Решение № 97 от 13.7.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 202/2025 г.

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №15/20.02.2025 г. по гр.д.№20241330100074 на Районен съд- К. по описа за 2024 г.

Е ОСЪДЕН Ж. В. И. ЕГН •••••••••• от гр. К. ул. •••••, на основание чл.51 Закона за собствеността ДА ПРЕДОСТАВИ ДОСТЪП на М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр. С.•••••• в собствения си имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, чрез наети от ищеца лица за извършване ремонт на външна стена на „двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1“, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К. •••••, за срок от 20 дни, като не се счита времето, през което има валежи, за период след 15 април, когато нощните температури са над нула градуса по Целзий, а дневните температури са над 15 градуса по Целзий, както и да МУ ЗАПЛАТИ разноските по делото в размер на 735 лева.

ОТХВЪРЛЕН Е ИСКА на М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр. ••••• против Ж. В. И. ЕГН•••••••••• от гр. К. •••••, на основание чл.51 Закона за собствеността, ЗА ОСЪЖДАНЕ ответника ДА ПРЕДОСТАВИ на ищеца

ДОСТЪП в имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, за извършване ремонт на външна стена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1 (след отстраняването на ОФГ е уточнено ,че се касае за едноетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.2 ), намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К. •••••, КАКТО И ИСКА ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответника да ПРЕМАХНЕ растителност и дървета в имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, които се намират в близост до границата на този имот с имот с идентификатор 40525.701.468 в гр.К. •••••, с правно основание чл.52 от Закона за собствеността.

ОСЪДЕН е М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр. С.••••• да заплати на Ж. В. И. ЕГН•••••••••• от гр. К. ••••• разноските по делото в размер на 133.25 лева.

ОСЪДЕН е М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр. С.•••••• да заплати на адвокат С. И. Ц. от столична адвокатска колегия с личен номер на адвоката 1000253410, с дата на раждане ••••• г. и служебен адрес гр. С.•••• адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева.

С решение №37/08.05.2025 г. по същото дело е отхвърлена молбата на Ж. В. И. с вх.№636/28.03.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по делото от 20.02.2025 г.като в диспозитива на решението в частта ,в която ответникът е осъден да даде достъп до имота си за извършване на ремонт на двуетажната къща на ищеца се допълни ,като след думата „ремонт“ се запише „само с мазилка,без поставяне на топлоизолация“.

Срещу решение №15/20.02.2025 г. по гр.д.№20241330100074 на Районен съд-К. по описа за 2024 г. е подадена въззивна жалба вх.№637/28.03.2025 г.от Ж. В. И. от гр.К., ул. •••••, чрез адвокат С. И. Ц. – САК със служебен адрес: гр.С.••••, тел.••••• със съдебен адрес за призоваване: гр.С.•••• в частта, с която се „осъжда Ж. В. И. ЕГН: •••••••••• гр. К. •••••, на основание чл.51 Закона за собствеността, да предостави достъп на М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр.••••• в собствения си имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, чрез наети от ищеца лица, за извършване ремонт на външна стена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К. •••••, за срок от 20 дни, като не се счита времето, през което има валежи, за период след 15 април, когато нощните температури са над нула градуса по Целзий, а дневните температури са над 15 градуса по Целзий, както и да му заплати разноските по делото в размер на 735 лева.“

Твърди се ,че решението в посочената част е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, постановено по нередовна искова молба, в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,а също и като необосновано и постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото.

Иска се да бъде оставена без движение исковата молба като нередовна в частта по отношение на искането за достъп на ищеца в имота на доверителя ми за извършване на ремонт, като бъде указано на ищеца да уточни достъп за какъв ремонт иска да му бъде даден - само за поправка на мазилката на външната стена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор

40525.701.468.1, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К. ••••• или за поставяне на топлоизолация на същата стена.

След уточняване на исковата молба се моли да бъде дадена възможност на въззивника Ж. И. да изрази становище.

Иска се да се вземе предвид, че въззивникът Ж. И. никога не бил отказвал да даде достъп за извършване на ремонт с възстановяване на мазилка на посочената стена, но се противопоставял на исканията на ищеца да прави ремонт с топлоизолация.

Ако се счете, че обжалваното решение е постановено по редовна искова молба, то се иска същото да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен искът за извършване на ремонт с поставяне на топлоизолация на външната стена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К. •••••, каквото по същество е искането на ищеца, както и да бъде осъден ищецът да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА и за този иск, а ако се счете, че е надлежно предявен иск и извършване на ремонт чрез възстановяване само на мазилката на сградата с идентификатор 40525.701.468.1, то се иска това ясно да бъде посочено в решението на съда, като и в този случай ищецът носи отговорност за разноски поради това, че по отношение на този ремонт ответникът никога не се е противопоставял и следователно не е станал причина за предявяване на такъв иск.

Съображенията са следните:

I. По редовността на исковата молба и допустимостта на решението в обжалваната му част.

Поддържа се ,че исковата молба е нередовна по отношение на иска за достъп на ищеца в имота на ответника Ж. И. за извършване на ремонт на външната стена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор

40525.701.468.1, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К. •••••.

Същността на спора между страните била това какъв ремонт иска да извършва ищецът по собствената си сграда, но в имота на ответника.

Не било вярно посоченото от съда, че ищецът е конкретизирал, колкото му е възможно, искането си и че той не може да знае какъв ремонт ще е нужен.

Напротив - ищецът ясно посочвал, че иска да поставя топлоизолация по стената на своята жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1, което той нарича саниране. В същото време се мотивирал за необходимост от ремонт на сградата с нарушена цялост на мазилката на външната й стена от страната на ответника. Това обаче било в противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба („да даде достъп до своя имот за извършване на ремонтни дейности и саниране на стените на моите сгради. . . “) т.е. в петитума на исковата молба ищецът разграничавал ремонтните работи и санирането, което изисквало най- малкото уточнение на това какво разбира под саниране.

Поддържа се ,че исковата молба следва да бъде оставена без движение за уточняване на искането на ищеца - дали е само едно искане или са две искания и те в какво съотношение са предявени (как са съединени двете искания процесуално).

Това имало значение за валидността на решението, защото, ако ищецът не е искал да му се дава достъп за извършване на ремонт чрез възстановяване на мазилка, то решението щяло да е недопустимо в тази му част като постановено по непредявен иск.

Ако обаче били направени две отделни искания - за ремонт чрез поставяне на нова топлоизолация и за ремонт чрез възстановяване на съществувала мазилка, то това били две различни искания и съдът трябвало да постанови диспозитив, с който изрично отхвърля първото искане, а по второто (ако ищецът изобщо заяви, че има такова) се произнася съобразно становището на страните и доказателствата по делото.

В първото по делото заседание било възразено от страна на ответника И. по редовността на исковата молба и съответно по доклада по делото.

2. Ако съдът счете , че искът е конкретизиран достатъчно от страна на ищеца, то той бил за ремонт на собствените му сгради чрез поставяне на топлоизолация на стените, които се намират на регулационната линия с имота на ответника.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес ищецът бил този, който очертава предмета на делото. Той имал право да предяви иск, какъвто счита за уместен, а съдът бил ограничен в произнасянето си чрез съдебен акт само по искането, с което е сезиран.Следователно в конкретния случай съдът следвало да извърши преценка дали е законосъобразно исканото от ищеца в исковата молба действие по ремонт на собствените на ищеца сгради чрез поставяне на топлоизолация на външна стена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1, а не дали сградата има нужда от ремонт и още по-малко дали такъв е целесъобразен.

Съдът имал право да се произнесе само по предявен иск. Решението по непредявен иск било недопустимо.

Поради това се поддържа,че обжалваното Решение N 15 от 20.02.2025г. по гр.д.74/2024г. на Районен съд - К. е недопустимо в обжалваната част.

II. Поддържа се ,че Решението е постановено в нарушение на материалния закон в обжалваната част.

Ограниченията на правото на собственост изобщо биха могли да са само за действия, които са законосъобразни.

В случая с приетата по делото СТЕ се установило, че ако се постави топлоизолация на стената на сградата, намираща се в имота на ищеца, но на регулационната линия с имота на ответника, то от имота на ответника щяла да бъде отнета площ с измерена от вещото лице приблизителна квадратура.

Законът задължавал собственика на един имот да даде достъп през своя имот за извършване на ремонтни работи в съседен имот, но законът не задължавал и не можел да задължи собственик против волята му да даде от площта на своя поземлен имот на друго лице по реда на чл.51 от ЗС.

Подобен резултат би бил възможен в административни процедури, но и те щели да са свързани с определяне на обезщетение и заплащане на отнетите площи.

Ищецът навеждал доводи за това, че той иска да направи ремонт с топлоизолация. Исканията на ищеца можели да се осъществят свободно в неговия собствен имот и по отношение на всички сгради при свободно застрояване. При постройка на регулационната линия обаче правата на ищеца се простирали дотам, откъдето започвали правата на ответника.

Ищецът нямал право своеволно да отнема от площта на поземления имот на ответника, а още по-малко имал основания да иска съдът да го оправомощи за това. Съдът нямал право да оправомощи никого да отнема чужда собственост.

Самото искане на ищеца, с което бил сезиран съдът, бил за незаконосъобразно действие.

В случая в мотивите на обжалваното решение съдът развивал съображения за това, че не е необходим ремонт с топлоизолация,но не посочвал това в диспозитива на решението си.

Подадена била молба за поправка (допълване) на решението в тази му част, но с оглед сроковете за въззивно обжалване се подава настоящата жалба.

Сочи,че по отношение на диспозитива на решението били неотносими изложените мотиви на съда, че той не може да контролира изпълнението на решението.

Задължение на съда било да постанови ясно решение, в случая да посочи ясно за какви действия по ремонт на сграда с идентификатор 40525.701.468.1 ответникът се задължава да даде достъп на ответника, а изпълнението на това, както и на всяко друго съдебно решение билоне е в правомощията на съда.

Противното би означавало, че на основание на постановеното в настоящото производство решение ищецът може да извършва всякакви действия по ремонт, включително така исканото от него поставяне на топлоизолация.

Поради това, че със задължаването на собственика да даде достъп на друго лице се ограничвали неговите правомощия на собственик, ограниченията трябвало да са ясни както по време, така и с аргумент за посилното основание - по вид.

В решението стрикно било посочено времето на извършване на ремонта, но не бил посочен видът ремонт, което било абсурдно.

Поради горното се поддържа,че решението е незаконосъобразно в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон.

III. Поддържа се ,че Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила.

1. Съдът допуснал процесуално нарушение при доклада по делото.

С оглед на по-горе изложените съображения за нередовност на исковата молба в частта за искания от ищеца достъп до имота на ответника за извършване на ремонт за сграда с идентификатор 40525.701.468.1, без да се посочи ясно какъв ремонт се иска, се поддържа, че докладът по делото е неправилен.

Подробни съображения били изложени в т.1.1. от настоящата въззивна жалба, като още веднъж се иска да се изготви правилен доклад по делото, в който ясно да бъдат разграничени исканията за ремонт чрез възстановяване на мазилка (ако такова нещо изобщо се иска от ищеца) от искането за ремонт чрез поставяне на топлоизлолация.

2. Нарушено било правото на защита на ответника.

Като не било уточнено искането на ищеца, нямало как да се упражни надлежно правото на защита на ответника.

Още повече, че в случая самата позиция на ответника по иска - дали го оспорва или признава, зависи от уточнената претенция на ищеца.

В хода на делото ясно било посочено становището на ответника - той не само не оспорвал, а напротив - желаел да се извърши ремонт чрез възстановяване на мазилка на сграда с идентификатор 40525.701.468.1. Процесулният представител на ищеца обаче заявявал, че ищецът не иска да извърши такъв ремонт, а иска да поставя топлоизолация. Съответно неправилно било решението в частта за разноските в обжалваната част, защото по отношение на ремонт чрез възстановяване на мазилка ответникът никога не се бил противопоставял, а обратното -точно този ремонт ищецът не искал.

IV. Твърди се,че решението било немотивирано.

Решението на съответствало на доказателствата по делото в обжалваната част.

По делото била приета СТЕ, която давала заключение за необходимото време за извършване на ремонта чрез възстановяване на мазилка. Заключението било експертно, изготвено от лице със специални знания,с каквито съдът не разполагал.Неправилно съдът определял по-дълги срокове на база не на заключението на вещото лице, а от собствен опит.

Иска се да се вземе предвид , че извършването на ремонта е въпрос на организация и че ответникът не следвало да носи последиците от лоша организация от страна на ищеца. Нямало никакво значение каква е площта ; стената не била голям обект и било въпрос на организация и брой работници, които да извършат работата.

Съображенията на съда за даване на по-дълъг срок от определения в заключението на вещото лице били неправилни.

По отношение на срока за даване на достъп решението било немотивирано - постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

С оглед на изхода на делото и правилата на ГПК съдът следвало да се произнесе и в частта за разноските по обжалваната част на решението, като се иска да се отмени решението в частта, в която Ж. В. И. е осъден да заплати на М. В. П. разноските по делото в размер на 735 лева, а да се осъди М. В. П. да заплати адвокатски хонорар на основание чл.38 от 3А съобразно изхода на делото.

С оглед на всичко изложено се иска да се обезсили като недопустимо в обжалваната му част Решение № 15 от 20.02.2025 г. по гр.д.74/2024 г. на Районен съд - К., а ако съдът счете,че е допустимо,се иска решението да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, както и да се осъди въззиваемия да заплати разноски на въззивника И. за внесената от него държавна такса, както и да заплати адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Подадена е НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ОТ М. В. П., ЕГН

••••••••••, с адрес гр. С.••••, представляван от адв. И. Д.,АК - В., служебен адрес гр. В., •••••• против Решение № 15/20.02.2025 г. и Решение № 23/26.03.2025 г. на РС - К., постановени по гр. д. № 74/2024 г. на РС - К. и Жалбата е подадена против Решение № 15/20.02.2015 г. на РС - К., постановено по гр. д. № 74/2024 г., в частта, в която съдът отхвърля иска на ищеца против ответника на основание чл. 51 от Закона за собствеността за осъждане ответника да предостави на ищеца достъп в имот с идентификатор 40525.701.469 в гр. К., •••••, за извършване на ремонт на външна стена на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К., ••••• ,както и срещу Решение № 23/26.03.2025 г. на РС - К., постановено по гр. д. № 74/2024 г., с което съда допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 15 от 20.02.2025 г. по настоящето дело, като втората част от диспозитива на страница 9 от решението, втория абзац, ред шести, след думите „външна стена на” думите „двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1” се четат така: "едноетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.2”.

Иска се да се отменят обжалваните решения като неправилни, постановени при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

За да отхвърли иска по отношение на едноетажната сграда съдът в противоречие на закона приел, че ремонт на едноетажната сграда не е необходим, тъй като от фактическа страна се установява, че едноетажната сграда е конструктивно компрометирана, наклонена е и без конструктивно укрепване ще падне. Съда приемал за установено, че сградата е нестабилна и не е целесъобразно да й се прави ремонт, тъй като стената по границата е наклонена и покривът няма стреха, а водата се стича по наклонената стена.

Разпоредбата на чл. 51 ЗС създавала задължение на собственика на един имот да предостави достъп до него, след като е необходимо да се мине през този имот ,за да се свърши работата в друг. Не следвало ремонтът да е наложителен или необходим. Необходимостта не касаела самата работа или нейната наложителност, а се отнасяла до преминаване или достъп до чуждия имот.

В решение по гр. д. № 4213/2016 г., IV ГО на ВКС било прието: „По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че задължението за предоставяне на достъп за извършването на работи в един имот е уредено още в чл. 222 и 224 ЗИСС (отм.). Съгласно чл. 51 ЗС то възниква, когато собственикът на другия имот узнае за необходимостта в първия имот да бъдат извършени определени работи. Естеството на работите трябва да е свързано с обикновеното ползване на първия имот според неговото предназначение, а необходимостта е налице не само когато е невъзможно работата да бъде извършена без осигуряването на достъп, но и когато чрез осигуряването на достъп тя би се извършила по-лесно, по-добре и/или по-ефективно, а ако това причини повреди, те подлежат обезщетяване.”

По назначената по делото техническа експертиза вещото лице посочвало, че извършването на описаните строително - ремонтни дейности е невъзможно без преминаване и ползване на имота на ответника. В съдебно заседание вещото лице потвърждавало, че няма начин да се извърши ремонт, без да се влезе в имота, като скелето е класически начин, друг способ бил с алпинист, но тук в случая способът бил неприложим.

Според вещото лице от конструктивна гледна точка не пречело премахването на мазилката, а липсата на мазилка. С течение на времето тухлите оставали незащитени, мазилката защитавала конструкцията.

Необосновано съда възприел тезата на вещото лице, че без конструктивно укрепване на едноетажната сграда не е целесъобразно извършването на ремонт на стената на едноетажната сграда. Измазването на стената било част от цялостния ремонт на сградата, като тези дейности се извършвали едновременно и не било необходимо, едва след извършването на ремонт на сградата съдът да се намеси ,за да даде достъп през друг имот ,за да може да се довърши измазването на стената. Ремонтът на тази сграда включвал и покриването с мазилка, шпакловка и боядисване с фасадна боя на външна стена.

Освен това, след постановяване на съдебното решение на едноетажната постройка бил извършен ремонт, като сградата вече не била компрометирана и покривът бил поправен. Сградата била съхранена, можела да се ползва и обитава, поради което и измазването на стената било възможно и необходимо. В противен случай тухлите щели да останат открити и незащитени. Налице било нововъзникнало обстоятелство, което е от значение за предмета на делото.

Съдът правилно бил определил период за извършване на ремонта на стената на двуетажната сграда.

С оглед на гореизложеното се иска да се отменят ожалваните решения, като се постанови решение, с което да се осъди ответника да предостави достъп на ищеца в собствения си имот с идентификатор 40525.701.469 в гр. К., •••••, чрез наети от ищеца лица за извършване ремонт на външна стена на едноетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.2, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в гр. К., ••••• за срок от 20 дни, като не се счита времето, през което има валежи, за период след 15 април, когато нощните температури са над нула градуса по Целзий, а дневните температури са над 15 градуса по Целзий.

II. По подадената въззивна жалба се изразява следния отговор:

Въззивникът сочел, че исковата молба е нередовна, тъй като от исковата молба и от процесуалното поведение на ищеца не ставало ясно достъп за какъв ремонт иска да му бъде даден - само за поправка на мазилка или за поставяне на топлоизолация.

Тъй като осигуряването на достъп до чужд имот било крайна мярка на ограничаване на вещно право на собственика във връзка с правото му да ползва имота си по предназначение в пълен обем, се поддържа, че с претенцията за предоставяне на достъп следвало задължително да бъдат посочени характерът и обемът на строителните и ремонтните действия, които следва да бъдат извършени и срока за извършване и приключване на същите.

В случай, че се приеме, че исковата молба е нередовна и се укаже да бъдат отстранени нередовностите,се иска да се приеме, че съдът е изготвил доклад в нарушение на чл. 146 ГПК при неправилно разпределение на доказателствената тежест и без да бъде изяснено обстоятелството какви дейности включват ремонт, саниране и топлоизолация и с извършването на топлоизолация навлиза ли се в имота на ответника.

Твърди се ,че е несъстоятелен доводът на въззивника, че с извършването на топлоизолация, против волята на собственика на имота щяло да се отнеме от площта на имота. Калканното застрояване предвиждало отстояние между калканно построени сгради, поради което с топлоизолацията не се навлизало в съседен имот.

Неоснователни били развитите доводи за това, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, тъй като не се е противпоставял на измазване на стените на сградите. По делото била приложена покана, от която било видно, че ищецът е поканил ответника да предостави достъп през имота с цел извършване на ремонтни дейности.

С оглед на гореизложеното се иска да се потвърди постановеното решение, като решението бъде потвърдено за предоставяне на достъп за извършване на ремонт и саниране, чрез полагане на топлоизолация.

Претендират се и разноскитете в настоящото производство.

Прави се доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 ГПК поради настъпването на ново обстоятелство и за доказване на факта на извършен ремонт на едноетажна сграда след постановяване на съдебното решение да се допусне назначаването на техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси:

• Какво е състоянието на едноетажната сграда, извършен ли е ремонт?

• Необходимо ли е измазването на външната стена на едноетажната сграда, с оглед извършения ремонт на сградата?

-Какви дейности включва измазването?

-Може ли измазването на външна стена да се извърши без достъп и преминаване през имота на ответника?

-С поставянето на топлоизолация навлиза ли се в имота ответника?

Подаден е ОТГОВОР ВХ.№1491/24.07.2025 Г. НА НАСРЕЩНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ОТ Ж. В. И. ,с ЕГН ••••••••••,с адрес: гр.К., ••••••,чрез адв.С. И. Ц., вписана Софийска адвокатска колегия с личен № 1000253410, със служебен адрес: гр.С.•••• с адрес за призоваване: гр.С.•••••,в който се оспорва подадената насрещна въззивна молба от М. В. П. срещу решение N 15 от 20.02.2025г. и Решение N 23 от 26.03.2025г. на РС- К. по гр.д.74/2024 г. като неоснователна.

1. По насрещната въззивна жалба срещу Решение № 23 от 26.03.2025г. на РС-К. по гр.д.74/2024 г. се взема следното становище :

В насрещната въззивна жалба ясно било посочено, че се обжалва и това решение.

В жалбата обаче не били изложени конкретни съображения, поради които въззивникът счита това решение за незаконосъобразно и неправилно.

Дори само на това основание насрещната жалба в тази й част следвало да бъде отхвърлена.

Въззивният съд следвало да следи служебно само за допустимостта на решението, а в конкретния случай постановеното Решение №23 от 26.03.2025 г. на Районен съд-К. по гр.д.74/2024г. било допустимо.По същество обжалваното Решение N 23 от 26.03.2025г. на РС-К. по гр.д.74/2024 г. било и законосъобразно.С него се допускала поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 15 от 20.02.2025г. на РС-К. по гр.д.74/2024г. по отношение на “едноетажна жилищна сграда с идентификатор

40525.701.468.2”, основания за каквато поправка имало по делото с оглед на мотивите на решението от 20.02.2025 г.

Поради това и не били налице основания за отмяната на Решение N 23 от 26.03.2025г. на РС-К. по гр.д.74/2024 г.

2. По насрещната въззивна жалба срещу Решение N 15 от 20.02.2025 г. на РС-К. по гр.д.74/2024 г., поправено с Решение N 23 от 26.03.2025г. на РС- К. по гр.д.74/2024г. по отношение на ‘'едноетажна жилищна сграда е идентификатор 40525.701.468.2” се взема следното становище :

От съдържанието на жалбата било видно, че Решение N 15 от 20.02.2025 г. на Районен съд-К. по гр.д.74/2024 г. е обжалването е насрещната въззивна жалба само в частта, поправена с Решение N 23 от 26.03.2025г. на РС-К. по гр.д.74/2024г., а именно: в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на ищеца М. В. П. с правно основание чл.51 от ЗС по отношение на едноетажната жилищна сграда с идентификатор

40525.701.468.2.

В жалбата отново не се навеждали ясни твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения.

От съдържанието на жалбата изглеждало, че в нея се релевира само твърдение за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, доколкото се твърди , че първоинстанционният съд “в противоречие със закона приема, че ремонт на едноетажната сграда не е необходим, тъй като от фактическа страна се установява, че едноетажната сграда е конструктивно компрометирана, наклонена е, и без конструктивно укрепване ще падне”.

Цитира се съдебна практика, която обаче била неотносима към настоящия случай именно с оглед на установеното състояние на сградата, на която ищецът иска да му бъде даден достъп за извършване на ремонт. Поради това обжалваното решение не било постановено в нарушение на цитираната практика на ВКС.

Причината в обжалваното решение да бъде отхвърлен искът по чл.51 от ЗС по отношение на едноетажната жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.2 била, че ремонтът на тази сграда не е просто не е необходим, а че е нецелесъобразен (ненужен/невъзможен), че тази сграда не подлежи на ремонт във вида и в състоянието, установени от вещото лице.

Следователно не били налице и законови основаня за ограничаване на правото на собственост на собственика на съседния поземлен имот.

Впрочем самият ищец, сега въззивник по насрещната въззивна жалба, не бил оспорил заключението на СТЕ, нито направените от вещото лице констатации. Не били въведени някакви различни фактически твърдения, различни от установените от вещото лице и правилно възприети от първоинстанционния съд.

В самата насрещна въззивна жалба М. В. П. изпадал в противоречие, защото от една страна твърдял, че съдът бил приложил неправилно закона, като не бил разрешил достъп за извършване на ремонт на една неподлежаща на ремонт сграда (с компрометирана конструкция, с наклонена стена, без стрехи и със стичаща се по стената вода), а от друга страна твърдял, че “след постановяване на съдебното решение, на едноетажната постройка е извършен ремонт, като сградата не е компрометирана и покрива е поправен. Сградата е съхранена, може да се ползва и обитава, поради което измазването на стената е възможно и необходимо. ”

По този начин самият жалбоподател признавал, че действително не е можело (както правилно посочил и първоинстанционният съд в обжалваното решение) да се извърши ремонт на едноетажната постройка във вида и в състоянието, в което тя е била към датата на последното съдебно заседание по гр.д.74/2024 г. на РС-К., следователно не са били налице основания да се задължава ответника да дава достъп на ищеца.

По този начин в насрещната въззивна жалба косвено се потвърждавала правилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд.

Поради изложеното се поддържа,че при постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната с насрещната въззивна жалба част не е допуснато нарушение на материалния закон.

3. По отношение на твърденията в насрещната въззивна жалба за новонастъпили обстоятелства.

Действително след постановяване на съдебното решение настъпили нови обстоятелства. Те обаче не били изложени правилно в насрещната въззивна жалба.

Оспорват се твърденията на М. В. П., че е направен ремонт на съществуваща постройка.

В действителност бил извършен изцяло нов, незаконен строеж.

Сграда с идентификатор 40525.701.468.2 е представлявала навес, а на неговото място след постановяване на съдебното решение били изливани стоманобетонови плочи и колони, изградени били нови стени, затваряно било помещение. По този начин била изградена изцяло нова постройка като вид, конструкция и предназначение.

Тази нова постройка обаче била изградена в нарушение на правилата на ЗУТ.

Ответникът като съсед на строеж, който се извършва по регулационната линия и имотна граница между двата имота, не бил давал съгласие за такъв строеж. Не му било известно да има издадено разрешение за строеж, издадено от Община К. нито за нов строеж, нито за преустройство или реконструкция.

Строежът представлявал нова сграда, различна от съществувалата.

Ответникът бил подал Заявление до Община К. и до РДНСК - В.. Заявленията са били подадени с входящи номера съответно с вх .№ 3 02- 5480 от 16.04.2025 г .до Община К. и с вх.№ 110 от 17.04.2025 г. до РДНСК- В..

До настоящия момент нямало отговор от сезираните институции, които имат правомощия във връзка с контрола по строителството.

4. Искът по чл.51 от ЗС по отношение на сграда с идентификатор 40525.701.468.2 бил неоснователен.

В момента вече не съществувала постройката, обозначена като сграда с идентификатор 40525.701.468.2 по КККР на гр.К.. На място бил изграден нов строеж на регулационната линия между двата имота, без съгласието на ответника, в нарушение на строителните правила и норми. Поради това строежът бил незаконен. Той подлежал на премахване, а не на ремонт.

Поддържат се всички възражения, вкл.относно нередовността на исковата молба, в която не е конкретизиран ясно ремонтът, който ищецът иска да извърши - с мазилка или с поставяне на топлоизолация. Моля се да бъде задължен ищеца да уточни иска си, защото това било необходимо с оглед на защитата на ответника по иска, за да бъде очертан правилно предметът на делото и да може да бъде взето законосъобразно решение от съда с оглед на направеното искане.

Без яснота по исканията на ищеца не можело да стане ясно и дали може да се постигне споразумение между страните по делото.

Твърди си ,че искането на ищеца да му бъде даден достъп до имота на ответника, за да прави каквото си иска в него, включително да усвоява част от имота на ответника (какъвто щял да бъде резултатът, ако ищецът постави топлоизолация, която ще заема част от площта на имота на ответника), не се основавало на закона, не било свързано с легитимен правен интерес. Следователно не можело да намира защита от съда, а предявеният иск следвало да бъде отхвърлен.

5. Доказателствени искания.

5.1. Поради гореизложеното и за установяване на новонастъпили обстоятелства, от значение за решението на настоящото дело се иска да бъдат изискани от третите - неучастващи в делото лица - Община К. и РДНСК-В. и приложени като писмени доказателства по делото:

5.1.1. Административната преписка по заявление с вх .№ 3 02- 5480 от 16.04.2025г от Община К. и 5.1.2. Административната преписка по заявление с вх.№ 110 от 17.04.2025г. от РДНСК- В.

Иска се да бъде поставена допълнителна задача на СТЕ : вещото лице, след като извърши оглед на място, запознае се с наличните в Община К. документи за строежа на регулационната линия между ПИ и ПИ през април 2025г. (ако има такива), да отговори на въпроса: сега съществуващата постройка на регулационната линия между имотите на страните идентична ли е с постройката, обозначена по КККР като Сграда с идентификатор 40525.701.468.2 и същата представлява ли законна постройка или е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ?

Претендират се направените разноски във връзка с въззивното обжалване. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати адвокатски хонорар по правилата на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата за изготвянето на отговора на настоящата насрещна въззивна жалба и за процесуалното представителство пред Окръжен съд-В..

ПОДАДЕНА Е И ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ВХ.№1163/18.06.2025 Г. ОТ Ж. В. И. с адрес: гр.К., ул. •••••, чрез адвокат С. И. Ц. – САК със служебен адрес: гр.С.••••, тел.••••• Съдебен адрес за призоваване: гр.С.•••• срещу Решение №37 от 08.05.2025г. по гр.д. 74/2024 г. на Районен сьд-К. ,в която се „отхвърля молбата на Ж. В. И. с вх. 636/28.03.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решението по делото от 20.02.2025 г. (погрешно изписана в обжалваното решение като 2015 г.) като диспозитивът на решението в частта, в която ответникът е осъден да даде достъп до имота си за извършване на ремонт на двуетажната къща на ищеца, се допълни, като след думата ремонт се запише “само с мазилка, без поставяне на топлоизолация”.

Обжалва се решението в посочената част като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано.

Подадена била въззивна жалба срещу решението по делото от 20.02.2025г., която се поддържа.

Независимо от това се обжалва Решение № 37 от 08.05.2025 г. по гр.д.74/2024 г. на Районен съд - К. състав в частта, в която се „отхвърля молбата на Ж. В. И. с вх. 636/28.03.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по делото от 20.02.2025г., като се поддържа,че ако молбата за поправка на очевидна фактическа грешка бъде уважена , то ще се внесе яснота в отношенията между страните, ще стане ясна волята на съда и съответно страните ще могат да вземат решение и за по-нататъшните си действия в процеса.

В случая съдът неправилно бил приел молбата с вх.И 636/28.03.2025 г. за недопустима, защото само ищецът можел да иска допълване на решението.

Иска се да се вземе предвид, че молбата не е за допълване на решението, каквато молба трябва да съдържа твърдения за това, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца и съответно да се иска произнасяне от страна на съда по иск или част от иск на ищеца, по която съдът не се е произнесъл.В случая нямало подобни твърдения в молбата.В молбата се сочело само, че от решението не става ясно как съдът е решил спора между страните.

Съдът трябвало да се произнесе по искането за ремонт по такъв начин, по който го е заявил ищецът. В случая в исковата молба се заявявало, а и в хода на делото се установило, че няма спор между страните за ремонт с мазилка, а за искания от ищеца ремонт с топлоизолация (саниране), както ясно било заявено в исковата молба и както неколкократно и пределно ясно било заявено при разглеждане на делото в откритите съдебни заседания.

В мотивите на решението била обсъждана разликата между двата ремонта и това, че ремонтът с топлоизолация ще наруши по недопустим начин правото на собственост на ответника , но ремонт с мазилка бил допустим.

Поради това счита за несъответствие между мотивите на решението и диспозитива на решението от 20.02.2025 г. неуточняването за какъв ремонт трябва да даде достъп ответника по делото.

Това несъответствие между формираните и ясно изразени мотиви решението и диспозитива на същото можело да се преодолее именно чрез поправка на очевидна фактическа грешка.

Ако съдът обаче е считал, че не са налице основания за поправка на ОФГ в случая, то е следвало да приеме с оглед на съдържанието на молбата, че тя представлява искане за тълкуване на решението и съответно да тълкува решението си и да изясни за какъв „ремонт“ задължава ответника да даде достъп.

С оглед на изложено се моли да се отмени Решение N 37 от 08.05.2025г. по гр.д.74/2024г. на Районен съд - К. в обжалваната му част и вместо него да се постановите друго, с което да се допусне исканата с молба вх. №636/28.03.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решението по делото от 20.02.2025г. , а ако се счетете молбата за искане за тълкуване на Решението по делото от 20.02.2025 г. ,то да се извърши тълкуване на същото.

В с.з. страните поддържа своите становища .

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Предявени са пред Районен съд-К. искове с правно основание чл.51 и чл.52 от Закона за собствеността (ЗС) от М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр. С.•••••• против Ж. В. И. от гр. К. ••••• за разрешение да се отсекат дървета, намиращи се в имот на ответника в гр.К. ••••• с идентификатор 40525.701.469 до границата между този имот и имота на ищеца в гр.К. ••••• с идентификатор 40525.701.468, тъй като тази растителност пречи да се извърши ремонт на сграда на ищеца, чиято стена е на границата между имотите.Иска се да се даде разрешение да влязат работници, наети от ищеца ,в имота на ответника, за да се извърши ремонт и саниране на стените на сградите, които са на границата между двата имота.

В съдебно заседание ищецът излага, че стената на сградата в неговия имот е на калкан и силно е компрометирана - мазилката е паднала и стената е напукана и според вещото лице ремонтът е необходим и единствен начин за достъп до стената за ремонт е през имота на ответника.

Иска се да се даде разрешение за достъп до имота за извършване на ремонт и саниране на стените на сградата на ищеца.

Твърди се също, че в имота на ответника, до границата с имота на ищеца има храсти леска и булчин венец, които са на 30-40 см. от оградата и следва да бъдат премахнати от ответника или от ищеца, за да може да се работи.

Моли за присъждане и на разноските.

От ответника е подаден отговор на исковата молба, в който се оспорват исковете по основателност с аргументите, че няма дървета в близост до границата между имотите на страните. Не било доказано, че в имота на ответника има растителност, която пречи на ползването на съседния имот, а освен това се изисква това да са дървета, а не храсти.

По отношение иска за достъп през имота на ответника не било доказано, че ремонтът е необходим и че без ремонта няма да може да бъде използвана сградата по предназначение. Поставянето на изолация би довело до отчуждаване на част от въздушното пространство на ответника. Поради това искът бел неоснователен.

По отношение на пристройката се поддържа,че искът също е неоснователен с оглед заключението на вещото лице, че тази пристройка е с компрометирана конструкция и че никакъв ремонт не може да допринесе за стабилизирането и.

Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА ПО ДЕЛОТО СЕ УСТАНОВЯВА ,че

ищецът е съсобственик на имот в К. ••••• с идентификатор 40525.701.468. Имотът е дворно място с площ 746 кв.м. и в него има еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ 75 кв.м. с идентификатор 40525.701.468.1, и еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ 44 кв.м. с идентификатор 40525.701.468.2, които са разположени на границата му със съседния имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, като стените на тези две сгради са на самата граница.

Ответникът е собственик на имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••.

По делото е назначена ЛЕСОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,

изготвена от инж. В. С. М., притежаващ удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика № 7850/2012 г., издаден от ИАГ гр. София и сертификат № 820100129/2012 г. за оценителска правоспособност на поземлени имоти в горски територии, издаден от Камара на независимите оценители в България.

В.л.М. дава заключение,че растенията в имота на ответника са разположени на границата между двата имота на разстояние от 20 до 50 см. от стената на сградата. В състава им влизат: дървовиден хибискус, люляк, махония, булчински венец, леска. Всичките растения представляват декоративни храсти /с изключение на леската/, които в зависимост от отглеждането и подрязването могат да добият и форма на малко дърво. Височината им в случая варира от 50 см. до 2 м. и диаметър 4-6 см.

По делото пред Районен съд-К. е назначена СЪДЕБНО-

ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,изпълнена от М. Б. И. .

Вещото лице И. е извършила оглед на място на 14.12.2024 г. в присъствието на ответника Ж. В. И. на имот - дворно място в гр. К., ул. „П.Р. Славейков“ № 4 и направило замервания на външните стени на сградите, находящи се и образуващи граница между имота на ищеца и ответника. Достъпът до имота бил осигурен от ответника Ж. В. И..

При огледа на имота вещото лице установило следното:

Сградите, находящи се на границата между имотите на ищеца и ответника са:

1. Двуетажна жилищна сграда, която е в добро общо състояние. Калканната стена, която е на границата на имота на ответника е изградена от единични керамични тухли с размери на стената - ширина 12,00 м. и приблизителна височина до кота било 9,00 м. Общата приблизителна площ на стената е 78,00 кв.м. Към момента на огледа стената е с опадала /липсваща/ мазилка и тухлената зидария е видима.

2. Паянтовата постройка на границата на имота е едноетажна е височина 3,50 м. на дългата страна и 2,10 м. в края на късата страна. Границата на тази постройка откъм имота ответника е Г-образна, като размерът на дългата страна е 11,00 м. и на късата - 4,20 м. или общо границата между двата имота, определени от тази сграда е 15,20 м. Общата площ на стената, граница между двата имота е 50,30 кв.м. Стената е изпълнена от каменна зидария до към 5-60 см. и тухлена зидария от единични керамични тухли нагоре. Към момента на огледа състоянието на стената не е добро. Има видими мокри петна, които са в следствие на падналите в последните няколко седмици дъждове, както и видимо лошото състояние на покрива на сградата. В конструктивно отношение състоянието на стената също не е добро — има видими пукнатини в тухлената зидария, както и във връзките между каменната и тухлената зидария.

Според вещото лице за подобряване състоянието и запазване целостта на стените на сградите, оформящи границата между имотите на ищеца и ответника е необходимо следното:

1. Двуетажна жилищна сграда - необходимо е видимата тухлена зидария да се покрие /измаже/ с варо-циментова мазилка, шпаклова и боядиса с фасадна боя. Общата средна дебелина на този начин на обработка на стената е 4-5 см. За подобряване на топлотехническите характеристики на сградата и по желания на собственика може да се положи топлоизолационна система от ЕРS, която принципно се състои от полагане на експандиран полистирен /стериопор/ с желаната от собственика дебелина /оптималната дебелина за региона е 8,00 см./, дюбелиране на същия, полагане на стъклофибърна мрежа за топлоизолация, шпакловка със строително лепило, полагане на шпакловка с готова шпакловъчна смес за външно приложение и полагане на финишно покритие - фасадна боя или минерална мазилка. В този случаи дебелината на покритието на стената ще бъде около 13 см. /при дебелина на ЕРS 8,00см./

2. Едноетажна паянтова постройка - за запазване целостта и здравината на тази сграда според вещото лице И. е необходимо конструктивно укрепване, което да се извърши по предписание на строителен инженерконструктор. След укрепването е необходимо стената да се измаже с вароциментова мазилка, шпаклова и боядиса с фасадна боя, като общата средна дебелина на този начин на обработка на стената е 4-5 см. За подобряване на топло-техническите характеристики на сградата и по желание на собственика може да се положи топлоизолационна система по описаната за двуетажната сграда технология.

След извършване на описаните по -горе СМР според вещото лице ще се увеличи дебелината на стените на ищеца и ще се отнеме площ от имота на ответника, както следва:

1. При изпълнение на варо-циментова мазилка:

-За двуетажна жилищна сграда - 12,00м. х 0,05м. = 0.60 кв.м.

-За едноетажна паянтова постройка - 15,20м. х 0,05м. = 0.76 кв.м.

ОБЩО ЗА ИМОТА -1,36 кв.м.

2. При изпълнение на топлоизолационна система с ЕРS 8см.:

-за двуетажна жилищна сграда - 12,00 м. х 0,13 м. = 1,56 кв.м.

• за едноетажна паянтова постройка - 15,20 м. х 0,13 м. = 1,98 кв.м.или общо за имота 3,54 кв.м.

Според вещото лице извършването на по-горе описаните строителноремонтни дейности е невъзможно без преминаване и ползване имота на ответника. За полагане на мазилките и евентуално топлоизолационната система е необходимо монтирането на строително скеле и осигуряване на пространство /пътека/ за движение на работниците и доставка на строителни материали. Минималната ширина на площта, която е необходима за монтаж на скелето и пътеката а преминаване е общо около 1,50 м.

Общата площ за осигуряване на достъп за извършване на СМР за двуетажната сграда и паянтовата постройка според вещото лице е около 40,80 кв.м.

ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД-В. Е ДЕПОЗИРАНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТ

в.л.М. Б. И..

На 17.01.2026 г. в.л. И. посетила ПИ 40525.701.469 и ПИ 40525.701.468 и построените в него сгради с идентификатори 40525.701.468.1 и 40525.701.468.2, като направила частичен оглед и частични замервания в сградите, находящи се и образуващи граница между имота на ищеца и ответника. Достъпът до имотите бил осигурен от ответника Ж. В. И. и огледът бил извършен в присъствието на адв. И. Д..

При огледа на имота в.л.установило следното:

Сградите, находящи се на границата между имотите на ищеца и ответника са:

1.Двуетажна жилищна сграда, която е в добро общо състояние. Калканната стена, която е на границата между имотите на ищеца и ответника, е изградена от единични керамични тухли Към момента на огледа стената е с частично опадала /липсваща/ мазилка и тухлената зидария е видима.

2.Едноетажната постройка на границата на имота е изпълнена от каменна зидария до към 50-60 см., тухлена зидария от единични керамични тухли и керамични блокове. Към момента на огледа тухлената зидария на стената е видима, без покритие от мазилка.

В.л.И. дава заключение ,че към момента на огледа двуетажната жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1 е в много добро видимо състояние. Сградата е масивна с покрив от дървена покривна конструкция и покривна покривка от керамични керемиди. Трите фасади, които „гледат“ към имота на ответника са санирани и измазани с минерална мазилка. Калканната стена, която е разположена на имотната граница, е изградена от единични тухли на варов разтвор. Предполага се, че в миналото калканът е бил измазан изцяло с варо-циментова мазилка. Към момента на огледа мазилката на места липсва и се виждат тухлите, в останалата част, където има мазилка ,същата е компрометирана-подкожушена и/или оронена.

Към момента на огледа едноетажната постройка с идентификатор 40525.701.468.2, находяща се на имотната граница, е в добро състояние. Същата е ремонтирана. Покривната конструкция е дървена с покривна покривка от керемиди. Стената откъм двора на ищеца е иззидана с керамични тухли. Върху тях не е положена мазилка или друго покритие.

Според вещото лице за защита от атмосферните влияния на тухлената зидария, подобряване на топлоизолационните качества на сградите и придобиване на по-добър естетически вид на стените /калканите/ на двете сгради, находящи се на имотната граница между ПИ 40525.701.469 и ПИ 40525.701.468 е необходимо същите да бъдат покрити /измазани/ с вароциментова мазилка или да бъде положена топлоизолационна система от ЕРS.

Според в.л.преди започване на дейностите по изпълнение на строително-ремонтните дейности е необходимо да бъде направена среща между собствениците на имоти /или техни представители/ с идентификатори 40525.701.469 и 40525.701.468. на която да бъдат уточнени на място начините за осигуряване на безопасност на работната площадка. Необходимо е да бъдат уточнени и начините за запазване целостта на преминаващите в близост кабели и/или други комуникации, начините за опазване на съществуващите растения в зоната на работната площадка и отстраняване на части от металната конструкция /асмалък/ захваната в стената на сградата.

Вещото лице дава заключение ,че строително-монтажните работи (СМР )при полагане на топлоизолационна система със стиропор /експандиран полистирен-ЕРS/ с дебелина 10 см.са следните :

1. Монтаж на строително скеле;

2. Подготовка на стените - сваляне /изстъргване/ на съществуващата компрометирана мазилка, почистване от прах, при нужда измиване на повърхностите;

3. Запълване на пукнатини /каверни/ със строителен разтвор;

4. Проверка за равнинност, евентуално подравняване на основата;

5. Полагане /залепване/ на плочите отдолу нагоре с разминаване на фугите върху стените с помощта на строително лепило;

6. Пробиване и дюбелиране на топлоизолационните плоскости;

7. Шпакловка със строително лепило и полагане на стъклофибърна мрежа;

8. Шпакловка с готова шпакловъчна смес за външно приложение;

9. Грундиране;

10. Полагане на финишно покритие - декоративна мазилка или фасадна боя;

11. Демонтаж на строителното скеле;

12. Извозване на строителните отпадъци, почистване и възстановяване на засегнатите пространства.

Материалите, необходими за изпълнение на топлоизолационна

система по външни тухлени стени според вещото лице са :

1. Строително скеле /скелето е за многократна употреба и се монтира и демонтира на място/.

2. Цимент и пясък за направа на циментов разтвор за запълване на пукнатини.

3. Стиропор /ЕРS/ с дебелина 10 см.

4. Дюбели за топлоизолация.

5. Строително лепило /лепилна шпакловъчна смес/.

6. Стъклофибърна мрежа.

7. Готова шпакловъчна смес за външно приложение.

8. Строителен грунд за заздравяване на основата.

9. Минерална мазилка или фасадна боя /фасаген/.

За изпълнение на по-горе изброените видове СМР за монтаж на топлоизолационна система по калканните стени на двете сгради с идентификатори 40525.701.468.1 и 40525.701.468.2, предвид технологията за изпълнение, площта за саниране от около 130 км.м. и височината на сградите са необходими според вещото лице 20 работни дни, като в работния процес участват двама работника - един квалифициран работник и един общ работник.

За извършване на дейностите по саниране на калканните стени /полагане на топлоизолационна система/ оптималните температури са: минимални нощни температури над +5°С и максималните дневни температури до +35°С.

За нормалното протичане на работния процес и спазване на технологията за изпълнение на топлоизолационната система е необходимо времето да е сухо, без валежи, мъгли, силен вятър и други неблагоприятни атмосферни условия.

Според вещото лице СМР при полагане на варо-циментова мазилка ремонтните дейности са :

1. Монтаж на строително скеле;

2. Подготовка на стените - сваляне /изстъргване/ на съществуващата компрометирана мазилка, почистване от прах, при нужда измиване на повърхностите;

3. Запълване на пукнатини /каверни/ със строителен разтвор;

4. Шприцоване на основата с циментов разтвор;

5. Направа на водещи ивици „майки“ за осигуряване на равнинност и дебелина;

6. Нанасяне на варо-циментовата мазилка, изравняване и заглаждане;

7. Шпакловка с готова шпакловъчна смес за външно приложение;

8. Грундиране;

9. Нанасяне на финишно покритие - минерална мазилка или фасадна боя /фасаген/;

10. Демонтаж на строително скеле;

11. Извозване на строителните отпадъци, почистване и възстановяване на засегнатите пространства.

Материалите, необходими за изпълнение варо-циментова мазилка по външни тухлени стени според вещото лице са :

1. Строително скеле /скелето е за многократна употреба и се монтира и демонтира на място/;

2. Цимент и пясък за направа на циментов разтвор за запълване на пукнатини и шприцоване, както и цимент за добавяне към варовия разтвор;

3. Варов разтвор за мазилки, доставен от варов възел;

4. Готова шпакловъчна смес за външно приложение;

5. Строителен грунд за заздравяване на основата;

6. Минерална мазилка или фасадна боя /фасаген/.

За изпълнение на по-горе изброените видове СМР за изпълнение на варо-циментова мазилка по калканните стени на двете сгради с идентификатори 40525.701.468.1 и 40525.701.468.2, предвид технологията за изпълнение, площта за измазване от около 130 кв.м. и височината на сградите са необходими 25 работни дни, като в работния процес участват двама работника - един квалифициран работник и един общ работник.

За извършване на дейностите по измазване с варо-циментова мазилка оптималните температури са: минимални нощни температури над +5°С и максималните дневни температури до +35°С.

За нормалното протичане на работния процес и спазване на технологията за изпълнение на варо-циментовата мазилка е необходимо времето да е сухо, без валежи, мъгли, силен вятър и други неблагоприятни атмосферни условия.

На въпроса за извършване на ремонтните дейности чрез топлоизолация или измазване на външните стени на двуетажна масивна жилищна сграда и едноетажна постройка, находящи се в имот с идентификатор 40525.701.468, необходимо ли е да се влезе в имота на ответника с идентификатор 40525.701.469 вещото лице дава отговор,че сгради с идентификатори 40525.701.468.1 и 40525.701.468.2 се намират на имотната граница между ПИ 40525.701.469 и ПИ 40525.701.468, която съвпада регулационната линия и се явяват калканни стени към имота на ищеца. По тази причина собствениците на ПИ 40525.701.468 нямат достъп от своя имот до калканните стени на сгради с идентификатори 40525.701.468.1 и 40525.701.468.2.

В.л.прави извод,че извършването на по-горе описаните строителноремонтни дейности е невъзможно без преминаване и ползване имота на ищеца. За полагане на мазилките или топлоизолационната система е необходимо монтирането на строително скеле и осигуряване на пространство /пътека/ за движение на работниците и доставка на строителни материали. Оптималната ширина на площта, която е необходима за монтаж на скелето и пътеката за преминаване е общо около 1,50 м.

При направения оглед на жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1 в.л.И. установила, че същата се състои от два жилищни етажа и подпокривно пространство. Светлата височина на първия жилищен етаж е 2,60 м., а светлата височина на втория жилищен етаж е 2,23 м. Светлата височина на подпокривното пространство в най-високата си точка е 2,63 м.

Съгласно писмо с изх. №П 02-37751/09.12.2025 г. на Община К. за изградените в ПИ 40525.701.468 по КККР на гр. К. няма запазени строителни книжа и разрешения за строеж за сгради с идентификатори 40525.701.468.1 - двуетажна жилищна сграда и 40525.702.468.2-едноетажна сграда. Видно от стар Регулационен и Кадастрален план на гр. К., одобрен през 1959 г. горепосочените сгради са нанесени в кадастралната карта на гр. К., което според в.л. води към факта, че сградите са построени преди 1959 г.

Съгласно действащия ОУП на гр. К., одобрен с Решение

№304/29.10.2018 г. на Общински съвет-К. ПИ 40525.701.469 и ПИ 40525.701.468 попадат в жилищна територия /устройствена зона/ с преобладаваща малка височина, плътност и интензивност на застрояването. Застрояването е ниско с височина на кота корниз 10 м. Във височината на сградата не се включва височината на подпокривното пространство.

При направения оглед на сграда с идентификатор 40525.701.468.2 в.л.И. установила, че същата едноетажна с височина на калкана 3,45 м. Същата е изградена от тухлена зидария и покрита с керемиди.

Съгласно писмо с изх. №П 02-37751/09.12.2025 г. на Община К. за изградените в ПИ 40525.701.468 по КККР на гр. К. няма запазени строителни книжа и разрешения за строеж за сгради е идентификатори 40525.701.468.1 - двуетажна жилищна сграда и 40525.702.468.2-едноетажна сграда. Видно от стар Регулационен и Кадастрален план на гр. К., одобрен през 1959 г. горепосочените сгради са нанесени в кадастралната карта на гр. К., което води към факта, че сградите са построени преди 1959 г.

Фактическата обстановка по делото се установява от заключенията на вещите лица и от писмените доказателства - Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95 том I нот дело № 53/2010 г. от 29.03.2010 г. на нотариус Баракова с район района на Районен съд К.; удостоверение за наследници на М.Т. С., както и от скицата от АГКК, от които се доказва, че ищецът е съсобственик на имот в гр.К. ••••• с идентификатор 40525.701.468. От скицата за имота се вижда, че в имота има две сгради, които се намират на границата със съседния имот, който е с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••.

От скица от АГКК се установява и че ответникът е собственик на имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, като в скицата е посочен като документ за собственост Нотариален акт № 163 том 8 рег.№ 1950 нот. дело № 270/2023г от 21.08.2023 г., предоставен от Служба по вписванията гр. К.. Този нотариален акт не е представен по делото, но не е спорно между страните, че ответникът е собственика на този имот.

Окръжен съд-В. изцяло кредитира заключенията на двете вещи лица пред Районен съд-В. и пред Окръжен съд-В. ,тъй като те са професионално изготвени ,последователни ,не съдържат вътрешни противоречия и отговарят убедително на поставените въпроси .Страните по същество не оспорват заключенията на вещите лица и установената фактическа обстановка ,а спорят единствено относно приложимия закон.

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА Ж. В. И.

Депозираната въззивна жалба е недопустима ,тъй като се обжалва съдебното решение в част ,която всъщност не е постановена-обжалването е „евентуално“ и само в случай ,че се приеме ,че санирането следва да стане чрез топлоизолация.

С решение №15/20.02.2025 г. по гр.д.№20241330100074 на Районен съд- К. по описа за 2024 г. е ОСЪДЕН Ж. В. И. ЕГН •••••••••• от гр. К. ул. •••••, на основание чл.51 Закона за собствеността ДА ПРЕДОСТАВИ ДОСТЪП на М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр. С.•••••• в собствения си имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, чрез наети от ищеца лица за извършване ремонт на външна стена на „двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1“, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К. •••••, за срок от 20 дни, като не се счита времето, през което има валежи, за период след 15 април, когато нощните температури са над нула градуса по Целзий, а дневните температури са над 15 градуса по Целзий.

В мотивите на решението съдът ясно е посочил какво разбира под „ремонт“ ,като е посочил следното :

„Относно възражението, че една топлоизолация ще отнеме от пространството на ответника съдът посочва, че никъде ищеца не е посочил, че ще прави топлоизолация, нито с каква дебелина и т.н. В исковата молба говори за саниране. Но саниране не означава топлоизолация въпреки, че в обществото се шири мнението, че топлоизолирането на сграда е саниране. Саниране означава заздравяване и именно такъв ремонт се иска за заздравяване. Измазването на стената на къщата, както е било правено и преди ще доведе до саниране на тази стена и няма да отнеме от въздушното пространство на ответника. Освен това съдът няма как да проконтролира какъв ремонт ще прави ищеца.“

Районният съд ясно е посочил в своите т.н.“решителни мотиви“ ,че под „ремонт“ разбира не поставяне на топлоизолация,а само измазване на стената на къщата .Ако ищецът М. В. П. е считал,че в исковата молба е поискал поставяне на топлоизолация,а искът не е уважен,то той е имал правен интерес да обжалва решението в тази му част .Той обаче не е сторил това ,тъй като в подадената въззивна жалба оспорва единствено отказа на съда да осъди ответника ДА ПРЕДОСТАВИ на ищеца ДОСТЪП в имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, за извършване ремонт на външна стена на едноетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.2 в К. •••••.Във въззивната жалба на М. В. П. категорично по никакъв начин не се оспорва решението в частта ,в която е ОСЪДЕН Ж. В. И. ЕГН •••••••••• от гр. К. ул. •••••, на основание чл.51 Закона за собствеността ДА ПРЕДОСТАВИ ДОСТЪП на М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр. С.•••••• в собствения си имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, чрез наети от ищеца лица за извършване ремонт на външна стена на „двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1“, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К. •••••, за срок от 20 дни, като не се счита времето, през което има валежи, за период след 15 април, когато нощните температури са над нула градуса по Целзий, а дневните температури са над 15 градуса по Целзий.

Във въззивната жалба на М. В. П. не се сочи никъде ,че волята на ищеца е била да се постави топлоизолация ,а не само мазилка .Решението в тази му част е влязло в законна сила и не подлежи на обжалване .Абсолютно недопустимо е в хода на въззивното производство да се уточнява петитума на иска поради наличието на влязло в сила решение по този въпрос .

В обобщение следва да се каже ,че районният съд е постановил ремонтът на двуетажната жилищна сграда да се извърши само чрез поставяне на мазилка ,без топлоизолация ,решението в тази му част като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на въззивен контрол .

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАСРЕЩНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА НА М. В.

П.

С насрещната въззивна жалба се оспорва отказа на съда да осъди ответника ДА ПРЕДОСТАВИ на ищеца ДОСТЪП в имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, за извършване ремонт на външна стена на едноетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468 в К. •••••.Съдът е отхвърлил иска с довода ,че: „Не се доказа, че е необходим ремонт на едноетажната сграда с идентификатор 40525.701.468.2. Дори ,напротив ,установи се, че тази сграда е нестабилна и не е целесъобразно да и се прави ремонт, тъй като стената по границата е наклонена и покрива няма стреха, а водата се стича по наклонената стена.“

Казано накратко ,Съдът е приел ,че ремонт на част от една сграда е необходим само ако се ремонтира сградата изцяло ,а не отчасти .

Отказът е незаконосъобразен .

Разпоредбата на чл. 51 ЗС създава задължение на собственика на един имот да предостави достъп до него, след като е необходимо да се мине през този имот за да се свърши работата в друг. Не следва ремонтът да е наложителен или необходим. Задължението за предоставяне на достъп за извършването на работи в един възниква, когато собственикът на другия имот узнае за необходимостта в първия имот да бъдат извършени определени работи. Естеството на работите трябва да е свързано с обикновеното ползване на първия имот според неговото предназначение, а необходимостта е налице не само когато е невъзможно работата да бъде извършена без осигуряването на достъп, но и когато чрез осигуряването на достъп тя би се извършила полесно, по-добре и/или по-ефективно, а ако това причини повреди, те подлежат обезщетяване.

Районният съд отхвърлил иска с мотива ,че не се е доказало ,че е необходим ремонт на едноетажната сграда с идентификатор 40525.701.468.2 – дори напротив, установило се, че тази сграда е нестабилна и не е целесъобразно да й се прави ремонт, тъй като стената по границата е наклонена и покрива няма стреха, а водата се стича по наклонената стена.

Изводът на Районния съд е незаконосъобразен ,тъй като ремонт на една сграда следва да се прави винаги ,когато е необходим .Лошото състояние на сградата предполага ремонт ,а не прави последния излишен ,до какъвто извод е стигнал районният съд.Горният извод се налага и от разпоредбата на Чл.169 ал.1 ЗУТ ,която предвижда ,че строежите следва да бъдат устойчиви и безопасни при експлоатация.

С оглед на горното Ж. В. И. ЕГН •••••••••• от гр. К. ул. ••••• на основание чл.51 Закона за собствеността следва да бъде осъден ДА ПРЕДОСТАВИ ДОСТЪП на М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр. С.•••••• в собствения си имот с идентификатор 40525.701.469 в гр.К. •••••, чрез наети от ищеца лица за извършване ремонт чрез полагане на топлоизолация на външна стена на едноетажна жилищна сграда с идентификатор

40525.701.468.2, намираща се в имот с идентификатор 40525.701.468 в К. •••••, за срок от 20 дни, като не се счита времето, през което има валежи, за период след 15 април, когато нощните температури са над нула градуса по Целзий, а дневните температури са над 15 градуса по Целзий.

Съдът счита ,че посоченият срок ще е достатъчен за извършване на ремонта.

При постановяване на решението следва да се вземе предвид особеността на казуса – ремонтира се имот на ищеца ,но ефектът на ремонта ще бъде дори в по-голяма полза за ответника ,тъй като поради разположението на двете сгради на калкан ремонтираните стени ще бъдат видни само от имота на ответника ,а не и на ищеца ,т.е. ремонтът ще доведе до значително подобряване на естетическото въздействие на стените спрямо имота на ответника Ж. И..

Окръжен съд-В. намира за безспорно ,че ищецът е поискал ремонтът да се извърши чрез топлоизолация ,а не само чрез поставяне на мазилка.Това е видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца адв.Б.В. в с.з.на 11.11.2024 г. (л.67 от делото),където по реда на Чл.143 ГПК той е направил изрично уточнение ,че „желаем саниране и изолация“ .Същото твърдение е поддържано и от процесуалния представител на ищеца М. П. пред въззивната инстанция.

Районният съд е отхвърлил иска по отношение на тази сграда на посочените по-горе основания и изобщо не е разглеждал въпроса дали сградата може да се ремонтира чрез топлоизолация или само чрез поставяне на мазилка ,поради което въззивната инстанция е компетентна да се произнесе по този въпрос .

Окръжен съд-В. намира ,че ремонтът на едноетажната сграда следва да се извърши чрез поставяне на топлоизолация поради следното :

Проектирането и изпълнението на топлоизолация са нормативно регламентирани изисквания при строеж на нова сграда-те са необходими, за да покрие сградата изискванията за енергийна ефективност и да получи Разрешение за ползване (Акт 16). Всички нови сгради подлежат на задължително съответствие с Наредба № РД-02-20-3 от 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради ,като Чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата предвижда ,че наредбата се прилага при проектиране, свързано с постигане на изискванията за енергийна ефективност при основно обновяване, основни ремонти, преустройства, реконструкции, надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради .Задължението произтича от разпоредбата на Чл.169 ал.1 т.6 ЗУТ ,която предвижда ,че строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите ,насочени към икономия на енергия и топлосъхранение .Законът е ясен и категоричен –при ремонт на заварени сгради топлоизолацията е не само препоръчителна ,но и задължителна .

Понятието "саниране" ,употребено в исковата молба,няма легална (законово фиксирана) дефиниция в българското законодателство и в нормативните актове то не фигурира като самостоятелен правен термин. Вместо това законите използват понятия като "енергийна ефективност" (Закон за енергийната ефективност), "основен ремонт" или "обновяване на сгради" (Закон за устройство на територията). Въпреки липсата на точна дефиниция в правния мир, в строителната практика и различните програми за финансиране (напр. Националната програма за енергийна ефективност) понятието "саниране" обхваща комплекс от мерки:

1/Подобряване на топлинните характеристики чрез външна топлоизолация.

2/Подмяна на дограма.

3/Изолация на покриви и подови конструкции.

В българското законодателства има стотици нормативни актове ,в които понятието „саниране“ е употребено именно в горния смисъл,напр.в раздел V т.1 б“б“ от Решение № 205 на МС от 25.03.2005 г. за одобряване на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради .

С оглед на горното решението в тази му част следва да бъде отменено и постановено друго ,с което да се уважи предявения иск.

По делото се установи по безспорен начин ,че след постановяването на решението на районния съд ищецът е извършил основен ремонт на своята едноетажна сграда .Законността на извършените ремонти не е предмет на делото ,въззивната инстанция не разполага и с правото да преценява дали постройката е законна или не –законността на постройката се преценява по установения за това ред в ЗУТ и евентуално след това спорът може да бъде разгледан по реда на административното правораздаване.По делото не са представени каквито и да било писмени доказателства относно незаконността на постройката.Наличната по делото информация (писмо изх.№П-02- 37751/09.12.2025 г.на Главния архитект на Община К. –л.120 от делото ) сочи на търпим строеж по смисъла на §16 ПР ЗУТ с оглед на факта ,че сградата е построена преди 1959 г.

Жалбата на М. В. П. срещу Решение № 23/26.03.2025 г. на РС - К., постановено по гр. д. № 74/2024 г., с което съда допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 15 от 20.02.2025 г. по настоящето дело, като втората част от диспозитива на страница 9 от решението, втория абзац, ред шести, след думите „външна стена на” думите „двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.1” се четат така: "едноетажна жилищна сграда с идентификатор 40525.701.468.2” Е НЕОСНОВАТЕЛНА .Жалбата не се поддържа пред въззивната инстанция .Същата е явно неоснователна,тъй като очевидно се касае за очевидна фактическа грешка,която е отстранена от районния съд по надлежния ред.

ПО ОТНОШЕНИЕ на Решение №37 от 08.05.2025 г. по гр.д.

20241330100074 на Районен сьд-К..

Решението следва да бъде потвърдено.

Както се посочи по-горе ,в мотивите на решението съдът ясно е посочил какво разбира под „ремонт“ ,като е посочил следното :

„Относно възражението, че една топлоизолация ще отнеме от пространството на ответника съдът посочва, че никъде ищеца не е посочил, че ще прави топлоизолация, нито с каква дебелина и т.н. В исковата молба говори за саниране. Но саниране не означава топлоизолация въпреки, че в обществото се шири мнението, че топлоизолирането на сграда е саниране. Саниране означава заздравяване и именно такъв ремонт се иска за заздравяване. Измазването на стената на къщата, както е било правено и преди ще доведе до саниране на тази стена и няма да отнеме от въздушното пространство на ответника. Освен това съдът няма как да проконтролира какъв ремонт ще прави ищеца.“ Не е налице очевидна фактическа грешка ,нито се налага тълкуване на решението ,тъй като волята на съда е ясно изразена.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото Ж. В. И. ЕГН •••••••••• от гр. К. ул. ••••• следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на М. В. П. ЕГН: •••••••••• от гр. С.•••••• направените по делото разноски пред Окръжен съд-В. :12,78 евро държавна такса за подадената въззивна жалба,депозит за вещо лице 204,52 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

Водим от горното Съдът