Присъда № 70 от 14.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2001/2025 г.

МОТИВИ по н.о.х.д. № 2001/2025г., СГС, НО, 7 с-в

Софийската градска прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 213/2022г. по описа на ГДБОП, пр.пр. 17841/2024г. по описа на Софийска градска прокуратура срещу С. Л. Н. за престъпления по:чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и чл. 281, ал. 2, т. 1, т.5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за това, че :

1. За периода от неустановена дата на месец април 2022г. до 08.12.2022г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група ръководена от Р. М.

Н., ЕГН ••••••••••, по смисъла на чл. 93, т.20 от НК структурирано

трайно сдружение на повече от три лица, а именно от седем лица, с цел

да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено

наказание лишаване от свобода повече от три години”, а именно

престъпления по чл. 281 от НК, с участници:

Д. Н. Н., ЕГН ••••••••••

И. Г. А., ЕГН ••••••••••

О. О. М., ЕГН ••••••••••

С. Л. Н., ЕГН ••••••••••

Д. Н. Г., ЕГН ••••••••••

К. Н. А., ЕГН: ••••••••••,

като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК

2. На •••••••• в гр. София, на АМ Тракия от 5 - ти км към 4 - ти км с посока на движение вход София, в качеството на помагач, в съучастие с Д. Н. Г., ЕГН ••••••••••, като извършител и Р. М. Н., ЕГН ••••••••••

като подбудител, като наблюдавал по време на транспортирането на незаконно пребиваващите чужденци в Р. България за полиция,

управлявайки лек автомобил Киа Сеед, peг. № СВ •••••••• и карайки на 4-5 км пред Д. Н. Г., с цел да набави за себе си имотна облага,

противозаконно подпомогнал 7 /седем/ чужденци - граждани на Мароко,

а именно:

У.Т., род. на ••••••••г. в Мароко;

М.К., род. на ••••••••г. в Мароко;

Х.Б., род. на ••••••••г. в Мароко;

Б.М., род. на ••••••••г. в Мароко

Х.И.-. род. на ••••••••г. в Мароко;

М.С., род. на ••••••••г. в Мароко;

М.Б., род. на••••••••г. в Мароко

да преминават в страната в нарушение на Закона - чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година“, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с per. № •••••••• собственост на „Олимпия - ПД“ ЕООД, ЕИК 115832057 и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание, съдът е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е насрочил делото за разглеждане по общия ред.

В хода на съдебното следствие, подсъдимият С. Л. Н. заявява, че разбира обвинението, но се възползва от правото си да не дава обяснение по делото.

В хода по същество Прокурорът заявява, че поддържа изложеното в обвинителния акт и счита фактическата обстановка за безспорно установена въз основа на събраните в хода на Досъдебното и съдебното производство доказателства.

Прокурорът прави подробен разбор на доказателствата по делото, като сочи, че същите установяват безспорната съпричастност на подсъдимия към ОПГ, ръководена от разпитания като свидетел Р. Н.. Сочи, че съществуването на ОПГ е безспорно доказано, както и участието на подсъдимия в нея, като подчертава, че останалите участници Р. Н., Д. Н., И. А., О. М., Д. Г. и К. Н. А. са се признали за виновни и са сключили споразумение с Прокуратурата.

Прокурорът сочи, че от доказателствата по делото се установява, че на 14.10.2022 г. на автомагистрала Тракия от 5-ти към 4-ти километър, с посока на движение вход София, подсъдимият Н. в качеството на помагач, заедно с Д. Г., който е бил извършител и Р. М. Н. - ръководителя на ОПГ, е извършил и престъплението по чл. 281, ал.2 т.5 от НК, като прави подробен анализ на събраните доказателства в подкрепа на обвинителната теза.

В заключение прокурорът прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете обвинения, като се вземе предвид, като отегчаващо вината обстоятелство обремененото му съдебно минало, че със споразумение от 13.10.2022 г. по НОХД № 5526 по описа на РС Пловдив за извършено престъпление по чл. 343 б от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца и е отложено за срок от три години.

С оглед на това прокурорът предлага за престъплението по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години, да бъде наложено наказание на подсъдимия С. Н. „лишаване от свобода“ за срок от пет години. За престъплението по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1 от НК да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. На основание чл. 23, ал.1 от НК за двете престъпления да бъде наложено едно общо наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“.

Адв. М. моли съдът да постанови оправдателна присъда и по двете обвинения, като счита, че на проведеното съдебно следствие не се доказва по безспорен и категоричен подсъдимият да е извършил което и да е от двете престъпления, а именно: да е участвал в ОПГ с такава цел, както и да е подпомагал транспортирането на нелегални емигранти през страната.

Защитата сочи, че ако подсъдимият действително е ескортирал или е бил пилотна кола или отцепка, като се е движел 4, 5 километра преди автомобила, в който се твърди, че са пътували нелегални емигранти, то остава неясно, защо не е сигнализирал на Д. Г. за това, че има полиция и че е спрян от нея и по този начин да избегне разкрИ.ето му.

Защитата акцентира и на това, че подсъдимият не е ръководител на ОПГ, а самият ръководител на ОПГ отрича престъплението по чл. 281 от НК да е извършено по негово поръчение, тъй като са били в изключително влошени лични отношения с подсъдимия.

Защитата изразява и недоумение от това, защо автомобилите са били спрени едва при влизане в София, а не преди това, както и защо първоначално делото е водено от 08 РУ СДВР.

Защитата прави разбор на свидетелските показания, като акцентира на това, че повечето свидетели не познават подсъдимия и отричат да са работили с него. Сочи, че част от свидетелите са сключили споразумение с прокуратурата, не защото са виновни, а за да излязат на свобода, а самите те имали интерес да прехвърлят вината и върху подсъдимия.

Защитата сочи, че по делото не се доказва наличието на каквато и да било облага, дали финансова, дали друга, както и това, че подсъдимият и останалите участници са насочвали дейността си за да съдействат за постигане на общата цел. Не се доказвало и че участниците в ОПГ-то са знаели функциите на всеки един от тях, както и каква облага им е обещавал и предоставял ръководителя Р. Н..

Защитата сочи и че няма установена комуникация между подсъдимия и другия съучастник, нито с ръководителя на групата Р. Н..

Защитата сочи и че по отношение на класифицираните материали, не се установяват никакви доказателства за съпричастност на подсъдимия към инкриминираните деяния.

В заключение, адв. М., с оглед липсата на категорични доказателства за вината на подсъдимия и с оглед наличието на съмнение за неговата виновност, отново прави искане същият да бъде оправдан.

Адвокат Х. се придържа към казаното от адв. М., като отново акцентира върху липсата на конкретни и категорични доказателства за вината на подсъдимия и по двете повдигнати обвинения.

Защитникът прави разбор на показанията на свидетелят Г., като сочи, че следва да се преценяват внимателно от съда, с оглед тяхната достоверност, защото имал интерес да прехвърли част от вината върху подсъдимия. Аналогични аргументи защитникът излага и по отношение на ръководителя на ОПГ Р. Н.. В заключение, с оглед недоказаност на обвинението и по двата пункта, както от обективна, така и от субективна страна, отново се прави искане за признаване на С. Н. за невиновен.

Подсъдимият, лично в своя защита изразява съгласие с неговите адвокати. Прави искане да бъде признат за невиновен за престъпленията в които е обвинен от прокуратурата. Заявява категорично, че не е участвал в ОПГ и не е бил пилотен автомобил, като сочи и че към момента на деянието е работил легално, като таксиметров шофьор.

Подсъдимият сочи, че свидетелите, посочени от прокурора са признали вината си и са сключили споразумение с прокуратурата, поради което счита, че са предубедени и посочват период, различен от посочения в обвинителния акт, а в посочения от прокуратурата период сочи, че с Р. и Д. не бил поддържал никакви отношения. С оглед на изложеното моли да бъде оправдан, като добавя, че към месец октомври 2025 г.е реабилитиран по право.

В последната си дума, подсъдимият Н. моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното :

От фактическа страна :

Подсъдимият С. Л. Н., ЕГН •••••••••• е роден на ••••••••г. в гр. София, българин, български гражданин, безработен, неженен, със средно образование, живущ в гр. София, ж.к. „••••••••.

На неустановена дата през месец април 2022г. гр. София, била сформирана организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, с ръководител Р. М. Н.. В групата взели участие свидетелите по настоящото дело Д. Н. Н., И. Г. А., О. О. М., Д. Н. Г., К. Н. А., спрямо които наказателното производство е приключило със споразумение и подсъдимият С. Л. Н.. Групата била създадена с цел участниците в нея да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл. 281 от НК и с користна цел - да се извличат материални облаги от извършването на престъпленията.

Като ръководител на групата Р. М. Н. разпределял задачите на всеки един от членовете, като през цялото време на функциониране на сдружението - месец април 2022 г. до 08.12.2022 г., когато били установени и задържани, всеки един от членовете изпълнявал функциите си, съобразно първоначалната уговорка между участниците в сдружението.

Р. М. Н. бил ръководител на групата и отговарял за осъществяването на контактите с граждани от арабски произход, които подготвяли групи с мигранти, подпомагал дейността на останалите участници в организираната престъпна група, да организирал и координирал дейността им по подпомагане на мигрантите да пребивават на територията на Република България и да преминават по нея, участвал активно и във физическото транспортиране на мигрантите, като съпровождал като отцепка останалите автомобили. Той също разпределял между останалите участници в организираната престъпна група, паричните средства, които получавал чрез преводи от чужбина.

За осъществяване на престъпната си дейност Р. М. Н. бил подпомаган от останалите участници на организираната престъпна група - Д. Н. Н., И. Г. А., О. О. М., Д. Н. Г., К. Н. А. и подсъдимият по настоящото дело С. Л. Н..

Ролята на подсъдимия С. Л. Н. в посочената организирана престъпна група се състояла в това да ескортира автомобилите, които превозват чужденците нелегални мигранти, докато преминават през територията на Република България, превозвани с автомобили от някой от другите участници в групата от района на границата с Република Турция до района на границата с Република Сърбия, като през цялото време наблюдава за наличието на полицейски автомобили, като управлява лек автомобил Киа Сеед, peг. № СВ •••••••• на 4-5 км преди участника в организираната престъпна група, който управлява автомобила, с който се превозват нелегалните мигранти.

Ролята на Д. Н. Н. в организираната престъпна група се състояла в това да намира регистрирани автомобили, с които бъдат транспортирани мигранти от района на границата с Република Турция до района на гр. София, както и след това да участва в транспортирането на мигрантите до сръбско - българската граница.

Ролята на И. Г. А. в организираната престъпна група се състояла в това, да подпомага чужденците нелегални мигранти да преминават през територията на Република България като ги превозва с лек автомобил от района на границата с Република Турция до района на границата с Република Сърбия.

Ролята на О. О. М. в организираната престъпна група се състояла в това, да подпомага чужденците нелегални мигранти да преминават през територията на Република България като ги превозва с лек автомобил от района на границата с Република Турция до района на границата с Република Сърбия.

Ролята на Д. Н. Г. в организираната престъпна група се състояла в това. да подпомага чужденците нелегални мигранти да преминават през територията на Република България като ги превозва с лек автомобил от района на границата с Република Турция до района на границата с Република Сърбия.

Ролята на К. Н. А. в организираната престъпна група се състояла в това, да подпомага чужденците нелегални мигранти да пребивават на територията на Република България като подсигурява квартири, в които да се настаняват нелегалните мигранти.

С оглед дейността на така сформираната Организирана престъпна група, Р. М. Н. обещал материална облага на Д. Н. Г. и С. Л. Н. – по 2000 евро, за да подпомогнат нелегални мигранти да преминат през територията на Република България, като мигрантите следвало да бъдат превозени от Д. Н. Г., а подсъдимият С. Л. Н. трябвало да бъде „отцепка“ и да следи за наличието на полицейски екипи.

В изпълнение на решението на посочената по-горе ОПГ, на •••••••• в гр. София, на АМ Тракия от 5 - ти км към 4 - ти км с посока на движение вход София, Д. Н. Г. управлявал лек автомобил марка лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № •••••••• собственост на „Олимпия - ПД“ ЕООД, ЕИК 115832057 в който пътувала и неговата приятелка св. Я. Х. А. и в който автомобил били натоварени 7 чужденци - граждани на Мароко , незаконно пребиваващи в Р България, а именно: У.Т., род. на ••••••••г. в Мароко; М.К., род. на ••••••••г. в Мароко; Х.Б., род. на ••••••••г. в Мароко; Б.М., род. на ••••••••г. в Мароко; Х.И.-, род. на ••••••••г. в Мароко; М.С., род. на ••••••••г. в Мароко; М.Б., род. на••••••••г. в Мароко.

В същото време подсъдимият С. Л. Н., управлявал лек автомобил марка „Киа Сеед“, peг. № СВ •••••••• и карал на 4-5 км пред Д. Н. Г., като наблюдавал по време на транспортирането на незаконно пребиваващите чужденци в Р България за полиция. Двата автомобила били спрени за полицейска проверка.

На •••••••• около 08.50 часа полицейските служители, свидетелите Б. Т. В. и И. В. И. изпълнявали служебните си задължения със служебен лук автомобил на автомагистрала „Тракия“, в района на разклона за с. Равно поле. По радиостанцията получили сигнал от оперативната дежурна част за два леки автомобила, придвижващи се в посока от гр.Бургас към гр.София, в един от които се превозват бежанци. Подадени им били два регистрационни номера •••••••• и ••••••••. Обяснили им че единият автомобил превозва бежанците, а другият е пилотен. За съдействие на свидетелите Б. Т. В. и И. В. И. отишли полицейските служители, свидетелите К. Б. Т. и М. В. Ц. заедно със служебен лек автомобил с рег. № ••••••••.

След като лекият автомобил марка „Киа Сеед“, per. № СВ •••••••• преминал мястото, на което спрели свидетелите Б. Т. В. и И. В. И., те го последвали докато достигнал до табелката, означаваща 3-ти километър на магистралата в посока нейното начало - гр. София, след което го спрели за проверка. Установили, че водачът му е подсъдимият С. Л. Н., който бил сам в автомобила. Извършили проверка на документите му и установили, че той управлява автомобила, след като свидетелството му за управление на МПС е било отнето по административен ред за което му съставили акт Акт серия GA № 766605 за извършено нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Свидетелите К. Б. Т. и М. В. Ц. спрели за проверка лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № ••••••••, управлявай от Д. Н. Г.. От проведената полицейска проверка било е установено, че в този автомобил, като пътник на седалката отпред до водача се вози свидетеля Я. Х. А. - български гражданин . На задната седалка и в багажника на автомобила били установени да се возят 7 /седем/ чужденци - граждани на Мароко, а именно: У.Т., род. на ••••••••г. в Мароко; М.К., род. на ••••••••г. в Мароко; Х.Б., род. на ••••••••г. в Мароко; Б.М., род. на ••••••••г. в Мароко; Х.И.-, род. на ••••••••г. в Мароко; М.С., род. на ••••••••г. в Мароко; М.Б., род. на ••••••••г. в Мароко. Гражданите на Мароко преминавали през територията на Република България страната в нарушение на Закона - чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Същите нямали в себе си никакви документи за самоличност или визи.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства:

ГЛАСНИ: Показанията на свидетеля Б. Т. В., дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от ДП - т.32, стр. 43 относно марката и номерата на колите и кой е направил справката; Показанията на свидетеля И. В. И. дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от ДП - т.32, стр.44, относно датата, марката и номерата на автомобилите; Показанията на свидетелката Я. Х. А.- дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК в цялост показания от ДП - т.32, стр.45; Показанията на свидетеля К. Б. Т. дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от ДП - т.32, стр. 40 относно следните обстоятелства : дата, час, кой автомобил се е движил пръв, за сумите и час на спиране и получаване на сигнала; Показанията на свидетеля М. В. Ц., дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от ДП в цялост - т.32, стр.47; Показанията на свидетеля И. Б. И., дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от ДП – т.1, стр. 6-19относно номера на автомобила, управляван от подсъдимия; Показанията на свидетеля И. М. М., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, пред съдия - т.1, стр. 89-94; Показанията на свидетеля А. Д. Д., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НКП – дадени пред съдия т.18, стр.10; показанията на свидетеля Е. Ц. Г., дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от ДП в цялост - т.16, стр.15 и пред съдия - т.18, стр.23; Показанията на свидетеля Н. Н. Н., дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от ДП - т.16, стр. 63 1 абзац; Показанията на свидетеля С. Ц. Ц. дадени пред СГС; Показанията на свидетеля Ю. Г. М., дадени пред СГС; Показанията на свидетеля С. К. С., дадени пред СГС, както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от ДП - т.21, стр.1 1 абзац за дейността на ОПГ; Показанията на свидетеля Г. Д. К., дадени пред СГС; Показанията на свидетеля Д. П. Д., дадени пред СГС, както и прочетените в цялост показания от ДП – т. 16, стр. 32; Показанията на ръководителя и участниците в ОПГ, дадени пред СГС – свидетелите Р. М. Н.; Д. Н. Н.; И. Г. А.; О. О. М.; Д. Н. Г. И К. Н. А.;

ПИСМЕНИ:

ТОМ 1 :

1. Постановление на СГП за образуване на производство- стр.1

2. Протокол за разпознаване на лица- стр.24: св. О. М. разпознава един от участниците в ОПГ- Д. Н. Г.

3. Протокол за разпознаване на лица- стр.27: св. О. М. разпознава организатора на ОПГ- Р. Н.

4. Протокол за разпознаване на лица- стр.30: св. О. М. разпознава един от участниците в ОПГ- К. А.

5. Протокол за разпознаване на лица- стр.39: св. И. М. разпознава един от участниците в ОПГ- Д. Г.

6. Протокол за разпознаване на лица- стр.42: св. И. М. разпознава един от участниците в ОПГ- К. А.

7. Протокол за разпознаване на лица- стр.45: св. И. М. разпознава един от участниците в ОПГ- С. Л. Н.

8. Протокол за разпознаване на лица- стр.48: св. И. М. разпознава лицето, сочено от него като Митко в разпитите- Д. П. Д.

9. Протокол за разпознаване на лица- стр.51: св. И. М. разпознава организатора на ОПГ- Р. Н.

10. Протокол за разпознаване на лица- стр.59: св. А.М. разпознава В.А., като момиче, което било в жилище при Р. Н.

11. Протокол за разпознаване на лица- стр.62: св. А.М. разпознава А. Яначков, като лице, кореспондиращо с Р..

12. Протокол за разпознаване на лица- стр.65: св. А.М. разпознава А. Д., сочен от него в разпитите като С. от Зоната.

13. Протокол за разпознаване на лица- стр.68: св. А.М. не разпознава никого

14. Протокол за разпознаване на лица- стр.71: св. А.М. разпознава Р. Н., като лицето организатор и този, който го е викал да оказва медицинска помощ на мигранти.

ТОМ 2 :

1. Протоколи за разпити на свидетели.

ТОМ 3 :

1. Предложение и приложения за разкрИ.е на банкова тайна – стр.1- 53- не касае подсъдимия С. Л. Н.. ТОМ 4 :

1. Постановления на СГП за обединяване на ДП № 653/22г. по описа на 06 РУ- СДВР, преписка за проверка с рег. № 226 ЗМК-1530/22г. по описа на 02 РУ – СДВР, ДП № 927/22г. по описа на 03 РУ-СДВР, ДП № 938/22г. по описа на 08 РУ- СДВР към ДП № 213/22г. по описа на ГДБОП- стр. 1-5.

2. Справки от Еконт, Сипид, Изипей, Мъниграм и Български пощистр.9-39

3. Справки от мобилни оператори- стр. 42-65 и стр. 72-96

ТОМ 5 : Материали от ДП № 226 ЗМК-1530/22г. по описа на 02 РУ- СДВР

1. Протокол за оглед на местопроизшествие- стр. 29-30: с предмет л.а. „Шевролет“- данните касаят подсъдимите, сключили вече споразумение.

2. Експертна справка за идентичност на рама на л.а. „Шевролет- стр. 33- информацията касае вече сключените споразумения.

3. Протокол за оглед на местопроизшествие- стр. 35-36: предмет отново е л.а. „Шевролет“.

4. Протокол за вземане на образци за сравнително изследване- стр. 74- клетъчен материал от И. А.

ТОМ 6 : Материали по ДП № 227 ЗМК-927/22г. по описа на 03 РУ-СДВР

1. Протокол за доброволно предаване- стр. 25: ключове от л.а. „Лада“ и СРМПС

2. Протокол за оглед на местопроизшествие- стр. 27-28: предмет на огЛ. е л.а. „Лада“ с рег. № ••••••••, в който се изземва автомобила

3. Протокол за оглед на местопроизшествие- стр.54: предмет на огЛ. е апартамент в „Зона Б 5“- няма иззети ВД- не касае подсъдимия С. Л. Н.

4. Протокол за доброволно предаване- стр.67: Василка Попова предоставя копие на договор за наем с В.А..

5. Протокол за доброволно предаване- стр.72: А.М. предава мобилния си телефон и СИМ карта с него

ТОМ 7 : Материали по ДП № 3383 ЗМК-938/22г. по описа на 08 РУ-СДВР

1. Протокол за оглед на местопроизшествие- стр. 6- предмет на огЛ. са три броя л.а. намерени на бул. „Лозен“: „БМВ“ с рег. № ••••••••, „Дачиа Логън“ с рег. № ••••••••, „Дачиа“ с рег. № ••••••••.

2. Протокол за претърсване и изземване- стр. 8 на л.а. Дачиа“ с рег. № •••••••• – иззети: мобилен телефон „Самсунг“- 2 бр.; телефон марка „Айфон“, контактен ключ за автомобила, СУМПС на И. М., портфейл със СУМПС и банкноти, иззет е и автомобилът.

3. Протокол за претърсване и изземване – стр. 10: л.а. „Дачиа“ с рег. № ••••••••; иззето е: мобилен телефон „Хуавей“, телефон „Нокиа“, телефон „Инфинити“, телефон „Ксиоми“, телефон „Umidigi“, телефон „Самсунг“, 5 евро, 20 дирхам, вносна бележка, телефон „Хуавей“ и телефон „Самсунг“ и се е иззел самия автомобил.

4. Протокол за претърсване и изземване- стр. 12- л.а. „БМВ“ с рег. № ••••••••- иззето: телефон „Самсунг“, ключ за автомобила и самия автомобил.

ТОМ 8 : Материали по ДП № 653/22г. по описа на 06 РУ-СДВР

1. Протокол за оглед на местопроизшествие- стр.8-9- с предмет л.а. „Рено“, модел „Клио“ находящ се на АМ „Срума“- иззети са: 2 бр. рег. табели, 2 бр. чаши, 1 бр. ключ, обтривки от волана.

2. Протокол за оглед на местопроизшествие- стр.59: предмет е жилищна кооперация в гр. София, бул. „Княгиня ••••••••. Няма отношение към подсъдимия С. Л. Н.

3. Протокол за доброволно предаване- стр. 64: А. Д. предава телефон „Ксиоми“

4. Трасологична експертна справка- стр. 74: на иззетите рег. табели на Рено Клио.

5. Протокол за доброволно предаване- стр. 84: И.Ф. предава станиолена сгъвка с растителна маса.

6. Експертна справка- стр. 104: иззетата растителна маса не съдържа наркотично вещество.

7. Протокол за оглед на ВД- стр. 114: оглед на мобилните телефони, иззети от Рено Клио.

ТОМ 9 : Материали по ДП № 653/22г. по описа на 06 РУ-СДВР

ТОМ 10 : Материали по ДП № 1618/22г. по описа на 02 РУ СДВР

1. Протокол за оглед на местопроизшествие- стр. 10-11-предмет е жилище в ж.к. „Надежда“; иззето: 12 бр. мобилни телефони; 200 евро; лаптоп.

2. Протокол за доброволно предаване- стр.31- М.С. предава зелена тревиста маса.

3. Протокол за доброволно предаване- стр. 78: копия на документи за жилището в Надежда, предадени от К. А..

4. Протокол за оглед на ВД- стр.83: преглед на част от иззетите телефони и лаптопа.

5. Експертна справка-стр.99: предадената доброволно растителна маса е коноп с тегло 0,30 гр.

ТОМ 11: Копия на Решения на СРС.

ТОМ 12:

1. Протокол за претърсване и изземване- стр.6: къща в гр. София, ул. „••••••••, обитавана от Д. П. Д.; иззети: мобилен телефон „Самсунг“, 3 бр. СИМ карти; пластика за СИМ карти; 4200 лева; мъжка чантичка.

2. Протокол за претърсване и изземване- стр.10: ап.29 в гр. София, ж.к.. „••••••••, обитаван от И. М. М.; иззети: външен хард диск; мобилен телефон „Редми“ със СИМ карта; 2 бр. телефони „Айфон“ със СИМ карти.

3. Протокол за претърсване и изземване- стр.16: в гр. София, ж.к. „••••••••, обитаван от К. Н. А.; иззети: 2 бр. електронни устройства; пластика за СИМ карта; 2 бр. стъклени лули; множество спейбекове; 4 бр. хартиени листчета с изписани имена; хартиен лист с растителна маса; мобилен телефон „Нокиа“; телефон „Самсунг“; документи с изписани на латиница имена; документи на чужд език; пластики за мобилни карти; 2 бр. жълти плика.

4. Протокол за претърсване и изземване- стр.22: в гр. София, бул. „••••••••, обитаван от Д. Н. Н.; иззети: мобилен телефон „Ксиоми“; разписки от „Изипей“; договори за покупко- продажба на МПС; бележка с ръкописни букви и цифри; СРМПС част 1 за товарен автомобил; автомобилен ключ, малък ключ и дистанционно; телефон „Самсунг“ и СИМ карта; жълта пластика.

5. Протокол за претърсване и изземване- стр.28: в с. Стефаново, общ. Радомир, комплекс „Кралско село“ къща № 3, обитаван от •••••••• иззети: мобилни телефони „Самсунг“ и „Айфон“; 2 листа с документи на чужд език; 21 листа с текст на чужд език; 1 бр. преносим компютър; тефтер с листчета; 6 бр. мобилни телефони, някои със СИМ карти; различни банкноти- евро, турски лири и евро; 2 бр. твърди дискове; 4 бр. пластики на банки; 1 бр. преносим компютър.

6. Протокол за претърсване и изземване- стр.35: в гр. София, ж.к. „••••••••, обитаван от А. Д.; иззети: мобилен телефон „Самсунг“.

ТОМ 13:

1. Постановление на СГП за връщане на ВД- стр.1- връща 2 бр. автомобили „Дачия“.

ТОМ 14:

1. Протокол за претърсване и изземване- стр. 3: в къща в гр. София, ул. „••••••••, обитавана от И. Г. А.; иззети: 1 бр. таблет; мобилен телефон „Самсунг“; телефон „ОРРО“; документ от „А 1“ и „Виваком“ за мобилни номера; телефон „Сони“; телефон „Сименс“ и телефон „Водафон“; пластики за СИМ карти.

2. Протокол за претърсване и изземване- стр. 8: в гр. София, ж.к. ••••••••, обитаван от О. О. М.; иззети: СИМ карта.

3. Протокол за претърсване и изземване- стр. 13: в гр. София, ж.к. „•••••••• обитаван от Л. Н.а; не са намерени и иззети вещи.

4. Протокол за претърсване и изземване- стр. 18: в л.а. „Ситроен“, модел „Ц 5“ с рег. № ••••••••, ползван от И. М. М.; иззети: мобилен телефон „Хуаей“ със СИМ карта.

5. Протокол за претърсване и изземване- стр. 25: в л.а. „БМВ“ с рег. № •••••••• ползван от Д. Н. Н.; иззети: 10 бр. листа с документи на български език.

6. Протокол за претърсване и изземване- стр. 29: в л.а. „Мерцедес“ с рег. № •••••••• ползван от Д. Н. Н.; иззети: радиостанция; 2 бр. мобилни телефона; 2 бр. договора за покупко- продажба на МПС.

7. Протокол за обиск и изземване- стр. 33: на лицето Д. Н. Г.; иззети: мобилен телефон „Айфон“ със СИМ карта.

8. Протокол за претърсване и изземване- стр. 38: в жилище и двор в с. Труд, обл. Пловдив, ул. „••••••••, обитавано от Д. Н. Г.; иззети: мобилни телефони „СОЛ“, „Нокиа“; договор; копие н а констативен протокол .

9. Протокол за претърсване и изземване- стр. 43: в гр. София, ул. ••••••••, обитаван от В..А.; иззети: 2 бр. пластики за СИМ карти и 1 бр. СИМ карта.

10. Постановления за привличания на обвиняеми лица, ведно с разпити- не касаят подсъдимия С. Л. Н..

ТОМ 15:

1. Постановления за привличания на обвиняеми и разпити и МНО, ведно с тези на С. Л. Н.- л.123-136

2. Протокол за доброволно предаване- стр.129- С. Л. Н. предава мобилен телефон и СИМ карта.

ТОМ 16:

1. Протокол за разпознаване на лица- стр. 5: св. Д. Х. разпознава под № 4 Г. Д. К.- няма отношение към подсъдимия

2. Протокол за разпознаване на лица- стр. 11: св. А. Д. разпознава под № 3- В.М.А. няма отношение към подсъдимия

3. Протокол за разпознаване на лица- стр. 13: св. А. Д. разпознава под № 3- Р. М. Н.- няма отношение към подсъдимия

4. Протокол за разпознаване на лица- стр. 17: св. Е. Ц. Г. разпознава под № 4- Г. Д. К.- няма отношение към подсъдимия

5. Протокол за разпознаване на лица- стр. 19: св. Е. Ц. Г. разпознава под № 1- И. Г. А.- няма отношение към подсъдимия

6. Протокол за разпознаване на лица- стр. 21: св. Е. Ц. Г. разпознава под № 1- С. Л. Н..

7. Протокол за разпознаване на лица- стр. 23: св. Е. Ц. Г. разпознава под № 2- Д. Н. Г.- няма отношение към подсъдимия

8. Протокол за разпознаване на лица- стр. 27: св. Е. Ц. Г. разпознава под № 3- Д. П. Д.- няма отношение към подсъдимия

9. Протокол за разпознаване на лица- стр. 36: св. Д. П. Д. разпознава под № 1- Д. Н. Н.- няма отношение към подсъдимия

10. Протокол за разпознаване на лица- стр. 39: св. Д. П. Д. разпознава под № 2- Д. Н. Г.- няма отношение към подсъдимия

11. Протокол за разпознаване на лица- стр. 42: св. Д. П. Д. разпознава под № 3- Р. М. Н. Н.- няма отношение към подсъдимия

12. Протокол за разпознаване на лица- стр. 45: св. Д. П. Д. разпознава под № 1- И. Г. А.- няма отношение към подсъдимия

13. Протокол за разпознаване на лица- стр. 48: св. Д. П. Д. разпознава под № 1- С. Л. Н.

14. Протокол за разпознаване на лица- стр. 51: св. Д. П. Д. разпознава под № 4- Г. Д. К.- няма отношение към подсъдимия

15. Протокол за разпознаване на лица- стр. 54: св. Д. П. Д. разпознава под № 2- И. М. М.- няма отношение към подсъдимия

16. Протокол за разпознаване на лица- стр. 57: св. Д. П. Д. разпознава под № 3- Е. Ц. Г.- няма отношение към подсъдимия

17. Протокол за разпознаване на лица- стр. 60: св. Д. П. Д. разпознава под № 1- С.И.Д.- няма отношение към подсъдимия

18. Протокол за разпознаване на лица- стр. 76: св. Юлия И.а разпознава под № 3- Р. М. Н.- няма отношение към подсъдимия

19. Протокол за разпознаване на лица- стр. 85: св. М.П. разпознава под № 3- Р. М. Н.- няма отношение към подсъдимия

20. Протокол за разпознаване на лица- стр. 90: св. И. М. разпознава под № 1- С. К. С.- няма отношение към подсъдимия

21. Протокол за разпознаване на лица- стр. 92: св. И. М. разпознава под № 1- Д. Н. Н.- няма отношение към подсъдимия

22. Протокол за разпознаване на лица- стр. 95: св. Н. Н. Н. разпознава под № 3- Р. М. Н.- няма отношение към подсъдимия

23. Протокол за разпознаване на лица- стр. 97: св. Н. Н. Н. разпознава под № 1- Д. Н. Н.- няма отношение към подсъдимия

24. Протокол за разпознаване на лица- стр. 99: св. Н. Н. Н. разпознава под № 1- И. Г. А.- няма отношение към подсъдимия

25. Протокол за разпознаване на лица- стр. 101: св. Н. Н. Н. разпознава под № 4- А. Д. Д.- няма отношение към подсъдимия

ТОМ 17:

1. Протокол за разпознаване на лице-стр. 3: св. А.Т. разпознава лице под № 4- О. О. М.

2. Протокол за разпознаване на лице-стр. 4: св. А.Т. не разпознава никого.

3. Протокол за разпознаване на лице-стр. 5: св. А.Т. не разпознава никого.

4. Протокол за разпознаване на лице-стр. 6: св. А.Т. не разпознава никого.

5. Протокол за разпознаване на лице-стр. 13: св. М.К. разпознава лице под № 4- О. О. М..

6. Протокол за разпознаване на лице-стр. 14: св. М.К. не разпознава никого.

7. Протокол за разпознаване на лице-стр. 15: св. М.К. не разпознава никого.

8. Протокол за разпознаване на лице-стр. 16: св. М.К. не разпознава никого.

9. Протокол за разпознаване на лице-стр. 23: св. М.Т. разпознава лице под № 4- О. О. М..

10. Протокол за разпознаване на лице-стр. 24: св. М.Т. разпознава лице под № 1 или 2 като лицето шофирало буса.

11. Протокол за разпознаване на лице-стр. 25: св. М.Т. не разпознава никого.

12. Протокол за разпознаване на лице-стр. 26: св. М.Т. не разпознава никого.

13. Протокол за разпознаване на лице-стр. 34: св. Нуредин Джазуани разпознава лице под № 4- О. О. М..

14. Протокол за разпознаване на лице-стр. 42: св. Б.А.и разпознава лице под № 4- О. О. М..

15. Протокол за разпознаване на лице-стр. 55: св. А.Ж. разпознава лице под № 4- О. О. М..

ТОМ 18:

1. Протокол за претърсване и изземване- стр.38: на къща с двор в гр. Септември, ул. „••••••••, обитавана от ••••••••: не е иззето нищо

2. Протокол за оглед на ВД- стр.41: предмет л.а. „БМВ“

3. Протокол за доброволно предаване- стр.44: св. Е. Г. предава карта на „Изи Пей“.

ТОМ 19:

Справки съдимост и висящи дела

ТОМ 20:

1. Експертна справка- стр.24: изследвана е рамата на л.а. „Дачия“ с рег. № ••••••••

2. Експертна справка- стр.26: изследвана е рамата на л.а. „Дачия“ с рег. № ••••••••

3. Експертна справка- стр.28: изследвана е рамата на л.а. „БМВ“

ТОМ 21:

1. Протокол за разпознаване на лица: стр. 4: св. С. К. С. разпознава лице под № 3- К. Н. А..

2. Протокол за разпознаване на лица: стр. 7: св. С. К. С. разпознава лице под № 4- О. О. М..

3. Протокол за разпознаване на лица: стр. 10: св. С. К. С. разпознава лице под № 1- Д. Н. Н..

4. Протокол за разпознаване на лица: стр. 13: св. С. К. С. разпознава лице под № 3- Д. П. Д..

5. Протокол за разпознаване на лица: стр. 16: св. С. К. С. разпознава лице под № 2- Д. Н. Г..

6. Протокол за разпознаване на лица: стр. 19: св. С. К. С. разпознава лице под № 3- Е. Ц. Г..

7. Протокол за разпознаване на лица: стр. 22: св. С. К. С. разпознава лице под № 1- И. Г. А..

8. Протокол за разпознаване на лица: стр. 25: св. С. К. С. разпознава лице под № 2- И. М. М..

9. Протокол за разпознаване на лица: стр. 28: св. С. К. С. разпознава лице под № 1- С. Л. Н..

10. Протокол за разпознаване на лица: стр. 31: св. С. К. С. разпознава лице под № 3- Р. М. Н..

11. Протокол за разпознаване на лица: стр. 34: св. С. К. С. разпознава лице под № 4- Н. Г. С.в.

12. Протокол за разпознаване на лица: стр. 37: св. С. К. С. разпознава лице под № 2- В.С.А..

ТОМ 22:

1. Справки за телефонни номера от мобилни оператори: стр.52-54

ТОМ 23:

Постановления, становища и приемо- предавателни протоколи относно ВД

ТОМ 24, ТОМ 25 и ТОМ 26: Постановления за привличания, МНО и протоколи

ТОМ 27:

1. Справки от мобилни оператори: стр. 4-9

ТОМ 28 и ТОМ 29: Експертизи

ТОМ 30: Постановления за ВД и Определения относно обжалвания на МНО.

ТОМ 31: Постановления за привличания на обвиняеми и разпити

ТОМ 32:

1. Протокол за доброволно предаване- стр.37- С. Л. Н. предава ключ от л.а. „Кия Сийд“

2. Протокол за доброволно предаване- стр.38- Д. Г. предава доброволно ключ от л.а. „Мицобиши“ и мобилен телефон „Айфон“

3. Протокол за претърсване и изземване- стр. 39- от л.а. „Мицобиши Паджеро“, управляван от Д. Г.. Иззето: самия автомобил

4. Протокол за претърсване и изземване- стр.41- от л.а. „Киа Сийд“, управляван от С. Л. Н.. Иззети: самия автомобил

5. Акт за нарушение, Заповед за ППАМ, НП- стр.112-115

6. Експертна справка-стр.124- за съответствие на рамите на л.а. „Сия“ и „Мицубиши“.

7. Разписки за връщане на иззетите леки автомобили-стр.135-136

ТОМ 33:

1. Копия на протокол на СГС и Споразумение за Наваби Незамудинст.6-8

ТОМ 34: Експертизи

ТОМ 35:

1. Протоколни определения за вземане и изменение на МНО на обвиняемите- на С. Л. Н. не е изменена в тях

ТОМ 36: Справки за криминални и съдебни регистрации на лица- в т.ч. и С. Л. Н.

ТОМ 37: Анализ на комуникации с телефонни номера

ТОМ 38: Експертизи

1. Постановление за връщане на ВД на И. М.- стр.59;

2. Постановление за връщане на ВД на Д. Н.- стр.65;

3. Постановление за връщане на ВД на С. Л. Н.- стр.68

ТОМ 39: СД и микрокарти към експертизи

ТОМ 40: Постановления за привличания, предявявания, пълномощни

ТОМ 41: Протоколи на СГС и САС за МНО на Р. Н.

ВЕЩЕСТВЕНИ: ПО ОПИС.

• на съхранение в СГП- т.40, стр.73

• наркотичните вещества- предадени в ЦМУ

• л.а. „Шавролет“- в 02 РУ СДВР

• л.а. „Лада“- в 03 РУ СДВР

• л.а. „БМВ“- в ЗЖУ София

ЕКСПЕРТИЗИ:

1. ДНК ЕКСПЕРТИЗА– ПРИЕТА т.9 , стр.9 . Обект- обтривки от волан от л.а. „Рено Клио“ задържано на 21.04.22г.. Експерт: Наталия Валериева С.ва. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: клетъчен материал на повече от две лица, неидентифицирани

2. ДАКТИЛОСКОПНА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.22, стр.5. Обектиззета радиостанция. Експерт: Н. М. А.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: не се проявяват дактилоскопни следи

3. ДНК ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.22, стр.15. Обект: обтривки от л.а. „Шавролет“ от 13.09.22г.. Експерт: Р. Д. А.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: открива се профила на И. Г. А..

4. ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.22, т.25. Обект: радиостанция. Експерт: В. Т. Т.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: сочи за функциите на радиостанцията

5. ВИДЕОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.28, стр.5. Обект: 2 бр. оптични носители- записи от камери. Експерт: М. Е. Й. и А. Г. Н.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: камера е заснела на бензиностанция С. Л. Н. да управлява л.а. „БМВ“ с рег. № СВ 3533 ТН; в друг ден от записи С. Л. Н. е идентифициран като водач на л.а. „Киа Сийд“. Описва се действията на идентифицираните лица и оттеглянето им.

6. ВИДЕОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.28, стр.55. Обект: видеозаписи от охранителни камери на бензиностанция „ОМВ“. Експерт: М. Е. Й. и А. Й. Д.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: описва се движението на л.а., сред които е и „БМВ“ и „Киа Сийд“ и са установени лицата И. А. и И. М..

7. ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.28, стр.85. Обект: 5 бр. мобилни телефони, иззети при претърсване и изземване в жилище с. Труд, обитавано от Д. Г.. Експерти: Ю. Ч. Ч., Й. С. Г., Й. С. К. и С. К. К.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: извадено е съдържанието на обаждания, кореспонденция и по приложения и ползвани карти.

8. ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.29, стр.5. Обект: мобилен телефон, доброволно предаден от С. Л. Н.. Експерти: Ю. Ч. Ч., Й. С. Г., Й. С. К. и С. К. К.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: извадено е съдържанието на обаждания, кореспонденция и по приложения и ползвани карти.

9. ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.29, стр. 19. Обект: мобилни апарати и СИМ карти, иззети от адрес на В.М.. Експерти: С. Т. З. и А. А. Г.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: извадено е съдържанието на обаждания,

кореспонденция и по приложения и ползвани карти.

10. ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.29, стр.54. обект: хард диск, таблет, телефони и СИМ карти от адрес на И. М.. Експерт: Й. С. Г.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: онагледена е информацията, съдържаща се в тях.

11. КОМПЮТЪРНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.33,

стр.16. Обект: 3 бр. лаптоп и 2 бр. твърди дискове, иззети при претърсване и изземване в с. Стефанова от В.М.. Експерт: К. Б. Т.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: описва се съдържанието, като част от него е принтирано и приложено.

12. ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.34, стр.1: Обекти: иззети при оглед на л.а. „Дачия“ на 03.10.22г.- 7 бр. мобилни телефона, банкноти и разписка. Експерти: Ю. Ч. Ч., Й. С. Г., Й. С. К. и С. К. К.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: описани и онагледени данни от ВД.

15. ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.38, стр.18. Обекти: мобилни телефони, СИМ карти, мултимедийна карта, иззети от л.а. „Мицубиши Паджеро“ на 14.10.22г.. Експерт: Ю. Ч. Ч.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: описано и снето съдържание.

16. ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА- ПРИЕТА т.38, стр. 32. Обекти: мобилен телефон и СИМ карта от изземване в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“. Експерт: Ю. Ч. Ч.. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: снето съдържание.

При анализа на доказателствата по делото, настоящият състав намери основание да разгЛ. същите поотделно, съобразно всеки един от пунктовете на обвинението, както следва :

Съгласно обвинението, повдигнато срещу С. Л. Н. по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НПК за участието му в ОПГ, настоящият състав намери следното :

Подсъдимият С. Л. Н. е привлечен към наказателна отговорност за това, че е участвал в ОПГ заедно с други лица - свидетелите Р. М. Н.; Д. Н. Н.; И. Г. А.; О. О. М.; Д. Н. Г. И К. Н. А..

Следва да се отбележи, че по отношение на всяко едно от тези лица, делото е приключило със одобрено от съда и влязло в сила Споразумение, както следва :

Спрямо Р. М. Н., делото е приключило с влязло в сила на 02.08.2024г. Споразумение по НОХД № 20241100204476 по описа за 2024 година на СГС, НО, 25-ти състав.

Спрямо Д. Н. Г., делото е приключило с влязло в сила на 05.03.2024г. Споразумение по НОХД № 20241100201133 по описа за 2024 година на СГС, НО, 40ти състав.

Спрямо И. Г. А. и К. Н. А., делото е приключило с влязло в сила на 15.05.2024г Споразумение по НОХД № 20241100202632 по описа за 2024 година на СГС, НО, 14-ти състав.

Спрямо Д. Н. Н., делото е приключило с влязло в сила на 14.10.2024г. Споразумение по НОХД № 20241100206235 по описа за 2024 година на СГС, НО, 13-ти състав.

Спрямо О. О. М., делото е приключило с влязло в сила на 28.12.2023г. Споразумение по НОХД № 20231100207287 по описа за 2023 година, на СГС, НО 26-ти състав.

С така посочените Споразумения, всеки един от участниците се е признал за виновен в това, че за периода от неустановена дата на месец април 2022г. до 08.12.2022г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група ръководена от Р. М. Н., ЕГН ••••••••••, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно от седем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години”, а именно престъпления по чл. 281 от НК и участници: Д. Н. Н.; И. Г. А.; О. О. М.; Д. Н. Г. И К. Н. А., като групата е с користна цел.

С оглед на така посочените споразумения, които имат действието на влязла в сила присъда, съдът намира, че спрямо всяко едно от тези лица съдът може да приеме за установени фактите, относно съществуването на ОПГ, периода на функционирането й, предмета на дейност на групата и участниците в нея.

Предмет на настоящото дело е да се установи, дали подсъдимият С. Л. Н. е би част от посочената Организирана престъпна група, с посочената дейност и в посочения период, като в тази връзка съдът анализира на първо място показанията на другите участници в ОПГ, както следва :

Съдът анализира показанията на ръководителя на ОПГ – Р. М. Н., като намери същите са логични, последователни и правдиви. В своите показания този свидетел не отрича познанството си с подсъдимия С. Л. Н. и категорично заявява, че са работили заедно именно в посочената ОПГ, за която свидетелят се е признал за виновен, заедно с останалите участници, които посочва поименно. От показанията на този свидетел се установява не само участието на подсъдимия С. Л. Н. в посоченото ОПГ, но и ролята която е имал в групата, а именно, ролята на „отцепка“. От показанията на този свидетел се установява и периода на участие на подсъдимия в ОПГ-то и трайните отношения, съществували между него и останалите участници в ОПГ, доколкото свидетелят Н. сочи, че подсъдимият е правил няколко курса по негово разпореждане. От показанията на този свидетел се установява и друго важно обстоятелство, а именно, че подсъдимият С. Л. Н. е вършил това, заради обещана му и предоставяна му от този свидетел облага под формата на парични суми, за всеки един курс.

Съдът намери, че следва да се довери на казаното от този свидетел по отношение на съществуването на ръководената от него ОПГ, участниците в нея, както и относно участието на подсъдимия С. Л. Н. в групата и неговата роля. Казаното от този свидетел кореспондира от една страна с приложените по делото Споразумения, които имат действието на влязла в сила присъда, спрямо лицата, които са ги подписали, а така също и с доказателствения материал по делото, касаещ дейността на ОПГ, който ще бъде анализиран подолу.

Единственото обстоятелство, за което съдът не се доверява на този свидетел е свързан с втория пункт на обвинението, което ще бъде обсъдено по-долу в мотивите.

Основание за този състав да се довери на казаното от свидетеля Р. М. Н. е и това, че същият излага без колебание неблагоприятните за него факти, свързани с престъпната му дейност, като съдът не може да се съгласи с аргументите на защитата, че този свидетел има за цел да прехвърли част от вината върху подсъдимия С. Л. Н., за да облекчи собственото си положение. Напротив – този свидетел се е признал за виновен, получил е съответното наказание и дадените от него показания по никакъв начин няма да се отразят на неговото положение или на наложеното му наказание.

Ето защо и съдът намери, че свидетелят Р. М. Н. е дал пред СГС правдиви показания, кореспондиращи със сключеното от същия Споразумение и със събрания по делото доказателствен материал, поради което и още веднъж намери същите за правдиви и изгради въз основа на тях своите фактически констатации.

Съдът анализира и показанията на свидетеля Д. Н. Г. от които се установява, че той и подсъдимият С. Л. Н. се познават, а така също познава и другите участници в ОПГ, както и относно ролята на подсъдимия като отцепка. В тази им част, показанията на този свидетел кореспондират с подписаното от него и останалите участници в ОПГ-то Споразумение, поради което и съдът ги кредитира.

Настоящият състав не дава вяра на казаното от този свидетел обаче, че дейността им не е била свързана с групата на Р. М. Н., нито че превозването на мигранти е било за първи път. От една страна, казаното от този свидетел влиза в противоречие с казаното от разпитания по делото свидетел Р. М. Н., а така също и с подписаното от свидетеля Г. споразумение в което същият е признал за участието си в посочената ОПГ, с посочените участници и ръководител Р. М. Н..

Следва да се отбележи също така, че показанията на този свидетел са нелогични и съдържат вътрешно противоречие – от една страна свидетелят признава, че заедно с подсъдимия са осъществили превоз на мигранти, но от друга страна твърди, че били невинни и не е трябвало да понасят наказателна отговорност, тъй като много други хора били „хващани и пускани“. Това, според настоящия състав, се дължи на нежеланието на този свидетел да потвърди уличаващите го факти, независимо, че е сключил споразумение за тях и е получил съответното наказание. По тази причина и съдът не дава вяра на казаното от този свидетел, че не е участвал в ОПГ, доколкото по делото има достатъчно доказателства за неговата съпричастност.

Съдът анализира и показанията на останалите свидетели по делото от тази група : К. Н. А., И. Г. А., О. О. М. И Д. Н. Н.. Общото при техните показания е, че те са лишени от конкретика и като цяло тези свидетели се опитват да отхвърлят вината си за факти и обстоятелства за които са подписали съответното споразумение, което има действието на влязла в сила присъда по отношение на всеки един от тях, а така също кореспондира и с останалия доказателствен материал, касаещ дейността на процесната ОПГ. Ето защо и съдът не кредитира показанията на тези свидетели, че не са били част от ОПГ и не са превозвали мигранти, като следва да се отбележи, че същите не допринасят за установяване на обективната истина по делото, тъй като са лишени от конкретика, поради което се явяват и правноирелевантни за настоящото дело.

Съдът анализира и показанията на свидетеля И. М. М., дадени пред съдия на ДП и прочетени от съда по реда на чл. 281 от НПК. От показанията на този свидетел се установява още веднъж съществуването на ОПГ, дейността с която се е занимавала ОПГ, ръководителят на тази група – св. Р. М. Н., както и установява участието на подсъдимия С. Л. Н. в ОПГ, доколкото този свидетел посочва конкретна дейност в която подсъдимият е участвал по преминаване на мигранти през страната, като сочи подсъдимият по име и сочи, че е управлявал автомобил КИА СИЙД, установен по делото.

Доколкото казаното от този свидетел кореспондира с казаното от св. Р. М. Н. и с останалите гласни доказателствени средства и с писмените доказателства по делото /Протокол за разпознаване на лица - стр.45 - св. И. М. разпознава подсъдимия като един от участниците в ОПГ, както и тези, касаещи автомобила, управляван от подсъдимия, то настоящият състав ги кредитира в цялост.

Съдът анализира и показанията на свидетеля Е. Ц. Г., дадени пред съда и прочетените от ДП в цялост, както и пред съдия. Следва да се отбележи, че между показанията, дадени в съдебно заседание и дадени на ДП съдът е установил съществени противоречия, които са дали основание на този състав за прочитането им. След прочитането на тези показания, свидетелят заяви, че не поддържа казаното на ДП, включително и пред съдия, а поддържа това, което е казал пред настоящия състав. Ето защо и съдът е длъжен да извърши проверка на показанията му и да прецени кои от тях да кредитира.

Ето защо и след съпоставка на показанията на този свидетел с доказателствата по делото и със сключените от останалите участници на ОПГ споразумения, съдът намери, че следва да се довери на казаното от този свидетел на ДП. Следва да се отбележи, че показанията му, дадени на ДП са последователни, логични, хронологично издържани и подробни. Същият дава показания за факти и обстоятелства, свързани с дейността на ОПГ, които съвпадат с казаното от Р. Н. и със събраните писмени доказателства по делото /Протокол за разпознаване на лица - стр. 21 при което ПСД този свидетел разпознава под № 1- С. Л. Н., като участник в ОПГ. Същият потвърждава, че е запознал подсъдимия С. Л. Н. с Р. Н., като посочва и лекият автомобил, използван от подсъдимия за извършване на дейността по поръчение на ОПГ- то а именно Киа Сийд, установен по делото, като свидетелства и за конкретен случай с превоз на мигранти, като сочи и ролята на подсъдимия на „отцепка“, обстоятелство което съвпада напълно и с казаното от Р. Н..

Нещо повече, съдът взе предвид, че свидетелят е дал показания и пред друг съдебен състав, поради което не може да се довери на казаното от него, че не е заявил фактите и обстоятелствата, отразени в протокола, доколкото е имал възможност лично и непосредствено пред съд, без никакъв натиск и притеснение да изложи това, което му е било известно по случая. Следва да се отбележи, че при съпоставяне на показанията от ДП пред органите на разследването и дадените пред съдия на ДП се наблюдава значително сходство, докато между показанията от ДП и тези от Съдебното следствие се наблюдава значително противоречие, което съдът намери, че се дължи не нежеланието на този свидетел да повтори уличаващите подсъдимия обстоятелства в негово присъствие, а така също и да омаловажи собствената си роля в запознанството на Р. М. и подсъдимия С. Л. Н..

С оглед на изложеното настоящият състав кредитира само това, което този свидетел е казал на ДП, както пред разследващите органи, така и пред съдия, като не дава вяра на показанията на свидетеля, дадени пред съда, като счита същите за неверни, нелогични, противоречиви и противоречащи на останалия доказателствен материал. От казаното от този свидетел съдът още веднъж прие за установено участието на подсъдимия С. Л. Н. в ОПГ под ръководството на Р. Н. и неговата роля на „отцепка“ при превоза на бежанци.

Съдът анализира и показанията на свидетеля С. К. С., дадени пред СГС и депозирани пред разследващите органи, като констатира, че между тези показания се наблюдава съществено противоречие, относно обстоятелството, дали подсъдимият е участвал в незаконна дейност по превоз на мигранти. В тази връзка съдът кредитира показанията на този свидетел, че познава подсъдимия С. Л. Н., знае, че кара такси и че му викат „Бакшиша“, доколкото в тази част показанията и на ДП и на Съдебното следствие съвпадат напълно. По отношение на това, дали С. Л. Н. е бил едно от лицата, които като шофьори или отцепки за Р. Н., свидетелят отговаря уклончиво, което е дало основание на съда да прочете показанията на този свидетел, дадени на ДП. След прочитане на показанията, свидетелят не отрича категорично казаното от него на ДП, но казва, че е чул за това от други хора. Съдът намери, че следва да даде вяра на казаното от този свидетел на ДП. От една страна, свидетелят е имал по-пресни спомени, което се установява и от по-добрата фактология на показанията му, дадени на ДП, а така също и по отношение на тяхната последователност и логическа свързаност. За разлика от тях, в хода на съдебното следствие, показанията на този свидетел са непоследователни, наблюдава се стремеж да се омаловажи дейността на Р. М. и на подсъдимия С. Л. Н., макар и да не се отрича категорично ролята на последния в престъпната дейност. Ето защо и въз основа на дадените от този свидетел показания на ДП, съдът още веднъж прие, че С. Л. Н. е бил част от ОПГ и е имал ролята на „отцепка“.

Съдът анализира и показанията на свидетеля Д. П. Д., като намира същите за правдиви, последователни и логични. Празнотите в тези показания бяха преодолени от съда чрез прочитането на показанията му от досъдебното производство. От показанията на този свидетел се установява още веднъж съществуването на ОПГ, участниците в нея, а така също и съпричастността на С. Л. Н. към инкриминираната дейност. Този свидетел категорично разпознава подсъдимия /за което е съставен Протокол за разпознаване на лица т. 16, стр. 48/, като едно от лицата, участващи в групата като шофьор за превоз на бежанци, посочва прякора му „Цайса“ и дава подробно негово описание. Ето защо и съдът намира, че следва да даде вяра на тези показания, които кореспондират с останалия доказателствен материал и установяват още веднъж принадлежността на подсъдимия към процесната ОПГ.

Съдът анализира и показанията на свидетеля И. Б. И., които имат отношение и по двата пункта на обвинението. Празнотите в показанията на този свидетел, относно конкретни обстоятелства, бяха преодолени от настоящия състав чрез прочитане на неговите показания, дадени на ДП относно номера на автомобила, управляван от подсъдимия.

Съдът намира показанията на този свидетел за последователни, логични, ясни, безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, но следва да се направи едно важно уточнение – свидетелят възпроизведе пред съда факти и обстоятелства, които са му станали известни в хода на досъдебното производство, въз основа на получените оперативни данни, разпити на свидетели, с които свидетелят е бил запознат, както и след запознаване със съответните справки от ТОЛ системата, действаща на територията на Република България. Това прави тези негови показания производни, а не първични, поради което и те не могат да послужат като основа на която този състав за изгради своите фактически констатации, сами по себе си. В същото време обаче, те могат да служат за проверка на първичните доказателства по делото, като съдът намери, че казаното от този свидетел потвърждава още веднъж показанията на Р. М. Н. и останалите свидетели, уличаващи подсъдимия в участие в ОПГ, които съдът анализира по-горе, а така също и отразените факти и обстоятелства в подписаните от участниците в ОПГ Споразумения.

С оглед на изложеното и съдът намери основание да кредитира показанията на този свидетел и използва същите за проверка на първичните доказателствени средства.

В обобщение на показанията на посочените по-горе свидетели, настоящият състав формира въз основа на тях фактическите си изводи относно съществуването на ОПГ, ръководителят и членовете на групата, периода на нейното съществуване, предмета на дейност на групата, както и участието на подсъдимия С. Л. Н. в тази група и конкретната му роля в нея като „отцепка“.

По отношение на втория пункт на обвинението, това по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, съдът анализира следните гласни доказателствени средства :

Съдът анализира показанията на свидетелите – полицейски служители Б. Т. В., И. В. И. К. Б. Т. М. В. Ц. и И. Б. И., като намери казаното от тези свидетели за последователно, логично, подробно, безпротиворечиво и правдиво. Празнотите в показанията на тези свидетели бяха преодолени от съда чрез прочитане на показанията им, дадени на ДП, но следва да се отбележи, че независимо от своята голяма служебна натовареност,

свидетелите бяха запазили сравнително ясни спомени за конкретните обстоятелства, които добросъвестно изложиха пред съда.

От показанията на тези свидетели се установява, че по оперативна информация е била извършена проверка на два автомобила - първият, управляван от подсъдимия, а вторият от свидетеля Д. Н. Г., като при проверката на автомобила на Г. са били установени 7 лица, граждани на Мароко, а именно: У.Т., род. на ••••••••г. в Мароко; М.К., род. на ••••••••г. в Мароко; Х.Б., род. на ••••••••г. в Мароко; Б.М., род. на ••••••••г. в Мароко; Х.И.-, род. на ••••••••г. в Мароко; М.С., род. на ••••••••г. в Мароко; М.Б., род. на ••••••••г. в Мароко. Гражданите на Мароко са били без лични документи и визи.

Установява се от показанията на тази група свидетели и обстоятелството, че двата автомобила са се движили в синхрон, че автомобилът на подсъдимия С. Л. Н. се е движил пред автомобила, управляван от Г., като движението на автомобилите е било проследено в продължителен период от време, за което са налични и съответните справки от ТОЛ системата, като се установява и посоката на движение, както и мястото и времето на извършване на проверката.

Показанията на тези свидетели потвърждават, че подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „Киа Сеед“, peг. № СВ •••••••• без валидно СУМПС, а Г. - „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № ••••••••. Установяват се и действията на свидетелите по спиране, проверка на документите и установяване на чуждите граждани, както и последващите действия на полицейските органи.

Съдът преценява показанията на тази група свидетели за правдиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число с показанията на самия св. Г., както и с писмените доказателства по делото, поради което намери, че следва да кредитира същите в цялост.

Съдът и тук следва да подчертае, че показанията на свидетеля И. Б. И. имат вторичен, производен характер, но служат за проверка на казаното от останалите свидетели по делото, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Показанията на свидетеля Ц. и свидетеля Т. също имат производен характер по отношение на това, което им е казал св. Г., а именно, че пред него се движи автомобил КИА, както и че водачът му обещал 2000 евро за услугата. Тези показания са производни и не могат да заместят показанията на самия св. Г., но могат да служат за проверка на същите, като съдът намери, че казаното от тези двама свидетели кореспондира с показанията на св. Г., поради което ги кредитира и в тази им част.

Съдът анализира и показанията на свидетелите Д. Н. Г. и Я. Х. А.. Следва да се отбележи, че Д. Н. Г. е сключил споразумение с прокуратурата, като се е признал за виновен в това, че на •••••••• в гр. София, на АМ Тракия от 5 - ти км към 4 - ти км с посока на движение вход София, в качеството на помагач, в съучастие с Д. Н. Г., ЕГН ••••••••••, като извършител и Р. М. Н., ЕГН •••••••••• като подбудител, като наблюдавал по време на транспортирането на незаконно пребиваващите чужденци в Р. България за полиция, управлявайки лек автомобил Киа Сеед, peг. № СВ •••••••• и карайки на 4-5 км пред Д. Н. Г., с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал 7 /седем/ чужденци - граждани на Мароко. По отношение на него и на св. Р. Н., който също е сключил споразумение, тези обстоятелства са установени с влязлото в сила Споразумение и не подлежат на доказване. Следва да се установи само дали подсъдимият С. Л. Н. е участвал в инкриминираното деяние.

В тази връзка показанията на св. Г. потвърждават записаното в споразумението, доколкото той не отрича, че заедно с подсъдимия С. Л. Н. са участвали в превоза на мигранти на посочената дата и място, когато са били и заловени, като посочва и ролята на подсъдимия на „отцепка“. Казаното от него потвърждава изцяло казаното от полицейските служители, чиито показания бяха анализирани по-горе, както и кореспондира с писмените доказателства по делото, проследяващи движението на автомобилите, поради което и в тази им част съдът ги кредитира в цялост.

Следва да се отбележи, че този свидетел дава показания, че извършеното от него и подсъдимия С. Л. Н. на •••••••• не е било по нареждане на Р. Н., нито в изпълнение на поръчение на ОПГ. В тази му част обаче, съдът не кредитира неговите показания, доколкото от една страна същите влизат в противоречие с текста на сключеното от самия него Споразумение, което е задължително както за лицата, които са го подписали, така и за настоящия съдебен състав. Отделно от това, съдът прецени, че показанията му за някакво неустановено по делото трето лице, с прякор „Храчката“ за което никой друг не споменава и което им е предложило да карат мигрантите, се явяват опит да отхвърли вината си и да омаловажи извършеното от него и от подсъдимия С. Л. Н.. Доколкото е установено, че този свидетел е бил час от ОПГ, създадена с цел превоз на мигранти и ръководена от Р. Н., то съдът намира за противоречащо на житейската логика, през времето, когато групата е действала и е работила активно, същите да работят за трето лице, като извършат превоз на мигранти по поръчение на това неустановено трето лице. Доколкото казаното от този свидетел не се подкрепя от други, независими доказателствени източници, съдът намира, че не следва да се доверява на неговите показания в тази им част.

Действително, Р. Н. също заявява, че извършеното от подсъдимия С. Л. Н. и от св. Г. не е извършено по негово поръчение, но това настоящият състав също намира за неубедителна защитна таза, която се опровергава както от установените по делото обстоятелства, така и от подписаното от Р. Н. и от Д. Н. Г. споразумения, с които същите са се признали категорично за виновни, че са извършили това деяние като подбудител и като извършител. Ето защо и съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. а и на свидетеля Р. Н. в тази част, че подсъдимият не е действал по поръчение на ОПГ, напротив –

съществуването на ОПГ към датата на деянието е установено, установено е и участието на всяко едно от посочените лица, включително и на подсъдимия в нея, установено е, че групата е била създадена с цел превоз на мигранти, което представлява сложна дейност и изисква контакти и добра организация, каквито е имал именно Р. Н.. В допълнение на това, не се установява изобщо съществуването на лице, с прякор „Храчката“, поради което и съдът не дава вяра на казаното на свидетелите в тази им част.

Съдът анализира и показанията на свидетелката Я. Х. А., които са относими към втория пункт на обвинението. Следва да се отбележи, че за разлика от конкретните, логични, последователни и безпротиворечиви показания, дадени на ДП, показанията на тази свидетелка, дадени пред съда са хаотични, непоследователни и нелогични. Същата отрича подсъдимият С. Л. Н. да е присъствал, когато нейният приятел, св. Г. е качил мигрантите, отрича да е чувала разговори между тях, както и това подсъдимият да се е движил с тях. Тези противоречия дадоха основание на съда да прочете в цялост нейните показания от ДП, като след прочитането, тази свидетелка отговори уклончиво, като заяви, че именно св. Г. й е казал какво да каже и да посочи подсъдимия като лице, което е свързано с тях и с превоза на бежанци. Тези нейни показания са нелогични, доколкото уличаването на подсъдимия С. Л. Н. от страна на св. Г. по никакъв начин не би повлияло благоприятно на неговото положение, а напротив – би означавало, че двамата работят съвместно и организирано, което е основание за по-тежка квалификация на деянието.

Ето защо и съдът се довери на казаното от тази свидетелка на досъдебното производство, като от нейните показания са установява, че на процесната дата •••••••• докато превозвали бежанците, около тях се е движил таксиметров автомобил с когото св. Г. е поддържал връзка и че шофьорът на автомобила е бил подсъдимия С. Л. Н..

Всичко това дава основание на съда да кредитира казаното от тази свидетелка относно това, че заедно със св. Г. са превозвали бежанци в лек автомобил марка Мицубиши Паджеро, че са били придружавани от таксиметров автомобил, управляван от подсъдимия, били са спрени от полицията, при което са установени нелегалните мигранти.

В обобщение на показанията на посочените свидетели, съдът установи, че на процесната дата ••••••••, св. Г. е превозвал бежанци – 7 граждани на Мароко в управляван от него автомобил, а подсъдимият С. Л. Н. се е движил пред него от взимането на бежанците до залавянето им от полицията, като двамата са извършвали тази дейност по поръчение на ОПГ, ръководена от Р. Н., който ги е мотивирал чрез обещаване на парична сума от 2000 евро.

Съдът анализира и показанията на трета група свидетели, които, макар да установяват наличието на ОПГ, не допринасят за изясняване на предмета на доказване, а именно, дали подсъдимият е бил част от процесното ОПГ или не. Това са показанията на свидетелите А. Д. Д., Н. Н. Н., С. Ц. Ц., Ю. Г. М., Г. Д. К.. Общото в показанията на тази група свидетели е, че всеки един от тези свидетели излага показания, които потвърждават съществуването на ОПГ с ръководител Р. Н., като посочват и част от участниците, както и дейността на групата по превоз на мигранти, но не посочват подсъдимия С. Л. Н., като лице, което участва в тази група. Показанията на тези свидетели излизат извън предмета на делото, като съдът следва да отбележи, че обстоятелството, че тези лица не сочат подсъдимия като лице, което е част от ОПГ, не означава, че същият не е бил такъв, а просто, че тези лица не са възприели този факт, доколкото по-горе съдът изложи мотиви и анализира множество гласни доказателствени средства, които категорично посочват, че С. Л. Н. е бил част от процесното ОПГ.

Съдът анализира и писмените доказателства по делото, като намери основание да кредитира същите като изготвени и приобщени по реда на НПК.

По делото са налични Протоколи за разпознаване на лица, при които ПСД, свидетелите И. М., Е. Ц. Г. и Д. П. Д. категорично разпознават подсъдимия С. Л. Н., като един от членовете на ОПГ за когото дават и съответните показания.

По делото са налице и множество други Протоколи за разпознаване на лица, които са относими към другите участници в групата, което е установено с влезлите в сила Споразумения, поради което и записаното в тях попада извън предмета на доказване по настоящото дело.

По делото е налице Протокол за доброволно предаване при което ПСД подсъдимият С. Л. Н. предава ключ за процесния автомобил КИА СИЙД, както и Протокол за доброволно предаване при което ПСД св. Г. предава ключа от л.а.- Мицубиши в който са превозвани мигрантите, както и Протоколи за претърсване и изземване от самите автомобили.

По делото са налице и множество Протоколи за оглед на местопроизшествие, като е извършен оглед на множество автомобили, ползвани от процесната ОПГ, но поради изложеното по-горе, те също попадат извън предмета на доказване.

По делото са налице и протоколи за претърсване и изземване, при което са иззети телефони и предмети, свързани с дейността на ОПГ, но същите отново касаят останалите членове на групата.

По делото са налице и справки и други писмени доказателства за автомобилите, използвани от ОПГ.

Съдът установи данни за съдимостта на подсъдимия по приложената Справка за съдимост, изискана от съда.

Настоящият състав следва да подчертае, че кредитира всички писмени доказателства по делото. Протоколите от извършените Процесуално – следствени действия са извършени по правилата на НПК, поради което и съдът се доверява на записаното в тях. Останалите писмени доказателства също са приобщени по предвидения в НПК процесуален ред, поради което и съдът ги кредитира в цялост.

Съдът кредитира и веществените доказателства по делото, като счита, че същите още веднъж потвърждават обвинителната теза, доколкото са относими към дейността на процесното ОПГ.

Съдът анализира и изслушаните и приети по делото експертизи, като следва да подчертае, че всички те са извършени от компетентни вещи лица, в областта на притежаваните от същите специални знания, като дадените заключения са отговорили на поставените от органите на досъдебното производство въпроси. В същото време следва да се посочи, че голяма част от експертните заключения са относими към дейността на ОПГ, но не и пряко към дейността на подсъдимия С. Л. Н., поради което и съдът ще анализира поотделно само тези експертни заключения, относими към действията на подсъдимия.

Съдът анализира заключението на ВИДЕОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, находяща се в т. 28, стр. 5., която е извършила изследване на два броя оптични носители, съдържащи записи от камери. Експертите М. Е. Й. и А. Г. Н. са дали заключение, че на записа от камера на бензиностанция е заснет подсъдимия С. Л. Н. да управлява л.а. „БМВ“ с рег. № •••••••• а в друг ден от записа е заснет подсъдимия и е е идентифициран като водач на л.а. „Киа Сийд“, като са описани и действията на всяко едно от заснетите лица, за които е установено, че са били съпричастни към транспортиране на мигранти.

Съдът кредитира заключението на тази експертиза като компетентно изготвена и относима към предмета на доказване по делото, доколкото за настоящият състав, от същата се установява още веднъж участието на подсъдимия в ОПГ.

По делото е изслушана и приета ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,

находяща се в т. 29, стр. 5, която е изследвала мобилен телефон, доброволно предаден от С. Л. Н.. Експертите Ю. Ч. Ч., Й. С. Г., Й. С. К. и С. К. К. са дали заключение, като са възпроизвели съдържанието на телефона. Макар да кредитира заключението на вещите лица, съдът следва да посочи, че същото е лишено от конкретика и съдържа предимно техническа информация, поради което и не допринася за изясняване на предмета на доказване.

Съдът анализира и секретните материали, налични по делото, като установи, че същите касаят дейността на ОПГ, установяват началния период на действията на същата и проследяват участието и дейността на ръководителя Р. Н., както и на някои от участниците. В същите обаче не се съдържат конкретни данни, касаещи подсъдимия С. Л. Н., поради което съдът възприе същите като относими само към съществуването и дейността на процесното ОПГ, но не и по отношение участието на подсъдимия в групата.

С оглед на изложеното, настоящият състав изгради своите фактически изводи, относно авторството на деянията и по двете повдигнати срещу подсъдимия С. Л. Н. обвинения, като намери за доказано, че същият е бил част от процесното ОПГ с ръководител Р. М. Н. и останалите участници Д. Н. Н., И. Г. А., О. О. М., Д. Н. Г., К. Н. А. в инкриминирания период, а така също прие, че именно подсъдимият е лицето, което е управлявало на •••••••• лек автомобил марка „Киа Сеед“, peг. № СВ •••••••• и карал на 4-5 км пред Д. Н. Г., като наблюдавал по време на транспортирането на незаконно пребиваващите чужденци в Р. България за полиция.

От правна страна :

От така изложената фактическа обстановка е видно, че с действията си подсъдимия С. Л. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

Преди да пристъпи към анализ на конкретно извършеното от подсъдимия С. Л. Н. престъпление, съдът съобрази следните принципни положения :

Обект на престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК са правно защитени обществени отношения, свързани с нормалния обществен живот, изводимо от систематичното място на разпоредбата в Наказателния кодекс.

Систематичното място на чл.321 от НК се намира в Глава Х на НК „Престъпления против реда и общественото спокойствие” и именно засягането на обществените отношения, свързани с гарантирането на законовия ред е непосредствен обект на същото, като се приема че то в достатъчна степен застрашава тези обществени отношения, представлява противоправно и общественоопасно поведение и е основание да бъде носена наказателна отговорност от лицата, които са съпричастни към съществуването на организираната престъпна група.

Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 20 от НК "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

Касае се за група от лица, които не са събрани случайно, инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка между членовете на групата (ръководител и участници). Достатъчно е всеки от членовете да съзнава че, осъществява престъпната дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по отношение на едно горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и действия съгласува своите действия. За съставомерността на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите да бъде предварително фиксирана като определен срок. Поначало в участието в организирана престъпна група се определя като предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най - вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще.

Съставомерно обстоятелство е постигането на съгласие между участниците в групата да бъде осъществена „вторична” престъпна дейност, обективирана в поне две престъпления, като няма изискване те да бъдат изцяло индивидуализирани, да е започнала подготовката по извършването им или да бъдат осъществени. Поначало Законодателят е криминализирал като самостоятелно общоопасно престъпление самото съществуване на организираната престъпна група, което впрочем се явява формално престъпление и няма изискване престъпната деятелност на извършителите на престъплението по чл.321 НК да е довела до настъпване на престъпен резултат - евентуалните „вторични” престъпления за извършването на които е създадена групата, тъй като те са само нейна предварително дефинирана цел.

Престъплението по чл.321 от НК е продължено престъпление. Като такова то се изразява в съчетание от действия, чрез които деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като по този начин създава едно трайно престъпно състояние, продължаващо определено време до неговото прекратяване. Съставът на престъплението се осъществява с едно деяние, което продължава трайно и непрекъснато за определен времеви период. То трае непрекъснато, до възникване на обстоятелство, което го прекратява. Периодът на извършване на престъплението по чл.321 от НК започва с нарушаване от страна на дееца на забраната да създава и ръководи престъпна група, респективно да участва в такава група, и продължава, трае до момента, в който характерното престъпно състояние се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства.

С оглед на изложените принципни положения, настоящият състав намери, че визираните от закона признаци са налице в инкриминираната по настоящото производство ОПГ, а подсъдимият С. Л. Н. е участвал в това ОПГ.

Видно е, че подсъдимия С. Л. Н. е лицето, което за периода от неустановена дата на месец април 2022г. до 08.12.2022г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група ръководена от Р. М. Н., ЕГН ••••••••••, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно от седем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години”, а именно престъпления по чл. 281 от НК, с участници: Д. Н. Н., ЕГН ••••••••••; И. Г. А., ЕГН ••••••••••; О. О. М., ЕГН ••••••••••; С. Л. Н., ЕГН ••••••••••; Д. Н. Г., ЕГН ••••••••••; К. Н. А., ЕГН: ••••••••••, като групата е създадена с користна цел

Съгласно посочената по-горе легална дефиниция, субектите на това престъпление трябва да са поне трима, като няма пречка броят им да е поголям, т.е. съществуването на поне три лица, участващи в организираната престъпна група е абсолютно необходимо положително условие за ангажиране на наказателната отговорност на който и да е от участниците в групата. В този смисъл е и възприетото с Решение № 30 от 30.03.2010 г. по НД №566/2009 г., ВКС, ІІ НО.

По настоящото дело са установени седем участници в организираната престъпна група и това са Р. М. Н., който имал качеството на ръководител на ОПГ и Д. Н. Н., И. Г. А., О. О. М., Д. Н. Г., К. Н. А. а така също и подсъдимият С. Л. Н..

Следва да се отбележи, че Р. М. Н.; Д. Н. Н.; И. Г. А.; О. О. М.; Д. Н. Г. И К. Н. А. са сключили Споразумения с прокуратурата. С посочените по-горе Споразумения, всеки един от участниците се е признал за виновен в това, че за периода от неустановена дата на месец април 2022г. до 08.12.2022г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група ръководена от Р. М. Н., ЕГН ••••••••••, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК структурирано трайно сдружение на повече от три лица, а именно от седем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години”, а именно престъпления по чл. 281 от НК и участници: Д. Н. Н.; И. Г. А.; О. О. М.; Д. Н. Г. И К. Н. А., като групата е с користна цел.

Доколкото одобреното от съда споразумение има действието на влязла в сила присъда, съдът приема за безспорно доказани посочените в Споразумението обстоятелства за всяко едно от лицата, които са ги сключили, в това число и съществуването на ръководената от Р. Н. Организирана престъпна група в посочения период и с посочената цел.

Основният въпрос по настоящото дело е да се установи, дали подсъдимия С. Л. Н. е участвал в процесната Организирана престъпна група, доколкото сключените от останалите участници Споразумения, нямат действие по отношение на него.

Отговорът на този въпрос за настоящия състав е категорично положителен. От събраните по делото доказателства категорично се установява, че подсъдимия С. Л. Н. е участвал в Организираната престъпна група, ръководена от Р. М. Н. и участници Д. Н. Н., И. Г. А., О. О. М., Д. Н. Г., К. Н. А. за периода от неустановена дата на месец април 2022г. до 08.12.2022г.

Изпълнителното деяние се изразява в „участие“, „членуване“ в ОПГ. Характерно за това изпълнително деяние е, че законът не го конкретизира, с оглед обективираните действия на дееца, а по-скоро насочва към постигането на определен резултат. Т.е. с всяко едно действие на субекта на престъплението, водещо до съгласуване на неговата воля с волите на останалите участници в престъпното сдружение в насока постигане на общо съгласие за извършване на определени вторични престъпления се осъществява изпълнителното деяние по членство в ОПГ.

По настоящото дело е установено, че всеки един от седмината участници е имал ясно изразени функции – Р. Н. е бил ръководител, а останалите са се занимавали с организиране и подпомагане на дейността по превоз на мигранти през страната. Конкретната дейност на подсъдимия С. Л. Н. се е състояла в това да е „отцепка“ при превоз на мигранти и да наблюдава за наличие на полицейски патрули, поради което и съдът приема, че същият е имал ясно формулирана задача от ръководителя на групата. Функцията на подсъдимия настоящият състав извлече от показанията на самия ръководител Р. Н., другият участник в инкриминираното деяние по втория пункт на обвинението Д. Н. Г. и останалите разпитани по делото свидетели, дали показания в тази насока и анализирани от съда при обсъждане на доказателствата.

По делото е безспорно установено, че подсъдимият С. Л. Н. е изпълнявал стриктно поставените му задачи, като от изслушаните свидетелски показания се установи, че това е ставало многократно. Същият е поддържал връзка с ръководителя на групата Р. Н., който му е възлагал задачите, покривал е разходите и му е плащал възнаграждение за извършените курсове.

Процесната ОПГ се характеризира освен с ясно профилиране на функциите на отделните участници и йерархична структура, така също и с продължителен период на функциониране и значителен териториален обхват, който се извежда от сключените останалите участници споразумения.

По делото е установено също така, че обединените усилия на всеки един от участниците в групата, съобразно техните функции, ръководени в йерархична подчиненост от ръководителя на организираната престъпна група Р. Н. са били насочени към постигане на общите престъпни цели, като това структурирано поради съгласуваността си сдружение не е създадено инцидентно, по повод на извършване на едно конкретно деяние, а обхваща съгласие на участващите в него лица за извършване на повече от две деяния и то за един продължителен времеви период, което е и станало.

Налице е по тази причина и трайност на структурирането на сдружението, която трайност се определя и от времевия период през който е действала ОПГ. Установено е, че ОПГ-то е действало в периода от месец април 2022г. до 08.12.2022г., когато дейността на престъпната група била преустановена след намесата на органите на МВР и прокуратурата. През целия период на действие на ОПГ-то е била налице трайност на обективните връзки между участниците, а не на инцидентно осъществено сговаряне.

От доказателствата по делото се установява, че всички членове на престъпното сдружение са се обединили и сдружили трайно с цел да вършат съгласувано на територията на страната престъпления по чл. 281 от НК, за което се предвижда повече от три години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а именно от ДВЕ до ДЕСЕТ ГОДИНИ, поради което е налично и това законово изискване.

В сдружението имало разпределение на функциите между участниците, като всеки от участниците е изпълнявал възложените му функции в интерес на общия замисъл, по постигане целите на ОПГ.

Процесното ОПГ е създадено и с користна цел - да извлича противозаконно облаги от извършваната вторична престъпна дейност, която е била съзнавана и целена от всеки един от участниците в групата, като конкретно ръководителят Р. Н. заяви, че е заплащал лично на подсъдимия С. Л. Н. за всеки извършен от него курс.

От субективна страна, подсъдимият С. Л. Н. е действал виновно, при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

Характерна за всяка ОПГ е съгласуваността на волята на три или повече лица за осъществяване на съответното престъпление /в конкретния случай съставомерното такова по чл. 281 от НК/, тъй като деянието от осъществяваната вторична престъпна дейност било извършвано в изпълнение на решение на организираната престъпна група.

За да е налице умисъл за участие в ОПГ, законът не изисква всички участници в престъпното сдружение да осъществяват изпълнителното деяние по посочените престъпления, като съизвършители, а е нужно само предварително да са постигнали съгласие за извършването на престъплението, като между действията им трябва да има координираност и съгласуваност, да действат по предварително поставени задачи, с набелязване на начина и средствата за извършване на престъпленията.

Всички посочени белези се установяват по настоящото дело по отношение на подсъдимия С. Л. Н., който е съзнавал, че участва в ОПГ, ръководена от Р. Н., поддържал е връзка с него, изпълнявал е поставените му задачи, с цел да постигне целите на престъпното сдружение и да реализира облага за членовете на групата. Като член на групата той е съзнавал, връзката между отделните членове за извършване на посочените по-горе престъпления, поради което се установява общност на умисъла за извършване на инкриминираното деяние - участие в организирана престъпна група по отношение на него и реализиране на съответната користна цел – да извлича противозаконно облаги от извършваната вторична престъпна дейност, която цел е била съзнавана от всеки един от членовете на престъпното сдружение.

С оглед на изложеното, настоящият състав призна за виновен подсъдимия С. Л. Н. в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

От така изложената фактическа обстановка е видно, че с действията си подсъдимия С. Л. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна се установи и доказа, че подсъдимият С. Л. Н. на •••••••• в гр. София, на АМ Тракия от 5 - ти км към 4 - ти км с посока на движение вход София, в качеството на помагач, в съучастие с Д. Н. Г., ЕГН ••••••••••, като извършител и Р. М. Н., ЕГН •••••••••• като подбудител, наблюдавал по време на транспортирането на незаконно пребиваващите чужденци в Р. България за полиция, управлявайки лек автомобил Киа Сеед, peг. № СВ •••••••• и карайки на 4-5 км пред Д. Н. Г., с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал 7 /седем/ чужденци - граждани на Мароко, а именно: У.Т., род. на ••••••••г. в Мароко; М.К., род. на ••••••••г. в Мароко; Х.Б., род. на ••••••••г. в Мароко; Б.М., род. на ••••••••г. в Мароко Х.И.-. род. на ••••••••г. в Мароко; М.С., род. на ••••••••г. в Мароко; М.Б., род. на••••••••г. в Мароко да преминават в страната в нарушение на Закона - чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

Съгласно посочения текст, „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/ № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година“, като за всяко едно от посочените лица се установява, че не са влезли на територията на Република България по установения ред, нито са притежавали лични документи и валидни визи.

В този смисъл и престоят им бил незаконен, поради което и съдействайки на същите да се предвижват на територията на Р България, подсъдимият им е съдействал в нарушение на закона - т.е. извършеното от него е незаконно.

От обективна страна са налице и всички признаци на квалифицирания състав по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 от НК, доколкото деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, а именно – 7 марокански граждани.

Деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с per. № •••••••• собственост на „Олимпия - ПД“ ЕООД, ЕИК 115832057 в който са били превозвани мигрантите.

Деянието е осъществено от подсъдимия в съучастие, като лично той е имал качеството на помагач, като е улеснил извършването на престъпното деяние, като наблюдавал по време на транспортирането на незаконно пребиваващите чужденци в Р. България за полиция, управлявайки лек автомобил Киа Сеед, peг. № СВ •••••••• и карайки на 4-5 км пред Д. Н. Г..

Останалите двама участници Р. Н. и Д. Н. Г., първият в качеството си на подбудител – обещал на двамата облага от по 2000 евро за извършения курс, а Г. и като пряк извършител на деянието – лично е транспортирал мигрантите в управляваният от него автомобил, са признали вината си и са сключили споразумение, поради което и спрямо тях тези обстоятелства настоящият състав счита за безспорно установени.

От субективна страна, подсъдимият С. Л. Н. е действал виновно, при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

Подсъдимият е съзнавал, че осъществява деянието като помагач, в съучастие с Р. М. Н. като подбудител и Д. Н. Г. като извършител, като между тримата е имало общност на умисъла към постигане на една обща цел.

Подсъдимият е съзнавал, че извършва деянието по поръчение на ОПГ с ръководител Р. Н., като с действията си ще подпомогне Г. да превози 7 чужди граждани, като същите ще бъдат незаконно преведени през територията на страната, срещу което да получат от Р. Н. сумата от 2000 евро.

Подсъдимият е съзнавал, че Д. Г. превозва в автомобила си 7 лица, които не са български граждани, а чужди такива, че лицата не притежават документи, които да им разрешават да пребивават или да преминават през територията на Република България и че като служи като „отцепка“, следейки за наличие на полицейски патрул, ще го подпомогне в извършване на престъплението и въпреки това е осъществил деянието си.

Подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние и със специалната съставомерна цел - да набави за себе си имотна облага, като получи 2000 евро от Р. Н., който е подбудител на деянието.

С оглед на изложеното, настоящият състав призна за виновен подсъдимия С. Л. Н. в извършване на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

Тук е мястото съдът да отговори на доводите на защитата, като голяма част от тях съставляват критики към дейността на разследващите органи. Макар действително по делото да е имало възможност органите по разследването да установят и докажат конкретната комуникация между Г. и подсъдимия при извършване на деянието по чл. 281 от НК, както и други обстоятелства, посочени от защитата, за извършването на престъпните деяния и по двата пункта на обвинението има достатъчно други доказателства, които съдът анализира поотделно и в тяхната съвкупност и които установяват категорично съпричастността на подсъдимия и по двете обвинения. Ето защо и съдът намира възраженията на защитата за недоказаност на обвиненията за неоснователни.

По вида и размера на наказанието :

За престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от ТРИ до ДЕСЕТ ГОДИНИ.

Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

Настоящата инстанция намира, че по настоящото дало, като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приеме обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е осъждан веднъж, по НОХД 5526/2022г. по описа на РС – Провадия, със Споразумение, влязло в сила на 13.10.2022г. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му е наложено наказание в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Само по себе си

обаче, това обстоятелство не дава основание на съда да завиши наказанието над минимума, доколкото е видно, че става въпрос за деяние, което няма общо с обвиненията по настоящото дело и има инцидентен характер.

Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат доброто процесуално поведение на подсъдимия, сравнително младата му възраст, относително краткия период на участие в ОПГ, както и конкретното качество на помагач – „отцепка“, което беше установено по настоящото дело.

С оглед на изложеното, съдът намери, че наказание към минимума, предвиден в нормата на чл. 321 от НК, в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ще е от естеството да постигне целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.

С оглед предходното осъждане на подсъдимия и обстоятелството, че деянието по този пункт на обвинението се явява извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, съдът намери, че са налице основанията чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВЕ до ДЕСЕТ години и ГЛОБА от 5 000 до 20 000 лева.

Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат доброто процесуално поведение на подсъдимия, сравнително младата му възраст, относително краткия период на участие в ОПГ и ролята му в нея.

Като отегчаващи вината обстоятелства обаче, за конкретното деяние, съдът взе предвид както фактът за предходното му осъждане, което е за транспортно престъпление, така също и обстоятелството, че същият е извършил деянието, без да притежава валидно свидетелство за управление, което му е било отнето и за което е санкциониран административно при извършената му проверка.

С оглед на изложеното, настоящият състав намери, че по делото е налице основание за определяне на наказание при условията на чл. 54 от НК, макар и при превес на смекчаващите вината обстоятелства към минимума, посочен в правната норма, поради което и определи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 2556 /две хиляди

петстотин петдесет и шест/ евро /5000 лева/.

С оглед предходното осъждане на подсъдимия и обстоятелството, че деянието по този пункт на обвинението се явява извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, съдът намери, че са налице основанията чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът намери, че следва на основание чл. 23, ал. 1 от НК да определи едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание измежду наложените за двете деяния в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед предходното осъждане на подсъдимия, съдът намери, че са налице основанията чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът на основание чл. 23, ал. 3 от НК присъедини към така определеното ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ, наказанието „ГЛОБА“ в размер на 2556 две хиляди петстотин петдесет и шест/ евро /5000 лева/.

Съдът на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспадна при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият С. Л. Н. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, по реда на НПК с постановление на прокурора за 72 часа, както и времето през което същият е бил с МНО „Задържане под стража“ по настоящото дело.

Така определеното общо най-тежко наказание, според настоящия състав е от естеството да постигне целите на наказанията, посочени в чл. 36 от НК и ще има превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху С. Л. Н., така също и върху останалите членове на обществото.

Съдът взе предвид данните за предходното осъждане на подсъдимия С. Л. Н., а именно по НОХД 5526/2022г. по описа на РС – Провадия, със Споразумение, влязло в сила на 13.10.2022г. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му е наложено наказание в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

В тази връзка и двете деяния, за които същият беше признат за виновен от настоящия състав се явяват извършени в изпитателния срок на предходното осъждане. По отношение на деянието, извършено от подсъдимия по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, следва да се посочи, че това е типично продължено престъпление и в конкретния случай се счита за довършено на 08.12.2022г., т.е. два месеца след като подсъдимият е бил осъден по НОХД 5526/2022г. По отношение на другото деяние по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, то същото е извършено на •••••••• т.е. един ден след влизане в сила на наказанието по посоченото дело. Доколкото съдът следва да преценява тези обстоятелства към датата на извършване на всяко от деянията, неоснователни се явяват твърденията на подсъдимия, че е реабилитиран по това осъждане.

Ето защо и на основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът ПРИВЕДЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ

МЕСЕЦА наложено на подсъдимия С. Л. Н., със Споразумение по НОХД 5526/2022г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, влязло в сила на 13.10.2022г.

С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

По разноските

С оглед изхода на делото съдът възложи разноските в тежест на подсъдимия С. Л. Н. като на основание чл.189, ал. 3 от НПК осъди същия да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР направените на досъдебното производство разноски в размер на 3987,77 лева /2 038,91 евро/, както и сумата от 225 /двеста двадесет и пет/ евро по сметка на СГС за направените разноски в съдебното производство, а на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева /5,11 евро/ за служебно издаване на изпълнителни листи по сметка на СГС.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: