Решение № 2414 от 2.3.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 35/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.12, т.7 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/. Образувано е по жалба на Районен съд - Първомай, чрез административния ръководител – председател на съда, против точка 2 от Предписание рег. № [рег. номер]-001-09/ПД-21-1314/04.07.2025г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което е указано лицата, заемащи длъжността „съдебен заседател“, включена в списъка по чл.37, ал.1 от ЗЗКИ да подадат документи за проучване за надеждност. В жалбата се излагат доводи, че даденото предписанието, лицата заемащи длъжността „съдебен заседател“, включени в списъка по чл.37, ал.1 от ЗЗКИ да подадат документи за проучване за надеждност е незаконосъобразно. Жалбоподателят с позоваване на чл.66, ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл.8, ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/ посочва, че съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите, а според чл.39, ал.1, т.7 от ЗЗКИ не се извършва проучване за надеждност на съдиите, които считано от момента на встъпването им в длъжност, получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа "необходимост да се знае", когато информацията е само за конкретно дело. В жалбата е направено позоваване и на практика на ВКС, както и на т.6.2 от Задължителните указания на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ за класифициране на съдебни и следствени дела до задължените по ЗЗКИ субекти, издадени въз основа на Решение № 209-I от 23.11.2004г., изм. с Решение № 68-I от 25.10.2011г. на ДКСИ. В писмено становище от 20.01.2026г. ответникът излага подробни съображения по същество и претендира отмяна на т.2 от Предписание рег. № [рег. номер]-001-09/ПД-21-1314/04.07.2025г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. Ответникът - Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ в писмено становище и в с.з., чрез процесуален представител юриск. П. оспорва жалбата. Поддържа, че съгласно ЗЗКИ съдебните заседатели не са включени в категорията лица, получаващи право на достъп до информацията държавна тайна. Позовава се на Тълкувателно решение №4 от 03.12.2014г. на ВКС по т.д. №4/2014г. Излага доводи, че ЗСВ, НПК и другите процесуални закони не регламентират реда на защита на информацията държавна тайна, а същите са регламентирани в ЗЗКИ, където лимитативно е определен кръга лица, които могат да достъпват без да преминават проучване за надеждност. Обжалваното предписание рег. № [рег. номер]-001-09/ПД-21-1314/04.07.2025г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ в точка 2 притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Актът е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на жалбоподателя е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанието, като е даден съответен срок за изпълнение и е указано ДАНС да бъде уведомена след изпълнение на предписанието. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата. Даденото предписание изисква конкретно поведение от организационната единица по смисъла на ЗЗКИ. По своята същност предписанието е указване на фактическите действия, които проверяваният субект (в случая организационната единица) следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с административнонаказателна отговорност за ръководителя на организационната единица (по арг. на чл.132, ал.2 от ЗЗКИ), предписанието е индивидуален административен акт. Предписанието е адресирано до председателя на Районен съд – Първомай, но съгласно чл. 6 от Наредбата за реда за извършване на проверките за осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация /НРИПОПКЗКИ/, обект на контрол при извършване на проверките по наредбата са всички организационни единици. В чл.23, ал.2, т.1 от НРИПОПКЗКИ изрично е посочено, че в случаите на констатирани нарушения контролиращите органи изготвят и изпращат до организационната единица - обект на контрол, предписания във връзка със сигурността, следователно именно организационната единица Районен съд – Първомай е надлежно легитимирана страна да оспори даденото предписание. В оспорения административен акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което следва да намери пряко приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, при което срока за обжалване се удължава на два месеца. Предписанието е с рег. № от 04.07.2025г., а жалбата е входирана във Върховен административен съд на 21.07.2025 г., т. е. в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, поради което същата е допустима. Административен съд - Пловдив, след като се запозна с жалбата, становището на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Със Заповед рег. № З-2221/08.07.2015г. председателя на ДАНС, считано от 03.07.2015г. е оправомощил директора на СД „Класифицирана информация“ – ДАНС да издава заповеди за извършване на проверки по реда на прекия контрол с предмет и съдържание, съгласно чл.13 от НРИПОПКЗКИ, както и да подписва всички документи във връзка с осъществяване на пряк контрол по защита на класифицирана информация от ДАНС. Със заповед рег. № З-620/13.03.2025г. на директора на СД “Класифицирана информация“ – ДАНС е наредено да бъде извършена тематична планова проверка без предварително уведомяване, по смисъла на чл.8, ал.1, т.2 и чл.9, т.2 от НРИПОПКЗКИ в Районен съд – Първомай, като е назначена и тричленна комисия от служители в ТДНС – Пловдив, които са определени за контролни органи по чл.12 от ЗЗКИ, съгласно т.I.18 от заповед рег. № З-115 от 16.01.2025г. на председателя на ДАНС (л.39,44,45,46 по адм.дело № С-33/2025г. по описа на ВАС). Посочен е и период за извършване на проверката 07.04.2025г. – 30.06.2025г., като е указано след приключване на проверката, комисията да изготви доклад до директора на СД „Класифицирана информация“ – ДАНС. На основание чл.40, ал.1 от Закона за държавна агенция „Национална сигурност“ /ЗДАНС/, чл.12 от ЗЗКИ, Наредбата за реда за извършване на проверките за осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация, годишния план за проверките на ДАНС, рег. № С-20309/29.11.2024г., заповед рег. № З-620/13.03.2025г. на директора на СД “Класифицирана информация“ – ДАНС в периода 07.04.2025г. – 30.06.2025г. в организационната единица Районен съд – Първомай е извършена тематична планова проверка по смисъла на чл.8, ал.1, т.2 и чл.9, т.2 от НРИПОПКЗКИ. При проверката, като нарушение на ЗЗКИ и актовете по прилагането му е установено, че в списъка по чл.37, ал.1 от ЗЗКИ на организационната единица Районен съд – Първомай са включени и трети лица с възложени функции във връзка с наказателното производство – съдебни заседатели и вещи лица. В справката е посочено, че в нарушение на чл.146 от ППЗЗКИ, лицата заемащи длъжностите не са проучени за надеждност. Установено е и друго нарушение, а именно неспазване на разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗЗКИ, което не е предмет на настоящото съдебно производство. ИФ председател на ДАНС е изготвил справка относно документирани нарушения в резултат на извършена проверка по реда на прекия контрол в Районен съд - Първомай. С оспорената в настоящото производство точка 2 от Предписание рег. № [рег. номер]-001-09/ПД-21-1314/04.07.2025г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, на Районен съд – Първомай е указано лицата, заемащи длъжността „съдебен заседател“, включена в списъка по чл.37, ал.1 от ЗЗКИ да подадат документи за проучване за надеждност, като е даден срок за изпълнение три месеца. Изрично е посочено, след изпълнение на предписанието, ДАНС да бъде уведомена писмено. Като част от административната преписка е приложена Заповед № 86/08.05.2025г. на председателя на Районен съд – Първомай, с точка 1 на която е определен списък по чл.37 от ЗЗКИ на длъжностите в Районен съд – Първомай, за които се изисква достъп до ниво „секретно“ на класифицирана информация, представляваща държавна тайна: ръководител на организационната единица – административен ръководител – председател на Районен съд – Първомай; служител по сигурността на информацията; завеждащ регистратура за класифицирана информация; служител в регистратура за класифицирана информация. Според точка 2 на заповедта, право на достъп до ниво „секретно“ на класифицирана информация само по конкретно дело при спазване на принципа необходимост да се знае имат: работещ в районен съд – Първомай съдия за срока на заемане на длъжността; съдебен заседател за срока на мандата; осъществяващо конституционното си право на защита лице; процесуален представител на страна; вещо лице; преводач; тълковник; педагог. В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени: Задължителни указания на Държавната комисия по сигурността на информацията за класифициране на съдебни и следствени дела, изменени с Решение № 92-I-7/20.11.2025г. При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи: Оспореното предписание е издадено от компетентен орган – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, съгласно разпоредбите на чл.40 от ЗДАНС и чл.23 от НРИПОПКЗКИ. Според чл.40, ал.1 от ЗДАНС, Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация. Съгласно чл.23, ал.2, т.1 от НРИПОПКЗКИ, в случаите на констатирани нарушения контролиращите органи 1. изготвят и изпращат до организационната единица - обект на контрол, предписания във връзка със сигурността. Следва да се съобрази и че според чл.40, ал.2 от ЗДАНС, предписанията на председателя или на оправомощените от него органи на агенцията са задължителни за длъжностните лица. С решение № 338 от 28.05.2025г. на Министерски съвет (публично достъпно на интернет страницата на Министерски съвет), Д. М. Д. заместник-председател на ДАНС е определен, да изпълнява функциите на председател на ДАНС до назначаването на нов председател. Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Не се установяват съществени процесуални нарушения при издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 12, т.7 от ЗЗКИ, за осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация и по спазването на законовите разпоредби в тази област председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" с писмена заповед определя служители, които имат право да дават конкретни предписания във връзка със защитата на класифицираната информация. Тематичната планова проверка без предварително уведомяване на организационната единица Районен съд – Първомай е извършена на основание чл.8, ал.1, т.2 и чл.9, т.2 от НРИПОПКЗКИ, въз основа на заповед рег. № З-620/13.03.2025г. на директора на СД “Класифицирана информация“ – ДАНС, като последният е оправомощен със Заповед рег. № З-2221/08.07.2015г. на председателя на ДАНС да издава заповеди за извършване на проверки по реда на прекия контрол. Назначената от директора на СД “Класифицирана информация“ – ДАНС комисия е в състав от трима служители в ТДНС – Пловдив, които от своя страна са определени за контролни органи по чл.12 от ЗЗКИ, съгласно т.I-18 от заповед рег. № З-115 от 16.01.2025г. на председателя на ДАНС. Настоящия съдебен състав счита, че предписанието е издадено в нарушение на материалния закон. В оспореното предписание, ответния орган е посочил, че на основание чл.146 от ППЗЗКИ лицата, заемащи длъжността „съдебен заседател“, включени в списъка по чл.37, ал.1 от ЗЗКИ следва да подадат документи за проучване за надеждност. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗЗКИ, ръководителите на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2, определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. В чл.146 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация /ППЗЗКИ/ изрично е посочено, че всички лица, кандидатстващи за длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, включени в списъка по чл. 37 ЗЗКИ, задължително се проучват за надеждност съгласно чл. 41 и 42 ЗЗКИ. Противно на възприетото от ответния административен орган в списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, ръководителят на организационната единица Районен съд – Първомай не е включил съдебните заседатели. Заповед № 86/08.05.2025г. на председателя на Районен съд – Първомай съдържа четири точки, като само точка първа представлява списък по чл.37 от ЗЗКИ на длъжностите в Районен съд – Първомай, за които се изисква достъп до ниво „секретно“ на класифицирана информация, представляваща държавна тайна и там са изброени следните длъжности: ръководител на организационната единица – административен ръководител – председател на Районен съд – Първомай; служител по сигурността на информацията; завеждащ регистратура за класифицирана информация; служител в регистратура за класифицирана информация. Видно от съдържанието, в списъка по чл.37 от ЗЗКИ не са включени съдебните заседатели. Съдебните заседатели са посочени в точка две от заповедта, според която право на достъп до ниво „секретно“ на класифицирана информация само по конкретно дело при спазване на принципа необходимост да се знае имат: работещ в районен съд – Първомай съдия за срока на заемане на длъжността; съдебен заседател за срока на мандата; осъществяващо конституционното си право на защита лице; процесуален представител на страна; вещо лице; преводач; тълковник; педагог. След като точка две от Заповед № 86/08.05.2025г. на председателя на Районен съд – Първомай не представлява списък по чл.37 от ЗЗКИ, а в нея са изброени лицата с право на достъп до ниво „секретно“ на класифицирана информация само по конкретно дело при спазване на принципа необходимост да се знае, сред които и съдебните заседатели за срока на мандата, то за последните не е необходимо да се извършва проучване за надеждност. ЗЗКИ урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея, като целта на закона е защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп. Никое лице няма достъп до класифицирана информация единствено по силата своето служебно положение, с изключение на лицата по чл. 39 от ЗЗКИ, сред които в ал.1, т.7 са посочени съдиите. Според чл.39, ал.3, т.3 от ЗЗКИ, съдиите получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа "необходимост да се знае", когато информацията е само за конкретното дело. В действителност съдебните заседатели не са изрично посочени в разпоредбата на чл.39 от ЗЗКИ, но съгласно чл.66, ал.2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите. В Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/ също е посочено, че съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите. Участието на съдебни заседатели в състава на съда е един от основните принципи на наказателно-процесуалното право (Глава втора от НПК). Съдебните заседатели участват както при решаването на въпросите за вината, така и на въпросите за наказанието заедно със съдиите от състава. Съдебните заседатели имат равен глас на този на съдиите, а съдът се произнася с обикновено мнозинство по арг. от чл.33, ал.4 от НПК. В Определение № 169 от 28.03.2024 г. на ВКС по ч. н. д. № 1153/2023 г., III н. о., НК е посочено, че съдебните заседатели са сред лицата, за които не се изисква проучване за надеждност и те имат по право достъп до класифицирана информация по делата, по които участват в състава на съда. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ при изпълнение на задачите и дейностите по чл. 9 ДКСИ издава задължителни указания до задължените по закона субекти. Към момента на издавана на оспореното предписание (04.07.2025г.), дестващи са Задължителните указания на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ за класифициране на съдебни и следствени дела до задължените по ЗЗКИ субекти, издадени въз основа на Решение № 209-I от 23.11.2004г., изм. с Решение № 68-I от 25.10.2011г. на ДКСИ, като съгласно раздел ІІ „Достъп до класифицирани дела“, т. 6. 2. – не се извършва проучване за надеждност (респективно не се издават разрешения за достъп до квалифицирана информация) по отношение на съдебните заседатели, които имат по право достъп до класифицирана информация, съдържаща се в конкретните дела, по които те участват или имат право да участват. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 3.12.2014г. на ОСНК на ВКС по тълкувателно дело № 4 по описа за 2014 г., на което се позовава ответникът в писменото си становище се обсъждат Задължителни указания на ДКСИ относно правилното определяне на характера на информацията, придобита в резултат на използване на СРС, а не Задължителните указания за класифициране на съдебни и следствени дела до задължените по ЗЗКИ субекти. Задължителните указания на ДКСИ цитирани в тълкувателния съдебен акт са приети с решение на ДКСИ по протокол № 34-І-18/22.05.2012 г., а приложимите в настоящия казус са приети с решение № 209-I от 23.11.2004г., изм. с решение № 68-I от 25.10.2011г. В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени Задължителни указания на ДКСИ за класифициране на съдебни и следствени дела, изменени с Решение № 92-I-7/20.11.2025г., като съдебните заседатели вече не са изрично посочени в т.6.2. Изключването на съдебните заседатели от лицата, на които не се извършва проучване за надеждност в Задължителните указания на ДКСИ е станало повече от четири месеца, след издаване на оспореното в настоящото производство предписание. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, което в случая е 04.07.2025г. Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 от АПК, в случая е неприложимо. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Приемането на нови задължителни указания на ДКСИ, частичното изменение на действащите указания или частичната им отмяна, не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право, поради което е ирелевантно за законосъобразността на оспореното предписание на председателя на ДАНС. Правно значение за делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на оспореното предписание правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. В настоящия случай изменението на Задължителните указания на ДКСИ за класифициране на съдебни и следствени дела с Решение № 92-I-7/20.11.2025г. действа само занапред. На това изменение не е придадено обратно действие и в този смисъл изключването на съдебните заседатели от т.6.2. от задължителните указания на ДКСИ не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. По изложените съображения, съдът намира, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и като незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Водим от горното, Съдът