Решение № 2650 от 30.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 15700/2024 г.

Предявен е отрицателен установителен иск от „••••" ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. В. срещу П. А. П., ЕГН •••••••••• и Е. Д. П., ЕГН ••••••••••, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на сграда с идентификатор ••••.674.2 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. В.", със застроена площ: 33,00 кв.м. брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••.674, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор ••••.675, поземлен имот с идентификатор ••••.2160, поземлен имот с идентификатор ••••.695, поземлен имот с идентификатор ••••.9550. Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ••••.674 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, както и на построената в този поземлен имот триетажна сграда. Недвижимите имоти са с административен адрес: гр. В.. Излага, че ответника П. П. се легитимира като собственик на сграда с идентификатор ••••.674.2 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2023г. по изп.д. №20218950400256, по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег.№895, като сградата е нанесена по действащата кадастрална карта на гр. Варна в границите на поземления имот, собственост на „••••" ЕООД. Към датата на възлагане на посочения недвижим имот П. П. е бил в брак с Е. П. и действа презумпцията по чл.21 от СК. Оспорва действителността на публичната продан, приключила с Постановлението за възлагане от 03.08.2023г. на основание чл.496, ал.3, вр. чл.490 от ГПК, с възражението, че имота е купен от П. П. по времето, когато той е бил законен представител на длъжника „••••" ООД и не е имал право да участва в наддаването. Като управител на дружеството по време на извършване на публичната продан, П. П. е сред лицата, на които законът забранява да подават наддавателни предложения. Забраната по чл.490, ал.1 от ГПК е императивна и нарушаването й води до недействителност на наддавателното предложение. Въпреки, че е нямал право, П. П. е взел участие в наддаването по изп.д. №20218950400256, като е подал наддавателно предложение за имота на „••••" ООД, с което е опорочил извършеното принудително изпълнение. Ищецът сочи, че право на собственост върху посочената сграда с идентификатор ••••.674.2, която е нанесена по кадастралната карта на гр. Варна в контурите на избения етаж от триетажната вилна сграда, собственост на „••••" ЕООД и постановлението е вписано в имотния регистър по партидата на „••••" ЕООД и всяко трето лице може да се позове на него. Счита, че постановлението за възлагане създава привидност, че сграда с идентификатор ••••.674.2 действително съществува в поземления имот на „••••" ЕООД. Ищецът излага, че на място, в поземлен имот с идентификатор ••••.674 съществува само една сграда - изградената от ищцовото дружество триетажна вилна сграда. Тя е описана в обяснителната записка към архитектурното заснемане за узаконяването й от 2002г. със функционално обособени части: под нивото на терена - избен етаж на кота минус 2.70, включващ избени помещения, коридор и стълбище; над нивото на терена - първи, втори и трети етаж, терасовиден етаж и подпокривен етаж. В КККР на гр. Варна е нанесена сграда с идентификатор ••••.674.2. Графичното изображение в кадастралната карта на границата/очертанието и площта на тази сграда съвпада с очертанието и площта на помещенията в западната част на избения етаж на триетажната вилна сграда, които реално съществуват в поземления имот. Площта от поземления имот, върху която по кадастралната карта е нанесена сграда с идентификатор ••••.674.2 действително е застроена под нивото на терена на кота минус 2.70 т.е. има реален обект. Ищецът и ответникът спорят за правото на собственост върху този реален обект. Ищецът подчертава, че спора между ищеца и ответника е за правото на собственост върху реално съществуващ обект под нивото на терена на поземлен имот с идентификатор ••••.674. Ищецът „••••" ЕООД обосновава правен интерес от предявения иск, като твърди, че обектът, отразен в кадастралната карта като сграда с идентификатор ••••.674.2 няма характеристиките на самостоятелна сграда, а представлява избено помещение под нивото на терена, което е част от избения етаж на триетажната вилна сграда. Този обект няма техническите характеристики на самостоятелен обект на правото на собственост, поради което ответникът П. П. не е могъл да придобие правото на собственост върху него по реда на публична продан. Ищецът излага, че П. П. твърди, че застроената част от поземлен имот ••••.674 (обектът под нивото на терена), която е нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ••••.674.2 представлява самостоятелен обект на право на собственост. Той претендира, че е придобил правото на собственост върху, този обект след възлагане на публична продан по изп.д. №20218950400256 на ЧСИ Людмил Станев, рег. №895 с Постановление за възлагане от 03.08.2023г. Опитите на ответника да влиза в сградата и да ползва спорния обект непрекъснато пораждат конфликтни ситуации между него и управителя на ищцовото дружество. Твърди се, че ищеца „••••" ЕООД е във владение на избения етаж на триетажната вилна сграда, включително на помещенията, за които ответникът П. П. претендира, че има право на собственост. В едномесечния срок за отговор всеки един от ответниците оспорва предявения иск. Ответниците изразяват становище за неоснователност на иска. Считат, че ищеца няма правен интерес от предявяване на иска. Обектът, за който ищецът твърди, че няма технически характеристики на самостоятелен обект на правото на собственост, с ид. ••••.674.2 съществува на терена и отговаря на легалното определение на § 1 т. 1 ЗКИР, за самостоятелен обект в сграда, а именно: обекта е обособена част от сградата, която е обект на собственост и има самостоятелно предназначение. Сочат, че приложената към исковата молба комбинирана скица между геодезическо заснемане на вилна сграда, кадастралната карта на гр. Варна и архитектурен чертеж на избен етаж, изработена от „••••" , ясно отразява ограждащите стени и покрива на сградата с ид. ••••.674.2, като я разграничава от мазите на вилната сграда, отразени с №01. От комбинираната скица е видно, че помещенията отразени с №02, имат самостоятелен вход откъм поземления имот, южно от сградата, различен от входа към избения етаж на вилната сграда обозначен с №01, от вътрешно стълбище от сградата. Самостоятелният обект №02 е с ясно очертан контур, ограничен от външните ограждащи стени на обекта и осовата линия, преминаваща по разделителната стена към съседния обект №01, включващ избените помещения на вилната сграда, под кота нула. Считат, че изложеното по-горе налага извода, че сградата с идентификатор ••••.674.2 по КККР на гр. Варна, възложена на П. А. П. с ЕГН••••••••••, с постановление за възлагане от 03.08.2023г., издадено по изпълнително дело №256/2021г. на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№895 в КЧСИ, с район на действие ОС- Варна, вписано по вх. peг. №32105/23.10.2023г., като акт №85, том LXXXV, стр. 19547 на СВ-Варна, е самостоятелна обособена вещ, годен обект на вещни права. Сградата е придобита законно от упълномощителя на П. П., по начин определен от закона и до настоящия момент е негова собственост. Претендират разноски. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Видно от нотариален акт № •••• г. на нотариус при Районен съд – град Варна, от който се установява, че Е.К. П. и А.П. П., прехвърлят на „••••“ ООД, следния собствен недвижим имот, придобит в режим на семейна имуществена общност – 600 кв.м. идеални части от земеделска земя, цялата с площ 1000 кв.м. в местността „••••“, съставляващ имот с № 674 по плана на вилна зона „••••“, заедно с построената в имота тухлена постройка, състояща се от изба – избен коридор, избено помещение, етаж, външно стълбище, тераса, две стаи и таван, при граници – път, имот с пл. № 695 и имот пл. № 675 като в замяна на прехвърления недвижим имот „••••“ ООД прехвърля програмен продукт „Склад –Т“, сер. № 02 за автомотизирана отчетност на складови наличности. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № •••• г. на нотариус с район на действие Районен съд – град Варна, вписан под № 148 в НК се установява, че „••••“ ООД, БУЛСТАТ ••••-Ю придобива чрез покупко – продажба от В. И. Д., ЕГН •••••••••• земеделска земя – лозе, с площ 399 кв.м., седма категория, съставляща имот с пл. № 674А по КП на •••• – I част, при граници път, имоти с пл. №-ра 674, 675, 675А, 695. От представена приета по делото обяснителна записка, изготвена през 2002 г. от страна на проектант архитект О.Б.,се установява че върху имот УПИ •••• кв.40 по плана на ПВЗ „••••“, попадащ в зона за вилен отдих и курортен туризъм е построена вилна сграда за сезонно ползване, състояща се от първи етаж на кота +0,00 и кота -1,40, включващо дневни, кухня, обслужващо помещение 2 бр. тоалетни, 1 бр. баня – тоалет и стълбище; втори етаж на кота +1,40 и +2,80, включва 3 спални, всяка с баня и тоалет като две от спалните са с тераси и стълбище; трети етаж на коти +4,10 и +5,50 – 3 спални с баня и тоалет като две от спалните са с тераси и стълбище; терасовиден етаж на кота +6,80 – 2 спални с баня и тоалет, кабинет и тераси като има открита технологична тераса за слънчеви батерии с частично закрита част с два броя тоалетни и стълбище; подпокривен етаж – 2 спални с баня и тоалет, кабинет, тераса и стълбище. Към обяснителната записка са представени чертежи на сградата и всеки от етажите. От акт за узаконяване № 47/19.06.2003 г., издаден от Община Варна – район Приморски, от главен архитект и участъков архитект, е видно, че се узаконява на името на „••••“ ООД, вилна сграда за сезонно ползване със ЗП 172,16 кв.м., РЗП 783,95 кв.м., намираща се в УПИ ••••, кв. 40 по плана на ПВЗ „••••“ – град Варна. Като писмено доказателство е прието удостоверение № 188/30.09.2004 г. за въвеждане в експлоатация на триетажна вилна сграда със сутеренен и терасовиден етаж за сезонно ползване, находяща се в поземлен имот № ••••, кв. 40 по плана на ПВЗ „••••“ – град Варна, с възложител „••••“ ООД. Установява се, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти /заснемане за узаконяване/, Акт за узаконяване и изискванията на чл. 169, ал.1 и 2 ЗУТ. С постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2023г. на ЧСИ Людмил Станев е възложена върху П. А. П. сграда с идентификато𠹕•••.647.2 по КККР на гр.Варна,с адрес на сградата гр.Варна, с.о. ••••. Сградата е разположена в ПИ с идентификато𹕕••.647, застроена площ 33.00 кв.м. По делото е представена и скица на сграда с идентификато𠹕•••.647.2. По делото са представени съобщение № 202630001977 от 04.032026г. по в.т.д. № 399/2025 по описа на ВОС; Касационна жалба от „••••“ ООД; Протокол от ОС на съдружниците на „••••“ ООД от 14.10.2019г. с нот.заверка рег. № 7622/14.10.2019г. и рег. № 7623/14.10.2019г. на нотариус Илияна Маджунова, рег. № 195 на НК; Определение № 904/20.03.2025г. по к.т.д. № 485/2024г. по описа на ВКС, 2-ро ТО, 2-ри състав , договор за управление на „••••“ ООД от 30.01.2014г.; Протокол за решения от 26.02.2024г. с нот.заверка рег. № 1837/26.02.2024г. и рег. № 1838/26.02.2024г. на нотариус Павлина Симеонова, рег. № 335на НК; Решение № 140/29.03.2024г. по т.д. № 135/2024г. по описа на ВОС. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: Съгласно действащата кадастрална карта одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД- 18-92/14.10.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, сграда ••••.674.2, област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, с.о. "••••, вид собственост - частна, предназначение - Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1 е със застроена площ 33 кв. м. Извършен е оглед и архитектурто заснемане на избен етаж. Относно геодезическото заснемане на процесния обект, отразен в кадастралната карта като сграда с ид.с ид.••••.674.2:Точното местоположение на контура на съществуващата на място в границите на ПИ с ид. ••••.674 триетажна вилна сграда е определено с преки геодезически измервания на 07.05.2026г. в присъствието на страните по делото, като след обработката на данните от измерванията резултатите са отразени в ръчна скица, изработена върху цифровия модел от кадастралната карта в координатна система 2005 кадастрална (Справка на КАИС №01- 291663- 24.04.2026г.).Координатите на заснетите с преки геодезически измервания на място 12бр. подробни точки, описващи контура на вилна сграда в границите на ПИ с ид.••••.674, са определени с G N S S измервателна система SATLAB SL900, работеща в мрежата на TOPNET LIVE. Обработката на данните от полските измервания е извършена с програма TOPCON TOOLS и TPlan. От ръчната скица на геодезическата снимка е видно, че контура на сградата на място в ПИ с ид.••••.674 покрива външните контури на сграда 01 и 02 по КК, като за сграда 02 повтаря външния контур, а за сграда 01 е по външния контур на избения етаж на вилната сграда по одобрен арх. проект (на кота -2.70м и кота -1.40м за южния контур, а за северния контур по одобрлен арх. проект на кота 0.00m). Съгласно действащата кадастрална карта одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД-18- 92/14.10.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, сграда ••••.674.1, област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, с.о. "••••, вид собственост - частна, функционално предназначение - Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, брой самостоятелни обекти 2 е със застроена площ 186 кв. м.Извършен е оглед и архитектурно заснемане на избен етаж. Относно геодезическото заснемане на избения етаж на триетажната вилна сграда, изградена в ПИ с ид. ••••.674:Очертанието на избения етаж на триетажната вилна сграда на място в имота е определено с преки геодезически измервания и отразено в ръчна скица (като външен контур на сградата на място). В ъгловия ПИ с идентификатор ••••.674 е изградена вилна сграда. Същата е триетажна, с терасовиден, тавански и избен етаж. Ситуирана е на разстояния от имотните граници.Сградата е узаконена с Акт за узаконяване №47/19.06.2003г., издаден от Главен архитект на район „Приморски”, Община Варна. Същата е въведена в експлоатация с Удостоверение №188/30.09.2004г. за въвеждане в експлоатация на строеж. Видно от представения чертеж заснемане за узаконяване „избен етаж” и обяснителната записка, сградата в имота е една, с обща конструкция. В северната си част избения етаж е изцяло подземен по смисъла на §5, т.48 от ДР на ЗУТ. Южно около сградата теренът е моделиран. Същият е изкопан до ниво - 2,70. Това дава възможност и за директен достъп от двора към избите. Входната врата от двора попада в контура на сграда с идентификатор••••.674.1. Достъп до избения етаж има и през вътрешно стълбище от първи етаж.Избеният етаж се състои от: два коридора, шест избени помещения и баня с WC. Светлата му височина е 2,70 м. Югозападната фасада на сградата от ниво първи етаж е отдръпната на североизток. Поради това, част от избения етаж със застроена площ 33,11 кв.м. включващ: Изба 1, Изба 2, баня с W C и част от коридор 1 остава извън основния обем. Междуетажната плоча на кота ±0,00 изпълнява функцията на покрив в частта на отдръпването. При огледа се установи, че над нея е изпълнена хидроизолация. Тази част от избения етаж е нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ••••.674.2. Външния контур на сграда 02 по КК покрива почти изцяло контура на избения етаж в тази част на сградата по одобрен арх. проект заснемане за узаконяване; Външния контур на сграда 01 по КК частично покрива контура на избения етаж в тази част от сградата по одобрен арх. проект заснемане за узаконяване. Отразеният в КК контур съответства на контура на първи етаж от вилната сграда по арх. проект заснемане за узаконяване; По арх. проект заснемане за узаконяване триетажната вилна сграда на място съответства на външния контур на двете съществуващи сгради 01 и 02 отразени в КК (като очертанието на външния контур на сграда 01 не отразява изцяло стената с която сградата стъпва на терена - т.е не отразява контура на избения етаж на сградата на място, а за очертанието на сграда 02 външния контур на място на вилната сграда съответства изцяло на контура на избения етаж по арх. проект). Изготвена е Комбинирана скица съвместяваща:Очертанието на избения етаж по одобрен арх. проект - заснемане за узаконяване;Очертанието на контура на съществуващата на място вилна сграда, определен с преки геодезически измервания от 07.05.2026г.;Очертанието на контура на сгради 01 и 02, отразени в кадастралната карта на гр.Варна при одобряването на картата, съгласно предоставен цифров модел по Справка №01-291663- 24.04.2026г.Комбинирана скица доказва невъзможността сграда 02 да представлява самостоятелна сграда в границите на ПИ с ид. ••••.674 - тя е част от контура на избения етаж на триетажната вилна сграда по одобрен арх.проект заснемане за узаконяване и част от вилна сграда на място, определена като контур с преки геодезически измервания.Обектът, отразен в кадастралната карта като сграда с идентификатор ••••.674.2 не притежава техническите характеристики на самостоятелна сграда, няма самостоятелен вход и отделна конструкция и е част от избения етаж на вилна сграда с идентификатор ••••.674.1.Отразената в ПИ с ид.••••.674 сграда 02 е част от триетажна вилна сграда, която е отразена в КК като сграда 01 с грешен контур, несъответстващ на контура на сградата на място, определен с преки геодезически измервания и отразен в одобрения арх. проект - заснемане за узаконяване.В извадка от ПНИ на с.о.“••••“, гр.Варна от 2003г. в границите на ПИ 674, КР 515 са отразени две сгради - триетажна масивна жилищна сграда (ЗМсбЖ) и едноетажна масивна стопанска сграда (МС), което е явна фактическа грешка при изработването на плана. ПНИ е интегрирано в кадастралната карта на гр.Варна от 2008г., където ПИ 674 по ПНИ е отразен като ПИ с ид.••••.674, триетажната жилищна сграда по ПНИ е отразена като сграда с ид. ••••.674.1 по кадастрална карта, а едноетажната стопанска сграда по ПНИ е отразена като сграда с ид. ••••.674.2 по кадастрална карта.Въз основа на ПНИ от 2003г., и кадастралната карта на гр.Варна от 2008г. е изработен ПУП-ПУР на с.о.“••••“, гр.Варна от 2009г, където ПИ №674 попада в кв.40, а сграда 01 и сграда 02 са отразени така, както първоначално са отразени в ПНИ. В границите на поземлен имот с идентификатор ••••.674 не съществува сграда с характеристики „друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 33 кв.м." Сграда с описаните характеристики „друг вид сграда за обитаване“, брой етаж 1, застроена площ ЗЗкв.м е отразена в КК в границите на ПИ с ид. ••••.674 при създаването и одобряването на картата, което се явява „непълнота и грешка“ и предпоставка за провеждане процедура по изменение на кадастралната карта с цел- отразяване верния контур на съществуващата на място триетажна вилна сграда, определен с преки геодезически измервания. Обектът с идентификатор ••••.674.2 по КК на гр.Варна, предмет на настоящото производство, има външни ограждащи стени от югозапад, северозапад и югоизток. Североизточната стена е преградна, с d=12 см. и обща с Изба 4 и Коридор 1, попадащи в отразената в КК сграда с идентификатор••••.674.1.Междуетажната плоча на кота ±0,00 изпълнява функцията на покрив в частта на отдръпването. При огледа се установи, че над нея е изпълнена хидроизолация. Входната врата от двора попада в контура на сграда с идентификатор••••.674.1.Обектът не може да се ползва самостоятелно от мазите към сградата с идентификатор ••••.674.1.Обектът с идентификатор ••••.674.2, предмет на настоящото производство, има самостоятелно предназначение отбелязано в КК различно от избеното помещение към сградата с идентификатор ••••.674.1. Отразената в КК сграда с идентификатор ••••.674.2 не е самостоятелен строеж, а част от сграда с идентификатор ••••.674.1. Обектът,предмет на настоящото производство е част от сграда с идентификатор ••••.674.1 представляваща основно застрояване по Законаза устройство на територията. Обектът,предмет на настоящото производство е част от сграда с идентификатор ••••.674.1. Същата е въведена в експлоатация с Удостоверение №188/30.09.2004г. за въвеждане в експлоатация на строеж При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Съобразно разпределението на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже фактите, от които произтича неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на своето право на собственост върху имота. Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012 г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правният интерес на ищеца се поражда от твърдението за наличие на индивидуална собственост върху процесната сграда с идентификатор ••••.674.2, като част от избения етаж на триетажната вилна сграда,като в поземлен имот с идентификатор ••••.674 са нанесени служебно следните две сгради: Сграда ••••.674.1, област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, п.к. 9000, с.о. "••••", вид собств. Частна, функц. предн. Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, брой самост. обекти 2, застроена площ 186 кв. м и Сграда ••••.674.2, област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, п.к. 9000, с.о. "••••", вид собств. Частна, функц. предн. Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 33 кв. м. Силата на присъдено нещо на процесния отрицателен установителен иск за собственост има по-широки обективни предели от тези на решение по положителен установителен иск, тъй като правото предмет на делото се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни. Именно отричането изобщо на правото собственост на ответника, което е твърдение за отрицателен факт пренася върху последният задължението да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи, като установи пълно и главно в процеса поне едно от тях. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответника следва да докаже съществуването в патримониума си на отричаното право, т.е. че е собственик на процесния имот. Ответниците твърдят, собственост на процесната сграда по силата на Постановление за възлагане от 03.08.2023г., издадено по изпълнително дело №256/2021г. на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№895 в КЧСИ, с район на действие ОС- Варна, вписано по вх. peг. №32105/23.10.2023г., като акт №85, том LXXXV, стр. 19547 на СВ-Варна. Следва да се разгледа въведеното от ищеца възражение по чл.496, ал.З, вр. чл.490 от ГПК, че към датата на постановление за възлагане 03.08.2023г. ответникът П. П. е бил управител на длъжника „••••“ ЕООД. Видно от представеното по делото постановление за възлагане, публичната продан е проведена на 19.05.2023г. При направена справка в ТР П. А. П. е бил управител на •••• ЕООД в периода 06.02.20014г. до 23.04.2024г. Съгласно чл. 496, ал. 3, изр. 1, пр. 1 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, публичната продан може да бъде оспорена само по исков ред, когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването (чл. 490 ГПК). Съдът намира, че доколкото в настоящия случай ищецът „••••“ ЕООД е длъжник по изп.дело № 20218950400256 на ЧСИ Людмил Станев, по силата на закона е легитимирано да предяви иск е правно основание чл. 496, ал. 3, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 490, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 185, б. "а" ЗЗД, поради което съдът намира, че направеното възражение е процесуално допустимо и е налице правен интерес от прогласяване нищожността на извършената публична продан на имота. Правният интерес се извежда от правните твърдения на ищеца и се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Съгласно приетото в т. 3 от мотивите на ТР № 4 от 11.03.2019 г. по т. д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК "В хипотезите на чл. 496, ал. 3 ГПК, т. е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е недействителна, като на общо основание тази недействителност може да се релевира, както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и в производството по предявен иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез възражение на ответника. " Прието е също така, позоваването на недействителността по принцип се извършва от лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан. Лице, което има правен интерес от позоваването на подобна недействителност, може да я релевира в рамките на всеки допустим от ГПК за целта съдебен процес и процесуален ред. Дори и при влизане в сила на това постановление, както е в настоящия случай, ако продажбата е нищожна на посоченото основание, тя не е породила правните си последици, респективно обявеното за купувач лице не придобива правото на собственост върху имота, предмет на публичната продан. Съгласно чл. 490, ал. 1 ГПК длъжникът, неговия законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването. В разпоредбата на чл. 185, б. "а" ЗЗД е предвидено, че не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тези имущества. Посочената норма установява изключение от общото правило за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост чрез участието им в гражданския оборот. Разпоредбата има забранителен характер, поради което не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона. Последицата от неспазване на тази разпоредба е указана в разпоредбата на чл. 490, ал. 2 от ГПК, съгласно която когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна. Няма спор, а и посоченото обстоятелство се установи от представените по делото доказателства, че постановлението за възлагане за гореописания недвижим имот е влязло в сила и е вписано в имотния регистър. При направена справка в ТР П. А. П. е бил управител на •••• ЕООД в периода 06.02.20014г. до 23.04.2024г. Съответно същият в качеството му на управител на •••• ЕООД, към датата на наддаването 19.05.2023г. е нямал право да участва. С оглед на изложените правни изводи, съдът намира, че следва да се приеме, че ответника П. П., като управител на длъжника по см. на чл. 490, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 185, б. "а" ЗЗД с участието си в публичната продан е нарушил процедурата. Разпоредбите на чл. 490, ал. 1 ГПК и чл. 185, б "а" ЗЗД, създават забрана за участието на ответника П. П. като купувач в публична продан, поради което със закупуването на процесния недвижим имот от лице, което няма право да наддава е налице нарушение на процедурата по чл. 490 ГПК. В тази връзка и на основание чл. 490, ал. 2 ГПК, съдът намира, че извършената публичната продан е недействителна и по силата на издаденото Постановление за възлагане, ответниците по делото не се легитимират като собственици на сграда с идентификатор ••••.674.2 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. В.", със застроена площ: 33,00 кв.м. брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••.674, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор ••••.675, поземлен имот с идентификатор ••••.2160, поземлен имот с идентификатор ••••.695, поземлен имот с идентификатор ••••.9550. ИрелЕ.нтен остава в случая въпросът относно самостоятелното съществуване на сграда с идентификатор ••••.674.2 и дали представлява избено помещение под нивото на терена, което е част от избения етаж на триетажната вилна сграда, поради което и не следва да се разглежда. С оглед гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски. Съобразно списъка по чл.80 от ГПК ответникът е направил разноски 3936,54 лЕ., от които за платено адвокатско възнаграждение в размер на 6200 лЕ.. По отношение на последното ответниците са направили възражение за прекомерност. Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г., не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/. Настоящият състав намира, че съобразявайки фактическа и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания, както и цената на иска, заплатеното адв.възнаграждение от 3170,01 евро /6200 лЕ./ е прекомерно Следва да се присъди адв. възнаграждение от 1550 евро, като тази сума е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело. Съответно обща сума за разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК общо за сумата от 2093,43 евро. Мотивиран от горното, Варненският районен съд