Решение № 414 от 5.8.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 706/2025 г.

Постъпила е искова молба от Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ гр.София, в която се сочи, че при тях с peг. индекс ••••••/•••••• г. постъпило искане за предварително съгласуване промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор •••••• в ••••••, община ••••• - частна държавна собственост, за добив на подземни богатства, съгласно Решение на Министерския съвет № 92/26.01.2017 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - бентонитови глини и зеолити oт находище „••••••“, разположено в землищата на •••••• и •••••, община ••••••, област ••••••. Сочи, че въз основа на решението на Министерския съвет на 03.05.2018г. бил сключен договор за предоставяне на концесия между министъра на енергетиката и „Евробент“ ЕООД, влязъл в сила на 10.05.2018 г.. Съгласно т.6.6 от решението на Министерския съвет, концесионерът можел да упражнява концесионната дейност само върху земя от концесионната площ, върху която придобил съответните права и след приключване на необходимите процедури за промяна на предназначението й, при условията и реда на действащото законодателство. Твърди, че поземлен имот с идентификатор •••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••, ••••••, област •••••• (стар номер ••••••) бил придобит от „ЕВРОБЕНТ“ ЕООД през 2009 г. чрез договор за замяна на недвижими имоти с № ••/••••• г., сключен с Държавна агенция по горите. Съгласно § 3, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за горите (ПЗР на ЗГ), не подлежали на промяна на предназначението по реда на този закон и не можело да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”. Сочи, че съгласно ал. 2 от същата разпоредба, ограничението по ал. 1 се прилагало и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобивала от държавата. Твърди, че по запитване на дружеството с писмо с peг. индекс ••••••/•••••• г., същото било информирано, че вследствие прилагането на разпоредбата на § 3, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за горите (ПЗР на ЗГ) не се допускала промяна на предназначението на имот с № ••••••, в землището на ••••••, ЕКАТТЕ ••••••, •••••• с площ 61,962 дка, предвид способа за придобиване на имота, чрез замяна. Впоследствие в ИАГ постъпило предложение от „Евробент“ ЕООД с peг. индекс ••••••/•••••• г. за дарение в полза на държавата на цитираният по-горе поземлен имот. От страна на дирекция „Правно административни дейности“ на ИАГ било изразено становище, че дори предлаганата сделка за дарение на имота между „Евробент“ ЕООД и Държавата да се осъществила, дружество не можело да се възползва от правото да закупи имота по чл. 79 от Закона за горите, тъй като такъв договор за покупко-продажба би бил нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради заобикаляне на закона. Твърди, че въпреки законовата забрана за промяна на предназначението на поземления имот, произтичаща от разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, на 03.05.2018 г., „Евробент“ ЕООД сключил договор с министъра на енергетиката за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „••••••“, като с т. 17 от раздел „Основни задължения на концесионера“ от договора, за дружеството - концесионер възниква задължението „Да предприема за своя сметка и на своя отговорност всички възможни правни и фактически действия за постигне на споразумение с титулярите на вещни права върху земята, както и за промяна на предназначението на земята и одобряване на съответния подробен устройствен план за поземлените имоти, попадащи в концесионната площ“. Твърди, че впоследствие, въпреки изразените становища, имотът бил придобит от Държавата, чрез ДП „Южноцентрално държавно предприятие“ - Смолян, вследствие на сключен Договор за дарение на недвижим имот от •••••• г. с „Евробент“ ЕООД и към момента е частна държавна собственост. След това в Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) с peг. индекс ••••••/•••••• г. от дружеството постъпило искане за промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор •••••• в ••••••, •••••• - частна държавна собственост, за добив на подземни богатства. Във връзка с постъпилото искане, с писмо с peг. индекс ••••••/•••••• г. било изискано становище и от дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз” (ПДЗЕС) в МЗХ за възможността за закупуване на имота след промяна на предназначението, както и до колко реализирането на инвестиционното намерение било заобикаляне на закона. С рег. индекс ••••••/•••••• г. било постъпило писмо с peг. индекс ••••/•••• г. на дирекция ПДЗЕС в МЗХ, съгласно което, независимо от факта, че двете вещно-прехвърлителни сделки били валидни по своето съдържание и правни последици, всъщност обвързани една с друга с конкретна цел се явявали нищожни, защото представлявали правно средство за постигане на непозволен от закона резултат за промяна на предназначението на имота. Сочи, че искането, постъпило с рег. индекс ••••/•••••• г. от дружеството- жалбоподател за промяна на предназначението на процесния поземлен имот, било оттеглено от заявителя с писмо peг. индекс ••••/•••• г. , поради което Комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ на 14.07.2022 г. постановила Решение № 3-1-3 за прекратяване на административното производство на основание чл. 56, ал. 1 от АПК. Сочи, че „ЕВРОБЕНТ“ ЕООД подало заявление за промяна на предназначението на имота и през 2020 г., постъпило в ИАГ с peг. индекс ••••/•••• г., което било прието за недопустимо и административно производство не било образувано, поради прилагането на забраната на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ за промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор •••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на ••••••, ••••••, област ••••• (стар номер ••••••). Твърди, че същата година, с уведомление peг. индекс ••••/•••• г. „ЕВРОБЕНТ“ ЕООД моли ищеца да го уведоми за начина на добива и разпореждане с дървесината по реда на ЗГ, която се намирала в имот с идентификатор ••••••. С Писмо peг. индекс ••••••/•••••• г. дружеството било информирано, че имотът бил в списъка на заменените имоти по § 3, ал. I от ПЗР на ЗГ и можело да бъде стопанисван и ползван единствено като гора. Сочи, че тъй като към настоящия момент било депозирано ново искане (peг. индекс ••••••/•••••• г.) по реда на чл. 75, ал. 1 от Закона за горите, за предварително съгласуване за промяна на предназначението на цитираният по-горе поземлен имот, считали, че преюдициален за искането въпрос бил действителен ли е договорът за дарение и дали са налице условията за прогласяването му за нищожен, което обстоятелство обосновавал и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Съгласно чл. 7, ал. 2 от АПК, преди да се произнесе по отправеното искане, административният орган трябвало да извърши преценка на всички факти, обстоятелства и доводи от значение за случая, а ал. 1 установявала, че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Преди решаването на въпроса за действителността на дарението от съответния компетентен съд, по искането за предварително съгласуване за промяна предназначението на имота не следвало да има произнасяне. Ищецът счита, че произнасянето с положително становище за предварително съгласуване на намерението за промяна на предназначението щял да създаде неоснователни легитимни правни очаквания у заявителя, че можел да достигне до желания и целен от него правен резултат - да промени предназначението на поземления имот (което законодателят е запретил по отношение на определена категория имоти, какъвто е процесният) и впоследствие същият да станел негова собственост на основание чл. 79 от Закона за горите, т.е. имотът да се върне отново в патримониума на дружество - дарител, което от своя страна обуславяло нищожността на извършеното дарение. Сочи, че съгласно чл. 79 от Закона за горите, поземлените имоти в горски територии, чието предназначение било променено по реда на този закон и за които дължимата цена била заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продавали на лицето, по чието искане станала промяната на предназначението. Лицето подавало заявление за закупуване в срок до една година от влизането в сила на акта за промяна на предназначението, като за поземлените имоти в горски територии, чието предназначение било променено за концесии за добив на подземни богатства, заявлението се подавало в срок до три години от влизането в сила на акта за промяна на предназначението. С тази разпоредба, след промяната на предназначението на даден поземлен имот и след заплащане на дължимите суми в законоустановения срок, за държавата възниквала задължението да продаде същият само на лицето, по чието искане станала промяната на предназначението. Според разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, нищожно било и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то било направено, били противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта били невъзможни. Правната теория и практика били категорични, че дарение, което не било направено с дарствено намерение, а с друго, както е в настоящия случай, за извършване на забранената от закона промяна на предназначението и бъдещо придобиване отново на имота, е нищожно. При договора за дарение основанието за извършването на имущественото разместване било желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно надарения. В това се изразявало т.нар. donandi causa при чистото дарение. Мотивът представлявал допълнителен субективен елемент, на който законодателят придал особено правно значение и ако единственият мотив, поради който било направено дарението бил противен на закона или противоречи на изискванията на добрите нрави, законът не давал възможност на целия договор да произведе своето правно действие. Основанието за извършването на имущественото разместване при оспорваното дарение не било желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно надарения, в случая не било налице т.нар. donandi causa, поради което договорът вероятно бил недействителен - нищожен. В Тълкувателно решение № 7/2020 г. от 13.01.2023 г. по т. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС се подчертавало, че нищожният договор не било правно нищо, тъй като макар да не пораждал правни последици, създавал привидност за тяхното съществуване. Затова правният спор следвало да бъде разрешен по исков ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск от третото лице. Правоотношението между това лице и една от страните по договора не бил предмет на този иск, а само обосновавало интереса от предявяването му. Предмет на производството бил съществуването или не на породената от договора правна връзка между страните, а не това дали конкретните правни последици от нея били настъпили. Страни по този спор били от една страна позоваващото се на нищожността трето лице, а от друга страна-страните по договора, тъй като се отрича действието му в цялост, а не само за една от тях. В постъпилото искане с peг. индекс ••••••/•••••• г. за предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлен имот с идентификатор •••••• в ••••••, ••••••, било декларирано, че „…имот с идентификатор •••••• попада изцяло в границите на концесионната площ на находище „••••••“, но от цветна графика, част от задание за изработване на ••••••, приложени към заявлението, било видно, че поземлен имот с идентификатор •••••• в ••••••, който бил оцветен със светлозелен цвят, не попадал изцяло в контура на •••••• от находище „••••••“, а част от него бил извън границите му, очертани с червен цвят. Със Задание за изработване на •••••• и парцеларен план, за обект Разработване и проектиране на кариера за добив на подемни богатства неметални изкопаеми - индустриални минерали - бентонитови глини и зеолити, от находище „••••••“, разположено в землищата на •••••• и ••••••, ••••••, област ••••••, с определена концесионна площ 239,2 дка се предвиждала промяна на предназначението само на поземлен имот с идентификатор •••••• в ••••••, с площ 61,961 дка, въпреки, че концесионната площ бил 239,2 дка, като било отразено, че същият попадал в концесионната площ. При справка в Кадастрално-административната информационна система (КАИС) на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) се установило, че от концесионната площ на •••••• и участък * от находище „••••••“ се засягали и поземлени имоти с идентификатори •••••••• и •••••••••, които били горски територии - държавна собственост. Двата цитирани поземлени имота били съседни на поземлен с идентификатор •••••• и въпреки, че те също се засягали от концесионната площ за тях няма подадено искане за предварително съгласуване и в приложеното задание не се предвиждало промяна на предназначението им. След като ищецът бил сезиран с искане по реда на чл. 75 от Закона за горите от „Евробент" ЕООД за предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлен имот в горска територия с идентификатор ••••••, същият, който дружеството отстъпвал безвъзмездно с договор за дарение от •••••• г. на „Южноцентрално държавно предприятие“ - Смолян, можело да се счита, че мотивът, поради който било направено дарението, не е да отстъпи безвъзмездно едно право, и противоречал на закона, тъй като единствената цел на дружеството била да преодолее законовата забрана за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, установена в §3, ал. 1 от ПЗР на Закона за горите. Горното се потвърждавало с това, че искането за предварително съгласуване било само за поземлен имот с идентификатор ••••••, въпреки, че с концесионната площ се засягали и други поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, за които не важи законовата забрана за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, установена в § 3, ал. 1 от ПЗР на Закона за горите. Също така било заявено, че целият имот с идентификатор •••••• попадал в концесионната площ, но видно от графиката приложена от дружеството към искането, ясно се виждало, че част от поземления имот бил извън контура на •••••• от находище „••••••“. С Решение № 4 от 28.03.2024 г. по конст. д. № 16/2023 г. на Конституционния съд било установено, че разпоредбата на § 3, aл. 1 от ПЗР на ЗГ била конституционносъобразна, като гарантира конституционните ценности, без да ограничава по конституционно недопустим начин основни права и е отхвърлено искането за обявяването й за противоконституционна. КС мотивирал решението си с това, че горите, предвид тяхната значимост като национално богатство, представлявали специфичен обект на правото на собственост, по отношение на което държавата традиционно имала завишен контрол. Опазването и възпроизводството на околната среда била ценност от конституционен ранг, а горите представляват един от най-важните фактори за осигуряване на тази ценност, тъй като имали жизненоважна и незаменима роля по отношение на екологията и на климата, на водните запаси, на живата природа, на устойчивостта на почвите. Правната възможност за изключване на земи от горския фонд в Република България винаги била крайно ограничена. Това било видно от правния режим както в Закона за горите от 1958 г. (отм. ДВ, бр. 125 от 29.12.1997 г.), така и в приетите впоследствие Закон за горите от 1997 г. (отм. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) и Закон за горите от 2011 г.. Придобивният способ чрез замяна също бил предвиден в законодателството само през ограничен период, за разлика от общите придобивни способи, чиято уредба се характеризирала с устойчивост и последователност. Правото на собственост върху гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост, придобита по реда на чл. 156 от ЗГ от 1997 г. (отм.), по същество се основавала на предвидено в закона благоприятно изключение, което обаче не било основание тези приобретатели да бъдат третирани еднакво с всички останали собственици, които са придобили по общия ред гори и земи от горския фонд частна държавна собственост. КС счел за конституционносъобразно различното третиране, чрез установяване на ограничения за собствениците, придобили правата си по облекчен ред, защото така се осигурявала справедливост като проявление на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от КРБ, и се преследвало постигане на общественозначима цел, каквато била опазването на националното природно богатство. Сочи, че с извършеното дарение, ответникът „ЕВРОБЕНТ“ ЕООД целял единствено заобикаляне на забраната по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, поради което и на основание чл. 226, ал. 3 от Закона задълженията и договорите моли да се прогласи нищожността на Договор за дарение на недвижим имот от •••••• г., сключен между ответниците. Ответниците „Евробент“ЕООД гр.София и Южноцентрално държавно предприятие ДП, юридическо лице по чл. 62, ал.3 от ТЗ с адрес гр.Смолян, ул.“Полк.Дичо Петров“ №1 в представените в срока по чл. 131 от ГПК отговори оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен и молят съда да го отхвърли. В съдебно заседание чрез процесуалните си представители, както и в представени писмени защити излагат подробни съображения. Съдът, за да се произнесе съобрази следното: Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал.3 от ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за дарение на недвижим имот от ••••••г. , сключен между ответниците, съдът намира за недопустим на следните основания: поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, както и поради липса на процесуална легитимация в полза на ИАГ да брани държавен интерес. Съображенията за това са следните: ищецът Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) не притежава процесуална легитимация да предяви настоящия иск. Като административен орган, ИАГ разполага само с изрично делегирани от закона правомощия, сред които не фигурира правото да атакува частноправни сделки по реда на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД. Държавата се представлява по съдебни спорове съгласно правилата на чл. 31 от ГПК, а ИАГ не е надлежен представител на държавния интерес, какъвто твърди , че брани в настоящия гражданския процес. Доколкото се твърди, че иска за нищожност на дарение цели защита на държавен интерес, то следва да се приложи общата разпоредба на чл. 31 от ГПК, според която държавата се представлява от Министъра на финансите или от съответния ресорен министър. Ищецът ИАГ, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, не разполага с обща процесуална субституция да замества държавата в граждански процеси относно собственост или валидност на сделки. ИАГ не може също да упражнява правомощия извън своите компетенции, нито да се легитимира като страна по граждански спорове, освен когато това изрично е предвидено със закон , а такова законово основание в настоящия случай няма. Съгласно чл. 154, ал. 1 от Закон за горите държавната политика в областта на горското стопанство се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите. Съгласно чл. 156 от Закона за горите, Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) разполага с определени правомощия в рамките на своята административна компетентност, свързани с управлението, координацията и контрола върху горските територии и свързаните с тях дейности. Тези правомощия имат публичноправен характер и са насочени към осъществяване на контролни, разрешителни и информационни функции. Сред тях не се съдържа процесуално право или законова делегация, която да оправомощава агенцията да предявява искове по реда на гражданския процес, включително и искове за прогласяване на нищожност на договори, когато те са свързани с административни производства възложени на ИАГ. Следователно, ИАГ не притежава процесуална легитимация да бъде ищец по иск за нищожност по чл. 226 , ал.3 от ЗЗД, когато не е страна по договора, не черпи права от него и не е законово овластен орган за защита на държавния интерес по отношение на конкретната вещ. Процесуална легитимация (а това се отнася и за правния интерес) за предявяване на иска по настоящото дело, не произтича и от др. подзаконов акт в т.ч. от Устройственият правилник на ИАГ. Следва да се посочи освен това, че Устройственият правилник на ИАГ, като подзаконов нормативен акт, определя вътрешната структура и организация на ведомството. Съгласно йерархията на нормативните актове (чл. 15, ал. 1 от ЗНА), подзаконов акт не може да дерогира ГПК или ЗЗД, нито да учредява процесуално право на иск, което не е предвидено в закон. Съдът намира, че ИАГ няма правен интерес да предяви настоящият иск. Предявеният иск цели установяването на нищожността на сделка, по която ищецът не е страна. Производно от закона и съдебната практика, легитимирано да предяви установителния иск за нищожност на сделка е не само лице, което е страна по същата, но и всяко трето лице, но само такова, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 226,ал.3 изхожда от лице, което не е страна по сделката, за същото следва да е налице правен интерес от връщането на разпореденото по сделката имуществено благо в правната сфера на страната по сделката. Такъв интерес ще е налице ако това връщане на имуществото в правната сфера на страната по сделката би довело до някаква полза за лицето, което търси прогласяване на нищожността. Ако обаче връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение би било недопустимо, поради липсата на правен интерес В този смисъл е съдебната практика , напр. в следните съдебни актове , в т.ч. решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съответно Определения на ВКС на РБ: Решение № 334 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 570/2014 г., IV г. о., ГК , което при допуснато касационно обжалване по въпроса за правният интерес при предявяване на иск за нищожност дава следното разяснение : Легитимиран да предяви установителния иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. Според неизменната съдебна практика, утвърдена и с решение № 1 по гр.д. № 3512/2008 г., I г.о., когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес. Решение № 207/24.07.2012 г. по гр. д. № 914/2011 г., IV-то ГО, решение № 90/16.06.2015 г. по гр. д. № 4406/2014 г., Ш-то ГО, според което : по поставения процесуалноправен въпрос, а именно - налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза, макар и в по-широк аспект е постановена задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК, обективирана в решение № 207 от 24.07.2012 г. по гр.д. № 914/2011 г. на ВКС, IVг.о., която настоящият състав на ВКС, III г.о. споделя. Съгласно нея гражданският процес цели да възстанови законосъобразното състояние на гражданските правоотношения. Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото /тяхното възникване, съдържание или съществуване/ и трябва да се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото. Две са формите на правния спор - неоснователното отричане на право, което съществува и неоснователно претендиране на право, което не съществува. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита. Следователно, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В конкретния случай отрицателният установителен иск за нищожност на договора за замяна между двамата ответници на процесния имот е предявен от трето на оспореното правоотношение лице. ... Определение №3545/09.07.2024г. на ВКС по четвърто отделение, по ч.гр.д. № 1397 / 2024 г . на ВКС: Приема се, че искът за нищожност на договор от лице, което не е страна по него, е допустим, а легитимацията на ищеца е надлежна, когато той има правен интерес от прогласяване на нищожността (напр. решение № 207/24.07.2012 г. по гр. д. № 914/2011 г., IV- m o ГО, решение № 90/16.06.2015 г. по гр. д. № 4406/2014 г., Ш-mo ГО и много други). Правен интерес има, когато чрез прогласената нищожност ще бъде решен в пълна степен друг съществуващ правен спор между ищеца и ответниците/страните по договора. Решението по установителният иск трябва да способства за признаване или удовлетворяване на субективно материално право на ищеца, което сключеният договор засяга. Съответно правен интерес няма, когато решението в установяването или отричането на нищожност на договора не би се отразило върху правната сфера на ищеца. Правният интерес, а с това - и надлежната процесуална легитимация, е абсолютна положителна процесуална предпоставка, респ. пречка за допустимост на предявения иск. За нея съдът следи служебно. В случая, искът за прогласяване нищожността на алеаторния договор, сключен между ответниците, не засяга по никакъв начин правната сфера на ищеца. Определение №614/24.09. 2012 г. по ч. гр. д. № 484/2012 г. ,Ш г.о на ВКС, според което : за ищцата липсва провен интерес от провеждане на исковете, тъй като при уважаването им , за нея не би настъпила правна промяна. Чрез предявените искове ищцата не действа в свой интерес, не защитава свое накърнено право и нейната правна сфера остава непроменена. Имотът не би се върнал в патримониума на ищцата, а промяна във вида на правната сделка би ползвала трети на сделката лица. Решение №1/12.04.2010г. на ВКС по гр.д.№3512/2008г., I гражданско отделение, според което : С решения по гр.д. N o 160/2003 г. IIг.о. на ВКС и Решение по гр.д. No 367/2003 г./ на II отд. на ВКС се приема , че когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, релевирала нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес. Не обосновава правен интерес поддържаното в исковата молба, че е депозирано ново искане (peг. индекс ••••••/•••••• г.) по реда на чл. 75, ал. 1 от Закона за горите, за предварително съгласуване за промяна на предназначението на имот, предмет на сделката. Цитирането на чл. 7, ал. 2 от АПК, че преди да се произнесе по отправеното искане, административният орган следвало да извърши преценка на всички факти, обстоятелства и доводи от значение за случая, а ал. 1 установявала, че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, всъщност опровергава твърдението за правен интерес. Това е така, защото в качеството му на административният орган (ИАГ) в рамките на процедура по предварително съгласуване за промяна на предназначението на имот, на ИАГ не е придадено качеството на заинтересовано лице по смисъла на гражданското право. Административният орган проверява фактите, въз основа на представените му доказателства. В административно производство органът може да извършва проверка на представени документи за наличие на правно основание, но не и да действа като квазисъдебен орган, който да установява нищожност на частноправни сделки. Договорът за дарение има вещно-прехвърлителен ефект и създава права in rem. След сключването му и вписването в Имотния регистър, правото на собственост се придобива от надарения и този ефект е противопоставим на трети лица, включително и на административни органи. Ищецът се домогва не до защита на свои права, а до упражняване на контрол върху правната сила на вещно-прехвърлителна сделка, съставена в частноправната сфера, без да притежава процесуална легитимация за това. Предвид изложеното, съдът намира , че с оглед отсъствието на правен интерес за ищеца, така и на законно призната активна процесуална легитимация, предявеният иск следва да се отхвърли. При този изход на делото и съобразно чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски, а именно на първия ответник 1 022.59 евро за адвокатско възнаграждение , а на втория ответник – 1 278.23 евро адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, съдът