Решение № 6307 от 7.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11659/2023 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №11659/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.НА В.Р., гр.София ул••••••• срещу решение №8497 от 23.05.2023 г по гр.дело №47308/2021 г на СРС, 153 състав, с което на основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.92 ЗЗД е признато за установено по иск на Сдружение „К.ПО П.Ф. и Ф.-МВР“ ЕИК ••••••• гр.София срещу въззивника, че сдружението не дължи сумата от 2678, 40 лева неустойка по чл.15 ал.2 от договор за наем №ДС-56273 от 22.10.2012 г между страните за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем за периода 21.05.2021 г – 30.07.2021 г. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. С § 5 ал.1 ПЗР на ЗФВС /2018 г / са въведени изисквания към спортните клубове – членове на лицензирани спортни федерации да приведат дейността си в съответствие в закона, като в противен случай същите се заличават от регистъра съгласно чл.9 ал.1 т.1 ЗФВС. Безспорно ищецът не е бил регистриран по реда на ЗФВС /2018 г/, а е вписан в регистъра едва на 23.06.2021 г или два месеца след прекратяване на наемния договор. Вписването на ищеца като член на лицензирана спортна организация има не оповестително, а конститутивно действие, като в противен случай съгласно чл.17 ал.2 ЗФВС и чл.108 ал.2 ЗФВС ищецът не може да осъществява дейности по ЗФВС и да ползва спортни обекти държавна собственост. Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Не е налице основанието на чл.13 т.2 от Договора за прекратяването му поради прекратяване на членство в лицензирана спортна организация. Липсата на регистрация в регистър на ММС не прекратява членството в лицензирана спортна организация и не прекратява правосубектността на сдружението. Същото може да извършва други дейности. Безспорно ищецът е член на лицензирана многоспортова федерация, а вписването в регистри към ММС няма конститутивно действие.Задължението за вписване е на федерацията, а не на клубовете в нея съгласно чл.9 ал.1 т.1 ЗФВС и чл.16 ал.3 ЗФВС.Впоследствие ищецът е вписан в регистъра към ММС. Ищецът е върнал наетия имот след изтичане на договора за наем. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.05.2023 г и е обжалвано в срок на 08.06.2023 г /по пощата/. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като в случая такива пороци не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да уважи иска СРС е приел, че между страните е сключен договор за наем №ДС-56273 от 22.10.2012 г за срок от 10 години т.е. до 22.10.2022 г за игрище с бетонова настилка в спортен комплекс Р. гр.София ул.•••••••. На 26.04.2021 г наемодателят МВР е изпратил уведомление до ищеца-наемател за прекратяване на наемния договор на основание чл.13 ал.2 от договора – поради прекратяване на членството на наемателя в лицензирана спортна организация. Уведомлението е било получено чрез лицето К. на 05.05.2021 г. Според СРС безспорно ищецът не е бил вписан към датата на получаване на уведомлението в регистъра по чл.9 ал.1 т.1 във вр.чл.16 ал.1 от ЗФВС /2018 г /, но според удостоверение от 28.04.2011 г е член на лицензирана спортна организация – „Спортна асоциация-МВР“ и членството му не е прекратено. Според СРС не е налице основанието на чл.13 ал.2 от договора за наем за прекратяване на същия. Липсата на вписване в регистъра на ЗФВС не може да се приравни на липса на членство в лицензирана спортна организация.Според чл.73 ал.4 т.4 от ППЗФВС /отм./ не може да бъде наемател лице с прекратено членство в лицензирана спортна организация.Съгласно чл.2 от Наредбата за публичните регистри в ММС, регистрите по чл.9 ал.1 ЗФВС се създават и поддържат с цел осигуряване публичност на актовете издавани от министъра на младежта и спорта и достъп до обществена информация.Вписването е с оповестително действие и не изменя членствените ПО в съответната федерация. Чл.108 ал.1 ЗФВС не предвижда изискване спортни обекти държавна собственост само на регистрирани в посочения регистър лица. Следователно процесният договор не е прекратен на визираното основание и процесната неустойка не се дължи. Решението на СРС е правилно. Наемодателят-ответник МВР е изпратил уведомление до ищеца-наемател за прекратяване на наемния договор на основание чл.13 ал.2 от договора – поради прекратяване на членството на наемателя в лицензирана спортна организация. След като безспорно ищецът не е бил с прекратено членство в лицензираната спортна федерация „Спортна асоциация-МВР“ към датата на връчване на уведомлението, то прекратяване на това основание не е настъпило, а на друго основание за прекратяване ответникът не се е позовал пред СРС и пред настоящия съд. Действително съгласно чл.17 ал.2 от ЗФВС /2018 г/ спортен клуб, който не е член на лицензирана спортна федерация и не е вписан в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, не може да осъществява дейностите по чл.17 ал.1 т. 4 – 9 ЗФВС, освен в случая по чл. 25 ал.3 ЗФВС. Видно от самата норма законът допуска съществуване на спортни клубове, които да не са членове на лицензирани спортни федерации или не са вписани в посочения регистър, а само ограничава дейностите, които подобни клубове биха могли да извършват. В случая процесният имот е отдаден под наем за провеждане на състезания по футбол и за тренировъчна дейност. Тренировъчната дейност е посочена в чл.17 ал.1 т.3 от ЗФВС и може да се извършва и без вписване в регистъра на ММС т.е. не може да се твърди, че изцяло и напълно е отпаднало основанието за предоставяне на държавния имот под наем. Действително съгласно чл.108 ал.2 ЗФВС /2018г / спортни обекти или части от тях - държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем за срок до 30 години на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са вписани в съответния регистър по чл.9 ал.1 ЗФВС. Тази разпоредба, както и чл.29 ал.1 от действащия ППЗФВС нямат обратна сила – ЗФВС /2018 г / влязъл е в сила 19.01.2019 г, а процесният договор е подписан на 22.10.2012 г. В ЗФВС /2018г/ липсва преходна разпоредба, която да предвижда основание за прекратяване на действащи наемни договори - като процесния - в хипотези, в които не са спазени изискванията за вписване в регистъра по чл.9 ал.1 ЗФВС. На практика спорния чл.13 ал.2 от договора за наем възпроизвежда разпоредбата на чл.73 ал.4 т.4 от ППЗФВС /отм./, която е действала при сключване на договора за наем. В заключение, в ЗФВС /отм./ и ППЗФВС /отм./ не е посочено като основание за прекратяване на наемния договор липсата на регистрация в регистъра на ММС, нито такова основание произтича - за съществуващите наемни договори - от влизане в сила на новите и действащи ЗФВС и ППЗФВС. Следователно, не е настъпило прекратяване на наемния договор на посоченото от ответника основание и процесната неустойка не е дължима. Решението на СРС е законосъобразно и трябва да се потвърди. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна от 680 лева за адвокатско възнаграждение пред СГС. До този размер е намалено адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна поради прекомерност. С оглед материалния интерес под 5000 лева по предявения иск и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.