Решение № 3649 от 29.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4250/2026 г.

гражданско дело № 20261100504250 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 435- 438 ГПК. Образувано е по жалба на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД с ЕИК 201766468, срещу действия на ЧСИ, посочени като „изземване и предаване на трето лице - пазач“ на движими вещи, представляващи 7 броя моторни превозни средства, извършени от ЧСИ А.Д. на 13.03.2026 г. по изп. дело № 20268530400296, образувано въз основа на издадена обезпечителна заповед за налагане на запор на МПС по т.д. № 433/2026 г. по описа на СГС. Оплакванията са, че на жалбоподателя не е връчено редовно съобщението за наложената обезпечителна мярка и насрочения опис, тъй като то е връчено по седалището на клона в София, а не по седалището и адреса на управление на дружеството, и освен това – на лице, което не е негов служител; че извършените опис, изземване и предаване на трето лице на процесните автомобили са незаконосъобразни, тъй като автомобилите не са се намирали във владение на жалбоподателя и не са негова собственост; че ЧСИ е следвало само да наложи допуснатата обезпечителна мярка, като с извършените изземване на автомобилите и предаването им на отговорно пазене на трето лице той е излязъл извън пределите, определени от обезпечителната заповед; че неправилно вещите са предадени за отговорно пазене на трето лице, при неспазване на предпоставките по чл. 470, ал.1 и ал.2 ГПК, тъй като „ПРОМОСЕЙД“ ЕООД не е отказал да ги приеме за пазене, не е бил редовно уведомен за описа, тъй като е получил съобщението след насрочения начален час на описа, и същевременно ЧСИ не е обосновал нужда от изземване на вещите и предаването им за пазене на трето лице, различно от длъжника и взискателя, нито е мотивирал избора на този пазач. Иска се съдът да отмени действията по изземване и предаване на трето лице-пазач на 7 броя МПС, а именно: 1. Mercedes 3241 В, модел: Actros, цвят: жълт, peг.№ ••••, номер на рама: WDB9333041L320922; 2. Ivеco, модел: Daily, цвят: жълт, рег. № ••••, номер на рама: ZCFC170D905121224; 3. Ivеco, модел: Daily 70С 17HD, цвят: жълт, peг. № ••••, номер на рама: ZCFC170C9F5050056; 4. lveco, модел: 70 С 17 цвят: жълт, рег. № ••••, номер на рама: ZСFС170С605009083; 5. DAF, модел: CF 480 FAD ZWR, цвят: бял/жълт, peг. № ••••, номер на рама: ХLRADМ4300G261148; 6. Volkswagen Transporter, модел: Т6, цвят: жьлт, рег. № ••••, номер на рама: WV2ZZZ7НZKН178698; 7. Fіtzel Euro 00, цвят: сив, peг. № ••••, номер на рама: VВFEUR00080508886, извършени на 13.03.2026 г. по изп.д. № 20268530400296 по описа на ЧСИ А.Д.. Насрещната страна - обезпеченият ищец „Юнит Асист“ ЕООД е на становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ А.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения. Въз основа на приложените доказателства и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните фактически и правни изводи: Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от извършване на обжалваното изпълнително действие, и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – определяне на трето лице за пазач на движимите вещи – чл. 435, ал.2, т.5 ГПК. Макар жалбоподателят да не е посочил изрично акта на съдебния изпълнител, в който са обективирани обжалваните негови действия, от приложеното копие на изп. дело № 20268530400296 е видно, че с Протокол за опис на движими имущества от 13.03.2026 г. ЧСИ А.Д. е извършил опис, оценка и предаване на описаните МПС за пазене на трето лице – „Х-Мобиле“ ЕООД. С оглед изложените в жалбата твърдения и съображения, въпреки непрецизно посоченото, че се обжалват „изземването и предаването на вещите на трето лице – пазач“, доколкото отнемане на движимите вещи като принудително изпълнително действие фактически не е извършено от ЧСИ, съдът приема, че се касае до обжалване определянето на трето лице за пазач на вещите, което действие е сред изрично посочените в чл. 435, ал.2 ГПК като подлежащо на обжалване от длъжника. От приложените материали е видно, че изп. дело № 20268530400296 е образувано по молба на „Юнит Асист“ ЕООД за налагане на допуснатата с Обезпечителна заповед, издадена по т.д. № 433/2026 г. по описа на СГС, обезпечителна мярка срещу ответника по делото „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД – запор на посочените 7 броя МПС. На длъжника е връчено на 13.03.2026 г. Съобщение за наложената обезпечителна мярка, в което са описани автомобилите, предмет на запора. Съобщението е връчено на адреса на регистрирания в гр. София клон на „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД, чрез лице, получило го със задължение да го предаде, на 13.03.2026 г. в 12.42 часа, видно от разписката към съобщението. В съобщението е посочено и че ЧСИ насрочва опис на подробно индивидуализираните в съответствие с обезпечителната заповед движими вещи в същия ден – 13.03.2026 г. от 12.30 часа. Приложен е Протокол за опис на движими имущества от 13.03.2026 г., видно от който на 13.03.2026 г. в часовия диапазон 12.30 часа – 16.00 часа ЧСИ А.Д. е описал МПС, предмет на наложената обезпечителна мярка, възложил е извършването на оценка на присъстващото вещо лице и е предал описаните вещи за пазене на трето лице – „Х-Мобиле“ ЕООД. Протоколът е подписан от представителите на „Юнит Асист“ ЕООД и на назначения пазач „Х-Мобиле“ ЕООД, както и от присъстващото вещо лице. Налагането на допуснати от съда обезпечителни мерки е регламентирано в разпоредбата на чл. 400 от ГПК. Съгласно чл. 400, ал.1 ГПК, налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда съгласно чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 1 и 2, чл. 507, 515, 516 и 517 от ГПК, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. В изречение второ на разпоредбата е предвидено, че при запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465-472 от ГПК. Защитата срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител при налагането на обезпечителни мерки, доколкото друг ред в закона не е предвиден, следва да се осъществява чрез способа за обжалване по реда на уредената защита срещу изпълнението. Този извод се налага от обстоятелството, че налагането на обезпечителните мерки се извършва от съдебния изпълнител именно по реда на правилата за изпълнителното производство, като се има предвид, че в случая не се касае до същинско принудително изпълнение въз основа на издаден изпълнителен лист, а до извършване на действията, който законът предвижда за привеждане в изпълнение на допуснатата с обезпечителната заповед мярка, със съответните специални правила - не се връчва покана за доброволно изпълнение, а съобщение за налагане на запора; налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед в службата по вписванията, а не въз основа на искането от съдебния изпълнител за вписване на възбрана (така чл. 400, ал. 1 и ал. 2 от ГПК); при налагането на запор на движима вещ като обезпечителна мярка се прилагат правилата за изпълнение на движими вещи чрез извършване на опис, оценка и предаване на вещта за пазене, уредени в чл. 465 – 472 от ГПК (така изрично чл. 400, ал. 1, изр. 2 от ГПК). За да е допустима обаче защитата чрез обжалване действията на ЧСИ, следва надлежно легитимираните съгласно нормите на съответните алинеи на чл. 435 от ГПК лица да са релевирали в жалбите си твърдения за факти, попадащи в изчерпателно посочените в тези норми хипотези: молителят по обезпечението – тези по чл. 435, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК (тъй като останалите са неприложими), ответниците по обезпечителната заповед – тези по чл. 435, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 5, т. 6 и т. 7 (тъй като останалите са неприложими), а третите лица – тези по чл. 435, ал. 4 от ГПК. Предвидените в разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.3 ГПК като обжалваеми от длъжника действия по отнемане на движима вещ и отстраняване от имот при доводи, че не е уведомен надлежно за изпълнението, са тези по чл. 521 и чл. 522 ГПК. Те обаче са приложими в случаите на принудително предаване на присъдената вещ или имот, но не и в производството по налагане на запор върху движима вещ, допуснат като обезпечение. Запорът в случая е наложен с получаване на съобщението, доколкото в него са посочени точно вещите и от този момент длъжникът не може да се разпорежда с тях (чл. 450, ал.2 и чл. 451, ал.1 ГПК). Чрез забраната да се разпорежда с вещта се цели удовлетворяване на претендираното от кредитора вземане към длъжника, ако то бъде съдебно признато – ако предявеният иск бъде уважен. С оглед на тази същност и цел на обезпечителния запор и неговите последици, разпоредбите на чл. 521 и чл. 522 ГПК не са приложими в производството по налагане на запор върху движима вещ и съответно – при привеждане в изпълнение на допуснат като обезпечителна мярка запор на движими вещи не се касае до извършени подлежащи на обжалване действия в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.3 ГПК. При това положение допустима е жалбата само в частта и по наведените доводи за незаконосъобразност на извършеното от ЧСИ на 13.03.2026 г. действие по чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК по определяне на трето лице за пазач, поради това, че не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, като неприложима в обезпечителното производство е хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК (отнемането на движима вещ или отстраняването на длъжника от имот), която касае само изпълнителното производство. Разгледана по същество, жалбата в тази и част е основателна. По силата на чл. 470 ГПК ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или е редовно призован за описа, но не присъства на него, както и ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител. В този смисъл, по правило след описа вещта се оставя за пазене на длъжника, но ако той откаже, не присъства на описа или съдебният изпълнител прецени – тя може да се остави за пазене на взискателя или на трето лице – по преценка на съдебния изпълнител и разбира се – при изразено съгласие от тези лица. В настоящия случай на първо място длъжникът не е бил редовно призован за описа, доколкото е получил съобщението за насрочването му след неговото начало. Без значение е имал ли е възможност да организира присъствието на свой представител до 16 часа, когато според вписването в протокола описът е приключил, тъй като по общо правило призоваването за всяко процесуално действие, вкл. от ЧСИ, следва да предхожда самото действие. Поради това не може да се извърши преценка дали са били налице условията на чл. 470, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК за назначаване на трето лице за пазач на вещите. На следващо място – съгласно чл. 470, ал.3 ГПК пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява. Дали тези предпоставки са спазени при определянето от ЧСИ на „Х-Мобиле“ ЕООД за пазач на запорираните специализирани автомобили съдът е в невъзможност да прецени с оглед липсата на каквито и да е данни в изпълнителното производство относно определеното за пазач дружество и за мястото, където ще се съхраняват вещите, както и с оглед липсата на каквито и да мотиви, обосноваващи избора на ЧСИ да предостави вещите за пазене именно на това лице. Това обуславя извод за незаконосъобразност на разпореждането на съдебния изпълнител за определяне на трето лице за пазач на описаните движими вещи. Ето защо жалбата срещу действията на ЧСИ, обективирани в протокола от 13.03.2026 г., изразяващи се в предаването на описаните движими вещи за пазене на „Х-Мобиле“ ЕООД е основателна, поради което това действие на ЧСИ като незаконосъобразно следва да се отмени. Мотивиран от горното съдът