Решение № 3784 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2337/2025 г.

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Промет Стиил“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Средец, обл. Бургас, представлявано от Д. З., гражданин на Украйна, с паспорт № GG/36660 – изпълнителен директор, чрез адв. Т. и адв. В., против Решение № 32-284207/18.09.2025 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас. С оспореното решение, на основание чл. 70 и чл. 71, § 1 буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2, е определена нова митническа стойност в размер на 1 747 336,36 лв. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 0,00 % за стока, допусната за свободно обращение с ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2, е определено вносно митническо задължение в размер на 0,00 лв. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 05.09.2023 г. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчната основа по смисъла на чл. 16, ал. 1 от същия закон, в размер на 1 785 270,45 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, в общ размер на 357 054,09 лв. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени ДДС при внос за вземане под отчет и досъбиране общо в размер на 1 785,98 лв., ведно със задължение за лихви. В жалбата се посочва, че постановеният административен акт е неправилен, издаден при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалния закон. Според изложените в жалбата възражения, с издаването на оспорения акт е допуснато двойно начисляване на ДДС. В тази връзка се твърди неяснота относно това дали начисляването и декларирането на ДДС пред органите по приходите изключва възможността същия данък да бъде начислен и от митническите органи, когато е пропуснато декларирането на разходите по съответната фактура пред тях. По същество се иска отмяна на оспореното решение. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощници – адвокати Т. Т. и В. В. от АК София. В съдебно заседание на 01.04.2026 г. жалбоподателят се представлява от адв. Т. Т., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Пледира съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски. Представя писмени бележки. Ответникът - директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Представя административната преписка и пледира жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното: На 05.09.2023 г. „Промет Стиил“ ЕАД в качеството си на вносител и декларатор декларира внос на стоки под митнически режим допускане за свободно обращение. В митническата декларация стоката е описана като „стоманени заготовки с квадратно сечение/от нелегирана стомана/, съдържащи тегловно под 0,25% въглерод; р- р: 150x150x12000 мм 3SP MOD, CR60 - 246 бр.; 2 031 968 кг.“, с код по Комбинираната номенклатура (КН) – 72071116 и код на стоката по Т. – 00, с нето тегло на стоката – 2 031 968,00 кг., съответно бруто тегло – 2 036 400.00кг. (л.50-53). За стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е деклариран произход – Украйна. На 12.09.2023 г. към гореописаната опростена декларация е подадена допълнителна декларация с MRN 23BG001007059387R2 (л.37). Митническата стойност на внесената стока е декларирана в размер на 1 734 372,99 лв. За същата е посочено, че се определя на база договорна стойност. В нея са включени покупната стойност от 822 455,87 евро, приравнена на 1 608 583,86 лв. по валутен курс – 1.95583 лв. за евро, посочена във фактура № 94931930/28.08.2023 г., издадена от PJSC KAMET-STEEL (л.39), както и разходите за международен транспорт до мястото на въвеждане в страната в размер на 69 492,15 USD, приравнени на 125 789,13 лв. по валутен курс – 1,81012 лв. за USD, посочени във фактура № 28082023-041/28.08.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD (л.42). Двете фактури са приложени към митническата декларация. За така определената митническа стойност не е начислено мито, тъй като е деклариран код за преференция 100 „Тарифна уредба на общо основание“. С митническата декларация са декларирани разходи до първото местоназначение в размер на 25 696,97 лв., извършени по фактура № 0000048965/31.08.2023 г., издадена от „БМФ Порт Бургас“ АД, която е приложена към митническата декларация (л.40). Видно от посочената фактура, същата е с предмет: „претоварни операция м/к „FALCONА“ ДВС № 058992U6/31.08.2023г.; кнюпели-дир. съгл. сведение № 058992U6“. От представител на вносителя при декларирането е представена декларация, с която е заявено, че цената на транспорта на 2 036,400мт заготовки внесени с mv FALCONА е на стойност 16 270,57 лв. (л.41). Въз основа на декларираната митническа стойност и декларираните разходи до първото местоназначение, както са вписани в митническата декларация, е декларирана данъчна основа при вноса в размер на 1 776 340,53 лв., съответно е изчислен дължим ДДС в размер на 355 268,11 лв., който е взет под отчет и заплатен при освобождаване на стоките. Съгласно данните от митническата декларация и приложените към нея документи, закупената стока е доставена чрез морски транспорт с условие на доставката FOB Франко-борд. В генерален коносамент/товарителница (Bill of Lading) № 1F/28.08.2023г. като превозвач е посочен PJSC KAMET-STEEL, а стоките са транспортирани с кораб „FALCONА“, натоварени на 28.08.2023г. от пристанище Измаил, Украйна. В коносамента е отбелязано място на доставка – Бургас, България (л.43, л.453). Със Заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024г., изменена със заповеди № ЗТД-1000-943/04.11.2024г.; № ЗТД-1000-1019/27.11.2024г.; № ЗТД-1000-143/12.02.2025г. и № ЗТД-1000-193/28.02.2025г., всички на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.84, ал.1, т.2 от Закона за митниците е разпоредено извършването на последващ контрол на декларирането на „Промет Стиил“ ЕАД в периода 01.01.2022г. – 30.09.2024г. С посочените заповеди са определени и служителите, които да извършат проверката, както и срок за приключване на проверката окончателно определен на 31.03.2025г. (променяни със заповедите за изменение на Заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024г.). Всички заповеди за провеждане на последващия контрол са връчени на представител на проверяваното дружество, видно от разписките към тях. В изпълнение на заповедта за извършване на последващ контрол митническите органи изискали от „Промет Стиил“ ЕАД да представи търговска, счетоводна и друга документация, вещи и носители на информация относно митнически декларации и приложените към тях документи, банкови извлечения, оборотни ведомости за проверявания период, договор за счетоводно обслужване и др. (л.103 и сл.). В отговор на исканията дружеството е представило документи, за което са оформени и съответните приемо-предавателни протоколи (л.108, л.106 и л.125 ). По отношение на процесната МД, освен приложените към нея документи (кл. 2/3 от ДМД с MRN 23BG001007059387R2), са представени счетоводни записи, банкова информация, фактури, издадени от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD вкл. фактура № 13102023-012/13.10.2023 г. на стойност 4 933,33 USD с предмет демюрейдж в пристанище Измаил на m/v FALCONА (л.419-420), както и копия на първични счетоводни документи издадени от AON RISK SOLUTION, сред които застрахователен сертификат № ТС 977 със застрахователна премия в размер на 2 062,27 EUR, издаден на 28.08.2023 г. по полица № T0100031849-2 за застраховка на товари по време на превоз (морско карго) (л.445-446), дебитно известие № 6886894/355004*331 от 25.09.2023 г. на стойност 16 334,57 евро по абонаментна полица за застраховка на товари по време на превоз (морски карго) – премия за стомана и/или стоманени изделия (продукти) за периода 03.08.2023 г. – 29.08.2023 г. МЕТ 969 до и вкл. МЕТ 980 (л.427-428) и дебитно известие № 6957362/355004* 331 от 29.01.2024 г. на стойност 1 820,71 евро за транспортно застраховане (транзит) по абонаментна полица за застраховка на товари по време на превоз (морски карго) – допълнителна премия за стомана и/или стоманени изделия (продукти) 977 за период 03.08.2023 г. – 29-08.2023 г. (л.451-452). Във връзка с извършвания последващ контрол, на 27.03.2025г. на представител на „Промет Стиил“ ЕАД е връчено уведомление за провеждане на заключително обсъждане на основание чл.84к от ЗМ (л.84). На 01.04.2025 г. в сградата на ТД Митница Бургас е проведено заключително обсъждане с представители на „Промет Стиил“ ЕАД, които са уведомени за установените в хода на проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях. Представителите на „Промет Стиил“ ЕАД са уведомени, че съгласно разпоредбите на чл.84к, ал. 1 от ЗМ в седемдневен срок от заключителното обсъждане, проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. За проведеното заключително обсъждане е съставен протокол с рег. № 32- 102042/01.04.2025 г. (л.87-100), според който за ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2 са установени недекларирани транспортни разходи по първични счетоводни документ, издадени от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, които разходи се приравняват на разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия. Във връзка с проведеното заключително обсъждане, с протокол рег. № 32- 109921/08.04.2025 г. от „Промет Стиил“ ЕАД са предоставени документи и информация на хартиен и електронен носител (л.101). Процедурата по последващ контрол е приключила с изготвяне на Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025г. (л. 149-379), в т. ІІІ.1.9.17 от който са направени констатации относно ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2 за определяне на нова митническа стойност, нова данъчна основа и нов размер на вземанията, които подлежат на вземане под отчет и досъбиране. Според изложеното в доклада, при извършена проверката на счетоводната отчетност е установено, че доставката на стоките, предмет на разглеждания внос, е отразена по дебита на сметка 301000 „Доставка на материали“ и кредита на сметка 401000 „Доставчици“, номенклатурен номер 4010100028 „ЧАО КАМЕТ-СТАЛЬ“. Стойността по съставената стопанската операция съответства на стойността на декларираната цена на стоката преизчислена по валутен курс 1,95583 BGN. Самите стоки са заприходени по дебита на сметка 302010 „Заготовки“ срещу кредита на сметка 301000 „Доставка на материали“ в количествено и стойностно изражение, съответстващо на приложените към МД фактури за покупка на стоките. Фактурите, приложени към МД, издадени от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД са отразени както следва: дебитна сметка 301100 „Доставки на заготовка“ и кредитна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на съответния доставчика. В резултат на извършената проверка в счетоводната отчетност на дружеството, в съхраняваните там митнически декларации и приложените към тях документи са установени дебитни известия и застрахователни сертификати, издадени от AON RISK SOLUTIONS, както и справки за извършени транспортни услуги. В посочените документи са вписани идентификациите на транспортните средства, както и бруто тегло на стоките. Същите не са приложени към митническите декларации при тяхното подаване пред митническите органи, поради което са изискани от проверяващия екип и съответно предоставени от проверяваното лице. От предоставените документи е установено, че сборът от стойността в застрахователния сертификат и справката за извършените транспортни услуги съответстват на декларацията, подадена от Р. П., в качеството и на представител на „Промет Стиил“ ЕАД и приложена към съответната МД. Посочено е, че съгласно чл. 71 § 1 буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 разходите за застраховка следва да се добавят към митническата стойност на внасяните стоки и в тази връзка със стойността на застрахователната премия, относима към съответната МД следва да се увеличи митническата стойност на стоките. Декларираната застрахователна премия е в размер на 3 888,68 евро. В хода на проверката е установено, че към ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2 е относим застрахователен сертификат № ТС 977 със застрахователна премия в размер на 2 062,27 евро. Последната е идентифицирана посредством транспортното средство и е включена в дебитно известие № 6886894/355004*331 от 25.09.2023 г. и дебитно известие № 6957362/355004* 331 от 29.01.2024 г., издадени от AON RISK SOLUTIONS. Дебитно известие № 6886894/355004*331 от 25.09.2023 г. е отразено в счетоводната отчетност по дебита на счетоводна сметка 602500 „Транспортни услуги“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на AON RISK SOLUTIONS. Дебитно известие № 6957362/355004*331 от 29.01.2024 г. е отразено в счетоводната отчетност по дебита на счетоводна сметка „Доставки на заготовка“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на AON RISK SOLUTIONS. С протокол рег.№ 32-39670/05.02.2025г. от „Промет Стиил“ ЕАД е предоставена фактура № 13102023-012/13.10.2023 г. на стойност 4 933,33 USD, издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, която съдържа данни за номер и дата на превозното средство, бруто тегло (МТ) и стойност. Фактура № 13102023-012/13.10.2023 г. е отразена в счетоводната отчетност на проверяваното дружество по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставки на заготовка“ срещу кредит на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD. Цитираният първичен счетоводен документ не е представен пред митническите органи при деклариране на стоката за режим допускане за свободно обращение с ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2. Установено е, че данните за номер и дата на коносамент, идентификация на превозно средство и количество съответстват на тези, декларирани с цитираните МД. Прието е, че предвид декларираното условие на доставката, а именно FOB (Free on Board) PORT IZMAIL разходите, вписани в посочената по-горе фактура следва да бъдат включени в митническата стойност на стоките, допуснати за свободно обращение с ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2. Предвид направените констатации, в хода на последващия контрол е констатирано, че митническата стойност на стоката от цитираните по-горе митнически декларации е некоректна и е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. В тази връзка за стоките, допуснати за свободно обращение с ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2 е определена нова митническа стойност в размер на 1 747 336,36 лв., като към цената на стоката в размер на 1 608 583,86 лв. и декларираните разходи за транспорт в размер на 125 789,13 лв. са прибавени установените разходи за застрахователна премия по дебитно известие № 6886894/355004*331 от 25.09.2023г. и дебитно известие № 6957362/355004* 331 от 29.01.2024 г. в размер на 4 033,45 лв. (2 062,27 евро х 1,95583) и установени разходи до мястото на въвеждане по фактура № 13102023-012/13.10.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD на стойност 8 929,92 лв. ( 4 933,33 USD х 1,81012). Към така определената митническа стойност (доколкото в случая не се определя задължение за мито) са добавени разходи до първото местоназначение на стоките по разглеждания внос в размер на 37 934,09 лв., като размера им се равнява на разликата между декларираната стойност на разходите до първото местоназначение в размер от 41 967,54 лв. и стойността на установените разходи за застраховка по дебитно известие № 6886894/355004*331 от 25.09.2023г. и дебитно известие № 6957362/355004* 331 от 29.01.2024 г., издадени от AON RISK SOLUTIONS в размер на 4 033,45 лв. (2 062,27 евро х 1,95583), които са включени към митническата стойност, в резултат на което е определена нова данъчна основа в размер на 1 785 270,45 лв. Върху така определената данъчна основа е начислен ДДС при ставка 20%, като е изчислено, че дължимият ДДС за вноса е в размер на 357 054,09 лв. и съответно, след приспадане на вече заплатена сумата от 355 268,11 лв. (размера на ДДС деклариран при вноса), е установен ДДС за внасяне и вземане под отчет в размер на 1 785,98 лв. На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, приключила с изготвения Констативен доклад, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-212934/11.07.2025г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас относно митническа декларация ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2, с което се определя нова митническа стойност и съответно нова данъчна основа, вследствие на което на основание чл.16 и чл.55 от ЗДДС се определя нов размер на дължимото по декларацията ДДС, съответно и размера на ДДС подлежащо на внасяне (л.29-35). Със съобщението е предоставена възможност за становище в 30-дневен срок. Същото е връчено на жалбоподателя на 28.07.2025г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л.36). От страна на жалбоподателя не е постъпило становище в предоставения му срок. Производството е приключило с издаване на оспореното Решение № 32-284207/18.09.2025 г. на директор на ТД Митница Бургас, с което въз основа на констатациите в Констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025г. по ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2, е определена нова митническа стойност в размер на 1 747 366,36 лв. и съответно на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа в размер на 1 785 270,45 лв., върху която е изчислено задължение за ДДС в размер на 357 054,09 лв. и съответно, след приспадане на заплатеното при декларирането ДДС, е определена за вземане под отчет и внасяне сума в размер на 1 785,98 лв. (л.18-26). С решението е даден 10-дневен срок за доброволно плащане. Административният орган е приел, че датата на връчване на решението е дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Установено е също, че за невнесените задължения за ДДС се дължи лихва за забава от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване за същото, както и от изтичане срока за доброволно плащане до действителното плащане на задължението. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.27). В хода на съдебното производство, от ответната страна, са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и документи за транспорт и тези представени в хода на последващия контрол (л.416 и сл.). От жалбоподателя „Промет Стиил“ ЕАД са представени допълнителни доказателства, в това число подадена от дружеството справка декларация за ДДС (л.486) и дневник за покупките и дневник за продажбите за периода м.10.2023г. (л.488-489). Към преписката е приложен и протокол № 1000004531/13.10.2023г., изготвен на основание чл.117 от ЗДДС от „Промет Стиил“ ЕАД (л.487). Същият касае разходите по фактура № 13102023-012/13.10.2023г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD., като с него дружеството е начислило ДДС в размер на 1 833,67 лв. за получената доставка на заготовка от 2 035,4 мт на стойност 9 168,35 лв. По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението вещото лице посочва, че „Промет Стиил“ ЕАД е начислило ДДС по фактура № 13102023-012/13.10.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, с протокол по чл.117 от ЗДДС, който протокол е намерил отражение в дневника за покупки и в справка декларация за съответния период. Експертът е констатирал, че данъкът се самоначислява чрез включване на протокола по чл.117, ал.1 ЗДДС в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит и в дневника за продажби, което означава самоначисляване с нулев ефект. Според него, в този случай, ДДС-задължението се изразява с данъчния кредит и самоначисляването не води до никаква нетна промяна на ДДС-задължението или вземането на дружеството. Вещото лице сочи, че дружеството-жалбоподател няма разрешение по чл. 166, ал. 1 от ЗДДС, поради което няма как да декларира в подадения митнически документ, че ще ползва режима на отложено начисляване на данък при внос. В констативно-съобразителната част експертизата е описала алгоритъм, който се отнася до вносители, които имат разрешение да прилагат режим на отложено начисляване на данъка, какъвто настоящият случай не е. Експертът счита, че при самоначисляването с протокол по чл.117 ЗДДС липсва ефективно внасяне на ДДС, поради принципа на данъчен неутралитет, т.е. начисленият и приспаднатият данък се компенсират. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок. Решението е получено на 14.10.2025г. (л.28), а жалбата е подадена на 27.10.2025г. до Административен съд – Бургас чрез административния орган (л.3). Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22, §4, 5, 6 и 7, чл.23, §3 и чл.26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Съгласно чл.56 от ЗДДС начисленият данък при внос се взема под отчет по реда, определен за установяване на митническото задължение. Следователно, съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл.19, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г., във вр. с чл.56 от ЗДДС, компетентен да издаде решение за установяване на допълнителни задължения по разглежданата митническа декларация, приета на територията на Териториална дирекция Митници Бургас към Агенция „Митници“, и с която в следствие на проведения последващ контрол са установени допълнителни задължения по ДДС при внос, е именно директорът на Териториална дирекция Митница Бургас. В случая решението е издадено именно от директор на ТД Митница Бургас - Д., поради което съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Оспореното решение е издадено и в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. При провеждане на производството в хипотезата на последващ контрол по чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ са приложими разпоредбите на чл.84а и сл. от ЗМ – съгласно чл.84, ал.2 от ЗМ. Проверката е извършена въз основа на заповед за възлагане, която е издадена от директора на съответната териториална дирекция – чл.84в, ал.2 от ЗМ. Заповедта, както и заповедите за нейното изменение, съдържат реквизитите, посочени в чл.83в, ал.3 от ЗМ, като са връчени на „Промет Стиил“ ЕАД, съгласно изискването на ал.4. Спазено е изискването на чл.84к от ЗМ, като с оглед установените различни размери на дължимите публични вземания е проведено заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, за което е изготвен и надлежен протокол. На жалбоподателя е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. Проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад на основание чл.84л от ЗМ, който съдържа посочените в цитираната разпоредба реквизити. Докладът е предоставен на жалбоподателя за запознаване. След приключване на проверката по последващия контрол и установяване на допълнителни задължения за внасяне на ДДС (по отношение на процесната митническа декларация) е спазено и изискването на разпоредбата на чл.22, §6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като със съобщение от 10.07.2025г. „Промет Стиил“ ЕАД е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация и съответно на дружеството е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок, от която възможност дружеството същото не се е възползвало. Изложеното сочи, че в хода на проведеното производство са спазени изискванията, установени в чл.84а и сл. от ЗМ, както и в Регламент (ЕС) № 952/2013. При тези съображения съдът приема, че при издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна. Правилно е приложен и материалния закон. Жалбоподателят „Промет Стиил“ ЕАД е реализирал внос на стоки с произход от Украйна, които е декларирал с ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2. С подаването на митническата декларация е декларирана договорна стойност в размер на 1 608 583,86 лв. (822 455,87 евро), както и разходи за транспорт до мястото на въвеждане на стоките на територията на съюза в общ размер на 125 789,13 лева, реализирани по фактура № 28082023-041/28.08.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, фактура № 0000048965/32.08.2023 г., издадена от „БМФ Порт Бургас“ АД и декларация пред митническите органи от представител на вносителя. Тези разходи не са спорни в настоящото производство. В случая, митническите органи са констатирали, че дружеството е направило и други разходи във връзка с транспорта на стоките по разглежданата декларация, а именно разходите за застрахователна премия по дебитно известие № 6886894/355004*331 от 25.09.2023г. и дебитно известие № 6957362/355004* 331 от 29.01.2024 г. в размер на 4 033,45 лв. (2 062,27 евро х 1,95583) и установени разходи до мястото на въвеждане по фактура № 13102023-012/13.10.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD на стойност 8 929,92 лв. ( 4 933,33 USD х 1,81012), за които са приели, че представляват разходи преди въвеждането на стоките на територията на Съюза, които не са отчетени в митническата стойност. Тези констатации са обусловили определяне на нова митническа стойност и съответно нова данъчна основа, което от своя страна е довело до определяне на допълнителни задължения за ДДС над декларираните, които са взети под отчет с процесното решение. Спорът в случая се свежда до това дали правилно стойността на тези разходи са включена в митническата стойност, съответно са намерили отражение в данъчната основа при вноса и са взели участие при определяне на ДДС при вноса, след като ДДС по фактура № 13102023-012/13.10.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, е бил начислен с протокол по чл.117 от ЗДДС. В тази връзка жалбоподателят прави и възражение, че с включването на стойността на фактурата в митническата стойност и участието и при формиране на ДДС се достига до двойно данъчно облагане, тъй като ДДС по тази фактура е бил заплатен след начисляването с протокол по чл.117 от ЗДДС, съответно е ползван данъчен кредит. Прави се и възражение, че подходът на митническите органи нарушава и принципа на правната сигурност. Настоящият съдебен състав намира възраженията за неоснователни, като съображенията за това са следните: Определянето на стойността на стоките за митнически цели е регламентирано в Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Основният метод за определяне на митническата стойност, който е приложен и в случая при деклариране на вноса, е въз основа на договорната стойност, която представлява действително платената или подлежащата на плащане цена, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Елементите на договорната стойност са посочени в чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а в чл.72 от същия регламент са посочени елементите, които не се включват в митническата стойност. Съгласно чл.71, §1 от цитирания регламент, митническата стойност включва действително платената или подлежаща на плащане цена, както и извършени от купувача разходи, които не са включени в нея, в това число и разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза (б. „д“): i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Съответно съгласно чл.72, б. „а“ от същия регламент в митническата стойност по чл.70 не се включват разходите за транспорт на внасяните стоки след въвеждането им в митническата територия на Съюза. Следователно всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са извършени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза следва да се включат в митническата стойност на вноса. Митническата стойност на стоките е основа за определяне на задълженията за мито при извършения внос. На следващо място е необходимо да се посочи, че по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки се определя като митническата стойност се увеличи с дължимите данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т.1), както и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т.2). Следователно, за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, е необходимо да са налице три предпоставки: да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност; да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Цитираните разпоредби сочат, че за целите на определяне на митническите задължения, в частност мито и ДДС, имат отношение и извършените разходи за застраховка и транспорт на внасяните стоки, като разходите извършени до въвеждането на стоките на територията на Съюза са относими към митническата стойност, а тези направени след въвеждането на територията на Съюза и до първото местоназначение имат отношение към данъчната основа при вноса. Мястото на въвеждане на стоките в Съюза, относимо за целите на чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и касаещо превоз по море, какъвто е настоящия случай, е основно дефинирано в текста на чл.137, §1, б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447 и представлява пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза. Въвеждането на стоките приключва с тяхното представяне на митническите органи на мястото, на което същите се въвеждат. От своя страна „Първо местоназначение“ на територията на страната, според дефиницията дадена в т.72 от §1 от ДР на ЗДДС, е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Предвид така дадените дефиниции и с оглед доказателствата по делото, съдът приема, че мястото на въвеждане на стоките на територията на Съюза по процесната митническа декларация е именно пристанище Бургас, където стоките за пръв път са навлезли на територията на страна и са представени на митническите органи за осъществяване на митнически надзор, с което въвеждането на стоките е приключило. Съответно първото местоназначение на стоките също е пристанище Бургас, тъй като именно това е крайната дестинация, посочена в придружаващите стоката документи – генерален коносамент. Следователно всички разходи, извършени преди приключване на въвеждането на стоките на територията на страната, а именно представянето на стоките на митническите органи, следва на основание чл. 71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 да бъдат включени в митническата стойност на декларирания внос, а разходите извършени след този момент – да намерят отражение в данъчната основа. В случая, митническите органи са приели, че разходите по дебитно известие № 6886894/355004*331 от 25.09.2023г. и дебитно известие № 6957362/355004* 331 от 29.01.2024 г., издадени от AON RISK SOLUTION и фактура № 13102023-012/13.10.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD са извършени до въвеждането на стоките на територията на страната и съответно е следвало да бъдат включени в декларираната митническа стойност. В случая, видно от данните по преписката, а и не е спорно между страните, тези документи не са били представени пред митническите органи при декларирането на вноса. Дебитните известия, издадени от AON RISK SOLUTION, касаят заплатени разходи за застрахователна премия за открит морски превоз на стоките, предмет на процесния внос. Тези разходи представляват застраховка и са относими към самото транспортиране на стоките от момента на натоварването им до пристигането им на получаващото пристанище, т.е. до въвеждането на стоките на територията на Съюза, но не представляват разходи, които могат да се отнесат към първото местоназначение, тъй като касаят застрахователни събития при морския транспорт, а не цялостно застраховане на стоките, в това число до получаването им от купувача. При тези характеристики същите попадат в хипотезата на чл.71, §1, б. „д“, подб. i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и следва да се включат в митническата стойност при вноса, както правилно са направили и митническите органи. Що се отнася до разходите по фактура № 13102023-012/13.10.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, съдът намира, че попадат в хипотезата на чл.71, §1, б. „д“, подб. ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Фактурираният разход касае стоките, предмет на процесния внос, доколкото е налице съвпадение, както по отношение на упоменатото във фактурата количество и вид стока спрямо това касаещо процесния внос, така и в наименованието на кораба, за който се отнася фактурата и корабът, с който са транспортирани стоките по вноса, съобразно представените превозни документи. Видно от самата фактура, предмет на заплатените по нея разходи са за „demurrage at Izmail“, което следва да се преведе „демюрейдж в Измаил“. По своята същност демюрейдж е термин, който е регламентиран в §1а, т.8 от ДР на Кодекса на търговското корабоплаване и представлява парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море, т.е. закъснение при товаренето или разтоварването. Следователно разглежданата фактура касае допълнителни разходи за престой на кораба, които не са били уговорени. Видно от самата фактура този престой е осъществен в пристанище Измаил, т.е. мястото на натоварване. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените към фактурата корабен график и стандартен отчет за фактите, според които времето на престой (демюрейдж) е преди отплаването на кораба от пристанище Измаил, т.е. касае натоварването на стоките от началния товарен пункт. Изложеното сочи, че разходите по разглежданата фактура представляват разходи за товаро-разтоварни операции, свързани с транспорта на внасяните стоки и относими конкретно към първоначалното натоварване на стоките на превозното средство, т.е. извършени преди въвеждането на стоките на територията на Съюза, което ги определя като разходи по смисъла на чл.71, §1, б. „д“, подб. ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно следва да бъдат включени в митническата стойност при вноса на стоките, до който извод правилно са достигнали и митническите органи. В случая не е спорно, че при деклариране на вноса фактура № 13102023-012/13.10.2023 г. не е била представени и съответно нейната стойност не е била отчетена нито при определяне на митническата стойност, нито на данъчната основа. Това не е извършено, както при подаване на опростената декларация, така и при подаване на допълващата декларация, или на по-късен момент чрез коригиране на декларираните данни, каквато възможност е предоставена с разпоредбата на чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Тук следва да се посочи, че възможността на дружеството-вносител да коригира митническата декларация, като включи процесните разходи към декларираната митническа стойност, е преклудирана към момента, в който дружеството е уведомено от страна на административния орган, че данните в декларацията са неверни, което е станало най-рано с връчване на констативния доклад – чл.173, §2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Текстът на чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. обуславя извод, че възможността за коригиране на митническа декларация е предпоставена от няколко условия, едно от които е същата да не е била предмет на проверка или последващ контрол, при който да е установено неправилно деклариране. Съответно провеждането на посочените производства и установяване в същите на основания за неправилност на данните в митническата декларация преклудира възможността деклараторът сам да поиска извършване на поправка на митническата декларация, независимо че не е изтекъл предвидения тригодишен срок за това. Следва също да се посочи, че видно от данните по делото, фактурата е отчетена в счетоводството на дружеството, като по отношение на същата е издаден протокол по чл.117 от ЗДДС, с който е начислено ДДС за фактурираната услуга и който протокол е включен в дневниците за покупки от „Промет Стиил“ ЕАД, като в периода от приемане на декларацията до уведомяването на дружеството, че по митническата декларация неправилно е определена митническата стойност, съответно данъчната основа, са изминали почти две години, в които дружеството не е предприело действия по коригиране на митническата декларация по реда на чл.173, §2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Изложените съображения сочат, че правилно митническите органи са коригирали декларираната с ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2, митническа стойност при внос, като са определили същата въз основа на декларираните данни за договорната стойност на стоките и фактура за морски превоз на стоките № 28082023-041/28.08.2023г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, и към тях са прибавили разходи по дебитно известие № 6886894/355004*331 от 25.09.2023г. и дебитно известие № 6957362/355004* 331 от 29.01.2024 г., издадени от AON RISK SOLUTION и фактура № 13102023-012/13.10.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD, за които се установи, че попадат в хипотезите на чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Правилно в тази връзка и разходите за застрахователна премия са извадени от разходите, декларирани като такива до първото местоназначение, които имат отношение към размера на данъчната основа. Правилно, съобразно изложеното, е изчислен и размерът на новата митническа стойност, а именно 1 747 336,36 лв. Вследствие определянето на нова митническа стойност, е определена и нова данъчна основа в размер на 1 785 270,45 лв., която е съобразена с изискването на чл.55 от ЗДДС и в нея са включени митническата стойност (1 747 336,36 лв.) и декларираните разходи до първото местоназначение (37 934,09 лв.), съобразно представените още при декларирането фактура № 0000048965/31.08.2023г., издадена от „БМФ Порт Бургас“ АД (л.40), и декларация за транспортни разходи, изготвена от представител на вносителя, след приспадане на сумата от 4 033,45 лв. представляващи разходи за застраховка по дебитно известие № 6886894/355004*331 от 25.09.2023г. и дебитно известие № 6957362/355004* 331 от 29.01.2024 г., издадени от AON RISK SOLUTION, които, както се посочи по –горе в изложението попадат в хипотезата на чл. 71, §1, буква „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и са добавени към митническата стойност на внасяните стоки. Така определената данъчна основа е обложена с данъчна ставка от 20%, съобразно нормата на чл.66, ал.2 от ЗДДС и съответно правилно е изчислен и размерът на дължимия ДДС за тази основа, а именно: 357 054,09 лв.. Въз основа на така изчисления ДДС и след приспадане на заплатения данък при приемане на митническата декларация, правилно и законосъобразно на основание чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, §4, във връзка с §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за внесените стоки с ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2, е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в общ размер на 1 785,98 лв.. Правилно административният орган е приел, че така установеното допълнително задължение е възникнало на датата, на която е приета митническата декларация – 05.09.2023 г., доколкото разпоредбите на чл.54 от ЗДДС и чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 сочат, че данъчното задължение при внос възниква и става изискуемо на датата, на която е приета митническата декларация, в това число и в случаите на по-късно установени задължения по тази декларация. Съдът намира, че датата на уведомяване на длъжника за възникналите задължения е определена съобразно приложимите в случая разпоредби на чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19б, ал.1 от ЗМ. Съгласно чл.19б, ал.1 от ЗМ уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. От своя страна разпоредбата на чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 сочи, че длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение. Съобразно разпоредбата на чл.19б, ал.3 от ЗМ на длъжника е предоставен и 10-дневен срок за доброволно изпълнение. С оспореното решение са определени по основание и период дължимите лихви относно установеното задължение. В чл.59, ал.2 от ЗДДС е посочено, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата за забава на митническите задължения е уредена в разпоредбата на чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно §1 от цитираната разпоредба върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а съгласно §2 - когато митническото задължение е възникнало въз основа на чл. 79 или чл. 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването. Посочените разпоредби обосновават ясен и категоричен извод, че за задължението за ДДС, определено при последващ контрол, се дължат лихви от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването и от изтичане на определения срок за доброволно плащане до датата на самото плащане. Следователно с оспореното решение правилно са определени по основание и период дължимите лихви за установеното допълнително задължение. Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че с издаването на процесното решение е нарушен принципът на правна сигурност, както и е създадена ситуация на двойно данъчно облагане. В случая приложимите правни норми ясно установяват правилата за определяне на задълженията при внос на стоки, както и възможностите за провеждане на последващ контрол. Съгласно чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническите задължения при внос възникват при поставяне на несъюзни стоки под митнически режим в момента на приемане на митническата декларация, като съгласно чл.201 от същия регламент събирането на задълженията за мито и други задължения, възникващи вследствие на извършения внос, са част от условията за допускане за свободно обращение на внасяните стоки. В чл.101 от Раздел 1 към Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е предвидено, че размерът на вносните мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация. В §2 е допълнено, че без да се засяга чл.48 (Последващ контрол), митническите органи могат и да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен от декларатора. Съответно в чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е предвидена възможност за извършване на контрол и проверка на декларираните и приети данни при поставяне на стоки под митнически режим, във връзка с което митническите стойности и задължения могат да бъдат изменени съобразно установената при контрола информация. От друга страна, вносът на стоки - въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност – чл.2, чл.16 и чл.24 от ЗДДС. Съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. В контекста на цитираните норми следва да се приеме, че именно митническите органи са компетентни да определят, съответно вземат под отчет, задължения за мито и ДДС, възникнали при вноса. Тези действия се осъществяват чрез приемане на митническата декларация или в последствие с издаване на решение за установяване на задължения в резултат на последващ контрол. В тази връзка митническите органи имат и задължение да следят за правилното деклариране на вноса и правилното изчисляване на задълженията към него и съответно при констатирани в рамките на последващия контрол неточности или неправилно деклариране - да извършат необходимите корекции и ако се налага да формират нова митническа стойност и съответно данъчна основа и да вземат под отчет установените допълнителни задължения. Това се изисква с цел да се приведат задълженията за вноса в установените от закона рамки и съобразно изискванията на поставения митнически режим, като се заплатят всички дължими мита и данъци. Изложеното сочи, че единствено в компетентността и правомощията на митническите органи е определянето на митнически задължения и съответно тяхното вземане под отчет. Изключение прави нормата на чл.57 от ЗДДС, която дава право на вносителя сам да начисли дължимия ДДС при внос, ако е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл.166 или е декларирало отлагане внасянето на ДДС по смисъла на чл.167б, във вр. с чл.167а от ЗДДС. Настоящият случай обаче не попада в предвидените в чл.57 от ЗДДС хипотези, доколкото „Промет Стиил“ ЕАД не разполага с изискуемото разрешение за самоначисляване на данъка и не е декларирало отложено плащане на данъка. Липсата на разрешение за самоначисляване на ДДС при внос прави самото начисляване с отделен документ от митническата декларация, т.е. изваждането на разходите от митническата стойност и отделното им осчетоводяване, неправилно и некоректно. Отделно от това, разходите за демюрейдж попадат в хипотезата на чл.31, т.9 от ЗДДС, във вр. с чл.30 от ЗДДС и същите са част от международния транспорт при вноса, поради което ДДС по тях не е дължим самостоятелно по фактурите за извършени разходи, тъй като същите са елемент от митническата стойност или съответно данъчната основа, която се формира за всеки конкретно осъществен внос, т.е. чрез включването им в митническата стойност и данъчната основа при деклариране вноса при митническите органи. Този начин на деклариране дава на вносителя и право да приспадне данъчен кредит за ДДС по тези разходи, доколкото нормата на чл.69, ал.1, т.2 от ЗДДС предоставя право на приспадане на данък при внос на стоки, който е деклариран по реда на чл.56 и чл.57, т.е. данъка, определен с митническата декларация, или данъка, който вносителя е самоначислил, ако има такова право. Наред с това, нормата на чл.117а от ЗДДС дава възможност за коригиране на изготвения протокол, съответно неговото анулиране, съобразно изискванията за коректно отчитане на стопанските операции. Дори срокът за тази корекция да е изтекъл, това не е относимо към производството за установяване на митнически задължения и не може да доведе до извод, че неправилно извършено деклариране дерогира задължението на митническите органи да установят задълженията за вноса по съответния ред. Обстоятелството, че установените от митническите органи допълнителни задължения са били заплатени по друг ред (пред органите на НАП при самоначисляване на ДДС по процесните разходи) е без значение по отношение задължението за тяхното установяване по реда на митническия контрол. Т. заплащане би било противопоставимо в хода на изпълнение на решението на митническите органи, с което се установяват задължения, но не и по отношение издаването на самото решение, т.е. самото установяване на тези задължения. В обобщение на изложеното, съдът приема, че в рамките на последващия контрол, какъвто е извършен в случая, след като установи стойността на свързаните с вноса услуги и разходи, органът е длъжен да формира нова митническа стойност и нова данъчна основа и да вземе под отчет дължимите по ЗДДС суми. В тази връзка съдът намира, че с оспореното решение не се засяга соченият от жалбоподателя принцип на правна сигурност и не се обосновава извод за двойно данъчно облагане, въпреки извършеното начисляване на ДДС по фактура № 13102023-012/13.10.2023 г., издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD с протокол по чл.117 от ЗДДС. (В този смисъл Решение № 7829 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13807/2015 г., II о., докладчик съдия С. Ч.; Решение № 8534 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2015 г., II о., докладчик съдия Т. Р.; Решение № 9774 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2018 г., II о., докладчик съдия А. А.; Решение № 7601 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2015 г., II о., докладчик съдия А. А.; Решение № 3912 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2020 г., VIII о., докладчик съдия С. П. и др.) С оглед на изложеното съдът приема, че Решение № 32-284207 от 18.09.2025г. на директор на ТД Митница Бургас, с което е определено и взето под отчет допълнително задължение за ДДС относно ОМД с MRN 23В001007059173R7/ДМД с MRN 23BG001007059387R2, в размер на 1 785,98 лв., както и е определено задължение за лихва от дата на възникване на задължението до датата на уведомяване, както и от изтичане на предоставения срок за доброволно плащане и окончателното изплащане на тези задължения, е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила и материалния закон. По изложените съображения жалбата на „Промет Стиил“ ЕАД срещу оспореното решение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Изходът от оспорването обуславя основателност на искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят „Промет Стиил“ ЕАД следва да заплати на Агенция „Митници“, в чиято структура е ответникът, юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (200 лева), определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от изложеното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Бургас, дванадесети състав,