Решение № 881 от 2.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 460/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът „Булгаргаз“ ЕАД твърди, че на 18.11.2022 г. между страните бил сключен Договор № 427-231 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, по силата на който „Булгаргаз“ ЕАД се задължило да доставя и продава на Частен земеделски производител Р.И.В. природен газ на изходен/и и пункт/ове на НГПМ срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. Посочва, че договорът бил със срок на действие до 01.01.2024 г. Твърди, че съгласно т. 10.4. количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на Оператора, са задължителни за страните, като за разликата до/над ДДК клиентът дължи съответно неустойка по т. 7.3., т. 7.4. и/или т. 7.5. Посочва, че на основание т. 4.1. от горепосочения договор между страните е подписана Годишна програма за договорените за доставка количества природен газ през 2023 година. Съгласно т. 10.15. от Договор № 427-231 количеството природен газ, прието от клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в месечен отчет, който е приложение – неразделна част от фактурите, издадени по реда на т. 12.15. и т. 12.16. от договора. Твърди, че месечни актове за месеците от юни до декември 2023 г. не са издавани, тъй като действието на договора е прекратено от негова страна на основание т. 15.4., б. „а“ от договора. Посочва, че на основание т. 5.1. от договора Частен земеделски производител Р.И.В. е длъжен да приеме минималното годишно количество природен газ за годината на доставка, като в т. 5.2. е уговорена неустойка, ако това не е направено. Твърди, че неприетото от ответника количество за 2023 г. по среднопретеглената цена е в размер на 1 958 583,94 лева. Издал и изпратил писмо до Частен земеделски производител Р.И.В. за плащане на посочената сума с падеж 12.02.2024 г., но такова не било извършено. Счита, че ответникът е в забава за периода от 13.02.2024 г. до 07.03.2025 г., за което дължи сумата 244 900,77 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 203 484,71 лева, от която 1 958 583,94 лева за главница, представляваща незаплатена сума за неприето годишно количество за 2023 г. по УДП № 7000000269 от 29.01.2024 г., издадено на основание т. 5.2. от Договор № 427-231, както и сумата 244 900,77 лева, представляваща договорна неустойка върху главницата за периода от 13.02.2024 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 08.03.2025 г. до окончателното заплащане на главницата. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Частен земеделски производител Р.И.В. оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди, че процесният договор е сключен при злоупотреба с господстващо положение на пазара на газ от „Булгаргаз“ ЕАД, което противоречи на правилата за конкуренцията установени в европейското и българското законодателство, по специално на чл. 102 ДФЕС, чл. 19, ал. 2 КРБ и чл. 21 от Закона защита на конкуренцията и поради това е нищожен. Счита, че клаузата по т. 5.2. от договора представлява неустойка. Поддържа, че уговорената неустойка по т. 5.2. е нищожна поради нейния размер, който е 100% от стойността на заявените, но неполучени количества газ и противоречи на морала и добросъвестната търговска практика. Посочва, че цитираната клауза няма обезщетителен характер, а създава условия за неоснователно обогатяване на ищеца поради факта, че същият не е претърпял никакви вреди от конкретното неприемане на заявените количества газ. Счита, че уговорената клауза за неустойка по т. 5.2. противоречи и на Регламент № 2022/1369 на Съвета на Европейския съюз относно координирани мерки за намаляване търсенето на газ, действащ до 09.08.2023 г. Твърди, че с поведението си не е дал повод за претендиране на неустойки и че всички реално извършени доставени от доставчика и потребени от него количества газ по договора са платени в срок. Заявява, че фактът на неприемане на всички заявени количества газ не произтича от неговото виновно поведение, а е резултат от обективни независещи от него фактори и от недобросъвестното поведение на ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът и годишната програма към него са сключени на 18.11.2022 г. и са действали до 31.12.2023 г. Твърди, че договорът е сключен на 23.01.2023 г. и е действал само до 01.03.2023 г., когато е прекратен поради неизпълнение. Посочва, че въпреки липсата на подписан договор ищецът издал на 05.01.2023 г. фактура за авансово плащане, срещу което подал редица жалби и възражения, но не последвала реакция. Считайки, че договорът е влязъл в сила на 23.01.2023 г., добросъвестно платил реалните количества изразходван газ за м. януари, като оспорил и отказал да плати претендираните неустойки по т. 5.2. от договора за периода преди договора да е влязъл в сила. Твърди, че прекратил договора, поради виновно неизпълнение от ищеца на 01.03.2023 г., но въпреки това „Булгаргаз“ ЕАД продължило да издава фактури и УДП и след този период. Счита, че всички издадени фактури и УДП за плащане на неустойки за неприети количества в периода 01.01.2023 г. до 23.01.2023 г., както и за периода след 01.03.2023 г. са неоснователни и издадени без основание. Посочва, че е плащал само реално доставени количества газ. Счита, че ищецът без основание е начислил претендираните неустойки. Твърди, че поради ненадежността на системата на модул „Доставки“, бил в невъзможност да установи навреме и в срок реално усвоените количества и дали е в състояние на „преразход“ или в състояние на „неприето заявено количество“ и това го лишило от възможността да оспори навреме генерираните от системата документи. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Установява се, че страните са били валидно обвързани от Договор № 427-231 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, по силата на който „Булгаргаз“ АД, като доставчик доставя и продава на Частен земеделски производител Р.И.В., като клиент природен газ на изходен/и пункт/ове на НГПМ срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. В раздел I. Дефиниции, т. 1.6. газова година е определена като период, започващ в 07:00 часа местно време на първия ден от м. октомври на дадена календарна година и завършва в 07:00 часа местно време на първия ден на м. октомври на следващата календарна година; в т. 1.8. година на доставка е дефинирана като период от време, започващ в 07:00 часа на първия ден на дадена календарна година и приключващ в 07:00 часа на първия ден от следващата календарна година; в т. 1.32. модул „Доставки“ е определен като интернет платформа на „Булгаргаз“ ЕАД, достъпна на адрес https: //delivery.bulgargaz.bg/. В чл. 3.2. е предвидено, че договорът влиза в сила, считано от 07:00 часа на 01 януари 2023 г. и е със срок на действие до 07:00 часа на 01 януари 2024 г. В т. 4 е уговорено какво се включва в годишната програма, че програмата се съгласува между страните при подписване на договора, както и при какви условия клиентът може да предлага изменения на количествата природен газ в годишната програма. В т. 5.1. е посочена формулата, по която се изчислява минималното годишно количество /МинГК/, което клиентът е задължен да приема за годината на доставка, и съответно максималното годишно количество /МаксГК/ по този договор. Съгласно т. 5.2. в случай, че през годината на доставка клиентът приеме количество по-малко от МинГК, съгласно месечните отчети по т. 10.16. за съответната година на доставка, клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на разликата между договореното МинГК и прието количество природен газ през годината, умножена по среднопретеглената цена, формирана от фактурираната от клиента стойност на природния газ за годината, разделена на количеството приет природен газ за същата година на доставка. При изчисляване на неустойката по предходното изречение не се вземат предвид неустойките по т. 7.3, т. 7.4 и 7.5 от договора. В случай че клиентът няма прието количество за съответната година, същият заплаща неустойка, която се изчислява като МинГК природен газ се умножи по средноаритметичната цена, прилагана от доставчика за същата година. В т. 10.15. е предвидено, че количеството природен газ, прието от клиента през всеки от дните от съответния месец, се отразява в Месечния акт, приложение – неразделна част от фактурите издавани по т. 12.15 и т. 12.16 от договора, съдържащ и информация за ДДК, които клиентът е задължен да приеме на съответните пунктове. Съгласно т. 10.16. доставчикът съставя и подписва Месечния акт по т. 10.15. на база на предоставени от оператора търговски данни. В т. 11.1 е предвидено, че клиентът възлага на доставчика да заяви на оператора за съответната газова година твърд, непрекъсваем годишен, тримесечен, месечен, дневен капацитетен продукт и/или капацитет „в рамките на деня“ за пренос на договорените количества от свое име и за сметка на клиента, съгласно конкретно посочени приложения. В т. 15.4., б. а/ е уговорено, че доставчикът има право да прекрати договора с двуседмично писмено предизвестие, при условие че клиентът е забавил плащането на дължимата сума повече от 15 дни. Съгласно т. 15.5. при прекратяване на договора: а/ клиентът има право писмено да заяви прехвърляне в пълен обем на резервираните капацитетни продукти на друг ползвател на мрежата или на себе си, в случай че е ползвател на мрежата; б/ в случай, че клиентът не упражни правото си по буква „а“, следва да заплати на доставчика в пълен размер стойността на резервираните капацитетни продукти по т. 11.1. в сроковете по т. 12.15.7. и по т. 12.16.2. до изтичане срока на действие на договора. Към исковата молба е представена Годишна програма към договор № 427-231 за доставка на природен газ – лист 31 от делото, с клиент име: ЧЗП-Р.В.. Върху документа има положени подписи за клиент и за доставчик, както и дата и час на отпечатване – 16.11.2022 г., 14:15 ч. Към отговора на исковата молба е представено писмо с рег. № 01-427-221-3708 от 09.12.2022 г., адресирано от ЧЗП „Р.В.“ до изпълнителния директор на „Булгаргаз“ ЕАД, в което се съдържа изявление, че на дата 09.12.2022 г. ответникът връща подписан договор с Булгаргаз заедно с всички изпратени реквизити. Представена е жалба от 11.01.2023 г. от ответника до ищеца, в която се твърди, че годишната програма по процесния договор не е подписана, съответно потвърдена от страна на Булгаргаз, а с нея и самия договор. В писмото се посочва, че към 11.01.2023 г. има издадена авансова фактура, която ищецът официално оспорва. Представено е писмо от ищеца до ответника от 13.04.2023 г., с което „Булгаргаз“ ЕАД уведомява Частен земеделски производител Р.В. за натрупани задължения, включително и по процесния договор, и че при липса на доброволно изпълнение с изтичане на двуседмичен срок ще счита договор № 427-231 за доставка на природен газ за прекратен на основание т. 15.4.,б. „а“. С писмо от 02.05.2023 г. „Булгаргаз“ ЕАД е уведомило „Булгартрансгаз“ ЕАД, че договорът за доставка на природен газ сключен между „Булгаргаз“ ЕАД и ЧЗП „Р.В.“ се прекратява, считано от 03.05.2023 г. и от посочената дата „Булгаргаз“ АД няма задължения към ЧЗП „Р.В.“, свързани с доставката на природен газ в пункт за приемане-предаване С044Р01-АГРС Трудовец. Представени са 3 бр. месечни актове за доставка на природен газ по процесния договор през месец януари, февруари и март 2023 г. с попълнени данни за договорени и приети количества. За месец април 2023 г. и месец май 2023 г. в представените месечни отчети са записани нулеви стойности във всички графи. С писмо от 29.01.2024 г. ищецът е уведомил ответника за дължима неустойка по т. 5.2. от договора. Към писмото се съдържа Приложение по т. 5.2. за начина на изчисляване на неустойката и Уведомление за допълнително плащане на неприето количество за 2023 г. по т. 5.2. от договора за сумата 1 958 583,94 лева, с дата на падеж 12.02.2024 г. С възражение от 02.02.2024 г. ЧЗП „Р.В.“ е оспорил изпратеното му уведомление за допълнително плащане. Във връзка с издадено съдебно удостоверение по делото е постъпило писмо от 29.09.2025 г. от Комисията за защита на конкуренцията, в което се съдържа информация, че в КЗК не са постъпвали искания за образуване на производство по установяване на нарушения на ЗЗК и/или ДФЕС за периода ноември 2022 г. до декември 2023 г., които да отговарят на формалните изисквания на чл. 71 ЗЗК, въз основа на които да бъде образувано антитръстово производство. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца Булгаргаз са начислени вземания по договор 427-231 от ЧЗП „Р.И.В.“ с общ размер 2 857 150,42 лева, от които 695 059,85 лева с ДДС по фактури за авансови плащания на заявени месечни количества природен газ съгласно т. 12.16.1., б. „а“ от договора и кредитни известия, отчитащи реално приетите количества природен газ съгласно т. 12.16.3. от договора, със срок за плащане до 12-то число на месеца на доставка; 9 830,56 лева с ДДС, общо дължим акциз за м. 01.2023 г. и м. 02.2023 г. съгласно т. 12.16.3. от договора; 5 505,50 лева с ДДС, по фактура за пренос за м. 01.2023 г. и м. 02.2023 г. съгласно т. 12.16.10., б. „а“ от договора, със срок на плащане до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка; 686,84 лева, за дневен капацитет през м. 01.2023 г. съгласно т. 12.16.10., б. „а“, със срок за плащане до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка; -937,45 лева, такса неутралност за м. 01.2-23 г. и м. 02.2023 г. съгласно т. 12.16.10., б. „а“, със срок за плащане до 12-то число на месеца; 669,12 лева, за превишен капацитет за м. 02.2023 г. съгласно т. 12.16.10., б. „а“, със срок за плащане до 12-то число на месеца; 31 498,74 лева, тримесечен капацитетен продукт за м. 01.2023 г., м. 02.2023 г., м. 03.2023 г., м. 04.2023 г. съгласно т. 12.16.1., б. „б“, със срок за плащане до 12-то число на месеца, за м. 05.2023 г. и м. 06.2023 г. съгласно т. 15.5. от договора, със срок за плащане до 12-то число на месеца на доставка; 10 865,87 лева, месечен капацитетен продукт за м. 02.2023 г., м. 03.2023 г. и м. 04.2023 г. съгласно т. 12.16.1., б. „б“, със срок за плащане до 12-то число на месеца на доставка, за м. 05.2023 г. съгласно т. 15.5. от договора, със срок за плащане до 12-то число на месеца на доставка; 145 387,44 лева, неприето количество при равномерна доставка за м. 01.2023 г. и м. 02.2023 г. съгласно т. 7.4. от договора, със срок за плащане до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставката и 1 958 583,94 лева, неприето количество през 2023 г. съгласно т. 5.2. от договора, със срок за плащане до 10.02.2024 г. В счетоводството на ответника ЧЗП „Р.И.В.“ са начислени задължения по договор 427-231 към „Булгаргаз“ ЕАД на обща стойност 464 728,53 лева, от които 431 901,65 лева с ДДС по фактури за авансови плащания на заявени месечни количества природен газ съгласно т. 12.16.1., б. „а“ от договора и кредитни известия, отчитащи реално приетото количество природен газ съгласно т. 12.16.3. от договора; 6 860,12 лева, дължим акциз за м. 02.2023 г. съгласно т. 12.16.3. от договора; 5 505,50 лева, пренос за м. 01.2023 г. и м. 02.2023 г. съгласно т. 12.16.10., б. „а“ от договора; 686,84 лева, за дневен капацитет през м. 01.2023 г. съгласно т. 12.16.10., б. „а“; -937,45 лева, такса неутралност за м. 01.2-23 г. и м. 02.2023 г. съгласно т. 12.16.10., б. „а“; 669,12 лева, за превишен капацитет за м. 02.2023 г. съгласно т. 12.16.10., б. „а“; 19 669,25 лева, тримесечен капацитетен продукт за м. 01.2023 г. и м. 02.2023 г., съгласно т. 12.16.1., б. „б“ от договора; 373,49 лева, месечен капацитетен продукт за м. 02.2023 г. съгласно т. 12.16.1., б. „б“ от договора. Общият размер на извършените плащания от ответника за погасяване на задължения по процесния договор е 720 347,39 лева. Претендираните количества по т. 5.2. в размер на 12 824.605 MWh представляват 75,11% от общо заявените, но неприети количества в размер на 17 074,606 MWh. В счетоводството на ищеца с платените суми са удовлетворени вземания на „Булгаргаз“ ЕАД от ЧЗП „Р.И.В.“, като 713 980,62 лева са отнесени за погасяване на суми по издадени фактури и 6 366,77 лева са отнесени за погасяване на начислени неустойки. В счетоводството на ответника с платените суми са закрити изцяло всички начислени задължения на ЧЗП „Р.И.В.“ към „Булгаргаз“ ЕАД с общ размер 464 728,53 лева. Общият размер на платените суми 720 347,39 лева превишава начислените задължения от ответника с 255 618,86 лева. На основание т. 5.2. от договора за неприето количество природен газ е издадено УДП № 7000000269 от 29.01.2024 г. на обща стойност 1 958 583,94 лева. Сумата се формира като разликата между договореното минимално количество и прието количество природен газ през годината се умножи по среднопретеглената цена. В т. 12.17.2. е уговорен крайният срок за плащане на дължимата сума – до 10 февруари на годината следваща отчетната 2023 г., т.е. до 10.02.2024 г. Срокът е удължен на основание на т. 12.13. от договора до 12.02.2023 г., първият работен ден следващ предвидения в т. 12.17. Изчислената лихва за забава върху сумата 1 958 583,94 лева, за периода 13.02.2024 г. до 07.03.2025 г. е в размер на 244 900,77 лева. Изчисленията са направени на база 360 дни, като е приложен основният лихвен процент регламентиран в Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на МС, увеличен с 8 процентни пункта съгласно уговореното в т. 1.37. и т. 12.14 от договора. Не се установяват плащания/прихващания на процесното УДП № 7000000269 от 29.01.2024 г. Последното плащане от ЧЗП „Р.И.В.“ по договор № 427- 231 е на 13.03.2023 г. В счетоводството на ищеца на основание на УДП № 7000000269 от 29.01.2024 г. по дебита на сметка 411+1 е осчетоводено вземане на стойност 1 958 583,94 лева. На 07.03.2025 г. вземането е прехвърлено в съдебни вземания по дебита на сметка 444/11. В съдебно заседание вещото лице допълва, че счетоводството на Булгаргаз е редовно водено и фактурите са правилно осчетоводени. В начина на формиране на цената в т. 5.2. от договора са посочени два варианта, като тя е взела предвид този, при който има доставка на газ, тъй като в случая има доставка за два месеца. От приетото повторно заключение на съдебно-счетоводната експертиза, допуснато по искане на ответника по поставените от него задачи, се установява, че за извършените доставки на стоки и услуги по Договор № 427-231 за доставка на природен газ „Булгаргаз“ ЕАД е издало на ЧЗП „Р.И.В.“ фактури, кредитни известия и уведомления за допълнително плащане. Видно е, че в счетоводството на ищеца е начислено вземане от ответника в общ размер на 2 857 150,41 лева. В счетоводството на ЧЗП „Р.В.“ е начислено задължение към ищеца в общ размер на 464 728,53 лева. Размерът на неустойката, претендирана от „Булгаргаз“ ЕАД по т. 5.2. от договора, изчислен съобразно приложеното към исковата молба Приложение № 1 към Договор № 427-231/18.11.2022 г. – Годишна програма /л. 31 от делото/, за общо договорени количества природен газ – 21 250,000 MWh и приетото количество природен газ през 2023 г. – 4 175,395 MWh е 1 958 538,94 лева. Към становище от 21.11.2025 г. от ответника е представен втори вариант на Годишна програма, в който заявеното годишно количество природен газ е 19 250,000 MWh. При този вариант на изчисление разликата между минималното годишно количество природен газ по договора и приетото количество природен газ през 2023 г. е 11 224,605 MWh, а размерът на неустойката по т. 5.2. от договора е 1 714 221,68 лева. Неустойката по т. 5.2. от договора представлява цялата стойност /100%/ на неприетата част от минималното годишно количество /МинГК/ природен газ, което клиентът се е задължил да приеме с подписване на договора за доставка. От приетата по делото съдебна компютърно-техническа експертиза се установява, че са предоставени месечни актове към Договор № 427-231. Видни са дати и в колко часа ищецът е издал и подписал месечните актове на ответника в Модул „Доставки“, дата и час на подписване на електронния документ с КЕП от служител на ищеца, както и от кого са подписани. Експертът установява регистрирани действия по преглеждане на „Авансови фактури“, „Окончателни фактури“, „Файл“ и „Месечен акт“ за период от м. януари до м. март /13.03.2023 г., 9:44 часа/, като след тази дата няма преглеждания. От експортните данни за регистрирани влизания в клиентски потребителски профил на ЧЗП „Р.В.“ за 2022 г. и 2023 г. се установяват съответно 442 и 91 влизания. Изследването на Модул „Доставки“ установява изпратено уведомление УДП № 7000000269 от 29.01.2024 г. за допълнително плащане към ЧЗП Р.В.. Към момента на изследването уведомлението за допълнително плащане не е било прегледано в Модул „Доставки“ от страна на потребителя ЧЗП „Р.В.“. На 30.01.2024 г. ответникът е получил на хартиен носител удостоверението и приложенията към него. Същите са налични в приложение към исковата молба от 07.03.2025 г. Експертът установява, че ответникът през процесния период е осъществил повече от 500 вписвания /login/ в системата, като правел справки и изготвял заявки чрез електронната платформа за 2022 г. и 2023 г. За периода от 1 януари до 31 декември влизанията били осъществени от четири IP адреса, като всеки един от тях е ползван един или повече пъти. За 2023 г. са констатирани данни за 91 вписвания в системата в клиентски профил на клиент с име ЧЗП „Р.В.“. За периода от 1 януари до 31 декември влизанията били осъществени от седем IP адреса, като всеки един от тях е ползван един или повече пъти. От изследваните текстови и графични данни, отразяващи информация за необходимото време за зареждане на платформата и обеми на трафика в непрекъсната функция на времето се установяват устойчиви параметри на системата. Същите се потвърждават от данните на изготвяните мониторингови месечни отчети за периода. За периода от 01.11.2022 г. до 07:00 часа на 31.05.2023 г. не се констатират моменти или периоди от време, в които да са регистрирани прекъсвания и сривове в работата на Модул „Доставки“ Булгаргаз ЕАД. Не се констатира нарушена работоспособност на системата. Установява се, че електронно писмо, получено на електронна поща •••@••• на 17.11.2022 г., 16:57 часа е било изпратено на Булгаргаз от електронна поща •••@•••. Към писмото се съдържат два прикачени файла с едностранно подписан договор и годишна програма за 2023 г. При изследване на регистрационни данни за потребител ЧЗП „Р.В.“ в Модул „Доставки“ са установени два адреса на електронна поща: •••@••• и •••@•••. При осъществена от вещото лице проверка се установява подадено от ответника в Модул „Доставки“ електронно уведомление за „Годишна програма за 2023 г.“ на 03.11.2022 г. в 16:16 часа чрез функционалността на модула „Уведомление за годишна програма“ на Модул „Доставки“. В съдебно заседание вещото лице допълва, че дата върху програмата 16.11.2022 г. отразява ден и час, в които въпросната форма е била генерирана от системата. Тези дата и час се получават автоматично при точно определено действие на системата. При разпита свидетелят Д.Х.Н. заявява, че работи в оранжерията на ЧЗП „Р.В.“ от 22-23 години. Бил назначен като управител ко-генерация в оранжерията в Трудовец. Сочи, че той е човекът, който контактува с Булгаргаз, Булгартрансгаз и електроснабдителните предприятия. Заявява, че работили с Булгаргаз до първото тримесечие на 2023 г. Дотогава имали много добри взаимоотношения. Работил основно с Модул „Доставки“ с Х.С., а в последно време с М.Т.. Заявява, че за 2022 г. средата на ноември месец се подписал договор с Булгаргаз и се приложила годишната програма. Това го направили с имейл и чакали ответната страна да каже да или е, но не станали нещата. Продължили да си имат газ след януари месец 2023 г. и към края на януари се получил договора, и продължили да си работят. Нямали никакви проблеми и след това края на март или началото на април газта спряла и трябвало да потърсят откъде да правят захранването с газ. Не знае за причината, поради която Булгаргаз спрял газта. Сочи, че той попълвал годишната програма в Модул „Доставки“ за 2023 г. Заявява, че не е разговарял със служители на Булгаргаз във връзка с договор за 2023 г. и не е ходил до офиса на дружеството на 22.12.2022 г. Доколкото знае, това, което той генерирал от системата, Булгаргаз го върнали края на януари подписано в оригинал. При разпита свидетелката Д. З. З. заявява, че в края на 2022 г. и началото на 2023 г. била член на съвета на директорите и изпълнителен член на съвета на директорите на Булгаргаз. В периода, в който е работила за дружеството ЧЗП Р.В. е била клиент на Булгаргаз. Сочи, че годишната програма и договор се връщат след като са окомплектовани, получени са всички необходими приложения. За годишната програма, след като е качена в системата, верифицирана и съответно съгласувана с ресорните дирекции на Булгаргаз и подписана от изпълнителния директор. Сочи, че през месец септември 2022 г. уведомили всички клиенти, и на свободно договаряне и по регулирани цени, че могат да бъдат въведени данните в Модул „Доставки“ за годишната програма. След което на свободно договорените клиенти бил изпратен два пъти договор, защото след първоначалното изпращане на договора имало среща с браншови асоциации за промени на някои клаузи, които устройвали и двете страни. След това се изпратил отново договора. За годишната програма заявките се правят ноември месец. На определена дата системата се заключва, т.е. въвеждат се всички годишни програми от клиентите и на база на обобщените данни Булгаргаз прави заявките към неговите доставчици на природен газ. Още повече, че през 2022 г. бил спрян руският газ и купували втечнен природен газ. Сочи, че когато се окомплектоват договорите, получат оригиналите на годишните програми от клиентите, проверят ги дали съвпадат с тези, които са въведени в Модул „Доставки“, който е известен на клиентите и на колегите от Отдел „Доставки“, след което се съгласуват от правен директор, финансов директор, подписват се от главен счетоводител и се дават на изпълнителния директор да ги подпише. Заявява, че е сложила подписа си върху годишна програма, която й е предоставена от колегите от Отдел „Доставки“. Програмата е задължителен атрибут към договора за продажба и тя трябва да бъде верифицирана с програмата, която е качена в Модул „Доставки“. Върху всички договори, които са й предоставени за подпис, си е сложила подписа върху приложенията и върху самия договор. След предявяване в съдебно заседание, свидетелката потвърди, че приложените към исковата молба договор /л. 15-30/ и годишна програма /л. 31/ са подписани от нея. Заявява, че изпратила на ответника подписан оригинал на договор и оригинално поставен от нея подпис на годишната програма. Не си спомня като дата кога е изпратен оригиналът на годината програма и на договора на ЧЗП „Р.В.“. Знае, че имало изпратена от ответника друга програма след срока, но Булгаргаз верифицира годишната програма, която е качена в срок в системата и е подписана от нея. Знае, че не е правена промяна на договора и годишната програма по регламентирания в договора начин. Сочи, че при договорите първо подписва клиентът и след това Булгаргаз. След като били обобщени данните от годишните програми, Булгаргаз направил търгове за доставка на втечнен природен газ през месец ноември и избрал доставчици края на ноември и началото на декември месец 2022 г. Всички количества за 2023 г. били осигурени. Сочи, че късното изпращане на договора е свързано най-вероятно с окомплектоване и искане за предоставяне на оригиналната подписана годишна програма от страна на клиента. Съгласно изискванията на договора, клиентът попълва годишна програма по месеци, по количества и по тримесечия. В рамките на тримесечието колко дни, какви количества и тя се въвежда в Модул „Доставки“ в указаните срокове. Годишната програма, която е въведена в указаните срокове в системата, се съгласува с подписването на договора. Знае, че договорът с ответника е бил прекратен предварително, но не може да влиза в детайли, като най-вероятно е заради неплащане. Няма информация дали след прекратяването на договора са издавани или не фактури. През 2023 г. издали фактури за невзети и минимални годишни количества. За да бъде уважен искът за неустойка, е необходимо да се установят по делото следните елементи от фактическия състав на чл. 92 ЗЗД, а именно: наличие на валидно сключен договор между страните, пораждащ облигационна връзка между тях, ищецът да е изпълнил задълженията си, да е налице неизпълнение на договорно задължение от ответника и да съществува валидно уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на това задължение. С оглед на ангажираните по делото доказателства съдът приема за установено, че между страните са съществували валидни облигационни отношения по Договор № 4279231 за доставка на природен газ. Ответникът оспорва, че договорът е сключен на 18.11.2022 г., като твърди, че е влязъл в сила на 23.01.2023 г. От обсъдените по-горе доказателства е видно, че екземпляр от договора и годишната програма към него са подписани от ЧЗП „Р.В.“ на 16.11.2022 г. Именно на тази дата върху годишната програма има положен подпис и от страна на „Булгаргаз“ ЕАД. При разпита св. Д. З., която към датата на сключване на договора е била изпълнителен член на съвета на директорите на „Булгаргаз“ ЕАД, потвърди, че положеният подпис за ищеца върху програмата, генерирана на 16.11.2022 г. е неин, както и върху договора /доказателства, приложени на л. 31 и л. 15-30 от делото/. От приетата съдебно компютърно-техническа експертиза се установи, че електронно писмо, получено на електронна поща •••@••• на 17.11.2022 г., 16:57 часа, е било изпратено на Булгаргаз от електронна поща •••@•••., която е една от ползваните пощи от частния земеделски производител. Към писмото има прикачени два файла с едностранно подписан договор и годишна програма за 2023 г. Установява се също така от заключението, че Модулът „Доставки“, определен в т. 1.32. като интернет платформа на „Булгаргаз“ ЕАД, достъпна на адрес https: //delivery.bulgargaz.bg/, е бил в работоспособен режим към процесния период, не са регистрирани прекъсвания и сривове в работата и е бил достъпван от страна на ответника. След генериране на програмата в съответния модул, договорът и програмата се били подписани от страните. Също така, се установи по делото, че е обичайна практика договорите за доставка да се сключват през месец ноември, за да е ясно количеството газ, за което Булгаргаз трябва да направи търговете за доставка на природен газ с оглед програмите на всички клиенти. Обстоятелството, че договорът и програмата са подписани от страна на ЧЗП „Р.В.“ се потвърждава и от изнесените данни от св. Д. Н., който заяви, че договорът е бил подписан ноември месец. В писмо от 09.12.2022 г., изпратено от ищеца до ответника, се съдържа изявление на частния производител, че на 09.12.2022 г. връща подписан екземпляр от договора заедно с всички изпратени реквизити. С т. 4.2. от договора за доставка страните са уговорили, че годишната програма за 2023 г. по т. 4.1. се съгласува между страните при подписване на настоящия договор. Следователно, най-късно към дата 09.12.2022 г. следва да се приеме, че договорът е сключен и е влязъл в сила. От значение е постигнатото съгласие между страните, което е станало чрез съгласуване на програмата за 2023 г. от тях и подписването й. Кога е върнат на ответника екземпляр от договора е ирелевантно към влизането му в сила. Ето защо твърдението на ответника, че договорът е сключен на 23.01.2023 г. е недоказано и не кореспондира с ангажираните по делото доказателства. Годишната програма, която е действала между страните е тази подписана между страните на 16.11.2022 г., като не се доказа ответникът да е извършил по предвидения в договора ред промяна в заявените количества за първото тримесечие на 2023 г. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесният договор е сключен при злоупотреба с господстващо положение на пазара на газ от „Булгаргаз“ ЕАД. Договорът за доставка на газ е сключен при свободно договорени цени и не касае отношения с краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а ЗЕ по регулирана от КЕВР цена. Ищецът „Булгаргаз“ ЕАД притежава лицензия за обществена доставка на природен газ на територията на Република България и като такъв не може да откаже да сключи договор с клиент и съответно да му достави договореното количество газ. Същевременно, в чл. 181, т. 2 във вр. чл. 180 ЗЕ е предвидено, че всеки клиент, присъединен към газопреносната и/или газоразпределителна и затворена газоразпределителна мрежа, има право да избира доставчик на природен газ, с когото да сключи договор при свободно договорени цени, освен случаите, изрично посочени в закона, при които предметът на договора се характеризира като услуга от обществен интерес, цената за която се съгласува с регулираните от КЕВР цени. Следователно клиентът ,не е задължен да сключи договор с обществения доставчик и не е ограничен в избора си на доставчик и условията на доставка, поради което липсва противоречие с правилата на конкуренцията. Наред с това, „Булгаргаз“ ЕАД, като обществен доставчик на природен газ, трябва предварително да осигури от свои доставчици необходимите количества, които от своя страна да достави и продаде на своите купувачи, съобразно техните предварителни заявки. Предвидената в договора за доставка неблагоприятна последица при неизпълнение от клиента на задължението за приемане на договорените количества природен газ е в съответствие с действащата нормативна уредба – Закона за енергетиката и Правилата за търговия с природен газ /чл. 5, ал. 3/. Аналогично задължение за приемане на договорените количества е включено и в договорите, във връзка с които „Булгаргаз“ ЕАД купува газ. Във връзка с твърдението на ответника е изискана и информация от Комисията за защита на конкуренцията, като в писмото от 29.09.2025 г. се сочи, че в КЗК не са постъпвали искания за образуване на производство по установяване на нарушения на ЗЗК и/или ДФЕС за периода ноември 2022 г. до декември 2023 г., които да отговарят на формалните изисквания на чл. 71 ЗЗК, въз основа на които да бъде образувано антитръстово производство. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесната клауза на т. 5.2. от договора е нищожна поради нейния размер и противоречи на морала, и добросъвестната търговска практика. Уговорената неустойка е санкция за виновно неизпълнение на задължението на клиента, което се намира във функционална връзка, с цел обезпечаване целта на сделката – да се достави, получи и заплати предварително заявено количество природен газ. Санкционният характер на неустойката произтича от автономията на договаряне, като към момента на сключване на договора страните могат да извършат ясна преценка за съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Неустойката по т. 5.2. от договора предвид уговорения механизъм за нейното начисляване – на база минималното годишно договорено количество, което представлява 80% от годишното договорено количество, което клиентът се е задължил да приеме, съобразно целта, за която е уговорена, не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Неоснователен е доводът на ответника, че процесната клауза за неустойка няма обезщетителен характер, а създава условия за неоснователно обогатяване на ищеца поради факта, че същият не е претърпял никакви вреди и има възможност да продаде неусвоените количества на газовата борса. В договорите за доставка е уреден начинът на заявяване от ответника на количествата природен газ /годишни, месечни, дневни/, условията и възможността за промяна на договорените количества, както и последиците при приемане на количествата. На база на договорените с клиентите годишни количества, „Булгаргаз“ ЕАД сключва договори с доставчици на природен газ и изпълнява задължението си да осигури сигурността на доставките на природен газ в страната. Именно поради тези обстоятелства ищецът няма задължение за балансиране на пазара на природени газ /примерно да продава неусвоени количества/, поради което доводите на ответника за създаване на условия за неоснователно обогатяване не държат сметка за механизмите и начина на сключване и изпълнение на договорите за доставка на газ. Неоснователно е възражението на ответника, че уговорената неустойка в т. 5.2. от договора е нищожна поради противоречие с Регламент № 2022/1369 на Съвета на Европейския съюз относно координирани мерки за намаляване търсенето на газ. С цитирания регламент е предвидено задължение за всички потребители да намалят с 15% консумацията на природен газ. Това правило обаче е неотносимо към претендираното от ищеца вземане, което е във връзка с неизпълнение на конкретно предвидени задължения, за които страните са постигнали съгласие, като за клиента съществува предвидена възможност в договора да намали заявените количества газ. Предвид изложените по-горе съображения съдът намира, че уговорената клауза за неустойка по т. 5.2. от договора е действителна. За размера на дължимата неустойка по т. 5.2. ответникът е уведомен от ищеца с писмо от 29.01.2024 г. Видно е от начина на изчисляването й, което се установи и от приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи, че сумата 1 958 583,94 лева е формирана от претендирано от „Булгаргаз“ ЕАД вземане за неприето количество за цялата 2023 г. Същевременно ищецът твърди и представя доказателства, че е прекратил договора по т. 15.4., б. а/ с двумесечно писмено предизвестие, тъй като земеделският производител е забавил плащането на дължимата сума повече от 15 дни, и считано от 03.05.2023 г. договорът не е действащ между страните. По делото безспорно се доказа, че ответникът е доставял газ на ищеца през месеците януари и февруари, за които има издадени месечни отчети. След тези два месеца няма доставено, съответно прието от клиента количество газ, а с предизвестие от 13.04.2023 г. „Булгаргаз“ ЕАД е упражнил правото си да прекрати договора по т. 15.4., б. а/. Съдът счита, че за да се дължи неустойката по т. 5.2. от договора така, както е уговорена между страните, трябва да е налице действащ договор през цялата година на доставка. Това следва и от смисловото съдържание на т. 5.2., в който е заложен начинът на изчисляване на неустойката и който изисква приемане на количество през цялата година на доставка /от м. 01.2023 г. до м. 12.2023 г./ и съответно изчисляване на разликата между договореното МинГК и прието количество природен газ през годината. Да се приеме, че неустойката се дължи и при прекратен договор преди изтичане на годината на доставка, означава след датата 03.05.2023 г., когато вече между страните не е налице правоотношение, ищецът да има право да получи цената на цялото заложено в програмата за 2023 г. минимално количество природен газ, без да има насрещно задължение за доставка. Предвид изложеното не се доказа по делото наличие на договорно неизпълнение, което уговорената в т. 5.2. неустойка обезпечава. Ето защо предявеният иск за заплащане на неустойка по т. 5.2. следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид неоснователността на иска за главница подлежи на отхвърляне и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът. В последното съдебно заседание ЧЗП „Р.В.“ представя списък по чл. 80 ГПК /л. 417/. От претендираните разноски в полза на ответника следва да се присъдят 815 евро, от които 800 евро за депозити за вещи лица и 15 евро за депозит за свидетел. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 10 225 евро следва да се остави без уважение. Претендираният хонорар е съобразно представени два броя договори за правна защита и съдействие /л. 140 и л. 141/, с договорено възнаграждение от по 10 000 лева, което е платимо по сметка, както е посочено в договорите. До приключване на устните състезания ответникът не ангажира доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, поради което същото не следва да му бъде присъждано. Така мотивиран, Софийски градски съд