Решение № 360 от 2.8.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 1010/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№1176 от 01.10.2025г. постановено по гр.д.№20255220100986 по описа на същия съд за 2025г. Е ОСЪДЕН, на основание . чл. 49 от ЗЗД, във връзка чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ответника Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати на А. Д. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. С., ул. „В. Л." №••, общ. С., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. /петстотин лева/, като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до претендираната от 4675 лв.

ОТХВЪРЛЕН Е предявения от А. Д. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. С., ул. „В. Л." №••, общ. С. против Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 345 лв., от които 300 лв. претърпени загуби, изразяващи се в обедняване, недостиг на средства за посрещане на текущи нужди, понижен стандарт на живот, частично или пълно лишаване от неща от първа необходимост, в това число и храна, загуба от разликата в паритета на една и съща сума през 2022г. и 2025г. и 45 лв. пропуснати ползи, изразяващи се нереализирани приходи, които надвзетите суми биха донесли, ако бяха вложени в някакво предприятие, пропусната лихва, ако сумите бяха вложени на депозит в банка, пропуснато запазване на съществуващия стандарт на живот.

ОТХВЪРЛЕН Е предявения от А. Д. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. С., ул. „В. Л." №••, общ. С. против Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в осъществяван системен психически тормоз, обида и клевета, изнудване в размер на 900 лв.

ПРЕКРАТЕНО Е производството в частта по предявените от А. Д. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. С., ул. „В. Л." №••, общ. С. против Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“ и Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 субективно съединени искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата, предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "б" и "г" и Е ИЗПРАТЕНО делото на Административен съд – Пазарджик за произнасяне по компетентност.

ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 8, във връзка с ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /ред. ДВ бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, А. Д. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. С., ул. „В. Л." №••, общ. С., да заплати на Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр. д. 986/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

ОСЪДЕН Е , на основание чл. 78, ал. 8, във връзка с ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /ред. ДВ бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, А. Д. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. С., ул. „В. Л." №••, общ. С., да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр. д. 986/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на 100лв. /сто лева/.

ОСЪДЕН Е, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Кредисимо ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, ет. 4, Бизнес център „България“, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик разноски за държавна такса в размер на 50 лв.

Решението се обжалва и от двете страни в производството.

Жалбоподателят ищец А. Д. К. обжалва с въззивна жалба вх.№28532 от 20.10.20205г. решението в отхвърлителните му части: I.По отношение на исковете предявени против ответника “Кредисимо” ЕАД-1. По иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди и приетото от съда, че телефонните обаждания са продължили сравнително кратко време, взимайки за начална дата 15.11.2022 г. (съобщение по Вайбър) и за крайна дата 11.04.2023 г. ( твърдяното от “Ай Тръст“ ЕООД заплащане на задължението към “Кредисимо" ЕАД). Посочва, че в действителност телефонният тормоз е с начална дата 01.09.2022г. ( визирано в първата УМ). Изразява несъгласие с възприетото от съда, че седем месеца и половина телефонен тормоз представлява сравнително кратко време. Коментирани са показанията на св.Д. К.а по повод казани обидни квалификации по негов адрес и от кого са казани, както и действията на служители на ответника АСВ ЕАД във връзка с ежедневни телефонни обаждания и тяхната интензивност, като в тази връзка се подлагат на анализ свидетелските показания на К.а от гледна точка установяване на действителния източник на същите действия и поведение, съобщен от свидетелката при разпита си по делото, за която жалбоподателят твърди, че не е страна по договори за кредит с “Кредисимо" ЕАД, а е получавала обаждания като лице за контакт. Допълва, че искът за причинени неимуществени вреди се състои от няколко самостоятелни иска, а именно-понижен стандарт на живот поради незаконосъобразно надвземане на суми по кредити-в размер на 900лв.; за извършване на системен психически тормоз-в размер на 3525 лв.;-за отказ за ограничаване обработването на лични данни (телефон), тъй като “Кредисимо" ЕАД с телефонните обаждания не е извършвало тормоз, а си е “получавало дължимите му по закон суми“-в размер на 235лв.;-за осъществяване на дискриминация по отношение на жалбоподателя от страна на “Кредисимо" ЕАД-425 лв. Тълкувайки постановеното съдебно решение и диспозитива му , според жалбоподателя от мотивите към решението се установявало, че е уважен единствено искът за осъществяване на системен психически тормоз и то в размер на 500 лв., като се отхвърля разликата над този размер. Акцентира, ч е Искът за понижен стандарт на живот поради незаконосъобразно надвземане на суми по кредити не е разглеждан и не е коментиран. Предполага, че поради неправилното решение по гр. д. № 985/2025г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което поръчителят “Ай Тръст“ ЕООД неправилно е осъден да възстанови и дължимите от “Кредисимо" ЕАД незаконосъобразно надвзети суми за лихва. Като заключава, че по цитираното дело “Кредисимо" ЕАД не е осъдено и искът за понижен стандарт на живот е игнориран като неоснователен и не са изложени никакви мотиви за това. Искът за отказ за ограничаване обработването на лични данни (телефон) също бил игнориран без мотивация. Искът за осъществяване на дискриминация също бил игнориран без мотивация. Предполага, че съдът е въведен в заблуждение от страна на Кредисимо" ЕАД, който ответник в отговора на исковата молба /ОИМ / изтъква, че след получаването на уведомление за плащане, поръчителят е заплатил дължимите суми и не се е наложило да изисква настойчиво плащане на вземанията от поръчителя. Акцентира, че “Кредисимо" ЕАД осъществява системен психически тормоз върху него от 01.09.2022 г., а изпраща искане за плащане на “Ай Тръст“ ЕООД на 07.04.2023г. , или седем месеца и половина след като е започнало да го тормози? Смята, че по отношение на уклончивите отговори на това дружество следва да се приложи нормата на чл. 176, ал. З от ГПК. Заключава, че понеблагоприятното третиране на ищеца от това на “Ай Тръс“' ЕООД съставлява осъществяване на непряка дискриминация, съгласно чл. 4, ал. З от Закон за защита от дискриминация и подлежи на обезщетение.

2. По иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, жалбоподателят коментира, че искът е отхвърлен от съда с мотив, че неравноправните клаузи в договор за кредит не водят до непозволено увреждане и настъпване на имуществени вреди. Предполага, че поради неправилното решение по гр. д. №985/2025 г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което поръчителят “Ай Тръст“ ЕООД неправилно е осъден да възстанови и дължимите от “Кредисимо" ЕАД незаконосъобразно надвзети суми за лихва, от което заключава, че по цитираното дело “Кредисимо" не е осъдено да му възстанови незаконосъобразно надвзетите суми за лихви, което надвземане е довело до причиняване на имуществени вреди и искът ми е отхвърлен

II. По отношение на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

1.По иска за заплащане на обезщетение за причинени

неимуществени вреди, се поддържа, че този иск е разгледан предварително и е отхвърлен неоснователно. Смята, че гр. д.№985/2025г. и гр.д. №2749/2024 г. са преюдициални по отношение на процесното дело и че от решенията по тези дела ще бъде установено съществува ли изобщо предявеното от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземане, породила ли е цесията действие по отношение на настоящия жалбоподател и ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, има ли изобщо облигационно правоотношение по процесния договор за кредит и имала ли е законно основание “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въобще да контактува с него.

Посочва, че искът за причинени неимуществени вреди се състои от няколко самостоятелни иска, а именно:-за извършване на системен психически тормоз-в размер на 3525лв.; за изнудване за заплащане на нещо, недължимо по закон-в размер на 350 лв.; - за обида и клевета (крадец)-550 лв.; за обида и клевета (виновно поведение)-в размер на 250 лв.

Допълва, че искът за извършване на системен психически тормоз е отхвърлен с мотив поради неустановени изложените в ИМ факти за ежедневни чести обаждания от служители на този ответник. Посочва, че

ответникът не оспорва, че между страните са водени разговори, не се установило да са с честота, надхвърляща разумните граници и водеща до недопустима намеса в личния живот на ищеца и че в исковата молба е изложил данни за почти двугодишен системен психически тормоз с изброяване на телефонни номера, дата и час на обаждането, като изрично е упоменато, че това са само част от обажданията. Смята, че на свидетелката не били зададени никакви въпроси за тези обаждания. Счита, че съдът е бил въведен в заблуда от ОИМ на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - “ Коментира се извода на съда, че ищецът е посочил множество номера и дати без да става ясно чии са тези телефонни номера и какво е съдържанието на тези телефонни обаждания или СМС -и,, като жалбоподателят смята, че съдът може служебно да провери чии са тези телефонни номера, независимо от непрекъснатата им смяната. По отношение на иска за изнудване за заплащане на нещо, недължимо по закон се поддържа, че искът е отхвърлен без мотивация, доколкото смята, че в неписания житейски кодекс, изнудване е всяко постоянно искане да направиш нещо или да дадеш нещо, което не желаеш, без значение дали безвъзмездно, или срещу нещо насреща. Заключава, че в процесния случай е налице изнудване за заплащане на нещо, недължимо по закон.

П о отхвърления иск за обида и клевета (крадец), не се поделят мотивите на съда, че не е установено и че служители на Агенция за събиране на вземания ЕАД са нарекли ищеца “крадец", доколкото поред показанията на свидетелката К.а, съпругът й е бил наречен така от служителка на “ Кредисимо" ЕАД.". Коментира, че е налице заблудата на свидетелката и че не са й задавани въпроси по отношение на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в резултат и на въвеждането на съда в заблуждение от ОИМ на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , приел, че ищецът отново прави голословни твърдения, които са изцяло недоказани и че по никакъв начин не ставало ясно проведения разговор от 04.11.2024 г. изобщо със служител на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД ли е бил проведен и в какво се е състоял този разговор...”. Акцентира,че в тази връзка изрично е помолил съда да бъде изискан аудиозапис на този разговор. Като в становище по ОИМ на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отново е застъпил този въпрос “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следва да предостави на съда въпросния аудиозапис от 04.11.2024 г. - 18:24 часа - +••••••••••••. Смята, че непредоставянето му, без значение от обяснения, че не е провеждан такъв разговор (което можело да бъде служебно проверено при оператора), че точно на този разговор “случайно" не е направен аудиозапис, че аудиозаписите се съхраняват за определен срок (който не съвпада със законоустановения), след което се унищожават или каквито и да е уклончиви обяснения, следва да бъде тълкувано от съда съответно постановеното от закона. Посочва, че запис не е изискан. По отхвърления иск за обида и клевета (виновно поведение) се поддържа довод, че е отхвърлен без мотивация. Заключава, че като цяло искът срещу “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е отхвърлен и е осъден да заплати на дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли, да се отмените в цялост Решение №1176/01.10.2025г. по Гражданско дело № 20255220100986 по описа за 2025 г. на Районен съд Пазарджик и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане съобразно изложеното във въззивната жалба и при нова преценка на свидетелските показания.

С въззивната жалба няма направи конкретни доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК от страна на жалбоподателя ищец.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК-175330437, с вх.№30737 от 10.11.2025г. в който въззивната жалба с е квалифицира като неоснователна по същество. Направено е искане за проверка редовността и допустимостта на въззивната жалба на ищеца. Счита, че решението в частта в която за ищеца — въззивник съществува правен интерес да го обжалва е правилно и законосъобразно, като моли да бъде потвърдено. Поддържа, че съдът правилно е отхвърлил предявените срещу Кредисимо“ ЕАД искове, като по отношение на частично уважения иск за неимуществени вреди в срок дружеството депозирало въззивна жалба, предвид неговата недоказаност и явна неоснователност. Смята за правилно отхвърлянето на предявения срещу „Кредисимо” ЕАД „иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 345 лв., от които 300 лв. претърпени загуби, изразяващи се в обедняване, недостиг на средства за посрещане на текущи нужди, понижен стандарт на живот, частично или пълно лишаване от неща от първа необходимост, в това число и храна, загуба от разликата в паритета на една и съща сума през 2022г. и 2025г. и 45 лв. пропуснати ползи, изразяващи се нереализирани приходи, които надвзети суми биха донесли, ако бяха вложени в някакво предприятие, пропусната лихва, ако сумите бяха вложени на Депозит в банка, пропуснато запазване на съществуващия стандарт на живот”. Подкрепя се изцяло изложеното от съда в мотивите на първоинстанционното решение. Смята, че предвид твърденията на ищеца, че вредите са причинени от сключени договори за кредит с „Кредисимо" ЕАД, съдържащи неравноправни клаузи, съдът е постановил, че не е осъществен състав на непозволено увреждане, теза застъпвана и от ответното дружество в хода на производството доколкото дейността по кредитиране е разрешена от закона дейност, поради което не е извършено противоправно деяние от страна на служители на Кредисимо ЕАД, поради което счита, че не е налице първата предпоставка на деликтната отговорност. Смята, че не е налице е втората предпоставка — настъпването на имуществени вреди. Акцентира, че наличието на неравноправни клаузи в договорите не води до настъпване на вреди за кредитополучателя, доколкото неравноправните клаузи са недействителни и не пораждат валидно задължение, подлежащо на изпълнение; че на недействителността им длъжникът може да се позове без ограничение във времето и да откаже плащане. Акцентира се, че между ищеца и Кредисимо ЕАД е било проведено и гр.дело №985/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, което въззивникът споменава и в депозираната въззивна жалба; че предмет на това дело са предявени срещу Кредисимо ЕАД

осъдителни искове на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от 33Д за възстановяване на недължимо платени суми над главниците по договорите за кредит, които той счита за нищожни. Акцентира, че тези искове срещу Кредисимо ЕАД били отхвърлени, като исковете срещу другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД (поръчител по договорите за кредит) били уважени в цялост. Смята за ирелевантни възраженията на ищеца, че решението по осъдителните искове срещу Кредисимо ЕАД е неправилно, като акцентира, че същият е разполагал с всички процесуални способи да предяви въззивна жалба срещу частта от решението, която счита за неправилна, като способ за защита, от който ищецът е следвало да се възползва, предвид твърденията му за платени суми над главниците по нищожни договори за кредит. Повтаря тезата си поддържана и пред първата инстанция, че сключването на договор за кредит е израз на свободната воля на страните да участват в гражданския оборот за задоволяването на свои потребности, като последващата преценка за липса на очакваната икономическа изгода от правоотношението не може да бъде окачествено като вреда и съответно поведението на кредитодателя/ негови служители не може да бъде окачествено като вредоносно. Смята, че по изложеното не може да е налице и причинно-следствена връзка между това поведение на представители на „Кредисимо” ЕАД и изпитаните негативни емоции от страна на ищеца.

По отношение на предявения срещу дружеството иск за обезщетение за пропуснати ползи, се подкрепя тезата на първоинстанционния съдебен състав, че същият не е доказан от страна на ищеца, доколкото правото на обезщетение се поражда единствено за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични. Смята, че от събраните доказателства по делото не може да се направи заключение, че ищецът инвестира средства, както и че ищецът е титуляр по депозитни сметки в банки. Дружеството смята, че първоинстанционният съд не е следвало да уважава предявения срещу него иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Посочва, че съгласно приетия окончателен доклад по първоинстанционното дело, съдът е приел, че за уважаване на предявения срещу Кредисимо ЕАД иск за неимуществени вреди ищецът носи посочената в доклада доказателствена тежест:-цитират се указаните от съда факти и обстоятелства подлежащи на доказване от ищеца, които по никакъв начин не били доказани в рамките на първоинстанционното производство. Акцентира, че са събрани и редица косвени доказателства, които свидетелстват за това, че ищецът с поведението си е причинил вредите, които се твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, както

и доказателства за редица приходящи фактори, които възпрепятстват наличието на пряка причинно - следствена връзка между поведението на служители на посоченото дружество и претърпените от ищеца вреди. Заключава, че от доказателства би могло да се презюмира понасянето на вреда от ищеца, предвид неговите твърдения, но това не би следвало да е основание за уважаване на иск при спазване на процесуалните правила, на които се основава гражданското съдопроизводство. Пояснява, че дружеството и ищецът са били страни по четири предходни договори за кредит, като единствено правоотношението по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. се е развило незаконосъобразно и че единствено комуникацията между страните относно липсата на доброволно изпълнение на просрочените задължения по този договор за кредит с предмет на иска за неимуществени вреди. По делото било установено, че ищецът е имал не един договор за кредит от типа „бързи кредити“ с не една финансова институция кредитодател, като предвид липсата на стабилни доходи през визирания в обстоятелствената част на исковата молба период, можело да се направи заключението, че той е изпитвал сериозни финансови затруднения. Затова дружеството, счита, че изпитаните от негова страна негативни емоции не са в пряка причинно - следствена връзка с неправомерното поведение на служители на „Кредисимо" ЕАД, а същите са резултат от трудния житейски период, в който ищецът се е намирал. А по отношение на сочените от ищеца трудности в обстоятелствената част на исковата молба дружеството смята, че до голяма степен произтичат от собственото му поведение и обстоятелството, че е станал страна по множество договори за потребителски кредити без наличието на постоянни доходи, които да му позволяват да погасява вноските по същите без да изпитва финансови затруднения и визираната от самия него несигурност в бъдещето. Заключава, че единствен ищецът е причина за претърпените от негова страна неблагоприятни събития (вреди) или наймалкото, че те са в резултат и на неговото собствено поведение. От друга страна се сочи, че ищецът е бил безспорно едновременно търсен от служители на редица финансови институции, което от своя страна е засилило негативните му усещания. Допълва се, че в първоинстанционното производството ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване претърпените от негова страна неимуществени вреди. Посочва, че вината при непозволеното увреждане се предполага, но че вредите трябва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, което в делото липсвало, както и че за вредите следва да бъде доказано, че са реално настъпили в обективната действителност на ищеца, което можело да бъде доказано с амбулаторни листове от прегледи при лекари специалисти, както и лекарски предписания или . със заключение от лекар - специалист по поискана от ищеца по такъв иск съдебно — медицинска експертиза и съдебно психиатрична или съдебно — психологическа експертиза, в рамките на които специалистът да даде своята оценка за характера на ищеца и доколко поведението на служители на Кредисимо ЕАД, в качеството му на негов кредитор, търсещ изпълнение на задължението си, обективно е могло да причини твърдяното от него влошено качество на живот в резултат на притеснения и стрес. Акцентира, че ищецът дори не споменава за посещения при лекар, терапевт, промени в психическото си състояние, единствено акцентира за недоволството му от това, че „Кредисимо" ЕАД търси изпълнение на своето вземане, но по никакъв начин не говори да е бил увреден по някакъв начин. Ищецът в производството не доказал извършените противоправни действия от служители на „Кредисимо” ЕАД. Предвид твърденията му в ИМ, че системният тормоз е извършван от служители на Кредисимо ЕАД главно чрез телефонни обаждания „с честота, нахвърляща всякакви граници на понятието добри нрави“. Акцентира, че в тази връзка телефонни разговори не са представени по делото, при изрично оспорване от дружеството на твърдяното им от ищеца съдържание. И че

единственото доказателствено средство използвано за доказване на съдържанието на разговорите е изслушването като свидетел на съпругата на ищеца в открито съдебно заседание. Коментирани са свидетелските показания в светлината на изключително близките й семейни отношения с ищеца, за които следва да се държи сметка при кредитирането на казаното, както и наличие на противоречие на изложеното от свидетеля с изложеното от ищеца в исковата молба, за което и ищецът споменавал във въззивната жалба, както и споменатата от него, че двамата предварително са уточнявали подробности относно въпросите, който довод се изтъква от въззиваемата страна в посока

отговорите да не бъдат кредитирани като безпристрастни. Допълва се, че ищецът сам намалява, съгласно текста на въззивната жалба, интензивността на входящите обаждания от страна на „Кредисимо" ЕАД от посочените от свидетеля осем на ден до 2/два/ - максимум три на ден. Дружеството поддържа тезата, че входящите обаждания, които ищецът е получавал от него са далеч по-малко. В тази връзка се позовава на обстоятелствената част на депозираната искова молба, където ищецът посочва телефонни номера, от които смята, че е търсен от служители на „Кредисимо” ЕАД, посочва и датите на входящите обаждания, като акцентира, че изброените разговори, в никакъв случай не са осъществявани всеки ден, като между някои от тях има отстояние от седмица, дори и повече дни. Счита, че дори от твърденията на ищеца по делото ставало ясно, че служителите на Кредисимо ЕАД са спазвали дистанция между разговорите, предвид което не са нарушили правото му на неприкосновен личен живот. Коментирани са възможни доказателствени средства чрез които да бъдат установени твърдяните от ищеца противоправни действия на служители на дружеството чрез сочените телефонни разговори и обаждания, с оглед доказване честотата им, надхвърляща добрите нрави, както и на информация за собственика на всеки един от номерата, с обаждания от които ищецът твърди, че са го притеснявали, с оглед доказване извършителя на противоправното поведение, но че такова не е установено по делото. Акцентира се, че в случая е налице бездействие от страна на ищеца да върне заетата в заем сума от Кредисимо ЕАД, което преди всичко е причина за търсенето на контакт с него. Посочва, че твърденията на ищеца за нищожността на процесния договор за кредит не компрометират правото на дружеството да търси изпълнение, както и не правят автоматично незаконосъобразни и противоправни всички действия, извършени от страна на служителите на Кредисимо ЕАД, доколкото нищожността се установява валидно само със съдебно решение, като ищецът във всеки един момент е разполагал с правната възможност да инициира съдебно производство за прогласяването й, но не се е възползвал от това си право Допълва се, че преди изпадането му в забава ищецът не е имал негативни впечатления от комуникацията си със служители на Кредисимо и че твърдените негативни впечатления са започнали след изпадането му в забава, продължило според съда в периода от 15.11.2022 г. до 11.04.2023 г. и че това е кратък период, който намалява значително възможността Дружеството да е станало единствена пряка и непосредствена причина за всички негативни изявявания на ищеца, доколкото по делото не са събрани доказателства за това По делото не била установена и пряка причинно - следствена връзка между поведението на служители на дружеството в частност и претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка се сочи, твърдението на ищеца ,че е имал договорни отношения с още финансови институции, предоставящи „бързи кредити, освен „Кредисимо" ЕАД, като се заключава, че от представената от него жалба до Районната прокуратура в гр. Пазарджик ставало ясно, че отношенията му с много от тези финансови институции са претърпели незаконосъобразно развитие поради неизпълнение от негова страна и че съответно всички тези финансови институции по един или по друг начин са потърсили доброволно изпълнение на вземанията си, Допълва, че това представляват и са приходящи фактори, които са засилили в голяма степен изпитаните от ищеца негативни емоции, предвид което не може да се прецени, дори и да бяха доказани останалите елементи на фактическия състав на предявения срещу Кредисимо иск, дали именно поведението на служители на „Кредисимо” ЕАД е било водещо в причиняването на вредите. Дружеството ответни заключава, че в рамките на първоинстанционното дело не са изпълнени указанията на съда от приетия окончателен доклад по делото по разпределената доказателствена тежест и указаните факти и обстоятелства, които следва да установи в процеса ищеца, поради което счита, всички предявени искове срещу „Кредисимо" ЕАД е следвало да бъдат отхвърлени в цялост, като недоказани и на това основание неоснователни.

Като неоснователни се квалифицират твърденията на ищеца, че е бил обект на непряка дискриминация от страна на „Кредисимо” ЕАД, предвид на това, че е третиран по-неблагоприятно от „Ай Тръст” ЕООД (дружеството, което е предоставило поръчителство по задълженията му спрямо „Кредисимо” ЕАД), доколкото на първо място съгласно чл. 138 от 33Д с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. И че Кредиторът от своя страна има право на избор дали да търси първо кредитополучателя и след това при липса на изпълнение поръчителя или да търси на първо време поръчителя. Като този избор на „Кредисимо” ЕАД да потърси първоначално за изпълнението на задълженията лицето, което е усвоило главницата по кредита, има своето законово основание, а не е въпрос на произволно и дискриминиращо поведение. Счита, че търсейки кредитополучателя в лицето на ищеца, упражнява законовото и договорното си право да получи изпълнение на своето вземане. Позовава се ответника на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация относно понятието „Непряка дискриминация като счита, че в процесния случай не може да се говори за дискриминация, било то и непряка, доколкото на първо място няма никакви индикации, че изборът на „Кредисимо" ЕАД е бил мотивиран от някой от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1 от разпоредбата, а напротив, изборът на „Кредисимо” ЕАД е мотивиран единствено от желанието му с предоставените му от закона средства да събере вземането си. За липсата на дискриминация се сочи и обстоятелството, че след като не е получил изпълнение на вземанията си от кредитополучателя Кредиторът се е обърнал и към поръчителя. От които се заключава, че не може да се каже, че кредиторът е търсил изпълнение през цялото време само и единствено от ищеца, поради което смята, че не е налице поведение на дружеството което би могло да причини по някакъв начин вреди на ищеца.

На следващо място по отношение на твърденията на ищеца, че първоинстанционният съд не е разгледал предявения от него „иск за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата, предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви ”б” и ”г” ” Дружеството сочи, че в случая не е налице отказ от страна на първоинстанционния съд за разглеждане на предявен иск, като производството в тази му част е прекратено и е изпратено на родово компетентния съд, а именно Административен съд - Пазарджик. Моли да се потвърди решението в обжалваните от ищеца части.

Решението се обжалва в осъдителните му части от ответника Кредисимо ЕАД, чрез юрисконсулт В. Т., с вх.№28580 от 20.10.2025г. , а именно , частта в която е уважен предявеният срещу „Кредисимо" ЕАД иск на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди до размера от 500лв. Дружеството счита, че в тази си част решението е неправилно и незаконосъобразно, доколкото не са събрани в достатъчен обем непротиворечиви доказателства, които да свидетелстват за наличието на претърпени вреди от ищеца и причинно - следствена връзка на претърпените вреди и противоправно поведение на доверителя ми, в частност на негови служители. Излага твърдения в насока, че съгласно приетия окончателен доклад по първоинстанционното дело, съда е приел, че за уважаване на предявения срещу Дружеството иск ищецът носи доказателствената тежест записана в съдебния акт /цитира/.Заключава , че предявения искът на ищеца за претърпени неимуществени вреди е недоказан в своята цялост. Акцентира на събрани косвени доказателства, свидетелстващи, че ищецът с поведението си е причинил вредите, които се твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, както и събрани доказателства за редица приходящи фактори, които възпрепятстват наличието на пряка причинно — следствена връзка между поведението на дружеството и претърпените от ищеца вреди: Посочва, че в разрез с приетото от съда в окончателния доклад по делото и съгласно мотивите на обжалваното решение предявеният срещу Кредисимо ЕАД иск бил уважен на основание представени от ищеца два броя извънсъдебни покани за доброволно изпълнение, 1 бр„ разпечатка от изпратено съобщение по Вайбър и показанията на съпругата на ищеца, дадени в открито съдебно заседание. Дружеството счита, че същите. дори и в своята съвкупност, не са достатъчни. за да се докаже пълно и главно незаконосъобразно поведение от страна на дружеството, претърпени от ищеца вреди и още по-малко причинноследствената връзка между двете. Поддържа, че , същите /вредите/ биха могли единствено да се презюмират, предвид твърденията на ищеца, но че това не би следвало да е основание за уважаване на иск при спазване на процесуалните правила, на които се основава гражданското съдопроизводство. „Кредисимо" ЕАД, коментира, че съобщението, за което се твърди, че е изпратено по Вайбър е непълно, доколкото е частично нечетливо. Счита, че така събраните доказателства са недостатъчни, за да бъде направено безспорно заключение за претърпени неимуществени вреди на ищеца по делото и че не са събрани достатъчно доказателства и за противоправно поведение от страна на дружеството. А от друга страна, в хода на производството пред първоинстанционния съд били събрани редица косвени доказателства за приходящи фактори, които безсъмнено засилвали изпитаните от ищеца негативни емоции до степен, в която е спорна пряката причинно - следствена връзка между поведението на служители на дружеството и претърпените неимуществени вредиСмята, че единственото безспорно обстоятелство между страните в рамките на производството е това, че между „Кредисимо” ЕАД и ищеца са съществували трайни отношения между кредитодател и кредитополучател, че „Кредисимо" ЕАД е предоставило на ищеца заемни суми по няколко договора за кредит, като отношенията им едва по последния от тях са претърпели незаконосъобразно развитие по вина на ищеца. доколкото той е преустановил погасяването на месечните вноски по погасителния план по заемния договор и е изпаднал в забава. Според установените обстоятелства по първоинстанционното дело ищецът е имал не един договор за кредит от типа „бързи кредити” с не една финансова институция кредитодател и че предвид липсата на стабилни доходи през визирания в обстоятелствената част на исковата молба период, може да се заключи, че той е изпитвал сериозни финансови затруднения, поради коте дружеството счита, че . изпитаните от ищеца негативни емоции не са в пряка причинно — следствена връзка с неправомерното поведение на служители на ..Кредисимо” ЕАД, и че те са резултат от трудния житейски период, в който ищецът се е намирал. Смята, че сочените от ищеца трудности в обстоятелствената част на исковата молба до голяма степен произтичат от собственото му поведение и обстоятелството., че е станал страна по множество договори за потребителски кредити без наличието на постоянни доходи, които да му позволяват да погасява вноските по същите без да изпитва финансови затруднения и визираната от него самия несигурност в бъдещето. Предвид това жалбоподателят заключава, че ищецът единствен е причина за претърпените от негова страна неблагоприятни събития (вреди) или наймалкото, че те са в резултат и на неговото собствено поведение. Излага се и факт, че ищецът е бил безспорно едновременно търсен от служители на редица финансови институции. което от своя страна е засилило негативните му усещания. В подкрепа на този извод била и липсата на събрани убедителни доказателства в подкрепа на иска срещу дружеството в рамките на гражданското дело пред първата инстанция. На следващо място

жалбоподателят ответник сочи, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване претърпените от негова страна неимуществени вреди, както и не сочи точно и ясно какви вреди са настъпили в живота му вследствие на неизпълнението на задължението му по последния договор за кредит, сключен с „Кредисимо” ЕАД и контактите със служители на дружеството, напомнящи му за липсата на плащане по просрочените вноски. Дружеството смята, че ищецът по-скоро обвинява и обяснява колко неприятно е било цялото изживяване и търси оправдание за собственото си незаконосъобразно поведение, а именно — ненадлежно изпълнение на поето договорно задължение. Жалбоподателят ответник счита, че единствените евентуално претърпени вреди, които ищецът конкретизира, са събрани в изречението: Цитира „…Това постоянно изнервяне води до обтегнати семейни отношения, истерия, скандали за Дреболии след 44-годишен брак, отразява се и на Домашните грижи и задължения... Всичко това води до един постоянен стрес, а непрекъснатите заплахи за съд и чси не само стресират, но и водят до една несигурност в бъдещето, че въпреки законите, това все пак би могло да се случи. Всичко това е не просто тормоз, а терор. Но е много трудно да се изкаже и обясни до какво води на човек, който никога не се е сблъсквал и не е преживявал нещо подобно.“ …Кредиторът заключава, че така пресъздаденото не описва реално претърпени неимуществени вреди от твърдяно за незаконосъобразно поведение на служители на Кредисимо ЕАД, при съобразяване и на обстоятелството, че ищецът до известна степен обвинява кредитора си за своето собствено неизпълнение на поети задължения. Допълва, че единственият източник, свидетелстващ за изживяното от него: са показанията на съпругата му, дадени в откритото съдебно заседание, проведено на 01.09.2025 г. , но че от тях искът на ищеца срещу дружеството е недоказан и на това основание неоснователен. Доколкото вината при непозволеното увреждане се предполага, но вредите трябва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, което в първоинстанционното дело липсвало. Освен това вредите следвало да бъдат доказани, че са реално настъпили в обективната действителност на ищеца, като се сочат доказателствени средства чрез които би могло да бъде установено тяхното настъпване-медицински документи, свидетели, експертизи от лекари специалисти. .Акцентира, че . ищецът не споменава за посещения при лекар. терапевт. промени в психическото си състояние, което означавало според кредитора, че се акцентира за недоволството му от това. че „Кредисимо” ЕАД търси изпълнение на своето вземане, но че по никакъв начин не говори да е бил увреден по някакъв начин. Не били събрани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в това число и посредством използването на специализирани доказателствени средства.

По делото не било установено и противоправно поведение от страна на служители на кредитора. вследствие на което ищецът да е претърпял визираните от него неимуществени вреди: Дружеството се позовава на изложеното в исковата молба, където ищецът твърдял, че системният тормоз е извършван от служители на Кредисимо главно чрез телефонни обаждания „с честота, нахвърляща всякакви граници на понятието добри нрави“, на второстепенно място било поставено получаването на есемеси (по делото е представено нечетливо и непълно съобщение, изпратено чрез Вайбър) и получавани уведомителни писма, при акцент върху телефонните обаждания. В тази връзка се твърди, че телефонни разговори,не са представени по делото. като дружеството изрично е оспорил твърдяното им от ищеца съдържание. Заключава, че единственото доказателствено средство използвано за доказване на съдържанието на разговорите е изслушването като свидетел на съпругата на ищеца в открито съдебно заседание. Кредиторът отбелязва че извън изключително близките й семейни отношения с ищеца, е налице и противоречие на изложеното от свидетеля с изложеното от ищеца в исковата молба. Противоречието се изразявало в това, че в показанията си свидетелят двусмислено посочва, че ищецът е бил наречен крадец от служител на „Кредисимо" ЕАД, а ищецът в исковата молба посочва, че е бил наречен такъв от служителка на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , за което, се предявявам иск за обида и клевета в размер на 550 лв. и с искане да бъде изискан от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД аудиозапис на въпросния разговор. “Жалбоподателят Кредисимо ЕАД, счита, че така изложеното само по себе си означава. че съпругата на ищеца. макар и да е присъствала на редица негови разговори с кредитори, не е могла да открои отчетливо тези със служители на Кредисимо ЕАД от тези със служители на други финансови институции. Акцентира се на важността на този факт, доколкото срещу „Кредисимо" ЕАД е предявен иск за неимуществени вреди, които следва да бъдат доказани недвусмислено и при условията на пълно и главно доказване. Коментира ни са противоречия в другите свидетелски показания спрямо заявеното от ищеца относно дневната честотата на търсене на потребителя от служителите на кредитора, като се навежда извода, че от така изброените разговори, същите в никакъв случай не са осъществявани всеки ден, като между някои от тях има отстояние от седмица, дори и повече дни, от което се заключава, че служителите на Кредисимо са спазвали дистанция между разговорите, предвид което не са нарушили правото на ищеца на личен живот. Според дружеството съпругата на ищеца в действителност няма представа съпругът й по колко договора за кредит е страна и по колко от тях той е спрял да погасява вноски, когато семейството е изпаднало в тежко финансово положение. Позовавайки се на информацията посочена от ищеца в ИМ дружеството заключава, че кредитите са редица на брой, и счита, че е очаквано той да получава по най-малко едно входящо обаждане на ден,. Тъй като финансовите институции, независимо от това, че имат общо задължено лице, няма как да синхронизират помежду си честотата на обажданията, без това да означава че всички входящи обаждания са били инициирани от Кредисимо ЕАД, независимо от това, че настоящият иск се води срещу него. Това не означавало, . че служители на кредитора са търсили ищеца с настойчивост, граничеща с противоправност на поведението.

На следващо място се твърди, че ищецът по никакъв начин не е доказал извършените противоправни действия от служители на ..Кредисимо” ЕАД. Посочва какви биха били относими за установяването им доказателствени средства-записи на разговори, разпечатки честота на разговорите и други и че в случая, без нито едно от посочените доказателства решението на първоинстанционния съдебен състав се основава единствено на бланкетни твърдения на ищеца в исковата молба и на доведения от него свидетел, чиито показания не следва да бъдат кредитирани. Жалбоподателят сочи, че представената по делото писмена кореспонденция не може да се направи извод за незаконосъобразно поведение на служители на Кредисимо ЕАД спрямо ищеца, като изпратените писма са официално оформени и единствено дават информация на ищеца за последиците от неизпълнение на задължението му и възможността да бъде уговорено доброволното му изпълнение. Акцентира се, че от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е недоволен от честотата и настойчивостта, с която е търсен по телефона от служители на ..Кредисимо” ЕАД. а не толкова от съдържанието на писмената кореспонденция, и че по делото не се събраха никакви доказателства за водените телефонни разговори между страните.

Жалбоподателят отбелязва, че по делото няма информация или твърдение от ищеца служители на Кредисимо ЕАД да са го посещавали на адрес. с оглед уговаряне на доброволно изпълнение на просроченото задължение. Акцентира, че всички разговори са били в писмен вид или в устен вид по телефона с уточнението, че по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване наличието на телефонен разговор, в който служител на Кредисимо ЕАД да си е позволил незаконосъобразно отношение спрямо ищеца. Жалбоподателят се позовава на мотивите на съда, че . в Общите условия. приложими при процесния договор и приложени по делото, е уговорено, че служители на „Кредисимо” ЕАД могат да посещават ищеца на адрес, като предвид на това, че ищецът се е съгласил с Общите условия, още със сключването на договора той е знаел, че това е възможно, Акцентира се, между страните не се е стигнало до уговарянето на такава среща и в крайна сметка, служител на „Кредисимо” ЕАД не е посещавал ищеца на адрес. на който същия пребивава. Дружеството счита, че не са налице предпоставки за уважаване на предявения срещу него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди; не са налице доказателства за противоправно поведение страна на служители или представители на Кредисимо ЕАД , вследствие на което ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на неприкосновеността на личния му живот. Допълва, че противоправността като обективен елемент от сложния фактически състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. Признава се, че осъществените от страна на „Кредисимо и ЕАД опити за извънсъдебно уреждане на един граждански спор, включително и чрез осъществяване на контакт с ищеца не съставляват непременно такова поведение, което да се окачестви като противоправно. Сочи, че упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. И че действително, това не изключва възможността за злоупотреба с право. което е противоправно действие и е налице. когато правото се упражнява недобросъвестно или с цел бъдат увредени права и законни интереси на други лица. но че това следва да бъде категорично установено, което в настоящия случай жалбоподателят не счита, че това е сторено. Смята, че по - силно основание, възможността за доброволно разрешаване на един правен спор и извънсъдебно реализиране на едно субективно право/ притезание, не би могло да се окачестви като противоправно действие. Което не изключва възможността да се накърни правната сфера на едно лице, но преценката за това следва да се направи след установяване на съдържанието на провежданите разговори и установяване на такова поведение, което обективно да накърнява конституционни и законово установените, включително неимуществени, права на личността. Допълва, че такова установяване не е сторено, съобразно доказателствения материал по първоинстанционното дело.

Като следващ довод се изтъква, че ищецът е бездействал да върне заетата в заем сума от дружеството,. което преди всичко е причина за търсенето на контакт с него. Посочва, че твърденията на ищеца за нищожността на процесния договор за кредит не компрометират правото на кредитора да търси изпълнение, както и не правят автоматично незаконосъобразни и противоправни всички действия. извършени от страна на служители на кредитора. Както и че нищожността се установява валидно само със съдебно решение. като ищецът във всеки един момент е разполагал с правната възможност да инициира съдебно производство за прогласяването й, но не се е възползвал от това си право. На следващо място се сочи, че съгласно твърденията на ищеца преди изпадането му в забава той не е имал негативни впечатления от комуникацията си със служители на Кредисимо ЕАД; че твърдените негативни впечатления са започнали след изпадането му в забава. което съгласно възприетото от първоинстанционния съдебен състав е продължило в кратък период от 15.11.2022 г. до 11.04.2023 г., с което се намалява значително възможността на кредитора да е станал единствена пряка и непосредствена причина за всички негативни изживявания на ищеца. доколкото по делото не са събрани доказателства за това. На следващо място се твърди, че по делото не е установена пряка причинно - следствена връзка между поведението на служители на кредитора в частност и претърпените от ищеца неимуществени вреди, като освен казаното до момента жалбоподателят сочи, че исковото производство е образувано и срещу още едно дружество - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като исковете за неимуществени вреди срещу двете дружества се предявяват и разглеждат заедно, събират се едновременно общи доказателства, основават се на едни и същи факти от обективната действителност, при твърдения на ищеца че е имал подобни договорни отношения с още редица финансови институции, предоставящи „бързи кредити“, като от представената от него жалба до Районната прокуратура в гр. Пазарджик ставало ясно, че отношенията му с много от тези финансови институции са претърпели незаконосъобразно развитие поради неизпълнение от негова страна. И че съответно всички тези финансови институции по един или по друг начин са потърсили доброволно изпълнение на вземанията си. От изложеното дружеството заключава, че са налице приходящи фактори, които са засилили в голяма степен изпитаните от ищеца негативни емоции, предвид което не може да се прецени, дори и при доказани останалите елементи на фактическия състав на предявения срещу Кредисимо ЕАД иск, поведението на служители на дружеството е било водещо в причиняването на вредите. Посочва, че в тази връзка ищецът убедително сочи телефонни номера и часове на входящите обаждания, но това по никакъв начин не установява най-важното, което е било в негова доказателствена тежест, а именно, че тези разговори са били със служители на „Кредисимо" ЕАД и какви са били съдържанието и честотата им. Смята, че единствените доказателства относно предявения иск срещу „Кредисимо" ЕАД са непълно съобщение, изпратено чрез Вайбър и покана за доброволно изпълнение до ищеца, като един от мотивите на съда за уважаване на предявения срещу Дружеството иск е посочването в двата документа, че служители имат готовност да се срещнат с ищеца, с оглед постигане на споразумение за доброволно изпълнение на просрочените задължения. Но че такива посещения не са уговаряни и съответно не са осъществявани, като освен това никъде в обстоятелствената част на исковата молба ищецът не основава твърденията си за претърпени вреди именно на този текст. Смята, че неприятното за него са били разговорите по телефона със служители, които се твърди, че са били на Кредисимо ЕАД, честотата на тези разговори, както и уведомяванията за предстоящи съдебни производства, в това число и производства пред частни съдебни изпълнители, запори и други, като се акцентира от жалбоподателя, че никъде в обстоятелствената част на исковата молба ищецът не споменава и да е бил посещаван от служители на доверителя ми или да се е притеснявал. че точно това е възможно да се случи. Заключава, че в случая изобщо не би следвало да се изследва причинно — следствена връзка между съдържанието на представените по делото писмени документи в тази им част и претърпените от ищеца вреди. тъй като самият ищец не счита, че точно това противоправно поведение го е увредило по някакъв начин. Заключава, че ищецът се притеснява от евентуално съдебно производство, дело пред ЧСИ, запор и от честотата на телефонните обаждания. която не беше доказана. Отново се акцентира, че освен наличието на редица други финансови институции. които считат ищеца за свой длъжник и съответно на това основание осъществяват по един или по друг начин писмена или устна комуникация с него, той самият е станал причина за тежкото си финансово положение, предвид на което се счита, че освен данни за приходящи фактори. засилващи негативните му емоции. по делото има данни и за съпричиняване или дори причиняване в цялост на неимуществените вреди от страна на ищеца. Предвид това дружеството поддържа и в настоящото въззивно производство тезата, че, ако го нямаше факта на съпричиняването/ причиняването и факта на приходящите фактори, ищецът нямаше да изпита в живота си негативните изживявания. във връзка с които претендира изплащането на обезщетение за неимуществени вреди от „Кредисимо” ЕАД.Счита, че в рамките на първоинстанционното дело не са изпълнени от ищеца указанията на съда от приетия окончателен доклад по делото /цитира/ , предвид на което смята, че предявените искове срещу Кредисимо ЕАД е следвало да бъдат отхвърлени в цялост като недоказани и неосонвателин.Моли да се отмени решението в абжаваната му част и се отхъврли пердявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размера на 500лв.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Кредисимо ЕАД, подадена от ищеца А. Д. К., с вх.№33430 от 01.12.2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество и цели да възложи вината за претърпяните неимуществени вреди единствено върху пострадалия. Смята, че “дружеството отрича да е собственик на посочените от ищеца телефонни номера, от които върху него е осъществяван системен психически тормоз. Моли, съдът да направи служебна проверка кой е бил собственик на тези номера в посочения период на обаждания, тъй като смята, че по разбираеми причини този тип дружества непрекъснато сменят номерата с и или да му бъде издадено съдебно удостоверение, с което да направи справка при трите оператора. Моли, Кредисимо" ЕАД да бъде задължено да предостави по делото аудиозаписи на последните разговори в периода 01.03.2023г. - 10.04.2023г. . Моли да бъде издадено съдебно удостоверение на ответника по жалбата , с което да направи справка при оператора. Смята ,че дружеството избягва да спомене мотивите за отказа на РП-Пазарджик да образува наказателно дело , а именно, че въпросните деяния са от общата част на НК и подлежат на разглеждане от съответния районен съд с частна тъжба. Изтъква довод, че дружеството непрекъснато изисква доказателства за всички твърдения, пропускайки факта, че и двете страни трябва да предоставят доказателства за твърдените от тях факти. Че дружеството си позволява да прави заключения от името на ищеца име цитирайки пасажи от ИМ , /цитират се/ с които според ищеца дружеството продължава да упражнява намеса в личния му живот и да го обвинява, че вината за негативните му изживявания са изцяло негови Посочва, какво включват неимуществените вреди/изброява ги/ и от какви видове различни неправомерни действия могат да бъдат причинени като например клевета, намеса в личния живот, вменяване на вина и много други, които описал в приложените по процесното дело материали. Заключава , че по процесното дело/гр.д.№985/2025г./ е допусната техническа грешка, относно страната която е осъдена да му върне и лихвите/Ай Тръст“ЕООД/ и че на този етап „Кредисимо“ ЕАД е избягнало

възстановяване на незаконно надвзети суми по нищожни договори, и отричайки своята вина и отговорност, за да избегне заплащането на обезщетение за нанесените на потребителя от него неимуществени вреди. Моли да се отхвърли жалбата на дружеството и се уважи жалбата на ищеца.

Няма постъпила жалба и отговор от делото от другия ответник Агенция за събиране на вземанията ЕАД.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивните жалби на страните и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание в чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от А. Д. К. против Кредидимо ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 345 лв., от които 300 лв. претърпени загуби, изразяващи се в обедняване, недостиг на средства за посрещане на текущи нужди, понижен стандарт на живот, частично или пълно лишаване от неща от първа необходимост, в това число и храна, загуба от разликата в паритета на една и съща сума през 2022г. и 2025г. и 45 лв. пропуснати ползи, изразяващи се нереализирани приходи, които надвзетите суми биха донесли, ако бяха вложени в някакво предприятие, пропусната лихва, ако сумите бяха вложени на депозит в банка, пропуснато запазване на съществуващия стандарт на живот, както и 4675 лв. обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в недопустима намеса в личния живот и против Агенция за събиране на вземанията ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в осъществяван системен психически тормоз, обида и клевета, изнудване в размер на 900 лв., както и за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата, предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "б" и "г".

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит 2389556/15.05.2021г. за сумата от 400 лв., Договор за потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г. за сумата от 700 лв., Договор за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г. за сумата 1500 лв., Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. за сумата от 1800 лв. и Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. за сумата 2300 лв. Договорите предвиждали задължението да бъде обезпечено с поръчителство, учредено с посочено от кредитора юридическо лице. Поддържа, че на датата на сключване на договорите, сключил към всеки един от тях договори за предоставяне на поръчителство, с избрано от кредитора лице поръчител – в случая Ай Тръст ЕООД, за обезпечаване на задълженията по договорите за кредит срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя. Твърди, че договорите за кредит са нищожни, тъй като са сключени при противоречие на закона – Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, Закона за потребителския кредит/ЗПК/, при заобикаляне на закона и при противоречие с добрите нрави. Твърди се още, че посоченият в договорите за кредит ГПР е недействителен, тъй като в него не било включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство, което следвало да заплати на поръчителя. С това ищецът бил подведен относно действителния размер на ГПР, поради което при сключване на договорите не могъл да направи обоснована преценка за реалните икономическите последици от сключването им. Поддържа, че некоректното посочване на размера на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика, която кредиторът прилагал. Смята, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство представлявало допълнителна печалба за кредитора, поради което следвало да бъде включено в ГПР. С това размерът на ГПР надвишавал законно допустимия от пет пъти размера на законната лихва. Невключването му целяло да се избегне императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора. Поддържа, че лихвените проценти били уговорени в противоречие с добрите нрави, тъй като размерите им надвишавали двукратния размер на законната лихва за обезпечени кредити. Допълва, че доколкото ГЛП и ГПР били част от същественото съдържание на договорите за кредит, нищожността на клаузите, с които били уговорени обуславяла нищожност на договорите изцяло. Предвид твърдяната от ищеца нищожност на договорите за кредит, нищожни били и договорите за предоставяне на поръчителство към тях. Допълва, че при договорите за предоставяне на поръчителство била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Доколкото заявленията за необезпечен кредит се разглеждали в 14 – дневен срок, сключването на договор за предоставяне на поръчителство се превръщало в задължително условие за гарантирано получаване на бърз кредит. Освен създаване на задължение, по този начин неравноправно се третирали потребителите с оглед срока за разглеждане на заявлението, в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство с одобрено /посочено/ от кредитора юридическо лице.

Ищецът поддържа още, че договорът за поръчителство имал за цел да обезщети кредитора за вредите от възможната фактическа неплатежоспособност на длъжника, в противоречие с чл. 16 от ЗПК, предвиждащ задължение за кредитора да оцени сам неплатежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползване на наетите средства, съответна на получените гаранции. Между договора за кредит и договора за поръчителство съществувала тясна взаимовръзка и зависимост, тъй като сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство се явявал предпоставка за сключване на договора за кредит, поради което следвало да се разглеждат като едно цяло. Това се установявало и от обстоятелството, че изплащането на възнаграждението за поръчителство да се извършвало, заедно с погасяване на вноските по кредита, по сметка на кредитора. Акцентира се, че Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на самостоятелно основание, доколкото Поръчителят получавал възнаграждение, без реално за него да съществува същинско насрещно задължение, доколкото сумите, които е изплатил на кредитора, следвало да бъдат изплатени от длъжника. За длъжника пък изплащането на сумите по кредита са явявало безпредметно, тъй като дори и при редовно погасяване на задължението, бил длъжен да заплати възнаграждение на поръчителя. Ищецът поддържа, че е извършил плащания за погасяване на задълженията по договорите, включително и по нищожните клаузи. Недължимо платени били следните суми: 188.05 лв. за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г., 700 лв. за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021г. и 900 лв.

за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г.. Поддържа още, че незаконосъобразно надвземаните суми по кредитите водели до понижаване стандарта му на живот поради обедняване и недостиг на средства, респективно до неоснователно обогатяване за "Кредисимо" ЕАД по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Твърди, че дружеството използвало надвзетите суми за отпускане на кредити, или генерирало печалба с чужди средства, набирани незаконосъобразно от кредитополучателите, което наподобявало на банкова дейност, за извършването на която нямало лиценз от БНБ. Смята, че незаконосъобразно надвзетите суми можели да бъдат използвани за запазване на съществуващия стандарт на живот или да бъдат инвестирани в нещо, носещо приходи на законния им собственик. Във връзка с това претендира присъждане на имуществени вреди във формата на претърпени загуби и пропуснати ползи. Излагат се и доводи, че Кредисимо ЕАД извършвал системен психически тормоз чрез телефонни обаждания с честота, надхвърляща всякакви граници на понятието добри нрави. И също така с есемеси и уведомителни писма, с които му се напомняло, че дължи нещо, а се игнорирали обясненията му, че не той дължи нещо, а дружеството му дължи възстановяване на незаконосъобразно надвзети суми по кредити.Ищецът твърди още, че неоснователно му се вменявало, че е некоректен, че е излъгал и не е оправдал доверието на дружеството кредитор, което му се доверило и му помогнало. Бил заплашван с посещение от мобилни екипи на адрес по местоживеене и месторабота, със съдебни производства, принудително изпълнение, запор на банкови сметки и имущество. Твърди, че прекъснатите обаждания и есемеси, оказвали влияние както върху работата, така и върху почивката и че самите разговори със служители на кредитни и колекторски дружества били изключително неприятни като съдържание и емоции. Допълва, че освен неприятните емоции, те били крайно изнервящи и се отразявали както върху самата работа, така и върху семейния живот на ищеца. И че постоянно изнервената обстановка водела до обтегнати семейни отношения, истерия, скандали за дреболии след 40 -годишен брак. Заключава, че всичко това предизвиквало постоянен стрес, а непрекъснатите заплахи за съдебни производства и принудително изпълнение водели до несигурност в бъдещето, че въпреки законите това все пак би могло да се случи. Излагат се и конкретни факти - че на 31.10.2022 г. в 11:56 ч. в телефонен разговор от номер + ••• •••••••••, на 18.11.2022г. от номер +••• •••••••••, на 28.11.2022г от номер + ••• ••••••••• и на 29.11.2022 г от номер +••• ••••••••• бил уведомен от служителка на "Кредисимо” ЕАД, че предстоят ежедневни телефонни обаждания от страна на дружеството, че мобилни екипи на дружеството ще го посещават на адрес по местоживеене и месторабота и че въпросните мобилни екипи щели да лепят "похвални'' стикери по вратата; На 08.11.2022 в 13:43 ч. в телефонен разговор от номер +••• ••••••••• служителка на ’Кредисимо" ЕАД отправила същите уведомления; Съобщения с подобно съдържание като "...очаквайте посещение на адрес по местоживеене и месторабота от мобилен експерт събиране на просрочени задължения, което ще доведе до редица неудобства за Вас" му било изпратено по Вайбър на 19.11.2022 г. Ищецът твърди, че въпреки многократните устни изявления, че не желае никакъв извънсъдебен контакт с "Кредисимо" ЕАД, въпреки писмените изявления в този смисъл и въпреки подадената жалба до Районна прокуратура Пазарджик, кредиторът не преустановил телефонния тормоз и не потърсил "вземането си" по единствения предвиден от закона начин - чрез съда. За извършвания системен психически тормоз предявява иск за обезщетение в размер на 4675 лв. Счита още, че дружеството отказало неоснователно да ограничи обработване на личните му данни, с което грубо се нарушавали правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "6" и г", за което предявява иск за обезщетение в размер на 235 лв. Твърди, че системен психически тормоз по отношение на него бил налаган и от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, който се изразявал в телефонни обаждания с честота, надхвърляща всякакви граници на понятието добри нрави, с есемеси и уведомителни писма. Посочва, че през ден му се напомняло, че дължи нещо, което било спорно от законова гледна точка, игнорирали се обясненията му, че не дължи нищо, а дружеството му дължи възстановяване на незаконосъобразно надвзети суми по кредити, че не желае никакви извънсъдебни форми на контакт, което било тълкувано като "заплашване" на дружеството. Излага и факта, че при разговор от 04.11.2024г от тел. номер +•••••••••••• бил наречен от служителка на "Агенция за събиране на вземания” ЕАД „крадец“, за което предявява иск за обида и клевета в размер на 550 лв. Бил заплашван със започване на съдебни производства, започване на действия по принудително изпълнение за събиране на вземанията, със запор на банкови сметки и имущество. Това оказвало негативно влияние върху работата и върху почивката. Повтаря, че и тези разговорите със служители на кредитни и колекторски дружества били изключително неприятни като съдържание и изпитани емоции, крайно изнервящи и се отразявали както върху самата работа, така и върху семейния живот. Това постоянно изнервяне водело до обтегнати семейни отношения, истерия, скандали за дреболии след 44 -годишен брак. Заключава, че всичко това предизвиквало постоянен стрес, а непрекъснатите заплахи за съдебни производства и принудително изпълнение не само го стресирали, но и водели до една несигурност в бъдещето, че това все пак би могло да се случи. Твърди още, че "Агенция за събиране на вземания" ЕАД незаконосъобразно разполагала с лични данни и незаконосъобразно ги обработвала, извършвайки системен психичен тормоз и изнудване за незабавно заплащане на нещо, недължимо и по закон, като в тази връзка претендира обезщетение в размер на 350 лв. за изнудване. От този ответник били отправени поредица от телефонни обаждания на датите 04.08.2023г. от тел. номер ••••••••••••, 11.08.2023г. от тел. номер ••••••••••••, на 16.08.23-11:00 ч. от тел. номер ••••••••••••, на 07 09.2023г. от тел номер ••••••••••••, на 25.09.23-14:53 ч. и 15:54 ч., на 26.09.23-09:55 и 10:56 ч. от тел. номер ••••••••••••, на 27.09.23-10:55 ч. от тел. номер ••••••••••••, на 13.10.2023г. от тел. номер ••••••••••••, на 19.10.23-11:46ч.. от тел. номер +••••••••••••, на 09.11.23- 11:47 и 12:05 ч. от тел номер +••••••••••••, на 13.11.2023-10:41, 11:44 и 12:47 ч. от тел. номер ••••••••••••, на 21.11.23- 13:21 от тел номер +••••••••••••••, на 07.12.23-14:58ч. от тел. номер +••••••••••••; на 08.12.2311.54 ч. от тел номер +••••••••••••; на 13.12.23-9:49 и 11:00 ч. от тел. номер ••••••••••••; отново 13.12.23-13:16 и 14:18 ч. на тел. от тел. номер +•••••••••••••, на 18.12.23-11:21ч. на тел. номер +••••••••••••; на 20.12.2311:58 ч. от тел. номер +••••••••••••, на 11.01.24-11:40 ч.-от тел. номер+••••••••••••, на 12.01.24-12:14ч. от тел. номер +••••••••••••, на 05.02.2024г. та тел. номер + ••••••••••••; отново 05.02.24-12:45 и 12:48 ч. на тел. + ••••••••••••, на 13.02.24-16:40 ч. на тел. номер ••••••••••••, на 14.03.24-13:55, 14:27, 15:00, 15:33 и 16:03ч.-на тел. номер + ••••••••••••, на 02.04.2415:41 от тел номер +••••••••••••; отново 02.04.24-17:44 от тел.- +••••••••••••, на 10.04.24-12:23 ч, от тел. номер +••••••••••••, на 17.05.24‐ 11:03 ч. от тел. номер +••••••••••••, на 03.07.24-14:57ч. от тел. +••••••••••••, на 11.07.24-13:50 ч. от тел. номер +••••••••••••; на 24.07.24‐ 16:40 и 16:41 ч. от тел. номер +••••••••••••; на 04.11.2418:24 ч. от тел. номер +••••••••••••: 07.12.24-18:48. И че въпреки многократните му устни изявления, че не желае никаква извънсъдебна форма на контакт с “Агенция за събиране на вземания" ЕАД, въпреки писменото уведомление до дружеството, системният тормоз продължил. Такъв се извършвал и чрез есемеси чрез на 27.07.2023-14:48 ч.; 11.08.23-16:57 ч.; 07.09.23-12:33 ч.; 18.09.23-10:32 ч.: 21.09.23-10:04 ч.; 27.09.23-10:03 ч.; 04.10.23-13:32 ч.; 19.10.23-12:07 ч.; 24.10.23 - 10.32 ч.; 27.10.23-11:19 ч.; 08.11.23-16:18 ч.; 20.11.23-10:18 ч.; 24.11.23-09.53 ч.; 28.11.23-11:16 ч. два есемеса; 11.12.23‐ 17:22 ч. два есемеса; 18.12.23-15:32 ч.; 20.12.23- 12:12 ч.; 22.12.23-14:06 ч.; 02.01.24-10:19 ч.; 10.01.24-11:18 ч.; 19.01.24-10:01 ч.; 23.01.24- 11:33 ч.; 29.01.24-10:48 ч.; 02.02.24-15:32 ч.; 05.02.24-12:50 ч.; 20.08.24-12:07 ч.; 29.10.24-16:04 ч.; 04.11.24-18:25 ч„ 18:26 ч. и 18:27 ч.

Ищецът твърди още, че "Агенция за събиране на вземания" ЕАД си позволявала при вече заведени дела да продължава с телефонния тормоз, което счита за недопустимо. На следващо място счита, че че цесията не е породила действие, поради което "Агенция за събиране на вземания" ЕАД не е легитимирана да претендира процесните вземания, нито да прилага агресивни практики за събирането им.

Предвид изложеното ищецът предявява против Кредисимо ЕАД иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 345 лв., изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, 4675 лв. обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в осъществяван системен психически тормоз, обида и клевета, изнудване, както и 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата, предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "б" и "г".

Предявява против Агенция за събиране на вземания ЕАД иск за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в осъществяван системен психически тормоз, обида и клевета, изнудване в размер на 900 лв., както и 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата, предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "б" и "г".

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по така предявените осъдителни искове Кредисимо ЕАД, счита исковата молба за нередовна, с доводи, че не е посочена банкова сметка на ищеца, както и че не е конкретизирана претенцията поотделно за заплащане на имуществени вреди във формата на претърпени загуби и пропуснати ползи. Не било конкретизирано и от кои действия на ответника за ищеца са произтекли имуществени вреди и пропуснати ползи – дали от сключването на всички договори за кредит, дали от сключването само на някои от договорите за кредит, дали от сключването само на последния договор за кредит, или нещо различно. Счита също така и че не са заплатени дължимите държавни такси.

Оспорва предявените искове по основание и размер и моли съдът да ги отхвърли в цялост. Не оспорва, че между страните са сключени Договор за потребителски кредит № 2389556/15.05.2021 г., Договор за потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г., Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021г., Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г., Не оспорва, че главницата по договора за кредит е изцяло усвоена и дължимите суми по кредитното правоотношение са предсрочно погасени от ищеца. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г. като сумата по него е усвоена от ищеца. И че за погасяването на задълженията си по кредитното правоотношение К. е извършил плащане на първите четири вноски по погасителния план. След това е преустановил плащанията и вследствие на това е изпаднал в забава.

Не се оспорва факта, че във връзка с всеки от горепосочените договори за кредит А. К. е сключил договор за предоставяне на поръчителство с третото за настоящото производство лице - Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно него „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договори за поръчителство, с които дружеството е обезпечило в качеството си на поръчител, задълженията на ищеца по всеки от процесиите договори за кредити. Както и не се оспорва, че поради неизпълнение на задълженията си спрямо „Кредисимо" ЕАД по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г., съгласно уговорения между страните погасителен план, кредиторът е изпратил уведомление за плащане на дължимите суми до поръчителя „Ай Тръст" ЕООД. И че вследствие на извършеното плащане поръчителят се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на негов кредитор, цедирало вземанията си спрямо него на другия ответник по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Въз основа на изложеното към момента се навежда извода, че вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по всички сключвани с ищеца договори за потребителски кредити били погасени посредством извършено плащане. Като след погасяването на дължимите суми от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по последния сключен между страните Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г. законният интерес на „Кредисимо" ЕАД да получи дължимото му се плащане, в качеството му на кредитор, бил удовлетворен и Дружеството е преустановило всякаква писмена и устна кореспонденция с ищеца по делото.

Допълва ответника, че във връзка с предявените при условията на кумулативност осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени, неимуществени вреди и пропуснати ползи, счита че юридическите лица отговарят за непозволено увреждане при условията на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, която е безвиновна и гаранционно - обезпечителна. И че в случая не били налице кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - вредоносното незаконосъобразно действие, настъпването на вредоносния резултат и наличието на пряка причинно - следствена връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния резултат. Счита, че настъпването на твърдените от ищеца неблагоприятни събития в живота му, не са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника. И следователно нямало основание за ангажиране на отговорността му по предявените искове за вреди.

Излага се и довод, че „Кредисимо“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), извършваща дейност по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дейността на Дружеството била изцяло съобразена със закона, в това число изцяло съобразени със закона били и утвърдените строги вътрешни правила за осъществяване на комуникация с клиентите на Дружеството, които са допуснали по една или друга причина просрочие по текущо активните си договори за кредит.

Оспорва твърдението на ищеца, че претърпените от ищеца загуби се изразяват в обедняване, недостиг на средства за посрещане на текущи нужди, понижен стандарт на живот, частично или пълно лишаване от неща от първа необходимост, в това число храна (което неминуемо води до здравословни проблеми), загуба от разликата в паритета на една и съща сума през 2022 г. и 2025 г., тъй като предоставянето на кредит, дори и при твърдяното несъответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), не можело да бъде квалифицирано като извършване на деликт от страна на кредитора или и като неизпълнение на договорно задължение по сключен договор за кредит. Дружеството смята, че съобразно действащото българско законодателство, в случай че е налице порок в сключен договор за кредит и на кредитополучателя следва да бъдат възстановени суми на това основание от кредитодателя, неприложим бил институтът на непозволеното увреждане, уреден в ЗЗД, а приложение следвало са намерят специалните разпоредби на чл. 22, във вр. с чл. 23 от ЗПК и института на неоснователното обогатяване, уреден в ЗЗД. Кредитополучателят щял да бъде задължен да възстанови на кредитодателя единствено това, с което неправомерно се е обогатил, а именно предоставената му в заем главница по договора за кредит. И че сключването на нищожен договор за кредит, съгласно действащото българско законодателство, не можело да бъде квалифицирано като деликт най-малкото, защото водело началото си от признатото от закона право на гражданскоправните субекти да сключват договори, поради което счита, че няма основание да бъде уважаван и предявения срещу него иск за неимуществени вреди и пропуснати ползи на това основание.

Допълва се, че дори да се докаже, че ищецът е претърпял имуществени вреди след сключване на договорите, не е налице пряка причинно - следствена връзка между финансовите му затруднения и неприятни изживявания и поведението на Кредисимо ЕАД, доколкото дружеството извършвало законово регламентирана дейност по кредитиране на физически лица, а ищецът свободно многократно избрал да се възползва от предлаганите от „Кредисимо“ ЕАД кредитни продукти. Смята, че сам ищецът се е поставил във финансово затруднено положение, сключвайки множество договори за кредит с различни финансови институции, поемайки задължения, които не може да покрива с получаваните доходи и по този начин е изпаднал в просрочие по отношение на всички. И че дори да се приемело, че е налице причинно - следствена връзка между сключваните договори за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и утежняването на финансовото положение на ищеца, счита, че вредите биха били по – малки, ако ищецът не беше сключвал едновременно договори с други финансови институции, които не е погасявал редовно. Заключава, че присъждането на обезщетение на К. за твърдените от него имуществени вреди и пропуснати ползи е злоупотреба с право, тъй като се опитвал да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение, а именно от изпадането си в забава. Смята, че ако ищецът в хода на договорните си отношения с „Кредисимо“ ЕАД е считал, че правата му на потребител, предоставени от ЗПК са нарушени, е могъл да предяви иск за нищожност и да преустанови плащанията си едва след заплащането на сума, равна на предоставената му в заем главница. Допълва още, че ищецът е допринесъл за настъпването на твърдения от него вредоносен резултат, като е станал едновременно страна по множество договори за кредит и е изпаднал в забава, което изключва ангажирането на отговорността на ответника за непозволено увреждане.

По отношение претенцията за пропуснати ползи, ответникът поддържа, че се основава на предположения, а не на доказано сигурното увеличаване на имуществото, поради което в тази част е неоснователна и че напълно законосъобразно и правомерно до А. К. са изпращани писма и са провеждани телефонни разговори, във връзка с доброволното уреждане на спора между страните, включително и чрез разсрочване на погасяванията по удобен за клиента начин. Смята, че за тежкото положение на ищеца и търпените от него в душевния му мир негативни последици от това „Кредисимо“ ЕАД не следвало да носи отговорност, тъй като същите не са в пряка причинно - следствена връзка с многобройните договори за кредит, по които ищецът е станал страна в кратък период от време и съответно закономерното му изпадане в забава, предвид това, че встъпването му в кредитните правоотношения не е било съобразено в възможностите му да генерира доходи.

Изтъква се и обстоятелството, че „Кредисимо“ ЕАД счита ищецът за свой длъжник, който не изпълнява задължението си за плащане на парична сума, поради което това не можело да се приеме за вредоносно или

противоправно действие, което да доведе до автоматично настъпване на вреди за него и съответно до задължение за обезщетяването им. Смята, че не е незаконно да се претендира или да се оспорва дължимостта на парична сума между два гражданскоправни субекта. А изпращаните до ищеца писма били юридически оформени, в тях не се съдържали обидни квалификации, епитети или заплахи. Смята, че използваните в писмата термини, като „длъжник“, „непогасено задължение“, „принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител", били юридически квалификации, а не обиди и че с тези писма ищецът не бил заплашван със саморазправа или с незаконни действия, като посочването на законните съдебни действия, включително принудителното изпълнение на съдебно признати права, не можело да се приеме заплаха, а било надлежен, законен начин за изпълнение вземанията на кредитната институция. Оспорват се и твърденията, че Кредисимо ЕАД е инициирало и провеждало телефонни разговори със заплашващо, унизяващо или обидно съдържание, доколкото телефонните разговори за събиране на просрочени задължения се провеждали от служители на Дружеството при установени строги правила с оглед осигуряване на законосъобразното им протичане. Относно предявения осъдителен иск на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД във връзка с чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 за присъждане на неимуществени вреди в размер на 235,00 лв., счита, че Кредисимо ЕАД, Ай Тръст ЕООД и Агенция за събиране на вземания, като кредитори на А. К. са разполагали с признат от закона правен интерес да обработват личните му данни, с оглед събиране на дължимите към този момент суми. Оспорени са и твърденията на ищеца, че дружеството не е изисквало настойчиво плащане на процесиите вземания по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г. от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, именно защото не се е наложило и доколкото след получаването на уведомление за плащане дружеството - поръчител е заплатило всички дължими се суми по кредитното правоотношение, предвид на което ответникът преустановил и опитите за уреждане на взаимоотношенията си с ищеца по доброволен път и не е инициирал съдебни действия за събирането на вземанията си. Излага още, че към момента на кандидатстването за последния Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г. ищецът е декларирал пред кредитора, че работи на свободна практика, като предвид обстоятелството че до момента е погасявал редовно и без забава задълженията си по предходните кредити заемодателят е счел, че са налице предпоставките да му бъде отпусната поисканата заемна сума. Като в съответствие с това ищецът е бил изряден платец по отношение на погасяването на първите четири вноски по уговорения погасителен план, но впоследствие, в хода на комуникацията между страните се установило, че той е загубил източника си на доходи и именно това била причината да спре да погасява задълженията си. Предвид изложеното, дружеството смята, че не поведението на Кредисимо ЕАД и обстоятелството, че дружеството е продължило да напомня на К. за непогасените в срок месечни вноски по кредити и да търси полагащото му се изпълнение е основната причина за настъпилите вреди за ищеца и тежкото му емоционално състояние, а липсата на сигурни доходи, с които да покрива ежедневните си нужди и да възстановява изтеглените във времето кредити. Заключава, че предвид изложеното поведението на „Кредисимо" ЕАД, в качеството му на кредитодател на ищеца А. Д. К., е законосъобразно, в рамките на закона и съпроводено с нужното разбиране за трудния период, в който се е намирал. Сочи, че въпреки твърденията на ищеца за причинени имуществени, неимуществени вреди и пропуснати ползи и след изпадането си в забава по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022 г., К. е продължил подава заявки за отпускане на кредити чрез клиентския си профил на сайта на Дружеството, като такива са получени на 20.06.2022 г„ 02.08.2022 г„ 30.04.2023 г., 21.03.2024 г., но предвид изпадането му в забава, същите не са били одобрени, с който факт се опровергавало твърдението за грубо, обидно и унизително поведение от страна на служители на кредитора. Предвид изложеното дружеството ответник Кредисимо ЕАД моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 131 от ГПК вторият ответник Агенция за събиране на вземания оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Не оспорва, че по силата на три договора за кредит между А. Д. К. и различни дружества, обезпечени с договори за поръчителство „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобила вземания срещу ищеца и че по тези причини е осъществявала комуникация с него посредством писма и телефонни разговори. Не оспорва и факта, че на 11.03.2022г. А. Д. К., като кредитополучател, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, като кредитор и „Ай Тръст“ ЕООД. ЕИК: 203508899, като поръчител, са сключили договор за потребителски кредит № 2533915 и договор за предоставяне на поръчителство към него; че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит и поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е погасил задължението, след което се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор; Че на 12.04.2023 г., „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило изцяло вземането си към К. на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, на основание Приложение №1 от дата 12.04.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г. ведно с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Като за извършената цесия ищецът е бил уведомен още на 12.04.2023г. с уведомително писмо за цесия изпратено му от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. И че от този момент на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо него, като със същото уведомително писмо ищецът е бил уведомен и за обработването на личните му данни от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Агенцията счита, за недопустим иска по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, тъй като се води по реда на АПК пред административен съд, поради което исковият съд не е бил компетентен да го разгледа, като моли производството в тази част да се прекрати и материалите по делото да се изпратят на Административен съд – Пазарджик за произнасяне по иска. Ако в случай, че съдът приеме, че е компетентен да разгледа иска смята, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия още при получаването на уведомителното писмо от 12.04.2023г. , с което ищецът е бил уведомен за правата, които му предоставя Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), така и за обработването на личните му данни от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което се изпълняват изискванията на чл. 14 от Общия регламент относно зашитата на данните. Заключава, че личните данни на ищеца били обработвани напълно законосъобразно с оглед съществуващо негово задължение по договор за потребителски кредит, което е било придобито по законосъобразен начин посредством цесия от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Агенцията оспорва иска за претърпени неимуществени вреди, за нанесена обида и клевета, като недопустим, тъй като не съдържал обстоятелствата, на които се основава, както и в какво се състои искането съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК. Акцентира, че в исковата молба ищецът бил поискал едно „обяснение“ от ответника и ако не получи същото ще претендира обезщетение за обида и клевета, и че не били изложени обстоятелства, относно претенцията в петитума нито било конкретизирано дали обезщетение се иска за обида или за клевета. Не се сочело кой от двата различни състава на обида и клевета били изпълнени и чрез осъществяването на кои факти. По този начин този ответник бил поставен в невъзможност да упражни правото си на защита, тъй като не знаел какъв деликт му е вменен, въз основа на какви обстоятелства са причинени евентуални вреди за ищеца, каква е причинно-следствената връзка с поведението на ответника и причинените вреди. В тази връзка се прави искане исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да се предостави възможност да отстрани констатираните от съда нередовности. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че искът е допустим и редовен, се поддържа довод, че същият е недоказан и неоснователен, доколкото не били налице кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране

отговорността на Агенция за събиране на вземания ЕАД - противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на лицето-изпълнител на действието, вреди и причинно- следствена връзка между него и вредите, които се цели да се обезщетят. Смята, че изложените от ищеца факти не се субсумирали под фактическия състав на деликт и че изявленията на служителите на ответника: „виновното Ви поведение вече е известно на всички кредитните и небанкови финансови институции...“ не съдържали обида, а изразявали мнение. Като същите не представлявали и разгласяване на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на извършено престъпление, за да се приемат за клеветнически. Смята, че същите не са обидни и клеветнически действията на служители на дружеството по обаждане по телефона и изпращане на напомнителни писма до длъжника, и доколкото данните за кредитната задлъжнялост на лицата се вписвали в Централен кредитен регистър към БНБ, който е публичен и всеки имал достъп до него, а неизпълнението на задълженията по договор, когато не се дължи на случайно събитие или непреодолима сила, се явявало виновно. Смята, че излагането на мнение, което е публично достъпно и достоверно не можело да бъде обидено или клеветено лице. По отношение на твърденията, че бил наречен „крадец“ дружеството квалифицира същите за голословни и изцяло недоказани, както и недоказано било настъпването на вреди и причинноследствената връзка между евентуалните настъпили вреди и поведението на ответника. И че по никакъв начин не ставало ясно проведения разговор от 04.11.2024 г. изобщо със служител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ли е бил, в какво се е състоял, ищецът отправял ли е обиди, клевети или заплахи към другото лице в разговора, поради което заключава, че не бил изпълнен фактическия състав на деликта по ЗЗД, при което не следвало да се търси отговорност за вреди от ответника. Смята, че не били изложени обстоятелства чрез твърденията за изнудване кои форми на принуда е осъществено, а доколкото изнудването е и престъпление от общ характер по смисъла на НК, то е следвало да бъде установено с влязла в сила присъда, поради което смята, че ако съдът открие данни за извършено престъпление следва да спре производството и да се разгледа по реда на НПК. Твърди се още, че не е осъществен състава на изнудването, нито има влязла в сила присъда, за да са търсят обезщетения за причинени вреди. И не се доказвало да са настъпили каквито и да са вреди за ищеца, причинно- следствената връзка между евентуалните настъпили вреди и поведението на ответника. Смята, че факта, че ищецът е бил търсен от служител на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с твърдените от него думи „ама как няма да ви търсим бе, господине, дължите над тринадесет хиляди (не помня колко точно) лева" по никакъв начин не осъществявало състава на изнудване в чл. 213а и следващите от Наказателния кодекс, защото не били отправяни заплахи или сплашвания към К., нито към негови близки, колеги или негово имущество, в това число не били отправяни и заплахи за живота, здравето или честта, нито заплахи за разгласяме на позорящи обстоятелства. Твърди, че не съставляват заплахи предупрежденията, че ответникът ще потърси вземането по съдебен ред, както и че ще се пристъпи към принудително изпълнение чрез образуване на изпълнително производство и запор на банкови сметки, доколкото това били възможните законови действия, които кредиторът можело да предприеме, не следвало да се приема, че с тях са отправени заплахи, от което длъжникът да се облагодетелства. Предвид разбиранията на ищеца, кредиторът бил изправен пред невъзможност да обясни каква е законовата процедура на длъжник след неизпълнение на задълженията си, тъй като ще се счита за заплаха и ще причини вреди на длъжника, което намира за правно и житейски неаргументирано. Смята, че цитираното от ищеца волеизявление на дружеството било правомерно предвид, че същият в действителност дължи над 13 000 лева на ответника и няма нищо неправомерно в действията на кредитора да се опита да събере същите посредством телефонен разговор, като се заключава от Агенцията, че не е изпълнен фактическия състав на деликта по ЗЗД, при което не следва да се търси отговорност за вреди от ответника. На следващо място считат се, за неоснователни твърденият за осъществен психически тормоз, доколкото ищецът не е представил доказателства за налагания му „системен психически тормоз“, нито доказателства за причинно-следствената връзка между настъпилите евентуални вреди и конкретните действия от ответника. Били посочени от него множество телефонни номера и дати, без конкретика от кого се ползват и какво е съдържанието телефонните обаждания или СМС-и, поради което твърденията му се явявали голословни и изцяло недоказани. Заключава, че , навеждайки твърдения, с които се опитва да убеди съда, че е жертва на непрестанни неправомерни действия от ответника, ищецът се опитвал да забави изпълнението на трите просрочени задължения, които имал. Агенцията смята, че не е извършила каквито и да е неправомерни действия, които да са причинили вреди на ищеца и не следва да търпи отговорност за това, поради което моли производството по предявения иск с правно основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД да бъде прекратено и материалите да бъдат изпратени на административния съд за произнасяне по компетентност. По отношение на останалите предявени искове производството по делото да бъде прекратено, евентуално предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното

Между страните по делото няма спор за следните факти и обстоятелства, установени в хода на производството въз основа на събраните доказателства , а именно, че между Кредисимо ЕАД, ЕИК:

175330437 и А. Д. К. са сключени Договор за потребителски кредит №2389556 от 15.05.2021г., Договор за потребителски кредит № 2402572 от 12.06.2021г., Договор за потребителски кредит 2431449 от 16.08.2021г., Договор за потребителски кредит № 2493443 от 22.12.2021г. и Договор за потребителски кредит № 2533915 от 11.03.2022г.

Съгласно Раздел VIII, т. 2.6 от Общите условия към договорите за кредит приложими и към процесните договори /ДПК/ , утвърдени с Протокол от заседанието на Съвета на директорите на Кредисимо от 29.11.2021г. и изменени с Протокол от заседание на СД от 28.02.2022г. и публикувани на сайта на дружеството с посочен адрес, кредиторът има право да води всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща електронни съобщения, писма и стикери, в случай че последният не изпълни което и да е задълженията си по договора, като по този начин го уведоми за забавата. По делото няма спор, че за обезпечаване на задълженията по договорите за кредит ищецът е сключил към всеки от тях Договор за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора лице, в случая „Ай Тръст“ ЕООД.

Установява се, че на 11.03.2022г. между Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД е сключен Договор за поръчителство за обезпечаване на задълженията на А. К. по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. По силата на чл. 1 и чл. 2 от договора, поръчителят се задължава пред кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за кредит, както и за последиците от неизпълнението му, а именно задължението за главница, възнаградителна лихва, такси и разноски във връзка със сключване и изпълнение на договора за кредит, лихва за забава или друго, предвидено в договора обезщетение за неизпълнение на задължения по договора за кредит, както и за всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията на Кредисимо, включително и не само разноски за поставяне на потребителя в забава, покани за доброволно изпълнение, посещения на място, съдебни разноски /държавни такси, разноски по принудително изпълнение, разноски по събиране и представяне на доказателства/, адвокатски хонорари.-чл.2 ал.1 т.1-т.5.

Установява се от приложените по делото от ищеца и приети от съда препис от електронно съобщение от 28.11.2022г. и две писмени покани, неоспорени от ответника Кредисимо ЕАД, е че до ищеца са изпращани съобщения от кредитора, с които е канен да заплати просрочени задължения по Договор за кредит № 2533915/11.03.2022г. С електронно съобщение от 28.11.2022г. ищецът е уведомен, че ако не погаси задължението, което към тази дата възлиза на 888,49 лв., в срок от два дни, да очаква посещение на адрес по местоживеене и месторабота от мобилен експерт, което ще доведе до редица неудобства за него./л.18/. Уведомен е и че Кредисимо ЕАД продължава да подава информация в Централния кредитен регистър към БНБ по текущия кредит и лошата му кредитна история ще стане достояние на всички кредитни и финансови институции в Република България.

С изпратените две извънсъдебни покани от Кредисимо ЕАД до К. /л.19 и л.20/ ищецът е уведомен за размера на дълга, че при неизпълнение на задължението ще бъде посетен на място от мобилен експерт на просрочени вземания на адрес по местоживеене и на работното място, поради „притеснително голямото просрочие по договора“ с цел постигане на извънсъдебно споразумение за заплащане на дълга, че като вписан в ЦКР към БНБ като нередовен длъжник няма да може да тегли кредит от друга финансова или кредитна институция, както и че ако не изпълни доброволно задължението си, дружеството ще пристъпи към принудителното му събиране, което ще е доведе до допълнителни разходи за длъжника. Посочени са евентуалните действията по принудително изпълнение, до които може да се стигне – запор върху трудовото възнаграждение, продажба на движимо и недвижимо имущество от съдебен изпълнител.

Установява се от показанията на разпитаната по делото свидетелката Д. К.а, съпруга на ищеца, че служители на Кредисимо ЕАД са се обаждали често пъти на ищеца, понякога по осем пъти на ден, за да го канят да заплаща задълженията си. Тонът им бил агресивен и арогантен. Настоявали веднага да плати. В един от случаите служителка на дружеството го нарекла „крадец“. Свидетелката чувала разговорите, защото съпругът й ги провеждал на високоговорител. Постоянно му изпращали напомнителни писма. Ищецът К. реагирал емоционално на честите обаждания, ядосвал се, ставал изнервен, започвал да блъска, да тръшка, да вика. Допреди това бил тих и кротък. На 07.04.2023г. /л.25/ поръчителят уведомил длъжника, на посочения от него в чл. 12 от Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. електронен адрес, че задълженията му по договора за кредит са в размер на 2055,07 лв. главница, 487,26 лв. договорна лихва, 33,48 лв. лихва за забава, 150 лв. административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията и че кредиторът е поискал плащане на сумите. Уведомил го е и че дължи възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 1179,07 лв. по договора за предоставяне на поръчителство и 32,51 лв. законна лихва. Съобщил, че в срок до пет дни ще извърши плащане в полза на Кредисимо ЕАД.

На 11.04.2023г. /л.26/ Ай Тръст ЕООД уведомил А. К., на посочения от него в чл. 12 от Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. електронен адрес, че е извършил плащане в полза на Кредисимо ЕАД на задълженията по Договор за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г., с което се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Поискал плащане на сумите, както и възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 1179,07 лв. по договора за предоставяне на поръчителство и 32,51лв. законна лихва или общо 3937,39лв.

С Приложение № 1/12.04.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., сключен между Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД от една страна и Агенция за събиране на вземания ЕАД, от друга, вземането на поръчителя Ай Тръст ЕООД срещу ищеца, произтичащо от встъпване на поръчителя в правата на кредитора по Договор за кредит № 2533915/11.03.2022г., е прехвърлено на Агенция за събиране на вземания ЕАД. Към датата на сключване на договора за цесия задълженията на К. по договора за кредит възлизат на 3 937,39 лв.

Както еднозначно приемат и двете съдилища /РС-Пазарджик и настоящия съдебен състав на ОС-Пазарджик/, ищецът иска да ангажира отговорността на двете търговски дружества по реда на чл. 49 ЗЗД в качеството им на възложители на работа, която отговорност е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Следва да се отбележи, че тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на лицето – изпълнител на възложената работа. Възложителят на работа може да се освободи от отговорността, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, в който смисъл са и постановките на ППВС № 7/1958г. Изрично следва да се отбележи, че възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Както и че за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; вина на лицето, на което е възложена работата за причинените вреди. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени.

Съдебната практика безпротиворечиво приема, че имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза, като това деление е предвидено изрично в чл. 82 от ЗЗД при договорната отговорност. По отношение на деликтната отговорност, то се извежда от разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗЗД, допускаща обезщетяване за пропусната полза от загуба на работоспособност, и на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, която предвижда обезщетяване на "всички вреди", които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на пострадалия в резултат на непозволеното увреждане – например неполучаване на доходи или получаването им в непълен размер, в резултат на загуба на работоспособност или намалена работоспособност, разходи за лечение, за болногледач. Разликата между имуществото преди и след непозволеното увреждане, формира размера на претърпяната загуба. Правното понятие пропусната полза не е изрично дефинирано в гражданския закон, но в теорията и съдебната практика се приема еднозначно, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта.

От своя страна неимуществените вреди представляват негативни последици върху личните нематериални блага на пострадалия, като физическо и психическо здраве, чест, достойнство и други лични права. Това могат да бъдат физически болки, психическо страдание, емоционален стрес, загуба на доброто име, нарушаване на личния живот и други подобни негативни ефекти. Те могат да бъдат причинени от различни видове неправомерни действия, като например телесни повреди, клевета, нарушаване на личния живот и др. За разлика от имуществените вреди, които се изразяват в загуба на материални средства, неимуществените вреди нямат парична стойност, поради което обезщетението се определя от съда по справедливост.

Въз основа на така посочените принципни положения в закона и в съдебната теория и практика, настоящата въззивна инстанция приема следните правни изводи:

I.По иска с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Кредисимо ЕАД да заплати на ищеца А. Д. К. обезщетение за претърпени имуществени вреди от общо 34лв:

Окръжният съд счита претенцията на А. К. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи изцяло за неоснователна. От една страна в тази връзка съдът съобразява изцяло твърденията на ищеца, че вредите са причинени от сключени договори за кредит с Кредисимо ЕАД, съдържащи неравноправни клаузи, поради което намира, че не е осъществен състав на непозволено увреждане, доколкото дейността по кредитиране е разрешена от закона дейност, поради което не е налице извършено противоправно деяние от страна на служители като деликт спрямо на ответника, поради което липсва първата предпоставка на деликтната отговорност. Не е налице е втората предпоставка – настъпването на имуществени вреди, доколкото наличието на неравноправни клаузи в договорите автоматично не води до настъпване на вреди за кредитополучателя. Неравноправните клаузи са недействителни и не пораждат валидно задължение, подлежащо на изпълнение от страна на потребителя. На недействителността им длъжникът/потребителя/ може да се позове без ограничение във времето и да откаже плащане. Освен това, от доказателствата по делото не се установява и че ищецът е извършил плащания по договорите за кредит и в какъв размер, за да се приеме, че се е обеднил, което е довело до невъзможност да посрещне текущите си нужди.

По отношение на пропуснатите ползи, следва да се посочи, че правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични. И че възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали и кога пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Предвид на законовото изискване за наличие на реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се основава и изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021г., ОСГТК на ВКС/.

В конкретния случай възможността да се реализира приход от влагане в някакво предприятие или бизнес или на депозит на сумите за лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство, които ищецът се е задължил да заплати по процесните договори, е хипотетична, а не реално установена. Освен това не се установява от доказателствата по делото, че ищецът е инвестирал конкретни средства в каквото и да е предприятие и с каква цел. Напротив според показанията на свидетелката К.а съпруга на ищеца и от представените от ищеца справки от Агенция по заетостта ДБТ „С.“ и Декларация по чл. 82, ал. 2 ГПК за освобождаването му от държавна такса и разноски по делото, се установява, че е безработен, тоест той обективно не е разполагат със собствени средства с инвестиционна цел. Освен това липсват и данни ищецът К. да има открити депозитни сметки в банка.

II.По отношение на претенцията срещу Кредисимо ЕАД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът намира същата за частично основателна.

Установява се от представените по делото доказателства, че служители на дружеството са водели телефонни разговори, електронна и писмена кореспонденция с ищеца, с която са го приканвали да заплати задълженията си по Договор за кредит № 2533915/11.03.2022г. В тази насока са показанията на свидетелката Д. К.а, както и представените по делото разпечатка от viber съобщение до ищеца и две писмени извънсъдебни покани за плащане.

Отчитайки показанията на свидетелката К.а през призмата и по реда на чл. 172 ГПК, предвид семейната й връзка с ищеца и че тя също е страна по договори за кредит с дружеството и между тях се води гражданскоправен спор, въззивният съд ги кредитира в тази част, тъй като се подкрепят с представените по делото писмени доказателства, които не са оспорени от ответника.

От съдържанието на съобщението и кореспонденцията се налага извода , възприет и от първоинстанционния съд, че с тях ищецът е предупреждаван, че ще бъде посетен на адрес по местоживеене и по месторабота от мобилен експерт събиране на вземания, което ще доведе до редица неудобства за него. Текст с подобно съдържание, съдържащ елементи на явно внушение, че кредитополучателят ще бъде злепоставен като некоректен длъжник пред близки и съседи определено и несъмнено причинява негативни

изживявания, свързани със стрес и притеснения. Установява се от показанията на свидетелката К.а, че телефонните обажданията от служители на дружеството са били ежедневни по няколко пъти на ден, Въззивният съд няма основание да не кредитира показанията на свидетелката К.а, тъй като същите почиват на личните и непосредствените й възприятия. Същата свидетелката установява, че е виждала, че обажданията са от служители на това дружество „Кредисимо“ и е чувала съдържанието на самите разговори, поради което въззивният съд намира показанията й за правдиви и достоверни, като .същите не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства нито дори не е въведен елемент на съмнение в истинността им от насрещната страна. Установените по делото факти за чести обаждания от служители на Кредисимо ЕАД и отправените предупреждения, че ищецът ще бъде посетен от тях в жилището му или по месторабота които посещения ще причинят неудобства, представляват недопустима намеса в личния живот, поради което са противоправни и осъществяват състав на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Независимо, че същите за залегнали в Общите условия за предоставяне на кредити, очевидна е тяхната цел преследвана чрез недопустима намеса в личния живот на потребителя, доколкото това не са правни способи, средства и начини за разрешаване на евентуален спор между договарящи се страни.

Както се посочи, действително в раздел VIII, чл. 2.6 от Общите условия за предоставяне на кредити, Кредисимо ЕАД има право да води кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с него телефонни разговори и да му изпраща съобщения, във връзка със задълженията му по договора за кредит. Тези обаждания обаче на първа място, не следва да са с честота, която да излиза извън разумните, нормалните и приемливи граници и да причинява несъмнено притеснения и неудобство, а съдържанието на съобщенията да внушава, че потребителят ще бъде злепоставен. Освен това никъде в договора или общите условия не е регламентирано правото на кредитора да изпраща свои служители на адреса на длъжника, за да му напомнят за задължението, но въпреки това кредиторът реално е предприел такива недопустими действия, които не могат да бъдат обяснени с каквито и да било разумни мотиви.

Следва да се отбележи и това, че останалите изявления, че информацията за задълженията ще бъде подадена към Централния кредитен регистър, че ще се пристъпи към принудително събиране на задължението, не са неправомерни и не съставляват непозволено увреждане, доколкото това са законно предвидени методи и средства за събиране на просрочено вземане и за законно лишаване на длъжника от възможността да сключва други договори като неизряден платец. Безспорно е установен факта от показанията на свидетелката К.а, че честите обаждания са изнервили съпруга й, който е станал раздразнителен. Несъмнено налице са негативни изживявания, които са причинили на ищеца емоционален дискомфорт. Налице е установена причинно-следствена връзка между деянието на ответника и претърпените вреди от потребителя. Установено е и че негативните изживявания са резултат на действията на лица, на които са служители при ответника, тоест на които последният е възложил определена работа и са извършени при извършване на тази работа.

По тези съображения исковият съд както и въззивната инстанция, еднозначно приемат, че ответникът Кредисимо ЕАД дължи и следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в недопустима намеса на личния живот, стрес и притеснение.

При определяне на размера на обезщетението съдът изхожда от принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, и като съобразявайки указанията в т. I I от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., които са актуални и понастоящем, според които понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при негативните психически изживявания могат да бъдат ценността на засегнатото благо, продължителността и интензитетът на противоправното деяние, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди. Такива други обстоятелства са икономическите условия за живот по време на определяне на обезщетението. Въззивната и първата инстанция отчитат и преценяват, че данните за първото получено съобщение по приложението viber са от 15.11.2022г., че задължението е изпълнено от поръчителя Ай Тръст ЕООД на 11.04.2023г., /еднократни актове/ или телефонните обаждания са продължили сравнително кратък период от време -около и на посочените дати, а данни за предупреждения за посещения от служител на Кредисимо ЕАД има само в съобщението по viber и в една от поканите за извънсъдебно събиране на вземането на електронната поща на К., поради което намира, че справедливият размер на обезщетението, който би могъл да възмезди ищеца е 500 лв., като същият е съобразен с ценността на накърненото неимуществено благо- неприкосновеността на личния живот, с интензивността на увреждането и с икономическите условия и жизнения стандарт в страната, поради което приема, че искът против Кредисимо ЕАД следва да се уважи до размера от 500 лв., а за разликата над него до претендирания от 4675 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.

III.Съдът намира, че изцяло следва да се отхвърли и предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди против Агенция за събиране на вземания ЕАД, доколкото от събраните по делото доказателства не са установени категорични , неоспорими и неопровержими факти и данни за извършени от служители на този ответник противоправни действия при или по повод на възложената им работа, които да ангажират отговорността му. Както се посочи, не са доказани изложените в исковата молба факти за ежедневни чести обаждания от служители на този ответник. Фактът, че този ответникът не оспорва, че между страните са водени разговори, не установява същите да са с честота, надхвърляща разумните граници и водеща до недопустима намеса в личния живот. Не се установява и че служители на Агенция за събиране на вземания ЕАД са нарекли ищеца „крадец“. Според показанията на свидетелката К.а, съпругът й е бил наречен така от служителка на другото дружество „Кредисимо ЕАД“. Освен това няма данни и за отправени по електронен път или писмени съобщения, съдържащи предупреждения, че ще бъде посетен от служители на ответника. Предвид изложеното съдът приема че предявеният иск по отношение на Агенция за събиране на вземания ЕАД е изцяло неоснователен.

IV.По предявените искове против Кредисимо ЕАД и Агенция за събиране на вземания ЕАД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца по 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата,

предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "б" и "г", исковият съд е приел, че не е компетентен да се произнесе. Позовава се на Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. в чл. 79, ал.1 който предоставя компетентност на съдилищата на държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване, да разглежда споровете, свързани със защита при нарушение на правилата за съхранение и обработване на лични данни. И че относно реда за защита, Регламента препраща към вътрешното право на държавите-членки – чл. 82, пар.6. В изпълнение на Регламента, ЗЗЛД урежда две алтернативни възможности за защита при нарушения на Регламента и ЗЗЛД – пред Комисията за защита на личните данни / КЗЛД/ и пред съда, като едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо. Прието е, че Предпоставка за допустимост на производството пред съда е да няма висящо производство пред Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ - чл. 39, ал.4 ЗЗЛД. Нормата на чл. 39, ал.1 ЗЗЛД определя реда по Административно процесуалния кодекс, като приложим за защита от нарушения на правилата на Регламента и ЗЗЛД. Съгласно действащата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета на Европа и на ЗЗЛД, субекта на лични данни може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни пред съда по реда на АПК. Като нормата на чл.250 от АПК предоставя компетентност на административния съд да се произнесе по искане на всеки, който има интерес, за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закон. Възможността в производството по чл. 39 от ЗЗЛД да се иска и обезщетение за претърпените от същото лице вреди от нарушението е изрично предвидена в ал.2 на този текст. Производството по чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД е по жалба, която може да подаде всеки субект, който счита, че са нарушени правата му по ЗЗЛД в резултат на обработване на личните му данни, по начин, който не е в съответствие със законовите правила. Сезиращият съда с твърдения за нарушение на Регламента или ЗЗЛД не може да определя и да променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спора. Правната квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата съда страна и се определя чрез подвеждане на твърденията и формулираният петитум под приложимите материално правни и процесуални норми.

Следователно производството е уредено като административно по жалба и се разглеждано по реда на АПК. Затова компетентен да се произнесе по образуваното производство е административния съд при местна компетентност на Административен съд-Пазарджик, съгласно чл. 133, ал. 5 АПК.

Затова тази част правилно производството по делото е прекратено от първоинстанционния съд и е постановено материалите да се изпратят за произнасяне по иска на компетентния административен съд по адрес на ищеца, съгласно чл. 133, ал. 5 АПК, а именно Административен съд – Пазарджик.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от двамата ответника и да иска тяхното овъзмездяване.

I.По иска срещу Кредисимо ЕАД за претърпени неимуществени вреди претендирани в общ размер на 4675лв, от които първата инстанция е уважила частично претенция до размера на 500лв и е отхвърлила иска за разликата над тази сума и до претендираната такава от 4675лв

Както се посочи претенцията е уважена частично до размера на 500лв и отхвърлена за разликата над тази сума. В тази връзка въззивната инстанция напълно и изцяло споделя мотивите изложени от първоинстанционния Пазарджишки районен съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите изложени във въззивната жалба от въззивника -ищец и потребител А. К. по отношение на така заявената претенция. В нея неправилно се интерпретират установените по делото факти и обстоятелства, както и формираната и изразена воля на исковия съд. По никакъв начин не се установява от доказателствата по делото, че е налице осъществена на практика от служители на Кредисимо системен и продължителен телефонен тормоз от седем месеца и половина. Няма ангажирани такива доказателства, нито е имало и реално доказан такъв телефонен тормоз, нито той е бил с такава продължителност. Установени са от районния съд със съдебното решение данни единствено за телефонен тормоз с нисък и краткотраен интензитет и то за съвършено кратък срок. Данни и доказателства за обратното не са ангажирани. Освен това не е установено служител от АСВ ЕАД да е наричал ищеца крадец, така както твърди самият жалбоподател и то доколкото свидетелските показания сочат, че това е казано от друг служител и то на другия ответник по иска /Кредисимо“ ЕАД / .Налице е недоказаност на това твърдение от ищеца върху който тежи доказателствената тежест да установи този факт с правно значение. Ако свидетелката е имало някакво притеснение при разпита си и да се е объркала, то страната която я сочи като такава е можела с конкретни въпрос да коригира притеснението или объркването в съобщаваните от свидетеля факти и този проблем да бъде своевременно отстранен което в случая не е сторено. Да, свидетелката не е страна по договора за кредит с Кредисимо ЕАД, но няма спор, че тя е получавала обажданията като лице за контакт именно от този кредитор. За първи път в жалбата се излага довод за дискриминационно отношение спрямо потребителя от страна на Кредисимо, каквито факти и обстоятелства не са изложени в исковата молба, такъв довод няма и в доклада на съда по чл.146 от ГПК, и не е включен в предмета на делото ,нито има заявено възражение и искане в тази насока от ищеца до приключване на устните състезания пред първата инстанция, поради което такъв довод като недопустим не може да бъде предмет на въззивна проверка и обсъждане. Няма несъответствие по отношение на претендираните от ищеца отделни пера за причинени неимуществени вреди от Кредисимо, като същите подробно са обсъдени от исковия съд и е отговорил за тяхната относимост и основателност. Неточно се квалифицира от жалбоподателя ищец , че сумата от 500лв е единствено за системен психически тормоз. Сумата като обезщетение от 500лв включва всички онези установени и доказани по делото претърпени неимуществени вреди причинени на потребителя. Всяка неимуществено вреда не представяла самостоятелна искова претенция. Претенцията за обезщетение е една обща за целия комплекс търпени вреди , формирана от различните пера , като в случая присъдените 500лв обхващат установените и доказани неимуществени вреди по делото като реално претърпени от ищеца. Не се излагат допълнителни съображения по отношение отхвърлените пера за неимуществените вреди като понижен стандарт на живот , което перо също е коментирано надлежно в мотивите на съда. .Няма предявен иск за дискриминация осъществена от Кредисимо ЕАД и такъв иск не е бил предмет на разглеждане от исковия съд ,

Искът за вреди по отношение неправомерното ползване на лични данни не е разгледан по същество като съдът е приел, че не е компетентен да се произнесе и е изпратен на Адм.Съд -Паазарджик по компетентност. Мотивите на съда напълно се споделят от въззивната инстанция.

По отношение иска за имуществени вреди срещу Кредисимо ЕАД .

Въззивният съд споделя напълно мотивите на РС-Пазарджик и препраща към тях. За отговорността е без значение кой от двамата кредитора кредитодателя или поръчителя трябва да възстанови незаконосъобразно надвзетите суми тъй като това друга претенция и в случая не се установява връзка с причиняването на имуществени вреди.

По отношение на иска срещу АСВ ЕАД.

Съдът напълно споделя доводите на РС-Пазарджик. Не е налице твърдяната от жалбоподателя преюдициалност, както и установеното по делото, че цесията е породила правните си последици и АСВ ЕАД има вземане като цесионер. Всички претенции по отношение неимуществените вреди произтичащи от изнудване и за част от тормоза са отхвърлени като недоказани по същество, като претенциите за обида и клевета не са приети за съвместно разглеждане в процеса и не са разгледани по същество /протоколно определение №1219 от 30.06.2025г.-л.148/ . Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК ищецът при условията на пълно и главно доказване следва твърдяните от него факти и обстоятелства да ги установи всички допустими от ГПК доказателства. В случая такова доказване не е проведено и надлежно осъществено от ищеца А. К.. Във въззивната си жалба жалбоподателят К. не се е възползвал от възможността да ангажира нови доказателства или да поиска събирането на доказателства които са му били отказани от първоинстанционния съд без основание при допуснати процесуални нарушения, включително и разпит на свидетели. Макар, че такива твърдения има изложени във въззивната жалба от жалбоподателя, в нея няма формулирано надлежно искане за събирането им от въззивната инстанция. В случая не е налице хипотезата на служебно допускане и събиране на доказателства от страна на съда при условията на чл.162 от ГПК.

Неоснователна е въззивната жалба на Кредисимо ЕАД в осъдителната част на съдебното решение.

Въззивната инстанция също напълно споделя мотивите развити от първоинстанционния съд към решението си в осъдителните му части.

Въззивната инстанция не споделя за основателен нито един от доводите развити във въззивната жалба на дружеството. Налице са всички елементи на непозволеното увреждане така както е констатирал първоинстанционния съд. Размерът на обезщетението е съобразен с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД за което са съобразени всички относими факти и обстоятелства . Въззивният съд дава вяра на разпитаната по делото свидетелката която свидетелства за телефоните обаждания и е непосредствен свидетел на негативните преживяванията на ищеца в тази връзка -стрес, неудобства , тревожност от съпруга си. Безспорно заканата отправена от служител на дружеството, че потребителят ще бъде посетен от служители на кредитора по повод неизпълнение на задълженията си е достатъчно силен и стресираш като начин на поведение и намерение на кредитора определено да принуди длъжника с непозволени средства за изпълни задължението си, което е укоримо и правно осъдимо. Затова въззивният съд еднозначно приема, че присъдената сума като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от потребителя А. К. е справедлива по основание и по размер.

Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди изцяло като валидно, допустимо и по същество правилно.

Не са налице пороци на същото и в двете въззивни жалби на страните.

При този изход на делото съдът не присъжда разноски в полза на която и да е от двете страни поради отхвърляне и на двете жалби.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд