Решение № 475 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 511/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.7, вр. с чл.5, ал.2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества /ЗАВОИ/. Делото е образувано по жалба от М. С. М., Б. Х. /Б. С. М./, М. Х. /М. С. М./ и Н. Х. /Н. С. М./ - наследници С. М. М., подадена чрез адв. А. С., против Заповед №РД-19-518/23.07.2025 г., издадена от кмета на община Момчилград. В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателите възразяват срещу размера на обезщетението, определено им с оспорената заповед. Намират, че в хода на производството пред административния орган не е надлежно изследвана и възможността за обезщетение с друг недвижим имот, както и че определеното парично обезщетение е крайно занижено. Считат, че при определяне на размера на обезщетението не е спазена разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата за прилагане на чл.5, ал.2 от ЗАВОИ. По горните съображения искат отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, както и в представено от последния писмено становище, поддържат подадената жалба, като се излагат и допълнителни доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост при определяне на паричното обезщетение. Претендират и направените по делото разноски. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Ответникът – Кмет на община Момчилград, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: По делото няма спор, че с Указ №[номер] от [дата] на Държавния съвет на НРБ наследодателят на жалбоподателите е бил лишен от българско гражданство, като е постановено и отнемане на цялото му имущество в полза на държавата. Безспорно е също, че въз основа на горния указ, е съставен Акт № [номер] от [дата] за държавна собственост на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 132 кв.м. и дворно място, с площ 430 кв.м., в [кв.] по РП на [населено място], находящ се на [улица], бивша собственост на С. М. М.. Видно от приложените по делото договори за продажба на държавен жилищен имот, сключени на [дата] и [дата], между председателя на Селищна система- [населено място], като продавач и А. М. М. и А. А. М., съответно-З. М. З., като купувачи, въпросният недвижим имот е продаден по реда на Наредбата за държавните имоти. С молба вх. № 9400-3215 от 12.09.2024 г., подадена от М. С. М., като наследник на С. М., е подадено искане до кмета на община Момчилград, на основание § 9, ал.2 от ПР на ЗУТ, чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и чл. 7 от ЗАВОИ, както и Наредбата за приложение на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на С. М. М., върху ПИ № [номер] [кв. ] по плана на [населено място], находящ се на [улица], представляващ дворно място от 430 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 132 кв.м., предмет на Акт за държавна собственост № [номер]/[дата], съставен от ГОНС- [населено място]. С молбата е отправено и алтернативно искане за изплащане на равностойността на горния имот, в случай, че не са налице условията за връщането му. След отстраняване на нередовностите в подаденото искане, комисията, назначена със Заповед № РД-19-567/30.10.2024 г. на кмета на община Момчилград констатирала, че поземленият имот, предмет на искането, е продаден с договори за продажба на държавен жилищен имот, сключени на [дата] и [дата], по реда на Наредбата за държавните имоти. Констатирала е също, че няма възможност за обезщетяване на правоимащите с друг недвижим имот, поради което възложила на лицензиран оценител изготвяне на оценка по чл.15, ал.1 от Наредбата за прилагане на чл.5, ал.2 от ЗАВОИ, за имота, предмет на искането. Според Доклад за извършена експертна оценка, изготвен от Ю. П., вписан в Камарата на независимите оценители, пазарната стойност на въпросния имот възлиза на сумата в размер на ••• лв. Заключението е основано на Закона за общинската собственост и Наредба №4, приета от ОбС Момчилград. Използван е методът на пазарните аналози, като са взети предвид сделки за покупко-продажби на общински имоти в периода 2023 г. – 2024 г. С Решение № 96/27.06.2025 г. от Протокол № 8 на ОбС – Момчилград, по докладна записка на кмета на общината е одобрена изготвената пазарна оценка в размер на ••• лв., за ПИ № [номер], в [кв.] по плана на [населено място], представляващ дворно място, с площ 430 кв.м. и построената в него сграда, с площ от 132 кв.м. Със същото решение ОбС-Момчилград е възложил на кмета на общината да издаде заповед, която да бъде връчена на наследниците на С. М. М.. Със Заповед №РД-19-518/23.07.2025 г., предмет на спора, кметът на община Момчилград е наредил да се изплати парично обезщетение в размер на ••• лева на наследниците на С. М. М. (С. Х.), починал на [дата] в [населено място] - [държава], за поземлен имот № [номер], в [кв.] по плана на [населено място], находящ се на [улица], представляващ дворно място, с площ 430 кв.м. и построената в него сграда, с площ от 132 кв.м., описан в Акт № [номер] от [дата] за държавна собственост на недвижим имот. Заповедта е основана на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА; чл. 5, ал. 2 и чл.7 от ЗАВОИ, във вр. с чл. 16 от Наредба за прилагане на чл.5, ал.2 от ЗАВОИ; Решение № 96 от 27.06.2025 г. от Протокол № 8 на ОбС - Момчилград, както и на решенията на комисията, назначена със Заповед № РД-29-13/30.10.2024 г. Заповедта е надлежно връчена на 24.07.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне на пощенска пратка. В хода на делото са допуснати и приети две съдебно-оценителни експертизи за определяне на цената в лв/кв.м., по която държавата към 23.07.2025 г. продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид, както и размера на парично обезщетение за процесния имот, описан в АДС №[номер]/[дата], при условията на чл.15 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, като се съобразят и разпоредбите на глава седма, раздел I от ППЗДС. Според констатациите на вещото лице в първоначалната експертиза, както и от поясненията в съдебно заседание, след проучване в Агенцията за публичните предприятия и контрол и в Служба по вписванията- [населено място], не е установена нито една продажба на държавен имот от изследвания вид, в периода от 2020 г. до 11.12.2025 г. При тези констатации вещото лице е оценило поотделно поземления имот и находящата се в него жилищна сграда, като е приложило различни методи за оценка. По отношение на жилищната сграда, поради липса на извършени продажби на държавни жилищни имоти в периода 2020 г. – 11.12.2025 г., вещото лице е приложило метода на вещната стойност, като е определило цена в размер на ••• лв. По отношение на дворното място, с площ 430 кв.м. е посочена пазарна цена в размер на 53,10 лева/кв.м., общо ••• лв., определена въз основа на установена продажба на държавен имот-незастроен парцел с [идентификатор], част от [УПИ] по плана на [населено място], вписана в СВ – [населено място], като са приложени и коефициенти за корекция. Според това заключение, паричното обезщетение за конфискувания имот възлиза общо на сумата в размер на ••• лева. В приетото по делото заключение по допълнителната СОЕ, изготвено при съобразяване и на разпоредбите на глава седма, раздел I от ППЗДС, вещото лице е предложило два варианта, предвид констатираните различия в площта на поземления имот в приложеното удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК и в АДС №[номер]/[дата] Според Вариант I от заключението, цената на въпросния недвижим имот, в т.ч. едноетажна жилищна сграда и земя с площ 365 кв.м. /площта, посочена в удостоверението за данъчна оценка/, възлиза общо на сумата в размер на ••• лева. Според Вариант II, цената на въпросния недвижим имот, в т.ч. едноетажна жилищна сграда и земя с площ 430 кв.м. /по АДС №[номер]/[дата]/, възлиза общо на сумата в размер на ••• лева. С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок, срещу акт, който не е изключен от обхвата на съдебния контрол за законосъобразност, от правоимащи лица, чиито права и законни интереси са пряко и непосредствено засегнати от оспореното решение с оглед твърдението на жалбоподателите, че размерът на приетото обезщетение е занижен и не е определен съгласно изискванията на закона. Предвид разпоредбата на чл.14 от Наредба за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ и местонахождението на недвижимия имот, компетентен да се произнесе по искане с вх. № 9400-3215 от 12.09.2024 г. е кметът на община Момчилград. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. и надлежни фактически и правни основания. Не се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при издаването на процесната заповед. По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът съобрази следното: Според разпоредбата на чл. 7 от ЗАВОИ имуществото, отнето или конфискувано до 22 май 1989 г. по Закона за българското гражданство, се връща на лицата, лишени от българско гражданство, или на техните наследници при условията на чл. 5. В разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗАВОИ е предвидено конфискуваните недвижими имоти по чл. 1 и по чл. 2 да се връщат на лицата, от които са конфискувани, или на техните наследници по закон, ако до влизане на този закон в сила се намират в собственост на държавата или на държавна или на общинска фирма, в която държавата има най-малко 51 на сто участие. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗАВОИ, когато не са налице условията по предходната алинея или имотите са унищожени, разрушени или преустроени, осъдените лица се обезщетяват с друг равностоен недвижим имот или с пари по ред и начин, определен от Министерския съвет. В разпоредбата на чл.13 от Наредба за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ /Наредбата/ е предвидена възможност за обезщетение на правоимащите с равностоен или недвижим имот от същия вид по местонахождението на конфискувания или отнетия имот. Предвидена е и възможност на правоимащите да се предостави в обезщетение и недвижим имот от друг вид в същото населено място. Според разпоредбата на чл.14 от Наредбата, когато няма възможност да се извърши обезщетяване на правоимащите с друг недвижим имот, по решение на изпълнителния комитет на общината по местонахождението на конфискувания или отнетия недвижим имот се заплаща парично обезщетение. Безспорно е по делото, че жалбоподателите са наследници по закон на С. М. М. - правоимащо лице по чл.7 от ЗАВОИ, по отношение на конфискувания недвижим имот, актуван с АДС № [номер]/ [дата]. Установи се също от приложените договори за продажба на държавен жилищен имот, сключени на [дата] и [дата], че към 08.01.1991 г., горния недвижим имот не се намира в собственост на държавата. Съгласно възприетото в съдебната практика, правото да се подават искания в хипотезата на чл.7 от ЗАВОИ, какъвто е и разглеждания случай, не е ограничено във времето /в този смисъл Решение № 15260/13.12.2010 г., постановено по адм.д. № 4960/2010 г. по описа за ВАС/. Според правилото, установено в чл.15, ал.1 от Наредбата, конфискуваните недвижими имоти и недвижимите имоти, които се дават в обезщетение, се оценяват по едни и същи цени, по които държавата към момента на връщане продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид. По тези цени се оценява и конфискуваният имот в случаите, когато се определя дължимото парично обезщетение. По смисъла на тази разпоредба, при определяне на паричното обезщетение следва да се вземат предвид само сделки, по които продавач е държавата и купувач е гражданин, а предмет на сделката следва да са държавни имоти със сходни характеристики на оценявания имот. В случая административният орган е определил размера на дължимото парично обезщетение въз основа на експертна оценка, основана на метода на пазарните аналози, като са взети предвид сделки за покупко-продажба на общински имоти в периода 2023 – 2024 г., осъществени по реда на Закона за общинската собственост. Липсват данни за цените, по които държавата към момента на определяне на паричното обезщетение продава на граждани държавни недвижими имоти от същия вид. При така установеното, съдът намира, че оценката, изготвена в хода на административното производство не отговаря на условията на чл.15, ал.1 от приложимата наредба, тъй като имотите - предмет на аналоговите сделки, не са държавна собственост. С оглед липсата на възмездни сделки с имоти, с подобни характеристики, по които продавач е държавата, а купувач е гражданин, съдът намира, че оценката на процесния имот, дадена в заключението по първоначалната експертиза, не отговаря на изискванията на чл.15, ал.1 от Наредбата. Така, пазарната цена на дворното място е определена въз основа на сделка, която има за предмет незастроен държавен имот, а имотът, предмет на експертизата представлява дворно място, ведно с построената в него сграда. Или, сделката използвана за аналог не отговаря на изискването, продаваният държавен имот да е от същия вид с оценявания. По изложените по-горе съображения за тълкуването и прилагането на чл.15 от Наредбата, използваният метод на вещната стойност при оценката на жилищната сграда е неприложим в случая, тъй като не отговаря на изискването конфискуваните имоти да се оценяват по едни и същи цени, по които държавата към момента на връщане продава или отстъпва право на строеж. Предвид липсата на възмездни сделки с имоти, с характеристики, подобни на конфискувания имот, по които продавач е държавата, съдът кредитира Вариант II от заключението на вещото лице по допълнителната СОЕ, според който цената на въпросния недвижим имот, в т.ч. едноетажна жилищна сграда и земя с площ 430 кв.м., възлиза общо на сумата в размер на ••• лева, при съобразяване на вида и площта на конфискувания имот. При този вариант на заключението, цената на процесния имот правилно е определена съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.88 от ППЗДС, като данъчната оценка на имота е увеличена с 10%. В разглежданата хипотеза, поради констатираната липса на аналогови сделки, посоченият в последната разпоредба метод е единствено възможния нормативно установен начин за определяне на цените, по които държавата към момента на обезщетението продава недвижими имоти на граждани, съобразно изискванията на чл.15, ал.1 от приложимата наредба. Не се споделят доводите на жалбоподателите, че приложима в случая е разпоредбата на чл.90 от ППЗДС, според която при продажба на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Посоченият в последната разпоредба пазарен механизъм противоречи на изискванията на специалния закон и на издадената въз основа на него Наредба за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, според които единственият начин за определяне на дължимото обезщетение на конфискуваните имоти е по цени, по които държавата към момента на връщането, респективно към обезщетяването, продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид, като други методи за определяне на обезщетението, в това число и по метода на „пазарния механизъм", са недопустими. Във връзка с твърденията за наличие на условия за обезщетяване с друг равностоен имот следва да се отбележи, че в подадената молба вх.№9400-3215/12.09.2024 г. е поискано възстановяване на правото на собственост върху отнетия от наследодателя имот и алтернативно, ако не са налице условията за връщане на имота, е заявено обезщетяване чрез възстановяване равностойността на отнетия имот, по цени, предвидени в закон. Т.е, обезщетение с друг равностоен имот не е заявено от наследниците на правоимащото лице, поради което неоснователни са доводите в жалбата, че в хода на производството пред административния орган не е изследвана възможността за обезщетение с друг недвижим имот. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията на чл.15, ал.1 от Наредба за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ и следва да бъде изменена, като се увеличи размерът на определеното парично обезщетение за конфискувания имот от ••• лв. на равностойността в евро на ••• лв. При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателите се следват деловодни разноски общо в размер на 2 540 лв. /1298,68 евро/, от които: 40 лв. /20,45 евро/ за внесената д.т.; 500 лв. /255,65 евро/ за възнаграждение на вещото лице, както и 2 000 лв. /1022,58 евро/ за изплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 4 250 лв., съобразно представения от адв.С. списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените ДПЗС №№[номер], [номер], [номер] и [номер] от [дата] и ДПЗС от [дата]. По отношение на представения договор за правна защита и съдействие от 24.02.2026 г. /на л.315 от делото/ съдът съобрази, че същия не е подписан от посочената в договора страна-М. С. М., поради което не се установява договаряне и заплащане на визираното в него възнаграждение в размер на 130 евро. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази и изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, обн. в ДВ бр.17/2026 г., съгласно която при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. С оглед горното, като взе предвид, че спорът не се отличава с висока правна и фактическа сложност, броя на жалбоподателите, обстоятелството, че съдът е сезиран с една обща жалба, подадена от четиримата наследници на собственика на имота, респ., правата и интересите им, както и подлежащите на установяване факти и обстоятелства, произтичат от един и същ административен акт, с който е определено парично обезщетение по реда на специален закон; броя на проведените открити съдебни заседания, в които е участвал пълномощникът на жалбоподателите и обема на извършената от него работа, съдът приема, че адвокатско възнаграждение общо в размер на 2000 лв. /. /1022,58 евро/ отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на жалбоподателите, респ. договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено до горния размер, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Водим от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът