Решение № 1620 от 7.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15072/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от А. В. В., ЕГН •••••••••• чрез адв. М. П.- САК срещу наказателно постановление (НП) № ИК-3#7 от 12.06.2025г., издадено от Д. Б. Г., на длъжност председател на Сметната палата на Република България, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 3 000 (три хиляди) лева на основание чл. 478, вр. с чл. 171, ал. 4 от Изборния кодекс /ИК/ за нарушение по чл. 171, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 9 от Изборния кодекс/ИК/. Жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се представлява от адвокат М. П.- САК с пълномощно по делото. В хода на делото по същество адвокат П. моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по подробни съображения, изложени в жалбата. Заявява, че не претендира възнаграждение. Депозира писмени бележки. Наказващият орган, редовно призован се представлява от юрк. Д. с пълномощно по делото. В хода на делото по същество моли съдът да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Депозира писмени бележки, в които доразвива аргументите си за потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ИК-3 от 14.02.2025г. на М. Т. М., на длъжност одитор, е установено, че Коалицията от партии „•••••“ е била регистрирана за участие в изборите за народни представители, проведени на 09.06.2024г., като съгласно Решение №3161- ЕП/НС от 24.04.2024г. на ЦИК за регистрацията и, същата се представлява само заедно от четири лица, между които и жалбоподателят. От представените по делото писмени доказателства, а именно т. 9 от Приложение № 2 към писмо с изх. № ЦИК- НС- 21-63/ 26.04.2024г. се установява, че съгласно чл. 164, ал. 2 от ИК за партия, отговорна за приходите, разходите и счетоводната отчетност на коалицията, е определена политическа партия „•••••“. От същият документ се установява, че като отговорни лица по чл. 164 от ИК са вписани Г. П. М.- счетоводител и Д. П. Н.- финансист. На 20.05.2024г. в гр. Пловдив бил сключен договор за медийна услуга между ПП “ ••••• “-„възложител“ от една страна и „•••••“ ООД-„изпълнител“ от друга страна, във връзка с рекламно обслужване в рамките на предизборната кампания. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора възложителят следва авансово /преди стартиране на кампанията/ да заплати на изпълнителя сумата 4 365.60 лева с включен ДДС след надлежно издаване на фактура. Към договора е приложена и фактура № •••••••• от 20.05.2024г. на стойност 4 365.60 лева с включен ДДС, издадена от „•••••“ ООД. В хода административно- наказателното производство проверяващите установили, че информацията относно горния договор не е предоставена на Сметната палата в законоустановения 7- дневен срок. Затова актосъставителят М. М. съставила процесния АУАН за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 171, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 6 от ИК. Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 3 000 (три хиляди) лева на основание чл. 478, вр. с чл. 171, ал. 4 от Изборния кодекс /ИК/ за нарушение по чл. 171, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 9 от Изборния кодекс/ИК/. По делото не се спори, че информацията относно тази рекламна агенция не е подадена в законоустановения 7-дневен срок. С оглед на това и предвид събраните доказателства съдът приема, че е налице обективно неизпълнение на задължението по чл. 171, ал. 4, вр. ал. 2, т. 9 от ИК. Предвид съвместния характер на представителството на партийната коалиция четиримата съпредседатели са упълномощили Г. П. М. да представлява я пред Сметната палата, като от доказателствата се установява, че именно той е осъществявал фактическото подаване на информацията и комуникацията със Сметната палата. По делото не се установява жалбоподателят да е извършвал действия по комуникация със Сметната палата. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства- показанията на актосъставителя М. М. и тези на свидетеля Г. М. и писмените доказателства. Съдът кредитира показанията на актосъставителя М., като обективни, последователни и съответстващи на писмените доказателства. От тях се установява, че жалбоподателят е представляващ коалицията, заедно с останалите трима съпредседатели, както и че комуникацията със Сметната палата е осъществявана чрез упълномощеното лице Г. М., като жалбоподателят не е комуникирал пряко с институцията. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. М., които са логични, непротиворечиви и се подкрепят и от писмените доказателства. От тях се установява, че именно той е осъществявал фактическото изпълнение от името на коалицията на задълженията към Сметната палата. Тези показания се подкрепят и от събраните писмени доказателства / вкл. представеното по преписката пълномощно /. Съдът кредитира писмените доказателства. Същите са еднопосочни и кореспондират с гласните доказателствени средства. При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 о т ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ИК „ В Сметната палата се създава единен публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в съответния вид избор, който се поддържа от откриването на предизборната кампания до следващите избори от същия вид“. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 9 от ИК в регистъра се включват и „наименованията на социологическите агенции и на рекламните агенции, както и на агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, с които партиите, коалициите и инициативните комитети работят. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал. 4 от ИК „по време на предизборната кампания партиите, коалициите и инициативните комитети изпращат на Сметната палата в 7-дневен срок новопостъпилата информация по ал. 2 на хартиен и електронен носител за включване в регистъра“. Съгласно разпоредбата на чл.478 от ИК „ при неподаване на информация по чл. 171, ал. 2 и 4 за вписване в единния публичен регистър на лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията, се налага глоба от 3000 до 10 000 лв.“. Съдът съобразява, че разпоредбата на чл.478 от ИК има специален характер по отношение субектите на отговорност, но същата не дерогира принципа на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който административнонаказателната отговорност е лична и се носи при наличие на виновно поведение. Разпоредбата на чл.478 от ИК определя кръга на субектите, но не освобождава наказващия орган от задължението да установи конкретно лично виновно поведение. В конкретния случай от обективна страна е налице неизпълнение на задължението по чл.171, ал. 4 от ИК. Спорът е по отношение субективната страна на деянието. Съдът съобразява, че коалицията от партии се представлява само съвместно от четирите лица, изрично посочени в Решението на ЦИК за нейната регистрация. С оглед на това е издадено пълномощно, с което конкретно лице е натоварено с изпълнение на задълженията към Сметната палата. От събраните по делото доказателства се установява, че именно това упълномощено лице е осъществявало фактическото изпълнение на тези задължения от името на партийната коалиция, като жалбоподателят не е участвал в тези действия и не е комуникирал със Сметната палата. При тези данни съдът приема, че жалбоподателят не е разполагал със самостоятелна фактическа власт да изпълни задължението по чл. 171, ал. 4 от ИК или да предотврати неговото неизпълнение. По делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е бил информиран за риск от неизпълнение или за настъпило забавяне на изпълнението. Съдът отчита, че наличието на абстрактна възможност за предприемане на определени организационни действия, като уведомяване на други лица или координация, не може да обоснове извод за виновно поведение. Подобни действия не представляват нормативно вменено задължение и неизвършването им не съставлява нарушение на задължението по чл. 171, ал. 4 от ИК. Административнонаказателната отговорност не може да се основава на предположения за неизвършване на неопределен кръг възможни действия, а следва да почива на конкретно установено неизпълнение на ясно определено законово задължение, при наличие на реална възможност за неговото изпълнение. В противен случай отговорността би придобила обективен характер, което е недопустимо. Обстоятелството, че жалбоподателят е подписал договора за медийна услуга, обуславя знание за възникване на задължението по чл.171, ал.4 от ИК, но не установява знание или предвиждане, че същото няма да бъде изпълнено в законоустановения срок. Знанието за възникване на задължение не е равнозначно на знание или предвиждане на неговото неизпълнение. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е предвиждал възможността задължението по чл.171, ал. 4 от ИК да не бъде изпълнено в законоустановения срок, нито че е съзнавал реална опасност от подобно неизпълнение. Вместо това по делото се установява изрично упълномощаване на конкретно лице да осъществява комуникацията със Сметната палата, както и фактическо изпълнение на тези дейности именно от това лице. Тези обстоятелства обосновават извода, че жалбоподателят е разчитал на надлежното изпълнение на възложеното задължение, поради което не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, нито съзнателно е допускал същия. Съдът намира, че при така установените факти не е налице и непредпазливо поведение от страна на жалбоподателя. Не са представени доказателства той да е знаел или да е могъл да предвиди възможността задължението да не бъде изпълнено, поради което не може да се приеме, че е разполагал с реална възможност да предотврати неизпълнението чрез конкретни действия, чието неизвършване да му бъде вменено като дължимо поведение. От доказателствата по делото се установява, че ПП“ •••••“ е определена като партията по чл. 164, ал. 2 от ИК, но не се установява жалбоподателят да е бил определен като лице по чл. 164 от ИК. От т. 9 от Приложение № 2 към писмо с изх. № ЦИК- НС- 21-63/ 26.04.2024г. се установява, че като отговорни лица по чл. 164 от ИК са вписани Г. П. М.- счетоводител и Д. П. Н.- финансист. В обобщение съдът намира следното: От събраните доказателства се установява, че задължението по чл. 171, ал. 4 от ИК на България е било възложено на надлежно упълномощено лице, което е осъществявало фактическите действия по подаване на съответното уведомление. Не се установява жалбоподателят да е извършил лично твърдяното нарушение, нито да е проявил небрежност при избора или контрола върху пълномощника. Предвид изложеното съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да индивидуализира нарушението и да установи по несъмнен начин кой конкретно е извършил деянието и при каква форма на вина. Ангажирането на отговорността на жалбоподателя единствено въз основа на качеството му на представляващ противоречи на принципа за лична и виновна административнонаказателна отговорност. Приемането на противното би довело до въвеждане на обективна отговорност, при която лицето се санкционира не за свое поведение, а поради заеманото от него качество, което е недопустимо в действащото административнонаказателно право. С оглед горното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за приложимост на принципа non bis in idem, основано на обстоятелството, че останалите три лица, представляващи партийната коалиция, са били санкционирани с наказателни постановления за същото нарушение. Съгласно чл. 17 от ЗАНН този принцип намира приложение, когато едно и също лице е санкционирано повторно за едно и също нарушение. За да е налице забраната за двойно наказване, следва да съществува едновременно идентичност както на нарушението, така и на субекта, спрямо когото е реализирана административнонаказателната отговорност. В конкретния случай е налице идентичност единствено по отношение на предмета – извършеното нарушение, но не и по отношение на субекта. Наложените санкции касаят други лица, различни от жалбоподателя, поради което липсва изискуемата идентичност на страните. При това положение не са налице предпоставките за приложение на принципа non bis in idem, тъй като не се касае за повторно наказване на едно и също лице за едно и също нарушение, а за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо различни субекти. По делото от страна на жалбоподателя не се претендират разноски, поради което такива не му се дължат. Предвид изхода на делото разноски не се дължат на наказващия орган. С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд