Решение № 3392 от 4.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3475/2026 г.

Производството е образувано по жалба на „•••••“ ООД, с ЕИК ••••••••••, представлявано от М. Н. К. с ЕГН ••••••••••, П. П. Б. с ЕГН •••••••••• против наказателно постановление № 800805-F787732 от 06.12.2024 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се съдържат твърдения, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че дружеството не е реализирало облагаем оборот, като дейността му представлява освободена доставка по смисъла на чл. 41, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Жалбоподателят се позовава и на практиката на Съда на ЕС разпоредбата на чл. 132, параграф 1, бука и) от Директива 2006/112 ЕО в тази връзка и акцентира върху принципа на примата, присъщ за правото на ЕС. По-нататък, жалбоподателят твърди, че не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, като са направени и възражения по отношение на компетентността на актосъставителя и наказващия орган. По отношение на наказващия орган е направено оплакване, че неправилно в НП е посочено, че не е направено възражение срещу АУАН, както и че неправилно е преценил, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяна на НП. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н., който в хода на съдебните прения прави уточнение, че дружеството не може да бъде регистрирано като Център за професионално обучение и Център за информация и професионално ориентиране, поради което е в обективна невъзможност да отговори на изискванията по чл. 41 от ЗДДС. Посочва още, че преподаването на частни уроци на деца е в обществен интерес и следва да може подобна дейност, да се ползва от това да е освободена от ДДС. Пледира за отмяна на НП и претендира разноски. Въззиваемата страна - Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП София, редовно призована, се представлява от юрк. Г., който пледира пред съда за потвърждаване на НП, тъй като нарушението е безспорно доказано и подробно описано и в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира разноски. Съдът като взе предвид депозираната жалба, възраженията на страните, както и събрания и приобщен доказателствен материал, намери за установено следното от фактическа страна: На 05.08.2024 г., при извършена проверка, по повод възложена проверка по реда на чл. 102 от ЗДДС с резолюция №222692402889758/18.06.2024 г. за установяване на факти и обстоятелства за регистрация по ЗДДС, която обхваща периода 01.06.2022 г. - 31.05.2024 г., е установено, че дружество „•••••" ООД с ЕИК ••••••••••, в качеството си на данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок след изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот в размер на 100 000,00 лв. за период не по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия месец. Нарушението е установено в сградата на отдел «Регистрация» при ТД НАП София, находяща се в •••••••••, в хода на извършване на проверка на „•••••" ООД с ЕИК ••••••••••, възложена с Резолюция за извършване на проверка № 222692402889758/18.06.2024 г. За резултатите от проверката е издаден Акт за регистрация № 220422403523461/05.08.2024 г. В хода на проверката, от представените счетоводни документи на дружеството - опис на издадени приходни документи за периода 01.06.2022 г. - 31.05.2024 е установено, че „•••••" ООД с ЕИК •••••••••• е реализирало облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за периода 01.03.2023 г. - 29.02.2024 г. задълж еното лице е реализирало облагаем оборот в размер на 106 525,69 лв., формиран от предоставяне на услуги по даване на уроци по математика и български език и литература. При така установените факти, на 12.09.2024 г., свид. Л. Н., на длъжност „старши инспектор по приходите“ при ТД на НАП – София, съставила против санкционираното дружество акт за установяване на административно нарушение № AN № F787732 / 12.09.2024 г., като приела, че съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 58 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В случая ЗЛ „•••••" ООД с ЕИК •••••••••• е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.03.2024 г.,като нарушението е извършено на 08.03.2024 г. в гр. София, ул. "Аксаков" № 21, ТД на НАП София. Срещу акта постъпили писмени възражения в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт, било издадено и обжалваното наказателно постановление № 800805-F787732 от 06.12.2024 г. от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. По доказателствата: Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства : писмено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение, решение № 1536 от 26.11.2024 г. на Директора на ОДОП София, акт за регистрация по ДДС, извлечение от регистъра на институциите от предучилищното образование, банкови извлечения, заповед № ЗЦУ- 384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Л. Н. Н.. Съдът кредитира показанията на свид. Л. Н. Н., доколкото същите са непротиворечиви както вътрешно, така и спрямо останалите доказателствени материали по делото, като от тях се установяват фактическите обстоятелства, които същата е посочила в акта за установяване на административно нарушение. Горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване и спомагат за разкриване на обективната истина по делото. Предвид техния обективен характер и това, че същите водят до еднопосочни изводи относно фактите, съдът намери, че същите не следва да бъдат подлагани на фрагментарен анализ. По допустимостта на жалбата: Наказателното постановление е връчено на представител на санкционираното дружество на 16.12.2024 г. – установено, посредством придружаващата го разписка. Жалбата срещу него е депозирана на 30.12.2024 г., с оглед на което съдът намира, че е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Същата е подадена от легитимиран субект – санкционираното дружество срещу акт, който подлежи на обжалване – наказателно постановление. С оглед изложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима. По съществото на жалбата: Разгледана по същество, същата е неоснователна. В хода на производството по въззивен съдебен контрол върху санкционния акт, съдът е длъжен да извърши проверка за правилното прилагане както на материалния, така и на процесуалния закон. В тази връзка, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, видно от приложените по делото заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. При издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С оглед направеното възражение в жалбата за изтекъл срок, съдът намира за необходимо, че съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, когато става дума за данъчни нарушения, срокът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение е специален и по-дълъг, а именно две години. Предвид това, съдът намери възражението за неоснователно. Формата и съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са описани точно и ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а словесното описание съответства на дадената правна квалификация. Колкото до датата, по отношение на която е направено възражение от жалбоподателя, съдът намира, че макар и непосочена изрично в акта за установяване на административно нарушение, същата е изводима от посочения в постановлението период, обозначен с начална и крайна дата, като изрично е посочен и срока за изпълнение, който е седемдневен. С оглед на това, съдът намира възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно. Действително, наказващият орган е допуснал неточност по отношение на посоченото, че на са направени възражения срещу акта, но подобно нарушение не е от категорията на съществените и не би довело до ограничаване правото на защита на санкционирания субект. Още повече, че на друго място в постановлението, наказващият орган е посочил, че е взел предвид възражението, а и същото е приложено към преписката. С оглед тези аргументи, съдът намира възражението в тази насока за неоснователно. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение на целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел установява, че предметът на дейност на санкционираното дружество включва организация и провеждане на образователни дейности в областта на подготовката на зрелостници и кандидат-студенти, други спомагателни дейности в областта на образованието; създаване и разпространение на образователни методики; организиране на курсове и консултантски услуги в областта на образованието, информационните технологии и управлението; търговско представителство и всички други дейности незабранени от закона. Съдът намира, че в конкретния случай, жалбоподателят извършва независима икономическа дейност, като по делото са налице доказателства, че в периода 01.06.2022 г. - 31.05.2024 г., санкционираното дружество е реализирало облагаем оборот в размер на 106 525,69 лв, като този оборот е формиран от предоставяните частни уроци. Поради това е следвало да изпълни вмененото му с разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС правно задължение като подаде заявление за регистрация. Съдът констатира, че дружеството не попада в обхвата на нормата на чл. 41, т. 1 и 2 от ЗДДС, като съображенията за това са следните. За да се третира доставката като освободена, видно от текста на чл.41, т.2 от ЗДДС, то е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия: да се предоставя под формата на частни уроци и тези уроци да заместват училищното и университетското образование, предоставяно от организациите, посочени в т.1 на чл.41 от ЗДДС. Приложимостта на чл.41, т.2 от ЗДДС настоящия случай следва да се прецени с оглед относимата практика на Съда на ЕС Според Решение на СЕС по дело С-445/05, термините, използвани за обозначаване на случаите на освобождаване, подлежат на стриктно тълкуване, тъй като представляват дерогации от общия принцип, според който с ДДС се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчнозадължено лице. Това се отнася и за случаите, които поставят специфични условия за ползване от това освобождаване и по-специално с условията, свързани с качеството или самоличността на икономическия оператор, който извършва услуги, спадащи към случаите на освобождаване. Изразът „частни уроци“ дава възможност да се направи разграничение между услугите, предоставяни от изрично посочените в чл.132, т.1, б „и“ от Директива 2006/112/ЕО и услугите в б. „й“ на същата разпоредба, които се предоставят от преподавателски кадри за тяхна сметка и на тяхна отговорност. В това решение е посочено още, че услугите могат да се ползват от освобождаване, само ако тези дейности представляват уроци, давани от преподавател за негова сметка и на негова отговорност и съответстващи на училищното или университетското образование. В процесния случай, тези преподаватели са осъществявали дейност, но не за своя собствена сметка, а за сметка на дружеството. Съгласно мотивите на решенията по дела С-699/15 и С-449/17), чл.132 от Директива 2006/112/ЕО предвижда освобождавания, целта на които е да се благоприятстват някои дейности от обществен интерес. Тези освобождавания обаче не се отнасят до всички дейности от обществен интерес, а единствено до тези, които са изброени и съвсем подробно описани в посочения член. Съгласно решения по дела С-90/16 и С-373/19, тези освобождавания представляват самостоятелни понятия от правото на Съюза, чиято цел е да се избегнат различията при прилагането на режима на ДДС в различните държави членки е формулировките, използвани за определяне на освобождаванията, посочени в чл.132 от Директива 2006/112/ ЕО трябва да се тълкуват стриктно, като се има предвид, че те представляват отклонения от общия принцип, който следва от нормата на чл.2 от същата директива и съгласно него ДДС се събира за всяка възмездна доставка от данъчно задължено лице. Според Съда на ЕС, видно от текста на чл.132, т.1, буква „и“ от Директива 2006/112/ ЕО, предвиденото в тази разпоредба освобождаване е подчинено главно на две кумулативни условия - от една страна да става въпрос за услуги, които по естеството си представляват предоставяне на детско или младежко образование, училищно или университетско образование, професионално обучение или преквалификация, или да става въпрос за стоки или услуги, които са тясно свързани с посочените услуги, а от друга страна съответните доставки да бъдат осъществявани от публичноправни субекти или от други организации, определени от съответната Държава членка за организации със сроден предмет на дейност. Тъй като извършените от дружеството-жалбоподател дейности през облагаемия период, не попадат в изрично посочените случаи на освободени доставки по чл.41, т.1 от ЗДДС, съдът намира, че те са облагаеми по чл.12. ал.1 от същия закон. С тези аргументи, съдът намери възражението на жалбоподателя за неоснователно. Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.178 от ЗДДС, предвиждаща налагане на имуществена санкция от 500 лева до 5000 лева на данъчно задължено по този закон юридическо лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове. Съдът намира, че правилно имуществената санкция е определена в размер на 800 лева като трябва да се отчете фактът, че задълженото лице не е подало изобщо заявление за регистрация по ЗДДС. Предвид това, съдът намери че издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка, а и е обосновано, доколкото фактическите обстоятелства посочени в него, се явяват напълно подкрепени от събраните по делото доказателствени материали, съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази оказаната защита на наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в 66,47 евро. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 147-и състав