Решение № 106 от 10.3.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1766/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. С наказателно постановление № 25-1158-003004/23.09.2025 г., издадено от А.К.Р. – на длъжност Началник в ОДМВР Перник, Сектор „Пътна Полиция“ Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на Б. М. Щ., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 76,69 евро /150 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДВП, за нарушение на чл.103 ЗДВП, извършено на 31.08.2025 г./30.08.2025 г. в село Рударци, Община Перник. Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Б. М. Щ., с която прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Оспорва извършването на описаното в него нарушение, за което е наказан. Поддържа, че при издаването му са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Съобразно изложеното прави искане обжалваното да бъде отменено. В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят не участва лично, представлява се от адв. Ю. Б. Н., който излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в открити съдебни заседания. В писмото с вх. рег. № 30698/19.11.2025 г., с което е изпратен препис от преписката във връзка с обжалваното наказателно постановление, от административно-наказващият орган е заявено становище за законосъобразност на същото и е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя с искане да бъде редуциран до предвидения в закона минимален размер, в случай че се претендира и жалбата бъде приета от съда за основателна. По делото, в качеството на свидетели, са разпитани актосъставителя К. Р. В. и свидетеля по АУАН – Б. Е. Б. относно констатациите при съставянето на акта. Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 30.08.2025 г., около 22:10 часа, разпитания по делото свидетел К. Р. В. – актосъставител, и в присъствието на свидетеля – Б. Е. Б., са установили при извършена проверка по повод осъществяване на служебните си задължения, че в Община Перник, в село Рударци, водачът на на самоходна машина •••••••••••••• с регистрацонен номер •••••••, управлява собствената си „самоходна машина" според свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника ••••••••••••••, като по ул. „Черни връх“, посока на движение от ул. „Родопи“, към ул. „Радомир“, като е последван и при подаден постояннен светлинен, звуков сигнал и полицейска стоп палка – тип „Ц8“, образец „МВР", водачът се обръща многократно, ясно възприема сигналите, не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движението и продължава движението си без да спре. Във връзка с горепосочените действия на водач на ППС, констатирани от посочените полицейски служители, е издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/Серия GA № 4520502 АУАН, срещу Б. М. Щ., ЕГН ••••••••••, в качеството му на собственик на горепосочената самоходна машина, който е управлявал същата в Община Перник, село Рударци, по ул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Родопи“ към ул. „Радомир“, като е последван и при подаден постояннен светлинен, звуков сигнал и полицейска стоп палка – тип „Ц8“, образец „МВР", водачът се обръща многократно, ясно възприема сигналите, не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движението и продължава движението си без да спре – нарушение на чл. 103 ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на Б. М. Щ. на 31.08.2025 г. и е подписан от него с възражения, че не е управлявал посочената в него самоходна машина /АТВ/. Във връзка с обсъждания АУАН при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление № 25-1158- 003004/23.09.2025 г., издадено от А.К.Р. – на длъжност Началник в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на Б. М. Щ., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 76,69 евро /150 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДВП, за нарушение на чл.103, ал. 11 ЗДВП, извършено на 30.08.2025 г./31.08.2025 г. /посочени са и двете дати/ в село Рударци, Община Перник. Наказателното постановление /НП/ е връчено на жалбоподателя на 21.10.2025 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в ОД МВР - Перник на 29.10.2025 г. От показанията на свидетеля актосъставител К. Р. В., които съдът кредитира като логични и последователни се установява, че по време на описаните в АУАН събития самоходната машина се е движела с двама души на нея – водач и пътник. Свидетелят сочи, че не може да разпознае лицето на водача, който не е спрял на подадените сигнали и е продължил да се движи със самоходната машина по пресечен терен, по който полицейския автобомил не е било възможно да продължи. Сочи, че не са видели кой е слязъл от АТВ-то, но впоследствие са установили наказаното лице като негов собственик. От показанията на свидетеля Б. Е. Б., които съдът също кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, се установява, че лицето, на което е съставен АУАН е различно от лицата, които са пътували със самоходната машина на 30.08.2025 г. Свидетелят сочи, че лицата, управлявали АТВ-то при осъществяване на нарушението на чл. 103 ЗДвП, са били видимо по-едри. По делото е прието като писмено доказателство писмо ОДМВР с вх. № 4729/10.02.2026 г., съгласно което след извършена справка в централната база на АИС „КАТ регстрации на МПС и собственици“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР не са установени ППС, регистрирани на името на Б. М. Щ. към 30.08.2025 г. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели актосъставителя К. Р. В. и свидетеля по АУАН – Б. Е. Б., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът също кредитира изцяло, в частите, които кореспондират с показанията на разпитаните свидетели. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни за това административни органи. В административно-наказателното производство тежестта на доказване е на административо-наказващият орган, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респeктивно, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административно наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН. В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН, а напротив – опровергават описаните в АУАН, съответно и в обжалваното наказателно постановление, обстоятелства, че наказаното лице-жалбоподател – Б. М. Щ. е извършил вмененото му нарушение на разпоредба на чл. 103 ЗДВП. Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – актосъставителят К. Р. В. и Б. Е. Б. - свидетел по АУАН, сочат, че наказаното лице не е водача на самоходната машина, описана в наказателното постановление, по време на осъществяване на описаното в него нарушение. Следва да се посочи и че е опровергано от посоченото в АУАН и в обжалваното наказателно постановление и обстоятелство, че наказаното лице е собственик на ППС-то към датата на осъществяване на нарушението. Видно от приобщеното към доказателствената съвкупност по делото писмо ОДМВР с вх. № 4729/10.02.2026 г., след извършена справка в централната база на АИС „КАТ регстрации на МПС и собственици“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР не са установени ППС, регистрирани на името на Б. М. Щ. към 30.08.2025 г. От изложеното следва, че в нарушение на материалния закон административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП. Съгласно същата, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В процесния случай данните от събраните доказателства по делото мотивират съдебния състав да приеме, че извършването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са установени точно и че законосъобразно жалбоподателя е бил привлечен към административно наказателна отговорност. С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административно наказателното производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като актът и НП се явяват незаконосъобразни от една страна и необосновани, от друга, поради недоказване на повдигнатото с тях обвинение и подлежи на отмяна атакуваното НП. Същото подлежи на отмяна и поради допуснато от административно-наказващия орган нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – тъй като в НП са посочени две различни дати на нарушението – 31.08.2025 г. и 30.08.2025 г., т.е. нарушено е и правото на защита на наказаното лице. Нарушена е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, тъй като от мотивите на НП не става ясно по какъв начин е определен размера на наложеното наказание. По разноските: При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който не претендира и липсват данни да е направил такива. Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът