Решение № 1016 от 4.2.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2397/2025 г.

Административен съд - Бургас04.02.2026reporting judge Веселин Белев

Ruling

ОТМЕНЯ по жалба на В. К., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с национален документ за самоличност с № [рег. номер], притежаващ карта на чужденец с предоставена временна закрила в България № 825277015, с [ЛНЧ], с настоящ адрес в [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, заповед № ЗСПД/Д-А/17558/30.10.2025г., издадена от началник отдел в ДСП Бургас. ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на началник отдел в ДСП Бургас за ново произнасяне, съобразно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА дирекция „Социално подпомагане“ Бургас да заплати на адвокат Д. О. от АК Бургас 204.52 евро адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Съдия: �

Grounds

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.13 от Закона за социално подпомагане. Жалбоподател е В. К., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с национален документ за самоличност с № [рег. номер], притежаващ карта на чужденец с предоставена временна закрила в България № 825277015, с [ЛНЧ], с настоящ адрес в [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1. В производството жалбоподателката участва чрез пълномощник – адвокат Д. О. от АК Бургас. Ответник по жалбата е началник отдел в ДСП Бургас. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован. Представено е писмено становище от директора на ДСП Бургас, който не е страна или пълномощник по делото. Предмет на оспорване е заповед № ЗСПД/Д-А/17558/30.10.2025г., издадена от началник отдел в ДСП Бургас, с която на жалбоподателя е отказана месечна помощ на родители, отглеждащи деца, записани като ученици в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а ал.1 от ЗСПД. В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния закон при издаването на оспорения акт. Обосновават се и доводи за постановяване на оспорения административен акт в противоречие с целта на закона. В съдебно заседание се правят уточнения на изразената позиция. Иска се отмяна на заповедта и постановения с нея отказ за отпускане на помощ и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Сочат се доказателства. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Представено е копие от паспорт № •••••••••, издаден в Украйна, от който се установиха самоличност, дата на раждане и гражданството на жалбоподателката В. К.. Представена е регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825277015 от която се установи, че на жалбоподателката е предоставена такава закрила по реда на ЗУБ, от Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет, със срок до 04.03.2026г. От регистрационната карта се установява, че жалбоподателката е придружавана от дете под [възраст] възраст – Е. О., родена на [дата]., [ЛНЧ]. Представен е акт за раждане, от който се установи, че жалбоподателката е майка на детето Е.. Заповедта е издадена по отношение на детето Е.. Представена е служебна бележка, от която се установи, че детето е записано в дневна форма на обучение за учебната 2025-2026 година, в първи клас, в НУМСИ [населено място]. Приложено е заявление-декларация с вх. № 17558/01.10.2025г. на ДСП Бургас, подадена от жалбоподателката. Със заявлението е поискано отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година за детето на жалбоподателката, записано като ученик. В заявлението са декларирани изложените по-горе обстоятелства относно самоличността на майката и детето, хуманитарния им статут, материалното състояние. Уточнено е, че майката и бащата са [семейно положение]. Заявено е желание помощта да бъде получена в брой. Въз основана заявлението е образувано административното производство по издаване на оспорената заповед. В раздел на декларацията „прилагам следните документи“ е поместено писмено заявление “уведомена да представи решение за развод“. Изложената по-горе фактическа обстановка като цяло е безспорна между страните и се установява по несъмнен начин от събраните доказателства. Въз основа на така установените факти съдът прие следните правни изводи. Съгласно чл.10 ал.4 от ЗСПД и чл.2 ал.2 от ППЗСПД компетентния за издаване на процесната заповед орган е директора на ДСП или упълномощено от него лице. В случая заповедта е издадена от началник отдел в ДСП Бургас. Представена е заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024г., с която директора на ДСП Бургас е упълномощила началник отдел К. К. да издава заповедите от категорията на процесната. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК. Административното производство е проведено по реда на чл.10 от ЗСПД и чл.2 и сл. от ППЗСПД, като е надлежно образувано въз основа на заявление-декларация по утвърден образец. Преди да се произнесе решаващият орган е извършил преценка на възприетите от него данни и обстоятелства по преписката. Постановеният отказ за отпускане на социални помощи е мотивиран и заповедта отговаря на изискванията по чл.59 от АПК. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК. Налице са основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК – при допуснато съществено процесуално нарушение е неправилно приложен материалния закон. На практика органът не е разгледал искането по същество, тъй като приел, че не са били изпълнени в срок дадени указания за отстраняване на нередовности, свързани с представяне на документи. Посочена е като приложима нормата на чл.5 ал.2 от ППЗСПД, съгласно която когато в 14-дневния срок по ал.1 лицето не отстрани нередовностите, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отказ на исканата помощ. Разпоредбата на ал.1 предвижда, че в случаите, когато е прието заявление декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности. Цитираните норми, съотнесени към същественото процесуално изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, създават необходимост от излагане в мотивите на отказа на обстоятелствата, които са приети за негово фактическо основание. Следвало е да се посочи от органа какви документи не са представени. Следвало е да се посочи и какво е нормативното основание органът да изисква от заявителя тези документи. В процесния случай такива мотиви липсват. Липсват такива мотиви и в служебно изготвен подготвителен документ, от който да се извлече волята на органа. На практика за заявителя е останало неясно поради каква нередовност е постановен отказа. Едва в „отговора“ на жалбата, депозиран от директора на ДСП Бургас е изразено становище по този въпрос, но този отговор е без процесуална стойност поради това, че изхожда от лице, което не е участник в производството. В отговора е посочено, че не е посочен и представен документ, установяващ сочения в заявлението развод на жалбоподателката. Тук отново не е посочено нормативното основание да се изисква такъв документ. Сумирайки изложеното съдът прие, че при издаването на заповедта е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, а по същество отказът е издаден без установяване на предпоставките за това по чл. 5 ал.2 от ППЗСПД. Постановеният отказ е незаконосъобразен. Предвид изложеното, по повод подадената жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК, оспорената заповед следва да бъде отменена от съда. С оглед обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва на основание чл.173 ал.2 от АПК да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. По повод направеното искане и на основание чл.38 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от АПК ответникът следва да заплати на адвокат Д. О. дължимото адвокатско възнаграждение. Размерът на претендираната от жалбоподателя еднократна помощ е нормативно определен с чл.63 ал.19 от ЗДБРБ за 2024г. и е 300лв., т.е. интереса по жалбата е оценяем. Затова следва размера на адвокатското възнаграждение да се определи по чл.8 ал.1, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 204.52 евро. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Cited provisions

25