Решение № 1488 от 15.7.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 470/2025 г.

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО. Образувано е по жалба на С. Д. С., [ЕГН], адрес: гр. Търговище, обл. Търговище, [жк], [адрес], подадена чрез адвокат Н. Ф. от АК – Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх.Б, ет.1, офис 3 против Решение №1040-25-124/16.09.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-71-5/30.07.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище – К. Д., гл. експерт по осигуряването, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО и чл.54, ал.3 от КСО на С. Д. С., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 01.01.2025г. до 30.04.2025г., в размер на 18 лева дневно. В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се периодът, за който се предоставя обезщетението и основата, върху която е определен размерът на същото. Излага се становище, че оспорващият С. от 2017г. до края на 2024г. е работил по трудово правоотношение в Г.. Излага се твърдение, че в документите с дата 19.12.2024г., които са били предоставени на С., във връзка с прекратяването на последното му трудово правоотношение, няма вписване, че договорът се прекратява по взаимно съгласие. Навежда се, че оспорващият не е подавал молба за прекратяване по взаимно съгласие на трудовия му договор. Излагат се доводи, обосноваващи липса на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.54, ал.3 от КСО. Излага се становище, че по отношение на основата, върху която следва да се изчисли обезщетението, приложение следва да намери чл.62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. на ЕП и на Съвета, и това следва да е размерът на трудовото възнаграждение от последната месторабота, без последното да се редуцира до размера на максималния осигурителен доход за Р.България за съответната година. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от С. Д. С. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Н. Ф. от АК – Търговище, която поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи. В съдебно заседание допълнително навежда, че предишното прекратяване на трудовия договор на С. е по инициатива на работодателя. Представя писмена защита, в която излага становище, че органът не е изяснил всички обстоятелства от значение за случая. Излага и доводи, че когато прекратяването по взаимно съгласие е иницирано от работодателя по причини, независещи от личността на работника, то трябва да се зачита като уволнение по смисъла на Директивата за масовите уволнения, като се позовава на СЕС по дело С-422/14г. Навежда, че ако работодателят използва неправомерен натиск или заплаха с уволнение, споразумението по взаимно съгласие е порочно, като се позовава на СЕС дело С-61/22г. Моли жалбата да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването – Директор на ТП на НОИ РУ „СО” гр. Търговище, в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е писмена защита с вх. № 1891/10.06.2026г. от гл. юрисконсулт Б. К., в която се излагат подробни доводи, обосноваващи че от така събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл.54б, ал.3 от КСО и че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с чл.5 от Регламент № 883/2004г. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 евро, по приложен списък. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 07.01.2025г. С. Д. С. е подал заявление за отпускане на ПОБ № 30-706-0010/07.01.2025 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Омуртаг, заведено в ТП на НОИ – Търговище с рег. № 251-00-71/07.01.2025г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава – Г. от 01.01.2017 г. до 31.12.2024г. В заявлението си С. е посочил като последен работодател, при който е полагал труд - FET GmbH + Co.KG, Г., а като периоди на заетост при същия от 16.01.2023г.-30.09.2023г. и от 01.10.2023г. -31.12.2024г. Като причина за прекратяване на трудовата дейност през последния период С. е посочил –прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Заявлението е прието със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 251-00-71-1/10.01.2025г. Със Справката са приети Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 — Г., Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, германски формуляр – Antrag auf Ausstellung eines PD U1 (Beischeinigung deutscher Zeiten) и копия на документа, удостоверяващи заетост и доходи по законодателството на ДЧ на ЕС – Г.. След преглед на представените и попълнените от С. документи e изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESI до компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС – Г. (случай 3132449) за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 необходими за определяне право, и период, и размер на ПОБ. Към запитването са приложени и представените от С. документи от Г.. По случай 3132449 на 11.04.2025г. до КИ на ДЧ на ЕС – Г. е изпратен СЕД Х009 – Напомняне, на който КИ на Г. е отговорила със СЕД Х010 – Отговор на напомняне, като е посочено, че работодателят на г-н С. все още не е представил трудова книжка. По случай 3132449, чрез система EESSI, е получен СЕД U017, издаден от КИ на ДЧ на ЕС – Г. /стр.58/. В същият за С. са удостоверени като времеви периоди на осигурена заетост по законодателството на Г., както следва: от 04.03.2019 г. до 31.03.2021 г.; от 11.10.2021 г. до 15.12.2022 г. и от 01.10.2023 г. до 31.12.2024 г., а като основание за прекратяване на последната заетост е посочено „прекратяване на договора по взаимно съгласие“. Получен е и СЕД U004 – Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 01.10.2023 г. до 31.12.2024 г. в размер на 52365,13 евро. След преглед и анализ на удостоверените периоди и причината за прекратяване на трудовото правоотношение, потвърдени от КИ на ДЧ на ЕС – Г. и посочените от г-н С. периоди и причина за прекратяване на трудовото правоотношение, до КИ на ДЧ на ЕС – Г. чрез EESSI отново е изпратен СЕД Н001 – Уведомление/искане за предоставяне на информация, в който е посочено, че лицето е заявило осигурителни периоди и е предоставило документи за заетост за периодите от 12.01.2017 г. до 27.10.2018 г., от 12.11.2018 г. до 31.12.2018 г., от 06.04.2021 г. до 03.09.2021 г. и от 16.01.2023 г. до 30.09.2023 г. С посоченото уведомление е поискано да бъде разяснена причината, поради която гореизброените периоди не са посочени в СЕД U017. Чрез EESSI със СЕД Н001 за г-н С. от КИ на Г. е поискано и потвърждаване на причината за прекратяване на последния договор с работодателя, като е посочено, че лицето декларира прекратяване на трудовото му правоотношение от работодателя. Със СЕД Н002 /стр.44/ – Отговор на искането за информация, от КИ на ДЧ на ЕС – Г. е отговорено, че въз основа на предоставените от работодателите документи биха искали да изяснят причините за прекратяване на трудовите правоотношения: в случая с А. прекратяването е инициирано от служителя, а в случая с другия работодател FET прекратяването е документирано, като взаимно споразумение и работодателят не би прекратил договора иначе. С допълнителен СЕД Н002 /стр.39/ – Отговор на искането за информация, е отговорено, че случаят е прегледан отново и СЕД U017 е актуализиран. Описано е, че липсват удостоверения за периодите от 12.01.2017 г. до 27.10.2018 г., от 12.11.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 16.01.2023 г. до 30.09.2023 г., като заявките до работодателите са неуспешни. Посочено е, че когато бъдат получени, СЕД U017 ще бъде актуализиран отново. С последният получен СЕД U017 от КИ на ДЧ на ЕС – Г. /стр.24/ са удостоверени периоди на осигурена заетост по законодателството на Г. за времето от 04.03.2019 г. до 31.01.2021 г., от 11.10.2021г. до 15.12.2022г.; от 01.10.2023 г. до 31.12.2024 г. и от 06.04.2021 г. до 03.09.2021 г. Видно от посочения документ като работодател по последния период на заетост от 01.10.2023г. до 31.12.2024г. е посочен – FET GmbH + Co.KG, а като причина за прекратяване на последната заетост отново е посочена „прекратяване на договора по взаимно съгласие“ /стр.26-обратна страна/. Въз основа на така събраната в производството информация на 30.07.2025 г. е издадено Разпореждане № 251-00-71-5/30.07.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. С посоченото Разпореждане на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО и чл.54, ал.3 от КСО на С. Д. С., [ЕГН] е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/, считано от 01.01.2025г. до 30.04.2025г., в размер на 18 лева дневно. В Разпореждането като фактически основания е посочено, като причина за прекратяване на осигуряването за безработица – прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните. Като мотиви за определянето на размера на обезщетението е посочен минималния дневен размер на ПОБ, който е 18 лева, съгласно ЗБДОО за 2025г. Разпореждане № 251-00-71-5/30.07.2025г. е издадено от К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище. От приложената по делото Заповед № 1015-25-47/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище по делото се установява, че К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, е определена от Директора на ТП на НОИ – Търговище като лице, което да издава разпореждания при осъществяване на дейността по отпускане на ПОБ. Разпореждане № 251-00-71-5/30.07.2025г. е съобщено на С. Д. С. на 11.08.2025г. Същото е обжалвано от С. по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Търговище с жалба с вх.№1012-25-155/19.08.2025г. По така подадената жалба Директорът на ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл с Решение № 1040-25-124/16.09.2025г., с което е потвърдил, като законосъобразно, Разпореждане № 251-00-71-5/30.07.2025г. на К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище. В Решението си като мотиви решаващият орган е посочил, че са налице основанията за определяне на обезщетението на основание чл.54б, ал.3 от КСО, приложим съгласно чл.5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Решение №1040-25-124/16.09.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е съобщено на С. Д. С. на 23.09.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /стр.16/. Жалбата на С. Д. С. е подадена до Административен съд – Търговище на 01.10.2025г., чрез органа и е с вх. № 2103-25-139/01.10.2025г. Не се спори по делото, че към 07.01.2025г. оспорващият С. Д. С. е безработно лице, поради прекратяване на правоотношението му с работодателя по последната заетост – FET GmbH + Co.KG, Г., считано от 01.01.2025г. От представеното по делото писмено предизвестие, отправено до С. Д. С. от FET GmbH + Co.KG /с легален превод на български език/ се установява единствено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 31.12.2024г., че с прекратяването С. няма да има претенции и няма да се предприемат съдебни действия срещу FET GmbH + Co.KG, както и че правото на отпуска на С. е уредено. От представения по делото трудов договор /стр.189/ се установява, че между С. Д. С. като работник и фирма FET Функ-Експрес-Транспорт ООД и КО.КГ като работодател от 18.08.2025г. е възникнало трудово правоотношение за длъжност „шофьор“. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за обжалване, от надлежна страна – адресат на акта, и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, по аргумент на чл.118 от КСО и след проведено допустимо производство по административно обжалване на разпореждането, като задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. По изложените съображения, съдът приема жалбата за допустима. При разглеждане на жалбата по отношение на нейната основателност, съдът приема следното: От представената по делото Заповед №1015-25-47/12.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище по делото се доказа, че К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, носи качеството на длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ – Търговище да издава разпореждания при осъществяване на дейността по отпускане на ПОБ. Предвид това, съдът приема Разпореждане № 251-00-71-5/30.07.2025г. на К. Д., гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Търговище, за издадено от материално компетентно лице, при наличието, както на регламентирана в закона възможност за делегация на правомощия, съгласно чл.54ж, ал.1 от КСО, така и при наличието на надлежно определяне и оправомощаване на длъжностното лице. Оспореното Решение № 1040-25-124/16.09.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище – П. С., също е издадено от материално компетентен орган. В оспореното Решение и в потвърденото с него разпореждане се съдържат фактически и правни основания, които в достатъчно ясна степен разкриват волята на органа за издаването на актовете, с оглед на което съдът намира, че са спазени законовите изисквания за форма и съдържание на акт. В хода на административното производство органът е отчел, че заявителят С. в своите документи е посочил друга причина за прекратяването на последния му трудов договор, за разлика от предоставената информация по първия СЕД U017. В тази връзка и за изясняване на причината, по която договора е прекратен, както и за изясняване на противоречивата информация за периодите на заетост, повторно е изискал предоставяне на информация от КИ на ДЧ на ЕС – Г., чрез отправянето на повторно СЕД Н001. Със СЕД Н002 /стр.44/– Отговор на искането за информация, от КИ на ДЧ на ЕС – Г. е предоставена информация, че въз основа на предоставените от работодателите документи в случая с А. прекратяването е инициирано от служителя, а в случая с другия работодател – FET прекратяването е документирано, като взаимно споразумение и работодателят не би прекратил договора иначе. Получен е също така и втори СЕД U017, в който също като причина за прекратяване на последния трудов договор е посочено „прекратяване на договора по взаимно съгласие“. При наличието на два отговора по запитване СЕД Н001 и два СЕД U017, издадени от КИ на ДЧ на ЕС – Г., съдържащи едни и същи данни и информация относно причината за прекратяването на правоотношението по последната заетост на С., съдът приема, че органът е направил необходимото да изясни всички противоречиви данни относно основанието за прекратяване на последното трудово правоотношение на оспорващия и не е налице неспазване на чл.35 от АПК от страна на органа. На основание гореизложеното съдът намира, че в производството по издаване на оспорените актове не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на оспорените актове с материалния закон, съдът приема следното: Между страните не се спори, че оспорващият С. има право на парично обезщетение за безработица, спорът е свързан с размера на паричното обезщетение и периода на неговото изплащане. Съдът намира, че при така събраните по делото официални документи – два СЕД U017 и два отговора по запитване СЕД Н001 ДЧ на ЕС – Г., съдържащи една и съща информация относно причината за прекратяване на последното трудово правоотношение на С. с работодателя FET GmbH + Co.KG, съдът приема за установено по делото, че прекратяването е настъпило със съгласието на оспорващия С. като работник. Видно от съдържанието на представеното по делото предизвестие на FET GmbH + Co.KG в същото не се съдържат данни относно причината за прекратяване на договора. В същото се съдържат данни единствено за датата на прекратяване и за взаимно уредени отношения, така че посоченото предизвестие не може да бъде противопоставено на двата СЕД U017 и отговора по запитване СЕД Н001 ДЧ на ЕС – Г., като документи и по никакъв начин не ги опровергава като писмени доказателства. Съгласно чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени. В случая няма данни, представените по делото СЕД, да са били отнемани при условията на чл. 5, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. От представения по делото договор, сключен между С. и FET GmbH + Co.KG, не може да се изведе извод относно основанието за прекратяването на предходното им правоотношение. От факта, че страните отново са сключили трудов договор по никакъв начин не следва изводът, че предходното правоотношение е било прекратено по инициатива на работодателя. Посоченият трудов договор доказва единствено възникнало между същите страни трудово правоотношение, считано от 18.08.2025г. В хода на административното производство не са събрани данни, а в съдебното производство не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че работодателят FET GmbH + Co.KG е иницирал прекратяването на договора, поради намаляване обема на работа или др.причина, извън личността на работника или данни работодателят да е упражнил натиск или заплаха върху С., във връзка с прекратяването на последният му договор, с оглед на което не са налице и основания за съобразяване с решение на СЕС по дело С-422/14 и решение на СЕС по д.С-61/22. По гореизложените съображения, съдът приема за доказано по делото, че трудовото правоотношение на оспорващия С. по последната му трудова заетост с работодателя FET GmbH + Co.KG, Г. е прекратено не по желание, но със съгласието на оспорващия, което също е хипотеза по чл.54б, ал.3 от КСО. При тези данни размерът на обезщетението за безработица следва да бъде определен съгласно чл.54б, ал.3 от КСО. Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО, дерогира общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не противоречи на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004, тъй като в последната е предвидено, че се прилага, когато законодателството на компетентната държава членка предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, а законодателството на Република България не предвижда такъв начин на определяне на обезщетението, когато трудовото правоотношение на лицето е прекратено на някое от основанията, посочени в чл. 54б, ал. 3 КСО. В регламента не се съдържа забрана за държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината /основанието/ за прекратяване на трудовото правоотношение /трудовата заетост/, каквото ограничение е създадено с разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО. В хипотезите, които са предвидени в чл. 54б, ал. 3 КСО размерът на паричното обезщетение за безработица не се определя в зависимост от предишното трудово възнаграждение, затова разпоредбата на чл. 62, § 1 от Регламента не намира приложение за тези случаи. В подкрепа на приложимостта по отношение на конкретният случай, на националната норма на чл. 54б, ал. 3 КСО е и чл. 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., по силата на който фактът, че трудовото правоотношение по последния договор с германския работодател е прекратено със съгласието на С., следва да се разглежда като факт, настъпил на територията на Република България и да носи след себе си същите правни последици, които би донесъл на всеки един български гражданин, който е прекратил трудовото си правоотношение на същото основание на територията на Република България. В случая, съдът приема за доказано по делото наличието на предпоставките по чл. 54б, ал. 3 от КСО и правилно административният орган е определил обезщетението на оспорващия С. по реда на посочената разпоредба. Съгласно същата, безработното лице има право да получи минималния размер на обезщетението за безработица за срок от четири месеца. Съгласно чл.54б, ал.2 „Минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване“, а съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025г. минималният дневен размер на обезщетението за 2025г. е 18.00 лева. С оспорените актове обезщетението е отпуснато за период, който съответства на 4 месеца, с което разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО относно срока се явява спазена. По изложените съображения, съдът намира оспореното Решение № 1040-25-124/16.09.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-71-5/30.07.2025г. за постановени и при правилно приложение на относимите към случая материалноправни разпоредби. На основание всичко гореизложено, съдът приема жалбата на С. Д. С. за неоснователна и като такава, следва същата да бъде отхвърлена. По въпроса за разноските: При така следващия се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.3 от АПК, следва искането на ответника за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, който е от 200 лв., съобразно изменението в Наредбата /ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025г./. Посоченият размер на присъдените по делото разноски от 200 лева, след неговото превалутиране от левове в евро по реда на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026г., съгласно чл.3 от ЗВЕРБ, е в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/. Претенцията на ответника за разноски над посочения размер, съдът намира за неоснователна и като такава следва същата да бъде оставена без уважение. Съгласно пар.1,т.6 от ДР на АПК „…Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган…“. Юридическото лице е НОИ, съгласно чл.2, ал.1 от ПОДНОИ. ТП на НОИ – Търговище се явява единствено териториално поделение на НОИ с обхват, съгласно границите на административния център на област Търговище, по аргумент на чл.9 от ПОДНОИ. По изложените съображения следва разноските на ответника да се присъдят в полза на ЮЛ, по аргумент на пар.1,т.6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл.118, ал.3 от КСО, чл.172, ал.2 от АПК, чл.143, ал.3 от АПК, съдът