Решение № 616 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 821/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Община Шабла, представлявана от кмета, подадена чрез адв. Б. И., против Решение № Е-РД-16-783 от 11.12.2025 г. на Заместник-министъра на енергетиката и ръководител на Програмния оператор (РПО) на Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ (ПВЕЕЕЕС), финансирана чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 - 2021 г. (ФМ на ЕИП) по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY-2.002-0040-C01 от 29.04.2022 г. (ДПБФП), с бенефициер О. Ш. за определяне на два броя финансови корекции (25 % от допустимите разходи по договор № Д-161 от 18.10.2022 г. с „Рото инженеринг“ ЕООД на стойност 1 000 000 лв. без ДДС и 25 % от допустимите разходи по договор № Д-160 от 18.10.2022 г. с „Рото инженеринг“ ЕООД на стойност 375 000 лв. без ДДС). Решението на РПО се обжалва като незаконосъобразно, издадено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила. Оспорват се съдържащите се в него констатации. По отношение соченото от органа нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с договор № Д-161 от 18.10.2022 г. с „Рото инженеринг“ ЕООД на стойност 1 000 000 лв. без ДДС - да разполага с необходимия брой технически лица и/или организации, включени или не в структурата на кандидата или участника, включително такива, които отговарят за контрола на качеството, а при обществени поръчки за строителство - лицата, които ще изпълняват строителството и да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите: Оспорва се твърдението в административния акт, че възложителят е поставил ограничително и дискриминационно изискване по национално предпочитание – минимум четири технически лица, притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17 „б“ от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ) Възразява се срещу твърдението в ИАА, че начинът по който е формулирано изискването за наличието на правоспособност съгласно българското законодателство (ЗЧАВ), възпрепятства необосновано участието на чуждестранни участници, предвид твърдението, че бенефициерът не е предвидил изрична възможност за доказване на съответствие с еквивалентна, придобита в чужбина професионална [жк], квалифицирано като нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗОП и като последица нарушаване принципите на свободна конкуренция и равнопоставеност по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП, окачествено като разубеждаващо въздействие и възпрепятстване от участие на тези лица, които въпреки, че разполагат с [жк], не изпълняват формално поставените изисквания. Жалбоподателят инвокира превратно тълкуване на фактите и обстоятелствата, неправилно прилагане на материалноправните норми, като отрича описаната в уведомителното писмо и в ИАА фактическа обстановка, доколкото в тях се съдържа неправилно позоваване на чл. 17 „б“ от ЗЧАВ, като навежда, че в тръжната документация тази норма не се цитира – правилната е чл. 17 „а“ от ЗЧАВ. Въз основа на тази констатация релевира неспазване на нормата на чл. 35 от АПК. О. Ш. заявява, че в случая няма извършено нарушение, тъй като РПО неправилно е приложил материалния закон (действителната норма на чл. 17 „а“ от ЗЧАВ), както и оспорва наличието на законова норма, която да сочи, че при определянето на критерий за подбор от вида на процесния (по професионална компетентност на персонала) възложителите на обществени поръчки са длъжни, a priori и на общо основание, да посочват, че ще приемат някаква форма на аналогичност или еквивалентност. Сама по себе си липсата на изрични пояснения, в поставените от възложителя изисквания към участниците, не следва да се тълкува стеснително, доколкото непосочването, че професионална квалификация може да бъде придобита и извън страната, не означава, че е ограничена възможността за участие на потенциалните заинтересовани чуждестранни участници, както неправилно приема РПО. Предвид обстоятелството, че в случая се касае за нормативно регулирана дейност (със специалния ЗЧАВ и подзаконовите актове по прилагането му), същата намира директно приложение, при липса на уредба в ЗОП. Особеният ред за признаване такова право, придобито в чужбина, се прилага и без изрично бенефициерът да фиксира към техническите лица изискване да имат правоспособност, придобита съгласно чл. 17 „а“ от ЗЧАВ или еквивалентна правоспособност, придобита в чужбина, съобразно законодателството на съответната държава. В конкретния случай с оглед на предмета на поръчката, един от елементите ѝ предвижда въвеждане на термопомпена система за охлаждане/отопление за обектите по двете обособени позиции – сградата на Общинска администрация Шабла и сградата на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ [населено място]. В тази връзка се подчертава изискването на чл. 17 „а“, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧАВ лицата, извършващи съответните дейности с вещества, използвани в термопомпи, които нарушават озоновия слой или представляват ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на наредбата по чл. 17, ал. 2 от ЗЧАВ – Наредба № 1 от 17.02.2017 г.за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове. Съгласно чл. 10 от Наредба №1 от 17.02.2017 г., документ за правоспособност, издаден в друга държава членка на Европейския съюз, се признава съгласно разпоредбите на чл. 10 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2067 (отм.) след представяне на легализиран превод на български език в Българската браншова камара – машиностроене (ББКМ). В този смисъл българският законодател е предвидил нарочна процедура за признаване, за да осуети автоматично признаване на придобитата в чужбина правоспособност. Наред с това, противно на изводите в ИАА, само позоваване на разпоредбата на чл. 17 „а“ от ЗЧАВ при формулирането на критерия за подбор, не означава, че бенефициерът е поставил изискване съответната квалификация да е задължително придобита в България и съответно – изискуемият сертификат за нейното удостоверяване да е издаден задължително от българския компетентен орган. Причината е, че нормите на чл. 17 „а“ ал. 1 и ал. 2 от ЗЧАВ препращат към Наредба № 1 от 17.02.2017 г., която на свой ред определя реда за признаване на правоспособността, придобита в друга държава членка на Европейския съюз. Жалбоподателят счита, че с посочването на този национален нормативен акт чрез препращане не представлява дискриминационно изискване по национално предпочитание, особено при положение, че признаването на съответната правоспособност е основано на разпоредбите на законодателен акт на Европейския съюз (чл. 17а, ал. 1 и 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 10 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г., във връзка с чл. 10 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2067 (отм.). Бенефициерът настоява, че разглежданото изискване относно техническите и професионални способности на участниците не е проявление на неговата воля или оперативната самостоятелност и не е резултат от това, че същият се е възползвал от възможността по чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП. В случая притежаването на правоспособност за извършването на специфичните съответни дейности е задължително, произтича от закона и с поставянето на изискването от страна на бенефициера, се цели гарантиране на законосъобразното провеждане на избора на изпълнител. Заявява, че реално всяко изискване може да се разглежда като ограничително, но незаконосъобразността му се корени в неговата необоснованост, извън критериите по чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗОП. Акцентира, че в РОП не сочи кое от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗОП е нарушено в случая и дори изобщо не се позовава на тази разпоредба. Като резултат жалбоподателят намира, че без да е налице нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, не може да има и нарушение, свързано с някой от поставените от възложителя критерии за подбор и по-специално – нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП. В жалбата се сочи оплакване, че квалификацията на твърдяното нарушение като нередност по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности също е неправилна, след като се отнася за налагане на финансова корекция (ФК) за случаи, в които използваните критерии за подбор, са дискриминационни на базата на необосновани национални изисквания. Аргументира се, че в конкретния случай поставянето на критерия за подбор е напълно обосновано, тъй като изискването за наличието на правоспособност е определено със закон. Изтъква се, че в процесния ИАА отсъстват мотиви относно причинно-следствената връзка между начина на формулиране на критерия за подбор и наличието на разубеждаващо въздействие и възпрепятстване от участие, както и по отношение на ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необоснован ограничават участието в процедурите. В жалбата се настоява, че посочената нередност неправилно е квалифицирана като такава по т. 10 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередност. Заявява се, че т. 10 съдържа две отделни хипотези, разграничени като б. „а“ и б. „б“, като издателят на ИАА не е избрал нито една от тях, което рефлектира неблагоприятно и върху правото му на защита. Подчертава се, че волята на органа не може да се извежда допълнително, да се предполагана какво основание по какви съображения е стигнал до издаването на АА с определено съдържание. По отношение соченото от органа нарушение на чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП във връзка с договор № Д-160 от 18.10.2022 г. с „РОТО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на стойност 375 000 лв. без ДДС - когато това е приложимо, възложителите имат право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица - в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени: Жалбоподателят оспорва, че като е поставил изискване към участниците да разполагат с валиден документ за правоспособност съгласно чл. 17 „б“, ал. 2 от ЗЧАВ, бенефициерът е заложил дискриминационно условие, рефериращо единствено към конкретна национална правна норма, т.е. не е указал, че чуждестранните икономически оператори, които биха били заинтересовани от обявената обществена поръчка, могат да участват при представяне на еквивалентен на изисквания документ за правоспособност, съответно биха изпълнили въпросното изискване. Бенефициерът твърди, че не е осъществено нарушение, а изводите на РПО в обратната насока почиват върху неправилно приложение на материалния закон и превратно интерпретиране на установените в производството факти. Посочва, че поставените от възложителя изисквания не следва да се тълкуват стеснително, като същевременно релевира допуснат пропуск за посочване изрично приложимост на придобитата извън страната еквивалентна правоспособност. Възразява, че сочената за нарушена норма на чл. 60, ал. 1 от ЗОП няма касателство и е неприложима към конкректния случай, защото възложителят не е поставял изискване за вписване в професионален регистър по отношение правоспособността по чл. 17 б. „б“, ал. 2 от ЗЧАВ, тъй като не се предвижда по националното законодателство създаване на такъв регистър. Счита, че предвидените с чл. 17 б. „б“, ал. 5 и ал. 7 от ЗЧАВ бази данни не представляват „регистри“ в смисъла, вложен с чл. 60, ал. 1 от ЗОП, т.к. тези данни не придобиват констативно или конститутивно значение по отношение вписаната в тях информация, нито имат обвързваща доказателстевна сила. Като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон се оспорва и заключението на РПО, че с посочване разпоредбата на чл. 17 б. „б“, ал. 2 от ЗЧАВ при формулирането на критерия за подбор, възложителят се е позовал единствено на национална правна норма. Това е така защото според възложителя именно в разпоредбата и в приетия по нейна делегация подзаконов нормативен акт (чл. 10 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г.) се прави изрично препращане точно към Регламент (ЕС) № 517/2014 (отм.) по отношение признаване на придобита в друга държава от ЕС правоспособност. В този смисъл се отрича, че поставеното изискване за правоспособност съгласно чл. 17 6. „б“ от ЗЧАВ се характеризира като „неоснователно национално предпочитание“. Затова изискването за правоспособност не е специфично национално изискване, а такова, въведено с регламент на ЕС, предвид прякото му общо приложение във всички държави членки. Твърди, че позоваването на националната разпоредба е с цел определяне вида на изискуемата правоспособност, а не поставяне на условие за придобита единствено в България правоспособност, като се набляга, че всеки разумно информиран потенциален участник, положил обичайната грижа и запознат с условията за изпълнение да дейностите, може да разбере точния обхват на изискването, което по никакъв начин не показва, че възложителят няма да признае документ за правоспособност, издаден от друга държава членка на Европейския съюз, в случай че са изпълнени условията на чл. 10 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. Акцентира относно наличието на празнота и неточност в мотивите на оспорения акт, с оглед отсъствието на позоваване на нормата на чл. 59, ал. от ЗОП и нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗОП. Обърнато е внимание относно порочността на [жк], доколкото е ограничена само до т. 10 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, без посочване на коя буква от текста се засяга. Релевира неправилна квалификация на нарушението като такова по чл. 60, ал. 1 от ЗОП, тъй като разпоредбата се смята за неприложима към случая – възложителят не е поставял условие за вписване в професионален регистър. В жалбата са формулирани съображения за незаконосъобразност на оспореното решение с оглед липсата на материална компетентност на издателя му. Под съмнение се поставя доколко Министърът или РПО разполога с нормативно установени правомощия за провеждането на административни производства по сигнали, свързани със случаи на нередности и издаването на ИАА за определяне на ФК, евентуеално се оспорва възможността да делегира тези свои правомощия. Жалбоподателят твърди, че към момента на издаване на процесния ИАА, ДБФП е изпълнен и разплатен, т.е. следва да се счита за приключен. След като към момента на издаване на процесния ИАА ДБФП не действа между страните (Програмен оператор и бенефициер), неговите клаузи също не пораждат действие, включително тези, регламентиращи правата и задълженията на страните по него. Жалбоподателят счита, че с приключването на изпълнението на ДБФП и прекратяването на неговото действие, правото на РПО да проведе производството по издаване на решение за определяне на ФК е преклудирано. Наличието на случай на нередност предвижда съответното нарушение на приложимите правила, да има за последица действителното засягане на изпълнението на ФМ на ЕИП 2014- 2021 г., което го отличава от понятието за „нередност“, предмет на регулиране от ЗУСЕФСУ. При ФМ на ЕИП 2014-2021 г. РПО е длъжен, при издаването на решение за ФК, да докаже, че нарушението е довело до действителното засягане на изпълнението и/или бюджета, на която и да е програма, проект или други дейности, като съществен елемент от понятието за „нередност“ по чл. 12.2 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП, т.е. не всяко нарушение на правната рамка по б, „а“ - „в“ от Регламента представлява случай на нередност, а единствено онова, което действително е засегнало изпълнението на ФМ на ЕИП 2014-2021 г. в държавата бенефициер. Обобщава, че задачата на РПО е да докаже: нарушение на правната рамка и несъмнено засягане изпълнението и/или бюджета на програма, проект или други дейности от същото това нарушение. РПО в съдържанието на ИАА не е обосновал и доказал засягане на изпълнението на ФМ на ЕИП 2014-2021 г., дори е признал противното, използвайки понятие за „нередност“, различно от определеното с чл. 12.2 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г., което не изисква нанасяне на вреда. Жалбоподателят подчертава, че средствата от ФМ на ЕИП 2014-2021 г. нямат връзка с и не са част общия бюджет на Съюза. Нанасянето на вреда за общият бюджет на Съюза е част от понятието за нередност, приложимо в производствата по ЗУСЕФСУ, а административното производство, водено от РПО, не е по ЗУСЕФСУ. Използваното от РПО друго понятие за нередност, различно от това по чл. 12.2 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП 2014-2021 г. според жалбоподателя е неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. С това той релевира довод за материалната незаконосъобразност на процесния ИАА, както и липсата на обоснованост, изразяваща се в немотивираност. Допълнителни съображения за нарушение на чл. 35 от АПК жалбоподателят намира в изпратеното до него уведомително писмо за наличието на сигнал за нередност, с което РПО уведомява за становището си по основателността на твърденията за нарушения. Още към онзи момент - 02.09.2025 г., РПО вече формира предваритгелно убеждение за осъществени нарушения, а правото на бенефициера да възрази е прието за формално. По този начин се претендира и съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Като резултат се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски съгласно представен списък на л. 1288. В съдебно заседание адв. И. поддържа жалбата. Ответникът по делото, Заместник-министъра на енергетиката и РПО на ПВЕЕЕЕС, чрез процесуален представител, намира жалбата за неоснователна и недоказана. Релевира, че жалбоподателят не представя нови факти по случая, неговите твърдения са необосновани, доколкото не се подкрепят от доказателствата. Настоява, че оспореното решение съдържа всички обективни съставомерни признаци на нарушенията, представляващи нередности, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на админиситративнопроизводствените правила. Отхвърля възраженията за некомпетентност на органа, за непосочване и недостатъчност на мотивите, за неточни и неясни правни основания при издаване на оспорения акт, за неправилно приложение на материалните норми. Съображенията в ИАА за незаконосъобразно определен критерии за подбор, включващ необосновано национално изискване според ответника са следствие от документална проверка на досието на проверената обществена поръчка при възлагането, на която са осъществени нередности. Намира, че изложените от органа мотиви са ясни и недвусмислени, изразяват волята му за издаване на този акт с точно това съдържание. Настоява, че реално жалбоподателят не е бил възпрепятстван или ограничен да възприеме описанието на нередностите от фактическа страна, констатациите и изводите на РПО, съответно да организира защитата си. Отхвърля възраженията, посочени в жалбата, свързани с непосочване на валидно и относимо правно основание в ИАА относно компетентността на издателя. Дефинирането на установените нарушения като нередности се твърди, че произтича от §1, т. 3 от ДР на Наредбата за посочване на нередности. Твърди се, че в хода на повторно образуваното производство по определяне на финансова корекция, бенефициерът О. Ш. не е депозирал писмено възражение по фактическите констатации и правните изводи на РПО на Програма ВЕЕЕЕС. Посочва, че с §13 от ПР на ПМС №248/ 05.07.2024 г. (ДВ. бр.59 от 12 юли 2024г.) се въвежда изключение спрямо §8 и §11. Така формулираните разпоредби в подзаконовия нормативен акт не пораждат никакво съмнение досежно действителното приложно поле на цитираното Приложение №1 от Наредбата за посочване на нередности в разглеждания казус. В това отношение ответникът застъпва теза, че няма колизия между чл. 14 от Закона за нормативните актове и § 11 от ПМС № 248/05.07.2024 г., защото последният (параграф) се отнася до разширяване обхвата на Приложение № 1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Изтъква се, че при неприложимост на диференциален метод за определяне размера на ФК, се използва пропорционалният метод. Поради спецификата на разглежданото нарушение, което е повлияло на нивото на конкуренцията в поръчката, не е обективно възможно да се определи точния размер на причинената вреда, поради което следва да се използва пропорционален подход, финансовото отражение на нарушението се равнява на процент от допустимите разходи. В случая подаването на само една оферта от един участник навежда на заключението, че възложителят не е създал дори базови условия за минимална конкуренция. Не е дадена възможност да участват икономически оператори, упражняващи дейност в друга държава - членка на ЕС, което се отразява върху тежестта на нарушението и отпадане възможността да се намали размерът на ФК. Поставянето на ограничителен критерий към технически и професионални способности на физическите лица от екипа на потенциалния изпълнител, без да е заложен ограничителен критерий към самия участник е достатъчно за установяване на нарушение. В случая се заявява, че община Шабла като възложител е допуснала и двете нарушения – на първо място ограничително изискване за притежаване на документ за правоспособност по чл. 17 б. „б“, ал. 2 от ЗЧАВ към самия участник и втори път към неговия персонал – минимум четири технически лица, притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17, б. „а“ от ЗЧАВ. Обоснова извършване на две отделни нарушения: едното по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗОП и второто по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗОП. Ответникът изразява несъгласие и с аргументите за незаконосъобразност поради нарушение изискването за форма. Заявява, че дори при договорите, сключени като част от изпълнението на ПВЕЕЕЕС, както и договорите под праговете на ЕС за обществена поръчка, или извън обхвата на приложимите закони в областта на обществените поръчки, в съответствие с принципа на пропорционалност, не се изключва задължението спрямо възложителя (включително и този, изразходващ средства по ФМ на ЕИП) да спазва прилагането на принципа за пълна и лоялна конкуренция. РПО признава за безспорно, че между страните по делото съществува сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), към който са приложими и Общи условия. Именно по силата на последните се признава право на Програмния оператор да осъществява последващ контрол по отношение законосъобразността на проведените процедури за възлагане на обществени поръчки. Изискването за притежаване на документ за правоспособност по чл. 17 б. „б“, ал. 2 от ЗЧАВ се счита за ограничително по отношение националната правна рамка, изключваща участие на субекти с еквивалентен на описания документ за правоспособност, издаден от друга държава – членка. Твърди, че установеното нарушение по т. 3.3. от процесната документация за изискване не е конкретизирано само за участниците по Обособена позиция 1 или Обособена позиция 2, а важи общо за двете. В заключение счита оспореното решение за законосъобразно, издадено при спазване правилата на процесуалния закон и изискванията на Наредбата за посочване на нередности, без да са осъществени хипотезите по чл. 146 от АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва жалбата, поддържа съображенията за законосъобразност и обоснованост на решението, за съответствието му с установения в АПК процесуален и доказателствен стандарт. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу прекомерния размер на адвокатското възнагражение. Насочва към съобразяване с решение на СЕС по дело С-438/22 при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Административен съд-Добрич след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид направените възражения и доводи на страните, при спазване на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима. Подадена е в изискуемия срок, от лице с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Административният акт е издаден от надлежно оправомощено лице, в рамките на делегираната му компетентност, съгласно Заповед №Е-РД-16-40/24.01.2025 г., издадена от министъра на енергетиката, с която на И. П., в длъжностното ѝ качество на заместник-министър на енергетиката са делегирани правомощия на същата на Ръководител на Програмия оператор на Програма „ВЕЕЕЕС“. На основание т. 3, буква „б“ от Анекс Б към Меморандума за разбирателство за Програмен оператор по програма „ВЕЕЕЕС“ е определено Министерството на енергетиката. Нормата на чл. 4, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на енергетиката изрично предвижда, че министърът делегира с писмена заповед правомощия на заместник-министрите и определя техните функции. Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административопроизводствените правила. Административният орган е изложил своите фактически и правни съображения при установяване на нарушенията и определянето на финансовата корекция, а доколко тези съображения са правилни и обосновани е въпрос по материалноправната, а не процесуалноправната законосъобразност на акта. По отношение на съответствието на решението с материалния закон съдът намира следното: Административният орган в рамките на процедурата първо е уведомил с писмо изх. №Е-94-00-1124/ 02.09.2025 г. (л.29-41) О. Ш. като бенефициер по ДБФП за становището на Програмния оператор по основателността на твърденията за нарушения, след подаден сигнал за нередност. Предоставена е възможност в двуседмичен срок да се представят писмени възражения по основателността и размера на ФК, както и да се приложат и доказателства. Оспореното Решение № Е-РД-16-783 от 11.12.2025 г. е издадено нa основание чл. 12.1, § 1 и § 2 във вр. с чл. 13. 1, § 1,6. „е“ от Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2014-2021, т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1, във връзка с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредба за посочване на нередности, за установеното нарушение на чл. чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП и за установеното нарушение на чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Министерството на енергетиката, чл. 4.5 от Програмното споразумение за финансирането по ПВЕЕЕЕС, сключено на 21.06.2018 г. между Комитета на Финансовия механизъм установен от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и Република България представлявана от дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет, чл. 5.1.17, чл. 17 и чл. 19.2 от Споразумението за изпълнение на ПВЕЕЕЕС сключено на 27.07.2018 г. между дирекция, „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет и заместник-министъра на енергетиката в качеството му на ръководител на Програмния оператор във връзка с Програмното споразумение за финансирането на ПВЕЕЕЕС, чл. 21 от Договор за безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY-2.001-0040, т. 25 „Финансови колекции“ от Системата за управление и контрол на ПВЕЕЕЕС (Версия № 4, м.11.2023г., утвърдена от заместник-министъра на енергетиката). Сигналът за нередност се съдържа в доклад вх. №-94-00-368/07.04.2023 г. с конкретни данни за извършено нарушение в областта на обществените поръчки при изпълнение на ДБФП № BGENERGY-2.001-0040-С01/ 29.04.2022 г., по който бенефициер е О. Ш. (л. 44). Нарушението се твърди, че е извършено при възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на СМР“ по проект „Подобряване на енергийната ефективност в сгради с обществено предназначение в [населено място]“ по две обособени позиции: Обособена позиция № 1: Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Общинска администрация Шабла (договор № Д-161 от 18.10.2022 г. с „Рото инженеринг“ ЕООД на стойност 1 000 000 лв. без ДДС) и Обособена позиция № 2: Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ [населено място] договор № Д-160 от 18.10.2022 г. с „Рото инженеринг” ЕООД на стойност 375 000 лв. без ДДС, с уникален номер на поръчката в РОП: 00997-2022-0012. В „Описание на нарушението съгласно сигнала за нередност“ се посочва, че т. 5.3. на стр. 21 от документацията на обществената поръчка със следния текст: „5.3. Участникът следва да разполага с технически лица, включително и такива които отговарят за контрола на качеството, както и с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката със следните минимални изисквания към тях, както следва: 5.3.1. За Обособена позиция 1: …… 4)Технически лица — Участникът следва да разполага с персонал, който ще отговаря за изпълнение на климатичната система, включващ минимум четири технически лица притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17б от Закона за чистотата на атмосферния въздух и минимум четирима монтажника с правоспособност за заваряване на медни тръби с твърд припой.“ Подателят на сигнала приема, че по отношение на поставеното изискване за „образователната квалификация е налице невъзможност за доказването ѝ с еквивалентна за чужбина професионална квалификация”. В сигнала се презумира, че нарушението има финансов ефект. След постъпване на сигнала и начало на прегледа за законосъобразност на документацията за тази поръчка, РПО установил и друго допуснато от възложителя нарушение аналогично на подаденото със сигнала – изискване за правоспособност по отношение на самия участник (т.е. по чл. 60, ал. 1 от ЗОП), а не само към наетите технически лица — персонал. По-конкретно в т. 3.3., на стр. 17 от документацията на обществената поръчка, възложителят е посочил следното: „3.3. Участникът следва да притежава валиден документ за правоспособност съгласно чл. 17 б, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.“ Установеното нарушение е засегнало допустимите разходи по цялата обществена поръчка, тъй като в т. 3.3. изискването не е конкретизирано само към участниците подаващи оферта по Обособена позиция 1 или по Обособена позиция 2. За това нарушение също се предполага наличие на финансов ефект. След проверка на информацията (данните) и правен анализ, бенефициерът е уведомен (писмо изх. № Е-94-00-1124/ 02.09.2025 г.) за начало на производство по определяне на финансова корекция за двете нарушения в посочения в писмото размер. В посочения двеседмичен срок О. Ш. не е депозирала възражение или становище, не е представила допълнителни доказателства, което според органа означава, че няма спор по установените факти. На 15.07.2022 г., с Решение № К-432/15.07.2022 г., кмета на община Шабла, в качеството си на публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП е обявил обществена поръчка, чрез провеждане на процедура публично състезание по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на СМР“ по проект „Подобряване на енергийната ефективност в сгради с обществено предназначение в [населено място]“ по две обособени позиции: Обособена позиция № 1: Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Общинска администрация Шабла и Обособена позиция № 2: Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ [населено място]. Органът е потвърдил извършване на първото нарушение по същата т. 5.3.1. от документацията на обществената поръчка, съдържаща се в сигнала. Пояснил е, че възложителят се е възползвал от правната възможност, установена в чл. 63, ал. 1 от ЗОП, да заложи минимални изисквания към експертния персонал на участниците по Обособена позиция 1, но с това реално е нарушил свободната конкуренция, залагайки ограничително и дискриминационно изискване по национално предпочитание (. Съгласно указанията на приложимата хипотеза от т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за да се определи финансова корекция от 25 %. Минималното изискване климатичната система да се изпълнява от участник, който разполага с персонал от поне четири технически лица притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17 б. „б“ от ЗЧАВ и минимум четирима монтажника с правоспособност за заваряване на медни тръби с твърд припой е определено по ограничителен начин, защото поставя условие правоспособност да е придобита по конкретен национален нормативен акт. В този смисъл условието се счита за дискриминационно, тъй като пряко реферира само към българското законодателство, а от друга страна в него не е указано, че чуждестранните икономически оператори, които биха били заинтересовани от обявената обществена поръчка, могат да участват и ще отговарят на въпросното изискване по т. 5.3.1. от документацията ако разполагат с технически лица – персонал (отговорен за изпълнение на климатичната система), които са придобили и притежават документ за правоспособност, еквивалентен на документа за правоспособност чл. 17 б. „б“ от ЗЧАВ. В допълнение нормата на чл. 17 б. „б“, ал. 2 от ЗЧАВ се отнася само за юридически лица, т.е. ограничението е по отношение потенциалните участници, които са икономически оператори в сферата на строителството, придобили в Република България документ за правоспособност за монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на климатично оборудване (л.136). При преценка на описаното по-горе, решаващият орган установил наличие на незаконосъобразно изискване, което необосновано ограничава участието на лица и по двете Обособени позиции 1 и 2, тъй като с него се нарушава нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗОП, както и неспазване на два от основните принципи на ДФЕС и ЗОП – свободна конкуренция и равнопоставеност. Установеното нарушение е засегнало допустимите разходи по цялата обществена поръчка, тъй като изискването в т. 3.3. не е конкретизирано само към участниците подаващи оферта по една обособена позиция, т.е. отнася се и за двете. Налице е нарушението, описано в сигнала за нередност. Като се е възползвал от възможността, предвидена по чл. 60, ал. 1 от ЗОП, да заложи минимални изисквания за правоспособност, възложителят е нарушил свободната конкуренцията, залагайки ограничително и дискриминационно изискване по национално предпочитание. Приложимата хипотеза попада в т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за което се определя ФК от 25 на сто. Ограничаване на заинтересовани страни, които са разполагали с необходимата квалификация от подаване на документи най-ясно e прието, че се изразява в подаването на по една оферта във всяка от двете обособени позиции от само един участник, който в последствие е определен за изпълните – „Рото инженеринг“ ЕООД. Ограничителното условие е имало разубеждаващо въздействие и възпрепятстване от участие на тези потенциални кандидати, които въпреки, че разполагат с [жк], не изпълняват формално поставените от възложителя изисквания. С това задължителния елемент от понятието на „нередността", а именно нарушение на национална правна норма или на правна норма на ЕС. Признато е, че икономическият оператор – община Шабла, която е сключила ДБФП № BGENERGY-2.001-0040 по програма ВЕЕЕЕС, чрез свое действие е включила в документацията за участие в процесията обществена поръчка, изискване към участниците, което възпрепятства стопанските субекти да участват в процедурата за възлагане на обществена поръчка поради критерий за подбор, включващ необосновано национално изискване (стр. 137). Финансовото отражение на нередността се изразява във възможността за допускане на по-голяма конкуренция при възлагането и избор на икономически по-изгодна оферта, което от своя страна би довело до по-ефикасно и ефективно разходване на средствата, отпуснати на бенефициента. В този смисъл според органа се е осъществил и третият елемент от фактическия състав на нередността, изискващ тя да има или да би могла да има като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Видно от горепосочената дефиниция за нередност, такава може да съществува и когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. С оглед характера на нарушението, е обективно невъзможно да се установи конкретното финансово изражение на вредата. Неяснотата се изразява в неуточнения брой участници, които биха могли да подадат оферти и дали техните оферти биха били по-конкурентни от офертата на спечелилия участник. Органът е приложил пропорционалният подход при изчисляване размера на финансовата корекция, т.е. процентен показател на корекция към засегнатите от нарушението разходи. По горепосочените мотиви, при възлагане на гореописаната обществената поръчка е налице нарушение с финансово влияние, т.е. същото може да се [жк], тъй като нарушението произтича от действието на бенефициента - Възложител; нарушени са конкретни нормативни разпоредби на националното законодателство, подробно описани по-горе; нарушението има финансово отражение - нанесена е вреда на средства от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 (ФМ на ЕИП). В случая нередността се обосновава с обективно нарушение на материалния закон, а настъпилата вреда - липсата на реална конкуренция е довела до накърняване на бюджета на проекта и програмата ВЕЕЕЕС, финансирани от ФМ на ЕИП 2014-2021. По отношение правната [жк], издателят се е обосновал с изменението от 12.07.2024 г. на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, с което се разширява приложното ѝ поле, вкл. по отношение ФМ на ЕИП и Норвежкия механизъм. Република България е член на ЕИП съгласно подписаното Споразумение за участие на Република България ратифицирано със Закон (обн. ДВ, бр. 13 от 2008 г.) Правната рамка на ФМ на ЕИП 2014-2021 г. е определена в чл. 1.5 от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. и в чл. 2 от Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014- 2021 г. и същата обхваща: Регламент за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021; - Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г., сключен между държавите донори и държавата бенефициент; - Протокол 38с към Споразумението за ЕИП относно Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. със сключените за всяка програма програмни споразумения и насоките за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм в съответствие с Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. Програма ВЕЕЕЕС се изпълнява след одобрение от Комитета на финансовия механизъм и в съответствие с изискванията на Регламента за изпълнение на финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. и средствата по нея са публични средства с произход от ФМ ЕИП. На основание чл. 6.3, пар. 2 и 3 от Регламента за изпълнение на финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021, Комитетът на финансовия механизъм може да реши да одобри или да отхвърли подкрепа за програмата. При одобряване на програма, Комитетът може да заложи условия и/или да поиска изменения в проекта на програмно споразумение. За всяка одобрена програма се сключва програмно споразумение между Комитета на финансовия механизъм и Националното координационно звено. Съгласно т. 3, б. „б” от Анекс Б към Меморандума за разбирателство (приет на осн. чл. 2.5 от Регламент за изпълнението на ФМ на ЕИП 2014-2021) за програмен оператор по програма ВЕЕЕЕС е определено Министерството на енергетиката (л.139). РПО обосновава на основание чл. 12.1, пар. 2 във вр. с чл. 13. 1. пap. 1, б. е) от Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2014-2021, че държавата - бенефициент и програмният оператор полагат всички възможни усилия да предотвратят, установят и сведат до нула ефектите от всякакви случаи на нередности като всякакви подозирани и действителни случаи на нередности, а ненадлежно платени суми се възстановяват в съответствие с програмните споразумения и Регламента. На основание чл. 4.5 „Нередности, спиране и възстановяване“ от Програмно споразумение за финансирането по програма ВЕЕЕЕС, сключено между Комитета на ФМ и Република България, Комитетът има право да се възползва от средствата предоставени му от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 и в частност от средствата по чл. 13 от Регламента, а Националното координационно звено има ангажимент да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че разпоредбите в глава 12 и 13 на Регламента относно нередностите, спиране на плащанията, финансовите корекции и възстановяването се изпълняват. С оглед горното, ПО на програма ВЕЕЕЕС квалифицира двете извършени нарушения с конкретните правни квалификации. Определяне размера на финансовата корекция е извършена чрез прилагането на диференциален метод, а когато това е невъзможно чрез пропорционален. Както се очерта по-горе, спецификата на разглежданите нарушения, не позволяват да се определи точния размер на причинената вреда, поради което следва да се използва пропорционален подход. Така финансовото отражение се равнява на процент от допустимите разходи по сключения договор за обществена поръчка с избрания изпълнител. Съгласно указанията на приложимата хипотеза от т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за да се определи финансова корекция от 10 % за подобен тип нарушение, следва да е налице минимално равнище на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор. В противен случай размерът на финансовата корекция е 25 % от стойността на допустимите разходи засегнати от нарушението. За определяне на размера на евентуално приложимата финансова корекция по Обособена позиция 1 за първото нарушение и за двете Обособени позиции, по второто нарушение, е взето предвид обстоятелството, че видно от профила на купувача на възложителя и от данните в протоколите от работата на комисията, до крайния срок за подаване на оферти 23:59 ч. на 08.08.2022 г., в хранилището с оферти по Обособена позиция 1 и по Обособена позиция 2 е подадена само по една оферта от един единствен участник, който в последствие е определен за изпълнител, а именно – „РОТО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. С оглед посоченото, минималното равнище на конкуренция не е било гарантирано и процентния показател на корекцията не може да бъде намален. Съгласно чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, при констатирани две или поведе случаи на нередност, посочени в приложение № 1 се определя една обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент. Първо се индивидуализира финансовата корекция за всяка нередност, след което се определя обща корекция за нарушенията, които засягат едни и същи разходи. Най-сериозната нередност се приема като показателна за общата ставка на корекцията. В тази връзка и с оглед на факта, че по настоящия случай и двете нарушения са засегнали първата обособена позиции, като за двете нарушения предвиденият процентен показател на корекцията е 25 %, финансовата корекция по първата обособена позиция е определена на 25 % от допустимите разходи по договор № Д-161 от 18.10.2022 г. с „РОТО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на стойност 1 000 000 лв. без ДДС (в ЦАИС ЕОП № С64530 от 18.10.2022 г.) В атакувания акт липсват съображения за ФК по Обособена позиция 2 на стойност 375 000 лв. При тези мотиви е постановеното атакавунато решение, в диспозитивната част на което на основание т. 10, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, се определя финансова корекция на община Шабла – бенефицент по Договор за безвъзмездна финансова помощ №е BGENERGY-2.002-0040-C01/29.04.2022r., за първото установено нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 2, ал. 1, т, 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по договор Хе Д-161 от 18.10.2022 г. с „РОТО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на стойност 1 000 000 лв. без ДДС (в ЦАИС ЕОП № С64530 от 18.10.2022 г.) и на основание т. 10, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, по ДБФП № BGENERGY-2.002-0040-C01/29.04.2022r., за второто установено нарушение на чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по договор №Д-160 от 18.10.2022 г. с „РОТО ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД на стойност 375 000 Обособена позиция 2 (в ЦАИС ЕОП №е С64532 от 18.10.2022 г.) (л.141, л.120, л.56). Между страните по делото е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY-2.002-0040-C01 в размер на 352 500 лв, (триста петдесет и две хиляди и петстотин лева) с ДДС или 180 230, 39 евро (сто и осемдесет хиляди, двеста и тридесет евро и тридесет и девет цента), от които 153 195, 83 евро принос от страна на донора и 27 034, 56 евро национално съфинансиране. В рамките на проекта е предвидено въвеждането на мерки за енергийна ефективност в две административни сгради на територията на О. Ш. - сградата на О. Ш. и сградата на РСПБЗН - Шабла. За целите на изпълнението на проектните дейности е обявена и проведена процедура за избор на изпълнител чрез "публично състезание" по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 12 от Закона за обществените поръчки, с предмет "Избор на изпълнител за изпълнение на СМР" по проект "Подобряване на енергийната ефективност в сгради с обществено предназначение в [населено място]" по две обособени позиции: Обособена позиция № 1: Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Общинска администрация Шабла; Обособена позиция № 2: Подобряване на енергийната ефективност в сградата на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" [населено място]. След проведена процедура, за изпълнител на двете обособени позиции, е избран участник „Рото инженеринг“ЕООД. Сключени са договори № Д-161 от 18.10.2022 г. за изпълнението на Обособена позиция № 1 и № Д-160 от 18.10.2022 г. за изпълнението на Обособена позиция № 2. Възложителят е поставил изисквания в документацията за обществената поръчка за изпълнение на климатичната система участниците да разполагат с определен брой технически лица-персонал, притежаващи документ за точно определена правоспособност, а именно: минимум четири технически лица притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17а от Закона за чистотата на атмосферния въздух и минимум четирима монтажника с правоспособност за заваряване на медни тръби с твърд припой и изискване участникът да притежава валиден документ за правоспособност съгласно чл. 17б, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. При определяне на финансовата корекция е приложена т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2 от Наредбата за Наредбата за посочване на нередности. Спори се относно осъществяването на съставите на нередностите и приложимостта на акта за определяне на финансовата корекция. С оглед задължението на ПО, съгласно чл. 12.1, § 1 и § 2 във вр. чл. 13.1, § 1, б. "е" от Регламента, да полага всички възможни усилия за предотвратяване, установяване и свеждане до нула ефектите от всякакви случаи на нередности, като във всички случаи на подозирани или действителни нередности, същите се разследват своевременно и ефективно, и се отстраняват надлежно, органът е в компетентността си да определи финансова корекция. В тази насока съдът разглежда направеното от жалбоподателя противопоставяне за приложение на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ само в хипотези на действителни нередности за несъстоятелно. Право на Програмния оператор да осъществява последващ контрол по отношение законосъобразността на проведените процедури за възлагане на обществени поръчки освен от Общите условия, приложими към Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обосновава и с нормата на §13 от Наредбата за посочване на нередности. Съдът като обсъди представените доказателства и установените по делото правнорелевантни обстоятелства намира, че бенефициерът не е осъществил нередности по сочените в атакувания ИАА текстове, които да водят до нарушение на принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и на свободна конкуренция чрез включване на изисквания, които да дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществените поръчки. Поставените изисквания в документацията „участникът да разполага с персонал, който ще отговаря за изпълнение на климатичната система, включващ минимум четири технически лица притежаващи документ за правоспособност съгласно чл. 17б от Закона за чистотата на атмосферния въздух и минимум четирима монтажника с правоспособност за заваряване на медни тръби с твърд припой“, както и „Участникът следва да притежава валиден документ за правоспособност съгласно чл. 17 б, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух“ не са дискримицинационни на база национално изискване. Следва да се отбележи, че препращането към чл. 17б от ЗЧАВ, която изисква физическите лица да притежават документ за правоспособност, издаден при условията на чл. 10, параграфи 3 - 5 и 7 на Регламент (ЕС) № 517/2014 и на наредбата по чл. 17, ал. 2 , а юридическите лица, които извършват дейности, свързани с монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на стационарно хладилно, климатично и противопожарно оборудване, както и стационарни термопомпи, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, да притежават документ за правоспособност съгласно изискванията на чл. 10, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 517/2014, издаден при условията на чл. 10, параграфи 5 и 7 от регламента и на наредбата по чл. 17, ал. 2 отговарят положително на въпроса дали чуждестранните икономически оператори, които биха били заинтересовани от обявената обществена поръчка, могат да участват при представяне на еквивалентен на изисквания документ за правоспособност, съответно биха изпълнили въпросното изискване с оглед препращането към чл. 10, параграфи 3 - 5 и 7 на Регламент (ЕС) № 517/2014. Изричното посочване за възможността чуждестранните стопански субекти да участват в процедурата с документи, установяващи придобитата извън страната еквивалентна правоспособност може да се коментира като пропуск според жалбоподателя, но отсъствието ѝ в документите не може да има за последица накърняване на основните принципи на ДФЕС, след като по тълкувателен път може да се изведе вложеното от бенефициера изискване към участниците в поръчката. Изложеното има за правна последица противоречие на оспорения акт с материалния закон. По обсъдените съображения съдът намира, че обжалваният административен акт като краен правен резултат следва да бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя претендира сторените по делото разноски. Представя списък на разноски за сумата в размер на 14 050 лв., от които 25,56 евро – държавна такса и 4 090,33 евро – адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на административният орган прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът с оглед правната и фактическа сложност на делото и Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира за несъстоятелно. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и от АПК, Административен съд-Добрич, втори състав,