Решение № 58 от 14.5.2026 г. на Районен съд - Костинброд по дело № 272/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания. „Максима България“ ЕООД, ЕИК : ••••••, със седалище и адрес на управление : гр. С. представлявано от П. П. П. – ••••••, чрез юрк. З. Ш. е подало жалба до РС - гр. Костинброд, чрез Административнонаказващият орган – Комисията за защита на потребителите / КЗП / - РД С. срещу наказателно постановление № 007922 / 16.10.2025 г. издадено от Главен директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло, като излага подробно доводите си. На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не изпраща представител и не е взел становище. Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция, не изпраща представител, но е депозирал становище вх. № 2106 / 08.04.2026 г. по така депозираната жалба. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП и претендира юрисконсултско възнаграждение. Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона срок за обжалване. Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № 007922 / 13.06.2025 г., че при извършена проверка на 25.04.2025 г. е установено, че жалбоподателят „Максима България“ ЕООД, ЕИК : •••••• в обект магазин „Т – маркет“, находящ се в гр. К. е установено, че търговецът „Максима България“ ЕООД не е спазил изискванията на Закона за защита на потребителите / ЗЗП /, а именно да обозначи едновременно продажната цена и цената за единица мярка / разфасофка / на предлаганите в търговсия обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20 ал. 1 от ЗЗП. Актът за установяване на административно нарушение е подписан от актосъставителя, свидетелите при съставянето на акта и настоящия жалбоподател / от упълномощено лице /. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение № 007922 / 13.06.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 007922 / 10.10.2025 година издадено от Главен директор на ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 200 ал. 1 от ЗЗП - „Имуществена санкция” в размер на 500.00 / петстотин / лева, за извършено нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗЗП. Видно от заповед № 3899 / 22.04.2025 г. на М.Ф. – •••• на КЗП е определена материалната компетентност на актосъставителя. Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите И. И. К. и Ж. А. С. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът дава вяра на горните свидетелски показания, същите са последователни, правдиви, логични, непротиворечиви и кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. По делото са приложени писмени документи, доказващи процесуалното представителство на дружеството – жалбоподател, както и заповеди, оправомощаващи съответно актосъставителя за съставянето на АУАН по ЗЗП и директора на Регионална дирекция за издаване на наказателни постановления. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна : От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 21.10.2025 г., а жалбата е подадена до РС - гр. Костинброд чрез Административнонаказващият орган с вх. № Ц – 03 – 3589 / 29.10.2025 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление. Подадената жалба е допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав след извършената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени от жалбоподателя в жалбата, констатира следното : Наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение нe са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че актът е съставен в присъствие на упълномощено лице на дружеството-нарушител, след като последният е бил надлежно уведомен за това. Нарушението за което е съставен акта еследното, а именно : търговецът „Максима България“ ЕООД не е спазил изискванията на Закона за защита на потребителите / ЗЗП /, а именно да обозначи едновременно продажната цена и цената за единица мярка / разфасофка / на предлаганите в търговсия обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно тази разпоредба търговецът е длъжен едновременно да обозначи и двата вида цени чрез няколко възможни начина, а именно етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Процесните стоки се предлагали пакетирани. Правната квалификация / по чл. 20, ал. 1 ЗЗП / на визираното нарушение е правилна. Нарушението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Снеобозначаването на двата вида цени / продажната цена и цената на единица мярка / чрез няколко възможни начина, а именно етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин е реализиран състав на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП. Предвид горното, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава същата не следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма – чл. 200 от ЗЗП, съгласно която : „За нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 3000 лв“. Наложеното наказание „Имуществена санкция“ по реда на чл. 200 ЗЗП / от 300 до 3000 лева / е в справедлив размер от 500.00 / петстотин / лева, предвид тежестта на нарушението, липсата на вредни последици и обстоятелството, че е първо такова за нарушителя. Това е малко над минималния предвиден размер на наказанието за нарушение по чл. 20 от ЗЗП към датата на извършване на нарушението. Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Предвид изложените мотиви и съдът намира, че следва да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като законосъобразно, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Относно разноските : При този изход на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.63д от ЗАНН да заплати на АНО направените в хода на делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130.00 / сто и тридесет / лева, равностойност 66.47 евро, съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – гр. Костинброд, ІI - ри състав