Решение № 8498 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 923/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 25, ал.5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Образувано е по жалба Р. Р. О., с [ЕГН], от гр. Варна, срещу Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/1128/ФП от 24.02.2026г. на началник на Отдел „ИОХУСУ“ при ДСП - Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0011/16.03.2026г. на Директора на РДСП – Варна, в частта й относно началната дата на отпуснатата финансова подкрепа. Процесната заповед се атакува с доводи за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди се, че Експертно решение №92772 на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Козлодуй“ ЕООД е издадено на 21.10.2025 г. В законовия 3-месечен срок - на 25.10.2025 г., жалбоподателката е подала заявление за „съответната добавка“ към НОИ с вх. №2177-03-183/25.10.2025г. В тази връзка се позовава на чл.31, ал.2 от АПК, според която разпоредба, когато заявлението е подадено до некомпетентен орган, то се смята за подадено на датата на постъпването му в него. Сочи, че НОИ е бил длъжен служебно да препрати заявлението към ДСП – Варна, но не го е направил. Излага съображения, че в Решение №03-РД06-0011/16.03.2026 г. на Директора на РДСП - Варна, неправилно се твърди, че липсват доказателства за подадено заявление към НОИ. Твърди, че с подаването на заявлението до НОИ на 25.10.2025 г. срокът е спазен, съответно подкрепата следва да бъде отпусната от датата на инвалидизиране, а не от 01.02.2026г. Формиран е петитум съдът да отмени оспорената заповед, след което да върне преписката на органа с указания месечната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ да бъде отпусната от 25.10.2025 г. В депозирани по делото уточняващи молби, сочи че липсата на техническа свързаност или административни пропуски между институциите не могат да бъдат в тежест на гражданина, и не следва да водят до загуба на социални права. Сочи, че в бланката на заявлението изрично е посочено „Заявление за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и“. Пояснява, че е подала цитираното заявление с ясното съзнание, че изразява воля да й бъде отпусната финансова подкрепа, поради настъпилата инвалидност. Твърди, че след като изрично е декларирала, че вече получава основна пенсия, логично и недвусмислено следва, че искането й касае отпускането на добавка/финансова подкрепа. Сочи, че подаденото от нея заявление за „пенсия/и и/или добавка/и“ е факт, с което е обективирано искането й за подкрепа в нейните възможни форми. Твърди, че макар и социалната пенсия за инвалидност /която ТП на НОИ твърди, че е поискала първоначално от тях/ и месечната финансова подкрепа от ДСП да се уреждат от различни специални закони, в основата и на двете производства е наличие на Експертно решение на ТЕЛК. Ответникът – Началник отдел „ИОХУСУ“ при ДСП - Варна, в депозирана молба изх. №0301-11-00-1047#/23.04.2026 г. / л.32 - 33 /, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспорения административен акт. Изложени са съображения, че заповедта е издадена в предписаната от чл.59 от АПК форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че правилно е определен началният период на отпусната финансова подкрепа. Позовава се на чл.66, ал.1 от ППЗХУ, според която месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната на обстоятелствата. Видно от ал. 3 на чл.66 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска. Предвид датите на подаване на заявление – декларация от Р. О. и издаване на процесния административен акт, е направен извод, че е спазен срокът, посочен в ППЗХУ, като е взето предвид ЕР на ТЕЛК. Изложено е, че липсват доказателства, че заявление-декларация от Р. О. е депозирано в предходен момент пред ДСП - Варна или друг административен орган. Сочи, че с искане за събиране на други доказателства или информация, която е била от значение за издаване на акта, директорът на ДСП - Варна не е сезиран. Направен е извод, че с процесната заповед са определили правилно, както началния, така и крайния период за конкретната финансова подкрепа. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С Експертно решение /ЕР/ № 92772/21.10.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Козлодуй“ ЕООД /л.30 от делото/ оспорващата Р. Р. О. е освидетелствана като лице с трайни увреждания по смисъла на т. 2 от §1 на ДР на ЗХУ. Цитираното експертно решение е издадено пожизнено и с него за оспорващата е определен вид и степен на увреждане от 80%, дата на инвалидизиране - 23.07.2025 г., водеща диагноза – „Горен външен квадрант на млечната жлеза“. Въз основа на цитираното експертно решение О. е подала до директора на ТП на НОИ Варна заявление вх. №2177-03-183/25.10.2025 г. / л.50/ за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и. В заявлението било посочено, че желае да й бъде отпусната социална пенсия за инвалидност, посочено е че пенсията/добавката да й се превеждат за изплащане чрез посочената банкова сметка. Посочено е, че получава друга пенсия. Към заявлението е приложено Експертно решение /ЕР/ № 92772/21.10.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Козлодуй“ ЕООД. Въз основа на цитираното експертно решение О. е подала до директора на ДСП – Варна заявление -декларация по чл. 20, ал.1 от ЗХУ вх. № ЗХУ-ИО/Д-В/1128/06.02.2026г. /л.22-23 от адм. преписка/. Към заявлението е представен попълнен от жалбоподателката формуляр за индивидуална оценка на лице с увреждане /л. 18-20 от адм. преписка/. Въз основа на заявлението-декларация и приложенията към него, на 23.02.2026 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 от ЗХУ, като е прието, че Р. О. има право на месечна финансова подкрепа съгласно чл.70, т.2 от ЗХУ в размер на 15 % от линията на бедност, считано от 01.02.2026г. до срока на индивидуалната оценка на потребностите /л.17 от адм. преписка/. Със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/1128/ФП/24.02.2026 г. /л. 16 от адм. преписка/ на директора на ДСП – Варна на Р. О. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 58,59 евро, считано от 01.02.2026 г. до 28.02.2031 година. Заповед № 3ХУ-ИО/Д-В/1128/ФП/24.02.2026 г. на директора на ДСП - Варна била съобщена на Р. О. на 27.02.2026 г. чрез ССЕВ /л.15 от адм. преписка/. Несъгласна със същата, Р. О. я оспорила пред директора на РДСП - Варна с жалба, подадена чрез ССЕВ, заведена с вх. № 0301-94Р-00-0701/27.02.2026 г. С Решение № 03-РД06-0011/16.03.2026 г. /л.8 -10 от адм. преписка/, постановено в производство по чл. 97, ал. 1 от АПК, директорът на РДСП - Варна отхвърлил жалбата на Р. О.. За да постанови този правен резултат, горестоящият административен орган посочил, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа съгл. чл.81 от ЗХУ се определя с ППЗХУ. Посочено е, че при първоначално освидетелстване, съгл. чл.66, ал.3 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. Посочено е, че О. оспорва началния момент на отпускане на МФП, като е изложила твърдения, че на 25.10.2025 г. е подала заявление за отпускане на добавка в НОИ, но към датата на подаване на настоящата жалба не е получила официално уведомление за резултата от подаденото заявление. Прието е, че О. не е представила доказателства, сочещи изложените от нея твърдения, нито пред административния орган, нито пред ДСП - Варна. ДСП - Варна не е била уведомена или сезирана с искане за събиране на доказателства, както и че в дирекцията не е постъпвала информация от НОИ за подадено от О. заявление. ДСП - Варна не разполага със служебен достъп до информационните системи на НОИ за извършване на такава проверка. Изложено е, че административният орган има задължение да събере служебно онези доказателства, които са необходими за издаване на административния акт и в случая това е направено от ДСП - Варна във връзка с подаденото от О. заявление-декларация за отпускане на МФП. Посочено е, че с искане за събиране на други доказателства или информация, която е била от значение за производството по издаване на административния акт, ДСП - Варна не е била сезирана. Направен е извод, че ДСП - Варна правилно е определила началния момент на отпускане на месечна финансова подкрепа при съобразяване с разпоредбите на ЗХУ и ППЗХУ. Решение № 03-РД06-0011/16.03.2026 г. било съобщено чрез ССЕВ на оспорващата на 16.03.2026 г. /л.8 от адм. преписка/. Несъгласна със същото, на 27.03.2026 г. Р. О. подала жалба срещу Заповед № 3ХУ-ИО/Д-В/1128/ФП/24.02.2026 г. на директора на ДСП – Варна директно до Административен съд – гр. Варна, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга. Оспорването е направено в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок с оглед данните за връчване на акта на 16.03.2026г. и датата на подаване на жалбата чрез ССЕВ – 27.03.2026г. Съгласно чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания, заповедите по ал.1 и направленията по ал.2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 148 от АПК е установила правило за изборност на реда за оспорване, като е регламентирано, че административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая чл.25, ал.5 от ЗХУ е разпоредба от специален закон, която не предвижда задължително обжалване по административен ред на административния акт пред горестоящия административен орган. В специалния ЗХУ и в АПК липсва разпоредба, регламентираща изключение от уредбата на чл. 148 от АПК. В случая в Заповед №ЗХУ-ИО/Д-В/1128/ФП/24.02.2026 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна е посочено, че същата може да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред директора на РД за „Социално подпомагане“ - Варна по реда на АПК. Жалбоподателката е избрала да оспори заповедта пред горестоящия административен орган, който е отхвърлил жалбата й. Установява се липса на относима правна норма, дерогираща общото правило на чл. 148 от АПК, позволяващо на носителя на субективното право на оспорване да се възползва от предвиденото в кодекса право на избор. В този смисъл предприетото съдебно оспорване е допустимо, дори и да не беше изчерпана възможността за оспорване на заповедта по административен ред /в този смисъл Определение № 6896 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2021 г./. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗХУ, заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа се издават от директора на дирекция "Социално подпомагане". В чл. 81 от ЗХУ е посочено, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Според чл. 66, ал. 1 Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице. В хода на настоящото съдебно производство от ответника е представена Заповед № 0301-РД01-0300/19.07.2024 г. /л. 6 - 7 от адм. преписка/ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, видно от която (т. ІІ) П. Г. И. – Х. на длъжност началник отдел „ИОХУСУ“ е упълномощена да издава заповеди по реда на чл. 70 от ЗХУ, каквато е оспорваната в настоящото производство. Изложеното дотук налага извод, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, при условията на делегиране на правомощия. Административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички посочени в чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, макар и мотивите в нея да са лаконично изложени. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите от ЗХУ и ППЗХУ, които определят правомощията на административния орган да издаде заповед за отпускане или отказ на финансова подкрепа, и съответното юридическо основание за това. Като фактическо обстоятелство, дало основание за издаването на акта е посочено „на основание заключението в индивидуалната оценка на потребностите“. В Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. В случая мотивите са изложени в индивидуалната оценка на потребностите за хората с увреждания. В същата е посочено, като обективни констатации за функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на ежедневните и други дейности – степен на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, както и здравословно състояние към момента на оценката – ЕР №92772/21.10.2025 г. на ТЕЛК със срок „пожизнен“ и определени 80 % трайно намалена работоспособност. Посочена е диагнозата на О. – „Горен външен квадрант на млечната жлеза“. Съгласно чл.97, ал.1, изр.2 от АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. В Решение №03-РД06-0011/16.03.2026 г. на Директор РДСП – Варна се съдържа изложение на всички релевантни факти и свързаните с тях правни основания за издаване на оспорената заповед, с което се изпълнява изискването за мотивираност на акта. Същите служат за мотиви и на оспорената заповед. Тези изводи намират опора в цитираното Тълкувателно решение, според което мотивите може да се намират и в документ, съставен по повод на издадения административен акт, който да се съдържа в преписката, или да са изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване на акта, какъвто е настоящият случай. В жалбата, инициирала настоящото производство, а и в хода на същото, не се излагат доводи за допуснати при издаване на акта нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да налагат отмяна на заповедта само на това основание. Такива не се констатират и от настоящата инстанция при извършване на цялостната проверка на законосъобразността на акта, на основание чл. 168, ал.1 от АПК. Административният орган е изяснил и взел под внимание всички релевантни за производството факти и обстоятелства, и въз основа на същите е упражнил законовите си правомощия. Спорът в настоящото производство е правен, касае приложението на материалния закон, и се свежда до следното: при установените по делото факти, от кой момент следва да бъде отпусната месечната финансова подкрепа на правоимащото лице? В чл. 68 от ЗХУ е регламентирано правото на финансова подкрепа на хората с увреждания, в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20. В ал. 2 на чл. 68 от ЗХУ е посочено, че подкрепата по ал. 1 от чл. 68 от ЗХУ е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. В чл.70 от ЗХУ законодателят регламентира размера на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, съобразно степента на увреждане на правоимащите. Съгласно ЕР № 92772/201/21.10.2025 г. на ТЕЛК на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Р. Р. О. е освидетелствана като лице с трайни увреждания по смисъла на т. 2 от §1 на ДР на ЗХУ. Цитираното експертно решение е издадено пожизнено и с него за оспорващата е определен вид и степен на увреждане от 80%, дата на инвалидизиране - 23.07.2025 г., водеща диагноза – „Горен външен квадрант на млечната жлеза“. Правилно с оспорената заповед е прието, че жалбоподателката попада в хипотезата на чл.70, т.2 от ЗХУ, което не се оспорва и от самата нея. Спорна се явява датата, от която е отпусната въпросната месечна финансова подкрепа в заповедта – 01.02.2026г., като при определяне на посочената дата органът се позовава на разпоредбата на чл.66, ал.3 от ППЗХУ, включително предвид вида на експертизата по релевантното ЕР на ТЕЛК – освидетелстване, а не преосвидетелстване. Жалбоподателката твърди, че с подаването на заявление вх. № 2177-03-183/25.10.2025 г. /л.50 от делото/ до Директора на ТП на НОИ Варна е изразила воля да й бъде отпусната „съответната добавка“, с което всъщност е искала процесната месечна финансова подкрепа. Тази теза не се споделя от настоящия състав. В заявлението ясно е посочено, че О. желае да й бъде отпусната социална пенсия за инвалидност. Със заявлението от 25.10.2025 г. до ТП на НОИ жалбоподателката първо не е заявила, че желае да й бъде отпусната месечна финансова подкрепа по ЗХУ, второ заявлението е подадено до съвсем различен административен орган, при това с искане, попадащо в неговата компетентност. Т.е., липсват каквито и да било индикации за необходимост от препращането му по служебен път до компетентния орган по ЗХУ и ППЗХУ. Жалбоподателката е подала заявление, с което е посочила, че желае да й бъде отпусната социална пенсия за инвалидност, който фактически състав е предвиден в КСО, и по което искане органът се е произнесъл с отказ от 05.02.2026г., на осн. чл.90а от КСО. Недопустимо е административният орган да предполага и гадае каква е действителната воля на заявителя, особено при положение, че същата е ясно и недвусмислено заявена, и петитумът на заявлението кореспондира с компетентността на органа. В заявлението пред ТП на НОИ, О. много ясно е посочила, че желае да й бъде отпусната пенсия за инвалидност, с което се опровергават твърденията й, че е искала да й бъде отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ. Поради изложеното, доводите на жалбоподателката, че са били налице предпоставките на чл.31, ал.2 от АПК са неоснователни. Разпоредбата на чл.31, ал.1 от АПК ясно посочва, че искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса. В случая О. е отправила такова със заявление – декларация № ЗХУ-ИО/Д-В/1128 от 06.02.2026 г. Жалбоподателката придава на заявлението от 25.10.2025г., подадено пред ТП на НОИ Варна, съдържание и насоченост, каквито реално същото не притежава. Съгласно писмо рег. № 1056-03-143#1/18.05.2026 г. /л.42 от делото/ на Директора на ТП на НОИ Варна, Р. О. е подала заявление от 25.10.2025 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, въз основа на ЕР № 92772/21.10.2025 г. на ТЕЛК на МБАЛ „Св. Иван Рилски“. Директора на ТП на НОИ Варна е посочил, че на 05.02.2026 г. е постановен отказ за отпускане на социална пенсия за инвалидност на осн. чл.90а от КСО, тъй като с разпореждане от 20.11.1998 г. на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.06.1998 г. Пояснено е, че съгласно чл.90а от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 %, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Т.е., О. принципно попада в кръга на правоимащите за социална пенсия, но по отношение на нея е налице отрицателна законова предпоставка за отпускането й. Липсват каквито и да било разумни очаквания и основания ТП на НОИ – Варна да възприеме подаденото до него заявление като такова за отпускане на месечна финансова подкрепа по ЗХУ, респективно – да го препрати на Директора на ДСП – Варна. В този смисъл, оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Видно от приложеното ЕР № 92772/21.10.2025 г. на ТЕЛК на МБАЛ „Св. Иван Рилски“, в случая се касае за извършено освидетелстване, а не преосвидетелстване на лицето във връзка с чл.67, ал.1 ППЗХУ /отразено и в становище № 30-18397/04.03.2026г. - л.11 преписка/. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал.3 ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. При валидно подадено от жалбоподателката заявление от 06.02.2026г., месечната финансова подкрепа е законосъобразно е отпусната от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите – 23.02.2026 г. Предвид изложеното, съдът намира, че органът е издал законосъобразен административен акт, по отношение на който не се установяват отменителни основания по чл. 146 от АПК. Въпреки изхода на спора, от страна на ответника не са претендирани разноски, поради което такива не следва да му де присъждат. Воден от горното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Адм. съд – Варна, IХ състав,