Решение № 3864 от 8.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8898/2023 г.

Предмет на делото са негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, кондикционен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и иск по чл.86 ЗЗД.

По изложените в искова молба и молба уточние вх.№91820 /11.10.2023г. обстоятелства „България Ер Меитенанс“ ЕАД, представлявано от от Х.Т.Т. и Б.Ц.М. - изпълнителни директори, чрез пълномощника адв.В. В. е предявило против „Ер София“ ООД, с ЕИК 040089262, следните обективно кумулативно съединени искове:

• негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответното дружество да преустанови неоснователното ползване на имоти – собственост на ищеца в Зона три (площ 556 кв.м.), която обхваща реални части oт ПИ с идентификатори 68134.709.484; 68134.709.485 и 68134.709.497 с координати конкретизирани в геодезическо заснемане от м.юли 2023г., Зона четири (площ 2328 кв.м.), която обхваща реални части от ПИ с идентификатори 68134.709.483; 68134.709.484 и 683134.709.497 с координати на граничните точки, конкретизирани в геодезическо заснемане от м.юли 2023г., Зона пет (площ 2802 кв.м.), която обхваща реални части от ПИ с идентификатори 68134.709.481; 68134.709.482; 68134.709.483; 68134.709.484; 68134.709.497 и 68134.709.506, които зони са с координати с координати на граничните точки конкретизирани в геодезическо заснемане от м.юли 2023г. на „Сървей груп“ ЕООД /л.76 –л.79 от делото/, както и да премахне пропусквателния режим и незаконно поставената ограда, поставени в зоните негови моторни превозни средства, движими вещи и съоръжения;

• иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответното дружество „Ер София” ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 570 176 лева, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание на 3 148 кв.м. земя - незастроена площ собственост на ищеца, попадаща в „Зона три”, „Зона четири” и „Зона пет”, съгласно представено геодезическо заснемане от м.юли 2023г./л.76 –л.79 от делото/, за периода 04.08.2018г. до 04.08.2023г. или общо за 60 месеца - по 9 444 лева месечно, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2023г. до окончателното и изплащане;

• иск с правно снование чл. 86 ЗЗД за осъждане на „Ер София” ООД да заплати на „БЪЛГАРИЯ ЕР МЕИТЕНАНС” ЕАД, сумата от 130 000 лева,

представляващи лихва за забава върху обезщетението за неоснователно обогатяване за периода, считано от 04 август 2020г. до 04 август 2023г. Претендира разноски.

Твърди се, че е дружеството ищец е собственик на поземлени имоти със следните идентификатори и площи: ПИ с 68134.709.483 с площ от 3438 кв.м.; ПИ с 68134.709.484 с площ от 4397 кв.м.; ПИ с 68134.709. 497 с площ от 2437 кв.м., ПИ с 68134.709.506 с площ от 65 665 кв.м., ПИ 68134.709. 485 с площ от 474 кв.м., ПИ 68134.709.481 с площ от 4536 кв.м., както и на ПИ 68134.709 .482 с площ от 2558 кв.м., всички находящи се в гр. София, Столична община, район Слатина. Изложено е, че дружеството ищец „България Ер Меитенанс“ ЕАД се легитимира като собственик на земята въз основа на Договор за доброволна делба от 29.06.2018г. вписан в СВ гр. София с вх. per. № 42830, акт № 181, дело 30819 от 2018г. Сочи се, че ответното „ЕР СОФИЯ“ ООД е собственик на сгради с идентификатори, както следва: сграда 68134.709.483.2 със застроена площ от 735 кв.м., сграда 68134.709.483.5 със застроена площ от 18 кв.м., сграда 68134.709.483.4 със застроена площ от 6 кв.м., сграда 68134.709.483.1 със застроена площ от 681 кв.м., сграда 68134.709.485.1 със застроена площ от 160 кв.м., които попадат върху част от земята, собственост на ищеца. Твърди се, че ответникът е оградил неправомерно и ползва без основание реални части от поземлените имоти, собственост на ищеца, а именно: от ПИ 68134.709.484 ползва общо 574 кв.м.; от ПИ 68134.709.483 ползва общо 3 315 кв.м.; от ПИ 68134.709.497 ползва общо 508 кв.м.; от ПИ 68134.709.485 ползва 454 кв.м.; от ПИ 68134.709.481 ползва 11 кв.м.; от ПИ 68134.709.482 ползва общо 558 кв.м.; от ПИ 68134.709.506 ползва 266 кв.м. Сочи се, че е извършено геодезическо заснемане, от „Сървей груп” ЕООД на ползваната от ответника и оградена от него площ - обозначена на скица като „Зона три”, „Зона четири” и „Зона пет”, което е приложено към исковата молба. Сочи се, че в тези зони са включени реални части от посочените по-горе поземлени имоти, собственост на ищеца „БЪЛГАРИЯ ЕР МЕИТЕНАНС” ЕАД. Твърди се, че сумарно цялата площ на реалните части включени в „Зона три”, „Зона четири” и „Зона пет” възлиза на общо 5 686 кв.м. Твърди се, че по границите на заснетите „Зона три”, „Зона четири” и „Зона пет” ответникът „Ер София” ООД незаконно е поставил ограда. Твърди, че ответното дружество е ограничило достъпа до земята на ищеца „БЪЛГАРИЯ ЕР МЕИТЕНАНС” ЕАД с ограда и пропусквателен режим; не допуска други лица да ползват земята; ползва посочените площи изцяло за собствени нужди- като паркинг за автомобили; използва земята и за нуждите на своята търговска и оперативна дейност, разполагане на машини, съоръжения и извършване на товаро-разтоварни дейности. Наведен е довод, че чистата (незастроена) площ от земята на ищеца, която ответното търговско дружество ползва без правно основание, след приспадане застроената площ на неговите собствени сгради и площта на сервитутното отстояние от тях, възлиза на 3 148 кв.м. Твърди се също, че в посочената площ от 3 148 кв.м. са включени 406 кв.м. от ПИ 68134.709.497, от който „БЪЛГАРИЯ ЕР МЕИТЕНАНС” ЕАД притежава 80,4291% идеални части. От общо ползвани от ответника 508 кв.м. от ПИ с идентификатор 68134.709.497 „БЪЛГАРИЯ ЕР МЕИТЕНАНС” ЕАД претендира обезщетение за 406 кв.м. от тях,

които съответстват на притежаваните от него 80,4291% идеални части от поземления имот. Наведен е довод, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, като ползва процесната земя без правно основание. За периода от 04.08.2018г. до 04.08.2023г. ответникът дължи обезщетение на ищеца за ползването без правно основание на незастроената част от земята (след приспадане застроената площ на сградите и площта на сервитутното отстояние от тях), възлизаща на 3 148 кв.м. Ищецът е бил лишен от възможността да ползва земята през процесния период, като същият е обеднял със стойността на месечния пазарен наем за 3 148 кв.м. земя, който би получил за ползването на земята през процесния период. Ответникът се е обогатил неоснователно със същата тази стойност на месечния пазарен наем, който би следвало да заплаща за ползването на земята през процесния период. Месечният пазарен наем през процесния период на процесната земя, възлиза на 9 444 лв. (или 3 лв. за кв.м.) През посочения период имотът се използва от ответника за паркинг на МПС - товарни и леки автомобили; използва се от ответника за осъществяване на неговата търговска и оперативна дейност - за разполагане на машини, съоръжения, движими вещи и за извършване на товароразтоварни работи; достъпът до имота се намира под охрана и е с установен пропусквателен режим. Обезщетението, което се дължи възлиза на 9 444 лв. месечно или общо 570 176 лв. за целия процесен 60 месечен период.

Върху сумата на обезщетението ищецът претендира лихва за забава, считано от датата на неговата изискуемост, която за всяко месечно обезщетение в рамер на пропуснатия наемоподобен доход от 9444лв., считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи обезщетението или сума в размер на 130 000 лева за периода от 04 август 2020г. до 04 август 2023г.

Ответното дружество „Ер София“ ООД, чрез пълномощника адв.К. И. в срока по чл. 131 ГПК е депозирало отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените исковете. Оспорва твърдението, че ищцовото дружество е собственик на 80.4291 % и.д. части от описаните в исковата молба недвижими имоти - ПИ с идентификатори 68134.709.483 с площ от 3 438 кв.м., 68134.709.484 с площ от 4 397 кв.м., 68134.709.497 с площ от 2 437 кв.м., 68134.709.506 с площ от 65665 кв.м., 68134.709.485 с площ от 474 кв.м., 68134.709.481 с площ от 4536 кв.м. и 68134.709.482 с площ от 2558 кв.м., чиято обща площ възлиза на 83 505 кв.м. Поддържа довод, че представеният с исковата молба договор за доброволна делба не легитимира ищцовото дружество като собственик на недвижимите имоти, тъй като документите, въз основа на които е извършена делбата не са представени. Счита, че при липса на такива документи, правото на собственост на ищцовото дружество не може да бъде установено. Посочва, че в договора за доброволна делба се посочват актове за частна и публична държавна собственост и че като съделители участват Държавата и „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД. Описва, че извършената делба се основава на документи, които не съобразяват правата на „БАЛКАН“ АД - в несъстоятелност, което е отчуждило обособена част от масата по несъстоятелността на Авиокомпания „Балкан“ АД. Твърди се, че ответното „ЕР СОФИЯ“ ООД е придобило собствеността върху конкретизираните в отговора сгради със съответното им право на строеж върху УПИ XVII, от кв. 2, местността „Летищен комплекс -София“ с площ от 39 000 кв.м. по силата на сключен договор за покупкопродажба обективиран Нотариален акт № 77, том V, per. № 12835, дело № 767/2003 г. на нотариус В.Б. - per. № 302 в НК, вписан в Службата по вписванията под акт № 40, том LL1II, дело № 23909, вх. per. № 32074 от 02.09.2003г. между „АВИОКОМПАНИЯ БАЛКАН“ АД (в несъстоятелност) - продавач и „ЕР СОФИЯ“ ООД и „ВЕГА ЕЪРЛАЙНС“ ООД - двете дружества-купувачи, обединени в консорциум - гражданско дружество, при квоти 42,56 % за „ЕР СОФИЯ“ ООД и 57,44 % за „ВЕГА ЕЪРЛАЙНС“ ООД и последващ Договор за доброволна делба на недвижими имоти между тях, вписан в Службата по вписванията под вх. per. № 39349, том XV, № 118 от 17.09.2004 г. Видно от нотариалния акт за покупкопродажба, приобретателите „ЕР СОФИЯ“ ООД и „ВЕГА ЕЪРЛАЙНС“ ООД са купили част от обособена част от масата по несъстоятелността на Авиокомпания „Балкан“ АД (н.). Твърди се, че от придобиването на недвижимите имоти и досега „ЕР СОФИЯ“ ООД не е извършвало ново строителство в имота, за който има учредено право на строеж, в това число не е променяло оградите и инфраструктурата в парцела, които са във вида, в който са съществували и към датата на подписване но договора за покупко- продажба от 02.09.2003 год., видно от Нотариален акт № 77, том V, per. № 12835, дело № 767/2003 г. на нотариус В.Б. - per. № 302 в НК, вписан в Службата по вписванията под акт № 40, том LLIII, дело № 23909, вх. per. № 32074 от 02.09.2003 г. за продажба, в който се сочи, че сградите в т. 1-5, от същия са построени върху терен, ограден е масивна ограда от останалите постройки в същия парцел. В парцела, освен придобитите от „ЕР СОФИЯ“ ООД сгради, са разположени множество други сгради със стопанско предназначение, които са собственост на различни юридически лица. Изградените пътища осигуряват достъпа на МПС и друга техника до тях и всички те се ползват от обща инфраструктура и съоръжения. Твърди се, че по силата на Договора за делба от 17.09.2004 г. подписан между „ЕР СОФИЯ“ ООД и „ВЕГА ЕЪРЛАЙНС“ ООД ответното дружество е получило в дял: 1. Склад за материали; 2. Метално хале-навес; 3. Гаражни клетки - 7 броя; 4. Обемни клетки - 6 броя; 5. Сградапаспортен отдел, ведно е съответното им право на строеж върху земята. Оспорва съдържанието на представените скици от заснемане и направените въз основа на тях изчисления, като твърди, че в тях не са отразени съществуващите пътища за общо ползване, наличните огради и действащите входове и изходи. Заявява, че в представения с исковата молба Договор за доброволна делба на съсобствен между държавата и юридически лица недвижим имот от 29.06.2018 г. е цитирано Решение № 429 от 23.06.2016 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен Проект за изменение на план за регулация на местност „Летищен комплекс – София“ , кв. 2, УПИ XVII - „за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница", съгласно който от бившия УПИ XVII, кв. 2, м. „Летищен комплекс – София“, в който „ЕР СОФИЯ“ ООД притежава сгради и има право на строеж, се обособяват двадесет нови урегулирани поземлени имота (УПИ). Ответникът оспорва това решение на Столичния общински съвет като незаконосъобразно, тъй като процедурата за изменение на плана за регулация е инициирана от несобственик. Поддържа още, че в хода на процедурата по одобряване на ПУП, административният орган неправилно е допуснал изменението на ПУП-ИПР без участието на всички заинтересувани лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ, каквото е ответното дружество като титуляр на вещни права върху УПИ XVII, кв. 2, м. „Летищен комплекс – София“, т.е. „ЕР СОФИЯ" ООД не е било уведомено за процедурата по изменението в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, която норма се сочи като едно от основанията за издаване на оспорения административен акт. Нарушенията, допуснати от административните органи при процедурата по изменение на ПУП-ИПР са обусловили

незаконосъобразността на този акт и моли, същият да бъде отменен по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Твърди, че „ЕР СОФИЯ“ ООД, използвайки собствените си сгради в УПИ XVII, кв. 2, м. „Летищен комплекс – София“, не е засегнало и не засяга интереси и права на други лица, в това число на ищеца. Твърди също, че ответното дружество не използва самостоятелно реална част от описания в исковата молба недвижим имот.

Излага твърдения, че „ЕР СОФИЯ“ ООД ползва своите собствени сгради и прилежащата земя в съответствие с правомощията му на собственик на сградите. Поддържа, че такова ползване не представлява лично ползване на терена и не е израз на поведение, което възпрепятства или ограничава ползването му от останалите собственици. В нито един момент ищецът не е заявил претенции към ползването на имотите, нито пък са му били създавани пречки за това.

Сочи, че с оглед сигурността на сградите функционира охраняван вход с подвижна врата - бивша бариера, който обслужва всички собственици на сгради в заграден участък, в това число се ползва ежедневно и от ищеца, тъй като в оградения терен са разположени сградите му е идентификатори 68134.709.482.1, 68134.709.482.2, 68134.709.482.3, 68134.709.482.4 и 68134.709.482.5 в ПИ № 68134.709.482, които се използват за ремонт на самолетни гуми, гаражни клетки, складиране и др., без да са налице каквито и да е ограничения в достъпа. За назначените пазачи на бариерата се заплаща от всички собственици на сгради в оградения участък, като фактури се издават от „КАРГО ЕР“ ООД. Ищцовото дружество има и е имало през целия процесен период достъп до заградената част, включително и чрез чипове за достъп, видно от Приемо- предавателен протокол от 08.11.2023 г. подписан между него и „КАРГО ЕР“ ООД, с който същите са били подменени поради наложил се ремонт. Оспорва твърденията, че ответното дружество неправомерно е оградило и ползва без основание реална част от недвижимия/те имот/и и твърди, че ищцовото дружество не е било лишено от възможността да извлича ползи от него или от отделните поземлени имоти, описани в исковата молба, ако и доколкото то е техен собственик, поради действия на „ЕР СОФИЯ“ ООД или на негови служители и в тази връзка оспорва твърдението, че ответното дружество се е обогатило за сметка на ищцовото като е ползвало описаните поземлени имоти без правно основание. Заедно с други собственици са извършвали множество ремонтни дейности на пътищата и принадлежащите им терени, правили сме разходи за озеленяване и поддръжка на терена. Ответникът оспорва като неоснователен иска с правно основание чл. 109 ЗС, тъй като ответникът не е осъществил и не осъществява действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е оспорен по основание и по размер. Ответникът излага, че претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на пазарните условия. Навежда възражение за изтекла погасителна давност, основано на чл. 111, б. ,“в“ ЗЗД, доколкото претенцията за обезщетения е изчислявана на месечна база и се заявява като периодично плащане. Оспорва съдържанието на представените от ищеца скици за геодезически заснемания, както и верността на направените в исковата молба изчисления относно използвани от ответника площи. Заявява, че заснемането не отразява съществуващото положение в УПИ XVII, кв. 2. Освен, че в тях се създават нови 20 УПИ, в скиците не са отразени съществуващите пътища за общо ползване, оградите, бариери и др.

В открито съдебно заседание дружеството ищец, чрез пълномощниците си адв.В., адв.Н., адв.М. поддържат предявените обективно съединени искове за пропуснати наемоподобни ползи. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК и писмена защита.

В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощниците си адв.И. и адв.М. оспорва предявените искове по основание и размер. Представя списък по чл. 80 ГПК и писмена защита.

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет Договор за доброволна делба от 29.06.2018 г., вписан в СВ - гр. София с вх. per. № 42830, акт № 181, дело № 30819 от 2018 г., съгласно който петима съделители: Българската държава, чрез областния управител на област София, „Летище София“ ЕАД, „България Ер Меитенанс“ ЕАД, „Рест енд Флай“ ЕООД, „Бизнес център Изгрев“ ЕООД, като съсобственици на имот - УПИ XVII с отреждане „за карго, кетърнг, обслужване на самолети, трафопост и митница“, от кв. 2, местността „Летищен комплекс – София“, целия площ от 160 277 кв.м., след одобрен с Решение № 429 от 23.06.2016 г. на Столичния общински съвет Проект за изменение на план за регулация на местност „Летищен комплекс – София“ , кв. 2, УПИ XVII - „за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница", съгласно който от имота се обособяват двадесет нови УПИ и извършено изменение на КККР на гр.София, одобрени със заповед №РД - 18-85/ 26.11.2015г. на ИД на АГКК, обективирали съгласието си за прекратяване на съсобствеността, като в дял на ищеца „БЪЛГАРИЯ ЕР МЕИТЕНАНС” ЕАД са поставени десет поземлени имоти, сред които и процесните ПИ с 68134.709.483 с площ от 3438 кв.м.; ПИ с 68134.709.484 с площ от 4397 кв.м.; ПИ с 68134.709.497 с площ от 2437 кв.м., ПИ с 68134.709.506 с площ от 65 665 кв.м., ПИ 68134.709.485 с площ от 474 кв.м., ПИ 68134.709.481 с площ от 4536 кв.м., както и на ПИ 68134.709.482 с площ от 2558 кв.м. /л.9-л.56, том 1 от делото/ Съгласно дял рети от договора за доброволна в общ дял на „Летище София“ ЕАД, и на „България Ер Меитенанс“ ЕАД са възложени ПИ с 68134.709. 496 с площ от 5234 кв.м., ПИ с 68134.709. 497 с площ от 2347 кв.м., ПИ с 68134.709.498 с площ от 210 кв.м. и ПИ с 68134.709.499 с площ от 163 кв.м.

Съделителят „България Ер Меитенанс“ ЕАД, при извършената на 29.06.2016г. доброволна делба се легитимирал с Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижими имоти № 1, т. I, per. № 192, дело № 1/2015 г. от 22.01.2015 г., на Ж.Д. - Нотариус с район на действие РС - София, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 328, по силата на който ищцовото дружество е признато за собственик на 80.4291 % от УПИ № XVII, кв. 2 по плана на гр. София, местност “Летищен комплекс - София", на основание чл.73 от Търговския закон – апортиране на недвижими имоти като непарична вноска в капитала на дружество „България Ер Меитенанс“ ЕАД, направена от акционера “Авиокомпания Хемус Ер” ЕАД, пердставляваща 80.4291 % идеални части от УПИ XVII с отреждане „за карго, кетърнг, обслужване на самолети, трафопост и митница“, от кв. 2, м. „Летищен комплекс – София“, целия площ от 160 277 кв.м.

По реда на чл.192 от ГПК от Обастна администрация на област София е приета пълната преписка към Договор за доброволна делба с рег.№ ДИ -009-03- 012 от 29.06.2018 г., сключен между държавата и юридически лица, съхранявана от областния управител.

Предвид повдигнатото от ответника оспорване правото на собственост на ищеца, последният е представил писмени доказателства относно правата на неговите праводатели и транслативните правоприемства на право на собственост, настъпили между "Летище София" ЕАД и “Авиокомпания Хемус Ер” ЕАД.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 240, том II, per. № 7141, дело № 189 от 28.12.2006 г., поправен с Нотариален акт за поправка за собственост на недвижим имот № 123, т. III, per. № 7378, дело № 210 от 29.08.2008 г., и двата нотариални акта на В.а К., Нотариус с район на действие РС- София, вписана в НК под № 269, "ЛЕТИЩЕ СОФИЯ" ЕАД е признато за собственик на 158 702/160 277 идеални части от УПИ № XVII, квартал 2 /втори/ по плана на гр. София, местност “Летищен комплекс”, район “Слатина”, отреден за „за карго, кетърнг, обслужване на самолети, трафопост и митница“ , целия с площ 160 277 кв.м./л.151-л.154, том 1 от делото/

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, т. III, per. № 4492, дело № 406 от 27.10.2008г., на И.Р. - нотариус с район на действие района на СРС, вписана в регистъра на НК под № 051, "Летище София" ЕАД, като продавач продало на “Авиокомпания Хемус Ер” ЕАД, като купувач 39.5091 % идеални части от имот съставляващ УПИ № XVII, кв. 2 по плана на гр. София, местност “Летищен комплекс - София”. /л.155-л.158, том 1 от делото/

По силата на покупко - продажба сключена с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, т. I, per. № 561, дело № 13 от 20.03.2013 г., на И.Р. - нотариус с район на действие района на РС София, вписана в регистъра на НК под № 051, "Летище София" ЕАД продало на “Авиокомпания Хемус Ер” ЕАД 40.92 % идеални части от УПИ № XVII, кв. 2 по плана на гр. София, местност “Летищен комплекс - София”./л.159-л.165, том 1 от делото/

През 2014 г. “Авиокомпания Хемус Ер” ЕАД направил непарична вноска – апорт на общо 80, 4291 % от имот - УПИ № XVII, кв. 2 по плана на гр. София, м. “Летищен комплекс - София" в капитала на ищцовото дружество „България Ер Меитенанс“ ЕАД, като това се установява от прието Писмено съгласие с нотариална заверка на подписите по чл. 73, ал. 1 от ТЗ от 19.12.2014 г., с което

"Авиокомпания Хемус Ер” ЕАД, чрез представляващите го изпълнителни директори Я.В. Г. и Х.Т. изразило своето изрично съгласие да участва като акционер в учредяването на "България Ер Меинтенанс" ЕАД - в процес на учредяване, чрез извършването на учредителна апортна вноска в капитала на ищцовото дружество, представляваща: 80,4291 % идеални части от УПИ № XVII, кв. 2 по плана на гр. София, местност “Летищен комплекс - София". /л.183, том 1 от делото/

Извършването на апортната вноска се установява и от приетия Устав "България Ер Меинтенанс" ЕАД, съдържащ подробно описание на направената от "Авиокомпания Хемус Ер” ЕАД апортна вноска, оценена от три вещи лица по реда на чл.72, ал.2 от ТЗ, както и от Удостоверение изх. № 20240531141019/31.05.2024 г. издадено от ТРРЮЛНЦ с отразено в него описание на непарична вноска на посочените идеални части от УПИ XVII./л.167-л.174, л.186-л.194, том 1 от делото/

Прието е Решение № 429 от 23.06.2016 г. на Столичния общински съвет за одобряване на проект за Подробен устройствен план - Изменение на план за регулация на м. „Летищен комплекс-София”, кв.2, съществуващ УПИ ХVII - „за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница” за създаване на нови УПИ: XL, XLI, XLI1, XLIII, XLIV, XLV, XLV1. XLVII, XLVIII, XLIX, L, LI, LI I, LIII, LIV, LV, LVI, LVII, LVIII, LIX, нови задънени улици от о.т.17д - о.т,17ж - о.т.17з – о.т.17И до о.т.17с; от о.т.17к - о.т.17р до о.т.17п; от о.т.17р до о.т.17у; от о.т.17и - о.т.17к - о,т.17л - о.т.17м - о.т.17х до о.т.17ш; от о.т.17л до о.г.1 7т, ото.т. 17м - о.т. 17н до о.т. 17о; от о.т. 16 - о.т. 16а до о.т. 1 6ж; от о.т. 16а - о.т. 166 - о.т. 16в - о.т. 16г - о.т. 16д до о.т. 16 е, Район „Слатина”, определяне на сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура извън уличната регулация.“ /л.224 –л.229, том 1 от делото/

Безспорно е, като се устоновява от приетите писмени доказателства, че извършеното изменение на план за регулация на м. „Летищен комплекс-София”, кв.2, съществуващ УПИ ХVI е нанесено в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София.

Решение № 429 от 23.06.2016 г. на Столичния общински съвет е за одобряване на проект за Подробен устройствен план - Изменение на план за регулация на м. „Летищен комплекс-София”, кв.2, съществуващ УПИ ХVII е обнародвано в неофициалния раздел на Държавен вестник бр.54 / 15.07.2016г., като в публикацията е посочено, че същото може да бъде обжалвано по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ пред Административен съд – София град в 30 - дневен срок от съобщаването му, като жалбите се подават чрез район „Слатина”.

Не се твърди, нито доказа срещу Решение № 429 от 23.06.2016 г. на Столичния общински съвет да е подадена жалба от ответника или от друго лице.

По делото не е спорно, че ответното “ЕР СОФИЯ" ООД е собственик на няколко сгради: 1. Склад за материали; 2. Метално хале-навес; 3. Гаражни клетки - 7 броя; 4.Обемни клетки - 6 броя; 5. Сграда-паспортен отдел, заснети в КККР с идентификатори: 68134.709.483.1; 68134.709.483.2; 68134.709.483.4; 68134.709.483.5 и 68134.709.485.1, намиращи се върху процесния поземлен имот.

За установяване вещните права на ответното дружество е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 77, том V, per. № 12835, дело № 767/2003 г. на нотариус В.Б. - per. № 302 в НК, видно от който „Авиокомпания Балкан“ АД – в несъстоятелност, чрез синдиците си продало на “ЕР СОФИЯ" ООД и „ВЕГА ЕЪРЛАЙНС“ ООД обединени в консорциум, при квоти 42.56 % за първото дружество и 57,44 % за второто, обособена част от масата на несъстоятелността, включваща : 1. Склад за материали; 2. Метално хале-навес; 3. Гаражни клетки - 7 броя; 4. Гаражни клетки – 9 бр.; 5. Склад за резервни части; 6. Сграда /летателен състав/; 7.Обемни клетки - 6 броя; 8. Сграда-паспортен отдел./л.110-л.113, том.1 от делото/ С Договор за доброволна делба на недвижими имоти между тях, вписан в Службата по вписванията под вх. per. № 39349, том XV, № 118 от 17.09.2004 г., съсобствеността между “ЕР СОФИЯ" ООД и „ВЕГА ЕЪРЛАЙНС“ ООД е

прекратена, като на ответното „ЕР СОФИЯ“ ООД са възложени в дял: 1. Склад за материали със застроена площ от 634 кв.м.; 2. Метално хале-навес със застроена площ от 653 кв.м.; 3. Гаражни клетки - 7 броя, с обща засттроена площ от 125 кв.м.; 4. Обемни клетки - 6 броя, с обща застроена площ 90 кв.м.; 5. Сграда-паспортен отдел – бивше сграда „Плод – зеленчук“, двуетажна постройка с обща застроена площ от 129,89 кв.м./л.114-л.117 от делото/

Ответникът не оспорва, че ползва описаните в исковата молба поземлените имоти, като поддържа, че ползването е правомерно с оглед обслужването на собствените му сгради.

Спорен е въпроса дали ответното дружество ползва процесните поземлените имоти на валидно вещно или облигационно основание.

За изясняване на спора от фактическа страна, по делото е допусната и съдебно техническа експертиза изготвена от инженер геодезист, Допълнителна СТЕ, СОцЕ, КСОцЕ, като събрани и свидетелски показания.

В приетото неоспорено заключение на съдебно техническа експертиза с в.л. инж.Д. А. се сочи, че съгласно Договор за доброволна делба на съсобствен между държавата и юридически лица от 29.06.2018г. относно имот - УПИ XVII - „за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница“, от кв. 2 по регулационния план на местност „Летищен комплекс- София“, с площ от 160 227 кв.м., съгласно одобрен Проект за изменение на регулацията, УПИ XVII се разделя и се образуват 20 бр. нови УПИ разпределени между съсобствениците, в т.ч. и ищеца „България Ер Меитенанс“ ЕАД, на когото са възложени в дял имоти сред които и процесните: 68134.709.482, 68134.709.483, 68134.709.484, 68134.709.4, 68134.709.506 и 68134.709.497, както следва:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.709. 483 по КККР на гр. София. Столична община, област София, одобрени със заповед № РД-18-85 от 26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3438 кв.м., находящ се в гр. София, район „Слатина“, местност „Летищен комплекс - София“; трайно предназначение на територията: урбанизирана: начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт; за който поземлен имот по действащия ПУП за местност „Летищен комплекс София“, квартал 2, одобрен с Решение № 429 от 23 юни 2016 г. на Столичния общински съвет, е предвиден УПИ XLV-18 „за карго, обслужване на самолети и паркинги , с площ от 3488 кв.м., квартал 2, местност „Летищен комплекс - София“;

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.709.484 по КККР на на гр. София, Столична община, област София, одобрени със заповед № РД-18-85 от 26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4397 кв.м., находящ се в гр. София, район „Слатина“, местност „Летищен комплекс - София“; трайно предназначение на територията: урбанизирана: начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, за който поземлен имот по действащия ПУП за местност „Летищен комплекс София“, квартал 2, одобрен с Решение № 429 от 23 юни 2016 г. на Столичния общински съвет, е предвиден УПИ XLVI-18 „за карго, администрация, обслужване и паркинги , с площ от 4405 кв.м., квартал 2, местност „Летищен комплекс - София“;

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.709.485 по КККР на гр. София. Столична община, област София, одобрени със заповед № РД-18-85 от 26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 474 кв.м., находящ се в гр. София, район „Слатина“, местност „Летищен комплекс - София“; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, за който поземлен имот по действащия Подробен устройствен план за местност „Летищен комплекс - София“, квартал 2, одобрен с Решение № 429 от 23 юни 2016 г. на Столичния общински съвет, е предвиден УПИ XLVII-18 „за администрация, паркинги и обслужване“, с площ от 480 кв.м., квартал 2, местност „Летищен комплекс - София“. Посочено е, че „ България Ер Меинтенанс“ ЕАД участва с 80,4291% идеални части от обща съсобственост с „Летище София“ ЕАД върху:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.709.497 по КККР на гр. София. Столична община, област София, одобрени със заповед № РД-18-85 от 26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2437 кв.м., находящ се в гр. София, район „Слатина“, местност „Летищен комплекс — София“, за който поземлен имот по действащия Подробен устройствен план за местност „Летищен комплекс София“, квартал 2, одобрен с Решение № 429 от 23 юни 2016 г. на Столичния общински съвет, е предвидено изменение на задънена улица между о.т.15 - о.т.16 до о.т.1ба (нова) за създаване на нови задънени улици от о.т. 16- о.т. 1ба до о.т. 1бж;

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.709.506 , по образуван от поземлени имоти е идентификатори 68134.709.493 и 68134.709.470, по КККР на гр. София, Столична община, област София, одобрени със заповед № РД-18-85 от 26.11.2015 г. на ИД на АГКК, е площ от 65 665 кв.м., находящ се в гр. София, район „Слатина“, местност „Летищен комплекс - София“; трайно предназначение на територията: урбанизирана: начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт.

След направен оглед и измервания на процесната територия, вещото лице геодезист е изготвило комбинирана скица (Приложение 1) на процесната територия, като същата са нанесени:

• Улична регулация с червени линии

• Дворшцна регулация (имотни граници) с тъмно сини линии

• Съществуващи на място сгради със светло сини линии

• Съществуваща на място ограда с дебела розова линия

• Усвоената част от улица 68134.709.497 с жълта щриховка

• Прилежаща територия около сградите с розова прекъсната линия

Вещото лице уточнява, че съществуващите огради са нанесени с дебела розова линия по точки 1,5,4,3,2,8,7,5,4,3,13,12,11,10,9,8 и 7 като са използвани са номерата от геодезическото заснемане.

Пояснено е, че имот 68134.709.485 е ограден с ограда от метални пана върху бетонен цокъл по точки 1,5,4,3 и 2 от заснемането. Посочено е, че границата между имоти 68134.709.482 и 68134.709.483 не е материализирана и провизорно е нанесена с розова линия по точки 5, 6 и 7. Отразено е, че между точки 17 и 18 е монтирана бариера с контрол на достъпа от улица 68134.709.499 към имоти 68134.709.481, 68134.709.482, 68134.709.484 и 68134.709.485.

Сочи се, че в имот 68134.709.485 с отреждане „за администрация, паркинги и обслужване“ е разположена административна сграда, собственост на „ЕР СОФИЯ“ ООД, като от северната страна прилежащата територия се използва за паркинг, а от юг има само пешеходен достъп от улица 68134.709.497.

Сочи се, че в имот 68134.709.483 с отреждане „за карго, обслужване на самолети и паркинги“ са разположени две халета - сграда 68134.709.483.1 и сграда 68134.709.483.2. Отбелязано е, че пред източната фасада на сграда 68134.709.483.2 е паркирана транспортна техника, която може да бъде преместена. Сграда 68134.709.483.5 представлява бетонна гаражна клетка, която е преместваем обект и до него е монтирана още една гаражна клетка (фургон).

Между двете сгради 68134.709.483.1 и 68134.709.483.2 в зоната на сервитута от 3(три) метра са паркирани моторни превозни средства и складирани палета. От северната страна на сграда 68134.709.483.1 е долепена сграда68134.709.483.03, която е пристроена която е пристроена и до нея в сервитутната зона е изграден навес. Покрай останалата част от фасадата има паркирана техника и складирани материали. Вещото лице инж.А. установява, че пред входа на сграда 68134.709.403.1 са паркирани превозни средства и техника, които затрудняват достъпа до сградата и до сграда 68134.709.482.1 в имота на ищеца.

Сочи се, че до сграда 68134.709.482.5 с площ 151 кв м., достъпа е осигурен от имот 68134.709.482. Отразено е, че западната част на имот 68134.709.506 са изградени 9 (девет) гаражни клетки и още 5(пет) преместваеми, нанесени в кадастралната карта като самостоятелни обекти в сграда 68134.709.506.21 c достъп от границата с имот 68134 709. 482. Сочи се, че в северната част пред гаражни клетки 1, 2 и 3 на границата с имот 68134.709.481 е изграден навес от метална кострукция, като пред гаражните клетки има паркирали превозни средства. Вещото лице пояснява, че в процесният терен не са регламентирани места за паркиране.

В заключението на СТЕ е обосновано, че в процесната площ попадат: • 559 кв.м от имот 68134.709.482

• 3315 кв.м от имот 68134.709.483

• 575кв.м от имот 68134.709.484

• 454 кв.м от имот 68134.709.485

• 266 кв.м от имот 68134.709.506 и • 496 кв.м от улица 68134.709.497.

Според заключението на СТЕ общата площ на процесната територия е 5665 кв.м. По отношение на размера на застроената и прилежащата площ към сградите на ответника, е посочено следното:

-Застроената и прилежащата територия за сграда 68134.709.483.1 е 1109 кв.м -Застроената и прилежащата територия за сграда 68134.709.483.2 е 1147 кв.м -Застроената и прилежащата територия за сграда 68134.709.485.1 е 294 кв.м -Застроената и прилежащата територия за сграда 68134.709.506.21 е 259 кв.м - Застроената площ на сграда 68134.709.482.5 е 153 кв.м

Отразено е, че гаражна клетка 68134.709.483.5 и поставената гаражна клетка до нея са преместваеми обекти и могат да бъдат преместени със специализирана техника. В заключението на СТЕ е обоснован извод, че свободната от застрояване площ, след приспадане площта на сградите и сервитутните отстояния от тях е 2703 (две хиляди седемстотин и три) кв.м. , като ако се изключи прилежащата територия от 94 кв.м пред 9 (девет гаража) в сграда 68134.709.506.21, тогава свободната площ ще бъде 2797 кв.м.

Към приетото заключение на Допълнителна СТЕ от 11.03.2025г. вещото лице инж.Д. А. е изготвило комбинирана скица (Приложение 1 на л.625 и л.626 от делото) на процесната територия, като са нанесени:

• Улична регулация с червени линии

• Дворищна регулация (имотни граници) с тъмно сини линии

• Съществуващи на място сгради със светло сини линии

• Съществуваща на място ограда с дебела розова линия

• Усвоената част от улица 68134.709.497 с жълта щриховка

• Прилежаща територия около сградите на ответника с розова прекъсната линия • Залени площи около административната сграда в имот 68134.709.485 със зелена щриховка

• свободни алеи и площадки за транспортен достъп на ППС до сгради 68134.709.483.1 и 68134.709.483.2,- жълта квадратна щриховка.

На комбинирана скица (Приложение I) с розова плътна линия е нанесената граница от геодезическото заснемане на процесната територия .

На скицата са обзначени и входовете за достъп до имота:

На скицата да се обозначат съществуващите Входове и Изходи за пешеходци и ППС, както следва:

Вход 1 - пешеходен достъп до имот 68134,709.485

Вход 2 - транспортен достъп до имот 69134.709.483

Вход 3 - транспортен достъп до имот 69134.709.482

Вход 4 - транспортен достъп до имот 69134.709.484.

Отразено е още, че зад склада на „ЕР София“ с идентификатор 69134.709.483.1 са струпани части от самолети на площ около 140 кв.м. Посочено е още ,че съществуващо озеленяване е разположено около сграда 68134.709.485 и дървета в частта усвоена от улица 68134.709.497., както и самостоятелни дървета в заетото със струпани товари на „Ер София“ ООД - пространство зад склада, представляващ сграда с идентификатор 68134.709.483.1. Констатациите на вещото лице са онагледени със фотоснимки направени при огледа на процесния имот на място.

Според ДСТЕ общата площ на процесната територия е 5665 кв.м., като същата включва: площ от 559 кв.м от имот 68134.709.482; площ от 3315 кв.м от имот 68134.709.483; площ от 575кв.м от имот 68134.709.484; площ от 454 кв.м от имот 68134.709.485; площ от 266 кв.м. от имот 68134.709.506 и площ от 496кв.м от улица 68134.709.497.

Обосновано е още, че поземлен имот 68134.709.483 е с площ 3438 кв.м., а застроената в него сграда на с идентификатор 68134.709.483.1 с прилежата и площ е 1109 кв.м. Сочи се, застроената и прилежащата територия за сграда 68134.709.483.2 е 1147 кв.м Алеи и площадки за ППС са в размер на 1160 кв.м.

Според заключението на ДСТЕ поземлен имот 68134.709.485 е с площ 474 кв.м, а застроената и прилежащата територия за сграда 68134.709.485.1 е 294 кв.м, като зелената площ е от 115 кв.м., а останалата свободна площ е 65 кв.м.

При изслушването в открито с.з. на 25.03.2025г. вещото лице инж.Д. А. пояснява, че свободната от застрояване площ в имот 68134.709.483, в която са включени и алеите възлиза на 1160 кв.м. Сочи, че и в първото заключение е приложил снимка, от която се вижда разположени в имота едно ремарке и един фургон разположени зад сграда №2, които са претеглени с тежкотоварен автомобил.

В заключението на ДСТЕ от 07.05.2025г. вещото лице е отразило, че имот 68134.709.483 е с площ 3438 кв.м., както и че застроената и прилежащата територия за сграда 68134.709.483.1 е 1109 кв.м, а застроената и прилежащата територия за сграда 68134.709.483.2 е 1147 кв.м. Посочено е, че алеите и площадки за транспортен достъп са в размер на 1160 кв.м., като е обосновало, че при използване на части от прилежащите територии към сградите (означени със синя щтриховка на Приложение №1), площта за транспортен достъп може да се увеличи до 1840 кв.м.

Заключението на СТЕ и ДСТЕ, при преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективни, подробни, компетентно дадени и корепондиращи на приетите писмени доказателства.

В приетото от съда, оспорено от ответника заключение на съдебно икономическата оценителна експертиза с в.л.П. Д. е прието, Въз основа на изготвения анализ, оценителят заключава, че пазарна наемна стойност на процесния имот с площ от 3 148 кв.м., включваща реални части от 5 бр. поземлени имоти към датата на настоящия експертиза определена по метода на посредственото сравнение, основаващ се на принципа на търсене и предлагане възлиза на 8 620 лв.за месец, при коригиране с изброени таблично кофициенти /стр.9 от СИЕ/, пазарен наем от 1,40 евро за 1,00 кв.м . Според заключението на СИЕ вещото лице Д., че изчисленото обезщетение за периода 04.08.2018г. - 04.08.2023г. при хипотеза за неправомерно ползване на реални части от 5 бр. поземлени имоти – ПИ 68134.709.484 , ПИ 68134.709.483, ПИ 68134.709.497; от ПИ 68134.709.485; от ПИ 68134.709.481; ПИ 68134.709.482, ПИ 68134.709.506 възлиза на: 407 040 лв. Според прието заключение, при прилагане на хармониизирани индекси изчисленото обезщетение за периода 04.08.2018г. - 04.08.2023г. при хипотеза за неправомерно ползване на реални части от 5 бр. поземлени имоти, възлиза на: 423 460 лв.

С оглед повдигнато от ответника оспорване на на съдебно икономическата оценителна експертиза, по реда на чл.200, ал.3 ГПК е допусната разширена двучленна СОцЕ.

В приетото от съда, оспорено от ответника заключение на съдебно оценителна експертиза с вещи лица инж.Т. Д. и инж.К. Д., за определяне размера на наема за процесната площ е ползван сравнителен метод, чрез публично достъпни оферти на имоти в района на Летище София отдавани под наем. Ориентациата към процесиите периоди е получена чрез използване на инфрационен корекционен коефициент на НСИ (калкулатор инфлания от сайта на НСИ). Според приетото заключение на двучленната съдебно оценителна експертиза пазарната наемна стойност на имоти в района следва да се определи на база пазарен наем от 1,30 евро за 1,00 кв.м. Според вариант от заключението месечния наем за площ от 2 297 м. представляваща разликата от свободната площ от 2703 м2 по заключението на в.л. А. от 06.11.2024г. намалена с площта на улицата - 406 м2 възлиза месечно на 6 428.83 лева, а за периода 04.08.2018г. - 04.08.2023г. е в размер на 296 565 лева.

Единодушното заключение на двучленната съдебно оценителна експертиза, в частта относно определения пазарен наем на квадратен метър от процесния имот, при преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено от вещи лица със значителен професинален опит в областта на оценка на недвижими имоти.

Свидетелят А.В., разпитан в о.з. на 10.06.2025г. посочи в показанията си, че работи като административен директор на „БЪЛГАРИЯ ЕР“. Сочи, че „БЪЛГАРИЯ ЕР МЕИНТЕНАНС“ има на територията на летищния комплекс много имоти, като ответното „ЕР СОФИЯ“ ООД ползва поземлени имоти собственост на ищеца. Пояснява, че ответното дружество има три сгради - две производствени халета и една административна сграда, разположени върху земя на БЪЛГАРИЯ ЕР МЕИНТЕНАНС. При предявяване на комбинираната скица –приложение към СТЕ/л.626 от делото/ свид.В. поясни, че от ответното дружество се ползват сградите, които са посочени на скицата с квадратура от 1431 кв. м и 1884 кв. м, както и сграда с посочена квадратура 454 кв. м. Свид. В. сочи, че до административната сграда на ответника има паркинг за автомобили, от задната страна на сградата, като на място има указателна табела на стената на сградата, която сочи, че паркинга е за МПС на „ЕР СОФИЯ“ ООД. Пояснява, че товаро-разтоварна дейност става между двете халета, като на тонираното в светло-жълт тон на скицата пространство, спират автомобили и зад халето с означена площ 1884 кв.м. също има разположени автомобили. Сочи още, че халето с площ 1431 кв. м е наето от авиационен оператор, които са с лого ГОЛД ЕР – наемател на ответника. Миене и ремонти се извършват и на защрихованото с червено пространство пред халетата. В защрихованата площ от 284 кв. м, също имало спрели автомобили.

Последния път, когато свидетелят ходил на там върху площта, тонирана в светложълто до халето от 1884 кв. м, имало платформи и спрели автомобили. Имало и струпване на материали прид сградите. На пространството между двете халета също има спрели автомобили и платформи и се извършва товаро-разтоварна дейност, вкл. с мотокари. Сочи още, че е установен пропускателен режим с достъп с чипове, като свидетелят е получил чипове преди година за отваряне на вратата при КПП. Сочи, че от това което вижда, през деня само служители на ищеца влизат с чипове.

Свидетелят Б.З., ангажиран от ищеца, сочи в показанията си в о.з. на 10.06.2025г., че работи като инженер към “България Еър техник”, в шопове върху земя на на България Еър Меинтенанс. Свид. З. сочи, че Еър София има една сграда към южния край на района, както и две халета. При предявяване на аерофото снимка на л. 627 свид.З. посочи, че на снимката административната сграда на Еър София е с червен покрив. Свидетелят посочи, че пред тази сграда има паркинг, на който пише “само за коли на Еър София”, като отстрани до зелената зона също има спрели коли. Свид. З. посочи халетата на ответника на аерофоснимката, едното със син покрив, другото със сив покрив. Към имота има един вход от “Карго еър”, на който на снимката пише вход 4, както и будка с охранител, който пуска. За имота имало и още два входа. Случвали се задръствания.Св. З. съобщава, че оградата, която се намира в имота, се състои от метална решетка с бетонна основа, като била там още от 1992 г.

Свидетелят А.Я. - служител на ответника, сочи в показанията си, че работи в района на летището още от 1994 год. преди закупуването на складовете от „ЕР СОФИЯ“. Единият от складове на „ЕР СОФИЯ“ бил под митнически контрол. Клиентите идвали и си взимали стоката от слада на „ЕР СОФИЯ“. Използвали се предимно тежки камиони и бусове, които да превозват складираното карго. Между двата склада на Еър София влизат големи камиони с прицепи и соло камиони, и става проблем с тях, по- точно с маневрирането вътре. До нас има достъп от два входа. Всички служители имат карти за достъп през КПП и служителите на България Еър Меинтенанс също. Св. З., че при склада влизат. Соло камиони и камиони с прицеп, но с маневри, защото е тясно, пречат паркирали коли.

Свидететлят Б.М. – служител на ответника разпитан в о.з. на 10.06.2025г. посочи, от 1994 год. и познава целия район. Пояснява, че там влизат и излизат превозни средства и на фирмите, които ползват обекти под наем. Паркират различни автомобили, които не се знае чии са. Сочи, че служителите на България Еър Меинтенанс имат достъп до имотите, чрез предоставените му чипове за достъп чрез портала от летището, на който има портиер. Свид. М. сочи в показанията си, че ползването на складовте на ответника предполага и изисква достъп на товарни камиони и такива с прицепи, тъй като те представляват складове за карго и спедиция.

С олед повдигнато по реда на чл.193, ал.1 ГПК оспорване на автентичността на предствения с отговора приемо–предавателен протокол от 08.11.2023г. за предадени електрони чипове за достъп, по делото е допусната съдебно–почеркова експертиза. В заключението на приетата, неоспорена СПочЕ с вещо лице С. Х. е обоснован извод, че подписът в МЯСТОТО за Приел: „България Ер Меинтенаи" в Приемо-предавателен протокол от 08.11.2023 г. със страни „България Ер Меинтенанс” ЕАД, Карго Ер” ООД, е копие на подпис, който не е положен от Б.Ц.М. и Х.Т.Т.. С оглед извода в приетата СПочЕ оспореният документ, съдът приема оспорването за доказано, а приемо – предавателен протокол от 08.11.2023г. за неистински /неавтентичен/, в частта относно подписите на Б.Ц.М. и Х.Т.Т., за които е отразено, че са поставени от името на дружеството ищец.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 109 ЗС

По допустимостта: Предвид поддържаните в исковата молба твърдения, че ищецът е собственик на недвижими имоти, върху части от които ответното дружество осъщества действия и поддържа състояния, които пречат на ищеца и го ограничават да упражнява правото си на собственост върху земята в пълен обем, предявеният негаторен иск се явява процесуално допустим.

По същество:

Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени в Тълкуватено решение № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, негаторният иск (actio negatoria), като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. Неоснователно въздействие по см. на чл.109 ЗС е налице в случаите, в които ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на СТЕ и ДСТЕ, сочи на извод, че предявеният негаторен иск е частично основателен :

По спорния между ищцовото и ответното дружества правен въпрос относно правото на собственост ищеца върху процесната обособена поземлена площ, в която се намират собствени на „София ЕР” ООД сгради – две производствени сгради /халета/ , административна сграда и гаражи, СГС, състав на първо ГО, намира следното:

За установяване правото си на собственост, ищецът „България Ер

Меинтенанс“ ЕАД се позовава на нот. акт за констатиране на собственост върху недвижими имоти № 9, т. I, рег.№592, дело 9/2019 г. на нотариус Ж.Д., по силата на който е признато правото му на собственост върху посочените там поземлени имоти, включително процесните с идентификатори 68134.709.481 с площ от 4536 кв.м., 68134.709.482 с площ от 2558 кв.м. и 68134.709.506 с площ от 65665 кв.м., с предходен идентификатор 68134.709.493., на основание чл.73 от ТЗ - извършен апорт в дружеството от „Авиокомпания Хемус Ер” ЕАД на 80.4291 % ид.ч. УПИ XVII, с площ от 160 277 кв.м., вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на „България Ер Меинтенанс“ ЕАД. По реда на Закона за държавната собственост и ППЗДС и на договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, сключен по реда на Закона за насърчаване на инвестициите и Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, е сключен приетият по делото Договор за доброволна делба от 29.06.2018 г., вписан в СВ - София с вх. рег. № 42830, акт № 181, дело № 30819 от 2018 г. между Държава, „Летище София“ ЕАД, „България Ер Меинтенанс“ ЕАД и други лица е извършена доброволна делба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVII с отреждане „за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница“, от квартал 2 по регулационния план на местност „Летищен комплекс - София“, одобрен със заповед № РД-09- 50-646 от 04.11.1999 г. на Гл. архитект на Столична община, целият с площ от 160 277 квадратни метра. В делбата първоначалният ищец участва с притежаваните от него 80.4291 % идеални части от УПИ XVII и е получил в дял, като собственик, поземлени имоти, находящи се в местност „Летищен комплекс - София" включително: ПИ 68134.709.481, с площ от 4536 кв.м., ПИ 68134.709.482, с площ от 2558 кв.м., ПИ 68134.709.493 (по-късно изменен на 68134.709.506), с площ от 63922 кв.м.

По силата на договор за доброволна делба от 29.06.2018г., в дял на ищеца „БЪЛГАРИЯ ЕР МЕИТЕНАНС” ЕАД са поставени десет поземлени имоти, сред които и процесните ПИ с 68134.709.483 с площ от 3438 кв.м.; ПИ с 68134.709.484 с площ от 4397 кв.м.; ПИ с 68134.709.497 с площ от 2437 кв.м., ПИ с 68134.709.506 с площ от 65 665 кв.м., ПИ 68134.709.485 с площ от 474 кв.м., ПИ 68134.709.481 с площ от 4536 кв.м., както и на ПИ 68134.709.482 с площ от 2558 кв.м.

Правоизключващото възражение на ответника, че извършената доброволната делба е нищожна и не породила права за ищеца, се явява неоснователно, доколкото не се установява някой от участниците в съсобствеността върху УПИ XVII, кв. 2, по регулационен план на гр. София, местност “Летищен комплекс - София" да не е участвал в прекратяването на съсобствеността. Решение № 152 от 14.01.2020 г. по гр. д. № 1037/2019 г., Г. К., II г.о., ВКС, на което се позова ответника не установява право на собственост на дрежество "ТРАНС ЕЪР" ЕООД върху УПИ XVII, кв. 2, по регулационен план на гр. София, м. “Летищен комплекс - София".

Вписания в СВ - София Договор за доброволна делба от 29.06.2018г. между посочените в него съсобственици, вкл. дружеството ищец в качеството му на съсобственик на идеални части на основание вписана на 06.01.2015 г. по партидата му в ТРРЮЛНЦ апортна вноска представля годен титул за собственост, който не е оборен в настоящия процес. На основание извършената делба на съсобствен имот, ищецът се легитимира като собственик на процесните на процесиите поземлени имоти, а именно: 1) поземлен имот с идентификатор: 68134.709.481; 2) поземлен имот с идентификатор: 68134.709.482; 3) поземлен имот с идентификатор: 68134.709.483: 4) поземлен имот с идентификатор: 68134.709.484: 5) поземлен имот с идентификатор: 68134.709.485; 6) поземлен имот с идентификатор: 68134.709.497; 7) поземлен имот с идентификатор: 68134.709.506, като се снабдява и с нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижими имоти № 9, т. I, рег. № 592, дело № 9/2019 г. от 26.02.2019 г., на Ж.Д..

По отношение на Решение № 429 от 23.06.2016 г. на Столичния общински съвет с което е одобрен Проект за изменение на регулацията, УПИ XVII се разделя и се образуват 20 бр. нови УПИ, съдът намира, че същото е прието от колективен орган на местно самоуправление, а именно общински съвет, в рамките на законовите му правомощия предоставени в чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.21, ал.1 и 7 от ЗОС и чл.84, ал.4 от ЗУТ, в надлежна форма, обявен е по предвидения в закона ред, съгл. чл.129, ал.1 от ЗУТ. Така след преценка по реда косвения надзор съгл. чл.17, ал.2 ГПК, приема, че същото е валиден адмистративен акт, издаден от компетентен орган /материално и местно компетентен/, като е породил съответните правни последици, а повдигнатото от ответника оспорване е недоказано. Искането на ответника Решение № 429 от 23.06.2016 г. на СОС да бъде отменено от гражданския съд като незаконосъобразно е неоснователно, доколкото адмистративният акт е подлежал на пряк контрол за законосъобразност по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ пред Административен съд – София град в 30 - дневен срок от съобщаването му, чрез публикация в ДВ. Не се твърди, нито се доказва ответното дружество да е обажалвало на Решение № 429 от 23.06.2016 г.

По въпроса налице ли неоснователно въздействие на ответника върху процесните реални части от поземлени имоти на ищеца:

По делото не се спори, че ответника „ София ЕР” ЕООД е собственик на сгради с идентификатори: 68134.709.483.1; 68134.709.483.2; 68134.709.483.4; 68134.709.483.5 и 68134.709.485.1. Установи се в хода на съдебното дирене, че тези сгради се намират в поземлени имоти, собственост на ищцовото "България Ер Меинтенанс" ЕАД - т.е. налице е разделна собственост върху сградите и терена, върху който те са изградени. Така, отношенията между страните досежно използването на поземлените имоти, върху които се намират сградите, собственост на “ЕР СОФИЯ" ООД - се регулират от разпоредбата на чл. 64 от ЗС. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята, само дотолкова, доколкото това е необходимо за използуване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго, правото на собственика на постройката се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - ползуване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползуване състояние.

Според заключението на ДСТЕ общата площ на процесната територия е 5665 кв.м. /Зона три, зона четири и зона пет по геодезическо заснемане на „Сървей груп“ ЕООД/, като същата включва: площ от 559 кв.м. от имот 68134.709.482; площ от 3315 кв.м от имот 68134.709.483; площ от 575кв.м. от имот 68134.709.484; площ от 454 кв.м от имот 68134.709.485; площ от 266 кв.м. от имот 68134.709.506 и площ от 496 кв.м. от улица 68134.709.497.

Установи се още, че собствения на ищеца поземлен имот 68134.709.483 е с площ 3438 кв.м., а застроената в него сграда с идентификатор 68134.709.483.1 с прилежата и площ е заема 1109 кв.м., както и че застроената и прилежащата територия за сграда 68134.709.483.2 е в размер на 1147 кв. Свободната от застрояване площ в имот 68134.709.483 е размер на 1160 кв.м., като същата включава и алеи.

Според заключението на ДСТЕ поземлен имот 68134.709.485 е с площ 474 кв.м., като застроената в него сграда 68134.709.485.1 на ответника заедно с прилежаща площ е 294 кв.м, като зелената площ около сградата е от 115 кв.м., а останалата свободна площ е 65 кв.м. Констатациите на вещото лице относно застроената площ, прижащата площ, свободната от застрояване площ са онагледени графично на Комбинирана скица Приложение 1 към СТЕ на л.625 и л.626 от делото.

Горното обоснова извод, че ответно “ЕР СОФИЯ" ООД, като суперфициар има право да ползва поземлени имоти с идентификатори: 68134.709.483 и 68134.709.485 само доколкото това е необходимо за използването на сгради с идентификатори: 68134.709.483.1; 68134.709.483.2; 68134.709.483.4; 68134.709.483.5 и 68134.709.485.1, като в случая не се установява уговорено "друго" по смисъла на чл. 64 от ЗС между собственика на сградите и ищеца като собственик на поземлените имоти.

Съгласно константната практика на ВКС, нормата на чл. 64 ЗС е императивна. Тя брани не само правата на суперфициарния собственик, но и на собственика на земята. Целта на разпоредбата на чл. 64 ЗС е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния собственик./в този см. Решение № 20 от 15.04.2020г. по гр.д. № 1934/2019г., І Г. О. на ВКС/.

Така правото на суперфициарния собственик - оттветното “ЕР СОФИЯ” ООД да ползва поземлени имоти с идентификатори: 68134.709.483 и 68134.709.485 се ограничава само до правомощията, установени с чл .64 ЗС - ползване основно на частта от мястото, върху която са построени сградите. Ответникът може да ползва т. нар “застроена площ” по смисъла на § 5, т. 15 от ЗУТ. Т.нар. "застроена площ", съгласно заключението по първоначалната и допълнителни СТЕ се равнява съответно на 1109 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор: 68134.709.483.1; 1147 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор: 68134.709.483.2; 294 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор: 68134.709.485.1. Ответно “ЕР СОФИЯ ООД има право да ползва и такава част от поземлени имоти с идентификатори: 68134.709.483 и 68134.709.485, която му осигурява нормален достъп до сградите, негова собственост, включително до входа им и позволяваща поддържането на сградите в нормално и годно за ползване състояние .

Като собственик на две сгради намиращи в поземлен имот с идентификатор 68134.709.483 с обща застроена и прилежаща площ от 2256 кв.м. /1109 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор: 68134.709.483.1; 1147 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор68134.709.483.2/, ответникът има право да ползва именно застроената плащ и прилежащия терен, а не целия поземлен имот от 3 348 кв.м.

Като собственик на сграда намиращи в поземлен имот с идентификатор 68134.709.485 с обща застроена и прилежаща площ от 294 кв.м. ответното дружество по см. на чл.64 от ЗС има право да ползва именно застроената плащ и прилежащия терен, а не целия поземлен имот от 474 кв.м., доколкото не е уговерно друго.

При този установен обем права на ответника, съдът намира, че поведението му изразяващо се в поддържане на паркирали моторни превозни средства, транспортна техника и установен пропускателен режим представляват действия, надхвърлящи правата му като суперфициар и създава пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост върху свободната незастроена част от процесните поземлени имоти. Същите попадат в хипотезата на предоставяна защита от чл.109 от ЗС, чиято цел е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Защитата на собственика се постига чрез осъждане на лицето да преустанови тези свои неоснователни действия, пречещи на пълноценното упражняване на правото си на собственост.

Предвид гореизложеното негаторният иск е доказан по основание, с оглед поддържането от ответника на неоснователното въздействие в имота на ищеца. Налице е основание за ангажиране на отговорността му по чл. 109 ЗС. За основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр. Разположените в свободната от застрояване площ соственост на ищеца паркирани автомобили, фургон, монтирана гаражна клетка, транспортна техника, складирани палета и материали представляват неоснователно въздействие върху поземления имот, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да ги премахне от имота и конкретно от свободната площ от 1340 кв.м. тонирана в жълто и зелено на комбинирана скица (Приложение 1 към СТЕ на л.625 и л.626 от делото). Въведения пропускателен режими с чипове също ограничава свободния достъп до имота на служители на дружеството ищец, поради което и в тази част негаторния иск е основателен, като ответното дружество следва да бъде осъдено да преустанови неоснователното въздествие върху реални части от собствените на ищеца имоти представляващи свободна от застрояване площ /извън застроената площ на сградите му и прилежащия към тях терен/ тонирана в жълто и зелено на комбинирана скица (Приложение 1 към СТЕ на л.625 и л.626 от делото) , като премахне за своя сметка паркираните там МПС, транспортна техника, складирани материали, както и пропускателния режим спрямо служители на ищеца.

По отношение на оградата в поземления имот се установи, че същата съществува на място от 1992г. и не е построена от ответника, поради което в негаторният иск в частта за премахването съществуващата ограда е неоснователен.

по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД:

Поддържаните от ищеца твърдения за спорни факти, а именно, че е собственик на на поземлени имоти, реални части от които се ползват без правно основание от ответната страна, както и направеното въз основа на твърдяното искане - за заплащане на обезщетение за извършваното от ответника ползване без основание в периода 04.08.2018г. до 04.08.2023г. определя правното основание на предявения иск по чл.59 от ЗЗД.

По допустимостта: Искът е процесуално допустим - налице е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от водене на процеса. Характера на твърдените факти сочат на безспорната допустимост на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД, във вр. с чл.93 ЗС, тъй като не се установи, че в полза на ищеца е налице друга правна възможност за защита на права му.

По същество:

Съгласно установената с т. 1 от ППВС № 1/28.05.1979 година, решение № 267/20.01.2014 година, постановено по гр. д. № 13/2013 година, решение № 252/23.01.2015 година, решение № 248/29.07.2013 година, постановено по гр. д. № 1062/2012 година, решение № 398/06.08.2014 година, постановено по гр. д. № 1933/2013 година, решение № 587/01.11.2010 година, постановено по гр. д. № 941/2009 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 131/12.07.2010 година, постановено по т. д. № 798/2009 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. съдебна практика неоснователно обогатяване се реализира не само в случаите, когато имуществено на едно лице е увеличено без основание за сметка на обедняването на друго лице, като увеличаването и обедняването произтичат от един или няколко общи факти, но и в случаите когато едно лице неоснователно си спестява за сметка на друго разходи, които са били необходими и е трябвало да бъдат извършени. Затова в случаите, когато едно лице ползва чужд имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице като извлича доходи от него. Когато се касае до имот, който има стопанско предназначение и е собственост на правен субект, който има качеството на търговец, както е в конкретния случай собственикът би могъл да реализира доходи от него като го използва в търговската си дейност или го предоставя на трети лица, за осъществяване на извършване от тях търговска дейност.

С решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр.д.№ 2968/2015 г. на ВКС., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на въпросите за това какво и на кого се дължи обезщетение при ползване на застроен недвижим имот без правно основание в случаите, когато собствениците на постройката и на терена са различни. Прието е, че в случаите, когато такова ползване се осъществява върху застроен имот, за който собственикът на терена и на сградата са различни лица, то обезщетението за ползването на сградата и необходимата за ползването й по силата на чл. 64 от ЗС част от терена се дължи на собственика на постройката, а обезщетението за ползването на останалата част от терена се дължи на собственика на имота. Ако собственика на имота ползва без основание построената в имота му сграда, която е собственост на трето лице-суперфициарен собственик, той дължи на това трето лице обезщетение за ползването на сградата и необходимата за ползването й по силата на чл. 64 от ЗС част от терена. Съответно на това, ако суперфициарният собственик ползва част от имота, която надвишава необходимата за ползването на сградата по силата на чл. 64 от ЗС част, без да има основание за това той дължи обезщетение на собственика на имота за това ползване. Суперфицрът обаче не дължи на собственика на имота обезщетение за ползване без основание на частта от имота, върху която е построена сградата и за ползването на необходимата за ползването й площ от имота, тъй като за тях ползването се осъществява на правно основание-чл. 64 от ЗС.

Решаващият състав споделя изцяло цитираното разрешение. При ползване на застроен имот при различна собственост на земята и постройката,

суперфициарният собственик дължи на собственика на земята обезщетение за лишаване от ползването на имота, без да се включва обезщетение за ползване на сградата и необходимата за ползването й по силата на чл. 64 ЗС част от терена, като се дължи обезщетение за ползването на останалата част от терена, т.е. незастроената част от имота. Съгласно практиката на ВКС, при липса на уговорено „друго“ между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата, правото на последния по чл.64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и е прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение състояние./ в този см. решение № 20 от 15.04.2020 г. по гр.д.№ 1934 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Решение № 354 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 2409 / 2023 г. на ВКС, II г.о./ Съгласно чл.22, ал.7 ЗУТ, необходимата за ползването по предназначение на сгради, намиращи се в квартали с комплексно застрояване, прилежаща площ, се определя по правилата и нормативите, определени в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, конкретно чл.21, ал.2 и приложение № 1 към чл.21 от тази наредба. За определянето на прилежащата площ към производствени сгради или сгради с друго предназначение, намиращи се в производствени територии или такива с друго специфично предназначение, няма изрична правна регламентация нито в Закона за устройството и застрояването на Столичната община, нито в ЗУТ, нито в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Така правото на суперфициарния собственик - “ЕР СОФИЯ” ООД да ползва поземлени имоти с идентификатори: 68134.709.483 и 68134.709.485 се ограничава само до правомощията, установени с чл.64 ЗС - ползване основно на частта от мястото, върху която са построени сградите, т е. да ползва т. нар “застроена площ” по смисъла на § 5, т. 15 от ЗУТ. Тази площ представлява площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на сгради с идентификатори: 68134.709.483.1; 68134.709.483.2; 68134.709.483.4; 68134.709.483.5 и 68134.709.485.1. Т.нар. "застроена площ", съгласно заключението по първоначалната и допълнителни СТЕ се равнява съответно на 1109 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор: 68134.709.483.1; 1147 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор: 68134.709.483.2; 294 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор: 68134.709.485.1. Ответно “ЕР СОФИЯ ООД има право да ползва и такава част от поземлени имоти с идентификатори: 68134.709.483 и 68134.709.485, която му осигурява нормален достъп до сградите, негова собственост, включително до входа им и позволяваща поддържането на сградите в нормално и годно за ползване състояние . Като собственик на две сгради намиращи в поземлен имот с идентификатол 68134.709.483 с обща застроена и прилежаща площ от 2256 кв.м. / 1109 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор: 68134.709.483.1; 1147 кв. м. - застроена площ и прилежаща територия към сграда с идентификатор68134.709.483.2/, ответникът има право да ползва именно застроената плащ и прилежащия терен, а не целия поземлен имот от 3 348 кв.м.. Върху разликата между 3 438 кв.м. до пълния размер на двете ползвани площи от 2256 кв.м. (сбор от 1109 кв.м. и 1147 кв.м.), възлизаща на 1160 кв.м. ответното дружество ползва без основание.

Като собственик на сграда намиращи в поземлен имот с идентификатор 68134.709.485 с обща застроена и прилежаща площ от 294 кв.м. ответното дружество по см. на чл.64 от ЗС има право да ползва именно застроената плащ и прилежащия терен, а не целия поземлен имот от 474 кв.м., доколкщото не е уговерно друго. Върху разликата между 474 кв.м. и ползваната площи от 294 кв.м., възлизаща на 180 кв.м. ответното дружество ползва без основание.

Като собственик на сграда, построена върху чужда земя, ответникът има право да се ползва от земята, собственост на ищеца, доколкото това е необходимо за използването на постройките според тяхното предназначение - чл. 64 ЗС. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния собственик. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство, напр. Решение № 538 по гр.д. № 519/ 2009 г. по описа на ВКС, IV-то, г.о. Ако суперфициарният собственик ползва част от имота, която надвишава необходимата за ползването на сградата по силата на чл. 64 от ЗС част, без да има основание за това, той дължи обезщетение на собственика на имота за това ползване. Същият, обаче, не дължи на собственика на земята обезщетение за ползване без основание на частта от имота, върху която е построена сградата и на необходимата за ползването й площ от имота, тъй като за тях ползването се осъществява на правно основание - чл. 64 от ЗС и в този смисъл е Решение № 24 по гр.д. № 2968/2015 г. по описа на ВКС, IV-то ГО.

В настоящия случай дружеството ищец доказа правата си на собственост, а ответникът не установи за наличие за него на правно основание за ползване незастроена свободна от застрояване площ от 1 225 кв.м. / 1160 кв.м. от имот с идентификатор 68134.709.483, както и 65 кв.м. от имот с идентификатор 68134.709.485 /при изключване на зелена площ в имот68134.709.485 /. За тази свободна от застрояване площ съдът намира предявения по чл.59 от ЗЗД кондикционен иск за доказан по основание, тъй като и обедняването и обогатяването на двете страни произтича от един и същи факт - ползването на чужд имот без основание, следователно е налице причинна връзка между двете. Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот, в който смисъл са напр. решение № 347 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 34/2017 г., IV г. о. на ВКС.

За установяване на конкретния размер на обезщетението по делото беше приета съдебно - оценителна експертиза и разширена двучленна СОЦЕ. Съдът възприема подходът на вещите лица оценители по ДСОцЕ, който приема стойност от 1,30 евро като пазарна наемна коригирана стойност за един квадратен метър площ. Конкретно за периода от 04.08.2020г. до 04.08.2023г., наемната цена е определена на 1.30 евро на кв.м., които умножени по възприетата от СТЕ

квадратура на свободната площ от 1225 кв.м. се равняват на пропуснати наемоподобни ползи за месец в размер на 1 592,50 евро /с равностойност в лева 3114,66лв./, а за процесния период от 04.08.2018г. до 04.08.2023г., включващ общо 60 месеца обезщетението възлиза на 95 550 евро / с равностойност в лева 186 879,56 лв./

За тази крайна сума от 95 550 евро искът на „България Ер Меинтенанс“ ЕАД за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване без правно основание следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 570 176 лв, равностойни на 291 526,36 евро - отхвърлен, като неоснователен.

Възражението за изтекла погасителна давност наведено в отговора, съдът намира за неоснователно доколкото относно вземането произтичащо от неоснователно обогатяване е приложима общата петгодишна давност по см. на чл.110 ЗЗД. Исковата молба е подадена на 04.08.2023г., като претенцията е за неоснователно обогатяване от ползване без правно основание за периода от 04.08.2018 г. до 04.08.2023г., поради което погасителнатта давност не е изтекла към датата на предявяване на иска.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Дружеството ищец е предяви и иск за обезщетение за забавено плащане върху обезщетението за неосноватено обогатяване. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок, поради което, съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. По делото не ангажира доказателства за отправена покана до първоначалния ответник преди предявяване на иска, поради което последният не е изпаднал в забава за исковия период от три години преди предявяване на иска и не дължи обезщетение за забавено плащане - искът следва да бъда отхвърлен изцяло.

По разноските: На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на съдебни разноски, съобразно представения списък и уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Дружеството „България Ер Меинтенанс“ ЕАД представя списък с разноски в общ размер от 39 885.88 евро, от които адвокатско възнаграждение в размер на 46 326 лв. с ДДС./л.735, том 3 от делото/

Дружеството „ЕР София” ООД представя списък с разноски в общ размер от 62 677 лв., с равностойност от 32 046,24евро, от които адвокатско възнаграждение в размер на 30 677, 51 евро , равностойни на 60 000 лв. с ДДС. /л.739, том 3 от делото/

Възнагражденията на двете страни са близки по размер, поради което съдът намира, че нито една от тях няма интерес да възразява по това на насрещната страна. Отделно от това, предмет на защита на всяка от двете страни са предявени искове с обща цена от 358 035 евро, равностойни на 700 256 лв. - предявен негаторен иск /неоценяем/, два осъдителни иска на „България Ер Меинтенанс“ ЕАД за 357 994,30 евро, равностойни на 700 176 лв.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят от чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - при интерес от 500 000лв до 1 000 000лв - 24 650лв плюс 3 % за горницата над 500 000лв, която горница възлиза на 200 176 лв и 3% от нея са 6005,28 лв. Сборът им е 30 655,28 лв върху който се дължи ДДС от 6131, 06 лв или общо 36 786, 34 лв. минимално адв. възнаграждение, ведно с ДДС. Претендираните адвокатски възнагражденията и на двете страни не надхвърлят значително минималния размер, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и на това основание възражението на ищеца за прекомерност на разноските на ответника за одвокатско възнагаждение е неоснователно.

Така ищеца „България Ер Меинтенанс“ ЕАД има право на разноски за уважения неоценяем негаторен иск, осъдителен за 357 994,30 евро, общо 358 035 евро. От общия размер на съдебни разноски от 38 858,88 евро, на основание чл.78, ал.1 ГПК по съразмерност му се дължат 10374,72 евро.

Дружеството „Ер София” ООД има право на разноски за отхвърлените против него парични искове в общ размер от 262 604 евро, като на основание чл.78, ал.3 ГПК по съразмерност му се дължат 23 393 евро.

На основание чл.77 от ГПК ищеца следва да довнесе държавна такса от 40, 09 евро по сметка на СГС по предявения неоценяем негаторен иск.

Всички действия по превалутиране на суми от лева в евро и обратно са извършени при прилагане правилата за превалутиране и закръгляване по чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Р България.

Водим от горното, Софийски градски съд, I - състав