Решение № 129 от 13.5.2026 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 1206/2025 г.

Производство е образувано по искова молба, подадена от адв. Д. В. М., Адвокатска колегия-Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ № 3Б ет.2 ап.5 в качеството му на пълномощник на Т. Х. Х., с ЕГН: •••••••••• , с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. ••••••••• със съдебен адресат по делото: гр.Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ № 3Б ет.2 ап.5, против "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: 131576434 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2 представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 202513690, гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с управител П.Б.Д., с предмет на исковете чл.26 ал.1 от ЗЗД. Допусната за съвместно разглеждане е насрещна искова молба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40 – 46 с искане да се постанови решение, с което да се осъди Т. Х. Х., ЕГН ••••••••••, да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40 - 46, следната сума, като исковете са предявени при условията на евентуалност: сумата от 3,18 евро, представляваща на основание чл. 23 от ЗПК остатък на основание чл. 23 от ЗПК от дължимата главница по процесния договор, след прихващане на вече заплатената лихва и разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, тъй като след предявяване на насрещната искова молба ищцата, в случая насрещния ответник Т. Х. Х., е извършила няколко плащания, с които е погасила част от претендираната от дружеството сума. Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр.чл. 26, ал. 1 З3Д и насрещен иск с правно основание чл.23 от ЗПК, при условията на евентуалност. В исковата молба ищецът твърди, че подзащитната му е страна по Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, при срок от 18 вноски. Съгласно договор за кредит № 5441113/09.05.2025г, подзащитната ми получава заемната сума от 500 лева, и общо дължима сума с лихва 718.20 лева, при срок на кредита 18 вноски. Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, доверителя ми сключва с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство №5441113/09.05.2025г, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 379.80 лева. Считам, че Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност клаузата на чл.4 от договор за кредит№5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Считам и, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 5441113/09.05.2025г, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните: На първо място, Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за паричен заем №5441113/09.05.2025г, е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин подзащитната ми, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. В тази насока е й практиката на съдилищата в страната, включително и Районен съд Пловдив: Решение № 261766 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 16588 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд – Пловдив, Решение № 260182 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 9759 / 2020 г. на V състав на Районен съд – Пловдив, Решение № 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд – Пловдив. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Ако съдът, счете че Договор за паричен заем №5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е действителен, в условията на евентуалност, считам че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем №5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения: Така посоченият чл.4 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на доверителят ми е необходимо да сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя, дружество. Т.е въз основа на чл.4 от договора, доверителят ми е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна, доколкото с нея се задължава доверителят ми да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 60% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречи на добрите нрави. Наред с това, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП . На следващо място, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.4 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. По отношение на втория установителен иск, считам, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 5441113/09.05.2025г, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от сумата на отпуснатия кредит от 500.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Отделно от това, тази сума от 379.80 лева, се заплаща без доверителката ми да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Файненшъл България“ ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация. На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство № 5441113/09.05.2025г, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 379.80 лв, е следвало да бъде отразен в определение ГПР. Съглано чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство. На последно място, считам че Договор за предоставяне на поръчителство № 5441113/09.05.2025г, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на доверителката ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 379.80 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 1/2 от сумата на отпуснатия кредит от 500.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Отделно от това, тази сума от 379.80 лева, се заплаща без доверителят ми да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Файненшъл България“ ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация. Фактическата искова претенция е съда да приеме, че Договор за паричен заем №5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 5441113/09.05.2025г, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.Претендира разноски. Депозирана е и допусната за съвместно разглеждане насрещна искова молба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434 (Дружеството), със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40 46, представлявано от Изпълнителния директор Г.Т., чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д.К., с приложено пълномощно към отговора на исковата молба СРЕЩУ Т. Х. Х., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. „••••••••• с ЦЕНА НА ИСКА: 419,54лв. и с правно основание чл. 23 от ЗПК.В нея се твърди, че на 09.05.2025 г. Т. Х. Х. в качеството на заемател е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на заемодател Договор за паричен заем № 5441113 (Договора). По силата на същия „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предала в собственост на Т. Х. Х. сумата от 500 лв., а Т. Х. Х. се е задължила да я върне при посочените в Договора условия, а именно – на 18 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 39,90 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 49.50 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 218,20 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 718,20 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 11.06.2025 г., а последната – на 03.11.2026 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена. 2. С исковата молба на Т. Х. Х., въз основа на която е образувано настоящото дело, се претендира обявяване на недействителността на Договор за паричен заем № 5441113 в неговата цялост. Съгласно чл. 23 от ЗПК, в този случаи заемодателят има право да получи обратно отпуснатата в заем сума. В случаи че бъде уважен предявеният от Т. Х. Х. иск за обявяване на недействителността на целия Договор за паричен заем, то моли ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 3,18 евро, представляваща, на основание чл. 23 ЗПК, остатък на основание чл. 23 от ЗПК от дължимата главница по процесния договор, след прихващане на вече заплатената лихва и разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, тъй като след предявяване на насрещната искова молба ищцата, в случая насрещния ответник Т. Х. Х., е извършила няколко плащания, с които е погасила част от претендираната от дружеството сума. Считаме, че съвместното разглеждане на насрещните искове е допустимо, доколкото те също са подсъдни на Районен съд Димитровград са във връзка с първоначално предявения иск. Съвместното разглеждане на насрещния иск няма да затрудни производството по предявените от Т. Х. Х. искове, тъй като с цел доказване на тяхната основателност ще се изследва идентична фактическа обстановка. Депозиран е отговор на насрещния ответник, в който се оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан. Депозиран е отговор и от ответника„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от А,М, чрез процесуален представител юрисконсулт М.З., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 35-46;, в който се твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция, сключен между Т. Х. Х. и „Файненшъл България“ ЕООД, урежда отношенията между страните по договора – възложител и гарант. По силата на договора за предоставяне на гаранция, едната страна „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител Т. Х. Х., с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а Т. Х. Х., съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, се задължава да заплати 1 възнаграждение за предоставената услуга. Сключеният между ищеца и ,,Файненшъл България“ ЕООД договор е с характер на двустранен договор Файненшъл България“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на кредит. Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. Следва да се има предвид, че договора за предоставяне на гаранция е сключен само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получим уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Процесният договор за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. „Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество – на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) – обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение (по занятие). Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие. Дружеството, сключва договори за поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано. Твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие с добрите нрави е неоснователно и неаргументирано. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Каквато и да било обосновка в тази насока липсва в исковата молба, което прави претенциите за нищожност голословни и недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на него, в случая– от ищеца. Такива доказателства не са ангажирани. Договорът за предоставяне на гаранция не нарушава нито изрично формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Принцип на справедливостта и не/еквивалентност на престациите Както вече беше посочено, дружеството-ответник е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество – на търговец, дружеството следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка. Уговореното между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за издаване на гаранция. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Процесуално представляваното от мен дружество, задължавайки се да издаде гаранция в за плащане в полза на кредитора, не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Разбира се, като при всеки алеаторен договор, престацията по договора за предоставяне на гаранция на пръв поглед изглежда нееквивалентна. Но дължимото ни се възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция е определено след извършена 2 преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. Както споменах в началото на отговора, към момента на сключване на договора, по времето на неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните не е съществувал. Съгласно Определение № 381 от 14.04.2016 г. по гр. д. № 1275 / 2016 г. на ВКС, „Нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Когато страните са договорили неравностойни насрещни престации, заинтересованата страна може в едногодишен срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна нужда.“ Принцип на добросъвестността При сключване на договора, процесуално представляваното от мен дружество е действало добросъвестно. Клаузите в договора за предоставяне на гаранция за формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. Нещо повече, в договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция. • Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция заобикаля разпоредби на Закона за потребителския кредит е напълно неотносимо към този тип договори, поради факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от неспазването им са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, каквито договорът за предоставяне на гаранция категорично не е. Сключеният между страните по делото договор за предоставяне на гаранция не попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. В чл. 1 от Закона за потребителския кредит е записано, че законът урежда изискванията към договора за потребителски кредит. Под договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, законът има предвид договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Както става ясно от дефиницията, договорът за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е договор с потребител, чийто предмет е предоставянето на кредит. Процесният договор за предоставяне на гаранция няма за предмет предоставяне на кредит на потребител. Следва да се посочи, че обстоятелството, че дружеството-гарант е дъщерно дружество на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не превръща „Файненшъл България“ ЕООД в кредитор, в дружеството-кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, нито пък трансформира договора за предоставяне на гаранция в договор за кредит. Според законодателството, „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са различни правни субекти, с различен предмет на дейност. Пак според законодателството, договорите за предоставяне на гаранция и договорите за кредит са договори с различен предмет. Законът за потребителския кредит, видно от разпоредбите му, се прилага единствено и само към договорите за паричен заем. Твърдението на ищеца, че „със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК“ е несъстоятелно що се отнася до ответното дружество. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен по инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството ответник с оглед изпълнение на поето от него задължение. Предоставянето на обезпечение от страна на дружество-гарант е само едно от трите, обезпечения, предвидени, съгласно условията по договорите за паричен заем на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед на това обстоятелство, инсинуациите на ищеца за заобикаляне на Закона за потребителския кредит от страна на дружеството ответник са несъстоятелни. Ако ищецът, сключвайки договора за предоставяне на гаранция, е целял да заобиколи посочената 3 разпоредба на Закона за потребителския кредит, то ответното дружество не е знаело за тези цели и намерения на ищеца. „Файненшъл България“ ЕООД сключва гаранционни сделки по занятие. Твърденията на ищеца, че със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД“ са също неоснователни. Възнаграждението по договорите за предоставяне на гаранция/поръчителство, които „Файненшъл България“ ЕООД сключва със своите клиенти е насрещната престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. Като всяка стопанска/ търговска дейност, същата се осъществява с цел положителен финансов резултат. Но какъв е резултатът от извършваната от дружеството стопанска дейност, дали е положителен или отрицателен и как се разпределя след приключване на финансовата година е ирелевантно в процесния случай. Разпределението на евентуалния положителен резултат от стопанската дейност на дружеството по никакъв начин не се отразява на действителността на договора за поръчителство, поне според действащото в страната и в ЕС законодателство. Предвид изложеното, моли съда да остави предявените искове без уважение като неоснователни. Исковата молба е редовна, а предявените с нея обективно съединени искове са процесуално допустими. В тежест на ищеца е да докаже, доколкото твърди нищожност на процесния договор за паричен заем и този за предоставяне на гаранция,сключването им между страните, както и твърденията си за сключването им при заобикаляне на закона, а в доказателствена тежест на ответниците е да установят спазването на изискванията за валидност на правоотношението. Не се оспорва от страните по делото, че ищецът и ответниците са страни по процесните Договор за паричен заем № 4441113/9.5.2025 г. и Договор за предоставяне на гаранция, сключен във връзка с договор за паричен заем № 4441113/9.5.2025 г. Това обстоятелство не се оспорва от страните по делото, бяха представени договорите, като съдът приема за доказани фактите, изнесени в исковата молба. В този смисъл е и представената от първия ответник справка за дължими/погасени задължения по договора за паричен заем, както и заплатено възнаграждение на „Файненшъл България“ ЕООД по договора за предоставяне на гаранция, видно от които е, че остатък и платено по Договор за паричен заем общо към 'Изи Асет Мениджмънт' АД е както следва: Остатък/Дължимо към „Изи Асет Мениджмънт“ по процесния договор е в размер на 15.85 €/лихва/, Главница 106.50 € /общо 122.35 евро, платено по лихвата е в размер на 95.65 €, а на главницата 149.15 € или общо в размер на 244.80 €. Остатък/Платено по Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция към „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД: Остатък/Дължимо Гаранция 63.96 €, платено 130.08 €, общо дължимо 63.96 €, платено 130.08 € . Съдът приема, че между ищцата и ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен Договор за паричен заем № 5441113/09.05.2025г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, при срок от 18 вноски. Съгласно договор за кредит № 5441113/09.05.2025г,същата е получила заемната сума от 500 лева, и общо дължима сума с лихва 718.20 лева, при срок на кредита 18 вноски. Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, ищцата сключва с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство №5441113/09.05.2025г, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 379.80 лева. Съгласно чл.4 от Договор за паричен заем, ищецът сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство №5441113/09.05.2025г, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 379.80 лева. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: В тежест на ищеца по предявените искове срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД/ и срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали облигационни отношения по процесните договор за паричен заем и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем, както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски –страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба н а чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит –арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК . Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК , годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК . В настоящия случай сумата по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 500 лева, а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на 379.80 лева, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК , а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК ) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира,че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесните договори за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК , вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Същевременно,договорите, сключени между потребителя и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договорът,сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договорите за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на гаранция,поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №2806/2021 г. и др.). Поради изложеното съдът намира, че процесните договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция,са нищожни. В този смисъл и двата главни иска предявени от ищеца са основателни, следва да се уважат,а по предявените такива при условията на евентуалност, съдът не следва да се произнася. В същото време съдът намира, че следва да се произнесе по насрещна искова молба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40 – 46 с искане да се постанови решение, с което да се осъди Т. Х. Х., ЕГН ••••••••••, да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40 - 46, сумата от 3,18 евро, представляваща на основание чл. 23 от ЗПК остатък на основание чл. 23 от ЗПК от дължимата главница по процесния договор, след прихващане на вече заплатената лихва и разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.От представените писмени доказателства от насрещния ищец, а това не се оспори от насрещния ответник и съдът приема за безспорно установено, че след предявяване на насрещната искова молба ищцата, в случая насрещния ответник Т. Х. Х., е извършила няколко плащания, с които е погасила част от претендираната от дружеството сума.Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 3.18 евро, представляваща представляваща остатък на основание чл. 23 от ЗПК от дължимата главница по процесния договор, след прихващане на вече заплатената лихва и разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата по Договор за паричен заем № 5441113/9.5.25 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба – 29.8.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. По разноските: На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, които следва да му бъдат присъдени. При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 100 лв. внесена държавна такса. От тях сумата от 50 лв. се дължат от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД по първия иск, а сумата от 50 лв. се дължат от ответника „Файненшъл България“ ЕООД по втори иск. Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Д.М. от АК- Пловдив, за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. Ответниците са направили възражение за прекомерност на претендираните възнаграждения, което е неоснователно. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с проведено едно открито съдебно заседание. Възнагражденията следва да бъдат определени под предвидените минимални такива съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. Видно от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че ищцата е упълномощила адв.Д.М. да я представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и съдействие се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съдебният състав счита, че не са задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на адвоката, след като се следи и за баланса с правото на адекватно възнаграждение на положения труд на адвоката - защита по искове, които обаче са идентични с други многобройни производства, вкл. и водени от същия адвокат, които са завършили с еднакъв правен резултат, което води до значителен автоматизъм на работата на защитата, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, в полза на адв.Д.М. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер от по 200 лева, което е в границите за съответния вид дейност, определени с чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. Съдът намира, че следва да се заплати възнаграждение в размер на 200 лева /102.26 евро/ или 122.70 евро с ДДС по иска за нищожност на договора за кредит и в размер на 200 лева/102.26 евро/ или 122.70 евро с ДДС по иска за нищожност на договора за поръчителство, платими от ответниците, с оглед осъщественото процесуално представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 3 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НМРАВ. Съгласно Определение №366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС, I т.о., при уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен характер отговорността за разноски не следва да се разпределя по реда на чл.78, ал.3 ГПК, тъй като това противоречи на решение от 16.07.2020г. по съединени дела C- 224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз.Поради това и в полза на ответника не следва да се присъждат разноски за настоящето производство. С оглед изложеното Димитровградският районен съд