Решение № 263 от 24.3.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2131/2025 г.

Образувано е по подадената жалба от „Бяло джудже“ ЕООД, ЕИК 201268117, с адрес с.Близнец, общ.Твърдица, обл.Сливен, представляван от управителя З.С.К, против отказ за вписване в регистрите на ДФЗ и допускане до участие в кампанията за очертаване на площи за подпомагане, обективиран в писмо изх. №•••••••••••••••/13.08.2025г. на началника на Общинска служба „Земеделие”-Хасково. Жалбоподателят първоначално твърди, че са получили мълчалив отказ с изх. №••••••••••••••• от 13.08.2025 г. във връзка с подадено 3аявление по чл. 70 от ПП3СП3З и придружително писмо с вх. №•••••••••• от 04.08.2025 г. на Общинска служба „3емеделие“-Хасково. Впоследствие уточнява, че обжалва изричен отказ на административния орган, обективиран в горецитираното писмо от 13.08.2025г. Счита, че същият е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, поради това следва да бъде изцяло отменен. Твърди, че със 3аявление по чл. 70 от ППЗСП3З и придружително писмо с вх. №•••••••••• от 04.08.2025 г. на Общинска служба „3емеделие“-Хасково жалбоподателят е поискал от ОС "3емеделие"- Хасково да се регистрира договор за преаренда, като правно основание за ползването му. Във връзка със съдържанието на волеизявлението жалбоподателят приема, че с Уведомлението е налице изричен отказ на административния орган. Същото съдържало волеизявление по смисъла на чл.21 от АПК по отношение на правата на жалбоподателя и направено от него искане по горепосоченото заявление. От това писмо произтичали права или задължения за него и се засягали негови законни интереси, което било един от признаците на административния акт. Писмото обективирало отказ на административния орган, който подлежи на оспорване в настоящото производство. В случай, че съдът приеме, че не е налице изричен отказ от страна на ОС „Земеделие"- Хасково, то се иска разглеждане като предмет на делото, че е оспорен мълчалив отказ на Началник ОС "Земеделие"-Хасково да се произнесе по подаденото от жалбоподателя заявление. Отказа мълчалив или изричен представлявал бездействие, респ. порочно действие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе положително по направено пред него искане. Този отказ бил индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал.1 АПК. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането, респ. да откаже мотивирано. Съгласно разпоредбите на чл. 37б, ал. 1 от 3СП33 и чл. 70 от ПП3СП33, всеки ползвател е длъжен да представи в общинската служба по земеделие по местонахождение на имотите копие от договорите за ползваните от него имоти, с цел определяне на изходните данни и материали за създаване на масивите за ползване за предстоящата стопанска година. Ползвателите подавали заявление по чл. 70 от ПП3СП33 с приложен към заявлението опис на имоти, съгласно регистрираните в ОСЗ договори и/или документи за собственост. Всеки ползвател посочвал в заявлението начина, по който желае да ползва всеки от наетите или арендувани имоти през съответната стопанска година, а именно - в реални граници или комасирано, т.е. включени в процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване на земеделските земи в съответното землище. Имотите, посочени за ползване в реални граници, не се включвали в изходните данни и материали за създаване на масивите за ползване за съответната стопанска година, т.е. изключвали се от процедурата по чл. 37в от ЗСП33. Към заявлението по чл.70 от ППЗСПЗЗ ползвателите, желаещи да участват в процедурата, прилагат декларация по чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ, че не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с лица, които не са изплатили задълженията си по чл.34, ал.6 и по чл.37в, ал.7 от ЗСП33 за земите по чл.З7в, ал.3, т.2 за предходните стопански години. При промяна на собствеността, формата на стопанисване и начина на трайно ползване собствениците и ползвателите подавали декларация, съответно заявление, съгласно чл.72, ал.1 от ПП3СП33. Новите обстоятелства не се вземали предвид при определяне на масивите за ползване за предстоящата стопанска година, освен в случаите, когато декларациите или заявленията са представени в срок до 15 август - чл.72, ал.5 от ППЗСПЗЗ. 3адължение на общинските служби по земеделие било да регистрират представените договори за наем, аренда и съвместна обработка по чл.31, ал.4, т.3 от 3акона за кооперациите, както и анексите за тяхното прекратяване, които следвало да са във формата, по която е сключен договора, т.е. ако договорът е нотариално заверен, то и анексът следва да е заверен нотариално. Регистрацията на представените по реда на чл.37б, ал.1 от 3СП33 договори представлявало извършване на нормативно предписани действия от точно определен орган, поради което отказът да се извърши регистрацията представлявал индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.4 от АПК във връзка с § 8 от П3Р на АПК, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл.145 и сл. от АПК. В този смисъл производството по регистрация на представените договори било напълно формално и не допускало общинските служби по земеделие, в качеството на регистърен орган, да откажат извършване на предписаното административно действие. Съгласно чл.37б, ал.1 от 3СП33, когато за един имот са представени и съответно са регистрирани в информационна система „Ферма - ползване на земеделските земи" (FPZ2) два и повече невписани в службата по вписвания договори (договори за наем или аренда със срок от една година по чл.237 от 3акона за задълженията и договори за съвместно обработване на земята чл.31, ал.4, т.3 от 3акона за кооперациите), то регистрация в предварителния регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ се извършва на договора, посочен в подадената от собственика декларация. Ако собственикът не е подал декларация, общинската служба по земеделие уведомява страните по договорите за разрешаване на спора за ползване на имота. Целта била в регистъра по чл.72, ал.2 от ПП3СПЗ3 да остане едно правно основание за ползване на имота през съответната стопанска година. При определяне на изходните данни и материали за създаване на масивите за ползване следвало да се има предвид, че когато за един имот са представени и съответно са регистрирани в FPZ2 повече от един вписан договор за наем или аренда, то общинската служба по земеделие следва да включи в предварителния регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, съответно в процедурата за създаване на масиви за ползване на земеделски земи по реда на чл.37в от 3СП33, договорът, който е вписан в службата по вписвания с по-ранна дата, тъй като при конкуренция на вписванията, приоритет имал по-рано вписаният акт (чл.113 от 3акона за собствеността). Когато извън горепосочените случаи е установено наличието на повече от едно правно основание за ползване на един и същ имот през съответната стопанска година, общинската служба по земеделие изключвала имота от процедурата за създаване на масиви за ползване по чл.37в от 3СП33, като собствениците или ползватели ползват имота в реални граници. Ако в срок до 15 август колизията на права бъде разрешена от собствениците и/или ползвателите, то те подават нова декларация и/или ново заявление, в които следва да е отразена съответната промяна във формата на стопанисване на имота. Ако при регистрирането на представените договори общинската служба по земеделие установи наличието на повече от едно правно основание за ползване на един и същ имот, за който е посочено в декларациите и/или заявлението, че ще се обработва в реални граници, т. е. изрично е посочено, че имотът няма да участва в процедурата по чл.37в от 3СП33, то следвало да уведоми съответните лица за разрешаване на спора за ползване на имота. По този начин имало възможност в срока по чл.41, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители да бъде регистрирано коректно правно основание за ползване на имота, респ. за кандидатстване за подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.6 ЗПЗП, регистрирането на правните основания се извършва от общинската служба по земеделие, по местонахождението на площите в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година. В конкретния случай жалбоподателят подал заявление за регистриране договор за аренда, поради което АО дължал произнасяне по това заявление. По силата на разпоредбата на чл.11, ал.4, изр.1 от Наредба № 3/1999г. ОСЗ била длъжна да регистрира правното основание за ползване на имотите, чрез специализирания софтуерен продукт, съобразно представените от жалбоподателя документи, установяващи правното основание за ползване на земеделските площи, тъй като не била налице хипотезата на изр.2 на чл.11, ал.4 от Наредбата, а именно липса на правно основание, при която общинската служба по земеделие не въвежда информацията в регистъра. Следователно ОСЗ имала качеството на орган по регистрация, който при наличие на правно основание следвало да извърши исканата услуга. Административният орган следвало да издаде акт, с който да се произнесе по заявлението на жалбоподателя и да удовлетвори същото или да откаже да направи това, ако са налице пречки. Съображенията на органа да откаже да удовлетвори заявлението не могат да се предполагат, поради което и не можел да се направи извод за съответствието на оспорения административен акт със закона. Ето защо, отказа на Началника на ОСЗ- Хасково бил незаконосъобразен и следвало да бъде отменен. Доколкото естеството на акта изключвало делото да бъде решено по същество, преписката следвало да се изпрати на административния орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателя. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отмените отказа във връзка с подаденото Заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ и придружително писмо с вх. №•••••••••• от 04.08.2025 г. на Общинска служба „Земеделие“-Хасково, като незаконосъобразен, неправилен и необоснован. При условията на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в решението, което съдът ще постанови. Жалбоподателят моли след отмяната на оспорения административен акт, преписката да се върне на административния орган с указания за изпълнение на процедурата за плащане на сумата в едномесечен срок. Претендира за сторените разноски в настоящото производство. Ответникът Общинска служба „Земеделие“-Хасково оспорва депозираната жалба и счита, че следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Според ответника, от всички събрани доказателства може да се направи извод, че действията на ОС „Земеделие“- Хасково, ИРМ, офис Стамболово, са законосъобразни и правилни. На основание чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието в общинската служба в програмния продукт за правни основания било отбелязано прекратяването на основния договор за процесния имот, сключен между „БГ Плант“ и Слав Златев Колев, с което в програмния продукт автоматично се прекратявал и акцесорния договор за преарендуване на имота, обект на договора. За този факт третото засегнато лице – жалбоподател в настоящото производство „Бяло джудже“ ЕООД бил уведомен още през м.11.2024г. С отговор на ОС „Земеделие“-Хасково, ИРМ, офис Стамболово по повод молба №ПО-241956/11.11.2024г. на дружеството – жалбоподател било отговорено, че договорът за преаренда не може да бъде правно основание, тъй като в програмния продукт е отбелязано прекратяването, вписано в Служба по вписванията, на основния договор и че той може да бъде регистриран като правно основание, едва когато в общинската служба се депозира краен акт по повод обжалването на това вписване или съдебно решение, по силата на което спорът за ползването на процесния имот бъде решен окончателно. Този отговор на общинската служба не бил обжалван, въпреки че бил със същото съдържание, какъвто и сегашният отговор, не бил взет под внимание от „Бяло джудже“ ЕООД и от Слав Златев Колев и през м.07.2025г. те депозирали с придружително писмо едно заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ, като настоявали това заявление да бъде входирано и то да служи за правно основание за ползване на имота от „Бяло джудже“ ЕООД. В отговор на това заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ, както било посочено детайлно и в жалбата, то служило единствено за деклариране на имоти, с които ползвателят желае да участва в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ. Подавайки това заявление „Бяло джудже“ ЕООД счита, че то ще послужи за регистриране на правно основание договора за преаренда в ОС „Земеделие“-Хасково, ИРМ, офис Стамболово. Заявлението по чл.70 от ППЗСПЗЗ, одобрено със заповед на министъра на земеделието и храните, позволявало чрез приложение №2 да бъде декларирано и с кои имоти конкретен ползвател не желае да участва в споразумение. Това било приложението, попълнено от „Бяло джудже“ ЕООД по отношение на процесния имот, с което той декларирал, че няма да участва в доброволно споразумение за комасирано ползване на земеделски земи, а ще ползва имота в реални граници, като посочва правно основание за това свое желание договор за преаренда. С обжалваното в настоящото производство писмо ОС „Земеделие“-Хасково, ИРМ, офис Стамболово, отговаря на „Бяло джудже“ ЕООД, че заявлението му по чл.70 от ППЗСПЗЗ е заведено, т.е. изпълнени били административните функции на администрацията, но то не може да послужи като правно основание за ползване на имота, тъй като в системата основния договор за аренда, от който произтичали правата на дружеството като преарендатор по договора, бил прекратен въз основа на вписано прекратяване в Служба по вписвания. Отново „Бяло джудже“ ЕООД било уведомено, че той ще може да ползва този имот, едва когато в ОС „Земеделие“ се депозира съдебно решение, по силата на което е отменено вписването на прекратяването в Службата по вписвания или съдебно решение, по силата на което спорът за ползване на имота е решен по същество. С този отговор не се ограничавали правата на „Бяло джудже“ ЕООД. То имало само уведомителен характер и уведомявало дружеството за възможностите, които стоят пред него като преарендатор по договор, за да ползва като правно основание за очертаване в кампания 2026г. този имот. С оглед гореизложеното ответникът намира жалбата за неоснователна, административният орган изпълнил своите законови задължения, поради което моли да се отхвърли така подадената жалба. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното : Жалбоподателят „Бяло джудже“ ЕООД подава до ОС „Земеделие“, с.Стамболово, заявление с вх. №••••••••••/04.08.2025г., по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2025/2026г. Със същото заявява, че не желае да участва в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ в землището на с.Светослав, общ.Стамболово, с имот №••••. Като правно основание за ползване на имота през стопанската 2025/2026г. е посочен договор за аренда, вписан под №1239/10.03.2023г. Към заявлението е депозирана и декларация по чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2025/2026г., както и декларация за поверителност и неразпространение на данните и придружително писмо. В придружителното писмо жалбоподателят уточнява, че вписването от страна на арендодателя на едностранното прекратяване на договора е неправилно и незаконосъобразно и затова обжалва това вписване пред РС-Хасково, като са образувани гр. д. №167/2025г. и гр. д. №281/2025г. С писмо изх. №•••••••••••••••/13.08.2025г. ОС „Земеделие“-Хасково, ИРМ, офис Стамболово, уведумява жалбоподателя, че предоставеното от него заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ не може да бъде въведено в специализирания програмен продукт, тъй като поради отбелязването на прекратения договор, той не може да бъде изтеглен и заведен като правно основание за ползвания имот с идентификатор ••••. В писмото е визирано също така, че договора за преаренда ще може да бъде правно основание за ползването му в случай, че се представи в ОСЗ-Хасково, ИРМ-Стамболово, влязло в сила съдебно решение, с което се решава по същество възникналия спор за право на ползване. Това писмо е получено от жалбоподателя на 18.08.2026г., видно от приложеното известие с обратна разписка. По делото са приложени също така молба от „Бяло джудже“ ЕООД до ОСЗ-Хасково, офис Стамболово, с вх. №ПО-24-1956/11.11.2024г., с която уведомява, че са засегнати от вписването на 13.06.2024г. в СВп към АВп- Хасково, защото с прекратяването на договора за аренда се прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил ползването. Освен засягане на правата от вписването се заявява и наличието на спор между Слав Златев Колев и „Стамболово Инвестмънт“ ЕООД относно прекратяването на договора за аренда. В молбата са изброени и други съдебни производства, които се водят във връзка с това вписване от 13.06.2024г. Предвид изложените подробни съображения в тази молба се иска да бъдат възстановени правните основания за поземлен имот №•••• и регистрация по Наредба№3/29.01.1999г. и да бъде допуснат жалбоподателя до регистрите на ДФЗ за очертаване на арендованите имоти. В отговор на тази молба с писмо изх. №ПО-24-1956-2/18.11.2024г. ОСЗ-Хасково, ИРМ, офис Стамболово, уведомява управителя на „Бяло джудже“ ЕООД, че в кампанията за очертаване на площи за подпомагане договорът за преаренда ще може да бъде правно основание в случай, че до стартиране на кампания 2025г. се предостави влязло в сила съдебно решение, по силата на което се заличава извършеното от СВп вписване на прекратяване на основния договор, както и влязло в сила съдебно решение, с което спора за правото на ползване е решен по същество. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи : Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес от оспорването, с оглед твърденията в жалбата за постановен отказ за регистриране на депозираното заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ, поради отбелязването на прекратения договор, който не може да бъде заведен като правно основание за ползвания имот с идентификатор ••••. Следва да се има предвид, че жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Доколкото се атакува отказ на административен орган, обективиран в писмо от 13.08.2025г., връчено на жалбоподателя на 18.08.2025г. с известие с обратна разписка, то следва извода, че подадената на 27.08.2025г. жалба е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК. При тези данни по делото жалбата, по която е образувано настоящото производство се явява допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения : В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до нищожност и кога същият води до незаконосъобразност. В настоящия случай се атакува процесния административен акт като незаконосъобразен, поради което следва да се разгледа въпроса дали е налице някое от изброените основания за това в чл.146 от АПК. На първо място съдът приема, че постановения отказ е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, същият е в предписаната от закона форма и е издаден в съответствие с целта на закона. В същото време не се констатират при издаването на атакувания административен акт допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на материалния закон, които да засягат неговата валидност, поради което същият не се явява незаконосъобразен. Обективирания в писмото от 13.08.2025г. отказ на ОСЗ-Хасково да извърши регистрация на подаденото от жалбоподателя заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ е мотивиран с липсата на правно основание за вписване в регистъра. Липсата на правно основание се потвърждава и от самия жалбоподател, който още с молба от 11.11.2024г. сам уведомява административния орган за наличието на спор относно наличието на основание за ползване на визирания в заявлението по чл.70 от ЗСПЗЗ поземлен имот. В същото време изрично административният орган и то на два пъти в писмо от 18.11.2024г. и в обжалваното писмо от 13.08.2025г. уведомява жалбоподателя, че договорът му за преаренда ще може да бъде правно основание за участие в кампанията за очертаване на площи за подпомагане, респ. за вписване в регистъра едва след предоставяне на влязло в сила съдебно решение, с което се разрешава спора относно ползването на процесния поземлен имот или след представяне на влязло в сила съдебно решение, с което се заличава извършеното вписване на прекратяването на основния договор за аренда. Към момента на направеното на два пъти искане от жалбоподателя да бъде регистрирано заявлението му по чл.70 от ППЗСПЗЗ не е било налице постановено такова съдебно решение. Нито пък към настоящия момент има данни, от които да се правят изводи, че е приключило някое от водените от жалбоподателя дела относно тези спорни факти с влязъл в сила съдебен акт. Именно поради тази причина ответникът е отказал на жалбоподателя да впише спорния договор за аренда като правно основание в регистъра до представянето на доказателство за разрешаване на спорните въпроси относно прекратяването или не на този договор. Неоснователни са и наведените от жалбоподателя доводи, че липсват мотиви в постановения от административния орган отказ, доколкото и в двете си писма подробно е описано поради какви причини не може да се извърши поисканото от жалбоподателя вписване в регистъра на заявлението му по чл.70 от ППЗСПЗЗ. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отхвърли подадената жалба против изричния отказ на ОС „Земеделие”– Хасково за извършване на вписване на заявлението по чл.70 от ППЗСПЗЗ в регистъра, като неоснователна и недоказана. Мотивиран така, съдът