Решение № 4432 от 26.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12798/2025 г.

Страни в производството са ищецът П. В. К. с ЕГН ••••••••••, гр. София, ж.к. ••••••••, и ответникът Р. В. В. с ЕГН ••••••••••, гр. София, ж.к. ••••••••. Предявен е иск с правна квалификация чл.284, ал.2 ЗЗД за сумата 41 500 евро – остатък от сума по договор за поръчка, съгласно който страните се съгласили цялата цена от продажбата на съсобствен имот да постъпи по банкова сметка на ответницата, след което тя да предаде половината от сумата на ищеца, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.11.2025г. до плащането. В исковата молба ищецът твърди, че той и ответницата Р. В. В. са брат и сестра и единствени наследници на майка си Ф.К., починала на 08.04.2025 г. като вдовица. Ищецът сочи, че наследодателката не е оставила завещание и не е извършила разпореждане приживе с притежаваните от нея идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.803.1979.6.117 в гр. София, поради което страните са го наследили при равни квоти. Ищецът твърди, че след откриване на наследството страните са взели съвместно решение имотът да бъде продаден, тъй като същият не може да бъде реално поделен на самостоятелни обекти, като са постигнали съгласие получената продажна цена и направените разходи да бъдат поделени по равно. Ищецът сочи, че в изпълнение на това решение на 18.07.2025 г. страните са сключили споразумение за посредничество с дружеството „Хоум Ту Ю България“ АД за продажба на имота, в резултат на което е намерен купувач и на 26.08.2025 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба. Ищецът твърди, че с предварителния договор страните, в качеството си на продавачи, са се задължили да продадат имота за обща цена от 170 000 евро, равняващи се на 332 491,10 лв., като е уговорено заплащане на капаро в размер на 17 000 евро при подписването му и остатък от 153 000 евро при сключване на окончателния договор чрез банков кредит на купувачите. Ищецът сочи, че поради липса на банкова сметка в евро към момента на подписване на предварителния договор страните са уговорили цялата продажна цена да постъпва по банкова сметка на ответницата, която следвало да превежда на ищеца половината от получените суми. Ищецът твърди, че полученото капаро е било разделено по равно, като ответницата е превела по банков път на ищеца сумата от 8 500 евро. Ищецът сочи, че разходите за посредничество също са били разпределени между страните по равно, като ответницата е превела припадащата се на нея част, а ищецът е заплатил изцяло възнаграждението към посредническата фирма. Ищецът твърди, че на 21.10.2025 г. страните са сключили окончателен договор за продажба на имота във формата на нотариален акт, а в началото на месец ноември 2025 г. е постъпил остатъкът от продажната цена в размер на 153 000 евро, който е преведен по банкова сметка на ответницата. Ищецът сочи, че след получаване на сумата е поискал от ответницата да му бъде преведена половината от остатъка от продажната цена, възлизаща на 76 500 евро, но на 03.11.2025 г. по банковата му сметка е постъпила сума в размер на 35 000 евро. Ищецът твърди, че ответницата е отказала да изплати останалата част от дължимата сума, като е заявила, че преведената сума представлява припадащата се на ищеца част. Ищецът сочи, че е предприел действия за обезпечаване на бъдещ иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответницата. Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба ответницата не е изплатила остатъка от припадащата се на ищеца част от продажната цена на имота в размер на 41 500 евро, равняващи се на 81 166,95 лв., поради което предявява настоящия иск за заплащане на посочената сума. В отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск и излага, че изложените в исковата молба факти не съответстват на действителните отношения между страните. Ответницата твърди, че приживе тяхната майка Ф.К., в присъствието на ищеца, е подписала нотариално заверено пълномощно за продажба на процесния апартамент, като изрично е изразила воля получената от продажбата сума да бъде разпределена на три равни части. Ответницата сочи, че съгласно тази воля една трета от сумата следвало да остане за нея, една трета да бъде предоставена на дъщеря П.Ч.К. поради положените от нея грижи за наследодателката, а последната една трета да бъде дадена на ищеца. Ответницата твърди, че не е предприела продажба на имота приживе на майка им, тъй като е считала, че същата може да пожелае отново да посети жилището, което е било семейното им жилище, както и че е разчитала ищецът да се съобрази с изразената от наследодателката воля, доколкото не се е противопоставил на нея към момента на изразяването . Ответницата сочи, че впоследствие е останала изненадана от предприетите от ищеца съдебни действия. Ответницата твърди, че действията на ищеца противоречат на последната воля на тяхната майка, както и на направените приживе уговорки между страните. Ответницата сочи още, че през годините ищецът не е полагал грижи за наследодателката и не е участвал съществено във финансовото подпомагане, като посочва, че единственото известно на нея плащане от негова страна е било сумата от 1000 лева за операция на крака на майка им през 2019 г., докато тя е заплатила сума в размер на над 3000 лева. С оглед на изложеното ответницата поддържа, че разпределението на сумата от продажбата на имота следва да бъде съобразено с волята на наследодателката. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното между страните облигационно правоотношение, по силата на което страните са се съгласили ответницата да получи по своя банкова сметка цялата продажна цена на съсобствения им недвижим имот, след което до предаде на ищеца 1/2 част от сумата, съобразно наследствените им дялове. В законоустановения срок Р. В. е предявила иск по чл.3, б.в ЗН. Твърди, че брат П. В. К. следва да бъде признат за недостоен да наследява тяхната майка Ф.Г.К., тъй като през продължителен период от време той е проявявал трайно пренебрежително отношение към наследодателката, не е полагал грижи за нея и не е участвал в покриването на разходите за издръжката , въпреки влошеното здравословно състояние и ниските доходи. Твърди, че грижите за майката и разходите за нейното лечение и издръжка са били поемани основно от ищцата и нейната дъщеря, като наследодателката е преживявала тежко емоционално поведението на сина си. След дадените й указания в уточняващи молби ищцата последователно излага, че не споделя разбирането, че основанията за недостойнство по чл. 3 ЗН подлежат на буквално тълкуване, като поддържа, че с оглед обществените промени и развитието на правото е възможно разширително тълкуване на посочената разпоредба. В тази връзка развива съображения, че трайното неполагане на грижи, липсата на материална и лична подкрепа към наследодател при напреднала възраст, влошено здравословно състояние и ниски доходи, както и неизпълнението на семейни и законови задължения, следва да бъдат съобразени при преценката за недостойнство за наследяване. В следваща молба излага, че първоначално между нея и ищеца е било постигнато съгласие получената от продажбата на процесния апартамент сума да бъде разпределена на четири части, като по една четвърт от нея бъде предоставена съответно на ищеца, на нея и на дъщеря П., а останалата част да бъде използвана за заплащане на текущи задължения, консумативи и разходи по имота, както и за ремонт на семейна къща в с. Ярлово, област София. Сочи, че до предявяване на иска ищецът не е оспорвал тази договореност и поради това е приел продажната цена да бъде преведена по нейна банкова сметка, като съответното обстоятелство е отразено и в предварителния договор и нотариалния акт за продажба. Ответницата сочи още, че впоследствие ищецът се е отказал от тази уговорка, поради което тя е решила да съобрази разпределението на получената сума с волята на наследодателката относно продажбата на апартамента и разпределението на средствата. Твърди, че разполага с видео- и аудиозапис на разговор с наследодателката, проведен по време на престой в болнично заведение, от който според нея се установява изразената от майката воля относно имота и разпределението на средствата. Твърди, че ответникът измамил наследодателката и ответницата, че ще се съобрази с волята й. Със следваща молба уточнява, че в периода от 2019 г. до смъртта на наследодателката е ползвала многократно болничен отпуск с цел полагане на грижи за нея по време на престой в болнично заведение и в домашни условия. Ищцата поддържа и твърдението, че ответникът не се е съобразил с последната воля на наследодателката относно разпореждането с процесния апартамент и разпределението на получената от продажбата сума, като в тази насока сочи, че вече е представила пълномощно за продажба на имота и твърди, че е бил направен запис на изявление на наследодателката в болнично заведение относно последната воля, поради което моли съда да постанови решение, с което да обяви П. В. К. за недостоен да наследява Ф.Г.К.. В законоустановения срок ответникът по насрещния иск го оспорва изцяло. Твърди, че искът е недопустим, неоснователен, необоснован и недоказан, както и че изложените в исковата молба твърдения не съответстват на действителните факти. Ответникът сочи, че между страните е безспорно обстоятелството, че те са брат и сестра и единствени наследници на майка си Ф.Г.К., починала на 08.04.2025 г. като вдовица, което се установява от удостоверение за наследници. Посочва, че наследодателката не е оставила завещание и не се е разпоредила приживе с притежаваните от нея идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент в гр. София. Ответникът оспорва твърденията за недостойнство за наследяване и поддържа, че не са налице основанията по чл. 3 от Закона за наследството. Сочи, че срещу него не са водени наказателни производства или други дела, които биха могли да обосноват подобно твърдение. Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения представляват лични възприятия и интерпретации на ищцата и не се подкрепят с доказателства. Ответникът твърди още, че ищцата е живяла заедно с наследодателката в процесния имот, като той никога не е възразявал срещу това. Сочи, че е участвал в заплащането на задълженията, свързани с имота, включително задължения към „Топлофикация София“ и други разходи, за което представя платежни документи. Излага, че често е отсъствал от страната поради служебни ангажименти, но е участвал в разходите, за които е бил уведомяван. Прави възражение за подсъдност на инцидентния установителен иск, като счита, че същият следва да бъде разгледан от районния съд по мястото на откриване на наследството, а не от съда, пред който е предявен. Освен това ответникът излага, че след откриване на наследството страните са взели съвместно решение да продадат наследствения апартамент. В тази връзка са сключили договор за посредничество с агенция за недвижими имоти, след което на 26.08.2025 г. е бил подписан предварителен договор за покупко-продажба при цена от 170 000 евро. Сочи, че поради липса на негова банкова сметка в евро страните са уговорили продажната цена да постъпи по банкова сметка на ищцата, която е следвало да му преведе половината от получената сума. Ответникът поддържа, че въпросът за неговото недостойнство за наследяване никога не е бил поставян по време на подготовката и извършването на продажбата на имота и че подобно твърдение е направено едва след възникването на спора относно разпределението на продажната цена. В доказателствена тежест на ищцата по насрещния иск е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е възпрепятствувал наследодателя чрез измама да направи завещание. По отношение на възражението за неподсъдност на иска по чл.3 ЗН, съдът намира, че искът следва да бъде разгледан в настоящото производство на основание чл.104, т.6 ГПК. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното: Не е спорно между страните и от приложените писмени доказателства се установява, че страните са брат и сестра и са единствените наследници на майка си Ф.Г.К., починала на 08.04.2025 г. като вдовица. Наследодателката не е оставила завещание относно собствения й недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1979.6.117, находящ се в гр. София. След откриване на наследството страните са предприели действия по продажба на посочения недвижим имот и на 18.07.2025 г. са сключили споразумение за посредничество с дружеството „Хоум Ту Ю България“ АД за осъществяване на продажбата. На 26.08.2025 г. между страните в качеството им на продавачи и трети лица в качеството им на купувачи е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота при обща продажна цена в размер на 170 000 евро, от които при подписването на договора е заплатено капаро в размер на 17 000 евро, а остатъкът от цената в размер на 153 000 евро е следвало да бъде заплатен при сключване на окончателния договор чрез банков кредит на купувачите. П. К. се съгласил сумите да постъпват по банкова сметка на сестра му. Полученото при сключването на предварителния договор капаро по банковата сметка на сестрата е било разпределено между страните, като по банков път на ищеца е била преведена сумата от 8 500 евро. На 21.10.2025 г. страните са сключили окончателен договор за покупкопродажба на имота във формата на нотариален акт. Остатъкът от продажната цена в размер на 153 000 евро е постъпил по банкова сметка на Р. В. В. в началото на месец ноември 2025 г. На 03.11.2025 г. от банковата сметка на Р. В. В. по банковата сметка на П. В. К. е била преведена сумата от 35 000 евро. Останалата сума /до 76 500 евро, което е половината от 153 000 евро/ в размер 41 500 евро, не е предадена от сестрата на брат й. От показанията на свидетеля В. се установява, че същият е участвал като посредник при продажбата на процесния апартамент. Свидетелят сочи, че познава и двете страни по делото във връзка с осъществяването на сделката. Посочва, че при възлагането на продажбата страните не са споделяли за наличие на особености в отношенията помежду си относно правата върху имота, като пред посредническата фирма са били представени необходимите документи за собственост, които са били проверени от юридическия отдел на дружеството. По данните, с които е разполагал, имотът е бил наследствен. Свидетелят заявява, че не му е било известно наследодателката да е оставила завещание. Относно начина на плащане на продажната цена свидетелят сочи, че не разполага с лични впечатления за причините сумите по сделката да постъпят по банковата сметка на ответницата, но по време на обсъжданията между страните като причина е било посочено обстоятелството, че ищецът не разполагал с банкова сметка в евро. Свидетелят заявява, че това е било съобщено от двамата продавачи, което възприел лично. От показанията се установява, че решението продажната цена да бъде превеждана по сметката на ответницата е било взето по взаимно съгласие между страните и е било мотивирано именно с липсата на еврова сметка на ищеца. От показанията на свидетеля В., съпруг на ищцата по насрещния иск, се установява, че я познава от 1974 г., когато са започнали отношенията им, а ищеца познава от същия период като брат на съпругата си, още от детската му възраст, както и че има непосредствени наблюдения върху отношенията в семейството в продължение на дълъг период от време. Свидетелят сочи, че след смъртта на бащата на страните през 1979 г. ищецът е бил отглеждан от баба си и от сестра си Р.. Посочва, че през годините е посещавал наследодателката Ф.К. и е поддържал постоянен контакт с нея, като след 2000 г. тя е живяла при семейството на ответницата. По негови впечатления наследодателката е разполагала с ниска пенсия и е получавала финансова помощ от близките си, включително от него и съпругата му. Свидетелят заявява, че не е виждал ищеца да полага грижи за майка си, да я посещава или да участва в ежедневното подпомагане. Посочва, че всички грижи, които лично е наблюдавал, са били полагани от ответницата, която редовно е носела храна, перяла е дрехите на майка си и е организирала необходимото за нея обслужване. Свидетелят сочи още, че лично е извършвал ремонти както в къщата в с. Ярлово, така и в процесния апартамент в София, включително дейности по ремонт на покрив, мазета, боядисване, поддържане на двора и други подобрения, като разходите за това възлизали на няколко хиляди лева по тогавашните цени. По негови наблюдения ищецът не е участвал в тези дейности. От показанията му се установява още, че наследодателката е поддържала много близки отношения с внучката си П. и е изразявала пред роднини желанието си имуществото , включително апартаментът в София и имотът в с. Ярлово, да остане за внучката. Свидетелят заявява, че е чувал такива изявления многократно при семейни събирания, като по негови впечатления ищецът не е възразявал срещу тях. Посочва също, че приживе наследодателката е издала пълномощно за продажба на апартамента, но няма преки впечатления относно обстоятелствата по издаването му и лицата, присъствали пред нотариуса. Свидетелят заявява, че след смъртта на наследодателката ответницата е изразявала пред него намерение да не оставя брат си без средства, независимо от заявяваното от майката желание имуществото да остане за внучката. По негови думи ответницата неколкократно е заявявала, че няма да лиши брат си от участие в получените средства. Свидетелят сочи още, че в проведен между него и ищеца разговор след възникване на спора последният е поддържал становището, че му се полага половината от продажната цена на имота като наследник. Показанията му съдържат и личната му оценка, че отношенията между страните в миналото са били нормални и че е останал изненадан от възникналия между тях конфликт след продажбата на наследствения имот. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с правна квалификация по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му действия. Съгласно чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. По делото е безспорно установено, че след смъртта на наследодателката Ф.Г.К. страните са придобили по наследство процесния недвижим имот. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части. При липсата на завещателно разпореждане или друго валидно основание за отклонение от законовото наследяване, всеки от наследниците е придобил по 1/2 идеална част от имота и съответно има право на 1/2 от получената цена при последващото му отчуждаване. По делото не се установява по несъмнен начин съществуването на твърдяна между страните договореност за разпределяне на продажната цена в отклонение от наследствените им права. В тази насока следва да се отчете, че твърденията на ответницата Р. В. не са последователни относно съдържанието на постигнатото според нея съгласие. В първоначалния си отговор същата поддържа, че още приживе наследодателката е изразила воля продажната цена да бъде разделена на три равни части – за нея, за внучката П. К. и за ищеца. В последваща уточняваща молба обаче излага различна договорка, според която между страните било постигнато съгласие сумата от продажбата да бъде разпределена на четири части, като по една четвърт да получат ищецът, ответницата и П. К., а останалата една четвърт да бъде използвана за покриване на разходи по имотите и за ремонт на къщата в с. Ярлово. От своя страна свидетелят В. сочи, че многократно е чувал наследодателката да заявява, че апартаментът и вилата следва да останат изцяло за внучката П., като същевременно твърди, че след смъртта на майка си ответницата е заявявала пред него, че няма да остави брат си без дял от получените средства. Посочените твърдения очертават три различни варианта за разпределение на имуществената стойност на наследственото имущество и взаимно се изключват в съществените си части. При това положение от събраните доказателства не може да бъде установено нито дали действително е съществувала конкретна договореност между страните за отклонение от законовото наследяване, нито какво е било нейното съдържание. Единственото безспорно установено между страните поведение е получаването и разделянето поравно на капарото от 17 000 евро, което съответства на наследствените им квоти и кореспондира с твърдението на ищеца, че получената продажна цена е следвало да бъде разпределена между тях поравно, както и превеждането в полза на ответника на част от остатъка от продажната цена. От събраните доказателства се установява, че след откриване на наследството страните съвместно са взели решение за продажба на наследствения апартамент, сключили са договор за посредничество, подписали са предварителен договор за покупко-продажба и впоследствие окончателен договор под формата на нотариален акт. Безспорно е също така, че цялата продажна цена е следвало да постъпи по банковата сметка на ответницата, както и че първоначално полученото капаро от 17 000 евро е било разделено поравно между страните, като ответницата е превела на ищеца сумата от 8 500 евро. В полза на твърдяната от ищеца договореност следва да бъде отчетено и обстоятелството, че при получаване на капарото в размер на 17 000 евро ответницата е превела на ищеца сумата от 8 500 евро, представляваща точно половината от получения платеж. Това поведение на страните е осъществено непосредствено във връзка с изпълнението на постигнатото между тях съгласие относно продажбата на наследствения имот и представлява индиция за начина, по който самите те са възприемали разпределението на получаваните по сделката суми към този момент. Съдът отчита, че последващото получаване на остатъка от продажната цена не е било съпроводено с установена по делото нова договореност между страните, нито с настъпването на юридически факт, който да обоснове промяна в първоначално възприетия от тях подход при разпределянето на постъпленията от продажбата. В нотариалния акт е посочено, че продавачите П. К. и Р. В. са съгласни продажната цена да им бъде платена по банков път по банкова сметка на името на Р. В., за което другият продавач дава своето съгласие, но от това от съгласието за получаване на сумата по банковата сметка на ответницата не може да се изведе пряко или косвено съгласие от страна на П. К. тя да задържи изцяло сумата, доколкото липсва облигационно отношение с установено съдържание и насрещни съвпадащи волеизявления в посочения смисъл. От показанията на свидетеля В. се установява, че решението продажната цена да бъде превеждана по банковата сметка на ответницата е било взето по взаимно съгласие между страните поради липсата на еврова сметка на ищеца. Показанията на свидетеля кореспондират изцяло с поведението на страните при осъществяване на сделката и с последвалото разделяне на капарото поравно. От тях се установява именно съглашение ответницата да получи по своя сметка и принадлежащата на ищеца част от продажната цена. По своята правна същност това съглашение съдържа характерните белези на договор за поръчка, при който ответницата е поела задължение да получи и съхранява за сметка на ищеца принадлежащата му част от продажната цена и впоследствие да му я предаде. Дори и да се установи, че към момента на сключване на сделката П. К. е имал банкова сметка в евро от това обстоятелство също не може да се обоснове извод, че между страните е съществувало ясно съгласуване на волите Р. В. да получи изцяло остатъка от продажната цена. Неоснователни са възраженията на ответницата, основани на твърдяна приживе изразена воля на наследодателката получената от бъдеща продажба на имота сума да бъде разпределена между ответницата, нейната дъщеря и ищеца в различни съотношения. Дори да се приеме за установено, че наследодателката е изразявала подобни желания на семейни събирания, те не са направени в предвидената от закона форма за завещателно разпореждане и не могат да породят наследственоправно действие. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследяването е настъпило при равни права на двете деца на наследодателката. След откриване на наследството страните са станали собственици на имота при равни квоти и единствено те са били носители на правото да получат продажната цена от неговото отчуждаване. Безспорно е установено, че от остатъка на продажната цена в размер на 153 000 евро ответницата е превела на ищеца само 35 000 евро. При положение че на ищеца се е полагала сумата от 76 500 евро, представляваща половината от остатъка на продажната цена, непредадената част възлиза на 41 500 евро. С получаването на цялата продажна цена по своя банкова сметка ответницата е придобила държане върху принадлежащата на ищеца част от сумата в качеството си на довереник по смисъла на чл. 280 ЗЗД. На основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД тя е била длъжна да му предаде изцяло полученото за негова сметка имущество. Тъй като това задължение е изпълнено само частично, ответницата дължи заплащане на остатъка от 41 500 евро. При тези данни съдът намира, че са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД - наличие на договорно отношение между страните, получаване от ответницата на имущество за сметка на ищеца в изпълнение на поетата поръчка и неизпълнение на задължението за предаването му в пълен размер. Поради това искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 41 500 евро. Относно насрещния иск по чл.3, б. в ЗН: На първо място, следва да се посочи, че основанията за недостойнство по чл. 3 ЗН са изчерпателно изброени от закона и подлежат на стриктно, а не на разширително тълкуване. Недостойнството представлява санкция за особено укоримо поведение на наследника спрямо наследодателя или неговата последна воля и може да бъде прогласено единствено при осъществяване на някоя от изрично предвидените в закона хипотези. Не е допустимо по тълкувателен път към тях да се добавят други основания, независимо от моралната или житейската им укоримост. Когато основанието за недостойнство се извежда от твърдение, че наследникът е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез измама или насилие да направи, измени или отмени завещание, предмет на доказване са конкретни действия на въздействие върху свободното формиране на завещателната воля. Самото наличие на близки отношения, зависимост, влияние, внушаемост, напреднала възраст, заболяване или емоционална уязвимост на наследодателя не е достатъчно. Необходимо е да бъдат установени конкретни факти, от които да се направи извод за упражнена измама или принуда, довели до опорочаване на завещателната воля. В съдебната практика последователно се приема, че дори тежко заболяване, физическа слабост, напреднала възраст или повишена податливост на внушения сами по себе си не обосновават порок на завещателното разпореждане, ако не са доказани действия на трето лице, които могат да бъдат квалифицирани като измама или насилие по смисъла на закона. Отделно от това съдебната практика приема, че във всички хипотези на недостойнство законът изисква установяване не само на обективните действия, но и на съответния субективен елемент. Санкцията не може да бъде основана на предположения, на морална укоримост или на неблагоприятен резултат, а само на доказано поведение, което попада в някоя от изрично предвидените от закона хипотези. Предвид изложеното, следва да се приеме, че предмет на доказване по настоящото дело не е дали П. К. е полагал достатъчно грижи за своята майка, дали отношенията между тях са били добри, дали е оказвал морална или материална подкрепа, нито дали поведението му е съответствало на семейните и нравствените очаквания на неговите близки. Тези обстоятелства могат да имат морално значение, евентуално да са релевантни по иск по чл.59 ЗЗД за дължима, но недадена издръжка, но не попадат сред нормативните основания за обявяване на едно лице за недостойно да наследява. От значение е единствено дали е доказано твърдяното от Р. В. обстоятелство, че брат е възпрепятствал наследодателката чрез измама да направи завещание. При липса на доказателства за съществуването на завещание, което наследодателката е възнамерявала да състави, както и при липса на доказателства за конкретни действия на въвеждане в заблуждение, довели до осуетяване на такова завещателно разпореждане, не може да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 3 ЗН. Самото твърдение, че наследодателката е изразявала желание определено имущество да остане за внучката , не е достатъчно, за да обоснове извод, че е било съставено завещание. В тази връзка следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства относно изразяваното от наследодателката желание процесният апартамент, вилата в с. Ярлово или цялото имущество да останат за внучката П. К. са правно ирелевантни за разрешаването на спора. Съгласно чл. 23 ЗН завещанието може да бъде само нотариално или саморъчно, като законът предвижда строго определени изисквания относно формата и начина на извършване на всяка от двете разновидности. Нотариалното завещание следва да бъде съставено от нотариус в присъствието на двама свидетели при спазване на предвидените в чл. 24 ЗН формалности, а саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа дата и подпис съгласно чл. 25 ЗН. Именно чрез тези формални изисквания законът гарантира сигурността на завещателното разпореждане и недвусмисленото установяване на действителната воля на наследодателя. По делото не се твърди, нито се установява Ф.Г.К. да е съставила завещание в някоя от предвидените от закона форми. Не се твърди и да е извършила приживе разпоредителна сделка, включително дарение, чрез която да е прехвърлила имуществото си или част от него в полза на внучката си. При това положение евентуално изразявани от нея намерения, желания или очаквания относно бъдещото разпределение на имуществото , независимо дали са били споделяни и в семейна среда, пред близки, по време на болничен престой или при други обстоятелства, не могат да породят наследственоправно действие и не са годни да заместят изискуемата от закона форма на завещателното разпореждане. Неоснователно е и становището, че липсата на изрично противопоставяне от страна на П. К. на подобни изявления на наследодателката може да се тълкува като съгласие с различен от законовия ред на наследяване или като отказ от наследствени права. Наследствените права възникват по силата на закона в момента на откриване на наследството и тяхното придобиване не е обусловено от предварително заявена позиция на наследника относно евентуални намерения на наследодателя. Отсъствието на възражение срещу изразени в разговори или при семейни събирания предпочитания на наследодателя не съставлява правна сделка, не представлява отказ от наследство, нито може да бъде приравнено на съгласие за бъдещо разпределяне на наследственото имущество по начин, различен от предвидения в закона. Още по-малко от подобно поведение може да се направи извод, че наследникът се е задължил занапред да се откаже от правата, които законът му предоставя като наследник по закон. Ето защо, дори да се приеме за установено, че наследодателката е заявявала желание внучката да получи цялото или част от нейното имущество, тези обстоятелства не могат да обусловят нито различен ред на наследяване, нито извод за съществуването на правнообвързваща договореност между страните относно разпределението на наследственото имущество или на получената от продажбата му цена. При така установените факти съдът приема, че по делото не е доказано осъществяването на нито едно от предвидените в чл. 3 ЗН основания за недостойнство за наследяване. Не се установява П. В. К. да е възпрепятствал наследодателката чрез измама да направи завещание, нито да е предприемал каквито и да било действия, насочени към осуетяване на валидно завещателно разпореждане. По делото липсват доказателства наследодателката да е пристъпила към съставяне на завещание в предвидената от закона форма или да е предприела конкретни действия за извършването му, които да са били осуетени от ответника по насрещния иск. Установените по делото данни за отношенията между майка и син, за полаганите грижи за наследодателката, както и за изразявани от нея предпочитания относно бъдещото разпределение на имуществото , са извън предметния обхват на чл. 3 ЗН и не могат да обусловят лишаване от наследствени права. Доколкото основанията за недостойнство са изчерпателно определени от закона и не подлежат на разширително тълкуване, а релевантният фактически състав не е доказан при условията на пълно и главно доказване, предявеният насрещен иск слева да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно разноските: При този изход на спора разноски се дължат на П. К., като същите, съобразно представения списък и доказателства, възлизат н сума в общ размер 11818,69 лева, от които държавна такса – 3246,68 лева и адвокатско възнаграждение – 8 572 лева. Направено е възражение за прекомерност. Съдът, като отчита чл.7, ал.2, т.4 НВАР, както и решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и фактическата и правна сложност на делото, обемът събрани доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на производството в 1 съдебно заседание, намира, че делото не разкрива особености, които да обосновават по-висок или по-нисък размер на адвокатското възнаграждения от ориентировъчния по НВАР, а именно 7 143,36 лева. Видно от приложената фактура върху възнаграждението е начислен ДДС, но по делото не са представени доказателства за регистрация по ЗДДС на оказалото правна защита и съдействие адвокатско дружество, поради което съдът следва да присъди именно сумата 7143,36 лева, вместо претендираният размер от 8572 лева. По изложените мотиви, съдът