Решение № 17 от 27.1.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 209/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 37 от 27.06.2025 г. по т.д. № 56/2024 г. на Окръжен съд Ловеч е осъдена Община Ловеч да заплати на “Ванков-Д.“ ООД сумата от 277151,45 лв., представляваща дължима сума по чл. 1, ал. 3 от Допълнително споразумение № ДС-962/07.12.2022 г. към Договор № АВ-946/26.11.2021 г. за извършени СМР по обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи за частично преустройство и пристрояване на съществуваща училищна сграда на ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“, гр. Ловеч“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба – 25.09.2024 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноските по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Община Ловеч, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че не се е сбъднало условието на чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение. Страните не са се съгласили, че отлагат плащането до намиране на допълнително финансиране, а се съгласяват, че ще бъде платено в случай, че се намери допълнително външно финансиране, съответно – няма да бъде платено, ако не се намери допълнително външно финансиране. В този смисъл счита, че решаващият състав е тълкувал погрешно уговореното между страните. Видно е, че възложителят не е получил допълнително външно финансиране над размера на платеното към изпълнителя по проекта. Условието за външно финансиране означава то да е предвидено от държавния бюджет, а не от собствени средства на общината, и е било извън контрола на общината. Съдът не се е произнесъл в кой момент твърдяното задължение е изискуемо. Изразява се несъгласие с изследването от страна на съда на наличието на свободни парични средства по сметка на общината, което се явява неотносимо обстоятелство, предвид несбъдването на условието за допълнително външно финансиране. Вещото лице не е изследвало всички бюджетни плащания от общината или от общинските дружества, за да прецени целевия характер на тези средства. Плащането на задължение, което не е договорено да бъде извършено със собствени средства на общината, би нарушило договореното между страните, както и би нарушило бюджетната дисциплина. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗПФ бюджетът на общината се съставя, изпълнява и отчита на база на бюджетна прогноза и разчети за всяка дейност по видове разходи. Ангажименти без предварително одобрение на бюджета не могат да бъдат поети. Няма законово основание да се извърши това плащане от текущите средства, без изрично решение на общинския съвет и/или актуализация на бюджета. Общината не е приела актовете за индексация като дължими за плащане. Сключеният договор е изпълнен и действието му е прекратено към датата на предявяване на исковата молба, а не е възможно изменение, включително по съдебен ред, на прекратени договори. Поддържа се възражението, че искът е конститутивен. В условията на евентуалност се оспорва размера на иска, като се излага, че от изготвената съдебно счетоводна експертиза не става ясно действащата към кой момент норма на Методиката е приложена от вещото лице. Поддържа се становището, че при изчислението не са коректно съобразени извършените авансови плащания, които не са приспаднати. Възразява се по отношение дължимостта на индексация на суми, платени преди датата на сключване на допълнителното споразумение. Възразява се против индексирането на непредвидени разходи по Акт за индексация № 7, тъй като същите не са били обект на сключеното допълнително споразумение. Наведено е възражение за нищожност на допълнителното споразумение, тъй като то е сключено в нарушение на чл. 116 ЗОП, както и на публично правни разпоредби, по-специално чл. 11 и чл. 12 ЗПФ. Моли съда да отмени постановеното решение, като постановено в противоречие на закона. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по жалба „Ванков-Д.” ООД заема становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК. Пред Окръжен съд Ловеч е предявен иск от „Ванков-Д.“ ООД против Община Ловеч за заплащане на сумата от 277151,45 лв., представляваща дължима сума по Допълнително споразумение № ДС0962/07.12.2022 г. към Договор № АВ-946/26.11.2021 г. за извършени СМР, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, поради изпълнение на условията за плащане, а именно осигурено допълнително външно финансиране. В условията на евентуалност е направено искане да бъде осъдена Община Ловеч да заплати на дружеството същата сума, на същото основание, като бъде определен на основание чл. 69 ЗЗД подходящ срок за изпълнение, но не по-късно от 31.12.2024 г. /искането не се поддържа, видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 28.04.2025 г./. В условията на евентуалност да бъде обявена клаузата по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от допълнителното споразумение, касаеща ограничение за дължимост на възнаграждение, за нищожна, и бъде осъдена Община Ловеч да заплати на „Ванков- Д.“ ООД сумата, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. В исковата молба са изложени обстоятелства, че между Община Ловеч, като възложител, и „Ванков-Д.“ ООД, като изпълнител, на основание чл. 112 ЗОП и в изпълнение на решение на Кмета на Община Ловеч за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително монтажни работи за частично преустройство и пристрояване на съществуваща училищна сграда на ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“, гр. Ловеч“, е сключен Договор № АВ-946/26.11.2021 г. Цената на договора е определена в чл. 2 и възлиза на 1025752,01 лв. без ДДС или 1230902,42 лв. с ДДС. След началото на изпълнението на договора е настъпила съществена промяна в икономическата конюнктура в страната, а именно повишаваща се инфлация и непрекъснато увеличаване цените на основните строителни материали и себестойност на строителната продукция, което е довело до необходимост от извършване на индексация на стойността на договора. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 117а ЗОП между страните е подписано Допълнително споразумение № ДС-962/07.12.2022 г., с което е уговорено изменение на цената чрез прилагане на Методика за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с Постановление на МС от 27.09.2022 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение увеличението на цената се извършва последователно с подписване на актове за индексация, като общата стойност на последователните изменение не може да надхвърля повече от 9,46 % от стойността на договора, или повече от 118597,58 лв. с ДДС. Съгласно чл. 1, ал. 3 при осигуряване на допълнително финансиране за индексация, се извършва нова индексация за разликата над 9,46 %, като общото увеличение на цената по основния договор не може да надхвърля 50 % от тази цена. Съгласно чл. 6 по преценка на възложителя, поради липса на достатъчно осигурени финансиране по чл. 1, ал. 3, същият може да упражни правото си да прекрати договора по реда на чл. 33, ал. 3, т. 4 от същия, без да носи отговорност за виновно прекратяване на договора. Въз основа на допълнителното споразумение изпълнителят е изготвил три акта за индексация, които са приети от Община Ловеч и въз основа на тях е изплатена сумата 118597,58 лв., представляващи разликата на одобрения бюджет и сключените договори, в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение. На 23.05.2023 г. обектът е въведен в експлоатация, за което е издадено разрешение за ползване. Съгласно индексът на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали, изпълнителят е изготвил и останалите актове за индексация, на обща окончателна стойност 277151,45 лв. без ДДС, представляващо увеличение на цената на договора с 27,01 %. Твърди се, че с постановления на Министерски съвет са одобрени допълнителни разходи за финансово осигуряване на дейности по Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2022 г. С оглед на това, ищцовото дружество е отправило покана до Община Ловеч за заплащане на дължимата сума, съгласно актовете за индексация, но ответникът е отказал да стори това. По тази причина е предявен и настоящия иск за заплащане на дължимата сума по допълнителното споразумение. С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска със следните съображения: ищецът се позовава на основание за изменение на договора за обществена поръчка, което е частна хипотеза на стопанска непоносимост /чл. 307/ ТЗ. Искът по чл. 307 ТЗ е конститутивен, като негов предмет е потестативното право на страна по договор да иска изменението му. Основанието на иска за изменение на цената на договора е чл. 307 ТЗ вр. чл. 117а ЗОП, който иск не е осъдителен. Счита, че в случая ищецът е предявил свои потестативни права с осъдителни искове, което е недопустимо. Ако се приемат исковете за допустими, те са неоснователни. Договорът е прекратен, поради изпълнение на насрещните задължения на двете страни. Прекратените договори не подлежат на изменение. С изменението на чл. 117а ЗОП е предвидено, че изменението на договора може да се извърши при наличие на финансов ресурс, с какъвто ответникът не разполага. Не са посочени от ищеца вида и количеството на стоките и материалите, за които се иска индексация. Оспорва се наличието на твърдяното основание за нищожност на частта от клаузите на допълнителното споразумение, тъй като Община Ловеч е предприела активни действия и писмени искания към МОН и МФ за осигуряване на допълнителен финансов ресурс. С допълнителната искова молба се поддържа твърдението, че ответникът е разполагал със средства за заплащане на дължимите суми, тъй като са му били отпуснати средства с постановления на МС. Изготвените актове за индексация са били приети от ответника по основание и размер без възражения, видно от отразеното в тях, поради което няма необходимост от представяне на доказателства за закупуване на материали. Освен това, формулираната индексация почива на законови норми, също приети от страните. Изпълнителят е престирал точно и навреме дължимото, като отлагането във времето от страна на възложителя за заплащане на дължимото, поради липса на финансови средства, е опит той да бъде освободен от отговорност, и води до неоснователно разместване на имуществени блага. В допълнителното споразумение няма съгласие между страните за източника на допълнителното финансиране. С допълнителния отговор се сочи, че средствата, осигурени въз основа на цитираните Постановления на МС, възлизат общо на 1432200 лв., което е одобрената стойност на проекта. С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е осъдителен, изменението на договора вече е настъпило с подписване на допълнителното споразумение, като претенцията е за остатъка от цената, поради което искът е допустим. Възприемайки заключението на вещото лице, съдът приема, че към сключването на допълнителното споразумение, към изготвяне и представяне на актовете за индексация с №№ 4-7, към момента на въвеждане на обекта в експлоатация, възложителят е имал наличен и свободен финансов ресурс, с който да поеме плащането по договора за обществена поръчка, поради което е налице неизпълнение от негова страна. Възложителят не се е отказал от договора, продължил е да приема актовете за индексация и протоколите за извършени СМР, без да ги оспорва, поради което не е налице предпоставка за освобождаването му от отговорност. По тази съображения искът е уважен, ведно с лихвата за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. На 26.11.2021 г. е сключен договор на основание чл. 112 ЗОП между Община Ловеч, като възложител, и „Ванков - Д.“ ООД, като изпълнител, с № ДВ-946/26.11.2021 г., по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши: „Изпълнение на строително монтажни работи за частично преустройство и пристрояване на съществуваща училищна сграда на ЧГЕ „Екзарх Йосиф І“, гр. Ловеч“, съгласно условията и сроковете на договора и изискванията, посочени в инвестиционния проект, техническата спецификация, техническото предложение и ценово предложение на изпълнителя. Цената на договора е 1025752,01 лв. без ДДС или 1230902,42 лв. с ДДС, видно от чл. 2 от договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора цената включва всички необходими разходи на изпълнителя за изпълнението на предмета на договора, включително тези за подготовка на строителството, необходимото временно строителство и неговото премахване, транспорта на машините, работната ръка, доставката на всички материали, съоръжения и оборудване, разделното събиране, транспортиране и депониране на строителните отпадъци, извънреден труд, застраховки, промяна в организацията на строителството и всички други присъщи разходи. Съгласно чл. 4 плащането се осъществява по следната схема: авансово плащане в размер на 30 % от цената, като стойността му се приспада пропорционално при всяко плащане, междинни плащания в размер до 80 % заедно с авансовото плащане, при представяне на протоколи за приемане на извършена работа и другите необходими документи, и окончателно плащане в размер на останалата част от договорените, изпълнени и приети СМР. Съгласно чл. 33, ал. 3, т. 4 възложителят може да прекрати едностранно договора, поради невъзможност за осигуряване на финансирането му. С писмо вх. № 70-00-745/08.04.2022 г., „Ванков – Д.“ ООД е уведомил Община Ловеч, че във връзка с повишаващата се инфлация и непрекъснато нарастващите цени на основните строителни материали и себестойност на строителната продукция, е необходимо да се извърши индексация на стройността на договора. С писмо изх. № 04-00-207/19.07.2022 г. Община Ловеч уведомява МОН за затруднението на изпълнителя, поради същественото увеличаване разходите на СМР, като моли за допълнително финансиране, по актуални изчисления в размер на 354 хил.лв. В отговор, с писмо изх. № 1002-1058/23.08.2022 г. МОН отговаря, че при установен недостиг на средства, препоръчват да се редуцира количеството дейности, които са включени в проектното предложение, а в случай, че са предвидени допълнителни дейности извън посочените в проектното предложение, е възможно те да отпаднат изцяло. С писмо вх. № 70-00-2011/31.10.2022 г. „Ванков – Д.“ ООД са уведомили Община Ловеч за драстично, непредвидено и непредвидимо увеличение на цените, поради което изпълнителят среща затруднения във финансово отношение, поради което е отправено предложение за предприемане на действия за увеличаване на договорената цена, на основание чл. 117а ЗОП. На 07.12.2022 г. между страните е подписано Допълнително споразумение № ДС-962/07.12.2022 г., в съответствие с новата разпоредба на чл. 117а ЗОП, която намира приложение и при договори, сключени преди влизането в сила на този закон, като се има предвид приетата Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. В чл. 1 от допълнителното споразумение страните са се съгласили, че цената на Договор № ДВ-946/26.11.2021 г. се изменя, като изменението се извършва чрез прилагане на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 увеличението на цената се извършва последователно с подписване на актове за индексация, като общата стойност на последователните изменения не може да надхвърля повече от 9,64 % от стойността на основния договор, или повече от 118597,58 лв. с ДДС, осигурени от МОН на основание одобрения бюджет за проекта. Съгласно чл. 1, ал. 3 при осигуряване на допълнително външно финансиране за индексация на цената, се извършва нова индексация, съобразно Методиката за разликата над 9,64 % от стойността на основния договор до реалната стойност, като общото увеличение на цената не може да надхвърля 50 %. Съгласно чл. 2 при индексиране на СМР, страните подписват актове за индексация към всеки протокол за приемане на СМР Образец 19, приети след 30.06.2021 г., при съответно прилагане на Методиката. Според чл. 2, ал. 3 страните изрично се съгласяват, че авансово предоставените средства не подлежат на индексация. Съгласно чл. 4, ал. 3 от допълнителното споразумение възложителят приема актовете за индексация, съобразно ограничението по чл. 1, ал. 2, и при осигурено допълнително външно финансирано, съобразно условията по чл. 1, л. 3 до стойността на осигуреното финансиране. Според чл. 6 страните изрично се съгласяват, че по преценка на възложителя, поради липса на достатъчно осигурено финансиране по чл. 1, ал. 3 и при налични данни за нивата на инфлация, същият може да упражни правото си да прекрати договора по реда на чл. 33, ал. 3, т. 4 от същия, без да носи отговорност за виновно прекратяване на договора. С писмо изх. № 04-00-410/09.12.2022 г. на Община Ловеч до МОН, последното е уведомено за подписаното допълнително споразумение, изготвената нова КСС с приложени анализни цени, фактури и обосновка. Посочено е, че се очаква разликата от одобрения бюджет на стойност 118597,58 лв. с ДДС да бъде предоставена от МОН, и е отправена молба да бъде предоставено допълнително финансиране за завършване на проекта на стойност от 235371,91 лв. с ДДС. С писмо изх. № 1002-1872/13.12.2022 г. на МОН е отговорено, че с решение на МС е одобрено удължаване на сроковете за финансиране и изпълнение с две години /2023 г. и 2024 г./ по програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2022 г., като необходимите одобрени средства за изпълнението ще се осигурят от централния бюджет за 2023 г. и 2024 г. Условията на програмата позволяват съфинансиране, поради което е допустимо търсене на източници, външни за програмата. Видно от разрешение за ползване № ДК-07-ЛЧ-20/23.05.2023 г. на РДНСК строежът „Частично преустройство и пристрояване на съществуваща училищна сграда ПЕГ „Екзарх Йосиф І“, гр. Ловеч“ е въведен в експлоатация. На 31.08.2023 г. „Ванков – Д.“ ООД е депозирало писмо вх. № 70-00- 1560/31.08.2023 г. до Община Ловеч, с което моли за съдействие пред финансиращия орган за допълнително финансиране на стойност 332581,74 лв. с ДДС. На база на това писмо Община Ловеч с писмо изх. № 70-00-1560- 1/18.09.2023 г., адресирана до МФ и МОН отново моли за съдействие за осигуряване на допълнително финансиране за сумата 332581,74 лв. с ДДС, като уведомяват, че изготвените от изпълнителя актове за индексация и приложенията към тях, са проверени от отговорните лица при възложителя и ще бъдат приети при осигурено допълнително външно финансиране. На 08.07.2024 г. ищецът е отправил покана за плащане до Община Ловеч на дължимата, съобразно актове за индексация, сума в размер на 277151,45 лв. без ДДС или 332581,74 лв. с ДДС, на която е отговорено с писмо изх. № 20-00-15-1/19.07.2024 г., че сумата не се дължи, поради липса на осигурено допълнително външно финансиране. За изясняване на фактическата обстановка, по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е проследило плащанията по договора – на 08.12.2021 г. след представяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, възложителят е издал фактура № 25/08.12.2021 г. за авансово плащане от 30 %, на стойност 369270,73 лв. с ДДС, платена на 09.12.2021 г.; съгласно протокол № 1 за приемане на извършени СМР от 31.08.2022 г. издадена фактура № 33/31.08.2022 г. на стойност 26144,30 лв. с ДДС, след съответно приспадане на аванса, платена на 14.09.2022 г.; на 03.10.2022 г. издадена фактура № 35/03.10.2022 г., съгласно Протокол № 2 за приемане на извършени СМР от 30.09.2022 г. на стойност 83204,40 лв. с ДДС, след приспадане на аванса, платено на 11.10.2022 г.; издадена фактура № 36/04.11.2022 г., съгласно Протокол № 3 за приемане на извършени СМР на стойност 177419,50 лв. с ДДС, след приспадане на аванса, платена на 08.11.2022 г.; фактура № 37/21.11.2022 г., съгласно Протокол № 4 за приемане на извършени СМР на стойност 193771,51 лв. с ДДС, след приспадане на аванса, платена на 13.12.2022 г. След подписване на Допълнително споразумение № ДС- 962/07.12.2022 г. издадени Акт за индексация № 1/22.12.2022 г. в размер на индексираните разходи 9542,67 лв. с ДДС, въз основа на Протокол № 1/30.08.2022 г. за извършени СМР към 25.05.2022 г., Акт за индексация № 2/22.12.2022 г. с размер на индексираните разходи 30369,61 лв. с ДДС, базиран на Протокол № 2/30.09.2022 г. за извършени СМР към 25.05.2022 г., Акт за индексация № 3/22.12.2022 г. с размер на индексираните разходи 93074,27 лв. и тези, за които се иска възстановяване от МОН – 78685,30 лв. с ДДС, базиран на Протокол № 3/31.10.2022 г. за извършени СМР към 30.09.2022 г. Разликата от 14388,97 лв. с ДДС следва да се изплати на изпълнителя при осигурено допълнително външно финансиране. Актове за индексация № 1, № 2 и № 3 до размера на осигуреното финансиране от МОН на стойност 118597,58 лв. са проверени и приети без забележка от възложителя, за тях са издадени 3 бр. фактури, подробно описани от вещото лице, заплатени на 09.01.2023 г. Извършени са още пето междинно плащане, съгласно Протокол № 5/27.02.2023 г. за приемане на извършени СМР, за което е издадена фактура № 43/27.02.2023 г. на стойност 111000,80 лв. с ДДС, след приспадане на аванса, платено на 28.02.2022 г. Въз основа на окончателен Протокол № 6/25.05.2023 г. за приемане на извършените СМР е издадена фактура № 47/25.05.2023 г. на стойност 229061,10 лв., след приспадане на аванс, платено на 29.05.2023 г. На 25.05.2023 г. е издадена фактура № 48/25.05.2023 г. въз основа на Протокол № 7 за приемане на непредвидени СМР на стойност 41030,08 лв. с ДДС, след приспадане на аванс, заплатено на 29.05.2023 г. Общата стойност на издадени и платени въз основа на договора и допълнителното споразумение фактури възлиза на 1349500 лв. с ДДС, в т.ч. 118597,58 лв. по допълнителното споразумение. Изпълнителят е издал още Акт за индексация № 4/24.02.2023 г. в размер на индексираните разходи 106458,07 лв. с ДДС, базиран на Протокол № 4/16.11.2022 г. за извършени СМР към 16.11.2022 г., Акт за индексация № 5/25.05.2023 г. с размер на индексираните разходи 61672,04 лв. с ДДС, базиран на Протокол № 5/27.02.2023 г. за извършени СМР към 24.02.2023 г., Акт за индексация № 6/25.05.2023 г. в размер на индексираните разходи 127266,35 лв. с ДДС, базиран на Протокол № 6/25.05.2023 г. за извършени СМР към 17.03.2023 г., Акт за индексация № 7/25.05.2023 г. с размер на индексираните разходи 22796,31 лв. с ДДС, базиран на Протокол № 7/25.05.2023 г. за приемане на непредвидени СМР към 17.03.2023 г. Актовете за индексация са приложени по делото, от тях е видно, че са проверени от екипа по управление и изпълнение на проекта, но не са приети от Кмета на Община Ловеч. Вещото лице е проверило, че издадените от МС постановления за периода от м. април 2022 г. до м. септември 2023 г., въз основа на които е осигурено финансиране по проекта, касаят одобряване на средства за Община Ловеч в размер на 1432200 лв., което е равно на одобрената стойност на проекта. На основание искания на Община Ловеч МОН е отпуснало целеви суми в общ размер на 1432200 лв. по всички видове дейности, в това число: възнаграждение на екипа на проекта 17000 лв., изпълнение на СМР – 1230902,42 лв. с ДДС по договора и 118597,58 лв. с ДДС по допълнителното споразумение за изменение на стойността за актове за индексация № 1, № 2 и № 3, общо - 1349500 лв., за строителен надзор – 7560 лв. с ДДС, за авторски надзор – 19500 лв., доставка на обзавеждане - 35040 лв. с ДДС, въвеждане на обекта в експлоатация – 3600 лв. с ДДС. Вещото лице е изследвало наличностите по сметка на Община Ловеч, формирани от постъпления от местна дейност и делегирана от държавата дейност за периода от м. 12.2022 г. до м. 12.2024 г. Предвид строго целевия характер на акумулираните средства в банковата сметка на ответника от делегираните държавни дейности към края на всеки един отчетен период, не следва да се търси наличен свободен паричен ресурс за заплащане на други дейности. Свободни финансови средства може да се открият в приходите от местни дейности, но след приспадане на целевите средства от централния бюджет за обща изравнителна субсидия, целевата субсидия за капиталови разходи, трансферите за зимно почистване и поддържане на общински пътища, други целеви трансфери, както и за разходване на приходи от дарения в полза на Общината и на неразплатените средства по други доставки, извън строго целевите. Вещото лице е изготвило таблица, изразяваща наличие или дефицит на свободни парични средства помесечно за периода от м. 01.2023 г. до м.12.2024 г. За периода от м. 01.2023 г. до м. 08.2023 г. е установено наличие на свободни парични средства, за периода м. 09.2023 г. – м. 02.2024 г. е установен дефицит, за периода м. 03.2024 г. – м.06.2024 г. – наличие на свободни парични средства, след м. 07.2024 г. до края на периода е установен дефицит. Вещото лице е изследвало сключените договори чрез обществени поръчки след подписване на процесното допълнително споразумение, като е установило, че изменения, отнасящи се до увеличение на стойността на договори по чл. 117а ЗОП в резултат на инфлация, по други сделки, не са договаряни, респ. непредвидени плащания от Община Ловеч към други доставчици по договори, сключени след провеждане на открита процедура по ЗОП, не са извършвани. Вещото лице е изчислило съобразно Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, стойностите по издадените актове за индексация, като в актове от № 1 до № 5 стойността на дейностите, подлежащи на индексация, са след приспадане на авансово предоставените средства, в акт № 6 е изчислена индексация за окончателно приемане на СМР, а в акт № 7 – индексация на непредвидени разходи. Размерът на индексацията по актове от № 3 до № 7 след приспадане на извършеното плащане от възложителя в размер на 118597,58 лв. е 332581,74 лв. с ДДС. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Между „Ванков – Д.“ ООД, като изпълнител, и Община Ловеч, като възложител, е възникнало търговско правоотношение, имащо характерните белези на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, правилата на който нормативен акт са приложими и в случая по силата на чл. 288 ТЗ. Съгласно уговорките между страните, „Ванков – Д.“ ООД е следвало да извърши определена работа срещу заплащане на уговорено възнаграждение, като в цената са включени всички разходи във връзка с изпълнението, в т.ч. материали, работна ръка и др. Възнаграждението се дължи на части - авансово, междинни плащания след изработване на съответни части от уговорената работа и приемането й от възложителя, и окончателно – при приемане на цялостната работа. С оглед констатираната от страните инфлация и съществено променена икономическа обстановка, същите са постигнали съгласие за изменение на цената на договора, което съгласие е изразено в сключването на допълнително споразумение от 07.12.2022 г., възможност, допустима съобразно разпоредбата на чл. 117а ЗОП, предвид сключването на договора по реда на този закон. С допълнителното споразумение страните са се уговорили за увеличение на цената чрез прилагане на Методика за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, като средствата, осигурени от МОН на основание одобрения проект за проекта, дължими на основание чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение, са заплатени и не се оспорват. Предмет на настоящия спор е увеличението на цената, дължимо на основание чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение, за което е въведено условие за осигуряване на допълнително външно финансиране. Предявеният иск е за заплащане на увеличената цена, съобразно съставените и проверени актове за индексация, за която страните са постигнали съгласие в чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение. Правната квалификация на предявения иск е чл. 79 ЗЗД вр. чл. 117а ЗОП вр. чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение. Настоящият състав не споделя разбирането на ответника, поддържано и във въззивната жалба, че искът е конститутивен, тъй като е упражнено потестативно право на ищеца като страна по договора за изработка за изменение на цената. Предметът на спора се определя от ищеца чрез въвеждане на конкретни правно значими обстоятелства, и в пряка и логическа връзка с тях е отправено искането за защита от съда. В случая ищецът се позовава на вече постигнато съгласие между страните по договора за увеличение на цената, на неизпълнението на задължението на ответника да изплати това увеличение, поради което се иска осъждането му за заплащане на дължимия остатък от увеличената цена, съобразно договореното. Ето защо, предявеният иск не може да бъде възприет като конститутивен иск за изменение на цената, тази теза не съответства на волята на ищеца и заявеното в исковата молба, поради което съображението за недопустимост на иска на това основание не може да бъде споделено. Съгласно чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение при осигуряване на допълнително външно финансиране за индексация на цената, се извършва нова индексация, съобразно Методиката за разликата над 9,64 % от стойността на основния договор до реалната стойност. Настоящият състав не приема становището на Община Ловеч, поддържано във въззивната жалба, че възнаграждение не се дължи, тъй като не е осигурено външно финансиране за заплащане на увеличената цена, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В този смисъл, разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение, според която възникването и изпълнението на задължението за заплащане на увеличената цена зависи от осигуряване на допълнително външно финансиране, не може да бъде тълкувана изолирано и със съдържанието, възприето от жалбоподателя, че след като не е финансирана индексацията на цената, то този увеличен размер на възнаграждението не се дължи. В чл. 1, ал. 1 от допълнителното споразумение е посочено, че цената на Договор № ДВ-946/26.11.2021 г. се изменя, като изменението се извършва чрез прилагане на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г. Съгласно чл. 2 при индексиране на СМР, страните подписват актове за индексация към всеки протокол за приемане на СМР Образец 19, т.е. при всяко приемане на извършени дейности се извършва корекция на цената по уговорения между страните метод. В чл. 6 е предвидено право на възложителя по негова преценка, поради липса на достатъчно осигурени финансови средства по чл. 1, ал. 3, да прекрати договора, без да носи отговорност за това, без да е предвидена реципрочна възможност на изпълнителя, при данни за липса на осигурено финансиране, да се откаже от договора. От тези разпоредби на допълнителното споразумение следва извод, че страните са се споразумели за цялостна индексация на цената, извършвана поетапно на приетата работа, което съответства на възмездния характер на договора за изработка, на принципа на равнопоставеност на страните и еквивалентност на престациите. Подобна възможност за изменение на възнаграждението по договора за изработка е предвидена и в разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, съгласно който ако по време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло. Нормата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, чието правило е възпроизведено и в чл. 117а ЗОП, съответства на основните принципи в правото за добросъвестност и равнопоставеност, заложени в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 12, чл. 63 ЗЗД, чл. 289 ТЗ. По тези съображения, предвид клаузите на договора, настоящият състав приема, че уговорката за заплащане след осигуряване на допълнително външно финансиране, е необходима предпоставка само за настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на увеличената цена, но не и за възникване изобщо на правото на изпълнителя да получи увеличеното възнаграждение за изработеното, при категоричните данни за повишените цени за материали и работна ръка. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че клаузата за заплащане на увеличената цена след намиране на допълнително външно финансиране е условие за възникване на задължението, не може да бъде споделено. От доказателствата по делото се установява, че преди сключване на допълнителното споразумение Община Ловеч е направила искане до МОН за отпускане на допълнителни средства за осъществяване на проекта, но й е отказано. Въпреки това е сключено допълнителното споразумение за изменение на цената, и отново е направено такова искане, като с писмо от 13.12.2022 г. на МОН е отговорено, че е одобрено удължаване на сроковете за финансиране и изпълнение с две години – 2023 г. и 2024 г., като необходимите одобрени средства за изпълнението следва да се осигурят от централния бюджет за 2023 г. и 2024 г., както и е допустимо търсене на източници, външни за програмата. След този отговор общината не е предприела действия за прекратяване на договора и изпълнението на строителството е продължило до цялостното му приключване и въвеждане на обекта в експлоатация. На последващото искане на Община Ловеч не е отговорено, поради което с изтичане на срока за осигуряване от централния бюджет в края на 2024 г. Община Ловеч несъмнено е имала яснота, че няма да й бъдат предоставени средства от държавния бюджет. Породеното между страните правоотношение е между равнопоставени стопански субекти и е подчинено на принципа за добросъвестност при упражняване на правата и изпълнение на задълженията във връзка със сключения договор. Добросъвестността предполага, че възложителят ще заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение за извършената и приета без възражения работа, а това включва и осигуряване на средства за изплащане в разумен срок на цялото дължимо възнаграждение в случай, че предвиденото в чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение условие не настъпи. Освен това, следва да се съобрази, че осигуряването на външно финансиране може да бъде осъществено и посредством други способи, освен финансиране от държавния бюджет /чл. 127 ЗПФ/, тъй като страните не са конкретизирали финансирането да се извършва само със средства от държавния бюджет, които способи биха могли да бъдат предвидени за следващата изпълнението година. По тази причина, настоящият състав приема, че изискуемостта на вземането настъпва с изтичане на 2024 г., когато става ясно, че предвиденото условие на допълнителното споразумение няма да настъпи, поради което общината възложител следва да плати остатъка от увеличената цена със средства от друг източник. С оглед разпоредбата на чл. 81 ЗЗД липсата на парични средства за осигуряване на плащането не освобождава длъжника от отговорност, поради което възражението, че ищецът няма право на това възнаграждение по причина на неосигурено финансиране, не може да се сподели. Това обуславя основателността на претенцията на кредитора ищец за заплащане на индексираната цена за цялата изпълнена и приета работа. Възражението на Община Ловеч за недължимост на плащането, поради необходимостта от спазване на бюджетната дисциплина, не може да се сподели. Сред принципите на управление на публичните финанси, е и принципът на законосъобразност, което означава спазване на приложимото законодателство, на вътрешните актове и на договорите /чл. 20, т. 9 ЗПФ/, като няма пречка да се осигурят средства и при съблюдаване на императивните правни норми. Не може да бъде споделено разбирането, че след като Общината не е приела актовете за индексация, не се дължи плащане. При договорите за изработка възнаграждението се дължи при приемане на работата, а в случая приемането на актовете за индексация според допълнителното споразумение е обвързано от осигуряването на външно финансиране, несбъдването на което не освобождава длъжника от отговорност. Възражението за прекратяване на договора, поради изпълнение, има отношение към възражението, че предявеният иск е конститутивен, поради което също се явява неоснователно. Ищецът като изпълнител е престирал своето задължение, строителството е осъществено според договореното, обектът е въведен в експлоатация, докато възложителят не е изпълнил точно, като не е заплатил в пълен размер дължимия остатък от изменената цена по договора. Във въззивната жалба се оспорва размерът на индексацията, тъй като не е ясно по коя редакция от Методиката вещото лице е изчислило следващите се индексации. С отговора на исковата молба размерът не е бил оспорен и не е поставян подобен въпрос към вещото лице. От приложените актове за индексация е видно, че те са проверени от представители на Общината и по изчисления размер не е възразено, а от изпратените писма до МОН и МФ е видно, че Общината е правила искане за одобряване на средства именно в размерите, визирани в актовете за индексация на цената. Независимо от това, видно от изготвеното заключение, то е съобразено с механизма, договорен между страните, а именно изразеното съгласие е било в смисъл, че авансово предоставените средства не подлежат на индексация /чл. 2, ал. 3 от допълнителното споразумение/ и по този начин е направено изчислението от вещото лице. Становището, че индексация на суми, платени преди сключване на допълнителното споразумение, не се дължи, не следва да се обсъжда, доколкото видно от съставените актове за индексация, увеличената цена за тези извършени СМР е вече заплатена по реда на чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение, по отношение на което основание за плащане в настоящото производство не е повдиган спор. Непредвидените разходи подлежат на заплащане, поради което и индексацията на цената за тези разходи също подлежи на заплащане. Не може да се сподели виждането, че допълнителното споразумение противоречи на закона, като се сочи противоречие с разпоредбата на чл. 116 ЗОП и противоречие с разпоредбите на чл. 11 и чл. 12 ЗПФ. Допълнителното споразумение е сключено след приемане на разпоредбата на чл. 117а ЗОП, в изпълнение на насоките, дадени с Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. за обществените поръчки, като изрично законът предвижда възможността за изменение на цената в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, както е в настоящия случай. Тази възможност за изменение на договора, сключен по реда на ЗОП, е частен случай на възможността за изменение по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 ЗОП, поради което не може да се възприеме тезата, че допълнителното споразумение, сключено въз основа на тези разпоредби, им противоречи, като се има предвид факта, че сключването му е по време, преди редакцията на текста на чл. 117а ЗОП, изм. с ДВ, бр. 108/2023 г. Сочените разпоредби на ЗПФ – чл. 11 и чл. 12 са неотносими към казуса, настоящият състав не открива правни норми, на които сключеното допълнително споразумение да противоречи. От събраните по делото доказателства се установява изпълнението на работата от страна на ищеца изпълнител, извършената работа е приета от възложителя, а при надлежно изпълнение и приемане на работата за ответника се поражда насрещното му задължение за заплащане на в пълен размер на уговореното възнаграждение за нея. Вземането на изпълнителя по договора е изискуемо, поради което настоящият състав приема претенцията за заплащане на остатъка от увеличеното възнаграждение за изработеното за основателна и доказана в предявения размер. Тези изводи съвпадат с изводите на първостепенния съд, последица от което е потвърждаване на обжалваното решение. При извод за изискуемост на задължението в края на 2024 г. обезщетението за забава върху присъдената сума в размер на законната лихва се дължи, считано от 01.01.2025 г. до окончателното изплащане, тъй като разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД урежда последиците от неизпълнението на всяко изискуемо парично задължение.Това налага отмяна на решението в частта относно началния момент на законната лихва, като вместо от 25.09.2024 г. тя се присъди, считано от 01.01.2025 г. С оглед изхода на спора ответникът по жалба има право на разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 19080 лв. с ДДС. Настоящият състав счита направеното възражение за прекомерност за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 ЗА. Настоящият състав счита, че при преценка на прекомерността на възнаграждението за процесуално представителство за въззивното производство, не следва да се прилага Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС и даденото с него тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС вр. чл. 4, пар. 3 ЗФЕС. Относимите критерии, имащи значение в случая са правната и фактическа сложност на спора, като във въззивното производство основният спор е по правото, количеството извършена работа – депозиран отговор на въззивната жалба и проведено едно съдебно заседание, на което не са събирани доказателства, като ориентир за пазарната стойност на възнаграждението се явява и заплатеното възнаграждение за въззивното производство на насрещната страна. Ето защо, настоящият състав счита, че заплатеното възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалба се явява прекомерно и следва да се присъди в по-нисък размер, а именно в размер на 9000 лв. с ДДС /4601,63 евро/. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът