Решение № 3415 от 10.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6341/2026 г.

наказателно дело № 20261110206341 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 008964 от 17.03.2026 г., издадено от началника на Териториален отдел (ТО) за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Стара Загора и Кърджали към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 54, ал. 1 от ЗПК на „,,•••''“ ООД, с ЕИК •••••••• е наложена имуществена санкция в размер на 2 600 евро за неизпълнение на задължение по чл. 42, т. 2 ЗПК. Наказателното постановление се обжалва със срочно депозирана жалба от страна на санкционираното търговско дружество, с която се иска цялостната отмяна на оспореното наказателно постановление. В жалбата се излагат пространни доводи относно незаконосъобразност на оспорения санкционен акт. Акцентира се, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват правните изводи на наказващия орган. Алтернативно на исканата цялостна отмяна на НП, с жалбата се отправя искане за отмяната му, чрез приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. В съдебното заседание дружеството-жалбоподател е редовно уведомено, не изпраща законен или упълномощен представител. Въззиваемата страна, редовно уведомена се представлява от юрк. Ц. с пълномощно по делото, който в пледоарията си по същество моли за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и отправя немотивирано възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана в законоустановения четиринадесетдневен срок от правоимащо лице (санкционираното търговско дружество) и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В Териториален отдел Хасково към КЗП постъпила жалба с вх. № Х-03- 462/08.10.2025 г. от К.Г.Д., в която били изложени оплаквания от сключен между нея в качество на потребител и „,,•••''“ ООД, ЕИК •••••••• в качеството на кредитор, договор за потребителски кредит № 1189207/19.11.2024 година. В изложението си Димитрова посочила различни тревожни за нея обстоятелства свързани с договора, като това, че е „върнала“ много по-висока сума от получената в кредит и че служители на кредитора я притесняват с постоянни телефонни обаждания, съобщения и посещения на работното място. Към жалбата си приложила снимки на въпросния договор, както и разпечатки от комуникацията си в мобилно приложение със служители на кредитора. По повод цитираната жалба в ТО Хасково била образувана проверка на фактите и обстоятелствата по коментирания договор за потребителски кредит, като с писмо № Х-03- 462/15.10.2025 г., длъжностното лице извършващо проверката упражнило правомощията си по чл. 42, вр. чл. 41, ал. 2 ЗПК като изискало търговското дружество да представи в 7-дневен срок писмено становище по жалбата на К.Д., сключеният договор за потребителски кредит № 1189207/19.11.2024 г., ведно с преддоговорна информация и погасителен план, както и сключена застраховка. Коментираното писмо било получено от страна на дружеството на 20.10.2025 година. В отговор от 27.10.2025 г., търговецът изпратил на контролния орган единствено становище, без да приложи останалата изискана документация. Констатациите от проверката били описани от свидетелят А. П. К. на длъжност главен инспектор в ТО Хасково – КЗП в съставен от нея констативен протокол. С писмо № Х-03-462/03.11.2025 г., за да бъдат спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, била отправена покана към дружеството за съставяне на АУАН. В поканата било указано на управителя на юридическото лице да се яви лично или да изпрати упълномощен представител на 18.11.2025 г. в сградата на ТО Хасково в гр. Хасково, в чието присъствие да бъде съставен актът. От страна на дружеството не бил изпратен представител на посочената дата. На основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, в присъствие на двама свидетели при съставяне на акта и в отсъствие на представител на нарушителя, свидетелят А. К., оправомощена със съответната заповед във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗПК на вр. и. д. председателя на КЗП, съставила АУАН № 008964, в който приела, че дружеството не е изпълнило законно вмененото му задължение по чл. 42, т. 2 ЗПК да предостави на длъжностните лица при КЗП достъп до всички документи, свързани с разпоредбите на същия закон. Актът бил предявен и препис от него бил връчен на упълномощен представител на „,,•••''“ ООД на 01.12.2025 г., който го подписал без да излага възражения. Няма данни в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. На базата на редовно връчения АУАН на 17.03.2026 г. е издадено оспореното НП № 008964 от Д.К.И. – началник на ТО за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково, Стара Загора и Кърджали към ГД „КП“ при КЗП, с което на основание чл. 54, ал. 1 от ЗПК на „,,•••''“ ООД, с ЕИК •••••••• е наложена имуществена санкция в размер на 2 600 евро за неизпълнение на задължение по чл. 42, т. 2 ЗПК. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свид. А. К. и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост, в съзвучие са едно с друго и не се опровергават от нито едно друго доказателство по делото. По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК в този случай съдът не дължи детайлна съпоставка на събраните доказателства, а и между страните липсва спор относно релевантните за казуса факти. Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното: Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие настоящият съдебен състав намери, че при съставяне на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на административнонаказателния процес. Както в АУАН, така и в НП не е посочена ясно датата, на която дружеството не е изпълнило задължението си да представи изисканата от контролния орган документация. Касае се за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4, респективно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И в двата процесуални документа е посочена по неясен начин датата на твърдяното неизпълнение от страна на дружеството на задължението по чл. 42, т. 2 ЗПК. В АУАН и НП е записано, че нарушението е осъществено чрез бездействие в периода 20.10.2025 г., на която дата е получено (от дружеството) писмото, с което се изисква съответна документация, до 27.10.2025 г. – датата, на която в ТО Хасково е прието становище. Коментираното нарушение на разпоредбите на ЗАНН е съществено, защото датата на неизпълнение на задължение към държавата (дефиниция на отговорността на ЮЛ по чл. 83 ЗАНН) представлява съществен фактически елемент от обстоятелствата, при които дружеството е осъществило процесното неизпълнение по чл. 42, т. 2 ЗПК. Непосочването на съществени елементи от фактическата страна на „нарушението“ съществено накърнява правото на санкционираното юридическо лице да разбере за какво деяние се ангажира имуществената му отговорност и да организира адекватно защитата си срещу тези факти. Впрочем в АУАН и НП присъстват две дати, за които се твърди, че нарушението е било постоянно извършвано, чрез бездействие – едната е 20.10.2025 г., а другата 27.10.2025 година. Тези две дати са погрешно определени от актосъставителя, понеже е прието, че се касае за бездействие, то няма как същото да представлява неизпълнение на задължение (в случая по чл. 42, т. 2 ЗПК) докато тече срокът, определен от извършващата проверка администрация. Неизпълнение на задължение би било налице едва след изтичане на определеният седемдневен срок от датата на получаване на писмо № Х-03-426/18.10.2025 г., който видно от известието за доставяне е започнал всъщност да тече от 21.10.2025 г. до 27.10.2025 година включително. Датата, на която евентуално би могло да се счете задължението по текста от ЗПК за неизпълнено, е 28.10.2025 година. В случая сроковете се изчисляват съобразно разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като чак след изтичане на дадения от служителите на КЗП срок (до 27.10.2025 г. включително) за представяне на изисканите документи дружеството обективно няма да е изпълнило задължението си, за което му е наложена имуществена санкция. Поради това, съдът намира, че следва да отмени изцяло издаденото НП като незаконосъобразно. Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на присъждане на разноски по реда на чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН, като такива са претендирани с въззивната жалба и са в размер от 150 евро. Този размер е съответен на сложността на делото и на обема на осъществената защита. Ето защо, съдът следва да го уважи. Водим от горното, на основание чл. 63, ал. 3, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът