Решение № 88 от 1.6.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 1056/2025 г.

Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК, във вр. с чл.19, ал.1 ЗГР. Образувано е по молба, подадена от С. Л. К., с ЕГН ••••••••••, с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР за допускане промяна на фамилното й име от К. на Л.. Желанието за промяна на фамилното име от К. на Л., произтича от обстоятелството, че молителката е сключила граждански брак със своята партньорка К. Л. в гр. К., Д., къде е разрешено сключването на такъв между еднополови, като след сключването на брака молителката е приела името на съпругата си Л. и с това име е регистрирана в Д., където живее. С това фамилно име се представя в обществото и с него е позната. Иска и в Р. България също да бъде вписана в регистрите на населението с това фамилно име Л., което ще допринесе до уеднаквяване на документите й за самоличност и в двете държави и ще улесни административните процедури и комуникации и няма да представлява пречка, вкл. при пътуване в чужбина, а също така ще е проява на уважено лично нейно право за самоопределяне. Заинтересованата страна община Божурище и община Столична не изразяват становище по молбата, не изпраща представител за проведеното открито съдебно заседание. В о.с.з. община Божурище моли за отхвърляне на искането. Контролиращата страна Районна прокуратура – Костинброд, ТО - Сливница е изразила становище по молбата, като счита, че същата е допустима и основателна. Районен съд - Сливница като взе предвид изложеното в молбата и прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: По делото е представено удостоверение за раждане на молителката С. Л. К. /л.61/, от което е видно, че същата, при раждането в гр. София, е записана с фамилно име К.. Това обстоятелство е намерило отражение и в документа й за самоличност, в който също е записана с фамилно име К.. Видно от удостоверение за регистрация и удостоверение за пребиваване, на С. Л. К. е предоставено право на пребиваване в К. Д., с личен индетификационен № ••••••••••••••••••. Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.9/ молителката е сключила такъв на 06.08.2024 г. в гр. К., Д. с партньорката си К. Л., като с Решение за промяна на име, издадено от енория С.П., община К., Д. от същата дата, е променила фамилното си име от К. на Л., като е взела фамилното име на съпругата си, която промяна е вписана и в регистъра на населението на страната на 06.08.2024 г. Представени са официални документи, издадени от общинската администрация в гр. Копенхаген /удостоверение за самоличност, удостоверение за местожителство, здравна карта/, от които е видно, че молителката е вписана в регистрите на населението на Република Д. с фамилно име Л.. Представено е и банково извлечение /л.15/, от което е видно, че същата, като С. Л. Л. има активен ангажимент с датска банка, както и че се е записала с тези имена за обучение през 2025 г. в Д.. По делото са изискани и приети като писмени доказателства писмо от Национална следствена служба, Районна прокуратура – Костинброд, ТО Сливница, Окръжна прокуратура – София и Областна дирекция на МВР – София, сектор „Български документи за самоличност“, от които е видно, че срещу С. Л. К. няма образувани и водени наказателни производства, както и не са налагани принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи, нито са налице данни молителката да е била депортирана от други държави. Представена е и справка за съдимост на молителката, от която е видно, че същата не е осъждана. При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи: Правото на име освен лично субективно и неотчуждимо право представлява и основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в законодателство принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР. В тази връзка промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието „важни причини”, като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респ. липса във всеки конкретен случай при съобразяване с общите принципи на гражданското право и възприетите от обществото морални норми. В случая по делото се установи, че молителката е променила своето фамилно име от К. на Л. след сключен от нея граждански брак на територията на К. Д., гр. Копенхаген като тази промяна е официално призната на територията на посочената държава, като молителката е вписана с новото фамилно име в регистрите на населението й, считано от 06.08.2024 г. С него се представя в обществото и с него са й издадени официални документи на територията на тази страна. Когато акт за гражданско състояние, какъвто е актът за сключване на граждански брак е съставен за български гражданин от местен орган по гражданско състояние в чужбина, то съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗГР, съставеният такъв акт се предоставя на българските власти, за да се впише настъпилото обстоятелство, за което е издаден съответния акт, в регистрите по гражданско състояние, водени в Република България. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от Конституцията на Р. България, доразвита в чл.5 от Семейния кодекс, брак в Р. България се сключва по взаимно, доброволно, свободно и изрично съгласие между мъж и жена. Предвид посочените разпоредби, издаденият на молителката акт за гражданско състояние за сключен граждански брак не удостоверява сключен брак по смисъла на българското законодателство, доколкото е сключен с лице от женски пол, поради което и в регистрите на населението такава промяна в гражданското й състояние не се приема и не се зачита и не може да бъде вписана в регистрите, водени за това, съответно и да бъде вписана и промяната на фамилното име, в резултат от сключения граждански брак. В тази връзка, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2 ЗГР фамилното име при сключване на граждански брак се формира по правила на Семейния кодекс. В чл.12 от СК е предвидена възможност при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак да заяви дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Предвид обстоятелството, че в тези разпоредби промяната на фамилното име е обусловено от сключването на брак по смисъла на българското законодателство, сключеният от молителката такъв в К. Д. не обосновава наличие на важна причина, налагаща промяна на фамилното й име, доколкото в Р. България сключеният от нея брак не е признат, поради което и фамилното й име не може да бъде формирано по правилата на чл.14, ал.2 ЗГР, вр. с чл.12 СК. В случая, обаче, съдът счита, че по делото се доказаха важни обстоятелства, налагащи промяна на фамилното име на молителката от К. на Л., доколкото същата е вписана в регистъра на населението в К. Д., където молителката се е установила трайно, с това фамилно име. В посочената държава молителката има издадени официални документи, в които е записана с фамилно име Л., обучава се под това име, сключва договори с това име. Сред своите близки, приятели и колеги е известна с името Л.. С това име се възприема и отъждествява. Наличието на две различни фамилни имена на територията на две държави създава затруднение при установяване самоличността на молителката при извършване на административни процедури, размяна на документи между двете държави, представяне на такива в едната и в другата държава, при предприемане на пътуване. При извършването на всички тези дейности молителката следва всеки път да удостоверява идентичност между С. Л. К. и С. Л. Л., което несъмнено представлява трудност и неудобство. Промяната на фамилното име от К. на Л. не е в противоречие с българското законодателство, традиции и морал, доколкото не е обусловено пряко от сключения от молителката граждански брак, а от наличието на важно обстоятелство, налагащо тази промяна, а именно молителката има две различни фамилни имена, вписани в регистрите на населението на две държави, което затруднява нейната легитимация. По делото не се установява исканата промяна да преследва други цели, различни от заявените от молителката. Подобно становище не е изразено от Прокуратурата, като контролираща страна. Няма каквито и да било данни за криминален елемент или причини, които целят укриване на самоличността на лицето, подало молбата, поради което същата следва да бъде уважена, като се допусне исканата промяна на фамилното име на молителката. Така мотивиран, Районен съд - Сливница