Решение № 191 от 4.5.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 341/2026 г.

гражданско дело № 20264400500341 по описа за 2026 година Производство по чл.463 ал.1 във вр.с чл.278 ГПК . Делото е образувано на основание две жалби от длъжниците по изп.дело №20259050400843 по описа на ЧСИ П.П.,рег.№••• и район на действие ОС Плевен срещу постановление на ЧСИ за разпределение на постъпили суми от 26.02.2026г., съответно жалба,депозирана от Г. Н. Н. ,с вх. №05451/04.03.2026г.и жалба,депозирана от М. Д. А.,с вх.№05550/04.03. 2026г. В жалбата на Г. Н. Н. се твърди,че извършеното от ЧСИ П.П. разпределение е незаконосъобразно и неправилно. Изложени са доводи,че неправилно е определена привилегията по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД-вземания на Община Плевен,като жалбоподателката счита ,че ЧСИ неправилно не е приел за привилегировано вземането на Община Плевен в частта за такса битови отпадъци,като е счел,че тази такса не представлява данък по смисъла на закона.Изложени са доводи,че макар и да не носи наименованието“данък“,таксата битови отпадъци представлява местно публично задължение ,свързано с правото на собственост върху конкретния имот,предмет на незаконна продан. Относно разноските на ЧСИ и на взисактеля по чл.136,т.1 ЗЗД се твърди, че същите са прекомерни и неоснователни ,което налага тяхната редукция.Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,но единствено ако са били необходими и действително направени.Изложени са доводи,че не се дължи такса“успех“ по т.26 от Тарифата .Според жалбоподателката тази такса се дължи само ако взискателят бъде реално удовлетворен,а в случая сумата е недостатъчна дори за покриване вземането на ипотекарния кредитор.Жалбоподателката счита,че в тежест на длъжника могат да бъдат присъждани единствено реално направените разноски,но не и възнаграждение за съдебния изпълнител,когато изпълнението не води до удовлетворяване на взискателите.Твърди се,че липсва детайлизация и доказателства за реално извършените разноски,че в постановлението е посочен общ сбор от разноски ,но не става ясно кои от тях са реално платени на трети лица и кои представляват възнаграждение за ЧСИ,което не е платено авансово,като моли съда да извърши проверка на изп.дело и да прецени кои от тези разноски са били действително необходими за извършване на проданта. В заключение жалбоподателката Г. Н. моли съда да постанови решение ,с което изцяло да бъде отменено разпределението на ЧСИ П.П. от 26.02.20026г.по изп.д.с кратък номер №843/2025г.и делото да бъде върнато на ЧСИ за извършване на правилно и законосъобразно разпределение. В срока по чл.436 ал.3 ГПК по тази жалба е депозирано писмено възражение от присъединения взискател „Топлофикация-Плевен“АД, представлявано от изп.директор Й.В.,чрез юрисконсулт С.С.,в което е взето становище,че жалбата на Г. Н. е допустима,но неоснователна.Посочено е,че ЧСИ П. е спазил стриктно поредността на привилегиите ,съгласно императивната норма на чл.136 от ЗЗД.Първо са разпределени суми за разноските по изпълнението,след това за вземанията на държавата за данъци на имота и едва след това оставащите суми са разпределени към вземанията,обезпечени с ипотека,каквото е изискването на закона.Посочените такси в т.І.1 са начислени,съгласно Тарифата към ЗЧСИ,като няма математическа грешка в изготвеното постановление №3094/26.02.2026г.за разпределение на постъпили суми, издадено по изп.дело.В жалбата си Г. Н. е посочила,че конкретният недвижим имот е предмет на незаконна продан ,като в случая е налице преклузия и законността на публичната продан не може да се обжалва,чрез обжалване постановлението за разпределение.В заключение моли съда да остави без уважение жалбата на Г. Н. Н. вх. №0545/04.03.2026г.,като се потвърди като правилно и законосъобразно постановлението на ЧСИ П. за разпределение на постъпилите суми по процесното изп.д.Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение,в случай ,че Г. Н. е упълномощила адвокат. С втората жалба,депозирана от длъжника М. Д. А. ,чрез пълномощника му адвокат Д.К. от АК Перник ,с вх.№05550/04. 03.2026г.разпределението на ЧСИ П. от 26.02.2026г.се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Твърди се,че изп.дело е образувано първоначално пред ЧСИ Т.К. като изп.д.№799/2019г.,че не е ясно посочените в обжалваното постановление суми дали са направени само от ЧСИ П. или от ЧСИ К..Твърди се,че в т.І.1 са посочени суми и законови основания ,без да бъдат привързани към конкретно посочено изпълнително действие,че в обжалваното постановление липсва определяне по основание и размер.В т.ІІ.2 „на едро“са посочени основанията ,но дължимите според ЧСИ П. суми са посочени съвсем конкретно.Според жалбоподателя ,за да се търси конкретна сума за разноски по съд.изпълнение е необходимо да се посочи/индивидуализира/конкретното изпълнително действие.Изложени са доводи,че в обжалваното постановление са посочени удостоверения за размер на дълга от ЧСИ С. П.,ЧСИ В.С. ,от ЧСИ П.П.,от ЦСИ Ц.Н.,като за нито едно от удостоверенията не е посочена дата и не е индивидуализиран като документ. Твърди се,че неправилно в т.ІІ,ЧСИ не е приел като привилегировано вземането в частта за такса“битови отпадъци“,тъй като не представлява данък по смисъла на закона.Съгласно чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД с право на привилегия при разпределението се ползват вземания на държавата за данъци върху недвижимия имот.Според жалбоподателя такса“битови отпадъци“ представлява задължение от публичен характер ,обвързано с конкретния имот. Твърди се,че,за да се стигне до постановление за разпределение на постъпили суми ,М. А. е следвало да бъде уведомен за резултата от жалбата му срещу постановление за възлагане от 05.04.2022г.по изп.д. №799/2019г.,по което е образувано гр.д.№932/2025г.по описа на ОС Плевен.ЧСИ също не е уведомил жалбоподателя за постановения съдебен акт,с което е нарушено правото на защита на М. А.,което е самостоятелно основание за отмяна. В заключение моли съда да постанови решение,с което да се отмени изцяло като неправилно,незаконосъобразно и нищожно постановлението на ЧСИ П. за разпределение на постъпили суми по изп.д.№843/2025г. В срока по чл.436 ал.3 ГПК по втората жалба на М. А. е депозирано писмено възражение от присъединения взискател „Топлофикация- Плевен“АД,представлявано от изп.директор Й.В., чрез юрисконсулт С.С.,в което е взето становище,че жалбата е допустима,но неоснователна. ЧСИ П. е спазил стриктно поредността на привилегиите ,съгласно императивната норма на чл.136 от ЗЗД.Първо са разпределени суми за разноските по изпълнението,след това за вземанията на държавата за данъци на имота и едва след това оставащите суми са разпределени към вземанията,обезпечени с ипотека,каквото е изискването на закона.Посочените такси в т.І.1 са начислени,съгласно Тарифата към ЗЧСИ, като няма математическа грешка в изготвеното постановление №3094/26. 02. 2026г.за разпределение на постъпили суми,издадено по изп.дело.Относно възражението в жалбата на М. А.,че не е ясно дали разходите са направени от ЧСИ П. или от ЧСИ К. е посочено ,че законът не изисква в разпределението да се прави хронологичен анализ на всяко отделно изпълнително действие.Цитираните в т.4 от жалбата удостоверения, посочващи размера на дълга и издадени от различни частни съдебни изпълнители са документи,намиращи се в оригинал в кориците на изп.дело №843/2025г.и са на разположение на страните за запознаване,като в постановлението за разпределение са достатъчно индивидуализирани и в действащото процесуално право няма изискване за по-различна индивидуализация.Взето е становище,че правата и интересите на М. А. не са нарушени по никакъв начин,като твърденията му за неправилност,незаконосъобразност и нищожност на постановлението за разпределение са изцяло неоснователни и недоказани.В заключение моли съда да постанови решение,с което жалбата на М. П. бъде оставена без уважение,като се потвърди обжалваното постановление за разпределение №3094/26.02.2026г.на ЧСИ П. по изп.д.№843/2025г.Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Останалите страни по изп.дело-първоначалният взискател „ПИБ“АД, както и присъединените взискатели ТД на НАП Плевен,“Банка ДСК“АД, В.З.С. не са депозирали писмени отговори на жалбата в срока по чл.436 ал.3 ГПК. На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ П.П. по изп.д.№20259050400843,с кратък номер №843/2025г., в които е взето становище,че и двете жалби са допустими,но неоснователни .Изложени са подробни съображения от ЧСИ относно направените в жалбата възражения и отделните точки от извършеното разпределение.Приложено е копие от изп.дело. Окръжният съд като прецени изложените в двете жалби оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното: И двете жалби са подадени в срока по чл.462 ал.2 ГПК. Разпределението е изготвено от ЧСИ на 26.02.2026г.На страните по изп.дело са изпратени призовки,с които са уведомени,че предявяването на разпределението ще се извърши на 26.02.2026г.от 11.00 часа в кантората на ЧСИ.Съгласно протокол на ЧСИ от 26.02.2026г.на посочената дата и час разпределението е предявено на длъжника Г. Н. Н..И двете жалби на длъжниците по изп.дело Г. Н. и М. А. са подадени на 04.03.2026г.,в тридневния срок по чл.462,ал.2 ГПК/отчетени са празничните и почивни дни,съгласно чл.60,ал.6 ГПК/,срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ,поради което са допустими .Разгледани по същество и двете жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. От приложеното копие на изп.д.№ 20259050400843 по описа на ЧСИ П.П.,с кратък номер №843/2025г. е видно,че първоначално е образувано изп.дело №799/2019г. по описа на ЧСИ Т.К..Изп.дело е образувано на 11.04.2019г. по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка “АД срещу Г. Н. Н. и М. Д. А. и въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2018г., издаден от ПРС по ч.гр.д. №8497/2018г.по описа на същия съд.Изп.лист е издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №5462/29.11.2018г.,издадена от ПРС по ч.гр.д. №8497/2018.Съгласно изп.лист Г. Н. и М. А. са осъдени да заплатят солидарно на „ПИБ“АД гр.София посочените суми:главница, договорна , наказателна лихва и разноски по договор за ипотечен кредит от 25.08.2006г. Няма спор,че за обезпечаване вземането на банката , кредитополучателите и длъжници по изп.дело Г. Н. Н. и М. Д. А. са учредили договорна ипотека върху процесния имот-апартамент №8,на третия етаж в девететажна жилищна сграда,находяща се в гр.Плевен,ул.“•••“№1. Ипотеката е учредена с нот.акт от 29.08.2006г.,№29,том VIII,рег.№7623,дело №779/2006г.на нотариус С.П.,вписана в СВ Плевен под том 7,акт №69 от дата 29.08.2006г. Ипотеката върху имота е подновена на 10.08.2016г., което обстоятелство е вписано в дв.вх.№11942,том 6, номер 176.Върху имота е вписана възбрана от ЧСИ Т.К.. Впоследствие по молба на взискателя „ПИБ“ АД от 31.10.2025г. /л.1023,том трети/изп.дело №779/2019г. по описа на ЧСИ Т.К. на осн.чл.427,ал.5 ГПК е изпратено за продължаване на изп.действия по компетентност на ЧСИ П.П. , рег.№•••,с район на действие ОС Плевен,пред който е образувано процесното изп.дело №29259050400843 ,с кратък номер №843/2025г. В хода на изп.производство,по процесното изп.дело въз основа на издадени удостоверения от различни ЧСИ по други изп.дела и въз основа изп.лист от 20.11.2024г.,издаден на основание влязло в сила решение по т.д. №1018/2024г.по описа на ПОС, с надлежни разпореждания на ЧСИ Т.К. по делото са присъединени и други взискатели ,с установени спрямо длъжниците Г. Н. и М. А. вземания,а именно : ТД на НАП Плевен, “Банка ДСК“АД,“Топлофикация-Плевен“АД,В.З.С.. От данните по изп.дело се установява,че е извършена публична продан на ипотекирания в полза на първоначалния взискател „ПИБ“АД недвижим имот-апартамент №8 ,находящ се в гр.Плевен,ул.“••• „№1.С постановление за възлагане от 05.04. 2022г.на ЧСИ Т.К. ипотекираният имот е възложен на В.Л.А. за сумата 104 900, 80 лв.или 53 634,93 евро,която сума лицето,обявено за купувач е внесло по сметката на ЧСИ,след приспадане на внесения задатък. Длъжникът по изп.дело М. Д. А. е обжалвал това постановление за възлагане на ЧСИ Т.К., като с решение на ПОС, настоящ състав №474/27.11.2025г.по въззивно гр.д.№932/2025г.,влязло в сила на 27.11.2025г.жалбата му е оставена без уважение като неоснователна. Изцяло неоснователно е направеното в жалбата на М. А. възражение,че е нарушено правото му на защита,тъй като ЧСИ П. не го е уведомил за съдебния акт,с който е приключило производството по въззивно гр.д. №932/2025г.по описа на ПОС,по което ПОС се е произнесъл по подадената от него жалба срещу постановлението за възлагане от 05.04.2022г. На първо място ЧСИ няма задължение да уведомява длъжника по изп.д.за това с какъв акт е приключило съдебното производство по подадена от длъжника М. А. жалба срещу постановлението за възлагане.На следващо място жалбоподателят М. А. е страна по приключилото въззивно гр.д.№932/2025г.по описа на ПОС и във всеки момент би могъл чрез справка от гражданско деловодство на ПОС да получи информация или да се снабди с препис от съдебното решение.Заверен препис от съдебното решение по в.гр.д. №932/2025г.,с отбелязване датата на влизането му в сила ,е изпратен от ПОС на ЧСИ и се съдържа и в кориците на изп.дело /л.1037-1040,том трети/и жалбоподателят А. би могъл да се запознае с него. От друга страна изложените възражения в жалбата на М. А. относно това кой съдебен изпълнител е извършил конкретното изп.действие, че липса на индивидуализация на удостоверенията от различните ЧСИ за присъединяване на взискатели ,за изхода на спора при обжалване на постановлението за възлагане ,твърденията за незаконосъобразна публична продан,съдържащи в жалбата на Г. Н. ,са недопустими и не следва да се обсъждат.В производството по обжалване на извършено от ЧСИ разпределение на постъпили суми,съдът извършва проверка дали правилно са приложени нормите относно привилегиите и редът за удовлетворяване ,има ли данни за неправилно приложение на чл.76 ЗЗД,за неправилно прилагане на правилото на чл.136,ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, дали е налице грешка в пресмятането на сумите.Това именно са въпросите,с които може да бъде сезиран съда при обжалване на разпределението,в който смисъл са и дадените разяснения в ТР №2/22.11.2022г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2021г.,задължителни за съдилищата.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че съгласно чл.428 ГПК съдебният изпълнител следва да връчи покана за доброволно изпълнение,ведно с акта подлежащ на принудително изпълнение,а при присъединяване на кредитор по реда на чл.456 ГПК,съдебният изпълните уведомява длъжника за извършеното процесуално действие.Длъжниците по изп.дело са получавали покани за доброволно изпълнение,надлежно са уведомявани за извършваните изпълнителни действия,вкл.за присъединените взискатели и за размера на техните вземания.Не съществува законова разпоредба,задължаваща съдебният изпълнител при извършване на разпределение на постъпили суми, отново подробно да описва и индивидуализира вземанията на кредиторите,в т.ч. и на присъединените взискатели,както и актовете,подлежащи на принудително изпълнение,доколкото за тези действия длъжникът вече е бил надлежно уведомен в хода на изп.производство. Постановлението за възлагане на ипотекирания имот е влязло в сила и от извършената публична продан е постъпила сумата 104 900, 80 лв.или 53 634,93 евро .Доколкото цената от 53 634,93 евро се явява недостатъчна за удовлетворяване вземанията на всички взискатели ,правилно и в съответствие с чл.460 ГПК ЧСИ е изготвил обжалваното разпределение от 26.02.2026г.на сумата.Съгласно чл.460 ГПК най-напред се отделят суми за изплащане на вземанията,които се ползват с право на предпочтително удовлетворение ,а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Съгласно ТР на ОСГТК на ВКС№2/22.11.2022г.по тълк.д.№2/2021г.-т.1 при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В случая това изискване е спазено. При извършената служебна проверка се установи,че в обжалваното разпределение Държавата,чрез ТД на НАП Плевен участва в разпределението като присъединен взискател по право по реда на чл.458 ГПК. В постановлението за разпределение са посочени и останалите присъединени взискатели- „Банка ДСК“АД,“Топлофикация- Плевен“АД,В.З.С.. Съгласно чл.136,ал.1 ,т.1 ЗЗД от събраната сума с право на предпочтително удовлетворение от първи ред се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение от стойността на имота ,за който са направени,спрямо кредиторите,които се ползват от тези разноски.С тази привилегия се ползват разноските както на първоначалния взискател,така и на ЧСИ по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение.В този смисъл са и дадените разяснения в т.6 от ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г. На осн.чл.136 т.1 ЗЗД в разпределението от 26.02.2026г. в първи ред е заделена общо сумата 71,07 евро -разноски, представляващи неплатени такси към ЧСИ, като същите са подробно индивидуализирани и включват:такса по т.4 от ТТР / 7 броя-42,91 евро/,такса по т.5 от ТТР /2 броя-24,55 евро/,такса по т.31,б.“к“ за пощенски разходи-3,60 евро.И двете жалби са неоснователни в частта,в която се обжалват начислените от ЧСИ такси по т.4,т.5 и т.31 от ТТРЗЧСИ,доколкото са бланкетни и не съдържат конкретни оплаквания Гореописаните такси по посочените точки от Тарифата за връчване призовки книжа, уведомления за извършеното разпределение,както и за пощенски разходи са дължими.Нито се твърди,нито има данни изпълнителните действия по връчване на призовки и уведомления да не са извършени от ЧСИ П. или от ЧСИ К. ,както и таксите да не са правилно изчислени. Видно от изп.дело посочените изпълнителни действия са осъществени от ЧСИ П.,същите касаят конкретния изпълнителен способ , постъпленията от който се разпределят и за тях на ЧСИ по реда на чл.136,т.1 ЗЗД се дължат и съответните такси с ДДС,подробно описани по основание и размер,според броя на страните,на които са връчвани съобщения.Доколкото се касае за обикновени такси ,същите са дължими на ЧСИ , не се заплащат авансово от взискателя и правилно са включени в сумата ,която ще бъде разпределена на ЧСИ. С право на предпочтително удовлетворение в първи ред по чл.136,ал.1 ЗЗД е разпределена и сумата 1703,65 евро с ДДС-такса по т.26 ТТРЗЧСИ/без т.20 от ТТР/. Неоснователни са изложените в жалбата на Г. Н. доводи,че тази такса не се дължи на ЧСИ,доколкото не са удовлетворени всички взискатели. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ представлява дължимото на ЧСИ възнаграждение за положения от него труд по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от прилагането на който се разпределят, като в този смисъл ЧСИ се явява своеобразен кредитор за разноски, за които не е предвидено задължение за предварително внасяне от взискателя.Касае за такси, свързани със служебното движение на изпълнителния процес, доколкото те не могат да се съберат авансово от първоначалния взискател или от присъединените такива.Съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,т.е таксата по т.26 се дължи на ЧСИ и при частично постъпила сума.В забележка №1 към т.26 ТТРЗЧСИ изрично е посочено,че при частично събиране на парично вземане,таксата определя за целия дълг,но се събира част,съответстваща на събраната сума.В случая тези изисквания са спазени. Не намира законово основание твърдението на жалбоподателката Н.,че таксата по т.26 ТТР следва да се начислява само в хипотезата,когато са удовлетворени всички взискатели.Таксата по т.26 от Тарифата е изчислена на база постъпилата сума от 53 634,93 евро .В самото разпределение,а и в писмените мотиви на ЧСИ П. е посочено,че от дължимата такса по т.26 върху събраната сума е приспадната внесената авансово такса по т.20 ТТР /за извършен опис на недвижимия имот/,като пропорционалната такса по т.26 е определена в размер на 1703,65 евро с ДДС.Жалбата на Г. Н. в тази част е неоснователна. Съгласно т.6 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/26.05.2015 по тълк.д. №2/2013г. с право на предпочтително удовлетворение по чл.136,т.1 ЗЗД се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията,от който се разпределят-в случая „Първа инвестиционна банка“ АД , който е и ипотекарен кредитор спрямо продадения на публична продан имот, сумите от който са предмет на разпределението.В обжалваното разпределение ,в т.І.2 за банката е разпределена общо сумата 1637,89 евро, -направени разноски по делото,подробно индивидуализирани,от които : -51,13евро за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело -3 151,91 евро разноски направени по изп.д.по осъществяване на изпълнителния способ/за образуване на изп.дело,връчване на покани за доброволно изпълнение,извършване справки,вписване на възбрана,платени държавни такси /за скици,преписи,вписване на възбрана,дан.оценка/за извършване на опис,изготвяне на пазарна оценка от ВЛ,разгласяване на публични продажби,изготвяне подробна сметка за размера на дълга,изготвяне и връчване на съобщение за разпределение,предявяване на разпределение Подробно са описани основанията и размера на внесените авансово от взискателя такси,а именно:по т.1 ТТР/1 брой-12,82евро/;по т.2 ТТР/2 броя- 61,34 евро/;по т.3 от ТТР/19 броя-58,37 евро;по т.4 от ТТР/14 броя- 85,85евро/;по т.5/91 броя-1 117,12 евро/,по т.9 ТТР/14 броя-128,85 евро/,по т.10 ТТР/1 брой-9,20 евро/,по т.6ТТР/1 брой-3,07 евро/,по т.12 ТТР/2 броя- 36,82 евро/,по т.13 ТТР/1бр.-18.,41 евро/,по т.31 ТТР/82,03 евро-държавна такса за възбрана,за преписи от актове,ДТ за скица,ДТ за справки от КАТ,ДТ за удостоверение за вещни тежести,разноски по т.31,б.“к“ за пощенски разходи/ . Видно от изп.дело за всички авансово изплатени от взискателя „ПИБ“АД,от ЧСИ К. по първоначално образуваното изп.д. №799/2019г.и от ЧСИ П.П. по изп.д.№843/2025г.,двамата ЧСИ са издавали сметка ,съгласно чл.79 ЗЧСИ,в която е посочено основанието и размера на съответната такса,като всички авансови такси са заплатени от взискателя с преводни нареждания по банков път.Видно е,че от общо заплатените от взискателя авансови такси в размер на 3 151,91 евро,ЧСИ е включил в сумата за разпределение по чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД само сумата 1637,89 евро,т.е само разходите за осъществяване на изпълнителния способ относно публичната продан на ипотекирания имот ,постъпленията от която са предмет на разпределението.Тези разноски са доказани,платени са от банката-взискател и се ползват с право на предпочтително удовлетворяване от първи ред. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136 , ал.1 т.1 ЗЗД разноските на присъединените взискатели ,както и разноските за изп.производство или дължими от длъжника,които не са пряко относими към конкретния приложен изпълнителен способ,както и разноските за изоставени или неприложени способи/т.6 от ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г./От страна на жалбоподателите липсва конкретно твърдение в сумата 1637,89 евро да са включени и разноски ,които не са направени във връзка с принудителното изпълнение върху процесния недвижим имот ,както и твърдение какви конкретно други разноски ,които нямат връзка с изпълнението върху процесния недвижим имот са включени от ЧСИ .В тази част и двете жалби са бланкетни и не съдържат конкретни оплаквания.При извършената от съда проверка в това отношение, съдът не констатира включването на разноски ,които да не са свързани с принудителното изпълнение върху процесния недвижим имот.Законът не поставя допълнително изискване,съдебният изпълнител да събира от длъжника само разноските за периода,през който производството е било висящо пред него.Направените от взискателя разноски , касаещи конкретния изпълнителен способ,сумите от който се разпределят ,са дължими и се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД, независимо дали са осъществени в първоначално образуваното изп.д.№799/2019г.по описа на ЧСИ Т.К. или по процесното изп.д.№843/2025г.по описа на ЧСИ П.П.,на когото делото е изпратено за продължаване на изп. действия.Изп.производство е едно,независимо,че първоначално е образувано пред един ЧСИ,а впоследствие е изпратено на друг ЧСИ.Обратното разбиране би увредило взискателя,който е образувал изп.дело пред един ЧСИ,а впоследствие на осн.чл.427,ал.5 ГПК се е възползвал от правото си да го прехвърли на друг ЧСИ.В този смисъл,съдът намира,че и двете жалби срещу разпределението в частта,в която за първоначалния взискател „ПИБ“АД е разпределена сумата 1 637,89 евро,разноски на осн.чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД са неоснователни. Няма данни ТД на НАП Плевен,присъединен взискател по право,както и останалите присъединени взискатели по делото „Банка ДСК“АД, “Топлофикация-Плевен“АД и В.З.С. да са направили разноски за имота,чиято цена се разпределя и съответно за тях не е разпределяна сума в първи ред по чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД. Съгласно чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение от втори ред се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот от стойността на този имот.В този ред ,с оглед представеното удостоверение от Община Плевен от 13.02.2026г.в полза на Община Плевен е разпределена сумата 1673,48 евро-вземания за данъци на имота,като не е прието за привилегировано вземането в частта за такса битови отпадъци,тъй като не представлява данък по смисъла на закона. Неоснователни в тази част са направените и в двете жалби възражения, че неправилно ЧСИ не е включил като привилегировано по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД вземането на Община Плевен за такса“битови отпадъци“. Съгласно т.4 от ТР№2/22.11.202г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №2/201г.вземането на общината за таксата“битови отпадъци“ не се ползва с привилегията по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД.В мотивите към т.4 от ТР е направено разграничение между данъкът върху недвижимите имоти и таксата“битови отпадъци“ и двете представляващи публични общински задължения.Прието,че данъкът върху недвижимия имот безусловно се свързва със собствеността върху съответния имот,размерът му се определя изключително и само с оглед стойността на имота,като това вземане се ползва със специалната привилегия по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД.Публичното общинско вземане за таксата“битови отпадъци“няма пряка връзка със собствеността върху имота и неговата стойност,а произтича от предоставянето на конкретни обществени услуги и представлява цената за тях/стойността на същите/,поради което не попада в приложното поле на чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД ,за да бъде събирано от стойността на имота,предмет на публичната продан,а се ползва с общата привилегия по чл.136,ал.1т.6 ЗЗД и подлежи на предпочтително удовлетворяване от цялото имущество на длъжника ,съгласно чл.136,ал.2 ЗЗД.Дадените разяснения в ТР са съобразени от ЧСИ П. при извършеното разпределение и законосъобразно във втори ред по чл.136,ал.1т.2 ЗЗД като привилегировано вземане са включени само дължимите данъци за имота,съгласно представената справка от Община Плевен в размер на 1 673,48 евро ,без таксата за битови отпадъци. Съгласно чл.136,ал.1т.3 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворяване от трети ред се ползват вземанията ,обезпечени със залог или ипотека от стойността на заложените или ипотекирани имоти.В случая първоначалният взискател „Първа инвестиционна банка „АД е ипотекарен кредитор на имота, предмет на публичната продан ,сумата от която е предмет на разпределението. Правилно и в съответствие с нормата на чл.136,ал.1,т.3 ЗЗД в трети ред в полза на банката взискател е разпределена предпочтително оставащата сума, след изплащане на вземанията с предходен ред в размер на 48 548,84 евро. В обжалваното разпределение е посочено,че сумата не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,поради което не се разпределят суми за останалите присъединени взискатели. С оглед изложеното,съдът приема,че извършеното от ЧСИ П.П. разпределение от 26.02.2026г.на сумата 53 634,93 евро е правилно и законосъобразно,в съответствие с чл.460 ГПК,като е спазен реда за удовлетворяване на вземанията с право на предпочтително удовлетворяване, регламентиран в чл.136,ал.1 т.1,т.2 и т.3 ЗЗД.И двете жалби на длъжниците Г. Н. Н. и М. Д. А. са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Водим от горното ,Окръжният съд