Решение № 4936 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 596/2026 г.

Производството е по реда на чл.20, ал.3, т.2 във вр. с ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) във вр. с чл.78, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗСУ във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.20, ал.3 от ППЗСУ и образувано по жалба от М.-М. К. П., чрез законния й представител и неин баща К. Т. П. против Мотивиран отказ №63 от 08.05.2026 год. на Директора на Д. Ц. за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства, с който е отказано предоставянето на социална услуга на детето М.-М. К. П.. В жалбата съображения, че отказа е бланкетен и не е мотивиран. Оспорва се заключението на Психоаналитичен институт ТОЛК, като невярно и противоречиво. Твърди, че в продължение на 6 месеца центърът се е справял с предоставянето на социалната услуга на детето и центърът следва да окаже емоционална подкрепа и консултация на родителите за преодоляване на стреса и приемане на вече поставената диагноза. Преместването на детето в друга среда, би създало у него стрес и напрежение. Счита, че това отношение е дискриминационно, както и че не са налице законови предпоставки за постановения отказ. В заключение се иска от съда да отмени отказа и да върне преписката на ответника, с указание да изпълни даденото направление от Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора от 27.03.2026 год. за ползване на социална услуга в Дневния център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства. В представената по делото писмени бележки от адв. Д., излага писмени доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди, че не ставало ясно защо е била проведена външна супервизия от „Психоаналитичен институт ТОЛК“ООД, както и защо е било избрано точно това дружество да обследва децата, без съгласието на родителите им и въпреки двете издадени решения на ТЕЛК. Твърди, че протоколът от проведената супервизия от 23.04.2026 год. е антидатиран, а д-р В. Б. не е виждала лично двете деца, не е провеждала срещи с родителите им. Твърди се също така, че дружеството не разполага с правомощия да обследва децата, в частност М.-М. К. П.. Оспорва изводите на института относно обследването на детето. Счита, че подадените от страна на К. П. жалби са провокирали напрежение от страна на директора Я. Д., което е рефлектирало върху децата, като е отказано ползването на социалната услуга. Коментират се изказванията на ответната страна дадени в хода по същество на спора, а свидетелските показания на Г. И. са противоречиви. Твърди също така, че в продължение на шест месеца екипът на дневния център се е справял чудесно с предоставяната социална услуга. Въз основа на подробно изложени доводи е поискано да не се възобновява съдебното производство, а да се постанови съдебен акт, с който да се отмени мотивираният отказ. Ответникът, чрез процесуалния си представител иска от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Твърди, че след извършено задълбочено обследване на случая с двете деца, мултидисциплинарният екип е приел, че към съответния момент не са налице условия за адекватна, ефективна и безопасна социална услуга, свързана с техните потребности, вкл. и на детето М.-М. П.. Становищата по чл.73 и чл.75 от Закона за социалните услуги били основанията въз основа на които Директорът на Център отказвал предоставянето на социалната услуга. На последно място твърди, че Мотивираният отказ, основан на посочените обследвания и констатации, бил етап от процедурата по кандидатства за ползване на социална услуга, а не краен акт. кандидатът не бил извършил съответното комплексно интердисциплинарно обследване, съгласно Методическото ръководство за предоставяне на социална услуга. По делото е молба с характер на писмени бележки от ответника, в която се твърди недопустимост на направеното оспорване, тъй като не е налице индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Алтернативно са изложени подробни съображения и за незаконосъобразността на депозираната жалба. Направено е искане и за възобновяване на съдебното дирене, с цел опровергаване на свидетелските показания на свидетеля П. Б., като за целта предоставя флашка съдържаща четири файла от проведената среща от 28.04.2026 год. От фактическа страна съдът намира за установено следното: М.-М. П. е родена на 27.12.2017 год., като с ЕР на ТЕЛК №91012 от зас. №40, проведено на 26.02.2025 год. при „МБАЛ – Силистра“АД – [населено място] /лист 135-136 от делото/ на детето е изготвена оценка за 80% степен на увреждане, пожизнено, с определена чужда помощ с водеща диагноза –умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение. Съгласно дадени с ЕР препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация /за лица под 16 год./ детето е с необходимост от ресурсно подпомагане, работа с детски психолог, проследяване от детски психиатър. От социален работник при АСП и изготвен на 25.03.2026 год. План за действие за детето М.-М. П. /лист 139 от делото/ за предприемане на мярка за закрила по чл.23 от ЗЗД, в който като краткосрочна цел е посочено издаване на направление и документи за ползване на социални услуги в Д. Ц. за деца с увреждания в [населено място] /по нататък Центъра/. Планът е съгласуван от Началник на ОЗД /л.19-20/. На 27.03.2026г. от социален работни в отдел Закрила на детето и Началник отдел Закрила на детето е изготвен Доклад да оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо детето М.-М. П., одобрен от Директора на ДСП Стара Загора, като в раздел V – Оценка, се сочат основните проблемни зони, основните нужди на децата, ресурси, оценка на рисковете и изводи и препоръки. От Директор на дир. Социално подпомагане Стара Загора на 27.03.2026 год. е издадено Направление за ползване на социални услуги №НП/Д-СТ-029 до Община Стара Загора за насочване на детето М.-М. П. за предоставяне социална услуга в Дневен център за деца с увреждания за срок от 12 месеца до 27.03.2027г. /лист 145 от делото/. До Зам. Кмет на Община Стара Загора от К. П., в качеството му на законен представител на малолетните М. – М. П. е подадено заявление вх. №33/21.04.2026 год. /лист 123 от делото/ с искане за ползване на социална услуга в Дневен център за деца с увреждания в [населено място], към което са приложени декларации, психологична оценка В. Б. от 17.04.2026 год. и др. До Директора на Д. Ц. със съпроводително писмо /изх. №10-11-4449/ 15.04.2026г./ на Зам. Кмет на Община Стара Загора /лист 160 от делото/ постъпилото заявление от К. П. и придружаващите го документи за изпратени. От Мултидисциплинарния екип е изготвена на 04.05.2026 год. индивидуална оценка на потребностите на М.-М. П. /лист 70- 71/, въз основа на ЕР на ТЕЛК, интервю и беседа с родителите и наблюдение от специалисти в Център за подкрепа на деца с увреждания е техните семейства в [населено място] /по нататък Центъра/, утвърдена от Директора, в частта „общи наблюдения“ е посочено, че екипът установил необходимост от извършване на Оценка на риска. С оценката е запознат родителят на детето на 04.05.2026 год. От същия Мултидисциплинарен екип е съставен и подписан Протокол за проведена среща №11/05.05.2026г. /л.69/ във връзка със заявления №№32 и 33 от 21.04.2026 год. относно децата К. и М.-М. П., съгласно който е възприето становище за извършване на Оценка на риска, като част от процедурата за прием на потребители в Центъра. С протокола бащата на детето е запознат на 05.05.2026 год. Протоколът е подписан от Директора на Центъра на 08.05.2026 год. За извършената Оценка на риска при прием е съставен Формуляр /л.70-71/ от дата 07.05.2026г., подписан от Директора на Центъра на 08.05.2026г. На същата дата от Мултидисциплинарния екип е съставен и подписан Протокол за проведена среща №12/08.05.2026г. /л.63 и сл./ във връзка със заявления №№32 и 33 от 21.04.2026г. относно децата М.-М. и М.-М. П. и възможността за предоставяне на социална услуга в Д. Ц., с който е обективирано становище, че към съответния момент не са налице необходимите условия за предоставяне на адекватна, ефективна и безопасна социална услуга, която да е съобразена с индивидуалните потребности на децата и безопасността на останалите потребители и служители в услугата, като с оглед гарантиране безопасността на потребителите и осигуряване на качествена социална услуга е установен висок риск от невъзможност за осигуряване на безопасна, стабилна и адекватна подкрепяща среда в рамките на услугата в този момент, предвид на тези мотиви от Екипа е взето решение да се изготви мотивиран отказ за предоставяне на социална услуга на децата и е дадена препоръка за извършване на комплексно интердисциплинарно обследване на същите под ръководството на детски психиатър и с участие на клиничен психолог и др. специалисти. До жалбоподателят с писмо с изх. №65/11.05.2026 год. от Д. Ц. за подкрепа на деца с увреждания е техните семейства в [населено място] е изпратен Мотивиран отказ за предоставяне на социална услуга по постъпило заявление за ползване на социална услуга за М.-М. П. /лист 59 от делото/, подписан от Директора на Център, с което бащата К. П. е запознат на 12.05.2026 год. Жалбата против отказа е подадена директно в съда на 20.05.2026 год. и в срока по чл.140, ал.1 от АПК. По делото са представени: протокол от проведена групова супервизия на Психоаналитичен институт ТОЛК /лист 64-65 от делото/, със заключение за необходимост от извършване на комплексно интердисциплинарно обследване под ръководството на детски психиатър за изясняване състоянието, функционалното ниво и индивидуалните потребности на детето, което да послужи за определяне на подходящ вид подкрепа; Протокол от проведена групова супервизия от 23.04.2026г. с д-р В. Б. /лист 64-65 от делото/; формуляр за оценка на риска при прием от 07.05.2026г. /лист 66 – 68 от делото/; протоколи за консултация и обследване, съставени от социален работник /лист 73-83, лист 87-91 от делото/; въпросник за поведенческите прояви и ежедневните реакции на детето /лист 84 от делото/. По делото беше допуснато и събрани свидетелски показания от посочените от страните свидетели. Свид. П. Б., заяви, че е адвокат и е присъствал при провеждането на срещите на бащата с ръководството на дневния център. Показанията му основно касаеха поведението на децата по време на срещата в Общината и в дневния център, както и обстоятелство относно самите срещи. Той самият не разпознава децата, но по време на срещата същите са се държали съвсем нормално, познали са си дори шкафчетата. Децата не могат да говорят но са изглеждали видимо радостни, имат умствено изоставане, но разбират всичко което им се казват и говори. Знае че майката има ТЕЛК но не знае какво. По врече на срещата, децата са стояли на дивана, ставали са и са обикаляли. Според него децата имат нужда от специални грижи. Били са настанявани и в предишен период, но проблемите са започнали, когато бащата е влошил отношенията си с Директорката на дневния център, които са започнали някъде месец ноември 2025 год. Свидетелката Г. И., заяви, че работи в дневния център от месец юни 2022 год. като психолог, а работата й включва контакт с всички настанени деца. Според нея, М. – М. е по-тежък случай от К., като двете деца имат умствено изоставане. Посещавали са дневния център всеки ден за по 4 часа, като основно ги прибирала майката. К. е изразявала своите страхове с агресивно поведени, докато М. – М. е проявявала агресия спрямо себе си. След като били оставяни, децата били неспокойни, като след около два часа са се успокоявали. Поведението ми е притеснявало останалите деца. М. – М. е имала прояви на сексуализирано поведение. Изхождала се е и в столовата, и в класната стая, но не счита, че детето е осъзнавало какво прави, а е действала спонтанно. Хигиената и външния вид на децата не са били изрядни. Според нея, майката не би могла сама да се грижи за децата. Веднъж отишли да снимат децата у тях, като едното било голо до кръста и са помолили майката да я облече. Тя е отишла в другата стая с детето, като след забавянето й са влезли да проверят какво става и са установили майката да бърше прозорците с гащичките на детето, след което й ги е обула. Опитвала се е да говори с майката и да й обяснява какво правят децата, но тя бягала и не искала да чува нищо. Спроед нея, децата имат нужда от цялостно медицинско обследване с дефицитите които имат. След работата със специалисит, децата са имали напредък в поведението и развитието си. Създали са навици на самообслужване като ходене до тоалетна, хранени . Оспореният отказ е издаден от Директора на Дневния център за деца с увреждания, който център има статут на доставчик на социални услуги по смисъла на чл.28 от същия закон. Съгласно чл.21, ал.1 от АПК, административен акт е всяко изрично волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани. В случая Дневният център предоставя обществени услуги, с оглед на които издаваните от името на него, чрез законния му представител волеизявления имат характер на властническо волеизявление и представляват индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, а съгласно чл.78, ал.5 от ЗСУ, доставчикът може да откаже предоставяне на социална услуга. В случая именно такова волеиязвление е обективирано от Директора на Д. Ц. и Доставчик на социална услуга, който негативно влияе върху правната сфера на детето М.-М. П., което специализиран орган е определило като „дете в риск“, а като такова то се явява потребител на социална услуга, съгласно чл.14 от ЗСУ. Чрез мотивирания отказ, предмет на делото, се отказва предоставяне на заявена социална услуга по чл.15, т.7 от ЗСУ, за която има издадено направление за ползване на такава от Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, след извършена предварителна оценка за потребността от потребността от социална услуга от дирекцията /вж. Доклада от 27.03.2026 год./. Съгласно чл.20 от ППЗСУ, този отказ подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Допустимостта на оспорването се следва и от факта, че жалбата е подадена от името на лицето, което заявява ползване на социална услуга, чрез неговия законен представител, което а активно легитимирано по чл.20, ал.3, т.1 от ППЗСУ лице и е направено в срок. В този смисъл, съдът намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на депозираната жалба. Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК. В конкретния случай ответника по делото, Директора на дневния център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства, чрез ръководения от него дневен център предоставя социална услуга резидентна грижа и се финансира от Републиканския бюджет. За тази си дейност, домът притежава лиценз №Л-3129-1994/26.09.2024 год., с валидност до 26.09.2029 год. Същият не е представен по делото, но е общоизвестен факт, доколкото списъкът на лицата предоставящи социални услуги е публичен и е достъпен за всеки един гражданин на сайта на Агенцията за качеството на социалните услуги. Процесният мотивиран отказ от 08.05.2026 год. по същество представлява мотивиран отказ по чл.78, ал.5 от ЗСУ на доставчика на социалната услуга да предостави такава на кандидат-потребителя К. Т. П. за нуждите на дъщеря му М. – М. К. П.. Заповедта е издадена от материално компетентния орган – Управителя на Дневния център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства – Стара Загора, в рамките на възложените му от закона, правомощия, функции и задачи при преценката за предоставяне на ръководената социална услуга. Спазена е предвидената от закона писмена форма за издаване на акта, като отказа съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. При постановяването на отказа не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административните производства по предоставяне на социалните услуги, респ. отказа за предоставянето им, са регламентирани в ЗСУ, като по изрична законова делегация (чл.78, ал.6 от ЗСУ) конкретният ред е разписан в подзаконов нормативен акт – ППЗСУ. Разгледана по същество - жалбата е основателна. Съдът приема, че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна. Мотивите за това са следните: Съгласно чл. 78, ал. 5 от ЗСУ, доставчикът на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само в две хипотези: т. 1. когато доставчикът изобщо не предоставя исканите от лицето социални услуги и т. 2. когато след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които доставчикът предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето. Социалните услуги са общественополезна дейност, която е неразривно свързана с реализацията на основното право на гражданите на социално подпомагане. Целта им е да осигурят помощ и подкрепа на уязвими лица със специфични нужди, сред които са хора със здравословни проблеми, зависимости, лица с увреждания, жертви на насилие и много други. Посрещането на нуждите на толкова разнообразни категории лица и осигуряването на ефективна подкрепа за разрешаване на техните проблеми изисква всеобхватна преценка на потребностите им, като законодателят е въвел в тази насока и конкретни критерии за профилиране на отделните видове услуги. В случая отказът е мотивиран, че екипът на социалната услуга приема, че в дневния център не са налице необходимите условия за предоставяне на адекватна, ефективна и безопасна социална услуга, съобразена с интереса и потребностите на детето, така и с безопасността на останалите потребители. Т.е. постановеният отказ, следва да се квалифицира като такъв по чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ. Действително цитираната разпоредба предвижда възможност за отказ единствено и само доставчици на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. В случая, действително от представените документи е видно, че от органите на социалното подпомагане, детето е определено като такова в риск, поради неговото заболяване, което ги е мотивирало и да го насочат към ползването на социалната услуга, предоставяна от Община Стара Загора, чрез Дневния център /видно от правилника ва вътрешния ред на дневния център/. В този смисъл, това обстоятелство и разпоредбата на чл.88 от ЗСУ, не променя факта, че правните възможности за отказ от предоставянето й, се съдържат единствено и само в чл.78, ал.5 от ЗСУ. Според настоящия съдебен състав, отказът противоречи и на целта на закона. ЗСУ в чл. 3, регламентира социалната услуга като подкрепяща дейност на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот. Законът гарантира за тази подкрепа посредством регламентираните изисквания за ефективна социална работа, основана на правата на човека и социалната справедливост (чл.4 от ЗСУ), професионален индивидуален подход за подкрепа (чл.5 от ЗСУ) и професионална индивидуална оценка на потребностите (чл.6 от ЗСУ), които да насочват социалната работа, без прояви на дискриминация, при зачитане на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на всяко лице, и при съобразяване със желанието и личния избор на конкретния индивид (чл. 7, 8, 9, 10 и 11 от ЗСУ). При това положение всеки лицензиран доставчик на социална услуга, какъвто е и дневния център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства, дължи и трябва да обезпечи точното й изпълнение, като гарантира чрез стриктно съблюдаване на всички законови изисквания, за ефективното й предоставяне във вид и обем, който се дължи на всяко лице, заявило осъзнат избор за ползването й при конкретно възникналите потребности за подкрепа. Очевидно е, че в конкретния случай целта на закона не е изпълнена, тъй като при предишното настаняване на детето е налице подобрение в неговото състояние, което се потвърди и от свид. Г. И.. Установено е придобиване на умения за самообслужване и развитие на самостоятелност, което предполага адекватност на предлаганата социална услуга и обема на осигурените грижи. Ирелевантно за спора е поведението на детето при престоя му в дневния център, поведението на родителите, както и несъгласието с отразеното в експертното решение на ТЕЛК здравословно състояние на детето М. – М. П.. В случая от значение за правния спор е, дали отразените в мотивирания отказ обстоятелства, се субсумират в посоченото като основание за отказа разпоредба на чл.78, ал.5, т.2 от ЗСУ – че дневния център, чрез предоставяната социална услуга, не може да удовлетворят потребностите на детето. Процента на инвалидност е определена по надлежния ред, като са отразени заболяванията на детето, установени въз основа на медицинската документация. Същото според настоящия съдебен състав, не може да бъде оборено от представеното заключение на груповата супервизия, изготвено от „Психоаналитичен институт ТОЛК“ООД. Изискването за такава външна супервизия, не е предвидено нито в ЗСУ, нито в ППЗСУ, а още по-малко в приложената по делото утвърдена от Директора на дневния център Процедура по прием на потребител и оценка на риска в дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства /лист 107 – 109 от делото/. По тези съображения обжалваният отказ на Директора на Дневния център за деца с увреждания е незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на закона и в несъответствие с целта на закона. Жалбата е основателна. След отмяната на отказа и съгласно чл. 174 от АПК следва преписката да бъде върната на органа, като Съдът определя 14 дневен срок за новото произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение, считано от датата на получаване на преписката след влизане в сила на настоящото съдебно решение. По делото се претендират разноски и от двете страни, като при този изход на делото са основателни тези на жалбоподателят. По делото е предоставен договор за правна защита и съдействие от 21.09.2026 год., предвиждащ процесуално представителство по настоящето дело. Видно от него, е договорено възнаграждение в размер на 700.00 евро, което е платено по банков път, видно от представеното банково извлечение от 23.09.2026 год. Основателно е искане за присъждане на държавна такса от 5.11 евро, заплатена по сметка на Административен съд Стара Загора за образуването на делото. Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Стара Загора,