Решение № 889 от 12.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16127/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. С. срещу наказателно постановление № •••••••••••••••••••••г., с което на жалбоподателя Н. С. е наложено на основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ административно наказание „глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 КЗ. В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е нарушен чл. 17 ЗАНН, тъй като за същото нарушение има издадено наказателно постановление, с което жалбоподателят е бил санкциониран. Иска от съда да отмени наложената глоба. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки. Претендират се разноски. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна: На 26.12.2024г., около 17:22 ч, в гр. София, бул. „Ботевградско шосе” с посока на движение от ул. „Летоструй” към ул. „Витиня“ жалбоподателят управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „••••••••••••••“ с рег. № ••••••••••••••••••. При проверка било установено, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като към момента на проверката водачът не представил такава. Свидетелят И. П. в присъствието на св. Цаков съставил на водача – жалбоподателя Н. С. АУАН, като в него описал подробно мястото на извършване на нарушението, водача на працесния автомобил, чия собственост е той и фактите свърззани с съществяването на възприетото нарушение. Същото свидетелят квалифицирал като такова по чл.438 ал.1 т.1 от КЗ. Актът бил връчен на водача на превозното средство. На 21.01.2025 г. било издадено процесното НП № •••••••••••••••••••••• с което при идентична фактическа обосновка на соченото нарушение и съответна правна квалификация на жалбоподателя Н. С. е наложена глоба на основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ в размер на 250 / двеста и петдесет/лв.. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя. Видно от заповедта приобщена към материалите по делото, актът е издаден от компетентно лице. Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите Павлов и Цаков и писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК. Разказаното от свидетелите е оскъдно, но това може и следва да бъде обяснено с базисните характеристики на конкретния доказателствен източник. Същите отразяват субективната възможност на лицата да възприемат, запаметят и възпроизведат в условията на разпит случилото се. Съчетани с тези признаци, показанията му разкриват и обусловеност от характера на осъществяваната от свидетеля служебна дейност, поради което съдът прие, че въпреки кратките данни в изведеното, свидетелите са достоверни. По делото са приобщени писмени доказателства – справка за регистрирани сключени застрахователни договори на процесното МПС, както и копие на полица. От тях несъмнено е видно, че към инкриминираната дата и час моторното превозно средство не е имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Съдът кредитира и приобщеното по делото НП № •••••••••••••••••••••••г., от което установи дата на издаване на същото, санкционираното лице и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушение на 26.12.2024г.. Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в производството, няма съществени противоречия. Всички те обсъдени в съвкупност установяват с нужната степен на стабилност и непротиворечивост обстоятелствата, касещи предмета на поризводството. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните: АУАН и наказателното постановление са издадени от съответните компетентни органи. При съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Вярно е, че разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ е санкционираща, но с описателна част на въведени обстоятелства, която за разлика от други санкциониращи норми позвола да се формира ясен извод какво е било неизпълненото задължение за наказаното лице. В съдържанието на наказателното постановление и АУАН ясно, точно и в пълнота е описано какво е извършил жалбоподателя – въведени са време, място на нарушението, както и в какво конкретно фактическо действие/бездействие се е изразило то – липса на валидно сключена задължителна застарховка към момента на управление на моторното превозно средство, която не е предсатвена на контролния орган. В този аспект за жалбаподателя не е преклудирана възможността да установи какво се твърди, че е извършил. В синхрон с фактическите конструкции на описаното нарушение е посочена и нормата, обуславяща реализиране на отговорнстта му – чл.638 ал.1 т.1 КЗ. Нещо повече в процесната хипотеза и в АУАН и в последвалото го НП контролният орган е въвел словесно и цифрово изписване на правната норма, чийто фактически състав е нарушен. На жалбоподателя Н. А. С. е съставен АУАН и в последствие издадено наказателно постановление, за това че управлявания от него собствен му лек автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на българските автомобилисти“. Така констатираното нарушение съдът счете за несъмноно осъществено, тъй като събраните по делото доказателства в единство установяват всички обективни и субективни признази на административното нарушение, за което е издаден и обжалвания акт. В Наказателното постановление наказващият орган е индивидуализирал както словесно, като точно е посочил фактическите признаци на нарушението, така и неговата правна квалификация. От свидетелските показания в хода на произвадството и от писмените доказателства се установи осъществяването на изпълнителното деяние - управление на моторно превозно средство – лек автомобил, което не притежава сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Деянието е формално и е довършено с факта на непредставяне на изискуемата застраховка при осъществено управление на моторното превозно средство. Административното нарушение е извършено от жалбоподателя, доколкото по делото безспорно се установи, че именно той е управлявал собствения си лек автомобил и при неговото управление е извършена проверката на документите. Административното нарушение е извършено виновно, като жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, по отношение на което се изисква наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В съзнанието на същия е имало представи за наличието на това задължение, като същият е предприел управлението, без да притежава документ, удостоверяващ наличието на сключена застраховка. Следва да бъде преценено и приетото по делото писмено доказателство – издадено НП № ••••••••••••••••••••••г., доколкото в жалбата изрично е направен довод за нарушение на чл. 17 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН ясно сочи, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Следователно, законът не допуска налагане на административно наказание за нарушение, за което субектът на отговорността вече е бил наказан с влязло в сила НП/ решение на съд. В процесната хипотеза е от съществено значение да се установи дали настоящото нарушение е същото, за което е издадено предходно наказателно постановление. Всяко административно нарушение има обективни и субективни признаци, които го очертават. В процесната хипотеза отчитайки обективните признаци – време, място, механизъм става ясно, че не се касае за „същото нарушение“. Видно е, че субектът на отговорността – деецът е същото лице, но мястото е различно / в процесната хипотеза - гр. София, бул. „Ботевградско шосе” с посока на движение от ул. „Летоструй” към ул. „Витиня“, докато в предходно издаденото НП мястото е - общ. Пирдоп, път Първи клас № 6 ГП 1-6 176 км+250м./. Различно е времето на извършване на нарушението / в процесната хипотеза около 17:22ч. на 26.12.2024г., а в предходно описаното – 16:25 ч. на 26.12.2024г./. Същото нарушение, означава припокривност на всички обективни и субективни признаци, което в настоящия случай не е налице. В този смисъл възражението в жалбата е неоснователно. Реализирането на административно-наказателната отговорност на Н. С. при доказаност на извършеното нарушение, предполага налагане на съответно, предвидено в разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ административно наказание. Наложеното с наказателното постановление административно наказание е законосъобразно и правилно. То е изцяло съобразено с нормата на приложимия закон, поради което не следва да бъде редуцирано. По делото липсват доказателства, които да очертават приложимост на правните последици на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. При така установените факти и събрани доказателства съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова слезва да бъде потвърдено. Предвид изхода на производството и тъй като същите са претендирани от въззиваемата страна, Н. С. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното на основание чл.61 ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът