Решение № 16 от 17.1.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 368/2018 г.

Производството е по реда на чл. 185, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по протест на заместник-окръжен прокурор на ОП – Кърджали срещу разпоредбите на чл.61, ал.1, т.17 и т.23 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали (Наредбата), приета с Решение № 152/ 26.07.2018 г. на ОбС – Кърджали. В протеста са изложени съображения за материална незаконосъобразност на оспорените норми от Наредбата, като приети в противоречие с разпоредбите на чл.40, ал.1 от Закона за гражданската регистрация и чл.110, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за местните данъци и такси. Иска се да се отменят протестираните норма от Наредбата. В съдебно заседание, представител на ОП – Кърджали поддържа оспорването по изложените в същото съображения и претендира деловодни разноски. Ответникът – Общински съвет Кърджали, чрез упълномощен от председателя процесуален представител по пълномощие, развива подробно становище за неоснователност на протеста. При извършена проверка на събраните по делото доказателства, АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка: Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, ал.1, във вр.чл. 188 от АПК.По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АП К. Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали е приета с Решение № 152/ 26.07.2018 г. на ОбС – Кърджали. От представен Протокол № 8 от проведено на 26.07.2018г. заседание на ОбС – Кърджали се установява, че от 41 общински съветници са присъствали 37, като за приемане на Наредбата „За“ са гласували 37 човека, „против“ и „въздържали се“ не е имало. От представена разпечатка от сайта на община Кърджали е видно, че са спазени изискванията на чл.26, ал.2 от ЗНА при приемане на Наредбата, съответно – на оспорените разпоредби от нея. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Протестът е допустим, като подаден от лице, предвидено в разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК и предвид възможността оспорването на подзаконови нормативни актове да се упражни без ограничение във времето. Разгледан по същество, протестът е основателен поради следните съображения: При извършена проверка на основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75 - чл. 80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл. 80 от АПК. При проверка на оспорените разпоредби се установи, че протестираните норми, са приети при спазване изискванията на чл.27 от ЗМСМА за кворум и мнозинство. Настоящият състав на АС-Кърджали приема, че протестираните разпоредби от Наредбата са материално незаконосъобразни. Протестираните разпоредби на чл. 61, ал.1, т.17 и т.23 се намира в раздел V от Наредбата „Такси за административни услуги“ и са със следното съдържание: Такси за административни услуги по гражданска регистрация и актосъставяне: т.17. Признаване и изпълнение на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд или друг орган – 25, 00 лв. и т.23. Съставяне на актове за гражданско състояние на български гражданин, съставени в чужбина – 25, 00 лв. Съгласно §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията, „административна услуга“ е: а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга; д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация. По силата на чл.60, ал.1 от Конституция на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество, като в свое Решение № 10 от 26.06.2003 г. по конституционно дело № 12/2003 г. Конституционният съд на Република България посочва, че установяването (т. е. въвеждането) на данъците и таксите със закон означава, че само със закон, а не с подзаконов нормативен акт може да се въведе един данък или такса и задължение на гражданите да ги плащат. Видовете местни такси, които могат да се събират от общините са лимитативно регламентирани в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, като съгласно чл. 6, ал. 1, б. "е" от ЗМДТ, събирани от общините местни такси са и тези за административни услуги. Самите видове административни услуги по гражданското състояние, за които общинските съвети са овластени да определят размер на такса са посочени в чл. 110 от ЗМДТ и сред тях не е услугата, за която е предвидено събиране на такса в протестираната т.17 на ал.1 от чл.61 от Наредбата. Не на последно място, съгласно разпоредбата на чл. 117 от Кодекса за международното частно право, решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато са налице цитираните в нормата основания, като самото признаване няма конститутивно действие и не представлява услуга по смисъла на закона. Производството по признаване е част от процедурата по вписване на обстоятелства във връзка с гражданската регистрация, която от своя страна е услуга по смисъла на чл. 110 от ЗМДТ. Поради изложените съображения протестът е основателен в тази част. Доводите за материална незаконосъобразност на чл.61, ал.1, т.23 от Наредбата поради противоречие с чл.40, ал.1 от ЗГР и чл.110, ал.2 от ЗМДТ също са основателни. В конкретния случай регистрирането на събития по гражданско състояние, настъпили в чужбина, за лица български граждани и съставянето на съответните актове по гражданско състояние, са регламентирани в Раздел VІІ от Закона за гражданската регистрация, озаглавен "Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина", като съгласно чл. 69 от ЗГР и чл. 4 от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012 год. изд. от МРРБ за функциониране на единната система за гражданска регистрация, събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина за лица, които към момента на събитието са български граждани, се регистрират в страната въз основа на препис или извлечение от съставен от чуждестранен местен орган или от български дипломатически или консулски представител, акт за гражданско състояние. Регистрирането може да се извърши служебно по инициатива на дипломатически или консулски представител в чужда държава, който служебно изпраща в министерството на външните работи преписи или извлечения от актовете по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, който се препраща на съответната община. По постъпилите документи длъжностното лице по гражданското състояние съставя съответния акт за гражданско състояние с предвидените реквизити, съгл. чл. 72, ал. 3 от ЗГР. По силата на разписаното в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗГР регистрирането може да се извърши и по искане на заинтересованото лице пред длъжностните лица в съответната община, с оглед вида на акта за гражданско състояние, като се представи легализиран и заверен препис на български език, като за длъжностното лице възниква задължението да състави съответния акт за гражданско състояние и то безплатно при неговото издаване. При анализа на тези правни норми се налага извода, че при регистриране на събития по гражданско състояние, настъпили в чужбина, по отношение на български граждани и съставени актове в чужбина, длъжностните лица по гражданско състояние в съответните общини съставят акт по гражданско състояние по см. на чл. 34, ал. 1 от ЗГР, който съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗГР се издава безплатно и не подлежат на таксуване предвид разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, поради което предвиденото таксуване (плащане) на административната услуга, предвидено в чл.61, ал.1, т.23 от Наредбата е лишено от правно основание, което прави протестираната разпоредба незаконосъобразна в противоречие с нормативен акт от по-висока степен и води до нейната отмяна. Поради изложените съображения протестът е основателен и следва да се уважи, като се отмени протестираната разпоредба на чл.21, ал.1, т.17 и т.21 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, приета с Решение № 152/ 26.07.2018 г. на ОбС – Кърджали. При този изход на делото е основателно своевременно заявеното искане на протестиращата страна за присъждане на деловодни разноски. Тъй като ОбС – Кърджали не е юридическо лице и няма самостоятелен бюджет, отговорността за разноските по настоящото дело е на община Кърджали, която, съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Р България, е юридическо лице и има самостоятелен бюджет – чл.141, ал.1 от Конституцията. Ето защо и на основание чл.143, ал.1 от АПК община Кърджали следва да бъде осъдена да заплати в полза на ОП – Кърджали разноски в размер на 20.00 лв., представляващи внесена такса за обнародване на оспорването в ДВ. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 193, ал.1, предл.3-то от АПК, Административният съд