Решение № 9325 от 19.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 37738/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от Е. М. Х. и М. В. В., чрез адв. В., срещу ЗД „Б И“ АД, с която са предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗД „Б И“ АД да заплати на Е. М. Х. сумата от 5193,15 евро (10 156,92 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които: 2160,84 евро (4226,24 лв.) – разходи, свързани с невъзможността за ползване на лек автомобил „•••••• ••••••“, с рег. № ••••••, за който са заплащани лизингови вноски за периода 18.09.2023 г. – 18.01.2024 г.; 961,58 евро (1880,68 лв.) – заплатена сума за дозастраховане на л.а. „•••••• Х CEED”, с рег. № ••••••, по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 23-••••••••, както и 2070,73 евро (4050 лв.), представляващи разходи за наем на заместващ автомобил – лек автомобил марка „••••••••, с рег. № ••••••••• за периода от 07.09.2023 г. до 09.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и за осъждане на ЗД „Б И“ АД да заплати на Е. М. Х. и на М. В. В. по 5112,92 евро (10 000 лв.), представляващи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи в негативни емоционални преживявания, причинени от настъпило пътнотранспортно произшествие на 01.09.2023 г., реализирано по вина на водача на л.а. марка „С“, модел „А“, с рег. № ••••••, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на търсените вземания. Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 01.09.2023 г., около 12:00 часа, в гр. С се движили с управлявания от Е. Х. лек автомобил (л.а.) марка „••••••”, модел „••••••”, с рег. № ••••••, от надлез „Надежда“ по бул. „Ломско шосе“, като М. В. се возил на пътническото място до водача на автомобила. На кръстовището с ул. „Хан Кубрат“, при зелен светлинен сигнал на светофарната уредба, автомобилът потеглил и навлязъл в кръстовището, но предимството му било отнето от навлезлия в кръстовището на червен светлинен сигнал на светофара л.а. марка „С“, модел „А“, с рег. № ••••••, управляван от Й. Ц. Г.. С оглед едновременното навлизане на автомобилите в кръстовището последвал силен удар, при който предната фронтална част на л.а. „•••••• ••••••”, с рег. № ••••••, ударила задната дясна част на л.а. „С А, с рег. № ••••••. Вследствие от удара автомобилите спрели в средата на кръстовището, като предвид нанесените съществени материални щети самостоятелното им придвижване било невъзможно. В резултат от инцидента, на ищците били нанесени охлузвания и кръвонасядания, като изпитали болки по цялото тяло, особено във врата и главата, както и силен стрес и уплаха. За настъпилото събитие бил съставен Протокол за ПТП № 1889977/01.09.2023 г., в съдържанието на който било отбелязано, че произшествието настъпило по вина на водача на л.а. „С А, с рег. № ••••••. Към датата на ПТП отговорността на виновния водач била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което ищците считат, че застрахователят следва да репарира претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, вследствие от инцидента. Ищцата Е. Х. е навела доводи, че управляваният от нея л.а. „•••••• ••••••”, с рег. № ••••••, бил предмет на сключен с „Б.Л. Лизинг“ АД Договор за финансов лизинг № К 4913/21.08.2023 г., поради което в периода от 18.09.2023 г. до 18.01.2024 г. заплатила дължимите лизингови вноски за ползването на автомобила. Посочила е, че с оглед настъпилото ПТП, считано от 01.09.2023 г. до 09.02.2024 г., не могла да използва лизинговата вещ поради извършването на ремонтни дейности във връзка с отстраняване на щетите от процесното събитие. В тази връзка, счита че в периода от 01.09.2023 г. до 09.02.2024 г. е претърпяла имуществени вреди, равни по своя размер на стойността на заплатените от нея лизингови вноски за периода от 18.09.2023 г. до 18.01.2024 г., доколкото била лишена от възможността да използва лизинговата вещ, вследствие от виновното и противоправно поведение на делинквента. Отделно от посоченото, ищцата твърди, че автомобилът бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 23-••••••••, като предвид стойността на ремонта на автомобила, следвало да заплати за дозастраховане сумата от 1880,68 лв. Счита, че посоченият разход представлявал имуществена вреда, която се намирала в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. На следващо място ищцата поддържа, че за периода, в рамките на който л.а. „•••••• ••••••” бил в ремонт, следвало да сключи договор за наем на друг автомобил, доколкото личните и служебните й ангажименти налагали използването на заместващ автомобил, какъвто не притежавала. В тази връзка, на 07.09.2023 г. ищцата сключила с ДПА. Договор за наем на МПС, със срок от шест месеца, по силата на който й било предоставено ползването на л.а. „••••••••, с рег. № ••••••••• срещу заплащането на месечна наемна цена, в размер на 900 лв. Твърди, че използвала наемната вещ в периода от 07.09.2023 г. до 09.02.2024 г., за което заплатила възнаграждение в общ размер на 4050 лв., което счита че следва й бъде възстановено от застрахователя. Ищците твърдят също така, че вследствие от процесното ПТП претърпели и неимуществени вреди. След първоначалния шок от случилото се, ищцата Е. Х. не можела да говори и да се движи, изпитвала силна уплаха и страдала от безсъние. Ищцата била постоянно напрегната, с мисли относно инцидента, което се отразило негативно на личния й живот и изпълнението на служебните й задължения. Сочи, че била социално дистанцирана, като често изпадала в депресия и изпитвала страх при управление и возене в автомобил. В резултат от процесното ПТП, ищецът М. В. също претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, постоянно напрежение, страх да управлява или да се вози в автомобил, като страдал от тревожност и депресивни епизоди, бил раздразнителен и изгубил желание за социално общуване. Ищците считат, че при съобразяване на интензитета и продължителността на претърпените от тях неимуществени вреди, ответникът следва да заплати на всеки от тях обезщетение в размер на по 5112,92 евро (10 000 лв.). В тази връзка, с покана с вх. № 04-246002/08.04.2024 г. заявили пред ответното дружество претенциите си за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, вследствие от процесното ПТП, като застрахователят отказал да удовлетвори исканията им. Ето защо молят съда да осъди ответника да заплати на Е. Х. обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер на 5193,15 евро (10 156,92 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, реализирани вследствие от настъпилото на 01.09.2023 г. ПТП по вина на водача на л.а. „С А, с рег. № ••••••, чиято гражданска отговорност към датата на събитието била застрахована при ЗД „Б И“ АД, формирани, както следва: 2160,84 евро (4226,24 лв.) – разходи, свързани с невъзможността за ползване на лек автомобил „•••••• X Ceed“, с рег. № ••••••• за който са заплащани лизингови вноски за периода 18.09.2023 г. – 18.01.2024 г.; 961,58 евро (1880,68 лв.) – заплатена сума за дозастраховане на л.а. „•••••• Х CEED”, с рег. № ••••••• по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 23-••••••••, както и 2070,73 евро (4050 лв.), представляващи разходи за наем на заместващ автомобил – лек автомобил марка „••••••••, с рег. № ••••••••• за периода от 07.09.2023 г. до 09.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Също така ищците молят съда да осъди ЗД „Б И“ АД да заплати на всеки от тях сумата от по 5112,92 евро (10 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Претендират разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Б И“ АД, чрез юрк. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Потвърждава, че към датата на процесното събитие е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „С А, с рег. № ••••••. Оспорва твърдения от ищците механизъм на процесното ПТП, както и вината на водача на л.а. „С А. Счита, че претенциите на ищците са прекомерни по размер. Излага съображения, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му за заплащане на претендираните от ищцата имуществени вреди, като оспорва причинно-следствената връзка между уврежданията на автомобила и твърдените разходи. Оспорва твърдените от ищците неимуществени вреди, като отбелязва, че от приложената медицинска документация за проведените от ищците прегледи при психиатър се установява, че същите са извършени шест месеца след датата на събитието. Счита, че твърдените неимуществени вреди не са в резултат от процесното ПТП. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално да намали размера на претендираните обезщетения. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното: По допустимостта: Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В частност посочените предпоставки са налице – отправена е от ищците към ответното дружество писмена застрахователна претенция (л. 30- 36 от делото), като в срока по чл. 496 КЗ ответникът е отказал плащане, респ. не са ангажирани доказателства, които да изключват допустимостта на иска. Ето защо исковете са допустими. По основателността: Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението, пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380. Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди). Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Безспорен по делото е фактът, че гражданската отговорност на делинквента – водачът на „С“, модел „А“, с рег. № ••••••, е покрита по силата на сключен между него и ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което делинквента и ответника са страни по застрахователно правоотношение, с посочения източник и отговорността на водача е покрита. Спорни между страните са обстоятелствата за механизма на настъпване на ПТП, вината за настъпване на ПТП, както и размера на вредите. За установяване механизма на ПТП по делото са представени писмени доказателства - Протокол за ПТП № 1889977 от 01.09.2023 г., Акт за установяване на административно нарушение № 1042825/01.09.2023 г., Наказателно постановление № 23-4332-021834 от 20.09.2023 г., влязло в сила на 17.10.2023 г., разпитан е свидетел (ЙГФ) и е прието заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, от които се установява следното: Свидетелят ЙГФ заявява, че на 01.09.2023 г. е възприел непосредствено настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие в гр. С на кръстовището между бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хан Кубрат“. Свидетелят сочи, че не е бил участник в произшествието, а се е намирал в собствения си автомобил, спрял като първи на червен сигнал на светофарната уредба, изчаквайки преминаването на автомобилите, движещи се на зелен сигнал. Свидетелят разказва, че е възприел как лек автомобил марка „Субаро“, извършвайки маневра „завой наляво“, е отнел предимството на насрещно движещ се направо лек автомобил марка „Кия“, вследствие на което е настъпил удар между двата автомобила. Посочва, че автомобилът „Кия“ е бил ударен в предната си част, а автомобилът „Субаро“ – в задната дясна странична част. Според свидетеля и за двата автомобила светофарната уредба е подавала зелен сигнал, като водачът на автомобила „Субаро“, предприемайки левия завой, е следвало да пропусне насрещно движещия се направо автомобил „Кия“. Свидетелят сочи още, че е разполагал с видеорегистратор в автомобила си и случилото се е било заснето. След настъпване на произшествието той е слязъл от автомобила си и е отишъл при участниците, за да провери състоянието им. Възприел е, че водачът на автомобила „Субаро“ е имал словесен конфликт с пътуващите в автомобила „Кия“ – мъж и жена. Свидетелят е забелязал, че мъжът от автомобила „Кия“ е куцал и е имал оплаквания от болки в крака, а водачът на автомобила „Субаро“ се е държал за главата, като според свидетеля вероятно се е ударил при сблъсъка. По-нататък свидетелят заявява, че на място първоначално са пристигнали полицейски служители, а впоследствие и екип на спешна медицинска помощ, който е оказал първа помощ на водача на автомобила „Субаро“ и го е транспортирал до лечебно заведение за преглед. Свидетелят е останал на местопроизшествието приблизително един час и е разговарял със служители на „Пътна полиция“, които са извършили проверка на видеонаблюдението на светофарната уредба с оглед установяване механизма на произшествието и сигналите на светофара към момента на настъпването му. Същият сочи, че неговите данни са били снети от полицейските служители. Свидетелят сочи още, че е разговарял с пътуващите в автомобила „Кия“, които били видимо притеснени от случилото се, като ударът според него не е бил лек. Посочва, че автомобилът е бил нов и със значителни увреждания вследствие на удара. Относно пътната обстановка свидетелят заявява, че движението е било интензивно и не е позволявало движение с висока скорост. Времето е било слънчево, пътната настилка – суха, като зад автомобила „Кия“ е имало и други автомобили. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, даващо подробни и мотивирани отговори на поставените задачи въз основа на анализ на доказателствата по делото и притежаваните от експерта специални знания, се установява, че на 01.09.2023 г., около 12:10 часа, в гр. С водачът на лек автомобил „С“, модел „А“, с рег. № ••••••, се движил по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Христо Силянов“ към надлез „Надежда“ и на кръстовището образувано с ул. „Хан Кубрат“, водачът предприема маневра за завой наляво към ул. „Будинци“, вследствие на което реализира ПТП с насрещно движещия се направо лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. № ••••••• управляван от Е. Х., като М. В. се возил на пътническото място до водача на автомобила. Вещото лице изяснява още, че механизмът, описан в исковата молба (в частта, в която е посочено, че л.а. „С А, с рег. № ••••••, е навлязъл в кръстовището от ул. „Хан Кубрат“ на червен сигнал на светофарната уредба) не отговаря на този, отразен в протокола за ПТП (л.а. „С А, с рег. № •••••• се е движил по бул. „Ломско шосе“ и на кръстовището с ул. „Хан Кубрат“ водачът предприема маневра за завой наляво). Съгласно заключението на вещото лице, от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в предоставената фактура от официалния представител на марката и отразените в протокол за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по процесните автомобили могат да се получат и по двата механизма - този в исковата молба и в протокол за ПТП, като описаният механизъм в исковата молба съответства на уврежданията по двете превозни средства. Вещото лице посочва още, че от представените по делото доказателства може да се направи извод, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на кръстовището образувано от бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хан Кубрат“, което е регулирано със светофарна уредба. Пътното платно на бул. „Ломско шосе“ е съставено от три ленти за движение в посока. Лява и средна лента за движение са разделени по между си с двойна непрекъсната линия тип M2, а средна и дясна лента са разделени по между си с единична непрекъсната линия тип M1. Пътното платно на ул. „Хан Кубрат“ е съставено от две ленти за движение в посока, разделени по между си с двойна непрекъсната линия тип M2. Пътното платно на ул. „Република“ е съставено от три ленти за движение разделени по между си с единична непрекъсната линия тип M1. Поставени са пътни знаци Б1 - Пропусни движещите се по пътя с предимство и БЗ - Път с предимство. Кръстовището, на което е настъпило произшествието е регулирано със светофарна уредба, като от приложената по делото циклограма се вижда, че за първите 28 секунди от цикъла на светофарната уредба, свети зелен разрешителен сигнал за едновременното преминаване на автомобили движещи се направо от надлез Надежда по бул. „Ломско шосе“ в посока към ул. „Бели Дунав“ и такива движещи се по бул. „Ломско шосе“ в посока надлез Надежда за ляв завой по ул. „Република“. Съдът приема, че всички събрани доказателства по делото са еднопосочни и от цялата доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин механизмът на настъпване на ПТП, така, както е посочен в заключението на вещото лице, и вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил „С“, модел „А“, с рег. № ••••••. В това число съдът взе предвид представения протокол за ПТП, Актът за установяване на административно нарушение № 1042825/01.09.2023 г., Наказателното постановление № 23-4332-021834 от 20.09.2023 г. свидетелските показания, както и заключението по САТЕ, като приема, че вина за настъпилото ПТП има водачът на „С“, модел „А“, с рег. № •••••• - Й. Ц. Г.. Така установеното поведение на посочения водач несъмнено представлява нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. На следващо място, съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство (както е в случая за водача на л.а. „Кия Сиид“), водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. По отношение размера на имуществените вреди, съдът приема следното: Относно разноските за наем на заместващ автомобил: Ищцата Е. М. Х. претендира заплащане на извършените разноски за наем на заместващ автомобил за времето, в което не е могла да ползва своя автомобил вследствие на процесното ПТП. За тази услуга ищцата доказва да е направила разноски в размер на 4050 лв., видно от представените по делото договор за наем на МПС (л.44-45) и квитанции (л.27 от делото). Съдът приема, че претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди във формата на претърпяна загуба, изразяваща се в заплащането на разходи за наемане на друг автомобил за периода от 07.09.2023 г. до 09.02.2024 г., се явява основателна, поради следните съображения: Нормата на чл. 429, ал. 1 ТЗ предвижда, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Следователно застрахователят ще отговаря за онези вреди, за които би отговарял деликвента – виновно причинени от същия, при презумиране на вината, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, която при непозволено увреждане представлява разликата между състоянието на имуществото на лицето, увредено от деликт, и онова състояние, което то би имало, ако деликт не е бил извършен. Следователно такива вреди подлежат на обезщетяване ако е налице реално, ефективно намаляване на имуществото на увредения от деликт – като последният носи доказателствената тежест да го установи, съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ твърдените вреди, представляващи разходи за наемане на друг автомобил, са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, след като невъзможността ищецът да ползва собственото си моторно превозно средство е настъпила именно в резултат на виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, но само при наличието на необходимост от наемането на друг автомобил и за период, през който увреденият автомобил се ремонтира. И това е така, тъй като ако процесният автомобил не беше увреден, нямаше да се налага същият да бъде ремонтиран и собственикът му щеше да продължи да го ползва, когато му е необходимо. А самият ремонт изисква престой в сервиз и до осъществяването на ремонта автомобилът не може да се ползва (така Решение № 807 от 19.02.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6246/2022 г., Решение № 6919 от 13.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9259/2023 г., Решение № 45 от 3.04.2026 г. на ОС - София по т. д. № 195/2025 г., и др.). В разглеждания случай по делото са ангажирани доказателства за необходимост от наемане на друг автомобил (свидетелят ГИК заявява, че ищцата Е. М. Х. е била търговски представител на фирма за строителни материали, поради което й се налагало да използва автомобил ежедневно), както и такива кога точно ищцата е извършила разходи за заплащане на наем в сочения от нея месечен размер от 900 лв. – представен е договор за наем на МПС, сключен на 07.09.2023 г., както и квитанции за заплащане на сумата в общ размер на 4050 лв. за периода от м.09.2023 г. до 16.01.2024 г. Относно цената на наема на заместващия автомобил по делото е допуснатата съдебно - техническа експертиза, от която се установява, че цената за наем на лек автомобил „Киа Сийд“, с техническите характеристики на процесния е между 13,3 и 19,6 евро на ден (осреднена стойност 16,45 евро на ден), при наемане за 6 месеца. Осреднената средна месечна наемна цена за процесния период, за автомобил с техническите характеристики на процесния автомобил е 493,59 евро на месец или 965,20 лв. на месец. Вещото лице изяснява също така, че от сравнението на наемната цена съгласно представената по делото фактура за лек автомобил „•••••••• - 900 лв. на месец и средната наемна месечна цена за автомобил с техническите характеристики на процесния - 965,20 лв. на месец, може да се направи извод, че разходните документи напълно отговарят на средната пазарна стойност за този вид услуга на пазара за процесния период. Поради изложеното съдът приема, че направените разходи за наемане на заместващ автомобил представляват вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Невъзможността за ползване на личния автомобил е пряка последица от произшествието, причинено виновно от водач, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество (в този смисъл Решение № 807 от 19.02.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6246/2022 г., Решение № 6919 от 13.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9259/2023 г.). С оглед гореизложеното съдът приема, че понесените разходи за наемане на автомобил подлежат на обезщетяване от ответника в пълен размер. Относно претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лизингови вноски за процесния автомобил, съдът намира следното: В разглеждания случай е видно от обстоятелствената част на исковата молба, че ищцата Е. М. Х. твърди, че процесният л.а. „Киа Сийд“ е бил предмет на договор за финансов лизинг, по който е лизингополучател; че в периода 18.09.2023 г. – 18.01.2024 г. е заплатила вноските по договора за лизинг в размер на 4226,24 лв., но не е могла да ползва автомобила, поради което претърпяла имуществени вреди в посочения размер. Безспорно е по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между ищцата Е. М. Х. и „Б. Л. Лизинг“ АД е бил сключен договор за финансов лизинг № К4913/21.08.2023 г. на лек автомобил „Киа Сийд“, по силата на който ищцата е поела задължение за заплащане на месечни лизингови вноски. Установява се също така, че вследствие на процесното ПТП автомобилът е бил увреден и за определен период от време е бил в ремонт, поради което ищцата не е могла фактически да го използва. Независимо от изложеното съдът приема, че заплатените от ищцата лизингови вноски не представляват подлежащи на обезщетяване имуществени вреди по смисъла на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Лизинговите вноски произтичат от валидно възникнало облигационно правоотношение между ищцата и лизингодателя и представляват насрещна престация за придобиването и финансирането на автомобила, а не разход, настъпил пряко и непосредствено вследствие на деликта. Задължението за тяхното заплащане би съществувало независимо дали процесното ПТП е настъпило или не. Самото временно лишаване от възможността за ползване на автомобила не трансформира дължимите по договора за финансов лизинг вноски в деликтна вреда, тъй като не се касае до намаляване на имуществото на ищцата, причинено пряко от противоправното поведение на делинквента, а до изпълнение на предварително поето договорно задължение. Съдът приема, че претендираните суми не съставляват нито претърпяна загуба, нито пропусната полза, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В случая ищцата е продължила да изпълнява задълженията си по лизинговия договор, като срещу тези плащания е запазила правото си върху ползването и бъдещото придобиване на автомобила. Следователно не е налице реално имуществено разместване, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането. Наред с това съдът съобразява, че за същия период ищцата претендира и разходи за наем на заместващ автомобил, които съдът приема за подлежащи на обезщетяване като необходим разход за осигуряване на транспортна обезпеченост в резултат на невъзможността за ползване на увреденото МПС. В този смисъл кумулативното уважаване както на разходите по договора за финансов лизинг, така и на разходите за наем на заместващ автомобил би довело до обезщетяване на едно и също по същество имуществено засягане, а именно лишаването от възможността за ползване на моторното превозно средство, което е недопустимо. По тези съображения искът за заплащане на сумата от 2160,84 евро (4226,24 лв.), представляваща заплатени лизингови вноски за периода от 18.09.2023 г. до 18.01.2024 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на претенцията за сумата от 961,58 евро (1880,68 лв.), представляваща разход за дозастраховане по имуществена застраховка „Каско“, съдът приема следното: От събраните по делото доказателства се установява, че процесният автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“, като след настъпване на процесното ПТП ищцата е заплатила допълнителна сума за дозастраховане във връзка с извършения ремонт на автомобила. Настоящият съдебен състав приема, че така извършеният разход не представлява пряка и непосредствена последица от процесното пътнотранспортно произшествие по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Заплащането на премия по имуществена застраховка, включително и на допълнителна такава във връзка с дозастраховане, произтича от самостоятелно договорно правоотношение между ищцата и застрахователя, по което ответното дружество не е страна. Разходът за дозастраховане не е необходима и неизбежна последица от деликта, а е обусловен от условията на конкретния договор за имуществено застраховане и от волята на ищцата да поддържа застрахователното покритие на автомобила след извършване на ремонта. Това е разход, свързан с организацията на имуществената защита на вещта, а не с непосредственото отстраняване на причинените от ПТП вреди. Освен това липсват доказателства, че без извършването на посоченото дозастраховане автомобилът не би могъл да бъде ремонтиран или използван. Следователно не може да се приеме, че процесният разход е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Ето защо искът за сумата от 961,58 евро (1880,68 лв.), представляваща разход за дозастраховане, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение размера на неимуществените вреди, съдът приема следното: За установяване размера на същите по делото са приети писмени доказателства и съдът е допуснал свидетелски показания, които кредитира изцяло. По делото е представен амбулаторен лист № 2537/01.03.2024 г., в който е отразено следното обективно състояние на Е. М. Х.: психомоторно ситуативно напрегната, всестранно ориентирана, контактна, декларира критичност към състоянието си, в ясно съзнание. Леко искорен мисловен процес, правилен по структура и съдържание. Емоционално лабилна, дистимна, тревожна, с множество страхови преживявания, астенни оплаквания, обсесивно преживяна катастрофа като сериозна психотравма, налице е състояние с елементи на постравматичен стрес. Волево хипобулична. Памет и интелект – норма. Представен е и амбулаторен лист № 2533/01.03.2024 г., в който е отразено следното обективно състояние на М. В. В.: психомоторно ситуативно напрегнат, всестранно ориентиран, сам налага контакт, критичен към състоянието си, в ясно съзнание. Леко ускорен по темп, правилен по структура и съдържание мисловен процес. Споделя множество невротични оплаквания, съпроводени с обилни вегетативни симптоми, обсесивно преживява инцидента като сериозна психотравма. Емоционално тревожен волево нормобуличен. Памет и интелект – норма. Свидетелят АСГ заявява, че познава ищеца М. В. от повече от три години, като поддържат близки приятелски отношения, виждат се регулярно всяка седмица и комуникират почти ежедневно по телефона. Свидетелят сочи, че е узнал за процесното пътнотранспортно произшествие от самия М. В., с когото се е чул по телефона вечерта на 01.09.2023 г. Според свидетеля още при проведения разговор ищецът бил в необичайно емоционално състояние – звучал силно притеснен, объркан и неадекватен спрямо обичайното си поведение, което свидетелят описва като спокойно, уравновесено и общително. Посочва, че първоначално трудно е разбрал какво точно се е случило, доколкото М. В. говорел несвързано и бил видимо афектиран от преживяното. Свидетелят заявява, че на следващия ден след инцидента се е срещнал лично с ищеца, който му разказал по-подробно за произшествието. По впечатленията на свидетеля М. В. бил изключително притеснен както за собственото си състояние, така и за това на своята приятелка Е. Х.. Свидетелят изрично подчертава, че поведението и емоционалното състояние на ищеца след инцидента били коренно различни от обичайните му реакции и личностови характеристики. От показанията се установява още, че и към момента на разпита свидетелят възприема трайна промяна в поведението на М. В., свързана с преживяното ПТП. Посочва, че при пътуване с автомобил ищецът проявявал изразена тревожност, нервност и напрежение, дори когато не управлявал автомобила лично. Свидетелят описва, че при возене М. В. ставал сприхав, притеснителен и видимо изплашен. По негови наблюдения именно пътуването с автомобил предизвиквало най-силна промяна в поведението му. Свидетелят сочи още, че според него ищецът не е имал сериозни физически оплаквания след произшествието, а основно тежко психоемоционално преживяване, като самият М. В. споделял, че „живее втори живот“. Според свидетеля вследствие на инцидента ищецът временно преустановил трудовата си дейност за период от около две седмици, като макар да получавал служебни обаждания, не бил в състояние да реагира адекватно. Посочва, че М. В. работи в сферата на строителството и дейността му е свързана с постоянна комуникация с хора, но след произшествието изпитвал затруднения в социалното общуване и често насочвал разговорите към темата за катастрофата. От показанията се установява още, че ищецът е споделял пред свидетеля за проблеми със съня и кошмари, свързани с инцидента. Свидетелят сочи, че многократно го е виждал видимо преуморен и недоспал при сутрешните им срещи. Според него тези състояния са пряко свързани с преживяното пътнотранспортно произшествие, тъй като темата за катастрофата продължавала да доминира в разговорите им и към момента на разпита. Свидетелят изрично заявява, че преди процесното ПТП М. В. не е проявявал подобни поведенчески и емоционални проблеми, като го описва като изключително възпитан, уравновесен и комуникативен човек. След инцидента, макар да е запазил добрия си характер, според свидетеля у него се е появило трайно чувство на страх и повишена раздразнителност. Свидетелят дори го е съветвал да потърси психологическа помощ във връзка с преживяното. От показанията на свидетеля ГИК съдът приема за установено, че същата познава ищцата Е. Х. от повече от две години, като поддържат близки приятелски отношения и контактуват почти ежедневно. Сочи, че е узнала за процесното пътнотранспортно произшествие непосредствено след настъпването му, чрез телефонно обаждане от самата ищца на 01.09.2023 г. Според свидетеля по време на разговора Е. Х. била в силно шоково и емоционално състояние – заеквала, говорела несвързано и била силно уплашена, поради което свидетелката трудно успяла да разбере какво точно се е случило, освен че е настъпил тежък инцидент и автомобилът е бил сериозно увреден. Заявява, че по-късно същия ден ищцата й писала чрез социалните мрежи и я уведомила, че тя и М. В. са получили леки наранявания и натъртвания, но състоянието им е стабилно. На следващия ден след инцидента двете се срещнали лично, като по впечатленията на свидетелката Е. Х. продължавала да бъде силно шокирана и уплашена от преживяното. Описва, че ищцата непрекъснато говорела за катастрофата, потрепвала, насълзявала се и демонстрирала силна тревожност и емоционална нестабилност. От показанията се установява още, че към момента на инцидента Е. Х. е работела като търговски представител на фирма за строителни материали, поради което ежедневно й се е налагало да използва автомобил при изпълнение на служебните си задължения. Разказва, че след ПТП ищцата изпитвала страх да шофира и за известен период от време не смеела сама да управлява автомобил, поради което се налагало други лица да я превозват. Описва ищцата преди инцидента като жизнен, позитивен и общителен човек, който след произшествието се затворил в себе си и престанал да бъде същият емоционално стабилен и лъчезарен човек, когото тя познавала. Заявява, че Е. Х. й е споделяла за безсъние и кошмари, свързани с катастрофата, както и че комуникацията между тях значително се затруднила поради емоционалното състояние на ищцата. Сочи още, че най-интензивните прояви на психоемоционалните последици от инцидента са продължили между един и три месеца, като и към момента на разпита ищцата продължава да проявява страх и тревожност при пътуване с автомобил. Според свидетелката при по-рязка маневра по време на пътуване Е. Х. реагирала с уплаха и повишена тревожност, което според нея показва, че преживяното ПТП продължава да оказва негативно влияние върху психическото й състояние. Свидетелката заявява също, че не й е известно ищцата да е имала други лични или професионални проблеми, които биха могли да обяснят описаното психоемоционално състояние. Вината се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена, поради което са налице всички предпоставки по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. От събраните по делото гласни доказателствени средства, представената медицинска документация и цялостната доказателствена съвкупност се установява, че вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие ищците са претърпели негативни психо-емоционални преживявания, изразяващи се в силен стрес, уплаха, тревожност, нарушения в съня, страх при управление и возене в автомобил, както и временно нарушение в нормалния им социален и професионален ритъм на живот. От представения по делото амбулаторен лист № 2537/01.03.2024 г. се установява, че при ищцата Е. Х. е било налице състояние на психомоторно напрежение, емоционална лабилност, тревожност, страхови преживявания и обсесивно преживяване на инцидента като сериозна психотравма, като е констатирано състояние с елементи на посттравматичен стрес. От амбулаторен лист № 2533/01.03.2024 г. се установява, че ищецът М. В. е проявявал множество невротични оплаквания, тревожност и обсесивно преживяване на процесния инцидент като сериозна психотравма. Съдът приема, че установените негативни психо-емоционални последици се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Настъпилият пътен инцидент, реализиран в условията на интензивно градско движение, при внезапно отнемане на предимство и последвал силен удар между автомобилите, обективно е годен да предизвика значителен стрес и чувство на страх у участниците в произшествието. Същевременно съдът съобразява, че по делото не се установяват тежки телесни увреждания, трайно разстройство на здравето, продължително лечение, хоспитализация или настъпили трайни психични увреждания. Не са ангажирани доказателства за провеждано продължително специализирано психиатрично или психологично лечение, нито за трайна невъзможност на ищците да осъществяват нормално професионалните и социалните си дейности. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че психиатричните прегледи са проведени приблизително шест месеца след настъпване на инцидента, поради което съдът приема, че макар установените симптоми да са свързани с преживяното произшествие, интензитетът и продължителността им не обосновават присъждане на обезщетения в претендираните размери. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази характера на преживените страдания, тяхната продължителност, отражението им върху ежедневието на ищците, начина на настъпване на инцидента, възрастта на пострадалите, липсата на трайни увреждания, както и критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика по сходни случаи. С оглед изложеното съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените от Е. М. Х. неимуществени вреди е сумата от 1500 евро, а за претърпените от М. В. В. неимуществени вреди – сумата от 1250 евро. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази, че макар и двамата ищци да са претърпели негативни психоемоционални последици вследствие на процесното ПТП, интензитетът и отражението на преживяното при ищцата Е. Х. се установяват като по-силно изразени. От събраните по делото доказателства се установява, че именно ищцата е управлявала процесния автомобил към момента на настъпване на произшествието, поради което е възприела непосредствено опасността от сблъсъка и е понесла в по-голяма степен психическото натоварване, свързано с настъпването на инцидента. Установява се също, че за определен период след произшествието тя е изпитвала изразен страх от управление на автомобил, не е смеела да шофира самостоятелно и се е налагало да бъде придружавана при придвижване, включително във връзка с изпълнение на трудовите й задължения. Констатираните при нея симптоми на тревожност, емоционална лабилност и страхови преживявания са били по-интензивни и с по-продължително отражение върху ежедневното й функциониране. От друга страна, при ищеца М. В. също се установяват негативни психо-емоционални преживявания - стрес, тревожност, нарушения в съня и страх при пътуване с автомобил, но доказателствата сочат, че при него липсва същата степен на отражение върху ежедневната му активност и способността му за самостоятелно функциониране. Неговите оплаквания се установяват предимно в емоционален и психологически аспект, без данни за толкова изразено ограничаване на обичайния му начин на живот. С оглед изложеното съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от Е. Х. неимуществени вреди следва да бъде определено в по-висок размер от това на М. В.. Ето защо предявените искове за неимуществени вреди следва да бъдат уважени до посочените размери, ведно със законната лихва за забава, която се претендира от датата на исковата молба до окончателното изплащане вземанията, а за разликата до пълните претендирани размери от по 5112,92 евро (10 000 лв.) – отхвърлени като неоснователни. Относно разноските в производството: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски възниква както за ищците, така и за ответника. Ищците са сторили разноски, както следва: 616,76 евро - държавна такса, 255,65 евро - депозит за САТЕ, 5,11 евро – такса за издаване на съдебно удостоверение, като претендират и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1533,88 евро, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие, т.е. общо 2411,40 евро. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ищците адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 753,92 евро. Ответникът е сторил разноски, както следва: 153,39 евро – депозит за САТЕ, 25,56 евро – депозит за свидетел, като претендира и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1350 евро с вкл. ДДС, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Внесената от ответника сума в размер на 25,56 евро - депозит за свидетел, не следва да бъде присъждана като разноски по делото, тъй като такъв не е бил разпитван, а същата подлежи на възстановяване след депозиране на изрична молба. Ето защо, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1033,36 евро. Така мотивиран, Софийски районен съд, 167 състав