Решение № 73 от 27.4.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 247/2026 г.

Производството е по глава ХХI от НПК.

С присъда № 3/08.01.2026г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1794/25 на същия съд подсъдимият Д. М. А. е признат за виновен както следва:

В това, че през периода 19.07.2025г.-21.07.2025г., в гр. Русе, условията на опасен рецидив, в условията на продължавано престъпление-на 3 пъти, отнел чужди движими вещи: парична сума в размер на 370,00 лева; парична сума в размер на 325,00 евро с левова равностойност 635,64 лева ; парична сума в размер на 60,00 долара с левова равностойност 100,58 лева и парична сума в размер на 200,00 лева, всичко на обща стойност 1 306,22 лева, от владението на: Н. М. Т.; Ж. М.а Г. и Д. А. Е., и тримата от гр. Русе, обл. Русе, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание 9 години лишаване от свобода.

На основание чл.58а ал.1 от НК това наказание е намалено с 1/3 като е редуцирано на шест години лишаване от свобода.

В това, че през периода 19.07.2025г.-21.07.2025г., в гр. Русе, обл. Русе, в условията на опасен рецидив, в условията на продължавано престъпление-на 3 пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у: Н. М. Т., от гр. Русе, обл. Русе, че трябвало да подмени водомера й, за което тя следвало да заплати сумата от 125,00 лева; Ж. М.а Г., от гр. Русе, обл. Русе, че трябвало да подмени водомера й, за което тя следвало да заплати сумата от 90,00 лева; Д. А. Е., от гр. Русе, обл. Русе, че трябвало да подмени водомера му, за което той следвало да заплати сумата от 146,00 лева и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 430,00 лева, поради което и на основание чл. 211, пр. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание 9 години лишаване от свобода.

На основание чл.58а ал.1 от НК това наказание е намалено с 1/3 като е редуцирано на шест години лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1 от НК са групирани двете отделни наказания, като е определено едно общо, а именно шест години лишаване от свобода.

На основание чл.24 от НК това общо наказание е увеличено с две години или общо осем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл59 ал.1 от НК е приспаднато предварителното задържане по делото, считано от 23.07.2025г.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия А., чрез служебния му защитник адв.З. М., с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание- както на отделните наказания, наложени за всяко едно от престъпленията, за определеното общо наказание, така и за незаконосъобразно приложение на чл.24 от НК. В допълненията към въззивната жалба се сочи на допуснато нарушение от районния съд и неправилно отчитане на отекчаващо отговорността обстоятелство, във връзка с посоченото наличие на опит за измама по отношение на лице, което не фигурира в обвинителния акт, обстоятелствената част на който подсъдимият е признал. Прави се искане за отмЯ. на присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснато съществено нарушение на материалния закон и явна несправедливост. Иска се намаление размера на отделените наказания и определното общо такова, както и отмЯ. на приложеинето на чл.24 от НК, по подробно изложените съображения.

Постъпила е молба от частния обвинител Н. М. Т., чрез упълномощения от нея повереник адв.Б. Ж. от РАК. В нея се заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна, като се иска тя да бъде потвърдена. Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция, съгласно представения договор за правна помощ, приложен към молбата.

Становището на представителя на РОП е, че жалбата е частично основателна- само в частта за приложението на чл.24 от НК. Счита, че районият съд правилно е определил наказанието за всяко едно от престъпленията, правилно е приложил разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, законосъобразно е определил и общото наказание по реда на чл.23 от НК. Размерът на общото наказание намира за достатъчен за постигане целите на генералната и лична превенция, поради което предлага присъдата да бъде изменена, като бъде отменено приложението на чл.24 от НК, по подробно изложените съображения.

Частният обвинител Н. Т. не се явява и не взема лично становище по делото. Упълномощеният й повереник адв.Б. Ж. от РАК намира присъдата за законосъобразна, правилна и справедлива, като предлага да бъде потвърдена, по подробно изложените съображения. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия и от неговия служебен защитник. Защитникът изразява несъгласие с мотивите на съда досежно вменяване на вина по отношение на лице, за което липсва обвинение в обвинителния акт. Намира присъдата за явно несправедлива и ненужно завишена, като не са отчетени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че са налице предпоставките за определяне на наказание за всяко едно от отделните престъпления, по реда на чл.55 от НК. Иска се намаляване размера на отделните наказания и на определеното общо такова, както и отмЯ. приложението на чл.24 от НК, по подробно изложените съображения.

Подсъдимият заявява, че активно е съдействал за разкриване на престъпленията, събрал е пари и е имал желание да възстанови щетите на пострадалите. Моли да му бъде определено по-леко наказание.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е частично основателна.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

От фактическа страна е прието за установено, че подсъдимият Д. М. А. е роден на •••г., в гр. •••, със средно специално образование, неженен, безработен, осъждан.

От отразеното в справката за съдимост, приложена л.142-148 от ДП е видно, че А. е осъждан общо 19 пъти, като последните му четири осъждания са следните:

16. С Присъда № 25/24.06.2019г., в сила от 10.07.2019г., по НОХД № 1232/2019г., по описа на Районен съд гр. Шумен, за престъпление извършено на 11.04.2019г. по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК , вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и чл.58а от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца., което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На осонавине чл.27 ал.2 от НК това наколжено накаазние е присъединено изцяло към наказанието, наложено по НОХД № 4237/2017 на РС-София /под № 15 по справката за съдимост/.

17. С Присъда № 260083/11.11.2020г., в сила от 27.11.2020г., по НОХД № 1202/2020г., по описа на Районен съд гр. •••, за престъпление, извършено на 16.04.2019г. по чл. 211, пр. 3 вр. чл. 209, ал. 1 НК , вр.чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при първонаачелн строг режим.

• С Протоколно определение № 260167/27.01.2021 година, в сила на 27.04.2021 година, по ЧНД № 5045/2020 година, по описа на Районен съд гр. •••, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията, наложени на подсъдимия по: НОХД № 1232/2019 година, по описа на Районен съд гр. Шумен и НОХД № 1202/2020 година, по описа на Районен съд гр. ••• /под № 16 и № 17 от справката за съдимост/, като е определено едно общо най-тежко наказание между тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което да бъде изтърпяно при строг режим.

На основание чл. 24 НК е увеличено определното общо наказание с една година -на три години и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтъпяно при строг режим.

Приспаднато е предварителното задържане и изтърпЯ.та част от наказянеята по групираните присъди.

С Решение № 95/27.04.2021 година по ВЧНД № 178/2021 година, по описа на Окръжен съд гр. ••• , в сила от 27.04.2021г, е намален размера на увеличеното по чл.24 от НК наказание от една година на шест месеца лишаване от свобода. Като е постановено изтърпяване на наказание в общ размер на три години и два месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Наказанието по ЧНД № 5045/2020 на РС-••• е изтърпяно на 16.11.2022г .

18.Със Споразумение № 1326/14.11.2023г., в сила от 14.11.2023г., по НОХД № 20231110213838/2023г., по описа на Районен съд гр. София, за престъпление, извършено на 05.09.2023г. по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК, му наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при строг режим. Приспаднато е предварителното задържане по делото.

19. Със Споразумение № 465/26.11.2024 година, по НОХД № 2058/2024 година, по описа на Районен съд гр. Плевен, в сила от 26.11.2024 година, за престъпление извършено на 16.01.2023г. по чл.316, вр.чл.309 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. За престъпление извършено на 17.01.2023г. , по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

• С Определение № 1073/11.12.2024 година по НЧД № 20244430202247/2024 г, по описа на Районен съд гр. Плевен, в сила от 25.02.2025 г., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията, наложени по: НОХД № 20231110213838/2023 година, по описа на Районен съд гр. София и НОХД № 2058/2024 година, по описа на Районен съд гр. Плевен /посочени под № 18 и № 19 в справката за съдимост/ , като е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при строг режим.

На основание чл. 24 НК това общо наказание е увеличено с три месеца – на една година и десет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Зачетено е предварителното задържане и изтърпЯ.та част от наказанията по групираните присъди.

-Наказанието по НЧД № 2247/2024 г. на РС-Плевен е изтърпяно на 13.06.2025г.

След като излязъл от затвора подсъдимият заживял в гр.Русе.

1.На 19.07.2025г. подс. Д. М. А. се разхождал по улиците на гр. Русе, като няколко минути преди 12,00 часа той преминал покрай жилищен блок, намиращ се на пл. „Света Троица“ № 17. Той имал нужда от парични средсва и решил да си набави такива като въведе в заблуждание някое от лицата, живеещи в жилищната сграда на горепосочения адрес, че бил служител от местното „ВиК“ дружество, който трябвало да извърши подмЯ.та на водомер в жилището срещу заплащане. Въпросната схема била прилагана и друг път от подс. А..

Той започнал да се оглежда и да чака появата на някой от живеещите във входа, към който междувременно се била насочила свид. Н. М. Т., която се връщала от пазар. След като я забелязал и в изпълнение на намисленото, подсъдимият приближил към нея и я заговорил, възбуждайки у нея заблуждението, че тя била единствената от етажната собственост, чийто водомер не бил подменен, като всички останали били разбрали за смЯ.та. След като разбрала това свид. Н. Т. се качила до апартамента си, в който живеела с дъщеря си- свид. Н. М. Т.. Свид. Н. М. Т. отключила входната врата на дома си и поканила в него подс. Д. М. А., на когото посочила мястото, където се намирал водоизмервателният уред. Впоследствие свид. Н. Т. набрала телефонния номер на своята дъщеря и дала да разговаря с подс. Д. А., който след кратък разговор уведомил пострадалата, че трябвало да му предостави сумата от 125,00 лева за закупуването на нов водомер.

Свид. Н. М. Т. му дала 130,00 лева, тъй като не разполагала с точната сума, след което подс. А. започнал настойчиво да я приканва да напълни вода в различни съдове, защото водоснабдяването във входа щяло да бъде прекъснато за 2 или 3 часа. Това накарало пострадалата Н. Т. да остави дамската си чанта, в която било дамското портмоне върху леглото в спалнята си, като отишла в банята и се заела с пълненето на вода.

Междувременно подсъдимият взел решението да извърши кражбата на вещите, намиращи се в чантата. Възползвайки се от отсъствието на свид. Н. М. Т. от помещението, подс. Д. М. А. приближил към чантата и разгледал съдържанието, като забелязал оставеното в нея портмоне, от което взел сумата от 370,00 лева.

Няколко минути по-късно подс. Д. А. напуснал адреса и се отправил в неизвестна посока, като след това свид. Н. Т. открила липсата на парите.

2.На 21.07.2025 година подс. А. излязъл, за да се поразходи отново по улиците на гр. Русе, като около обяд той бил в близост до жилищен блок на ул. „Тодор Александров“ № 15, носейки със себе си чанта, в която бил сложил тетрадка. Подсъдимият се нуждаел от парични средства и решил да опита да си набави такива като отново въведе в заблуждание някое от лицата, живеещи в жилищната сграда на горепосочения адрес, че бил служител от местното „ВиК“ дружество, който трябвало да извърши подмЯ.та на водомер в жилището срещу заплащане.

Известно време след това подс. Д. М. А. забелязал свид. Ж. М.а Г., която се прибирала, като тя живеела в жилище на 1-я етаж във вход 2 на сградата заедно със своя съпруг. Подс. Д. А. изчакал свид. Ж. Г. да се качи до апартамента си, след което той се качил при нея, докато тя отключвала входната му врата.

Подс. А. я въвел в заблуждения, уведомявайки я, че работел във „ВиК“ и че трябвало да подмени водомера в дома, защото бил сменил

водоизмервателните уреди на цялата етажна собственост и останал само този в жилището й, като тя трябвало да напълни запаси с вода за 3 дни. Св.Г. отключила вратата на апартамента си и поканила „мнимият“ „ВиК“ служител вътре. След като бил допуснат подс. Д. М. А. извадил от чантата си предварително приготвената тетрадка, след което, по указания на пострадалата, влязъл в банята, където бил водомерът , като впоследствие подс. Д. А. записал показанията му. Няколко секунди след това подс. А. се върнал при свид. Ж. М.а Г., която била в кухнята и седнал на един от столовете там, искайки от свид. Ж. Г. да му продиктува трите си имена, уверявайки я, че бил засякъл изразходваното до момента количество питейна вода.

Малко след това подсъдимият поискал от свид. Г. сумата от 90,00 лева, за да закупи нов водоизмервателен уред, като първоначално тя отказала да му предостави пари, защото не разполагала с такива в наличност. След кратък размисъл обаче пострадалата Ж. М.а Г. си спомнила, че имала пари в кутия, стояща над кухненския плот. Свид. Ж. Г. отворила кутията и предала на подс. Д. М. А. сумата от 100,00 лева, като той я уверил, че щял да върне остатъка от 10,00 лева, което така и не сторил.

Във връзка с пресъздадената от подс. Д. А. „неотложна необходимост“ от подмЯ. на водомера свид. Г. излязла в коридора в дома си и потърсила мобилния си телефон, от който след това позвънила на своя съпруг, когото информирала за посещението на непознатия мъж.

Отсъствието на свид. Ж. М.а Г. било използвано от подс. А., който решил да извърши кражбата на пари от кутията над плота, поради което той станал от мястото си и бързо прегледал съдържанието, вземайки от нея 325,00 евро, с левова равностойност 635,64 лева, разпределени в банкноти с номинал: 5,00; 10,00; 20,00 и 50,00 евро, както и 60,00 долара, с левова равностойност 100,58 лева, в банкноти с номинал от: 1,00; 2,00; 5,00 и 10,00 долара.

Св. Ж. Г. приключила телефонния разговор със своя съпруг, след което тя се върнала обратно в кухнята, където подсъдимият А. я заблудил, че отивал да закупи водомер, след което напуснал жилището й и се отправил в неизвестна посока.

Малко по-късно свид. Г. открила липсата на парични средства от кутията, намираща се над кухненския плот, обадила се повторно на съпруга си и му разказала за случилото се.

3.След като напуснал апартамента на свид. Ж. М.а Г. подс. Д. М. А. се придвижил малко по-надолу по улицата, на която бил блокът, в който живеела последната, достигайки до номер 11, като там той спрял, решавайки да си набави парични средства по неправомерен начин чрез схемата за подмЯ. на водомер.

Подс. Д. А. започнал да се оглежда за живеещи в зданието граждани, като не след дълго последният забелязал свид. Б. А.а П., която живеела на семейни начала със свид. Д. А. Е. в апартамент на 4-я етаж във вход 1. Наблюдавайки приближаването им подс. А. решил да ги изпревари, като той влязъл във входа и се качил до 4-я, последен етаж, където започнал да разглежда входните врати на жилищата. Вниманието на подсъдимия било привлечено от врата с некролог на покойната С.П., която била майка на свид. Б. П., която няколко минути по-късно се качила до дома си заедно със свид. Д. Е.. При при появата им подс. Д. М. А. ги заговорил, интересувайки се дали последните двама познават покойната. Първоначално свид. Б. А.а П. отговорила, че всъщност С. П. били нейните собствени имена, след което тя признала, че това била нейната майка.

Подс. Д. А. изчакал отговора и отново заблудил нея и свид. Е., че бил служител на местното „ВиК“ дружество и бил дошъл за подмЯ. на водомера им, като само той от цялата сграда все още не бил сменен, като впоследствие подс. А. ги приканил да си напълнят вода за пиене за 3 дни. След въвеждането на свид. Б. П. и свид. Д. А. Е. в заблуждение подсъдимият ги последвал в апартамента им и поискал от свид. П. да разчисти около шахтата в банята, защото това щяло да попречи на подмЯ.та на водоизмервателния уред. В последвалия разговор със свид. Б. А.а П. и свид. Д. Е. подс. Д. М. А. ги уверил, че били изразходвали общо 9 кубика, но той щял да им запише само 3 кубика, за да не бъдат ощетени при подмЯ.та на водомера. Веднага след това подс. Д. А. отишъл в кухнята, където седнал, след което записал нещо в носената от него тетрадка.

В изпълнение на взетото решение за набавяне на имотна облага, подс. А. заблудил свид. Б. П. и свид. Е., че новият водомер щял да струва 146,00 лева и те трябвало да му заплатят, подавайки тетрадката си на свид. П., която трябвало да я разпише. След поискването на посочената сума свид. Б. А.а П. отказала да я плати, тъй като не разполагала с толкова в наличност и уведомила подсъдимия, че можела да изтегли пари на следващия ден. Тогава в разговора се намесил свид. Д. А. Е., който казал, че щял да заплати сумата, за да не разхожда подс. Д. М. А., след което свид. Д. Е. излязъл в коридора с подс. Д. А., на когото заплатил сумата от 200,00 лева, тъй като получил обещание за връщане на ресто.

След заплащането на парите свид. Е. отишъл в банята, за да покаже на подс. А. счупено кранче. Това било използвано от последния, който решил да открадне пари, оставени в чантичката на Е.. В изпълнение на намисленото подсъдимият приближил към чантичката, в която свид. Д. А. Е. бил сложил сумата от 200,00 лева, както и различни документи, след което той взел незабелязано чантичката и тръгнал към входната врата на дома, обитаван от собственика на вещите, уверявайки го, че щял да се върне след известно време.

Малко по-късно подс. Д. М. А. напуснал жилищната сграда и се отправил в неизвестна посока, като по същото време свид. Д. Е. открил липсата на чантичката си и нейното съдържание.

Още след първия случай бил подаден сигнал към ОД на МВР Русе, като със съставянето на протокол за разпит на свидетел било образувано и настоящото досъдебно наказателно производство.

От изготвените по ДП и приети по делото експертизи е установено следното:

Съдебно-техническа експертиза № 690/14.08.2025г /л.29-35 от ДП/ е изследвала 1 брой оптичен носител-компакт диск CD-R марка „Maxell“, с капацитет 700 MB и № LH3176DH29145472D5, са възпроизведени на хартиен носител, съдържащи се в изследавния обект четири ц в е т н и кадъра, онагледяващи събития, представляващи интерес на разследването по ДП.

Съдебно-техническата експертиза № 724/27.08.2025г. /л.38-44 от ДП/ е изследвала 1 брой оптичен носител-компакт диск марка „Maxell“, CD-R, 700 . Изображенията, имащи отношение и налични в представения за изследване обект, били обстойно разгледани, като тухния характер и параметри са подробон описани в част изследване. От наличното мултимедийно съдържание били възпроизведени изображения, които с а представени като цветин снимки на хартиен носител.

Съдебно-техническата експертиза № 725/27.08.2025г. /л.47-54 от ДП/ е изследвала 1 брой оптичен носител-компакт диск марка „Maxell“, CD-R, 700 MB/80 min, съдържащ запис от охранителни каремери. И нформацията, налична в представения за изследване обект, била обстойно разгледана, като нейният характер и параметри били подробно описани в част „изследване“. От наличното мултимедийно съдържание били възпроизведени изображения, които били представени като снимки на цветен хартиен носител.

Изготвената лицево-идентификационна експертиза № 825/01.10.2025г. /л.56-71 от ДП/ и изследвала: 1 брой оптичен носителкомпакт диск CD-R марка „Maxell“, с капацитет 700 MB и № LH3176DH29145472D5; 1 брой оптичен носител-компакт диск марка „Maxell“, CD-R, 700 MB/80 min 1 брой оптичен носител-компакт диск марка „Maxell“, CD-R, 700 MB/80 min. Съгласно експертното заключение, при направена оценка на идентификационната стойност на извадените кадри от представените за изследване 3 брой оптични носители, визуализирани като снимки, е установено, че същите се определяли, като годни за лицевоидентификационно изследване. На представените кадри с най-добра идентификационна стойност, извадени от Обект № 1, в част „Изследване“, най-вероятно бил заснет подс. Д. М. А., като е установено сходство във формата и разположението на татуировка, положена от външна страна на ляв крак, встрани от прасеца, представляваща фигура с по-широка горна част към коляното и по-тясна долна част към ходилото. На представените кадри с найдобра идентификационна стойност, извадени от Обект № 2, в част „Изследване“, най-вероятно е заснет подс. Д. М. А., като е установено сходство в облеклото на лицето, заснето на кадрите и облеклото на подс. Д. А., заснет на 24.07.2025 година, с протокол за вземане на образци за сравнително изследване, изразяващо се в: тениската с къс ръкав, тъмно синя на цвят, с логото на марка „Адидас“, бяло на цвят, разположено отпред в областта на гърдите; къси панталони, черни на цвят, с логото на марка „Адидас“, бяло на цвят, разположено от двете им страни. На представените кадри с най-добра идентификационна стойност, извадени от Обект № 3, в част „Изследване“, най-вероятно бил заснет подс. Д. М. А., като е установено сходство във формата и разположението на татуировка, положена от външна страна на ляв крак, встрани от прасеца, представляваща фигура с по-широка горна част към коляното и по-тясна долна част към ходилото, както и сходство в облеклото на лицето, заснето на кадрите и облеклото на подс. Д. М. А., заснет на 24.07.2025 година с протокол за вземане на образци за сравнително изследване, изразяващо се в: тениската с къс ръкав, тъмно синя на цвят, с логото на марка „Адидас“, бяло на цвят, разположено отпред в областта на гърдите; къси панталони, черни на цвят, с логото на марка „Адидас“, бяло на цвят, разположено от двете им страни.

От изготвената експертна справка № 251/22.07.2025г. /л.27 от ДП/, изследвала иззетите дактилоскопни следи при извършеиня оглед на местопоришествието в жилището на ул.“••• е видно, че оставените пръстови отпечатъци върху металната кутия са оставени от Ж. Г. и А. Г., а останалите иззети следи са негодни за изследване, поради липса на достатъчен брой признаци за идентификаиця.

Тази фактическа обстановка съответства на писмените и гласни доказателства и доказателствени средства. Това са показанията на свидетелите: Ж. М.а Г., А. Е. В., Б. А.а П., Д. А. Е., Н. М. Т. и Н. М. Т.. Както и направеноотот подсъъдмия признание , включително и конкретинте му обяснения на ДП досежно едно от извършените престъпления, описвайки дадените от жена пари за закупуване на водомер и взетите от него пари, намиращи се в кутията в кухнята й- евро и долари, което е извършеното по отношение на пострадалата Ж. Г.. Това са изготвените протокол за оглед на местопроизшествие от 21.07.2025г. с фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, протокол за обиск на лице, справка за съдимост, справка от УИС, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография и други. Както и от заключенията на неоспорените от страните експертизи: три технически експертизи и една лицевоидентифиикацинна експаертиза, от изготвената експертна справка и други.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели като последователни, логични, обективни, детайлни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал и с направеното от подсъдимия признание на горепосочените факти. От тях се установява по безспорен начин времето, мястото на отделните деяния и начина им на извършване. Установява се идентично поведение от страна на подсъдимия при възбуждането и поддържането на заблуждение у пострадалите възрастни хора- че е служител на ВИК и събира пари за смЯ. на водомерите, както и точният размер на причинената имотна вреда на всеки един от пострадалите. От показанията на свидетелите се доказва размера на отнетите им пари, мястото откъдето са взети, както и момента, в който пострадалите са установили липсата им.

Съдът намира заключенията на приетите по делото четири експертизи за компетентни, обосновани и мотивирани, поради което ги кредитира с доверие. От тях се установява по безспорен начин времето и мястото на присъствието на подсъдимия в жилищните входове, където живеят пострадалите. Лицево-идентификационна експертиза доказва по безспорен начин, че това лице е именно подсъдимия. Като съвкупният анализ на доказателствата установява по категоричен начин авторството на деянието.

С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, настоящият състав няма да прави подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Районният съд е достигнал до правилни изводи, както досежно престъпленията, тяхното авторство и конкретното поведение на подсъдимия при всяко едно от деянията, така и размера на причинената имотна вреда и отнетите суми.

По делото не са допустани, нито в хода на ДП, нито пред първата инстанция, съществени процесуални нарушения, опорочаващи присъдата и налагащи нейната отмЯ. и връщане на делото за ново разглеждане. При извършената служебна проверка настоящият състав не констатира такива.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приложил материалния закон, като правилно е квалифицирал деянията като престъпления кражба и измама, извършени в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив.

Съвкупният анализ на доказателствата по делото налага следните правни изводи:

Подсъдимият Д. М. А. осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 19.07.2025г.-21.07.2025г., в гр. Русе, обл. Русе, в условията на опасен рецидив, в условията на продължавано престъпление- на 3 пъти, отнел чужди движими вещи-парична сума в размер на 370,00 лева; парична сума в размер на 325,00 евро с левова равностойност 635,64 лева; парична сума в размер на 60,00 долара с левова равностойност 100,58 лева и парична сума в размер на 200,00 лева, всичко на обща стойност 1 306,22 лева, от владението на: Н. М. Т.; Ж. М.а Г. и Д. А. Е., и тримата от гр. Русе, обл. Русе, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъплението е извършено през посочения период, тъй като кражбата с пострадала Н. Т. е извършена на 19.07.2025г., а останалите две кражби на 21.07.2025г, поради което и престъплението е довършено на последната дата.

Налице е продължавано престъпление, по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като са извършени три отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също престъпление- кражба в условията на опасен рецидив, извършени са през непродължителни периоди от време- в рамките на няколко дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия с действие, изразяващо се в отнемане на процесните вещи от лицата, в чието владение се намирали. Парите са безспорно движими вещи и те са били чужди за подсъдимия, като пострадолите не са давали съгалие подсъдимият да ги присвои. Той е отнел парите от всеки един от пострадалите, като напускайки жилищата им е установил своя трайна фактическа власт върху сумите и впоследствие се е разпоредил с тях в свой интерес.

Няма спор относно предмета на престъплението -както за всяка отделна кражба, така и за общия размер на престъплението.

Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б.“ от НК, тъй като подсъдимият е извършил настоящето престъпление, след като е бил вече осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, при ефективно изтърпяване на наказанията, видно от посоченото по-горе във връзка със съдебното му минало. Не е изтекъл и предвидения в чл.30 ал.1 от НК 5-годишен срок от изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода, което е изтърпяно на 13.06.2025г.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението виновно-при пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността на деянието си и произтичащите от него обществено-опасни последици, воден от желанието си да се обогати по неправомерен начин, той искал тяхното настъпване. Той много добре съзнавал, че процесните вещи са чужди и няма дадено съгласие от лицата, които ги владеели, да ги вземе и въпреки това ги отнел. Намерението му е било противозаконно да ги присвои, което е и сторил, ясно обективирано в действията му. Имал е съзнание и за наличието на квалифициращото обстоятелство, тъй като е знаел, че е осъждан многократно и е търпял ефективни наказания лишаване от свобода, както и че извършва настоящето престъпление само месец след излизането си от затвора.

От обективна страна подсъдимият Д. М. А. е осъществил и състава на престъплението по чл. 211, пр. 3 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 19.07.2025г.-21.07.2025г., в гр. Русе, обл. Русе, в условията на опасен рецидив, в условията на продължавано престъпление-на 3 пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у: Н. М. Т., от гр. Русе, че трябвало да подмени водомера , за което тя следвало да заплати сумата от 125,00 лева; Ж. М.а Г., от гр. Русе, че трябвало да подмени водомера, за което тя следвало да заплати сумата от 90,00 лева; Д. А. Е., от гр. Русе, че трябвало да подмени водомера му, за което той следвало да заплати сумата от 146,00 лева и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 430,00 лева.

Престъплението е извършено през посочения период, тъй като

измамата с пострада Н. Т. е извършена на 19.07.2025г., а останалите две измами са на 21.07.2025г, поради което и престъплението е довършено на последната дата.

Налице е продължавано престъпление, по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като са извършени три отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също престъпление- измама в условията на опасен рецидив, извършени са през непродължителни периоди от време- в рамките на няколко дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Изпълнителното деяние е извършено на три пъти от подсъдимия с действие, изразяващо се във въздействие върху съзнанието на измамените лица, което е довело до формиране и поддържане у последните на неправилна представа относно определени факти от действителността, свързани с условията, при които се осъществили имуществените разпореждания. Той се е представил за служител на ВИК и че трябвало да подмени водомерите им, за което пострадалите трябва да му заплатят конкретни парични суми. Успешно е поддържал това заблуждение, с думи и действия- записвайки показания на водомерите, карайки пострадалите да се подписват в тетрадка, да се запасяват с вода. В резултат на това въздействие върху съзнанието на измамените лица, мотивирани от неправилните си представи за действителността, формирани и поддържани от подсъдимия, пострадалите извършили конкретните актове на имуществено разпореждане, като заплатили на подсъдимия съответните суми, в общ размер на 430,00 лева.

В резултат на извършените актове на имуществено разпореждане от страна на пострадалите, в техния патримониум е настъпила имотна вреда в конкретните размери, посочени по-горе, която е в пряка причинно-следствена връзка с формираните и поддържаните в съзнанието им неправилни представи, относно факти от обективната действителност, посочени по-горе.

Няма спор за предмета на престъплението –както за всяка отделна измама, така и за общия размер на престъплението.

Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б.“ от НК, тъй като подсъдимият е извършил настоящето престъпление, след като е бил вече осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, при ефективно изтърпяване на наказанията, видно от посоченото по-горе във връзка със съдебното му минало. Не е изтекъл и предвидения в чл.30 ал.1 от НК 5-годишен срок от изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода, което е изтърпяно на 13.06.2025г.

От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия виновно-при форма на вината пряк умисъл и с користна цел. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им. Той е предвиждал, че вследствие на неговото въздействие върху измамените лица у последните ще възникнат неправилни представи, които след това ще поддържа. Предвиждал е, че измамените лица ще извършат актове на имуществено разпореждане и че в резултат на тези актове, едно чуждо имущество ще бъде увредено. Той е целял имотна облага за себе си. Съзнавал е неизбежността на настъпилата имотна вреда като последица от разпорежданията, което се потвърждава от цялостното му поведение. Имал е съзнание и за наличието на квалифициращото обстоятелство, тъй като е знаел, че е осъждан многократно и е търпял ефективни наказания лишаване от свобода, както и че извършва настоящето престъпление само месец след излизането си от затвора.

Неоснователно е възражението за явна несправедливост на наложените отделни наказания за всяко едно от престъпленията:

За извършеното престъпление по чл.196 ал.1 т.1 ,вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание по реда на чл.54 от НК към максимума, в размер на 9 години лишаване от свобода.

Посочено е, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е съобразено, че признанието на подсъдимия е взето предвид при провеждане на процедурата по реда на чл.371 т.2 от НПК и не следва да бъде отчитано отделно като смекчаващо отговорността обстоятелство. Това е в съответствие с т.7 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК - че при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371 т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В настоящия случай не е налице такова признание или поведение от страна на подсъдимия, тъй като престъпленията са разкрити без неговото съдействие, като той е направил признание единствено за двете престъпления, които е извършил по отношение на пострадалата Ж. Г..

Правилно са взети предвид следните отегчаващи отговорността обстоятелства: Изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия – 19 предходни осъждания, в това число и множество такива извън нуждите на квалификацията опасен рецидив. Извършването на три отделни деяния в рамките на три дни, всяко едно от които е достатъчно за съставомерноста на престъплението по посочения текст. Факта, че престъплението е извършено само след месец от последното изтърпяно наказание лишаване от свобода, което сочи на завишена степен на обществена опасност на подсъдимия, който е превърнал извършването на престъпления против собствеността в свой основен източник на доходи и начин на реализация на парични средства. Възрастта на пострадалите, които той е набелазвал и изчаквал пред блоковетехора в напраднала възраст, които са по-доверчиви и са допуснали напълно непознатия за тях мъж в дома си, вярвайки на казаното от него, което в голяма степен е способствало за извършването на кражбите. Наличието на невъзстановени вреди от престъплението в значителен общ размер- над 1300 лева.

С оглед на това съдът законосъобразно е определил наказанието към максимума на предвиденото в текста на чл.196 ал.1 т.1 от НК /от 2 до 10 години лишаване от свобода/, което е отмерил на 9 години лишаване от свобода.

Пред настоящата инстанция не се представиха други доказателства, които да налагат намаляване размера на наказанието лишаване от свобода.

Неоснователни са възраженията на защитата за определяне наказанието под предвидения в текста мининум. С оглед липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието на посочените отегчаващи такива не са налице предпоставките на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице изключително такова.

Законосъобразно и правилно е приложена разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и наказанието е намалено с 1/3, като е определен окончателния му размер за това престъпление на шест години лишаване от свобода.

Това наказание, за извършеното престъпление кражба, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на тежестта на извършеното и личността на А. и с него ще се постигнат целите на генералната и лична превенция.

За извършеното престъпление по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 от НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание по реда на чл.54 от НК към максимума, в размер на 9 години лишаване от свобода.

Посочено е, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е съобразено, че признанието на подсъдимия е взето предвид при провеждане на процедурата по реда на чл.371 т.2 от НПК и не следва да бъде отчитано отделно като смекчаващо отговорността обстоятелство. Това е в съответствие с т.7 от ТР № 1/2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК - че при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В настоящия случай не е налице такова признание или поведение от страна на подсъдимия, тъй като престъпленията са разкрити без неговото съдействие, като той е направил признание единствено за двете престъпления, които е извършил по отношение на пострадалата Ж. Г..

Въззивната инстанция намира, че невисокият размер на причинените имуществени вреди на пострадалите- както отделните причинени такива на всеки един от измамените лица, така и общия размер от 430 лева, не следва да бъде отчитано като смекчаващо отговорността обстоятелство, предвид начина на извършване на престъплението и това, че за тези възрастни хора сумите се явяват значителни и реално са ги лишили от доходи, които няма да им бъдат възстановени.

Правилно са взети предвид следните отегчващи отговорността

обстоятелства: Изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия – 19 предходни осъждания, в това число и множество такива извън нуждите на квалификацията опасен рецидив. Извършването на три отделни деяния в рамките на три дни, всяко едно от които е достатъчно за съставомерноста на престъплението по посочения текст. Факта, че престъплението е извършено само след месец от последното изтърпяно наказание лишаване от свобода, което сочи на завишена степен на обществена опасност на подсъдимия, който е превърнал извършването на престъпления против собствеността в свой основен източник на доходи и начин на реализация на парични средства. Възрастта на пострадалите, които той е набелазвал и изчаквал пред блоковете- хора в напраднала възраст, които са по-доверчиви и са допуснали напълно непознатия за тях мъж в дома си, вярвайки на казаното от него, което в голяма степен е способствало за извършването на измамите. Наличието на невъзстановени вреди от престъплението в общ размер на 430 лева.

Настоящият състав намира, че посоченото от районния съд отегчаващо отговороността обстоятелсво, свързано с липса на обвинение за опит за измама по отношение на още едно лице /П. П./, не следва да бъде отчитано като такова и във вреда на подсъдимия. В същото време в тази насока не е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първата инстанция, а изключването на това обстоятелство не оказва съществено влияние върху крайната прецента за тежестта на отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства и не налага намаялване размера на наказанието.

С оглед изложеноот съдът законосъобразно е определил наказанието към максимума на предвиденото в текста на чл.211 от НК /от 3 до 10 години лишаване от свобода/, което е отмерил на 9 години лишаване от свобода.

Пред настоящата инстанция не се представиха други доказателства, които да налагат намаляване размера на наказанието лишаване от свобода.

Неоснователни са възраженията на защитата за определяне наказанието под предвидения в текста мининум. С оглед липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието на посочените отегчаващи такива не са налице предпоставикте на чл.55 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице изключително такова.

Законосъобразно и правилно е приложена разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и накаазинето е намалено с 1/3, като е определен окончатения му размер за това престъпление на шест години лишаване от свобода.

Това наказание, за извършеното престъпление измама, съотвества на обществената опасност на деянието и на дееца, на тежестта на извършеното от него и личността на А. и с него ще се постигнат целите на генералната и лична превенция.

Законосъобразно и правилно е приложена разопредбата на чл.23 ал.1 от НК и е определно едно общо наказание, в размер на шест години лишаване от свобода.

С оглед размера на наложеното общо наказание и съдебното минало на подсъдимия, не са налице предпоставките за приложение на чл.66 ал.1 от НК и посоченото наказание следва да бъде изтъряпно ефективно. На основание чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС наказанието в размер на шест години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Това наказание, по вид и размер, при ефективното му изтърпяване при посочения режим, съответства на целите на генералната и лична превенция и се явява справедливо. С него ще се отнеме възможността на подсъдимия да върши престъпления, той ще може да преосмисли поведението си занапред, като в същото време се даде ясен знак на обществото, че не се толерира подобен начин на живот.

Правилно, на осонавине чл.59 ал.1 от НК, е зечетено предварителното задържане на подсъдимия по делото, считано от 23.07.2025г.

Относно приложението на чл.24 от НК.

Настоящият състав намира, че не е необохдимо да бъде увеличавано така опередлното общо наказание с две години, като не споделя изложените в тази насока съображения от първата инстнация. Общият размер на наказанието от 6 години лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване е достатъчен, за да се въздейства възпиращо на подсъдимия и предупредително над останалите членове на обществото и с него ще се изпълнят целите на чл.36 от НК. С оглед изложеонот пирсъдата следва да бъед отмеенна в частта за пирложеинето на чл.24 от НК.

Първоинстаницоният съд не е изложил никакви съображения във връзка с възможността за налагане на наказанието конфикация на имущество на подсъдимия, което е предвидено в чл.196 ал.2 от НК и в чл.211 от НК. С оглед липсата на протест настоящият състав не обсъжда тази възможност. В същото време не е допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция в тази насока, тъй като се касае за предвидена в текстовете на закона правна възможност съдът да наложи и това наказания, а не за задължителното му определяне.

По разноските:

Законосъобразно и правилно, с оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.189 от НПК, на подсъдимия са възложени направените по делото разноски- на ДП. В производството пред въззивната инстанция не са направени съдебни разноски, поради което не се дължат такива.

Пред въззивната инстанция се претендират разноски от частния обвинител Н. М. Т. в размер на 500 евро, представляващи заплатената сума на повереника й адв.Б. Ж. от РАК. Същият е изготвил молба- становище по повод подадената въззива жалба и се е явил и участвал във въззивното производство. Тази сума е реално заплатена в брой от Т., видно от приложения договор за правна помощ и съдействие, приложен на л.50 от делото. С оглед на това са налице предпоставките на чл.189 ал.3 от НПК и подсъдимият следва да бъде осъден да заплати тази сума на пострадалата. Не са налице основания за намаляване размера на претенидраните разноски.

Мотивиран така и на осн.чл.337 от НПК,съдът