Решение № 760 от 6.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6472/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0333-001150/01.10.2025 г. на Началник Група при РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на А. Б. М. с ЕГН •••••••••• от гр. Пловдив ул. „Димитър Талев” № 142, са наложени административни наказания глоба в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.3 т.6 от ЗДВП, глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на общо 15 /петнадесет/ контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. Жалбоподателят А. Б. М. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Л. Л. от АК Пловдив. Чрез жалбата и по съображения изложени в съдебно заседание се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършването на порцесните административни нарушения, твърди се недоказаност на нарушението по пункт І – ви от НП /по чл.6 т.1 от ЗДВП/, както и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, касаещи описание на обстоятелствата на нарушенията, както и приложението на санкционната разпоредба за нарушението по пункт ІІ – ри от НП /чл.174 ал.2 от ЗДВП/. Претендират се разноски по делото за процесуалното представителство от адвокат. Въззиваемата страна Началник Група в РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба – становище от Началника на Районното управление се иска да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение в случай на уважаване на жалбата, като се моли съда да го намали до минимума, предвиден в Наредбата. Не се претендират разноски. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата на А. Б. М. е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят А. Б. М. е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории с, в, М, АМ и Ткт. До м.септември 2025 г. спрямо М. имало издадени с две наказателни постановления и четири фиша за извършени от него като водач на пътно превозно средство нарушения на правилата за движение. Следобедът на 04.09.2025 г. жалбоподателят М. управлявал в община Родопи обл. Пловдив лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ... собственост на ... Б.а М.а. В 17:05 часа полицейски служители при РУ Стамболийски, сред които свидетелят В. Х. – полицейски инспектор, възприели управлявания от А. М. по път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 866 в участък на км.111+500 автомобил „Опел Корса“ с рег. № ... при наличие на пътна маркировка по чл.63 ал.2 т.1 - единична непрекъсната линия – М1, забраняваща да се извършва застъпване и пресичане, да изпреварва друго превозно средство, като за това нарушаване на забраната, въведена с пътната маркировка подали знак и спрели за полицейска проверка водача М.. Свидетелят Х. възприел жалбоподателя като да е в замаяно състояние и след като извършили с колегата му и проверка в дежурната част и установили наличие на нарушения при това лице, свързани с наркотици, му заявили, че трябвало да го тестват за наркотици. А. М. бил отведен в полицейското управление на РУ Стамболийски за извършване на тестване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Пред полицейските проверяващи служители жалбоподателят М. заявил, че ще откаже извършването на пробата. Техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ било включено, но консумативът за същото – касета с № ARUE 0441, не била вкарана в устройството, тъй като А. М. отказал да му бъде извършена проба за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Заради отказа на лицето да му се извърши проверка с „Дрегер Дръг Тест 5000“, на М. бил издаден талон за медицинско изследване № 306327, връчен му бил със съответните стикери, след което св. Х. му съставил акт – АУАН серия АД с бл. № 047002/04.09.2025 г. – за приети за извършени при управлението на 04.09.2025 г. на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ... на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 866 в участък на км.111+500 на територията на община Родопи две административни нарушения – по чл.6 т.1 от ЗДВП – извършеното изпреварване при наличие на пътна маркировка единична непрекъсната линия – М1, и по чл.174 ал.3 от ЗДВП – отказ да му бъде извършена проба с Техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. При предявяване на акта нарушителят М. вписал в полето за обяснения и възражения „не желая“, като не направил никакви възражения по констатациите в акта. Възражения не били направени и след това в рока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. След отказа да бъде тестван и след съставянето на АУАН и издаването на талон за медицинско изследване жалбоподателят А. М. бил заведен от полицейски служители, сред които бил отново свидетелят Х., до болнично заведение – до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване съобразно изискването за това по чл.3а т.1 от Наредба № 1/19.07.2017 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1/19.07.2017 г./. В УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД отказал да даде кръв и урина за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, който отказ бил обективиран в изготвен от лекаря лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 099138/04.09.2025 г. След връщане на жалбоподателя в РУ Стамболийски и при установени данни за евентуално извършено престъпление по чл.354в ал.1 от НК А. М. бил задържан – със Заповед с рег. № 333зз-136/04.09.2025 г., на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за 24 часа. Спрямо М. било образувано и наказателно производство, като /видно от изискана и приложена справка за съдимост/ с Определение № 7003/10.12.2025 г. по НОХД № 6767/2025 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 10.12.2025 г., той бил признат за виновен за две умишлени престъпления от общ характер – по чл.354в ал.5 вр. ал.1 от НК и по чл.354а ал.3 т.1 от НК, извършени на същата дата както и процесните административни нарушения. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното Наказателно постановление № 25-0333- 001150/01.10.2025 г. на Началник Група при РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което били наложени административни наказания за нарушенията на правилата за движение по пътищата с дадена в постановлението правна квалификация като тази в АУАН. В НП в неговата описателна част административно-наказващият орган изложил по идентичен като в АУАН начин обстоятелствата на нарушението по чл.6 т.1 и по чл.174 ал.3 от ЗДВП. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля В. Х., от писмените доказателства по делото – АУАН серия АД с бл. № 047002/04.09.2025 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 099138/04.09.2025 г., оправомощителна заповед, справка за постоянен и настоящ адрес, справка за съдимост, заповед за задържане по ЗМВР, декларации, разписка, протокол за личен обиск на лице по ЗМВР, справка за нарушител/водач, справки за регистрация и собственост на пътно превозно средство. Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Х. като обективни и последователни, кореспондиращи и съответстващи на писмените доказателства по делото, дадени от лице, което е незаинтересовано от изхода на производството, изключително обстоятелствени относно установяване извършването на процесните административни нарушения и поведението – лично и на нарушител не само до съставянето на АУАН, но и до воденето до УМБАЛ и връщането в РУ. По отношение на АУАН серия АД с бл. № 047002/04.09.2025 г., съставен от свидетеля Х., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пред настоящатга инстанция в съдебното производство. В самия акт жалбоподателят е вписал, че не желае да дава обяснения относно обяснения и възражения, което и сочи, че лицето жалбоподател е наясно с вменените му за извършени административни нарушения и всички обстоятелства на тези нарушения, изложени в описателната част на акта. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя административна отговорност по пункт І-ви от НП – за нарушението с дадена му правна квалификация по чл.6 т.1 от ЗДВП, следва да отпадне, като НП следва да бъде отменено в тази му част. Основание за този извод на съдебния състав дава констатираното непълно изложение и описание на обстоятелствата от обективната действителност, които да сочат наличие на състав на административно нарушение от обективната му страна, което и съставлява неизпълнение в пълен обем на задължение на административно-наказващият орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, с което се допуска нарушение от категорията на съществените, заради засягане правото на защита на наказаното лице, както и заради настъпила законодателна промяна, представляваща по-благоприятен за прилагане за дееца закон съобразно спазване принципа на чл.3 ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.6 т.1 от ЗДВП „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, къкто и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;“. В процесния случай за нарушението по пункт І-ви от НП при излагане на обстоятелствата на нарушението е записано както в АУАН, така и в НП „1. при ПМ М1 извършва изпреварване с което нарушава същата.“. Това описание е изключително кратко и неясно, а и от същото не може според съда да се разбере какво точно се твърди да е нарушил участника в движението в случая като водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ... при управлението на последния по път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 866 в участък на км.111+500. Ако се предполага /на каквото предположение не следва да почива административнонаказателното обвинение/, че ползваните главни букви ПМ М1 означават наличие на пътна маркировка М1, то следва да се посочи, че в Раздел І на Глава Х от Правилника за приложение на ЗДВП в т.1 на чл.63 ал.2 от същия е дадено определение за надлъжна пътна маркировка „единична непрекъсната линия“ – М1, и там е въведена забрана на пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Никъде било то в АУАН, било то в НП не е вписано, че жалбоподателят М. при управление на посочения по-горе лек автомобил и на посоченото място на 04.09.2025 г. в 17:05 ч. е застъпал или пресякъл наличната надлъжна пътна маркировка М1. Не при всяко изпреварване, както е посочено в НП, има застъпване или пресичане на надлъжна пътна маркировка единична непрекъсната линия – това зависи от ширината на пътната лента, от вида на изпреварвания друг участник – напр. ако е велосипедист не се изисква по-голямо изнасяне към мястото на очертание на надлъжната пътната маркировка и е възможно нито да се пресича, нито дори да се застъпи. При така описани обстоятелства на нарушение по чл.6 т.1 от ЗДВП – непълно и неточно описание, правото на защита според съда на наказаното лице се явява съществено засегнато до степен за неясно и неразбираемо обвинение. Наред с това с промени в ЗДВП – с ДВ бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г. – т.е. преди датата на издаване на обжалваното НП, която е 01.10.2025 г., санкционната разпоредба на чл.183 ал.3 т.6 от ЗДВП /предвиждаща към датата на административното нарушение по чл.6 т.1 от ЗДВП – 04.09.2025 г. – че се наказва с глоба 30 лева водач при неправилно изпреварване и несъздаване на опасност за движението. Отпадането на санкцията по чл.183 ал.3 т.6 от ЗДВП се явява по-благоприятен за дееца закон и при съобразяване спазването на принципа на чл.3 ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН ще следва ангажираната административна отговорност, респ. наложеното наказание с отменена вече санкционна разпоредба, да отпадне. По тези и съображение атакуваното НП № 25-0333-001150/01.10.2025 г. на Началник Група при РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив по пункт І-ви от същото - с което на А. Б. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.3 т.6 от ЗДВП следва да се отмени като незаконосъобразно. Все при същата така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че ангажираната пък спрямо жалбоподателя административна отговорност по пункт ІІ-ри от НП – за нарушението с дадена му правна квалификация по чл.174 т.3 от ЗДВП, следва да бъде реализирана, като НП следва да бъде потвърдено в тази му част. Това е така, доколкото настоящата инстанция прие, че с поведението си на 04.09.2025 г. в 17:05 ч. жалбоподателят А. Б. М. е осъществи от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП, тъй като като водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ... при управлението на последния по път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 866 в участък на км.111+500, при извършване на проверка от служители на МВР е отказал да му бъде извършена проверка чрез тест с техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Доказателствата по делото според съда са достатъчни и категорични за реализирания състав на това административно нарушение от страна на наказания М., като оспорването му с жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител се прие за неоснователно. Свидетелят Х. е категоричен относно спирането за полицейска проверка на жалбоподателя М. – последният като водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ... при управлението на последния по път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 866 в участък на км.111+500, относно състоянието на водача, което е предизвикало преценката за необходимост от изследване за употреба на наркотични вещества, отвеждането на лицето в сградата на РУ, където е било техническото средство за тестване на водача – „Дрегер Дръг Тест 5000“, и отказът на М. да бъде тестван за наркотици. Показанията на свидетеля се допълват и затвърждават и от АУАН серия АД с бл. № 047002/04.09.2025 г., съставляващ годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП и при неоспорени констатации в същия – доколкото и в АУАН е вписан подробно отказа на лицето нарушител да бъде изпробван за наркотици, посочено е и техническото средство - „Дрегер Дръг Тест 5000“, конкретизирано е и по фабричен номер, дори е посочен и номер на консуматив – касета, включително и със срока й на годност. Неправилен е аргумента на процесуалния представител на жалбоподателя, че техническото средство не е било подготвено за проверка, не било дори включено, поради което и реално не е била започнала процедурата по изпробване. В обратна насока относно подготовката на „Дрегер Дръг Тест 5000“ заявява св. Х. – „Когато отидохме в РУ техническото средство дрегера не беше включено предварително, в РУ го включихме.“, като и допълва след това защо не е бил разопакован консуматива касета – „не сме вкарвали касетата, тъй като той не е дал проба защото отказва.“. Не е логично при изричен и заявен отказ на лицето, което е приканено да му бъде извършена проба тест с техническото средство, да се пристъпва към унищожаване на консуматив или насилствено да се пристъпва към проба на лицето, доколкото и законодателят в разпоредбата на чл.3а т.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидил изрично и следващия се ред при отказ на лицето на извършването на проверка с техническо средство или тест установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Именно пък заради отказа на М. да бъде изпробван за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ и за да се спази реда, предвиден в чл.3а т.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. според несъмнените доказателства по делото свидетелят Х. е издал талон за медицинско изследване, а водачът М. е бил закаран в болнично заведение – в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив за извършване на такива медицински и химико-токсикологично лабораторни изследвания. От приложения по административната преписка лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 099138/04.09.2025 г. изготвен от лекаря в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД е видно, че лицето А. М. е отказал да даде кръв и урина за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В конкретния казус липсват доказателства, които да опровергаят горните обстоятелства относно наличието на отказ от страна на нарушителя. Следва да се посочи от съда, предвид възраженията на страната жалбоподател относно самите способи за установяване на употреба на наркотици и техните аналози, че нормата на чл.174 ал.3 от ЗДВП, в хипотезата касаеща наркотични вещества или техни аналози, предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване - химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай, същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174 ал.3 от ЗДВП, като в случая не се е провело нито едно от изброените горе. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е целяло настъпването им. Административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от актосъставителя, така и от административнонаказващият орган. Нарушителят М. е бил наясно още от самото начало на административното производство за вмененото му за извършено нарушение, доколкото и в описателната част на наказателното постановление в частта по пункт ІІ-ри са изложени всички обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна страна на процесното нарушение. Правилно според съдебния състав е приложена и санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДВП с наложени съответно предвидени наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение. Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не би могъл да промени същите в насока евентуално на тяхното намаляване. Относно неоснователния довод на адв. Л. за противоречивост в описателна и диспозитивна част на нарушението по пункт ІІ-ри в НП – за това, че нарушението е подведено като такова по чл.174 ал.3 от ЗДВП, а се прилага санкция на основание чл.174 ал.3 и то в пр.2 от ЗДВП, следва да се отбележи, че нормата на чл.174 ал.3 от ЗДВП се явява и материална, и санкционна и изрично наказващият орган е посочил допълнително предложение 2 при налагане на наказанието. Описанието на нарушението, както вече се посочи, в акта и постановлението е абсолютно идентично и съотнесено именно към хипотезата за отказ да се установи употребата на наркотични вещества и техните аналози, въпреки управление на МПС, съответстващо на нарушението и основанието, на което са наложени наказанията. Отделно от посоченото съгласно чл.26 ал.1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята от точки, а точката - от букви. Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. Още повече, че в случая няма разминаване на правната квалификация, доколкото, както се посочи, същата се явява материална и санкционна и е посочена както в акта, така и в постановлението. Ето защо безспорно установеното нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го правна норма. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове. Органите на МВР са спазили реда, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и в хипотеза на отказ. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата цялостна отмяна като незаконосъобразно. Няма и основания да се счита случая с оглед нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП да се счита за маловажен. Нарушението не се характеризира с някаква по-ниска степен от обичайната за този вид нарушения, а жалбоподателят М. е неколкократно санкциониран за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата – с две наказателни постановления и четири фиша, същият е и осъждан три пъти като последното му осъждане – с Определение № 7003/10.12.2025 г. по НОХД № 6767/2025 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 10.12.2025 г., е за две умишлени престъпления от общ характер – по чл.354в ал.5 вр. ал.1 от НК и по чл.354а ал.3 т.1 от НК, които да са извършени на същата дата както и процесното административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП – 04.09.2025 г., което сочи на по-висока степен на обществена опасност у самия деец. Така НП № 25-0333-001150/01.10.2025 г. в частта по пункт ІІ – ри – с която са наложени на жалбоподателя М. наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДВП, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на горното съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде изменено като бъде отменено в частта по пункт І-ви – относно нарушението по чл.6 т.1 от ЗДВП и да бъде потвърдено в останалата му част – относно нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП. По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението /в редакцията действаща към датата на нарушението и към датата на издаване на процесното НП/, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос. Относно направеното със жалбата и поддържано и заявено и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания М. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното НП в една част и потвърждаване на същото постановление в друга, същото искане се явява според съда частично основателно като ще следва да бъде уважено искането съразмерно с оглед материалния интерес и изплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат. От въззиваемата страна по делото не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и в полза на същата не следва съда да се произнася с настоящото си решение. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв. Л. Л. от АК Пловдив, като съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 01.06.2026 г. е било договорено възнаграждение в размер на 300 евро, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му. Този размер от 300 евро е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /чл.8 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.7 ал.2 от Наредбата/ вр. чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.63д ал.2 от ЗАНН. Предвид отмяната на обжалваното Наказателно постановление № 25-0333-001150/01.10.2025 г. на Началник Група в РУ Стамболийски при ОД на МВР гр. Пловдив в частта по пункт І – ви – за наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушения по чл.6 т.1 от ЗДВП, и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя М. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер на 300 евро /586,75 лв./ – платени, както и предвид потвърждаване на НП в частта по пункт ІІ-ри – за наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП, съдът следва да възложи съразмерната част от тези разноски, която в случая е 8,66 лева /4,43 евро/, в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е административно-наказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК. Всички суми следва да бъдат изписвани във вид на парична единица евро – при съобразяване на ЗВЕРБ - §. 5, т. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ вр. чл. 4 и чл. 12 от ЗВЕРБ. Мотивиран от горното РС Пловдив XХIIІ н. с.