Решение № 1157 от 13.5.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 45/2026 г.

Производството е образувано по повод искова молба от Г. М. В., ЕГН •••••••••• от гр. ••• против “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от С. А. П. и Н. Х. Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1538.70 лева /786.72 евро/ обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от страна на ищеца за периода от 14.09.2022г. до 19.09.2025г. лихви за разрешен и неразрешен овърдрафт по договор за предоставяне на банков кредит – овърдрафт по разплащателна /картова/ сметка на физически лица от ••• и анекс от •••., вследствие несвоевременното възстановяване на суми от страна на банката по неразрешени платежни операции от 14.09.2022г., извършени от разплащателна сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до изплащането. Твърди се, че през 2020г. ищецът е сключил с банката договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги. Открита му е разплащателна сметка. На ••• страните сключили договор за предоставяне на банков кредит-овърдрафт по разплащателна сметка на физически лица. Имал е правото да ползва кредит-овърдрафт в максимален размер до 4000 лева. На 14.09.2022г. от разплащателната сметка били извършени транзакции без знанието и съгласието на ищеца на стойност 8338.95 лева. Част от тези суми са по договора за овърдрафт. Банката е отказала да възстанови в полза на ищеца сумите по неразрешените операции. Това наложило ищецът да заведе иск пред съда против банката, като съдът е осъдил ответника да заплати сумата от 8338.95 лева за неразрешени платежни операции. Банката не е възстановила своевременно сумата, като е трябвало да я възстанови не по-късно от 23.09.2022г. Сумите са възстановени едва на 19.09.2025г. С оглед извършените неразрешени операции е бил нарушен /усвоен/ предоставеният на ищеца овърдрафт и с усвояването на суми по овърдрафта банката е започнала да начислява и удържа от сметка на ищеца суми за лихви за разрешен и неразрешен овърдрафт. Общият размер на удържаните суми е 1538.70 лева за периода от 14.09.2022г. до 19.09.2025г. Моли се искът да бъде уважен. Искът е по чл.93, ал.2 ЗПУПС. Ответникът е подал отговор, с който признава иска. Моли да се постанови решение по чл.237 ГПК. На 12.09.2025г. ищецът е направил искане до банката да му заплати суми по влязлото в сила решение по гр. дело № •••/•••. Банката своевременно е заплатила сумите. Ищецът не е подал писмено искане, което да е основание за проверка на сметката, чрез която проверка да се установи начисляването на лихвите за разрешен и неразрешен овърдрафт за процесния период, както и да се установи, че тези лихви са начислени във връзка с неразрешените транзакции, извършени от сметката на клиента. Ето защо с поведението си банката не е дала основание за завеждане на делото и не трябва да носи отговорност за разноските. Бургаският районен съд, предвид признанието, направено от ответника, намира иска за основателен. Както беше казано, с отговора си ответникът е признал иска за основателен. При това положение, на основание чл.237 ГПК, съдът трябва да се произнесе с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че решението се основава на признанието на иска – чл.237, ал.2 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че данните по делото подкрепят исковата претенция. Представените отчети по сметката на ищеца установяват, че за процесния период са му били удържани регулярно лихви за разрешен и неразрешен овърдрафт по договор за предоставяне на банков кредит – овърдрафт. Това е станало именно поради факта, че на 14.09.2022г. от разплащателната сметка на ищеца са били извършени транзакции без знанието и съгласието му на стойност 8338.95 лева и част от сумите са били по договора за овърдрафт. Касае се за неразрешени операции по смисъла на чл.70 ЗПУПС, които са увредили имуществено ищеца. След отказ на банката да му възстанови сумите по неразрешените операции, тя е била осъдена от съда да върне парите и те са възстановени на ищеца едва след влизане на решението в сила. Междувременно обаче, с извършените неразрешени операции е бил нарушен /усвоен/ предоставеният на ищеца овърдрафт и с усвояването на суми по овърдрафта банката е започнала да начислява и удържа от сметка на ищеца суми за лихви за разрешен и неразрешен овърдрафт. Тези удържани лихви са в размер на общо 1538.70 лева /786.72 евро/. Те са удържани неправомерно и следва банката да ги върне на правоимащото лице. Искът е основателен и трябва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото до изплащането. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи разноски, защото не бил дал повод за завеждане на делото. Дори и ищецът извънсъдебно да не е поканил банката да възстанови сумата, то е факт, че нито към завеждане на исковата молба, нито към приключване на устните състезания е извършено плащане на сумите. Те са останали неплатени. Така че ответникът е дал повод за делото и трябва да понесе разноските. Те покриват платената държавна такса и адвокатското възнаграждение. То е от 450 лева, равно на минимума по НМРАВ, поради което възражението за прекомерност е неоснователно и възнаграждението не трябва да бъде намалявано. Общо ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца разноски от 511.55 лева или 261.55 евро, от които 61.55 лева такса и 450 лева адвокатски хонорар. Така мотивиран Бургаският районен съд