Решение № 102 от 5.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 354/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 480 от 03.01.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от СГП Ц. В., против решение № 1762 от 20.12.2024г., постановено по търговско дело № 20241100901927 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав, с което е отхвърлен предявения от прокурор от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „Харц Трейд” ЕООД с ЕИК 203580279, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 6, бул. Панчо Владигеров №21, бизнес център Люлин. В жалбата са изложени оплаквания за порочност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, по подробно изложени аргументи, и се иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд със задължителни указания за разглеждане на исковата молба по съществото на спора. В срока по чл.263, ал.1 ГПК адвокат Ц. А. - особен представител на „Харц Трейд” ЕООД с ЕИК 203580279, е представила отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че същата е неоснователна, а атакуваното решение, правилно, мотивирано и законосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска същата да бъде отхвърлена и разноските по делото да бъдат възложени на СГП. Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното: Софийска градска прокуратура е предявила на 25.09.2024г. с искова молба вх. №102351 по описа на Софийски градски съд, иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ срещу „Харц Трейд” ЕООД с ЕИК 203580279, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 6, бул. Панчо Владигеров №21, бизнес център Люлин, като твърди, че ответното дружество е без управител повече от 3 месеца – 21.12.2022г., като иска дружеството да бъде прекратено и бъде открито производство по ликвидация на същото. Ответникът „Харц Трейд” ЕООД с ЕИК 203580279, призован по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не взима становище по иска. В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявеният иск по чл.155, ал.1, т.3ТЗ за допустим, но по същество неоснователен по следните мотиви: Установил е по реда на чл.23, ал.6, вр.чл.34, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, че на 21.12.2022г. вписаният управител на ответното дружество - Г. В. М., е заличен от търговския регистър, като от посочената дата до настоящия момент не е вписан друг управител на дружеството. Според съда, описаните обстоятелства покриват формално хипотезата на чл.155, т.3 ТЗ, която намира пряко приложение само по отношение на дружествата с ограничена отговорност, чийто капитал е притежаван от повече от едно лице. Основанието за прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл.155, т.3 ТЗ е пряко свързано с условието за регистриране на такова дружество, предвидено с чл.119, ал.1, т.2 ТЗ - да има назначен управител, за да се гарантира управлението и представителството на дружеството. По отношение на ЕООД приложението на чл.155, т.3 ТЗ е обусловено от допълнителни обстоятелства, които макар да на се предвидени изрично в разпоредбата, следват от останалите правила относно статута на едноличното дружество с ограничена отговорност и най-вече от правилата на чл.147 ТЗ относно управлението и представителството му и правилата на чл. 157 ТЗ относно прекратяването на дружество от посочения вид. Предвиденото с разпоредбата на чл.119, ал.1, т.2 ТЗ условие за вписване на дружествата с ограничена отговорност поначало неприложимо по отношение на едноличните дружества с ограничена отговорност, тъй като съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ тези дружества се управляват и представляват от едноличния собственик на капитала. Предвидената с разпоредбата на чл.147, ал.1 ТЗ възможност едноличният собственик на капитала да назначи управител на дружеството е факултативна, поради което дори да е осъществена /какъвто е процесният случай/, заличаването на вписания управител ще представлява основание по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на дружеството при липса на вписан нов управител само в случай, че е налице обективна невъзможност действията по управление и представителство на дружеството да бъдат извършвани от едноличния собственик на капитала. Такива са хипотезите на настъпила смърт на едноличния собственик физическо лице /чл.157, ал.1 ТЗ/, прекратяване на едноличния собственик юридическо лице /чл.157, ал.2 ТЗ/ или липса на лице, което да заявява воля от името на едноличния собственик юридическо лице по реда на чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ. Според вписванията в търговския регистър едноличен собственик на ответното дружество е „Гец Строй“ ЕООД, което към датата на откритото съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене по настоящото дело, но и към датата на постановяване на настоящото решение, посоченото дружество има вписан в търговския регистър законен представител - М. А. С., който съгласно чл.147, ал.1 ТЗ управлява и представлява и ответното дружество при липса на вписан управител на това дружество. Не въведени твърдения и липсват доказателства, посоченото физическо лице да е в невъзможност да упражнява правомощията по чл.147, ал. 1 ТЗ по отношение на ответното дружество. При съобразяване на изложеното и в приложение на последици на доказателствена тежест по чл.154, ал.1 ГПК съдът е приел предявеният иск за прекратяване на ответното дружество по реда на чл.155, т.3 ТЗ за неоснователен, тъй като заличването на вписания управител на дружеството в случая не води до невъзможност за извършване на действията по управление и представителство на дружеството, нито до необходимост от нови вписвания в търговския регистър относно управлението и представителството на дружеството - правомощията на законния представител на едноличния собственик на капитала на ответното дружество произтичат пряко от разпоредбата на чл.147, ал.1 ТЗ и обстоятелствата, вписани по партидите на двете дружества в търговския регистър. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от градския съд фактическа обстановка. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното: По допустимостта на въззивната жалба: Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение по силата на чл.258 ГПК. При служебно извършена от въззивната инстанция проверка не се констатират пороци, поради това следва да се приеме, че атакуваното решение е валидно и допустимо. От представените по делото доказателства, а и от вписванията в търговския регистър по реда на чл.23, ал.6, вр.чл.34, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че: вписаният управител на ответното дружество „Харц Трейд” ЕООД с ЕИК 203580279 - Г. В. М., е заличен от търговския регистър на 21.12.2022г., като от посочената дата до настоящия момент не е вписан друг управител на дружеството; едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Харц Трейд” ЕООД с ЕИК 203580279, е „Гец Строй“ ЕООД, ЕИК 202979550, което към датата на откритото съдебно заседание в СГС, към датата на постановяване на решението, а и към настоящият момент, има вписан в търговския регистър законен представител - М. А. С.. Настоящият състав на съда не споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които предявеният иск е приет за неоснователен. Във фактическият състав на чл.155, ал.1, т.3 ТЗ са включени кумулативно два елемента: дружеството да няма вписан управител в ТР и да са изтекли три месеца от настъпването на това обстоятелство. Процесуално легитимиран да предяви искът по чл.155, т. 3 ТЗ е прокурор от съответната окръжна /градска прокуратура. В случая са налице предпоставките по чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ за прекратяване на ответното дружеството - повече от три месеца същото няма вписан управител /от 21.12.2022г./, поради което предявеният иск се явява допустим, като предявен от прокурор от съответната прокуратура, а разгледан по същество основателен. Разпоредбата се намира в глава 13 – „Дружество с ограничена отговорност“ и урежда прекратяването на такова дружество, вкл. и едноличното. Прекратяването ЕООД е уредено в разпоредба на чл.157 ТЗ, като не е изключено приложението на основанията по чл.155 ТЗ. Съгласно определение №50461 от 02.11.2022г. по ч.т.д.№1125/2022г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, разрешението по което настоящият споделя, според чл.147, ал.1 пр.1 ТЗ, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, т.е. той може да представлява дружеството, но в съответствие с останалите изисквания на закона, следващи от разпоредбата на чл.140 ТЗ, вр. чл.119, ал. 2 ТЗ - след като определи като управител себе си и това обстоятелство се впише в ТРРЮЛНЦ. В практиката на ВКС е прието, че решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците в ООД, както и избора и освобождаването на управител, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира проявление само спрямо трети за същото лица. Съобразно разрешението, дадено с решение № 602/20.09.2013г. по т.д.№3101/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., до вписването в Търговския регистър на нов управител, вписаният такъв представлява търговското дружество, вкл. пред съда. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.2 ТЗ, правилата относно вписванията на подлежащите на регистрация обстоятелства в ТРРЮЛНЦ са съответно приложими и за едноличното ООД. Съгласно определение № 1073 от 30.11.2012 г. по ч.т.д.№ 484/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, разрешението по което настоящият споделя, разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Според същата дружеството, което е правно и организационно обособено в еднолично се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. Представителството е предвидено алтернативно и след като едноличният собственик на капитала е определил управител на това дружество, това означава, че той се е лишил от правото си да го представлява. При съобразяване на цитираната практика на ВКС по приложението на чл.147 ТЗ, настоящият състав на съда приема, че в случая М. А. С., в качеството си на управител на „Гец Строй“ ЕООД - едноличен собственик на капитала на „Харц Трейд” ЕООД, не представлява ответното дружество, след като не е вписан като такъв в търговския регистър по партидата на дружеството, до какъвто неправилен извод е стигнал първоинстанционния съд. Извличането и обосноваването по тълкувателен път на представителството на ответното дружество, чрез съпоставянето и преценка на вписани обстоятелства по партидите на „Харц Трейд” ЕООД, ЕИК 203580279, и „Гец Строй“ ЕООД, ЕИК 202979550, е недопустимо, предвид императивния характер на нормите на ТЗ уреждащи представителството и прекратяването на дружеството, изключващ разширителното им тълкуване, и нормите на чл.7, чл.8, чл.9, чл.10 и чл.11 ЗТРРЮЛНЦ насочени към гарантиране правата на търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и третите добросъвестни лица и доверието в търговския регистър, а и необосновано, тъй като не намира опора в закона и съдебната практика, поради което изводите на първоинстанционният съд не могат да бъдат споделени. От изложеното следва извод, че поради неизпълнение задължението на едноличния собственик на капитала да заяви вписване на нов управител на ответното дружество /чл.119, ал.1, т.2 ТЗ; чл. 147, ал.1 и ал.2 ТЗ; чл. 4 и чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ/ и след като в продължение на много повече от три месеца не е вписан такъв, считано от 21.12.2022г.до датата на подаване на исковата молба 25.09.2024г., а и към настоящият момент/ то са налице предпоставките за прекратяване на дружеството по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ. Предвид горното, поради несъвпадане на изводите на градския и апелативния съд, обжалваното решение да бъде отменено и вместо него де се постанови друго, с което предявения иск бъде уважен като основателен и доказан. При този изход на спора и съобразяване на разпоредбите ГПК и Закона за въвеждане на еврото в Република България ответното дружество и следва да бъда осъдено да заплати на съда на основание чл.78, ал.6 и ал.7 ГПК : държавна такса в размер на сумата от 40,90 евро /80 лв./ за първоинстанционото производство и държавна такса в размер на сумата 20,45 евро/40 лв./ за въззивното производство, дължими на основание чл.71, ал.1, изр.2 ГПК, вр. вр. с чл.3 и чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и сумата от 383,47 евро/ 750 лв./ - възнаграждение за особения представител пред въззивната инстанция. По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Софийският апелативен съд