Решение № 255 от 1.4.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 6679/2024 г.

Производството е за спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Ищците К. Г. П., Д. К. П. и Б. Г. П. твърдят, че заедно с ответницата И. В. К. са съсобственици на поземлен имот с кадастрален идентификатор 55871.508.••• и с административен адрес гр. Перник, ул. „П.“ № ••, с площ от 414 кв.м. В имота били построени следните три сгради:

• сграда с идентификатор 55871.508.•••.1 със застроена площ от 132 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: еднофамилна жилищна сграда;

• сграда с идентификатор 55871.508.•••.2 със застроена площ от 20 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж;

• сграда с идентификатор 55871.508.•••.3 със застроена площ от 13 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.

Ищците твърдят, че притежават общо ½ (една втора) идеална част от поземления имот, а ответницата - другата ½ (една втора). С решение № 621 от 03.08.1979 г. по гр.д. № 1013/1979 г. на Районен съд Перник ползването на имота било разпределено между тогавашните съсобственици Г. Р. и О. С.. Ищците черпели правата си по правоприемство от Г. Р., а ответницата – по правоприемство от О. С.. Определеното от съда ползване било спазвано от съсобствениците до 2018 г., когато тогавашният съсобственик О. С. премахнал съществуващата в имота ограда и усвоил 22 кв.м от припадащата се по цитираното решение част на ищците. Както той, така и придобилата впоследствие неговата ½ (една втора) идеална част от имота ответница отказали да възстановят предишното положение. Към днешна дата ищците не можели да се снабдят със заверен препис от цитираното решение, както и от скицата към него, тъй като гр.д. № 1013/1979 г. на ПРС било унищожено. Поради тази причина не можели да поискат неговото принудително изпълнение и поддържат, че имат интерес от предявяването на настоящата молба по чл. 32 ЗС, с която искат съдът да извърши ново разпределение на ползването на имота.

Ответницата И. В. К., чрез назначения й от съда служебен процесуален представител, намира, че не е необходимо ново разпределение на ползването, тъй като към момента се спазва определеното с цитираното от ищците решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на съда по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на съдебна администрация, целящ да даде съдействие на съсобствениците при уреждане на възникналия между тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения имот. С решението си по този иск съдът следва да разпредели ползването между всички съсобственици съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността. Когато в съсобственото място са изградени сгради - индивидуална собственост на някой от съсобствениците, площта на тези сгради следва да бъде включена в площта, която този собственик има право да ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с решението на съда. (Tака изрично решение № 301 от 11.12.2013 г. по гр. д. № 4920/2013 г. на ВКС, I ГО, а точно в този смисъл също - решение № 430 от 03.04.2012 г. по гр.д. № 1565/2010 г. на ВКС, I ГО, решение № 1739 от 30.09.1975 г. по гр.д. № 1161/1975 г. на ВС, I ГО и др.).

С нотариален акт № 144, том IV, дело № 1416/1975 г. от 12.03.1975 г. на нотариус при Районен съд Перник (л. 9) и с нотариален акт № 2, том I, дело № 6/1976 г. от 05.01.1976 г. на нотариус при Районен съд Перник (л. 10) Г. П. Р. и съпругата му Р. Н. Р.а са придобили общо 1/2 идеална част от поземления имот с актуален идентификатор 55871.508.•••, както и целия партерен етаж в построената в имота сграда.

Самите ищци сочат и се установява от доказателствата по делото, че към този момент собственик на другата 1/2 идеална част от поземления имот, както и на втория етаж от сградата, е О. С. С..

С влязло в сила на 01.10.1979 г. решение № 621 от 03.08.1979 г. по гр.д. № 1013/1979 г. на основание чл. 32, ал. 2 ЗС Районен съд Перник е разпределил ползването на поземления имот между Г. П. Р. и О. С. С.. По делото е представено удостоверение от ПРС, че въпросното дело е унищожено, а всяка от страните поддържа, че не разполага със скицата към решението, въз основа на която да се установи каква част от поземления имот всеки съсобственик има право да ползва.

Няма спор между страните, че ищците са правоприемници на Г. П. Р. и Р. Н. Р.а, а ответницата е правоприемница на О. С. С., както и относно следващия се от тези факти извод, че ищците и ответницата са съсобственици на поземления имот при квота от 1/2 за ищците и 1/2 за ответницата.

С изключение на един аспект, страните не спорят, че и до днес поземленият имот се ползва според разпределението, извършено с цитираното съдебно решение. Спорният аспект се изразява в оплакването на ищците, че през 2018 г. О. С. С. е премахнал съществуващата между двата дяла ограда и е поставил нова, като е усвоил около 22 кв.м от припадащата им се част.

Фактическото ползване на имота е заснето по скицата на л. 107 от делото в кредитираното от съда заключение на съдебно-техническата експертиза.

В имота по кадастрално заснемане съществуват три постройки:

• сграда с идентификатор 55871.508.•••.1 със застроена площ от 132 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: еднофамилна жилищна сграда;

• сграда с идентификатор 55871.508.•••.2 със застроена площ от 20 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж;

• сграда с идентификатор 55871.508.•••.3 със застроена площ от 13 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.

Сграда с идентификатор 55871.508.•••.1 представлява сграда по букви ОВГДЕПЖО от скицата на л. 107 (буквата П е добавена от съдията-докладчик). Първоначално сградата е изградена по букви ОВГПЖО на два етажа (2МЖ), като първият, както се посочи, е придобит от Г. П. Р., а вторият е бил собствен на О. С. С.. С нотариален акт № 90 от 11.09.1986 г., том III, дело № 1154/1986 г. на нотариус при Районен съд Перник Г. П. Р. и Р. Н. Р.а са направили изявление, че учредяват по отношение на синовете си Б. Г. П. и К. Г. П. право да пристроят до собствения им партерен етаж две стаи със строителна площ от 42 кв.м. (л. 11). Като учредител в този акт липсва другият съсобственик на терена, поради което в полза на Б. Г. П. и К. Г. П. не е надлежно учредено право на строеж. Пристрояването е извършено, като на скицата на вещото лице е по букви ГДЕПГ (МЖ). Нецелесъобразно е в настоящия спор да се изследва дали тази пристройка представлява приращение към дворното място по чл. 92 ЗС или присъединена част към партерния етаж по чл. 97 ЗС. От значение е, че тя е построена без надлежно учредено право на строеж и винаги се е ползвала от праводателите на ищците, а впоследствие от самите ищци. Към сградата от южната й страна е построено стълбище, което се явява единствен вариант на ответната страна за достъп до жилището й на втория етаж в сграда 2 МЖ, поради което съдът намира същото за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. То е заснето на скицата на вещото лице на л. 125 от делото и е с площ от около 3 кв.м.

Сграда с идентификатор 55871.508.•••.2 представлява гараж, за който ищците не спорят, че е собствен на ответницата.

За сграда с идентификатор 55871.508.•••.3 при огледа си на място вещото лице е установило, че е съборена и вече не съществува.

След унищожаване на решението и при липса на скица, въз основа на която да се установи как е било разпределено ползването през 1979 г., е наложително съдът да извърши разпределение. Твърдяното от ищците преместване на оградата между двата дяла от страна на праводателя на ответницата, станало повод според тях за подаване на исковата молба, е основание да се иска постановяване на решение, съответстващо на старото. За да установи дали е извършено изместване, съдът разгледа изображения от Google Street View от месец април 2021 г., от които установи, че оградата между двата дяла е здраво направена върху бетонов фундамент. Именно бетоновият фундамент е този, който определя разделителната линия. Този бетонов фундамент е видимо стар, с десетилетна давност. Предвид това съдът намира за невярно оплакването на ищците, че праводателят на ищците е местил самоволно оградата през 2018 г. Оградата явно е изградена преди десетилетия и тъй като няма твърдения, че тя изначално е изградена по неправилна разделителна линия, настоящият състав намира, че оградата е изградена по разделителната линия от скицата към решението от 1979 г. Тоест фактическото състояние отразява разпределението от 1979 г. и следва да бъде възпроизведено с настоящото решение.

В допълнение, всички четири варианта на вещото лице изчисляват по неправилен начин подлежащата на разпределение площ. Изготвените към тях скици са непригодни за постановяване на съдебно решение по чл. 32, ал. 2 ЗС – взета е предвид само незастроената площ, но не и площта на земята, върху която са изградени обекти, индивидуална собственост на различни лица. Подлежащата на разпределение за ползване площ от поземления имот следва да се определи, като от нея се извади площта на земята, върху която е построена сграда 2МЖ, в която и двете страни притежават самостоятелни обекти, включително площта на земята под стълбата от южната страна – чл. 38 ЗС. Площта на земята, върху която е построена сградата възлиза на 90 кв.м (=132 кв.м на цялата сграда/2МЖ+МЖ/ по кадастрална скица-42 кв.м на пристройката МЖ по нотариалния акт за учредяване на право на строеж), а площта на земята под стълбата – на 3 кв.м. След съответното изваждане на тази площ се получава 321 кв.м (=414 кв.м площ на поземления имот по кадастрална скица – 93 кв.м). Площта под МЖ и под гаража не трябва да се изважда от общата площ, тъй като това са обекти, индивидуална собственост на различни лица. След като ищците и ответницата са с равни квоти, на всяка от страните се следва да ползва площ от по 160,50 кв.м (=321/2). За да се установи, подлежащата на ползване чиста площ за ищците, от тяхната припадаща се част следва да се извади площта на земята под построената и ползвана от тях пристройка МЖ, след което се получава 118,50 кв.м. Видно е от скицата на л. 107, че при фактическата ситуация ищците ползват 113 кв.м, тоест с 5,5 кв.м. по-малко. Възможно е тези 5,5 кв.м да са резултат от неправилно заснемане в скицата към решението от 1979 г., тъй като както вече се обсъди, съществуващата ограда, разделяща двата дяла, е изградена преди десетилетия. Независимо от причината, съдът намира, че фактическото състояние не следва да бъде накърнявано, тъй като би довело до изключително нецелесъобразни и неоправдани последици и за двете страни.

Следва да се отбележи, че едно ново експертно заключение, по което да се извърши исканата промяна на фактическото състояние, в съответствие със задължителната съдебна практика (решение № 95 от 14.04.2014 г. по гр.д. № 3968/2013 г. на ВКС, I ГО) ще трябва да предвиди зона за общо ползване около целия имот, а не само около южната и западната част на имота, още по-малко само около южната страна. Това е така, защото фасадата на МЖ (която ищците третират като изцяло своя постройка), независимо дали по отношение на МЖ приложение намира чл. 92 ЗС или чл. 97 ЗС, има характер на обща част на основание чл. 38 ЗС и до нея достъп следва да имат също всички съсобственици. Ще следва да бъде поставен въпросът за характера на незаконно изградената от тях постройка МЖ – дали представлява приращение или присъединяване, за прецизно определяне на подлежащата на разпределение площ. Възможно е да бъде назначена експертиза, която да провери кога е положен бетоновият фундамент по оградата, и ако не може да се определи с точност, дали този момент е отпреди 2018 г.

В заключение, неизследван остана въпросът за това, дали решението на съда от 1979 г. със скицата към него, на което настоящият състав приема, че отговаря фактическото положение, не се намира в „Централен държавен архив“ към Държавна агенция „Архиви“ (вж. чл. 65, ал. 6 ПАС, която разпоредба е трайно съществуваща норма в подзаконовите актове по организация на работата на съдилищата). С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция обаче, това обстоятелство се явява без практическо значение.

По изложените съображения фактическото разпределение на ползването, отразено на скицата на л. 107 от делото, следва да се възпроизведе с настоящото решение, като:

• За ползване от К. Г. П., Д. К. П. и Б. Г. П. се предоставя теренът, ограничен с буквите АБВГПЕА.

• За ползване от И. В. К. се предоставя теренът, ограничен с буквите БНКЙИЗЖОВБ.

По разноските:

С оглед изхода на спора – възпроизвеждането на унищожено решение, и обстоятелството, че спорът е предизвикан единствено от ищците, разноските остават за тяхна сметка така, както са ги направили. Право на разноски има ответницата, но тя не доказва да е направила и не претендира такива.

Така мотивиран, съдът