Решение № 115 от 30.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 136/2026 г.

Постъпило е предложение от РП Варна по чл.157, вр. чл.155, вр. чл.146, ал.1, т.2 ЗЗ, за настаняване на Л. М. Д., ЕГН ••••••••••, на задължително лечение в специализирано здравно заведение, поради данни за психично заболяване и поведение, представляващо опасност за собственото й здраве и за околните. В с. з. прокурорът поддържа искането. Освидетелстваното лице, редовно уведомено, е посетено лично от съдиятадокладчик, прокурорът и назначеният защитник и в присъствие на лекуващ лекар - психиатър в Първа психиатрична клиника, Женско отделение, УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна, при което освидетелстваната Л. Д. бе установена в напрегнато, контактно, но слабо информативно състояние, трудно поддържаща линията на разговора, с неравномерен по темп, разкъсан и паралогичен мисловен процес, съдържащ параноидни налудни идеи. Споделя, че има психично заболяване и декларативно заявява, че има нужда от лечение, но и посочва, че амбулаторно не приема предписаните й медикаменти. Упълномощеният защитник на освид. лице, след изслушване заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, не оспорва искането и изразява становище, че в интерес на лицето и на обществото би било настаняването му за принудително лечение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от кредитираните като дадени в резултат на непосредствени преки възприятия, показания от свид. Й. Д. – син на освид. лице Л. Д., същата системно проявява неадекватно и девиантно поведение, буйства, блъска, проявява агресия, основно вербална, но включително и физическа към други лица, трайно не приема предписаните й медикаменти, злоупотребява редовно с консумация на алкохол, отказва категорично и не подлежи на контрол и подкрепа при лечение от близките си. Не е в състояние да полага и не осигурява грижи за непълнолетното си дете, няма жилище и води скитнически начин на живот. Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-медицинска психиатрична експертиза при стационарни условия, освид. лице Л. Д. отдавна страда от психично заболяване ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ като е констатирано изцяло болестно мотивирано, променливо поведение, включващо на моменти вербална агресия към други пациенти и персонал, изискваща, с импулсивни отреагирвания и липсваща критичност към болестното състояние, с неравномерен по темп, разкъсан, паралогичен мисловен процес с параноидни и налудно базирани идеи, емоционално лабилна, с нисък фрустрационен праг, волево – импусивна и склонна към агресивни отреагирвания, болестно ангажирани памет и интелект, поради което и предвид липсата на критично отношение към заболяването и несъгласие за доброволно лечение, освидетелстваната би могла да представлява опасност за себе си или за околните и е налице необходимост от провеждане на задължително стационарно лечение за срок от три месеца в ДПБ Царев брод, общ. Шумен. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че спрямо освид. лице Л. Д. са налице към настоящия момент както медицинския, така и юридическия критерии, предвидени в разпоредбата на чл.146 ЗЗ – тя страда от психично заболяване, с изцяло болестно мотивирано поведение и обостряне на психотичните изживявания, включващи емоционална лабилност с нисък фрустрационен праг, волева импусивност и склонност към агресивни отреагирвания с чести прояви на дезорганизирано и агресивно поведение, и същевременно, липсва критичност към психотичните изживявания и осъзнавана необходимост за провеждане на лечение. При тези констатации, съдът намира, че е налице необходимост от провеждане на принудително стационарно лечение в специализирано здравно заведение. Съобразно необходимия период на лечение, освидетелстваната следва да бъде настанена в ДПБ Царев брод, общ. Шумен. Водим от гореизложеното, съдът