ при въвода във владение, имат увреждания от дъждовна вода , което е в съответствие с твърденията на ищцата, че вещите са били оставени навън незащитени и в деня на въвода е завалял дъжд, който допълнително е увредил мебелите.Жалбоподателят счита, че съдебните изпълнител носи отговорност за изчезване, погиване и унищожаване на движимите вещи на длъжника, както ако се е разпоредил те да бъдат изнесени от имота и оставени без пазач, така и ако вещите са били оставени в имота – предмет на въвода във владение и по – късно изчезнали, погинали или унищожени.В този случай в съдебната практика е прието, че погиването и унищожаването на вещите е пряка последица от незаконосъобразно извършени от съдебния изпълнител действия по въвода във владение на имота, в който са се намирали тези вещи, поради което ЧПозовава се на установеното в съдебната практика разбиране, че ЧСИ носи отговорност за имуществени вреди в размер на стойността на вещите по реда на чл.441, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ вр. с чл.45 ЗЗД.Доколкото в заключението на вещото лице са дадени осреднени пазарни стойност на вещите, предмет на спора, към датата на въвода 10.08.2023г., а заключението е изготвено след техният оглед, при изслушването на вещото лице било потвърдено местоположението на вещите , което не е в съответствие с посоченото от Съдебния изпълнител в отговора на исковата молба, а с приетата експертиза искът е бил доказан и по размер,то въззивникът счита, че е претърпял имуществена вреда съизмерима с равностойността на увреденото имущество към датата на увреждането , намираща се в причинна връзка с допуснато от ЧСИ А. незаконосъоб разно и противоправно поведение, причина и за понесените от С. М. Г. имуществени вреди.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, за сумата 1000 лв, претендиранаот за обезщетение за претърпени имуществени вреди следствие на увредено движимо имущество.Претендира и разноски. В писмен отговор подаден в законоустановения срок от ответника – ЧСИ В. А., представлявана от адв.Ю. М. е обосновано становище за неоснователност на подадената въззивна жалба респ. за правилност на обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.441 ГПК във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.74, ал.1 ЗЧСИ, което следва да бъде потвърдено.Ответникът счита, че в условията на въвод във владение по чл.525, ал.1 вр. с чл.522, ал.1 ГПК на основание съдебни решения по гр.д.№1188/2019г. и в.гр.д.№330/2021г. КОС, след като по друго дело ищцата вече е била извадена принудително от владение, което самоволно си е върнала счита, че извършването на въвода на датата на която е бил насрочен – 10.08.2023г. е законосъобразно, тъй като не е било необходимо даване на срок за доброволно изпълнение и длъжникът е бил редовно уведомена на 29.07.2023г.Поддържа, че въводът е осъществен точно и в рамките на имота, предмет на принудително изпълнение , като са отстранени покъщината и мебелите на изважданото лице.При въвода не са причинени твърдените от ищцата повреди и не са унищожени мебели и каквито и да било вещи от нейната покъщина, свидетелство за което според ответника е съставения Протокол, подписан от участвалите в него лица – взискателят, неговият пълномощник , служителите на МВР и ключаря, с изключение на длъжницата.Счита, че доказателствената сила на Протокола не е оборена от ищцата, която носи доказателствената тежест за това.Събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключение на СОЕ, не опровергават удостоверените в Протокола фактически констатации.За несъстоятелно е определено твърдението , че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отклонил недопустимото и несвоевременно искане за откриване на производство по оспорване на протокол за въвод от 10.08.2023г. Ответникът счита, че извода за липса на доказателства за причиняване на сочените от ищцата вреди е правилен, подкрепящ се от показанията на свидетелката Й. С., които са обсъдени задълбочено и в съвкупност с останалите доказателства по делото, в резултат на което точно е преценено, че не доказват противоправно поведение на ЧСИ при извършване на въвода.Вещите отстранени от имота, предмет на въвода са описани в съставения протокол и са били подредени по начин да се избегне тяхното увреждане, като е осигурена реална възможност на ищцата да се погрижи за тях.В съответствие с изложеното за правилен е определен извода, за липса на причинна връзка между извършения въвод и сочените от ищцата повреди на покъщина, която длъжницата е могла да си прибере, подредени на сухо място в рамките на двора.Ответницата счита, че в първоинстанционното производство не е доказано наличието на елементите от фактическия състав за реализиране имуществената отговорност на Съдебния изпълнител , за незаконосъобразно принудително изпълнение, решението за отхвърляне на иска поради това счита за правилно и законосъобразност.В съответствие с изложеното е искането за потвърждаване на обжалваното решение №583/16.05.2023г. по гр.д.№316/2024г. В отговора се съдържа искане за заплащане на разноски за въззивната инстанция, в това число следващото се адв.възнаграждение, тъй като ответницата е представлявана при условията на чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв. Отговор по жалбата е подаден и от "Застрахователно дружество Евроинс" АД , ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул."Христофор Колумб"№43, представлявано от Й. Ц. - Председател на Съвета на директорите и Р. Б. - изп.д.р, подадена от юрк Х. А.- трето лице помагач в процеса.В подадения отговор е обосновано становище за неоснователност на жалбата.Ответникът счита, че нарушение на правилата за осъществяване на въвода не е допуснато, тъй като за съдебния изпълнител няма задължение да покани длъжника да изпълни задължението си доброволно в двуседмичен срок.Сочат се следните обстоятелства - след като с Постановление от 01.10.2004г е бил възложен недвижим имот на Д. Н., с протокол за въвод във владение от 15.11.2004г.- въззивникът е бил отстранен от недвижимия имот, след което същият самоволно е заел същия.Образувано е било наказателно дело, с което С. Г. е призната за виновна, че самоволно е заела недвижимия имот, след което е образувано изпълнително дело, в което взискателят е поискал да бъде извършено повторно предаване на владението на имота.Третото лице помагач счита, че следва да се има предвид, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици, т.е безспорно въззивникът самоволно е възвърнал владението върху имота, от чието владение е бил отстранен по надлежния ред.Повторно искане за отстраняване от имота, чрез извеждане на лицето, което самоволно си е възвърнало владението намира правно основание в разпоредбата на чл.525, ал.1 ГПК, според която не се изисква специална процедура, както е без значение дали взискателят е напуснал доброволно имота или му е бил отнет.Тъй като в разпоредбата на чл.525, ал.1 ГПК не е предвидено задължение за повторна покана за доброволно изпълнение до длъжника, то съдебният изпълнител не е дължал отправянето на такава.Действията на съдебния изпълнител, който извежда самоволно възвърналото си владение лице не представляват изпълнителен способ, а същите се явяват акт на зачитане на конститутивната сила на съдебния акт, като действието може да бъде извършвано многократно по искане на взискателя при самоволно възвръщане от длъжника.Позовава се на постановеното решение №99 по гр.д.№4873/2015г. по описа на ВКС.Въззиваемата страна - съдебен изпълнител, според третото лице помагач правилно е извършила въвода, съставен е Протокол за въвод във владение от 10.08.2023г., следствие на образуваното изпълнително дело и отправената молба от взискателя за повторно извеждане на самоволно възвърнало владението си лице.Липсата на законово изискване за предоставяне на повторен срок за доброволно изпълнение според същия обуславя извода, че съдебният изпълнител законосъобразно е изпълнил действията ,за които е оправомощен от държавата да извършва.В отговор на доводите за неправилност на постановения съдебен акт, поради липсваща причинна връзка между поведението на съдебния изпълнител и настъпилите вреди е становището, че доказателства за пряка причинна връзка между действия на съдебния изпълнител и сочените в исковата молба имуществени вреди няма, не са ангажирани доказателства за това, като от показанията на свидетеля не се установиха действия на въззиваемия , които да са в разрез с неговите професионални и служебни задължения , както същият да е причинил твърдените от въззивника вреди на имуществото му.Доказателства за недобросъвестност на съдебния изпълнител или действия, които да излизат извън границите на необходимото за да бъде удовлетворен интереса на собственика според третото лице не са установени.При ангажиране на доказателства прави искане за предоставяне възможност за становище.Към отговора е представено пълномощно, легитимиращо юрк Х. А. за надлежен подател на жалбата. На основание чл.269 ГПК,вззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от настоящия съдебен състав, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. Като има предвид определените рамки на въззивен контрол, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК съдът прие за установено следното: Производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по искова молба, в която се твърди, че на 10.08.2023 г. ЧСИ В. А. заедно с адв. Д. четирима полицейски служители, неин служител – призовкар, ключар и лицето Д. Н. нахлули с взлом в дома на ищцата, находящ се в гр. К., ул. „•••••••••••“ №*, вх. „*“, в който същата живеела от 2000 г. и изхвърлили багажа й. Посочва се, че с извършените от ответницата незаконосъобразни действия, изразяващи се в насрочване на въвод във владението на процесния имот преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, и разпореждане изнасянето на мебели, покъщнина, лични вещи и принадлежности, част от личното имущество на ищцата било увредено, а именно: трикрилен гардероб на стойност 300 /триста/ лева, който бил счупен на две по средата; спалня на стойност 200 /двеста/ лева, увредена от дъжда; двулицев матрак на стойност 300 /триста/, увреден от дъжда; 1/2 част плоскости от детско креватче/люлка на стойност 200 /двеста/ лева, разлепени от държа. В исковата молба се посочва, че при извършения въвод във владение на имота на ищцата не били предоставени никакви документи, нито бил направен опис на състоянието на жилището. Посочено е, че лицето Д. Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот без да е упражнявал фактическа власт върху същия. С оглед гореизложеното е искане за постановяване на решение, с което извършеният на 10.08.2023 г. въвод във владение да бъде признат за недействителен, както и ЧСИ В. А. да бъде осъдена да заплати на С. М. Г., сумата в общ размер на 1 000 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на увредено движимо имущество. Претендират се и направените по настоящото производство разноски.СЛд уточнение на исковата чмолба искането за прогласяване недействителността на въвода е отпаднало. В подадения отговор ответникът е твърдял допустимост, но неоснователност на предявения иск. Сочи, че въвода е била направен на основание молба с вх. №3684/29.05.2023 г. и изпълнителен лист от 10.05.2023 г. по гр.д.№1188/2019 г. на КРС и в. гр. д. №330/2021 г. на КОС е образувано изп. д. №476/2023 г. срещу ищцата за предаване на владението на недвижим имот в гр. Кюстендил, същият придобит от взискателя с постановление за възлагане от 01.10.2004 г. на публична продан по изп. д. №145/2003 г. по описа на КСИ. Бил е извършев въвод във владение на основание Постановление за възлагане.Поради самоволно възвръщане на владението обаче е било образувано наказателно производство, въводът бил насрочен на 10.08.2023г. въз основа на влезли в сила решения по гр.д.№1188/2019г. на КнРС и в.гр.д. №330/2021г. КнОС.Срок за доброволно изпълнение не е следвало да се предоставя.Длъжника била уведомена за въводе на 29.07.2023г. Вещите са били описани и подредени по начин да се избегне тяхното увреждане като е осигурена реална възможност на ищеца да се погрижи за тях. Такова е и становището на третото лице помагач, което твърди наличие на законово основание за образуване на изпълнителното производство и извършване на въвода, протекъл в съответствие със законовите изисквания и твърди недоказаност на твърдението за притежание на посочените вещи. Посоченото в отговора на исковата молба решение на Кюстендилския окръжен съд по гр.д.№330/2021г. е представено като доказателство по делото,Решението се сочи като основание за издаване на изълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство в което е осъществен оспорвания въвод, а от съдържанието му е видно, че е постановено във връзка с обжалване решение на Кюстендилския районен съд постановено по обективно кумулативно съединени искове, в това число и иск за ревандикация на имот с идентификатор 41112.500.3.1.1 на основание Постановление за възлагане от проведена публична продан. Видно от съдържанието на жалбата въззивникът не отрича, че въводът е осъществен на основание ипълнителен лист издаден за осъществяване принудително изпълнение по решение с което е бил уважен ревандикационен иск, т.е няма спор, че не е налице хипотеза на повторен въвод след първончално възввръщане на владението - не се представя Протокол за извършен въвод предшестващ процесния.. Съгласно коментирания изпълнителен лист, С. М. Г. е осъдена да предаде на Д. С. Н. владението върху следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ••••••••••1, КККР на гр.К., одобрени със Заповед №РД-1896/28.10.2008г. на изп.д-р на АГКК, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••••, с административен адрес на имот, гр.К., ул.“•••••••“№*-*, ет.* – втори строителен, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, с площ 73.48 кв.м., стар идентификатор – няма, при посочени съседи, ведно с прилежащи ½ ид.ч. от външно стълбище с площ 7.74 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и припадащото се право върху самостоятелния обект, който е идентичен с първия етаж от друетажната сграда със сутерен и два жилищни етажа, разположена в упи ХІХ -•••••• в кв.59 по плана на гр.К.. придобит от Д. С. Н., на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2004г. Не се оспорва твърдението че на длъжника е било изпратено съобщение за извършване на въвода. За извършения въвод, Съдебният изпълнител В. А. е съставила протокол на 10.08.2023г., 11:00ч., в който е отразила, че въводът се извършва въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.05.2023г. по гр.д.№330/2021г.,чрез отстраняване на длъжницата С. М. Г. и предаване владението на Д. С. Н., по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 41112.580.3. описан подробно.От съдържанието на съставения протокол е видно, че длъжникът е отказала да предаде доброволно жилището, достъп е бил осъществен с помощта на ключар, след което взискателят Д. Н. изнесъл движимото имущество, представляващо обикновена покъщина- жилищно обзавеждане и лични вещи – легло с матрак, два броя други матраци ( единичен и двоен) , секция двукрила ПДЧ, двукрилен гардероб с дрехи и завивки, 3 бр.- куфари, пътнически, книги – художедствмена литература стари с дървен шкаф, портативна шевна машина, снимки и сувенири.Тази покъщина било оставена на терасата до входната врата на етажа, в двора на къщата, под терасата на сухо и защитено място , поради отказ на длъжника да ги прибере.Сред изнесените вещи липсвало ценни такива- злато, метали, пари, документи и .В хода на изпълнението длъжницата напуснала имота дошла нейната дъщеря Е. и внука и Ц., в чието присъствие продължило изнасянето на вещите.Ников бил въведен във владение на етажа, който бил заключен.Протоколът е подписан от съдебния изпълнител, взискател, представител на РУ - Кюстендил. Свидетели - Очевидци на пренасянето на вещите по делото не са ангажирани. По делото е разпитан свидетел – Й. И. С.Свидетелката не може да определи конкретна дата, но разказва, че когато един ден посетила жилището на ищцата, видяла цялото стълбище в дрехи, разпочупен гардероб, парчета от дървения по земята, дрехи , посуда , с която може да бъде обзаведена една стая, на купища мокро.От показанията на свидетелката не става ясно къде са били разположени вещите - описва вътрешно стълбище и вещи различни от посочените в исковата молба, с изключение на гардероб не може да посома стълбище в жанието е Вещити били покрити с найлон, намиращи се на вътрешно за сградата стълбище.Описва посуда, дрехи, дървении счупен гардероб, разбит там където се отключва.Ищцата била казала на свидетелката, че някой, непознат е разбил гардероба. В първото с.з. ищцата е оспорила Потокола за въвод и сочи фактури, за правото си на собственост на повредените вещи.С молба постъпила в съда на 26.07.2025г. конкретизира оспорването, поради липса на отбелязване относно състоянието на вещите преди да бъдат отстранени от имота, вида на гардероба – трикрилен, а не двукрилен и мястото, където са били оставени ( на открито на терасата и по продължение на външното стълбище, а не под терасата, както е посочено в протокола, в същия ден е завалял дъжд).Допълнително в молбата е посочено, че поради оказано физическо насилие, в същия ден на 10.08.2023г. 13:40 ч. ищцата посетила лекар, удостоверено в болничен лист, който е представен по делото( такъв не е представен по делото).. За определяне размера на причинените вреди е назначане съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещото лице Е. Н., за извършване оценка на процесните вещи.Предмет на оценяване са – трикрилен гардероб, спалня ПВЧ, двулицев матрак с размер 200/140, детско креватче с люлка.Вещото лице направило оглед в гр.К., на ул.“••••••••••••“№* и установил – част от трикрилен гардероб с единични размер на вратите (ДхШ) 1850х390 мм, с външно прикрепено огледало на една от вратите, предна вертикална елипсовидна плоскост от спалня( Д хВ) 1640Х300 мм, задна верлтикална правоъгълна плоскост от спалня ( Д хВ) 1640Х 300 мм, двулицев матрак 200/140, детско легло с люлка.Вещото лице приема, че гардеробът и спалнята са част от спален комплект, Аура, 160/200, венге, дъб сонома, предлагани от „Мебели Виденов“, намиращи се в момента на проверката в промоция, съобрази степента на изхабяване определя тяхната стойност, възлизаща на 518.40 лв.Вещото лице е посочило сравнителни цени за оценка на двулицев матрак 200/140, по данни на ищцата закупен от Гърция, дата на придобиване 2014г., 20 години полезен живот, 50% изхабяване, оценен за сума 280.00 лв.Вещото лице е оценило и детско креватче с люлка, описана като многофункционална чебел , придобито по гласни данни през 2016г., с размери за 1900х900х700 мм, люлка с размери (Д хшХВ) 1200х700х540 мм, с три хоризонтални чекмеджета и вертикален шкаф, с два рафта, дизайнерски модел, можещи да се ползват разделно люлката като бюро, а остатъчния модул, като домашен контейнер и определил тяхната стойност на 450.00 лв. На л.91 от делото се намира съобщение чрез електронна поща, относно поръчка за закупуване на спален комплект Аура, матрак 160/200, за сума 380.00 лв – сума за плащане 443.00 лв.. При огледа на място на оценените вещи на вещото лице са били показани, част от трикрилен гардероб , ПВЧ елементи от спалня и детско креватче люлка.Люлката от креватченто била отвън до къщата в едно подбалконово пространство, а другата част в вътре в имота на в приземен енаж.От гардероба видял фронталната част,. Вратите с огледало, намиращи се на втория етаж от къщата, - процесният етаж, включващ приземен енаж, външнистълби с тераса и на тези стълби , в закрито за дъжд пространство се намирали тези части от гардероба.Вещото лице изказва предположение, че според местонахождението им на терасата при „напръсница“ вещите би могло да бъдат намокрени.Задначата част на гардероба не е видял.От спалнята е видял голяма задна стена и предна, - без наранявания по плоскостите, По вещите е имало следи от подгизване. При тези обстоятелства намирайки предявения иск за недоказан, с обжалваното решение ,съдът е отхвърлил иска.Съдът е приел, че при извършване на въвода не е допуснато неизпълнение на законовите разпореди, относно начина на извършването му, по конкретно, за необходимостта от предоставяне на срок за доброволно изпълнение - с оглед съдържанието на разпоредбата на чл.522, ал.1 ГПК с която е дефинират въвода на владение извън хипотезата на повторен въвод, при извършена публична продан.Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за неправомерни действия на съдебния изпълнител, тъй като не са разпитани очевидци на въвода.Съдът е приел липса на доказателства за вреди на притежаваните от ищцата вещи пряко следствие от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира обжалваното решение правилно и законосъобразно съотв. подадената жалба неоснователна.Съображения: С оглед разпоредбата на чл.522, ал.1 ГПК, доводите в жалбата относно съществуващо законово разпореждане за предоставяне на срок за доброволно предаване на ревандикиран имот, при пристъпване към извършване на въвод във владение в имота са очевидно неоснователни- съгласно посочения законов текст.. По- горе в изложението на настоящия съдебен акт бе посочено, че по делото няма спор, за това, че изпълнителното производство в хода на което е извършен атакувания въвод е свързано с принудително удовлетворяване на вземане, произтичащо от изпълнителен лист, издаден въз основа на уважавен ревандикационен иск.По силата влязло в сила решение( няма спор за това ) ищцата е следвало да предаде на трето за спора лице Д. Н., процесното жилище. Предмет на постановеното решение е владението върху недвижим имот.Изпълнението на непарични вземания е регламентирано в ГПК, дял ІІІ,изпълнение на непарични вземания, част от глава ХХVІІ – принудително отнемане на вещи. Съгласно чл. 522, ал.1 ГПК-лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.От съдържанието на цитирания законов текст не може да се направи извод за съществуващо задължение за съдебния изпълнител преди насрочване на въвод да предостави на длъжника срок за доброволно предаване на владението върху имота.След като ищцата не отрича, че е била надлежно уведомена за извършване на въвода, то твърдението за незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител по извършване на въвода се явява неоснователно. Законодателят не е указал как следва да процедира съдебния изпълнител с вещите на длъжника, но с оглед разпоредбата на чл.522, ал.1 ГПК следва, че и те подлежат на принудително отстраняване. По делото не са представени доказателства за увреждане на вещите при изнасянето им от жилището – преки очевидци на изнасянето на вещите при извършване на въвода не са посочени като свидетели по делото. В съставения от съдебния изпълнител на 10.08.2023г. Протокол за въвод не са споменава изобщо детско креватче с люлка, а за останалите вещи е отразено, че след като са били описани са били оставени на сухо и защитено място. Единствените сведения за повредени от дъжд гардероб, матрак и плоскости от спалня се съдържат в заключението на вещото лице Е. Н., което споделя свои възприятия от огледа извършен през 2025г., а не към момента на извършване на въвода поразди което съдът не кредитира заключението в тази част. Извод за щети на принадлижащи на ищцата вещи, като следствие от неправомерни действия на Съдебния изпълнител не може да се направи и са недостатъчни показанията на свид.Й. С., която казва, че е видяла при посещение в имота на ищцата посуда, разхвърляни дрехи, разпочупен гардероб.Свидетелката не може да уточни кога е посетила жилището, показанията и са на неясни относно нахождението на вещите, описва вътлрешно стълбище и вещи покрити с нейлон защото вали, споменава бегло за счучен гардероб и други дървении - така от показанията на свидетеля не става ясно къде е бил гардеробът, не споменава да е бил намокрен от дъжда и не става ясно по какъв начин е бил счупен гардероба Тъй като тя не е присъствала на въвода и в отсъствие на други доказателства при съществуващите колебания и очевидно неясни възприятия( вещи разположени на вътрешно стълбище, покрити с найлон защото вали дъжд и мокри) показанията на свидетеля не може да се приеме за доказано ,че гардеробът е разбит именно при изнасянето му от жилището. Въззивницита също е била длъжна да положи грижа на добър стопанин за вещите си, предвид факта ,че е била надлежно уведомена за извършване на въвода.В конкретиката на разглеждания казуси, при съобразяване разпоредбата на чл.522 ГПК указваща на възможността за принудително отстраняване на длъжника на непарично вземане, съдът не намира основание, поради недоказаност, за присъждане на обезщетение, за вреди, следствие от отстраняване на нейни вещи от ревандикиран имот и оставянето им без надзор и на неподходящо място, довело до увреждането им. Обжалваното решение съдът намира правилно и законосъобразно респ. подадената жалба неоснователна. С оглед неоснователността на жалбата разноски на въззивника не се следват.На основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38 от Закона за адвокатурата, РЕШЕНИЕ НА СЪДА C-438/22 и чл.7, ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) следва да бъде определено и присъдено адв.възнаграждение, на адв.Ю. М. – упълномощен представител на съдебния изпълнител А. за настоящото производство, за сума в размер на 300.00 лв. Водим от горното, съдът