Решение № 21 от 2.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 623/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Община Белово чрез процесуалния му представител адвокат П. К. против решение № 366/13.08.2025 г., постановено по гр.д. № 637/2024 r. no описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея против ЧСИ М. Г. Н.-А. иск за признаване за установена липсата на компетентност /правомощия/ да извършва принудително изпълнение по изп.д. № 2023•••04000122 по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••• по КККР на гр. Белово, Пазарджишка област поради обстоятелството, че той е публична общинска собственост на Община Белово. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната част, тъй като при признато със сила на присъдено нещо несъществуване на право на принудително изпълнение на взискателя по отношение на процесния поземлен имот е правно нелогично да се прави извод, че ЧСИ Н.-А. има правомощия да прибегне до посочения способ за принудително изпълнение, посочен от взискателя, а фактът, че имотът е публична общинска собственост обосновава и липсата на компетентност на ЧСИ да извършва принудително изпълнение по отношение на него, везависимо какъв статут е имал той към момента на вписване на възбраната, като забраната да се изнася имота на публична продан съществува изначално, а не само след влизане на съдебното решение в сила. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да признае за установено спрямо ЧСИ М. Г. Н.-А. с рег. № ••• в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, че й липсва компетентност /правомощия/ да извършва принудително изпълнение по изп.д. № 2023•••04000122 по отношение на процесния поземлен имот поради обстоятелството, че той е публична общинска собственост на Община Белово. Не взема становище по въззивната жалба на „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив. Претендира всички направени по делото разноски. Въззиваемата М. Г. Н.-А. чрез процесуалния й представител адвокат С. Т. оспорва въззивната жалба на Община Белово като неоснователна и недоказана и смята, че първоинстанционното решение в тази част е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди със законните последици, ако приеме, че решението е допустимо. Претендира разноски. Постъпила е въззивна жалба и от „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив против същото решение в частта, в която е признато за установено по отношение на него, че не съществува за него като взискател право на принудително изпълнение по изп.д. № 2023•••04000122 по описа на ЧСИ М. Г. Н.-А. по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••• поради обстоятелството, че той е публична общинска собственост. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, доколкото Община Белово няма правен интерес от предявяване на този иск, тъй като предмет на установителни искове могат да бъдат само спорни материални права и правоотношения, но не и спорове относно съществуването или несъществуването на процесуални права, а от друга страна е неправилно, тъй като събраните по делото гласни доказателства са недопустими поради доказване с тях на статута, предназначението и начина на трайно ползване на имота, но самите те не са обсъдени в пълнота, а в същото време е оставено без уважение искането му за допускане на повторна експертиза, което е довело до неправилен извод, че процесният поземлен имот представлява публична общинска собственост, въпреки че към момента на вписване на възбраната той е имал статут на частна общинска собственост. Въз основа на гореизложеното жалбоподателят моли съда да отмени като недопустимо решението в частта, в която е признато за установено по отношение на него, че не съществува за него като взискател право на принудително изпълнение по изп.д. № 2023•••04000122 по описа на ЧСИ М. Г. Н.-А. спрямо процесния поземлен имот поради обстоятелството, че той е публична общинска собственост, и да постанови друго, с което да бъде прекратено производството в тази част, а в случай, че съдът намери решението за допустимо, да го отмени в обжалваната част и да отхвърли изцяло исковата претенция на Община Белово против него като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Община Белово против ЧСИ М. Г. Н.-А. с рег. № ••• в регистъра на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд - Пазарджик и „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че на 12.07.2023 г., около три месеца преди края на последния си мандат като кмет на Община Белово, КГВ и управителят на „Еколес 83“ ЕООД СИД сключили второ споразумение към договор АРД-23/01.03.2019 г. за обществен превоз, с което Община Белово се съгласила да заплати задължения, възникнали по повод изпълнение на услугата „обществен превоз на пътници“ по утвърдени транспортни схеми на Община Белово за периода януари 2023 г. - юни 2023 г. в общ размер на 230 159,62 лв., за което били издадени 6 броя проформа фактури, но такива задължения не съществували. Твърди се също, че въз основа на двете нотариално заверени споразумения „Еколес 83“ ЕООД се снабдил по реда на чл. 417 от ГПК със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителни листове по ч.гр.д. № 3464/2022 г. по описа на Pайонен съд - Пазарджик за сумата 681 185,04 лв., които вземания прехвърлил с договор за цесия на „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив, а последното образувало против Община Белово изп.д. 2023•••04000122 по описа на ЧСИ М. А. с peг. № ••• в регистъра на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд - Пазарджик, по което били предприети изпълнителни действия срещу ищеца чрез публични продажба на ценни общински имоти, включително поземлен имот с идентификатор •••••• по КККР на гр. Белово, на който била наложена възбрана, извършен опис и предстояла продажба, въпреки че той имал статут на публична общинска собственост и като такъв бил несеквестируем. Статутът на имота бил определен с решение на Общински съвет - Белово № 132/25.04.2024 г., след което за него бил издаден Акт за публична общинска собственост № 7381, вписан в Служба по вписванията - Пазарджик на 07.06.2024 г. Самият имот се намирал на главен път І-8 /Пловдив – Пазарджик – Белово - София/, близо до централната част на Белово и от десетки години бил предпочитано място за разходки и отдих на жителите на общината и на пътуващите по главния път, в действащия регулационен план от 1979 г. имал отреждане „за озеленяване“, без да са извършвани промени в границите, площта и отреждането му, в него се намирал паметникът на К В - известна личност от града, и поради неговото значение през 2024 г. били извършени облагородителни мероприятия в изпълнение на договор за изграждане на туристическа инфраструктура около паметник на К В, съфинансиран от Европейския фонд за развитие на селските райони по програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. Доколкото незаконните изпълнителни действия произтичат от непризнаване на характера на имота като публична общинска собственост, което го прави несеквестируем, Община Белово моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „Си финанси имоти“ ЕООД - Пловдив несъществуване на правото му на принудително изпълнение като взискател по изп.д. № 2023•••04000122 върху поземлен имот с идентификатор •••••• поради това, че е той публична общинска собственост на Община Белово, Пазарджишка област, както и да се приеме за установено по отношение на ЧСИ М. Н.-А. с peг. № ••• в регистъра на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд - Пазарджик липсата й на компетентност /правомощия/ да извършва принудително изпълнение по изп.д. №2023•••04000122 върху поземлен имот с идентификатор •••••• поради това, че той е публична общинска собственост на Община Белово, Пазарджишка област. Претендира разноски. Ответникът „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив счита, че предявеният против него установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй като ищецът не притежава самостоятелно право, чиято защита търси чрез отричане на субективно материално право, застрашено поради оспорване от страна на ответниците, а се търси защита на процесуално право - право на принудително изпълнение, която не може да бъде предмет на установителни искове, а на практика се цели възпрепятстване на изпълнението върху недвижимия имот, това оспорване трябва да се направи по реда на чл. 435 от ГПК, което право ищецът вече е упражнил. Счита, че процесният поземлен имот не е със статут на публична общинска собственост, тъй като за него има издаден Акт за частна общинска собственост № 47617/11.09.2013 г., вписан в Служба по вписванията на 09.04.2014 г., поради което върху него може да се насочи принудително изпълнение, а последващото решение от 25.04.2024 г. на Община Белово за промяна на собствеността от частна в публична общинска не изважда вещта от гражданския оборот и е непротивопоставимо на взискателя, което от своя страна не води до незаконосъобразност на извършените изпълнителни действия. Предвид изложеното моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо, а ако съдът не възприеме това становище, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. Ответникът М. Г. Н.-А. оспорва изцяло предявения против нея иск като недопустим, неоснователен и недоказан, като моли съда да прекрати производството по делото в тази част, а ако не възприеме това становище, да отхвърли иска. Счита, че актът за публична общинска собственост е бил съставен едва на 30.05.2024 г., т.е. към датата на насочване на принудителното изпълнение имотът е имал статут на такъв с частна общинска собственост и поради тази причина налагането на възбрана на 17.04.2024 г. е било законно изпълнително действие, след който момент длъжникът трябва да се въздържа от извършване на всякакви действия по отношение на имота, включително правни по промяна на статута му, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателите. Не претендира разноски. С обжалваното решение е признато за установено по отношение на „Си финанси имоти“ ЕООД - Пловдив, че не съществува за него като взискател право на принудително изпълнение по изп.д. № 2023•••04000122 по описа на ЧСИ М. Г. Н.-А. с рег. № ••• в регистъра на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд - Пазарджик по отношение на поземлен имот с идентификатор •••••• по КККР на гр. Белово, Пазарджишка област, тъй като имотът е публична общинска собственост на Община Белово, отхвърлен е предявеният от Община Белово, Пазарджишка област против ЧСИ М. Г. Н.-А. с рег. № ••• в регистъра на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд -Пазарджик иск за признаване за установено по отношение на нея липсата на компетентност /правомощия/ да извършва принудително изпълнение по изп.д. № 2023•••04000122 спрямо поземлен имот с идентификатор •••••• по КККР на гр. Белово, Пазарджишка област поради това, че той е публична общинска собственост на Община Белово, като „Си финанси имоти“ ЕООД - Пловдив е осъдено да заплати на Община Белово разноски в размер на 7 103,40 лв. Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част, а от ответника „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив в частта, в която е искът против него е уважен, поради което то е предмет на въззивна проверка в своята цялост. При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност. По отношение пороци, касаещи недопустимост на решението, настоящият състав намира, че такива липсват в частта относно предявения отрицателен установителен иск против „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив. В същото време обаче отрицателният установителен иск против ЧСИ М. Г. Н.-А. за признаване за установено по отношение на нея липсата й на компетентност /правомощия/ да извършва принудително изпълнение по делото спрямо процесния поземлен имот е недопустим. Съдът намира, че първият отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от предявяването му при изложените от него твърдения, че процесният недвижим имот има статут на публична общинска собственост и предприетото по инициатива на взискателя принудително изпълнение против него, отричащо това право, както и предвид липсата на възможност на упражни правото си по друг начин предвид решение № 272/18.07.2024 г. по гр.д. № 403/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение по подадената от него жалба по реда на чл. 435 и сл. от ГПК против насочване принудително изпълнение спрямо процесния недвижим имот чрез налагане на възбрана върху него, в което производство не е могъл да бъде разрешен въпросът за действителния характер на правото на собственост, а единствено да се извърши формална преценка на съществуващия към този момент акт за общинска собственост. Настоящият състав възприема частично мотивите в определение № 397/04.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 536/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Действително по принцип е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, когато според твърденията в исковата молба правният спор засяга пряко или косвено имуществената сфера на ищеца, който се отразява на допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. В конкретния случай правният интерес за предявяване на иска против „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив се основава на твърденията на Община Белово, че принудителното изпълнение е насочено върху общински имот, публична собственост, който поради тази причина е несеквестируем, но въпреки това и по изрично искане на взискателя частният съдебен изпълнител е наложил възбрана върху него и е извършил опис на имота. От друга страна ответното дружество не признава публичния характер на собствеността на общината върху имота, въз основа на които твърдения е изведен петитум не за признаване характера на собствеността /публична общинска/, а за признаване за установено по отношение на „Си финанси имоти“ – Пловдив несъществуване правото му на принудително изпълнение като взискател в изпълнителното производство върху процесния поземлен имот поради това, че той е публична общинска собственост на Община Белово и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 520, ал. 3 от ГПК. От друга страна обаче съдът намира, че Община Белово няма правен интерес от предявяване на иск за признаване за установено, че ЧСИ М. Н.-А. няма правомощия да извършва принудително изпълнение върху недвижимия имот поради това, че той е публична общинска собственост. Правомощията и задълженията на частния съдебен изпълнител се извеждат от законовите разпоредби на ГПК и ЗЧСИ, като в случай, че той извърши изпълнително действие, за което няма компетентност, то би подлежало на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК или против съдебния изпълнител може да бъде предявен иск за обезщетение на причинени вреди по чл. 441 от ГПК. Ако се приеме, че при извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, за които няма правомощия, те не биха прехвърлили правото на собственост на купувача, а общината би останала такъв, дори при уважен отрицателен установителен иск против ЧСИ Н.-А., че няма правомощия да извършва принудително изпълнение върху недвижимия имот, това решение няма да има действие в отношенията с третото лице-купувач в публичната продан и против него следва да се води отделен установителен иск за собственост, както и няма да има директно действие спрямо съдебния изпълнител и против него също трябва да се предяви иск за обезщетение на причинени вреди. В същото време спорът между страните ще бъде решен с произнасянето по установителния иск против „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив, чрез евентуалното уважаване на който ищецът ще реализира в пълна степен правото си на защита, тъй като решението ще има непряко действие спрямо съдебния изпълнител и пряко такова спрямо съда при евентуално бъдещо обжалване на негово действие по отношение на този имот по реда на чл. 435 от ГПК /чл. 297 от ГПК/. Предвид изложените мотиви настоящият състав намира, че искът против „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив е допустим, съответно постановеното решение е допустимо в тази част, но искът против ЧСИ М. Н.- А. е недопустим, а постановеното решение в тази част като недопустимо следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено. По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд. По делото не е спорно, че изп.д. № 2023•••04000122 по описа на ЧСИ М. Г. Н.-А. с рег. № ••• в регистъра на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд – Пазарджик е било образувано по искане на „Си финанси имоти“ ЕООД – Пловдив като правоприемник на „Еколес 83“ ЕООД – Белово въз основа на договор за цесия и изпълнителен лист от 09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 3464/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, по силата на който Община Белово е осъдена да заплати на „Еколес 83“ ЕООД – Белово 681 185,04 лв. главница по споразумение за заплащане на задължение от 28.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2022 г. до изплащането й, както и 13 624 лв. държавна такса. По искане на взискателя на 17.04.2024 г. ЧСИ М. Н.-А. е наложила възбрана върху поземлен имот с идентификатор •••••• по КККР на гр. Белово, Пазарджишка област, вписана в Служба по вписванията на 17.04.2024 г. Видно от Акт за частна общинска собственост № 4717/ 11.09.2013 г., вписан в Служба по вписванията на 09.04.2014 г., процесният недвижим имот е записан като частна общинска собственост, трайно предназначение на територията „урбанизирана“, а начин на трайно ползване - за друг вид застрояване. От приложената административна преписка и приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза с вещо лице Б. Г., което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че процесният поземлен имот /понастоящем с идентификатор •••••••, а преди това ••••••••, с площ от 25 682 кв.м./ винаги е бил отреден за озеленяване, така е записан в сега действащия и единствен кадастрален, регулационен и застроителен план на гр. Белово, одобрен със заповед № 485/1979 г., в който имотът е включен, с урегулирана площ и приложена регулация от 25 681 кв.м., конкретното му предназначение е за озеленени площи съгласно чл. 4, ал. 7, т. 4 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, а за него е бил издаден Акт № 4617/11.09.2013 г. за частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС с посочване трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с решение на Общински съвет - Белово № 132/25.04.2024 г. е приета промяна в характера на собствеността от частна общинска в публична такава поради несъответствие между КККР на гр. Белово и регулационния план и записване на начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, а не за озеленяване, въз основа на който е издаден Акт № 7381/30.05.2024 г. за публична общинска собственост на основание чл. 60, ал. 1 от ЗОС, като със заповед № 487/21.06.2024 г. на кмета на Община Белово е разпоредено имотът да се отпише от актовите книги. При приемане на заключението му в съдебно заседание на 29.04.2025 г. експертът е допълнил, че в акта за частна общинска собственост е записано „за друго застрояване“, а предназначението е „за озеленявяне“, което в плана е отразено с червен цвят – сигнатура, която означава, че е за обществено ползване, докато частните имоти се отразяват в син цвят съгласно Наредбата за поддържане на кадастралните планове, и това различие между предвиждането в плана и в акта за частна общинска собственост е довело до издаване на последващия акт на 30.05.2024 г., с което е поправена тази грешка, след което е издадена последваща заповед на кмета, а тези изводи са направени въз основа на извадка от действащия регулационен план от 1979 г. и предвижданията на Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, определящи конкретното предназначение на всеки имот. От показанията на разпитаните пред окръжния съд свидетели Й В и В Н /бивш кмет на Белово/, които съдът като непротиворечиви и отразяващи техни преки впечатления кредитира, се установява, че от дълги години процесният имот в гр. Белово се използвал като парк „К В“, намира се на главен път, свързващ Белово и Пазарджик, имал доста голяма площ – между 20 и 30 декара, първата свидетелка го ползвала за разходка от времето, когато е била в четвърти клас, а вторият свидетел като гимназист през 80-те години на миналия век, там имало сърнички, в единия край към гората бил ограден с мрежа, имало много стари дървета, малка масивна сграда за инструменти и храна на животните, било озеленено с поставени пейки, паркът се поддържал много добре от общината, вероятно с наети работници, в един период през осемдесетте години на миналия век имало дървено заведение което да обслужва множеството хора, посещаващи парка, просъществувало 4-5 години и после премахнато, имало паметник на известен жител на града, общественик от местно и регионално значение - К В, през цялото време до края на 2024 г. имотът се ползвал като парк, а статутът си получил по приет в края на седемдесетте или началото на осемдесетте години план на гр. Белово и не е бил променян, последната година-две изрязали старите дървета напълно /според св. В/ или само откъм лицето към главния път /според св. Н/, останали бетонни пътеки, трева, почти изсъхнала, и насипана пръст. Съдът счита за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на събраните гласни доказателства, доколкото по отношение на установените с тях обстоятелства не се прилага нито едно от ограниченията по чл. 164 от ГПК. Настоящият състав възприема извода на окръжния съд, че статутът на един недвижим имот като публична или частна общинска собственост се определя не от отразяването в издадения акт за общинска собственост, а от предназначението на имота в съответствие с разпоредбата на чл. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Този извод се базира и на задължителното за приложение от съдилищата ТР № 4/07.07.2010 г. по тълк.д. № 7/2009 г. на ОСГК на ВКС и константната практика на Върховния касационен съд по този въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗОС публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон; имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а всички останали общински имоти и вещи са частна общинска собственост /чл. 3, ал. 3 от ЗОС/. По делото е безспорно установено, че •••••••• е записан в кадастрален, регулационен и застроителен план на гр. Белово, одобрен със заповед № 485/1979 г., с предназначение „за озеленени площи“, в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-34/20.05.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор ••••••• е записан с начин на трайно ползване „за друг вид озеленени площи“, но за него е бил издаден Акт № 4617/11.09.2013 г. за частна общинска собственост с посочване трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, без да има решение на Общински съвет – Белово за това, въпреки че в плана предназначението му не е било променено, това несъответствие е било отстранено с решение № 132/25.04.2024 г. на Общински съвет – Белово за промяна характера на собствеността от частна общинска в публична, въз основа на което решение е издаден Акт № 7381/30.05.2024 г. за публична общинска собственост и имотът е отписан от актовите книги, като поне от 80- те години на ХХ век имотът винаги е бил използван за парк, т.е. отразеното в плана предназначение е било осъществено и на практика. Следователно процесният недвижим имот винаги е бил със статут на публична общинска собственост предвид предназначението му за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, поради което върху него не може да бъде насочено принудително изпълнение за събиране на парични вземания /по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 520, ал. 3 от ГПК/. Това от своя страна води до извод, че в полза на „Си финанси имоти“ – Пловдив не съществува право на принудително изпълнение като взискател по изп.д. № 2023•••04000122 върху този поземлен имот, а предявеният от Община Белово против дружеството отрицателен установителен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същия правен извод, решението му в тази част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази част. Предвид уважаване на иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Си финанси имоти“ ЕООД - Пловдив е дължал на ищеца разноски, които са определени правилно по размер - 7 103,40 лв., представляващи ½ от направените такива в първоинстанционното производство /адвокатски хонорар от 11 677,80 лв., депозит за вещо лице от 350 лв., държавна такса от 1 967 лв., държавна такса за вписване на исковата молба от 197 лв. и държавна такса за частната жалба от 15 лв./, поради което в тази част решението също следва да бъде потвърдено. С оглед отхвърляне на жалбата на „Си финанси имоти“ ЕООД на Община Белово по принцип се дължат разноски за въззивното производство, но не са представени доказателства за извършени такива /с изключение на заплатена държавна такса по въззивната му жалба, но сумата не се дължи предвид прекратяване на производството в тази част/, поради което разноски не се присъждат. Предвид прекратяване производството по делото в частта по предявения против М. Н.-А. иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Община Белово дължи на Н.-А. разноски в размер на 4 320 евро, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на адвокат С. Т.. Ето защо съдът