Решение № 506 от 7.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5647/2025 г.

С Присъда № 314/ 28.05.2025г, постановена от СРС, 14-ти състав по Наказателно дело частен характер № 20231110207726 по описа за 2023 година, съдът е ПРИЗНАЛ И. С. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 28.05.2022 г., около 14:00 часа, в гр. София, кв. Горна баня, ул. ••••••••, като извършител, в съучастие със С. И. Г. - извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, гръдния кош и крайниците причинили на Р. И. Ц. лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та изразяваща се в контузия на главата и лицето с дълбоко охлузване, оток и кръвонасядяне на челото вдясно, повсеместни оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око с ангажиране на част от скулната област, причиняващи притваряне на очната цепка и изглаждане на дясната назолакримална гънка; множество охлузвания по гърдите, корема и горния десен крайник, издраскване на дясната подбедрица - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 78а от НК, го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА” в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА. Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ С. И. Г., за ВИНОВЕН в това, че на 28.05.2022 г., около 14:00 часа, в гр. София, кв. Горна баня, ул. ••••••••, като извършител, в съучастие с И. С. Г. - извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, гръдния кош и крайниците причинили на Р. И. Ц. лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та изразяваща се в контузия на главата и лицето с дълбоко охлузване, оток и кръвонасядяне на челото вдясно, повсеместни оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око с ангажиране на част от скулната област, причиняващи притваряне на очната цепка и изглаждане на дясната назолакримална гънка; множество охлузвания по гърдите, корема и горния десен крайник, издраскване на дясната подбедрица - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 78а от НК, го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА” в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е ОСЪДИЛ И. С. Г. (със снета по делото самоличност), ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Р. И. Ц. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 6.00 (шест) лева за образуване на наказателно дело от частен характер; адвокатско възнаграждение в размер на 600.0 (шестстотин) лева; държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева за издаване на съдебно удостоверение. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е ОСЪДИЛ С. И. Г. (със снета по делото самоличност), ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Р. И. Ц. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 6.00 (шест) лева за образуване на наказателно дело от частен характер; адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева; държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева за издаване на съдебно удостоверение Срещу така постановената присъда са постъпили Въззивни жалби от И. С. Г. и С. И. Г. чрез техния защитник адв. С. В. Н. от САК. В жалбите се сочи, че присъдата на СРС е постановена при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснована, поради което се иска нейната отмяна. Допълнително се твърди, че присъдата е неправилна и явно несправедлива, като било нарушено правото на защита на двамата подсъдими. Сочи се и пристрастност на съдебния състав, което според защитата е равнозначно на незаконен състав, като се излагат съображения, свързани с воденето на съдебното производство пред първата инстанция и опитите на първоинстанционния съд да прикани страните към постигане на помирение, както и с отказа на съда да допусне събиране на относими към предмета на делото доказателства. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и признаване на двамата подсъдими за невиновни. Алтернативно се прави искане, ако СГС приеме, че първоинстанционният състав е бил предубеден, то делото да се върне на друг състав на СРС. Алтернативно се прави искане и за намаляване на наказанието. Постъпило е и ДОПЪЛНЕНИЕ към Въззивните жалби, подадено от адв. С. В. Н. от САК в което, след запознаване с мотивите, защитникът заявява, че поддържа всички направени възражения за незаконен състав, поради предубеденост на същия. Допълнително, защитникът сочи пасажи от мотивите към присъдата, свързани с личността на двамата подсъдими и обстоятелствата, свързани с извършеното деяние, като счита, че същите изразяват изначалната предубеденост на първоинстанционния състав. Защитата изразява несъгласие и с извършения от СРС анализ на събраните по делото доказателства, като предлага собствен доказателствен анализ. Защитата навежда оплаквания и за това, че първата инстанция неправилно е игнорирала получените от подсъдимия С. И. Г. наранявания, които се твърди да са нанесени именно от свидетеля на частното обвинение – Б. Г.. Изразява се недоволство от недопускането на искани от защитата писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и признаване на двамата подсъдими за невиновни. Алтернативно се прави искане, ако СГС приеме, че първоинстанционният състав е бил предубеден, то делото да се върне на друг състав на СРС. Алтернативно се прави искане и за намаляване на наказанието. Постъпило е и ВЪЗРАЖЕНИЕ срещу въззивната жалба от повереника на частния тъжител – адв. М., с което се оспорват подадените жалби и допълненията към тях. Моли се същите да бъдат оставени без уважение, а присъдата на СРС да бъе потвърдена като правилна и законосъобразна. Застъпва се тезата, че СРС е обсъдил всички относими доказателства, като е мотивирал защо кредитира едни и отхвърля други. Счита,че определената правна квалификация е правилно определена, като действително са налице предпоставките на чл.78а от НК и на подсъдимите е наложено административно наказание „глоба“. В проведено на 15.09.2025г. разпоредително заседание въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото се налага изготвянето на съдебно медицинска експертиза, като е преценил, че не е необходим разпит на подсъдимите, свидетелите, както и събирането на писмени доказателства. В хода на съдебните прения защитата на подсъдимите в лицето на адв. Н. поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените в тях аргументи.Прави доказателствен анализ на събраните в хода на съдебното следствие, вкл. въззивно такова, доказателства, като заключава, че двамата подсъдимите са невиновни. Застъпва становището, че контролираният съд превратно е интерпретирал доказателствата по делото и е действал предубедено към клиентите му. Оспорва изготвените пред СРС протоколи, като твърди, че не е правил вписаните в тях изявления. С оглед доказателствата по делото намира, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова оправдателна такава. Повереникът на частния тъжител – адв. М. на свой ред моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда. Прави доказателствен анализ, от който извлича наличието на виновно поведение от страна на двамата подсъдими, които са нанесли побой над доверителя й. Частният тъжител Ц. апелира за уважение и добавя, че съдът не може да си представи унижението четири години да ти се извиняват, че си паднал на терен. В правото си на лична защита подс. И. Г. заявява, че не се счита за виновен, като не е удрял нито тъжителя,м нито свидетеля Б.. Сигнализирал е на телефон 112, че засипват дерето, което е там. Твърди, че има много неща, които не съответстват на истината. В правото си на лична защита подс. С. Г. се съгласява със заявеното от адвоката си. Приканва тъжителя да си признае дали наистина е бил удрян от него, както и че св. Б. е удрял подс. С. Г., за което той има медицинско. Твърди, че без вина виновен е ситуацията. В правото си на последна дума подс. С. Г. завява, че иска истината, както и да бъде оправдан. В правото си на последна дума подс. И. Г. моли съдът да сложи край на длеото и да бъдат оправдани. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедлИ.ст, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. От фактическа страна съдът намира за установено следното: ПОДСЪДИМИЯТ И. С. Г. е роден на •••••••• г. в гр. София българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с виеше образование, работи в ДАТО - София, живущ в гр. София, ул. „••••••••, ЕГН ••••••••••. Не е освобождаван и от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. ПОДСЪДИМИЯТ С. И. Г. е роден на •••••••• г. в гр. София българин, български гражданин, неосъждан, разведен, средно образование, пенсионер, живущ в гр. София, ул. „••••••••,ЕГН ••••••••••. Частният тъжител Р. И. Ц. притежавал парцел № 1193 в кв. „Горна Баня“, ул. ••••••••, в гр. София. Пострадалият бил във влошени отношения със съседите си, сред които подсъдимият С. И. Г., неговия син – подсъдимият И. С. Г., както и свидетелите Е.Н.Т. и Н.Е.Т.. Повод за неразбирателството между тях било обстоятелството, че тъжителят Р. Ц. извършвал действия по засипване на част от намиращото се до имота му дере с голямо количество земна маса, което съседите му считали за незаконно, тъй като същото било общинска собственост. По повод подадена от свидетеля Н.Т. жалба срещу частния тъжител Г., на 31.05.2022 г. била извършена проверка от служители на „Басейнова дирекция“, Столичен инспекторат към СО и район „Овча купел“, при която било установено, засипване на дерето със земна маса чрез използването на камиони. Във връзка с това от СО, район „Овча купел“ било издадено предписание да бъде преустановено засипването на дерето със земна маса. На 28.05.2022 г., около 14:00 часа, частният тъжител Р. Ц., заедно със свидетеля Б. В. Г. отново извършвал действия по засипване със земна маса на дерето, намиращо се до имота му в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ••••••••. Тази дейност била извършвана чрез използване на камиони, натоварен с пръст, която била изсипвана в дерето. Това било възприето от свидетеля Е.Н.Т. и сина му – свид. Н.Е.Т.. Двамата отишли на мястото, при което свидетелят Е.Т. заявил на тъжителя Р. Ц., свидетеля Б. Г. и водача на камиона, че следва да преустановят действията си. След това св. Е.Т. застанал зад камиона с цел да попречи на засипването със земна маса. Водачът на камиона не видял, че зад него е бил застанал св. Е.Т. и продължил изсипването на земна маса, при което част от почвата покрила краката на св. Е.Т. до коленете. Той започнал да вика за помощ, след което бил издърпан от сина му – свид. Н.Т.. На мястото пристигнали и двамата подсъдими С. И. Г. и синът му И. С. Г.. Подсъдимият И. С. Г. се приближил до частния тъжител Р. Ц., хванал го за врата и го повалил на земята. След това приклекнал до пострадалия и започнал да му нанася удари с ръце, свити в юмруци, които попадали в областта на главата, гърдите и горната част на тялото. До тъжителя се доближил и подсъдимият С. И. Г., който започнал да го рита в долната част на тялото, докато бил на земята. На мястото заедно с подсъдимите пристигнало и друго, неустановено по делото лице което се насочило към свидетеля Б. Г.. Последният помислил, че ще бъде нападнат физически от мъжа, поради което побягнал, а неустановеният по делото мъж се затичал след него. През това време свидетелят Б. Г. се обадил на спешен телефон 112 и съобщил за случилото се. На място бил изпратен екип от полицейски служители, които съставили на Р. Ц., Б. Г. и И. С. Г., протоколи, с които били предупредени да не отправят закани и заплахи помежду си и да не се саморазправят. След това пострадалият Р. Ц. бил транспортиран от пристигналия на място патрулен полицейски автомобил до Военномедицинска академия, където му бил извършен медицински преглед. Във връзка с това бил издаден Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 28.05.2022 г. На 30.05.2022 г., около 11:20 ч. частният тъжител Р. Ц. посетил кабинет по съдебна медицина в УМБАЛ „А.ска“ ЕАД – гр.София, където му бил извършен медицински преглед, при който били констатирани причинените на пострадалия увреждания вследствие на нанесения спрямо него побой и било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 204/2022 г.. На тъжителя Ц. или причинените следните травматични увреждания: дълбоко охлузване, оток и кръвонасядане в дясната челно-теменно-слепоочна област на главата; оток и кръвонасядане в дясната челна област над външния край на дясната вежда; кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око и част от скулната област, с леко притваряне на очната цепка; кръвонасядане и охлузвания по лигавицата на горната устна; контузия на гръдния кош; множество пръснати охлузвания в областта на гръдния кош, корема и десния горен крайник; охлузване в областта на дясната подбредрица Във връзка с процесния инцидент частният тъжител сигнализирал Софийска районна прокуратура, като била образувана прокурорска преписка № 35381/2022 г., производството по която приключило с издаване на Постановление от 17.08.2022 г. на прокурор при СРП, с което било отказано образуването на досъдебно производство. Отново във връзка с процесния случай, в СРП било подадено и заявление от св. Е.Т., с което съобщил за извършени неправомерни действия спрямо него, свързани със засипване на земна маса върху него. Във връзка с това на 28.11.2022 г. бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано в крайния му вид на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. По ясен и категоричен начин може да се проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на първостепенния състав. Първата инстанция е изложила аргументация защо и в кои части кои доказателствени източници кредитира. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност, вкл. налични писмени доказателства и заключения от изготвени експертизи, както и въз основа на изследване на тяхната вътрешнологическа последователност. В този смисъл съставът на районния съд не може да бъде упрекнат в игнориране и тенденциозно позоваване на доказателства, обслужващи единствено обвинението, повдигнато с частната тъжба. Основните доводи на защитата за отмяна на първоинстанционния акт са насочени към съдържанието на изготвените протоколи от съдебни заседания пред СРС, опитът от страна на съда да проведе помирителна процедура между страните, както и направения от съда анализ на доказателствата, несъответстващ на очакванията на подсъдимите и техния защитник. Въззивният съд ще започне своя анализ с възраженията, индициращи наличието на незаконен състав поради проявена предубеденост от страна на съда по време на разглеждане на делото, и съответно – при констатирането на които атакуваният акт следва да се отмени. В процесния случай не се констатираха съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на присъдата. Това е така поради следните съображения: Известно е, че съдебното следствие се ръководи от председателя на състава, така, че да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като в съдебния протокол освен данните по чл. 129, ал. 1 от НПК се посочват всички обстоятелства по чл. 310, ал. 1 от НПК, в това число всички разпореждания на председателя и определения на съда. Гаранция за изпълнението на предвидените в НПК изисквания към протокола от съдебното заседание е възможността на страните в три дневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения към него. Ако това не е сторено, се приема, че всички действия извършени в съдебното заседание са правилно отразени и съгласно чл. 131 от НПК протоколът е доказателствено средство относно извършените действия, реда по който са извършени, съответно събраните доказателства. По настоящото дело се установява, че след проведено на 10.03.2025г. защитата на подсъдимите в лицето на адв.Н. е депозирала молба за поправка на изготвения в открито съдебно заседание протокол, в която е посочено, че „в протокола погрешно е записано „Страните: /Поотделно/: Моля да ни се даде възможност да преговаряме за постигане на помирение.““. Съдията докладчик по цитираното дело с разпореждане от 07/04/2025г. е оставил бе уважение искането на защитника с аргумента, че съдебният протокол се води под диктовката на председателя на съдебния състав, пред страните, като в случай на несъгласие с протоколираното, страните могат да възразят и да посочат правилното според тях смислово значение на думите или да поискат буквалното отразявяне на казаното. Съдията е посочил и че в случая такива възражения не са направени изобщо от страните в съдебно заседание, като страните активно се взели участие в обсъждането на възможността за помирение. Въззивният съд, след като се запозна с изготвения протокол, констатира, че след даване ход на делото, съдът е дал възможност на страните и ги е приканил към постигане на помирение, а впоследствие е протоколирано, че страните молят да им бъде дадена възможност за постигане на помирение. Въззивният съдебен състав счита, след като защитникът се е възползвал от това свое право, а отказът на районния съд да внесе исканите поправки е надлежно удостоверен и мотивиран при изпълнена процедурата по чл.312, ал.2 от НПК, то не е налице твърдяното от защитата процесуално нарушение. Самият защитник в своята молба твърди, че е имало различни по характер изявление от присъстващите страни в хода на проведеното заседание без обаче да уточнява тяхното съдържание. Задължителният ред, установен в НПК, за съставянето на съдебния протокол не е формална самоцел, а реална гаранция за осигуряването на разкриване на обективната истина и средство за ефективна възможност за контролните инстанции да проверят правилността на съдебния акт. При съмнение относно верността на отразеното в протокола за въззивния съд не е налице процесуален механизъм, чрез който да отстрани това съмнение, като ако порокът в съдебния протокол е от съществено значение, несъмнено се обуславя и цялостното му опорочаване като доказателствено средство за извършената от съда процесуална дейност. В процесния случай, дори да се приеме, че такива изказвания не са правени формално от страните (макар и да липсва доказателства в тази насока), а същите формално са отразени в протокола и съответно последният не отговаря на обективното развитие на проведеното съдебно заседание, то това опорочаване не е съществено. От една страна касае е се за опит за провеждане на процедура по помирение, не са провеждани съдебни следствени действия, съответно – не са събирани доказателства, от друга страна – съдът не може да бъде упрекнат за положени усилия в насока доброволното помиряване между страните. Неоснователно се твърди и че в останалите съставени по делото протоколи за проведени съдебни заседания не са отразени в цялост дадените от свидетелите, посочени от защитата, показания, в която насока следва да се отговори, че по реда на чл.312 от НПК подсъдимият и защитникът му са имали право в 3-дневен срок от датата на изготвяне на протокола да направят своите искания за поправки или допълнения, но не са сторили това. Аргументът, че нямало смисъл, е решение на самите страни, като съдът не може да бъда държан отговорен за проявеното от тяхна страна бездействие. Достоверността и пълнотата на съдебните протоколи не могат да се обсъждат в настоящото производство. Поради това той следва да се ползва с пълна доказателствена сила съобразно чл. 131 от НПК. Не е налице и твърдяната предубеденост на състава на съда. За да може да се поддържа успешно тезата на защитата за това, че подсъдимите са били несправедлИ. осъдени от пристрастен съд, следва в материалите по делото да се съдържат обстоятелства, които да сочат на наличието на зависимост, пристрастност и предубеденост в съдебния състав относно вината на двамата подсъдими Г.и. Обективни данни в кориците на делото липсват. По нататък, проследявайки развоя на делото и осъществените от съда съдопроизводствени действия, въззивната инстанция не се натъкна на обективни данни за предубеденост, изводима от отказа на съда да уважи направените от подсъдимите и защитата му доказателствени искания или в опита на съда да помири страните. Съдът не е длъжен да уважава всяко искане на страните, а само тези, които счита, че ще допринесат за установяване на обективната истина по делото, като съображенията му за това са убедително мотивирани и не пораждат съмнение за това, че при осъществяване на дейността съдът е ръководил единствено от закона и вътрешното си убеждение. Касателно възраженията на защитата по опитите на първоинстанционния съд да насочи страните към помирение, въззивният намира същите за изцяло неоснователни. Действително в НПК не е уредено по експлицитен начин институтът на помирението, като липсва единна уредба, задължаваща съда да прикани страните към помирение. Единствената норма, съдържаща регулация на помирението в наказателния процес, е тази в чл.24, ал.5, т.3 от НПК – освен в случаите по ал.1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато пострадалият и деецът са се помирили. За разлика от делата от общ характер, където прокурорът има водеща роля при поддържането и обосноваването на обвинението, при делата от частен характер, определяща е волята на пострадалото лице досежно развитието на процеса, вкл. неговото прекратяване при постигане на помирение с извършителя на престъплението. От съществено значение е и развитието и утвърждаването на възстановителното правосъдие, което цели поправяне на вредите и възстановяването на социалния мир и разбирателство между засегнатите страни, без да се стига до приложението на държавна принуда. И това също има своето логично обяснение с оглед принципното положение, че престъпленията, преследвани чрез частна тъжба засягат преимуществено личната сфера на пострадалия и са с по-ниска обществена опасност в сравнение с престъпленията, преследвани по общия ред. Именно с оглед степента на засягане на обществените отношения при делата от частен характер, общественият интерес не изисква задължително прилагане на наказание, ако жертвата бъде удовлетворена по друг начин – какъвто е помирението. С оглед така изложените съображения и принципни постановки настоящият съдебен състав счита, че СРС не е допуснал съществено процесуално нарушение, нито е изразил предубеденост, като се е опитал да напъти тъжителя и подсъдимите към помирение, вкл. като е задължил двамата подсъдими да се явяват в провежданите съдебни заседания по реда на чл.269, ал.2 от НПК. Фактът, че първоинстанционното производство е завършило с постановяването на осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими на свой ред също не може да се третира през призмата на предубеждение от страна на състава на районния съд, а е плод на изградено вътрешно убеждение по установените факти. Въззивният съд отчете наличието на няколко групи свидетели, обосноваващи различни версии относно хода на събитията през инкриминирания ден и участието на двамата подсъдими Г.и в тях. За да отсее спорните моменти и да издири обективната истина, настоящият съдебен състав, подобно на контролирания, подложи на анализ заявеното на всеки един от разпитаните свидетели. С цел пълнота и всеобхватност на анализа, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че, когато са налице взаимоизключващите се твърдения, изграждащи взаимоизключващи се фактически обстановки, изясняването на обективната истина по делото налага събирането на доказателства за множество контролни по отношение на главния факт на процеса обстоятелства с оглед извършването на преценка за достоверност на протИ.стоящите версии в свидетелските показания, като a priori не може да бъде изключена правдИ.стта на което и да било от тях. Предвид изложеното е необходимо да се изследва както характерът на взаимоотношенията между двамата подсъдими и тъжителя Ц. към датата на инкриминираното деяние, така и съответствието на застъпената от двамата подсъдими и разпитаните по делото свидетели версия с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдИ.ст и вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им. От анализа на всички събрани по делото гласни доказателствени средства, които в тази им част са непротИ.речиви и достоверни, безспорно се установява времето и мястото на инцидента, присъствието на двамата подсъдими на инкриминираното място, както и повода за конфликта – затрупването на „дерето“ пред дома на тъжителя със земна маса. Еднопосочна е доказателствената съвкупност и относно наличието на влошени междусъседски взаимоотношения между двамата подсъдими и частния тъжител, подавани в годините сигнали до различни институции, както и причината за техния конфликт, а именно – заустването на „дерето“, находящо се непосредствено пред имота на частния тъжител Ц.. Основният спорен по делото въпрос, върху който са съсредоточени и поголяма част от възраженията на защитата, е свързан с механизма на причиняване на телесните увреждания на тъжителя Ц., както и с авторството на деянието. Настоящият състав изгради доказателствените си изводи относно спорните обстоятелства преимуществено на заключението на тройната съдебно – медицинска експертиза, анализирано в съвкупност с представеното по делото СМУ, както и с показанията на разпитаните свидетели, преди всичко с тези на свидетеля Г., намирайки доводите на защитата в тази насока за неоснователни. Без опора в материалите по делото е отправената критика срещу аналитичната дейност на съда и оценката на доказателствените източници по делото. Основното възражение касае обстоятелството, че съдебният състав е кредитирал показанията на св. Г., които е поставил, според защитата в основата на инкриминираните събития, като е неглижирал доводите на защитата за сериозни несъответствия в дадените от него показания. Обстоятелството, че свидетелят Б. Г. се намира в приятелски и работни отношения с частния тъжител по делото, не обуславя изначална недостоверност на заявеното от него. В конкретния случай, контролираната инстанция не е подходила формално, възприемайки безкритично показанията на св. Г., а е обсъдила както собствената им последователност и безпротИ.речИ.ст, така и кореспонденцията им с останалите доказателствени материали, косвено и пряко подкрепящи заявеното от него относно авторство и механизъм на протичане на деянията. В контекста на този въпрос въззивният съд отчете и заключението на тройната съдебно-медицинската експертиза и приложените по делото медицински свидетелства. Неоснователно е и твърдението, че са събрани само доказателства, които обслужват обвинителната теза. Пред първата инстанция са събрани и достатъчно по обем доказателства, обслужващи защитната версия на подсъдимия - всички онези гласни доказателства, които е поискала защитата. Това, че съдът не е дал вяра на същите не означава, че е ограничил възможността на защитата да иска събирането и да представя по делото и на доказателства, които обслужват позицията на подсъдимия. Разпитани са трима свидетели по настояване на защитата, поради което не може да се приеме, че не е налице доказателствен материал в нужния обем, като не обема на доказателственият материал обуславя дали той ще бъде кредитиран или не. За да се довери на показанията на св. Б. Г., на първо място настоящият съд констатира, че същите са логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно основните факти от предмета на доказване, а именно темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото от подсъдимите Г.и посегателство над личността на тъжителя. Свидетелят е имал възможност пряко да възприеме подсъдимите, както и поведението им преди и по време на осъществяване на процесното посегателство. Г. подробно описва всички факти, които лично е възприел през инкриминирания ден, касаещи присъствието на подсъдимите и демонстрираната от тях физическа агресия спрямо Ц.. Същият внася конкретна информация, касаеща повода за ескалиране на ситуацията – опитът на Ц. и Г. да затрупат септичната яма/дере пред имота на Ц. и по този начин да преустановят незаконното заустване и оттичане на фекални води от съседните къщи. Свидетелят дава сведения последователно за случилото се през деня, за извършителите на деянието, както и относно събитията непосредствено преди и след случката, вкл. започнатите изкопни дейности, наличието на законни разрешителни за извършваната дейност, появата в двора на Ц. на свидетелите Е. и Н.Т.и и последващата поява и на двамата подсъдими, физическото съприкосновение между подсъдимите и Ц., вкл. повалянето на Ц. на земята от страна на подс. И. Г. и конкретните нанесени от последните удари в областта на главата и тялото на пострадалия, както и преследването на св. Г. от неустановено по делото лице в опит да се отърве от нанасянето на побой. Относно горепосочените обстоятелства свидетелят е последователен и еднопосочен по време на всичките си разпити, проведени както пред първоинстанционния, така и пред въззивния. Досежно основния спорен по делото въпрос, касаещ механизма на причиняване на процесната телесна повреда, в разпитите си, св. Г. не надгражда или по друг начин трансформира показанията си, а казаното от него представлява устойчив разказ независимо от датата, на която е депозирал своите показания. Като в тази връзка следва да се отбележи, че възможността за причиняване на телесното увреждане по посочения от св. Г. начин, е потвърдена и по експертен път съгласно заключението от изготвената тройна СМЕ. С оглед гореизложеното въззивният съд намира показанията на Г. за достоверен източник на преки доказателства. Доколкото твърденията на св. Г. за причинените наранявания, както и за начина, по който тъжителя Ц. ги е получил, напълно съответстват на изложеното в изготвената тройна СМЕ, следва да бъде дадена вяра на неговите показания, която доказателствена съвкупност опровергава твърденията на подсъдимите Г.и, както и показанията на свидетелите Т.и, Б., Т. и А., че подсъдимите не са нанасяли удари по частния тъжител. Не са игнорирани като източник на доказателства и показанията на свидетелите Б., Т., Е. и Н.Т.и и А.. Съдът отчете обстоятелството, че различните свидетели са възприели откъслечни фрагменти от цялостната обстановка. Следва да се отбележи и че възприемането на определени свидетелски показания като достоверни, е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд. От друга страна, подлежи на контрол правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение. Действително при анализа на тази група свидетелски показания съдът отчете обтегнатите им междусъседски отношения с тъжителя и приятелски им такива с подсъдимите, но това не е единствената причина, поради която ги отхвърли като недостоверни в по-голямата им част. Истинността на свидетелските показания не може да се преценява изолирано само с оглед някаква особена емоционална връзка на свидетеля с подсъдимото лице или пострадалия. Единственият законосъобразен подход, който принципно може да бъде използван при анализа на гласните доказателствени средства, е внимателната им съпоставка с показанията на останалите свидетели, с другите обективни доказателства по делото, както и с оглед на собствената им логичност и вътрешна убедителност. В тази връзка, за да не се довери на споделеното от тях, въззивният съд констатира и протИ.речието им с останалите кредитирани по делото доказателствени източници. Настоящият съдебен състав дава само отчасти вяра споделеното от тях, а в останалата част като опит за доизграждане защитната версия за двамата подсъдими и минимизиране на престъпното им участие. Опитът на тези свидетели да подкрепят изложената от подсъдимите версия ясно проличава в съществените протИ.речия в споделеното от тях. Така на първо място свидетелите Е. и Н.Т.и твърдят, че първи се пристигнали в двора на тъжителя, където след „затрупването“ на св. Е.Т. със земна маса, са се отзовали и двамата подсъдими, които на свой ред са станали обект на агресия от страна на частния тъжител и св. Г. (според думи на св. Ем. Т. св. Г. е ударил подс. С. Г., а частният тъжител е ударил подс. И. Г.,а според св. Н. Т. – св. Г. е зашлевил подс. И. Г., а тъжителят – ударил по носа подс. С. Г.). Според заявеното от св. Б. пък св. Г. първоначално зашлевил подс. И. Г., а после нанесъл удар с ръка и подс. С. Г., а тъжителят Ц. посегнал на подс. И. Г.. В съдържателен план показанията на св. Т. говорят за физическа агресия от страна на св. Г. спрямо подс. С. Г. и удар, нанесен на подс. И. Г. от тъжителя Ц.. Свидетелят А. от своя страна декларира удар по лицето от страна на св. Г. спрямо подс. С. Г., без да посочва физическо съприкосновение между тъжителя и което и да е било от подсъдимите лица. Следващо протИ.речие съдът откри и досежно присъствието на определени свидетели в двора на тъжителя и съответно – личното им и непосредствено възприятие относно динамиката на конфликта и участвалите в него лица. Така св. Е.Т. излага твърдения, че св. А. също се е намирал на инкриминираното място („зад мен“), но самият А. твърди, че е останал в двора на къщата на подсъдимите, да си допуши цигарата. ПротИ.речията и неяснотите се задълбочават и след прочита на показанията след прочита на показанията на св. Б. и посочената от свидетеля Б. погрешна дата на събитията и субективната му увереност, че именно тогава се е разиграло физическото напрежение между подсъдимите от една страна и тъжителят и св. Г. от друга. В показанията на Г., Е. и Н. Т.и, единствените сигурно и поС.но споменавани лица, присъствали на конфликта, са тъжителят Ц., св. Г., двамата подсъдими Г.и, както и свидетелите Т.и. Фрагментарното посочване на имената на свидетелите Т., Б. и А., констатираната погрешна дата в показанията на Б., както и обстоятелството, че св. Т. (живеещ на ул. Каменица“ 47) на свой ред декларира идентични възприятия относно развоя на конфликта от самото му начало (при положение, че живее на различен адрес и се изисква време, за да стигне до адреса на тъжителя - ул. ••••••••) накара въззивният съд да приеме, че така посочените свидетели Б., Т. и А. не са присъствали по време на конфликта и съответно не са възприели неговия развой, ескалиращ до физическа разправа между засегнатите страни. Така описаните и констатираните съществени протИ.речия в показанията на свидетелите Т.и, Т., Б. и А. относно времето им на пристигане на местопроизшествието, лицата, които са заварили там и съответно предприетите от свидетеля Г., двамата подсъдими и тъжителя действия поставят под основателно съмнение обективността на техните лични субективни възприятия. С оглед на това въззивният съд на свой ред не ги кредитира в по-голямата им част, включително и в частта относно твърденията им, че свидетелят Г. и тъжителят Ц. са нанесли физически удари по отношение на двамата подсъдими, както и че двамата подсъдими не са посягали физически на частния тъжител, а контузиите му се дължат на спъване и съприкосновение със земята. Съпоставяйки показанията на четиримата свидетели, въззивният съд намира, че същите са непоследователни и не кореспондират помежду си, поради което ги възприе за недостоверни относно нанесени удари от тъжителя и св. Г. спрямо подсъдимите, както и липсва на такива от подсъдимите спрямо тъжителя. По отношение генезиса и развитието на физическия конфликт показанията им не отговарят и на обективните находки по делото, намерили отражение в изготвената по делото тройна СМЕ относно установения механизъм на увреждане на пострадалия, който показва, че голяма част от получените травми са резултат от действието на удари с твърди, тъпи предмети, като отговаря да са получени при нанасяне на удари каквито са и човешките крайници. Гореанализираните доказателствени източници стоят вътрешно неустойчИ. и изолирано в описания общ ход на събитията. Обясненията на подсъдимите, ведно с показанията на свидетелите, посочени от тях, сами по себе си не отговарят на обективните находки по делото, намерили отражение в изготвената по делото тройна СМЕ относно установения механизъм на увреждане В тази си част експертното заключение, съпоставено с показанията на свидетеля Г., както и с издаденото съдебно медицинско удостоверение на името на тъжителя Ц. и впоследствие изготвената в хода на въззивното съдебно следствие тройна СМЕ по категоричен начин опровергава твърденията както на подсъдимите, така и на посочените техни свидетели за липса на физическа агресия, насочена към Ц.. Действително, по делото се установява, че на подс. С. Г. е нанесено телесно увреждане по лицето, а именно – на носа, но няма данни това да е сторено от частния тъжител, поради което и тук не стои въпросът за евентуална реторсия. По отношение на естеството и генезиса на получените от тъжителя травматични увреждания въззивният съд приема, че се касае за такива, причинили на Ц. страдание. Съгласно заключението на тройната СМЕ при извършените прегледи на тъжителя са установени следните увреждания: дълбоко охлузване, оток и кръвонасядане в дясната челно-теменно-слепоочна област на главата; оток и кръвонасядане в дясната челна област над външния край на дясната вежда; кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око и част от скулната област, с леко притваряне на очната цепка; кръвонасяаане и охлузвания по лигавицата на горната устна; контузия на гръдния кош; множество пръснати охлузвания в областта на гръдния кош, корема и десния горен крайник; охлузване в областта на дясната подбредрица. Вещите лица Г. и Х. са посочили , че се касае за мекотъканни травматични увреждания, разположени в горецитираните области, както и че отговарят да са получени по времето на процесния инцидент. Посочено е, че травмите се дължат на действието на твърди тъпи предмети с неголяма травмираща сила по механизма на удари с или върху такива, както и при тангенциалното им (косо) действие. Локализираните в дясната челно – теменно-слепоочна област увреждания и над дясната вежда отговарят да са в резултат и на падане с удар върху твърд тъп предмет с неравна контактуваща повърхност; кръвонасяданията и отоците могат да са получени и при нанесени удари в областта на главата; кръвонасядането и отокът на клепачите на дясното око с леко притваряне на очната цепка са в резултат от нанесен директен удар в областта и нямат теренен характер; кръвонасяданията и охлузванията по лигавицата на горната устна се дължат на нанесен удар с твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност и пристискането на горната устна към зъбните коронки.С оглед липата на описани в медицинската документация травматични увреждания, водещи до функционално разстройство във физиологичните функции вещите лица обосновават тезата си, че така описаните травми субсумират критериите на медико-биологичния признак страдание. По време на приема на заключението в хода на въззивното съдебно следствие вещото лице Х. е доуточнило по отношение на притворения клепач, че дoколкото клепачите са отекли, но окото не е затворено напълно, се касае за случай на причинено страдание, а не на временно разстройство на здравето. Изрично подчертава, че може да се говори за функционално разстройство, което би се субсумирало под престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, ако окото бе напълно затворено и е налице реално смущение на зрението. Като съобрази становището на вещите лица и го съпостави с показанията на св. Г. относно повалянето на тъжителя Ц. от страна на подсъдимите на земята, въззивният съд приема, че всички получени травми по лицето и тялото на Ц. са вследствие от нанесените му от Г.и удари. Безспорно бе установено по делото, че ударите с ръце и крака са продължили и след падането на Ц. на земята, като е житейски логично, докато последният е бил повален, да е правил опити да се защитава, измествайки тялото си в различни посоки и по този начин да са причинени гореописаните му наранявания. В областта на гръдния кош, корема и крайниците. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че достигнатите от прокуратурата изводи в приложените по делото постановления за отказ да се образува досъдебно производство поради липсва на извършено престъпление от общ характер нямат обвързващ за съда характер, вкл. относно достигнатите фактически и правни положения. На следващо място с оглед принципа на непосредственост и устност и централното място на съдебното производство при разкриване на обективната истина съдът сам следва да събере и провери всички доказателства, като не може да ползва такива, събрани в хода на предварителна проверка или по образувано друго досъдебно производство. В заключение съставът на СГС намира, че установените от районния съд релевантни факти не са резултат от едностранчива и/или превратна интерпретация. Несъгласието от страна на подсъдимите и тяхната защита с възприетото по фактите не може да послужи за обосноваване на теза за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният съд е спазил процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата. Още повече – въззивният съд проведе съдебно следствие, в хода на което събра редица доказателства, като по този начин, дори да се приеме, че СРС не е положил максималните усилия за разкриване на обективната истина, то този порок бе успешно саниран от страна на въззивната инстанция, действаща като втора такава по фактите и тяхното установяване. От правна страна Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и изложени съображения касателно вида на причинените телесни увреждания на частния тъжител Ц. въззивният съд приема, че с поведението си подсъдимите И. и С. Г.и са осъществили от обективна страна и субективна състава на престъплението по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК От обективна страна подсъдимите Г.и на 28.05.2022г., около 14:00ч. в гр. София, кв. Горна баня, ул. „Каменица“ 66 като съизвършители, действайки в съучастие помежду си чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата, гръдния кош и крайниците причинили на Р. Ц. лека телесна повреда – страдание, изразяваща се в дълбоко охлузване, оток и кръвонасядане в дясната челно-теменно-слепоочна област на главата; оток и кръвонасядане в дясната челна област над външния край на дясната вежда; кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око и част от скулната област, с леко притваряне на очната цепка; кръвонасяаане и охлузвания по лигавицата на горната устна; контузия на гръдния кош; множество пръснати охлузвания в областта на гръдния кош, корема и десния горен крайник; охлузване в областта на дясната подбредрица. Така приетата характеристика на телесната повреда е съобразена с трайната съдебна практика, обективирана в Постановление № 3/27.09.1979г. на Пл на ВС. Налице е причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите и престъпния резултат, който безспорно се установява както от свидетелските показания, така и от заключенията на вещите лица, изготвили тройната съдебно-медицинска експертиза. Този въззивен състав намери, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимите в условията на пряк алтернативен умисъл. Всеки от извършителите е съзнавал обществено опасния характер както на своето деяние, така и на деянието на другия извършител, всеки от подсъдимите ясно е съзнавал, че с действията си нарушава телесната неприкосновеност на пострадалия; всеки от тях е съзнавал, че другият извършител с нанасяните от него удари също нарушава телесната му неприкосновеност, като са целели именно това – да нанесат телесно увреждане на Ц., без обаче да са имали конкретно решение каква точно телесна повреда желаят да му причинят. Съдебната практика е последователна и в становището, че за умисъла при телесните повреди и убийствата е характерна неопределеност и алтернативност – деецът цели последици от даден вид (с неконкретизирано съдържание), като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като иска (или допуска) настъпването, на който и да е от тях. По наказанието: Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимите Г.и от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй като разпоредбата е императивна и следва да бъде приложена към всеки случай, който отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания. При индивидуализацията на размера на административното наказание контролираният съд е отчел смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с чието значение настоящият съд се съгласява частично. Така въззивният съд намира, че акуратно наличието на съучастие и фактът, множеството травматични увреждания, причинени на тъжителя Ц., макар и всички субсумиращи се под състава на леката телесна повреда, обстоятелството, че побоят над тъжителя е бил нанесъл в присъствието на няколко лица и е продължил и след като последният е бил повален на земята представляват отегчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими. Неуместно обаче чистото съдебно минало на подсъдимите е взето предвид като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото липсата на предишни осъждания за престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от НК е отчетено от законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Поради това не може да бъде едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорност на дееца, тъй като противното би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза на извършителя, каквато не е целта на закона. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че неправилно СРС е третирал през призмата на отегчаващ наказателната отговорност на И. Г. фактор изключителната жестокост, проявена от същия по време на извършване на посегателството. Действително И. Г. първи е предприел действия, удряйки пострадалия и поваляйки на земята, след което е продължил да му нанася удари, но в крайна сметка видно от съдебномедицинската експертиза и приложена медицинска документация интензитетът на ударите не е бил толкова голям, че да предизвика сериозни физически травми на тъжителя Ц.. Побоят се е случил в рамките на 15-20 секунди (по думи на св. Г.). Професионалната ангажираност на подс. И. Г., от друга страна, акуратно е била отчетена от СРС като отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същият е служител на ДАТО и се очаква да спазва по-високи морални и етични принципи, макар и извън работното си поле на действие. Очевидно допуснатата грешка от СРС при посочване на МВР като място на работа на И. Г. се дължи на формален пропуск. Релевираната от защитата възраст на подс. С. Г. не е отчетена от районния съд като отегчаващ отговорността фактор, а единствено е спомената като допълнителен коментар относно личността му – действително С. Г. към момента на деянието е бил на 71 години, възраст, в която се презюмира, че човек може да овладее емоциите си, вкл. негативни такива, по един социално приемлив начин. Изминалият период от време от датата на деянието до окончателното постановяване на краен съдебен акт също следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. С оглед така констатираните съображения въззивният съд счита, че справедлИ. и годно да изпълни целите на наказанието и за двамата подсъдими, се явява административното наказание „глоба“ в размер от 1000 лева. (511.29 евро). Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил на подсъдимите Г.и разноските по делото. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира контролираният съдебен акт за правилен и обоснован, като констатира основание за изменение на правната квалификация, както и размера на наложеното на двамата подсъдими наказание. Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал. 1, т. 1 и т.2 и чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд