Решение № 2587 от 14.10.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 530/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Мира-85“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез упълномощен от управителя адвокат, срещу Ревизионен акт № Р-16000924006047-091-001/30.05.2025г., с който допълнително са установени следните задължения: КД за 2022 година, главница – ••• лв. и лихва – ••• лв.; ДДС за периода: 01.05.2019 г.-31.05.2019 г., главница – ••• лв. и лихва – ••• лв.; ДДС за периода: 01.03.2022 г.-31.03.2022 г., главница – ••• лв. и лихва – ••• лв., потвърден с Решение № [номер]50/17.08.2025 г. на директор на дирекция “ОДОП” в частта за установени задължения за КД за 2022 година, главница – ••• лв. и лихва – ••• лв. и 01.03.2022 г.-31.03.2022 г., главница – ••• лв. и лихва – ••• лв. и изменен в частта за установени задължения за ДДС за периода: 01.05.2019 г.-31.05.2019 г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на РА поради неправилно приложение на закона - ЗКПО, ЗДДС, Директива 2006/112/ЕС и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите. Твърди се, че правните норми са приложени по начин, който не съответства на събраните доказателства. ревизионния акт. Оспорват се изводите и констатациите в РА, които се основават на изготвената оценителска експертиза от оценител И. Г., на която експертиза изцяло се позовават издателите на РА като основание за вменените допълнителни задължения по ЗКПО и ЗДДС.

Оспорва се като недължима определената сумата на ДДС за данъчен период месец май 2019 година дори след изменението на РА с решението на директора на ДОДОП - Пловдив. Посочва се, че е безспорно /прието и в решението/, че сделката е бартер - повод НА с дата 12.10.2017 г. за изграждането на жилищна сграда в [населено място], УПИ в [кв.]. Твърди се, че според общите правила на ЗДДС към 12.10.2017 година е възникнало данъчното събитие за първата доставка – учредяването на правото на строеж. Посочва се, че предвид особеностите на сделката става ясно, че има цялостно плащане към датата на НА. И това е така, тъй като страните ясно уреждат отношенията си с НА и не се предвиждат никакви допълнителни престации, които да дават основание да се приеме, че ще има някаква промяна в размера на техните престации. Т.е., стойността на престациите им е идентична и равна и тя не се променя във времето, няма доплащания или други допълнителни услуги, които да променят първоначално определената данъчна основа към датата на НА. При това положение, според ал. 4, данъчната основа на двете доставка е равна величина. Т.е. към месец октомври 2017 година, с оглед волята на страните по сделката, има окончателно плащане от всяка страна към този момент. Т.е., не може да има допълнително определяне на дължима сума, тъй като има пълна еквивалентност на престациите, и никоя от страните не е приела, че има промяна на нейната престация към края на строителството - месец май 2019 година. В РА се търси начисляване на още ДДС, извън този начислен от дружеството при сключването на сделката. Като правно основание се цитира нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, която регламентира реда за определянето на данъчнта основа при бартер. Тази норма обаче следва да се тълкува в синхрон с чл. 130 от ЗДДС и специално с нормата, която указва, че данъчните основи на двете доставки са равни. И те се определят в цялост към датата на по-ранното данъчно събитие - т.е. месец октомври 2017 година. Никъде не става ясно по силата на коя правна норма се начислява ДДС в месец май 2019 година.

Изложени са следните доводи за незаконосъобразност на РА в частта, с която са определени задължения за месец март 2022 година по ЗДДС, както и за 2022 за КД по ЗКПО:

Дружеството придобива имот с НА [номер] от 5 ноември 2019 година. То извършва строителството на жилищна сграда върху посочения имот. В процеса на извършване на строителството дружество продава имоти - апартаменти, които се изграждат във въпросната жилищна сграда. Така сделките по продажбите на имотите са месец април 2021 година, месец юни 2021 година, месец август 2021 година и месец януари 2023 година. По сделките в месец април 2021 година, месец юни 2021 година и месец август 2021 година в представените НА е посочено, че се продава право на строеж. За продаденото право на строеж, съответно от страна на дружеството са издадени фактури към момента на изповядване на сделките с НА. Във връзка с тези продажби има само допълнително начисляване на ДДС за месец август 2021 година /което не е обжалвано/.

От страна на дружеството са налице издадени фактури при приключване на строителството на сградата към лицата, закупили правото на строеж на обектите в нея.

Твърди се, че ревизиращите не са установили коректно всички издадени фактури във връзка е продажбата на правото на строеж и във връзка със самата строителна услуга. Анализ на издадените фактури не е направен. Директно е изискано допускането на оценка за строителната услуга. На самото вещо лице обаче не са предоставени - разрешението за строеж, акт обр. 14, обр. 15, обр. 16, фактурите за разходите за строителните материали.

Оценителската експертиза от своя страна е изготвена изключително формално, без да е съобразена нито с изискванията на ДОПК, а още по-малко пък с изискванията на Наредбата на Министъра на финансите за реда и методите за определянето на пазарните цени.

Вещото лице е посочило, че за определянето на пазарната цена на строителната услуга е подходящо да бъдат използвани четири подхода. Посочено е, че има четири подхода, но реално са само три посочени подхода от вещото лице — подход на разходите, подход на доходите и подход на пазара/ - четвъртият подход остава изцяло неясен. Също така вещото лице е посочило, че методите за определянето на пазарната цена са:

• метод на вещната стойност;

• приход метод;

• сравнителен метод;

В чл. 3 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени е посочено, че В тази наредба се използват следните наименования на методите по чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс:

7. метод на сравнимите неконтролирани цени;

2. метод на пазарните цени;

3. метод на увеличената стойност;

4. метод на разпределената печалба;

5. метод на транзакционната нетна печалба.

Т.е. от данъчна гледна точка би следвало да се използват само методите цитирани във въпросната Наредба на Министъра на финансите. Оценителят на практика използва различни методи, които нямат законов регламент по Наредбата. Поради това и всъщност тази оценка се явява негодна от процесуална гледна точка, тъй като не използва нито един от нормативно закрепените методи за определяне на пазарната стойност на строителната услуга. Т.е. добавят се методи /които не са законово уредено в цитираната Наредба на Министъра на финансите/, така че да бъде изготвена оценката, което считам за изцяло неправилно, тъй като определянето на друга данъчна основа и за целите на ЗКПО и за целите на ЗДДС, следва да се основава на методи, които имат законов регламент. В случая при определяне на пазарна цена се стига до допълнително установяване на задължения за данъци. Поради това и механизмът, по който става това допълнително установяване на данъци според правилото на чл. 60 от Конституцията следва да бъде законово основано. Тази норма на Констуцията означава, че определянето на данъчната основа, върху която ще се начисли данък, следва да става по правила, които са закрепени в нормативен акт. Цитираните от оценителя методи на оценка не са нормативно закрепени. Макар и технически те да са използвани методи за оценки, от гледна точка на приложението на данъчните закони, само методи, които са посочени в Наредбата на Министъра на финансите могат да служат за определяне на данъчна основа за целите на облагането. Самият текст на Наредбата е достатъчно подробен и дава различни варианти и методи, чрез които да се определи данъчната основа. Видно от изготвената оценителска експертиза по време на ревизията, нито един от цитираните методи не се явява надлежно използван като механизъм за определяне на оценката.

Друг пропуск е изобщо начинът, по който оценителят стига до посочената стойност за цената на строителната услуга. Цитира се, че били използвани данни за пазарни аналози. Къде се тези данни и как точно е направен анализът на става ясно. Цитира се от вещото лице „Справочник за цените в строителството“ книжка 7/8 от 2022, - цена ••• лв.км.м и разходи в процеса на строителството - ••• % - ••• лева. Как обаче се стига до тези цени? Какви точно дейности по строителството се включват изобщо не става ясно. И въпросната сума от ••• % също не става ясно какво точно представлява. Отделно от това цитираното списание уточнява, че тези цени са средни за страната!! Докато, когато се определят пазарни цени, следва да се прави сравнение на един и същи пазар. Не може цената на пазара в София и Кърджали да бъде една и съща на строителната услуга, защото пазарът е този, който определя цената. В случая обемът и видът на пазара в София и Кърджали е различен, поради което цената на строителната услуга, следва да оцени и от гледна точка на мястото, където се търгува тази услуга. Посочването на усреднени цени не е еквивалент на пазарни цени. Така например в чл. 27 от Наредбата на Министъра на финансите, когато се използва метода на пазарните цени, задължително при анализ и съобразяване на - а) географски пазар, на който се реализира продуктът или услугата или на който сравняваните лица изпълняват основната си функция; 6) мащаби на пазара; в) равнище на пазара (пазар на едро или пазар на дребно); Очевидно се оценява, че този фактор също оказва съществено влияние при определянето на пазарните цени. Никъде обаче не е видно при оценката на Г. този елемент да е отчетен. Вместо това се стъпва на данните за усреднени цени за цялата страна, в които влиза големия пазар /където вероятно е над 80 % от строителството на София, Пловдив и Варна/, като цените на пазара там всъщност оказват цялостно влияние на посочените средни цени, тъй като там се извършва основна част от строителството. Поради, което и посочена пазарна цена на оценителя на практика изобщо не е съобразена е икономическите условия в Кърджали и пазарните цени в региона и града. В този смисъл би следвало посочените стойности да бъдат съответно коригирани с всички относими данни посочени в чл. 27 от Наредбата, за да може да има съпоставимост на пазарната цена, която се определя с пазара, за който тази цена се определя. Като в случая проблемът е оценката идва и от начина, по който е зададена същата от страна на самите равизиращите. В самото поставяне на задачите към експертизата никъде не е определено и насочен оценителят, че следва при определянето на оценката да спазва изискванията на Наредбата на Министъра на финансите. Т.е. още при задаването на задачата не е изискано от вещото лице да спази цитираната Наредба.

Цитира се период на цените юли - август 2022 година. Този период обаче е изцяло неотносим. Да, акт обр. 16 е от месец март 2022 година, но реално разходът по строителството /и оттам и генерираната печалба/ е на база цени от предходен период. Вещото лице неправилно използва тази книжка, а не предходната такава за периода януари/февруари 2022 година или март/април 2022 година. Или дори за 2021 година. Тя изобщо не е направила сравнителен анализ, който все пак да установи в кой период е правено строителството. Пазарната цена на строителната услуга и печалбата зависи от разходите по строителството. Подходът на разходите е определен от оценителя като първи относим критерий. Но оценителят изобщо не съобразява, че разходите по строителството не се правят в периода юли - август 2022 година и поради това неправилно този период се приема за относим за пазарната цена. Тук имаме строителство правено в периода 2020 година - 2021 година и всъщност за предходни периоди следва да бъда отчетени пазарните разходи за строителството, тъй като покупката на материалите не е по цени от 2022 година — по цитираните книжки. В тази връзка сме представили актове обр. 14, обр. 15 и обр. 16, а от тези актове става ясно, че разходите по строителството на сградата са от предходни години. Поради това и цената от ••• лева не отговаря на обективните данни, които оценителят следва да разгледа при определянето на оценката.

Твърди се, че дружеството е представило и акт обр. 15, от който се вижда, че например стоманата е влагана и купувана 2021 година, бетонът е доставян в 2021 година, тухлите са влагани и доставяни 2021 година, асаньорът също е доставен 2021 година, Т.е. целият груб строеж е изпълнен в 2021 година, като строителните материали са били придобити през 2021 година, а не при ценовите условия на юли и август 2022 година. Т.е. при това положение, а и видно от акт обр. 14, грубият строеж на сградата е завършен на 14.07.2021 година.

Всъщност, този факт изобщо не е анализиран и отчетен от оценителя и при даването на самата оценка. Реално към момента на прехвърлянето на имотите - апартамент [номер], апартамент [номер], апартамент [номер] и апартамент [номер] - към месец август 2021 година те са били завършени в груб строеж. По силата на фактическото състояние на сградата, прехвърлянето става в състоянието, което се намира сградата към този момент и то представлява груб строеж - т.е. доставчикът продавач прехвърля цялото изградено до момента строителство на обекта във вида, в който се намира то фактически. А фактически то се намира на етап груб строеж. Поради това и към месец август 2021 година, когато са изповядани част от сделките, се прехвърля всъщност един изграден обект с вложените в този обект до този момент строителни материали. Строителството, което продължава след датата на самия НА вече може да обхваща единствено и само влагане на материали след посочената дата на НА. Защото от юридическа гледна точка собственикът на имота придобива същия във фактическото състояние, в което се намира към този момент - а именно с изграден груб строеж. След месец август 2021 година за тези имоти това, което продължава да се строи е след етап груб строеж. Поради това и оценката на строителната услуга за тези обекти следва да съобрази обстоятелството, че тези апартаменти, са прехвърлени на груб строеж и собствениците са придобили същите във вид на груб строеж. Строителна услуга за тези обекти след месец август 2021 година не включва груб строеж, а вече само довършителни работи. И поради това за тези обекти пазарната оценка на строителната услуга следва да включва само дейности, извършени фактически след въпросната дата. Следвало да бъде съобразено и реалното фактическо положение. На практика с НА лицата придобиват имотите във вида, в който са фактически изградени към момента на сделките с НА. Няма как да се премахнат изградените вече части от сграда до етап груб строеж и да се твърди, че строителството на сградата и обектите, започва след НА. В този смисъл към датите на НА имаме вече изградени обекти в груб строеж и услугата, която е извършена е предадена със сключването на НА, когато се прехвърля съответния изграден до определен етап имот.

Изначалното неправилно определяне на пазарна стойност на услугата се дължи на неправилно използвани изходни данни от самия оценител. При разходи за строителството правени основно в 2021 година, неправилно се описват разходи по пазарни цени за 2022 година. Така се повишава значително пазарната стойност, без да има обективни основания за това. Щом оценителят използва разходен метод, би следва при анализ да използва пазарните цени на строителните материали, каквито са били към момента на извършване на строителството, а не към 2022 година, когато вече има акт обр. 16.

Определянето на пазарната цена за строителната услуга е следвало да бъде съобразена със спецификите на всяка сделка, а не да се начислява в месец март 2022 година, като не се съобразява какво част от обекта е бил изграден към момента, когато са изповядани сделките с НА.

Твърди се, че при изготвяне на оценката следвало да се използва като изходна база и себестойността, натрупана при изграждането на сградата. Защото в крайна сметка говорим за пазарна цена на строителната услуга. А тази цена зависи от себестойността на услугата. Такава изобщо не е коментирана в детайли, а вероятно най-допустимия и адекватен в случая се явява като метод този на увеличената себестойност. В този смисъл следва да се отчете, че чл. 8 от цитираната Наредба на Министъра на финансите дава насоки кои от методите във възходящ ред да се използват, като дава насоки и от гледна точка на сравняваните сделки и техните характеристики. Доколкото тук се продава услуга, т.е. имаме някакви специфики, които се генерират от разхода, който се влага, т.е. имаме един вид производство, важно е да се установи себестойността, която се влага за това производство, тъй като тя ще определи и пазарните способи за печалбата, която се преследва. Едва този подход би могъл да бъде далеч по-адекватен при въпросната оценка, която да дава пазарен аналог или способ на данъчна регулация.

Неправилното определяне на данъчната основа от гледна точка на необоснованите изводи на вещото лице преминават и на база облагането с КД. За 2022 година такъв е начислен на база установените данни от оценителя за пазарната стойност на строителната услуга. Изобщо не е отчетено, че всъщност част от строителството е правено в 2021 година, а не в 2022 година. Още в 2021 година са отписани продадените имоти на етап право на строеж и са отчетени приходите, които включват прихода от продажбата на обектите във вида, в който са продадени. Анализ в тази посока в акта не е правена. Защото при правилата по ЗКПО има изискване и въпроса за момента на отчитане на прихода от сделката, който може да не съвпада с твърдяната дата на данъчно събитие за целите на ЗДДС. Т.е. при двата данъчни закони може да има разминаване във времето на момента, когато възникват данъчните ефекти от определени сделки.

Докато за целите на ЗДДС при сделки между свързани лица се изисква задължително данъчната основа да е пазарната цена, то за целите на ЗКПО няма такова изискване. Напротив, с оглед цитираната норма на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО трябва като задължително условие да се установи, че тези сделки /между свързаните лица/ се различават от цените, при които същите сделки се договарят между лица, които не са свързани. Обективно погледнато оценителят никъде не е установил и посочил, че е установил разминаване между конкретни сделки за строителни услуги. Няма събрана информация и договори за строителство, от които да може да бъде направен анализ, чрез който да бъде установено, че през този период други търговци са извършвали СМР на друга стойност, различна от тази, по която е правило СМР дружеството жалбоподател. Установяването на такива други сделки се явява задължително условие и предпоставка за приложението на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. Т.е., за да се премине към приложението на нормата е необходимо да има данни за такива други сделки, които сравнени със сделките на ревизираното дружество за СМР да са с други - по-високи от тези, за които са издадени фактури за СМР от страна на дружеството. Подобен анализ, както изисква и ЗКПО и Наредбата на Министъра на финансите не е правен. А това се явява задължително условие, за да може да бъде приложена специалната норма на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО.

В тежест на органите по приходите е да обосноват наличието на такива сделки, не е достатъчно да има оценка за пазарната цена на строителната услуга. Необходимо е да се сравняват конкретни сделки, а не абстрактни стойности. Т.е. оценителят е следвало да анализира конкретно извършени сделки, и техните ценови параметри и на тази база да определи пазарната стойност на строителната услуга. Това действие, видно от оценката не е извършена. Напротив работено е първо със стари данни. На второ място няма извлечени данни за други строителни фирми и на каква стойност те продават строителната услуга. Искането е да се отмени оспорения РА, потвърден и изменен с решение на директора на ДОДОП-Пловдив. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В писмени бележки на пълномощник са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на РА, обосновани с приетите заключения на СТЕ, комплексна и допълнителна ССчЕ и СОцЕ.

Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – Пловдив в становище на пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна, като посочва, че изводите на ВЛ по ССчЕ и СОцЕ са на база погрешен метод за определяне на пазарната стойност, което е довело да погрешни изчисления. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ОП – Кърджали, уведомена за образуваното дело, чрез явилия се прокурор, дава заключение за основателност на жалбата, като се измени РА и се начислят за довнасяне тези данъци, които е изчислило вещото лице в основната експертиза, а от втората експертиза бъде признат вариант 1 по отношение на корпоративния данък, защото той съответства на цялостното основно заключение, което е коректно.

Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил в частта, с която допълнително е установен корпоративен данък за 2022 година и ДДС за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 година и изменил в частта за установения ДДС за 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-16000924006047-020-001 / 19.11.2024 г., в която са указани видовете задължения, както и проверявания период. Заповедта е връчена на 27.11.2024 г. на посочен от управителя на „Мира-85“ ООД електронен адрес. РД, РА и решението на директора на ДОДОП-Пловдив са издадени от компетентни органи, като са подписани от същите с КЕП.

В хода на ревизията е установено, че основен предмет на дейност на „Мира 85“ ООД е търговия в [обект] и [обект] и строителство на жилищни сгради.

Изготвен е Ревизионен доклад № P-16000924006047-092-001/08.05.2025г., в който по ЗКПО е установено следното:

За 2021 година е установен дължим корпоративен данък в размер на ••• лева ведно с лихви закъснение на основание чл.93 от ЗКПО.

Относно отчетената като разход сума ••• лева от счетоводна сметка 402 „Доставчици по аванси" е представена фактура № 1110112509/10.06.2022 г. издадена от [дружество] с предмет на доставката аванс с данъчна основа ••• лева и ДДС ••• лева и обща стойност ••• лева. Не са представени други документи от които да е видно този аванс за каква доставка е , не е представен документ този аванс приключен ли е, този аванс възстановен ли е, този аванс използван ли е за извършена доставка на стока. Предвид горното на основание чл.26 т.1 от ЗКПО следва да се увеличи финансовия резултат за 2022 г. с размера на разходите несвързани с дейността.

За 2022 година е начислен дължим корпоративен данък в размер на ••• лева ведно с лихви закъснение на основание чл.93 от ЗКПО.

По ЗДДС:

За данъчен период месец май 2019 година е определен дължим ДДС в размер на ••• лева, съгласно чл.130 от ЗДДС. Предвид горното Мира -85 ООД следва да начисли ДДС в данъчен период 05/2019 г. за извършените СМР във връзка с [НА/[дата] за учредяване на право на строеж на собствениците на земя за придобитите самостоятелни обекти-апартамент [номер], апартамент [номер] и апартамент [номер] на база на определената пазарна стойност от експерт оценител в размер на ( ••• лева на кв. м. х ••• кв. м.), ••• лева минус - приспаднат аванс ••• лева, разлика обща стойност ••• лева в т.ч. данъчна основа ••• лева и ДДС ••• лева, съгласно чл.130 от ЗДДС.

За сделки, извършени с обекти в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [УПИ], кв.[номер] по плана на [населено място] с адрес: [населено място], [улица].

С [нотариален акт]/[дата] Мира -85 ООД купува поземлен имот с [идентификатор] с адрес [населено място], [улица] целия с площ 410 кв. м. ведно с построената сграда на два етажа и мазе с площ 91 кв. м. за сумата от ••• лева. Закупеният имот е осчетоводен в сметка 201 със сумата от ••• лв. На мястото на закупената сграда, дружеството изгражда по стопански начин нова сграда с обособени в нея [брой] апартамента, [брой] гаража и [брой] бр. ПМ.

Сградата е въведена в експлоатация съгласно удостоверение №[номер]/[дата], издадено от Община Кърджали;

Набраните разходи за изграждането на жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор] с адрес [населено място], [улица] по счетоводна сметка 611/4 към 31.12.2022г. са в размер на ••• лева (2020г. сума ••• лева + 2021 г. сума ••• + 2022 г. сума •••, включително покупката на земя •••, осчетоводена по сметка 601 и след това по сметка 611/4 през 2021 г.).

Така общата стойност на построената жилищна сграда е ••• лева, разделена на РЗП 1533,33 кв.м, получена себестойност ••• лева/кв.м.

Извършени продажби на право на строеж на имоти в жилищна сграда [населено място], [улица]:

HA №

Дата

Право на строеж/ Продажба на имот

Вид имот

ЗП

ИЧ

Продажна

Цена с ДДС

Данъчна основа

ДДС

[номер]

[дата]

ПС

апартамент [номер]

133,13

22,90

•••

•••

•••

складово помещение [номер]

6.40

[номер]

[дата]

ПС

апартамент [номер]

60,96

11,15

•••

•••

•••

складово помещение [номер]

4,90

[номер]

[дата]

ПС

апартамент [номер]

129,69

21,31

•••

•••

•••

складово помещение [номер]

3,80

гараж №[номер]

20,84

[номер]

[дата]

ПС

апартамент [номер]

89,06

15,30

•••

•••

•••

складово помещение [номер]

3,75

паркомясто [номер]

14,30

[номер]

[дата]

ПС

апартамент [номер]

151,79

24,68

•••

•••

•••

складово помещение [номер]

4,85

[номер]

[дата]

ПС

апартамент [номер]

97,36

18,14

•••

•••

•••

складово помещение [номер]

6,50

[номер]

[дата]

ПС

апартамент [номер]

97,36

16,67

•••

•••

•••

складово помещение [номер]

4,00

[номер]

[дата]

ПИ

апартамент [номер]

56,31

11,28

•••

•••

•••

складово помещение [номер]

6,20

апартамент [номер]

56,73

10,64

складово помещение [номер]

3,90

паркомясто [номер]

11,29

14,99 +5,51

паркомясто [номер]

11,62

15,43 +5,67

паркомясто [номер]

16,03

21,29 +7,83

паркомясто [номер]

12,30

16,34 +6,01

В РД е прието, че описаните в таблицата продажби са извършени на следните свързани лица:

1. [HA]/[дата] за продажба на М. Н. К., ••• на А. Х. К. на апартамент [номер] със застроена площ 133,31 кв.м. складово помещение № [номер] с площ 6,4 кв. м. и 22,90 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

2. [HA]/[дата] за продажба на А. Х. К. с [ЕГН] на апартамент №[номер] със застроена площ 60,96 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 4,90 кв. м. и 11,15 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

3. [HA]/[дата] за продажба на Н. А. К. с [ЕГН], ••• на Р. Х. К. на апартамент №[номер] със застроена площ 129,69 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 3,80 кв. м. и 21,31 кв. м. идеални части, както и гараж №[номер] със застроена площ 20,84 кв. м. за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

4. [HA]/[дата] за продажба на Р. Х. К. с [ЕГН] на апартамент №[номер] със застроена площ 89,06 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 3.75 кв. м. и 15,30 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

5. [HA]/[дата] за продажба на Р. Х. К. право на строеж на апартамент №[номер] със застроена площ 151,79 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 4,85 кв. м. и 24,68 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

За разликата от ••• лева се дължи ДДС на основание чл. 27 ал.3 от ЗДДС в размер на ••• лева ( ••• ) в данъчен период м.08/2021 г.

Със сума от ••• лева следва да се увеличи и финансовия резултат за 2021 г. на основание чл.15 и чл.16 ал.1 от ЗКПО.

6. [HA]/[дата] за продажба на А. Х. К. с [ЕГН] на апартамент [номер] със застроена площ 97,36 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 6,50 кв. м. и 18,14 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

7. [HA]/[дата] за продажба на А. Х. К. с [ЕГН] на апартамент №[номер] със застроена площ 97,36 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 4,00 кв. м. и 16,67 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

За описаните по-горе продажби на право на строеж по НА са издадени фактури с начислен ДДС, осчетоводени по сметка 701.

Нетни приходи от продажба на имоти по нотариални актове за право на строеж на свързани лица през 2021 г. в размер на ••• лева + сумата от ••• = ••• лева за РЗП общо 944,72 кв. м. Средна продажна цена ••• : 944,72 кв. м. = ••• лева на кв. м.

Издадена фактура №81/30.06.2022 г. на А. Х. К. с [ЕГН] с предмет на доставката авансово плащане за паркоместа №[номер],[номер],[номер],[номер] и [номер] с данъчна основа ••• лева, ДДС ••• лева и обща стойност ••• лева

Издадена фактура №82/29.06.2022 г. на Р. Х. К. с [ЕГН] с предмет на доставката авансово плащане за паркоместа №[номер],[номер],[номер] и [номер] с данъчна основа ••• лева, ДДС ••• лева и обща стойност ••• лева

Издадени фактури за СМР:

Фактура №83/30.06.2022 г. на Р. Х. К. с [ЕГН] с предмет на доставката допълнително СМР апартамент №[номер] и [номер] за [адрес] с данъчна основа ••• лева, ДДС ••• лева и обща стойност ••• лева

Фактура №84/30.06.2022 г. на А. Х. К. с [ЕГН] с предмет на доставката допълнително СМР апартамент №[номер] и [номер] за [адрес] с данъчна основа ••• лева, ДДС ••• лева и обща стойност •••лева

Фактура №85/30.06.2022 г. на Н. А. К. с [ЕГН] с предмет на доставката допълнително СМР апартамент №[номер] и гараж [номер] за [адрес] с данъчна основа ••• лева, ДДС ••• лв. и обща стойност ••• лева

Сградата е въведена в експлоатация съгласно удостоверение №[номер]/[дата], издадено от Община Кърджали.

Възложена експертиза с Акт за възлагане на експертиза №Р-16000924006047-01-001/16.04.2025 г. и извършена експертиза с вх. № 54-16-3553/25.04.2025 г. с която е определена пазарна стойност на строителната услуга към датата на въвеждане в експлоатация на сградата, намираща се на адрес: [населено място], [улица], съгласно удостоверение №[номер]/[дата] издадено от Община Кърджали предмет на продажба по нотариални актове за отстъпено право на строеж на свързаните лица, както следва:

1. [HA]/[дата] за продажба на М. Н. К. с [ЕГН], ••• на А. Х. К. на апартамент [номер] със застроена площ 133,31 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 6,4 кв. м. и 22,90 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

Определена пазарна стойност на строителна услуга ••• лева без ДДС

2. [HA]/[дата] за продажба на А. Х. К. с [ЕГН] на апартамент №[номер] със застроена площ 60,96 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 4,90 кв. м. и 11,15 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

Определена пазарна стойност на строителна услуга ••• лева без ДДС

3. [HA]/[дата] за продажба на Н. А. К. с [ЕГН], ••• на Р. Х. К. на апартамент №[номер] със застроена площ 129,69 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 3,80 кв. м. и 21,31 кв. м. идеални части, както и гараж №[номер] със застроена площ 20,84 кв. м. за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

4. [HA]/[дата] за продажба на Р. Х. К. с [ЕГН] на апартамент №[номер] със застроена площ 89,06 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 3,75 кв. м. и 15,30 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

Определена пазарна стойност на строителна услуга ••• лева без ДДС

5. [HA]/[дата] за продажба на Р. Х. К. с [ЕГН] на апартамент №[номер] със застроена площ 151,79 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 4,85 кв. м. и 24,68 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен. ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

Определена пазарна стойност на строителна услуга ••• лева без ДДС

6. [HA]/[дата] за продажба на А. Х. К. с [ЕГН] на апартамент [номер] със застроена площ 97,36 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 6,50 кв. м. и 18,14 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

Определена пазарна стойност на строителна услуга ••• лева без ДДС

7. [HA]/[дата] за продажба на А. Х. К. с [ЕГН] на апартамент №[номер] със застроена площ 97,36 кв. м.; складово помещение № [номер] с площ 4,00 кв. м. и 16,67 кв. м. идеални части за сумата от ••• лева с включен ДДС, при определена пазарна стойност на правото на строеж ••• лева с ДДС.

Определена пазарна стойност на строителна услуга ••• лева без ДДС

Обща пазарна стойност на строителната услуга по посочените обекти в жилищна сграда с [идентификатор] с адрес [населено място], [улица] ••• лева без ДДС.

Мира-85 ООД е издала три фактури ( №83/30.06.2022 г., №84/30.06.2022 г. и №85/30.06.2022 г. за СМР на свързаните лица на обща стойност ••• лева без ДДС.

Предвид горното Мира-85 ООД следва да начисли ДДС в данъчен период 03/2022 г. за извършените СМР във връзка с прехвърленото право на строеж на свързаните лица на придобитите имоти на база на определената пазарна стойност на строителната услуга с Експертиза вх. № 54-16-3553/25.04.2025г. в размер на ••• лева (••• минус - ••• ) ДДС ••• лева, съгласно чл.27 ал.3 от ЗДДС.

Със сумата от ••• лева следва да се увеличат приходите на дружеството за 2022 г. на основание чл.15 и чл.16 ал.1 от ЗКПО.

След възражение на „Мира-85“ ООД срещу РД е издаден РА, който потвърждава констатациите в РД.

С Решение № [номер]/[дата] на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив е потвърден РА в частта, с която допълнително са установени корпоративен данък за 2022 година в размер на ••• лв. – главница и ••• лв. – лихви; ДДС за период: 01.03.2022г.-31.03.2022 г. - ••• лв. – главница и ••• лв. – лихви.

С решението е изменен РА, с който допълнително са установени задължения за ДДС в период: 01.05.2019г.-31.05.2019г., като е намалена главницата от ••• лв. на ••• лв. и лихвата от ••• лв. на ••• лв.

В решението на директора на ДОДОП-Пловдив е посочено, че допълнително определените с обжалвания РА задължения за корпоративен данък на „МИРА - 85“ ЕООД за 2022 г. са в резултат на:

• извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО в размер на ••• лв. във връзка с извършени продажби на недвижими имоти на свързани лица - съдружниците А. Х. К. и Р. Х. К. и ••• М. Н. К. и Н. А. К.. Размерът на неотчетените приходи е установен на база възложена с Акт за възлагане на експертиза № Р-16000924006047-01-001/16.04.2025г., изготвена с вх. № 54-16-3553/25.04.2025 г. Със същата е определена обща пазарна стойност на строителните услуги в обект - жилищна сграда, находища се в [населено място], [улица] размер на ••• лв., а издадените фактури и отчетените от дружеството приходи по същите през 2022 г. са в размер на ••• лв. без ДДС;

• извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО в размер на ••• лв. за отчетната 2022 г., представляващо стойността на отчетен разход по фактура №1110112509/10.06.2022 г., издадена от [дружество], с предмет „аванс“;

• извършена корекция в намаление на декларираните от дружеството увеличения на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО за 2022 г. с ••• лв.;

• извършена корекция в намаление на декларираните от дружеството намаления на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за 2022 г. с ••• лв..

В резултат на гореописаното допълнително е начислен корпоративен данък за 2022 г. в размер на ••• лв. и дължими лихви в размер на ••• лв.

I. Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО в размер на ••• лв. в решението е посочено, че се касае за сделки между свързани лица, а именно „Мира - 95“ ООД е с капитал в размер на ••• лв., разпределен между съдружниците А. Х. К. (50%) и Р. Х. К. (50%), а ••• М. Н. К. и Н. А. К. са назначени на трудов договор в дружеството за ревизираните периоди. През 2021 г. с нотариални актове „Мира - 85“ ООД, представлявано от управителя си А. Х. К., продава на свързаните лица А. Х. К., Р. Х. К., М. Н. К. и Н. А. К. правото на строеж на [брой] апартамента (ап. [номер], ап. [номер], ап. [номер], ап. [номер], ап. [номер], ап.[номер] и ап. [номер]), [брой] складови помещения (склад [номер], склад [номер], склад [номер], склад [номер], склад [номер], склад [номер] и склад [номер]) и [брой] гараж (гараж [номер]), находящи се в изгражданата от РЛ жилищна сграда в [населено място], [улица], [УПИ], която е въведена в експлоатация с Удостоверение № [номер] от [дата] на Община Кърджали. За извършените СМР във връзка със строителството на процесните недвижими имоти през 2022 г. е отчетен приход по кредита на сметка 703 „ Приходи от продажба на услуги“ в размер на ••• лв. с ДДС по три фактури от 30.06.2022 г. (ф. № 83, № 84 и № 85 с данъчни основи ••• лв. и ДДС ••• лв.).

Прието е, че експертната оценка, по Акт за възлагане на експертиза № Р-160009240060047-01-001/16.04.2025 г.), отговаря на възлагателните условия, посочени в акта за възлагане на експертиза, както и на изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, поради което изложените възражения в жалбата са приети за необосновани. Законосъобразно ревизиращият екип е счел, че относно извършените СМР на свързаните лица по изследваните сделки, са налице основания за увеличение на счетоводния финансов резултат, съгласно чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО със ••• лв. (••• лв. -••• лв.).

2. Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО в размер на ••• лв. за отчетната 2022 година.

Относно установеното увеличение на счетоводния финансов резултат. От [дружество] на „МИРА - 95“ ООД е издадена фактура № 1110112509/10.06.2022 г. с данъчна основа ••• лв. и предмет „аванс“. Същата е отчетена като разход от РЛ. От дружеството не са представени документи, доказващи вида на разхода. В представено писмено обяснение с вх. № 54-16-42 52/23.04.202 5 г. управителят А. К. посочва единствено, че същата е „осчетоводена като разход в 2022 година“.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал. 1 - 6 на чл. 10 от същия закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.

II. По Закона за данък върху добавената стойност.

Относно допълнително начислен ДДС в размер на ••• лв. за данъчен период м.03.2022 г. в решението е посочено, че от събраните от органите по приходите доказателства следва безспорния извод, че „МИРА-85“ ООД продава на свързаните лица А. Х. К., Р. Х. К., М. Н. К. и Н. А. К. правото на строеж на [брой] апартамента (ап. [номер], ап. [номер], ап. [номер], ап. [номер], ап. [номер], ап.[номер] и ап. [номер]), [брой] складови помещения (склад [номер], склад [номер], склад [номер], склад [номер], склад [номер], склад [номер] и склад [номер]) и [брой] гараж (гараж [номер]), находящи се в изгражданата от РЛ жилищна сграда в [населено място], [улица], [УПИ].

Сградата е въведена в експлоатация през м.03.2022 г., т.е. в този период строителните услуги на процесните апартаменти са завършени и за „МИРА-85“ ООД, възниква задължение за начисляване на ДДС на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС върху данъчна основа, определена по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка жалбата е неоснователна поради следните съображения:

В настоящия случай спорът е относно начисления ДДС в размер на ••• и прилежащи лихви за д.п. 01.03.2022г.-31.03.2022г., както и корпоративен данък за 2022 г. в размер на ••• лв. – главница и ••• лв. – лихви, по сделки между свързани лица с обекти в жилищна сграда в [УПИ], кв.[номер] по плана на [населено място] с адрес: [населено място], [улица]. Относно обстоятелството, че Р. Х. К., А. Х. К., М. Н. К. и Н. А. К., са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.б. а, б и в от ДР на ДОПК, не се спори между страните.

В жалбата са изложени доводи, че неправилно е определена пазарната стойност на СМР към 2022 година, без да е съобразено, че продадените на свързаните лица апартаменти, към 14.07.2021 г. – дата на издаване на Акт, обр.14, са се намирали на груб строеж и е следвало да се определи тяхната пазарна стойност към 14.07.2021 г. и пазарната стойност на довършителните СМР след тази дата до издаване на Акт, обр.15. АС-Кърджали не споделя този довод, защото всички седем нотариални акта, касаещи продажби на свързаните лица, са оформени като нотариални актове за продажба на недвижим имот. Записано е, че „Мира-85“ ООД, чрез управителя А. Х. К. продава правото на строеж за апартамент, находящ се в жилищна сграда, която сграда се строи в поземлен имот с идентификатор №[номер] (дружеството придобива собствеността върху ПИ с НА с дата 05.11.2019г.), посочена е продажната цена на правото на строеж с ДДС. Независимо, че в НА е записано, че са за продажба на недвижим имот, с тях се продава правото на строеж на посочени апартаменти и складови помещения, в сграда, която е в строеж. Заплатена е цена за право на строеж, а не за обект, дори по нотариалните актове, съставени след издаване на Акт, обр.14. Уговореното между страните е в съответствие с разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗУТ, която предвижда, че Правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. В нотариалните актове не е посочено, че собствеността върху недвижимите имоти ще се прехвърли върху купувачите с изграждането им на етап „груб строеж“, не са посочени и други условия, от които да може да се направи извод, че е уговорено прехвърляне право на собственост върху обектите. Поради изложеното съдът приема, че за извършените СМР от дружеството жалбоподател за изграждане на обектите, предмет на сделка по седемте нотариални акта, сключени между свързаните лица правилно е определен ДДС към датата на въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намират – 07.03.2022 година. В съответствие с уговореното между страните в НА законосъобразно е начислен ДДС за периода 01.03.-31.03.2025 г. за извършени от дружеството строителни услуги в съответствие с чл.25, ал.2 от ЗДДС – датата, на която строителните услуги са извършени.

Относно определения корпоративен данък за 2022 година, законосъобразно е прието, че следва да се определи на основание чл.15 от ЗКПО, тъй като сделките по посочените 7 нотариални акта са сключени между свързани лица и е установено, че заплатената цена е под пазарната стойност на СМР, изчислена от ВЛ, определено от ревизиращия екип. Уговорената и заплатена по-ниска цена се установява и от заключението на СОцЕ, изготвено в съдебното производство. Разликата в определените пазарни цени на СМР в ревизионното и съдебното производство произлиза от различния момент на оценяване на СМР. В ревизионното производство е към 07.03.2022 година – датата на въвеждане в експлоатация на сградата с [адрес], а в съдебното производство – към 17.04.2021г. – издаване на Акт, обр.14. На това се дължи използването на източници за определяне на пазарните цени на СМР в различен период. При оценката в ревизионното производство ВЛ е използвало Справочник за цените в строителството, „Стройексперт СЕК“, книжка 7/8 от 2022 година, а в съдебното производство - Справочник за цените в строителството, „Стройексперт СЕК“, книжка 7/8 2021 година. Вещите лица и по двете оценителни експертизи – в административното и съдебното производство, използват метода на увеличената стойност (записан и като вещна стойност от експерта в ревизионното производство). Един и същ е използваният еталон - №1 „Пететажна монолитна жилищна сграда“.

Използваният метод на увеличената себестойност, за който в жалбата се твърди, че е най-допустимия и адекватен, е предвиден в чл.3, т.3 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (отм., бр. 96 от 11.11.2025 г., в сила от 1.01.2026 г.).

Тъй като при изготвяне на приетите основна и допълнителна СОцЕ при определяне пазарните цени на строителните услуги ВЛ е използвало цени в книжка 7/8 2021 година от „Стройексперт СЕК“, които са различни от датата на извършване на строителните услуги – 07.03.2022г., не може да се възприеме изготвеното заключение по тези експертизи, включително във вариант 2 от основната СОцЕ.

Относно възражението в жалбата за начина на извършване на СОцЕ в ревизионното производство следва да се посочи, че пазарните цени на строителните услуги са определени по същия начин, както са изчислени от ВЛ във вариант №2 от основната СОцЕ, а именно: определяне на всички преки и непреки разходи за възпроизвеждане оценявания обект/актив с идентичен такъв, които биха били направени от пазарен участник при създаване на равностоен съвременен обект/актив (л.759, абзац 2 от делото, стр.14 от СОцЕ). Според т.3 от посоченото заключение, не са налице сделки на обекти или право на строеж от сграда с [идентификатор] в ревизирания период към други несвързани лица. Поради изложеното правилно е използван метода на увеличената стойност при определяне пазарната цена на извършените строителни услуги към 07.03.2022 година при липса на пазарни аналози.

Жалбата е неоснователна и в частта, с която РА е изменен с решение на директора на ДОДОП-Пловдив относно допълнително начислен ДДС за д.п.месец май 2019 г. по [НА/[дата] за учредяване на право на строеж върху недвижим имот. Съгласно НА учредителите си запазват правото на строеж, по силата на което да придобият и станат изключителни собственици на ап.[номер], ап.[номер] и ап.[номер] с обща площ на трите обекта и ид.части от общите части на сградата - 296.82 кв.м. Приобретателят Мира-85 ООД се задължава да построи цялата жилищна сграда със собствени средства, работна ръка и материали, като изпълни строежа на сградата до степен на завършеност „груб строеж" в срок до 30 месеца и въведе сградата в експлоатация с разрешение за ползване. Сграда е въведена в експлоатация с Удостоверение №[номер]/[дата] на община Кърджали. Общата стойност на построената жилищна сграда е ••• лева, разделена на РЗП 1519 кв.м., получена себестойност ••• лева/кв.м. Данъчната основа по чл.130, ал.1 от ЗДДС е равна на общата площ на трите обекта – 296,82 кв.м., умножена по себестойността за 1 кв.м. -••• лв. – ••• лв.

„Мира-85" ООД издава на Й. Б. Х. фактура №2/12.10.2017 г. с предмет на доставката предоставено право на строеж, съгласно чл.130 от ЗДДС с данъчна основа ••• лева и ДДС ••• лева и обща стойност ••• лева. Правото на строеж е заведено по сч.см/ка 2019 със стойност ••• лв.

Следователно, налице е доставка – учредяване право на строеж от страна на физическите лица, заплащането по която ще се извърши със строителна услуга от страна на приемателя на правото на строеж – „Мира 1985“ ООД.

Съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Не се спори, че в случая са налице две насрещни доставки - собственикът на правото на строеж е продавач на същото, а ДЗЗД е доставчик на строителната услуга - изграждане на обекти в полза на учредителя на правото на строеж.

На практика, жалбоподателят в настоящото производство не оспорва характера на сделката като бартер, нито че дължи за нея ДДС, но оспорва определената му с ревизионния акт данъчна основа, върху която органите по приходите са доначислили ДДС, както и данъчният период, към който същият е начислен.

Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на закона, като според чл. 130, ал. 3 от ЗДДС, доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.

В чл. 130, ал. 4 от ЗДДС, е посочено, че за целите на ал. 3, размерът на полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по - ранната дата.

Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДС когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Съгласно чл. 73 от Директивата за ДДС основен принцип в общата система на ДДС е, че данъчната основа на една облагаема доставка е реално получената насрещна престация. Според постоянната съдебна практика на СЕС основата за облагане е реално получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, която представлява субективна, т. е. действително получена стойност, а не стойност, определена според обективни критерии (т. 41 и т. 42 от решението по дело С-19/12 и т. 44 и т. 45 от решението по дело С-549/11). Субективната стойност на правото на строеж е фактическата себестойност на обектите, които ще се изградят и предоставят от строителя на учредителя на ограниченото вещно право.

С оглед тази правната регламентация, съдът приема, че в случая, по - ранната доставка е тази по учредяването на правото на строеж от страна на физическите лица Й. и М. А. Х., което е станало на 12.10.2017 г. с нотариален акт за учредяване и запазване право на строеж, тъй като строителната услуга не е извършена към този момент. Същевременно, данъчната основа и ДДС по тази доставка представляват авансово (цялостно или частично) плащане от страна на физическото лице като получател на строителната услуга. Съобразно договореностите в нотариалния акт учредителят си запазва правото на строеж за конкретно описани обекти от описания за построяване недвижим имот, срещу което се учредява в полза на „Мира 85“ ООД правото да построи съответната жилищна сграда, която той се задължава да построи изцяло със свои средства. Не е спорно, че във връзка с доставката по нотариалния акт от ревизираното лице е издадена фактура № 2/12.10.2017 г. на Й. Х. на стойност ••• лв.

Правилно РА е изменен с решение на дирекотра на ДОДОП като на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, е извършена корекция на данъчната основа въз основа на фактическата себестойност на изградения обект, след като вече е станала известна към момента на въвеждане на сградата в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № [номер]/[дата].

Жалбата е неоснователна и в частта, с която с РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО в размер на ••• лв. за отчетната 2022 г.

От [дружество] на „Мира - 85“ ООД е издадена фактура № 1110112509/10.06.2022 г. с данъчна основа ••• лв. и предмет „аванс“. Същата е отчетена на разход от РЛ. От дружеството не са представени документи, доказващи вида на разхода. В представено писмено обяснение с вх. № 54-16-4252/23.04.2025 г. управителят А. К. посочва единствено, че същата е „осчетоводена като разход в 2022 г.“.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Изискванията за документална обоснованост в ЗКПО са регламентирани в разпоредбите на ал. 1 - 6 на чл. 10 от същия закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Нарушението на изискванията за документална обоснованост или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.

От изложеното следва, че жалбата срещу РА е неоснователна и трябва да се отхвърли. В полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 204,52 евро (400 лв.) на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то от ДОПК, Съдът: