Решение № 410 от 29.10.2018 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 573/2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 410 29.10.2018 г. гр. Хасково В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО.. ………...........…………. …........................……………...... състав на трети октомври …. ………..……………… …………… две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав: Председател: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА Членове: ГЕОРГИ ГОЧЕВ ИРЕНА АВРАМОВА секретар ……… Р.Т…………..............….……….…………………………………..….……… прокурор ………………………. ……. ……......................................................…..……….……....... като разгледа докладваното от...................................председателя....….................…..…………. В гр. дело № 573......... по описа за 201 8 год., ... ………....................…………….....................…. С Решение № 100 от 11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 359/2018 г., РС Харманли е отхвърлил предявения от „ Хеликс Трейд“ ЕООД гр. Харманли против Община Харманли иск с правно основание чл.87д ал.10 от ППЗГ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 452, 95 лв., представляваща внесена гаранция за изпълнение на Договор № 559/23.06.2016 г., сключен между „ Хеликс Трейд“ ЕООД гр. Харманли и Община Харманли, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Хеликс Трейд“ ЕООД гр. Харманли, който чрез пълномощника си адв. Н. обжалва в срок. Твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, в каквато насока излага доводи във въззивната жалба.Твърди, че условие за връщане на внесената банкова гаранция, съгл. Чл.87б ал.10 от ППЗГ е да е извършено освидетелстване на всички сечища и заплащане на дължимите суми по договора. И двете условия били изпълнени, поради което не били налице предпоставки за задържане на гаранцията. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Харманли и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски. В срок е постъпил писмен отговор от ответника Община Харманли, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че са налице предпоставките за задържане на внесената гаранция, т.като дружеството жалбоподател не било изпълнило задълженията си по договора, сключен с Община Харманли и имал непогасени задължения в размер на 23 069, 99 лв. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди решението на РС Харманли. Моли да бъдат присъдени разноски. Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено РС Харманли е сезиран с иск с правно основание чл.87д ал.10 от ППЗГ. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил изцяло. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства. Между страните не се спори, че е сключен договор № 559/23.06.2016 г. за покупко продажба на прогнозни количества дървесина на корен от землището на с. П., общ. Харманли, подотдели 620“к“, 620“н“, 620“о“, 620“с“ и 620“г“ от ОГФ на територията на община Харманли. Купувачът „ Хеликс трейд“ ЕООД внесъл на 15.06.2016 г. по сметка на продавача Община Харманли гаранция в размер на 3 452, 95 лв. Спорен е въпросът дали са изпълнени задълженията по сключения между страните договор и налице предпоставките на чл.87д ал.10 от ППЗГ, при което и съгласно цитираната разпоредба внесената гаранция следва да се върне. За да постанови атакуваният съдебен акт решаващият съд е приел, че ищецът не е доказал изпълнението на задълженията си по чл.6.2, чл.6.3, чл.6.18 от договора, а именно да извърши сечта, да извози маркираната дървесина в уговорените срокове, да изкупи цялото добито количество дървесина, дори когато то е повече от прогнозното, което от своя страна обуславяло задържането на гаранцията съгласно чл.2.4 от договора.Този извод на съда е правилен. Ролята на гаранцията е да обезпечи пълното и точното изпълнение на сключения между страните договор. Въвеждането на тези клаузи в договора не противоречи на чл.87д ал.10 от ППЗГ. Тълкуването, че следва формално да са налице предпоставките на чл.87д ал.10 от ППЗГ, за да бъде върната гаранцията е твърде стеснително и не държи сметка за обезпечителната същност на гаранцията. Изрично в чл.4.2 от сключения договор е предвидено, че гаранцията за изпълнение се възстановява на купувача след цялостното изпълнение на договора и след като бъдат освидетелствани всички сечища и бъде заплатено и транспортирано и последното количество дървесина, добита от обекта, освен ако не се налага задържането й в предвидените в договора случаи. Гаранцията, съгласно чл.9.2 от договора не се връща ако купувачът не изведе сечта върху цялата площ на съответното сечище, без да има обективни причини за това. Действително е извършено освидетелстване на обекта, но видно от представените протоколи за освидетелстване е, че и в петте подобекта са констатирани нарушения, не усвоена цялата площ, налични са неотсечени маркирани стъбла. В четири от петте подобекта извършването на сечта и почистването на сечището е извършено незадоволително, а в единия – задоволително. Т.е не е налице изпълнение на договора в пълния негов обем, което дава основание на ответника – Община Харманли да задържи внесената гаранция. А дали това неизпълнение е съществено или не, не следва да се обсъжда, т.като твърдения в тази насока не са навеждане от ищеца в първоинстанционното производство и съответно не са събирани доказателства. Безспорно е констатирано неизпълнение на задълженията по договора в представените протоколи, които доказателства не са оспорени от ищеца и което неизпълнение, както вече се посочи е основание да бъде задържана от ответника внесената парична гаранция. Ищецът не е ангажирал доказателства, че неизпълнението на задължението се дължи на независещи от него причини. Представеното по делото писмо № 15/30.11.2016 г. до Община Харманли с искане за удължаване на срока на изпълнение на договора също не установява наличието на обективни причини довели до неизпълнение на задълженията точно и в срок. Изложеното дава основание на съда да направи извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че не са налице предпоставки за връщане на внесената гаранция, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПрП, вр. чл.25 ал.1 отНЗПрП и предвид фактическата и правна сложност на спора, сумата от 100 лв. разноски в производството – юрисконсултско възнаграждение.