Решение № 289 от 5.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 303/2025 г.

Производството е по чл.258 от ГПК и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 23/31.12.2024год. на „ Архтерикс „ ЕООД срещу Решение № 60/29.11.2024год.,постановено по т.д.№ 44/23год. на ОС-Перник, с което са отхвърлени предявените от „АРХТЕРИКС" ЕООД срещу „ДЛВ-СИ” ООД обективно съединени искове за заплащане: 1/ на осн. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД сумата 434 920,27 лв. без ДДС, представляващи обезщетение за стойността на инфраструктурните работи и разходи, извършени от цедента „Заводски строежи“ АД по създаване на експлоатационни условия за упражняване правата на концесионера за добив на строителните/инертните материали доломити от концесионираните участъци „Заводски строежи“ и „Заводски строежи - 2“ на находище „Студена“ в земл. на с. Студена, Община Перник, както и за пропуснати ползи поради преустановена реализация на строителните/инертните материали - доломити в резултат на прехвърлянето на всички права и задължения по концесионния договор от 10.09.2008 г. за участък „Заводски строежи - 2“ от цедента „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ“ АД на „ДЛВ- СИ“ ООД, договорено в общ размер от 500 000 лв. без ДДС, произтичащи от Протокол за намерения с peг. № 322/08.02.2017 г. и Споразумение peг. № 323/08.02.2017 г., заедно с 2/ мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 434 920,27 лв. в размер на 134 325,12 лв. за времето от и включително 21.12.2019 г., до и включително 14.12.2022 г., като ден предхождащ предявяването на този иск, а също и законната лихва за забава върху същата главница за времето от и включително деня на предявяването на иска, до окончателното изплащане на главницата; 3/ на осн. чл. 92, ал. 1, изр. първо сумата 200 000 лв., представляващи санкционна неустойка по т. 8 от Споразумение с peг. № 323/08.02.2017 г. на нот. заверка на подписите по сигнатурата на В. Я., нотариус с per. № ••• и район на действие ПРС, за отказа на „ДЛВ-СИ“ ООД да изпълни задълженията си, като сключи допълнително споразумение за условията по прехвърляне на всички права и задължения по Договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства строителни материали - доломити, от участък „Заводски строежи“ на находище „Студена“, намиращо се в землището на с. Студена, Община Перник, сключен на 30.04.2008 г., съгласно с Решение на Министерския съвет на Република България № 88/09.02.2018 г.; 4/ на осн. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД сумата 35 764,61 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - неустойки, дължими от „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ“ АД на концедента Българската държава, в резултат на неизпълнението на задълженията от „ДЛВ-СИ“ ООД да сключи допълнително споразумение за условията по прехвърляне на всички права и задължения по Договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства строителни материали - доломити, от участък „Заводски строежи“ на находище „Студена“, намиращо се в землището на с. Студена, Община Перник, сключен на 30.04.2008 г„ съгласно с Решение на Министерския съвет на Република България № 88/09.02.2018 г., и да заплати концесионните задължения, посочени в писмо с изх. № Е-26-3-35/25.03.2021 г. на Министъра на енергетиката, заедно с 5/ мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД върху тази главница в размер на 4 907,62 лв. за времето от и включително 08.08.2021 г., до и включително 14.12.2022 г. като ден предхождащ внасянето на този иск, както и законната лихва за забава върху тази главница за времето от и включително деня на предявяването на иска, до окончателното й изплащане и „АРХТЕРИКС" ЕООД е осъдено да заплати на „ДЛВ-СИ” ООД сумата 30 000,00 лева - разноски по делото.

Във въззивната жалба се сочи , че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила , че е необосновано и неправилно. Мотивите за неоснователност на исковите претенции били обосновани с три правни доводи и то касаещи единствено договорът за цесия от 08.09.2017год.,въпреки че ищецът бил изрично конкретизирал, че основава претенциите си само на договор за цесия от 14.12.2022год. Поради необсъждането на втория договор за цесия , както и на всички други писмени доказателства и експертизи ,вън от споразуменията и протокола за намерения от 08.02.2017год., решаващите правни мотиви на първоистанционния съд били необосновани. Такива били и изводите му за недействителност на уговорката за плащане в размер на 500 000лева. Решението се определя и като неправилно.С преповтаряне на изложените в исковата молба и в допълнителната искова молба доводи и съображения се обосновава основателността на исковите претенции при повторен анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на исковите претенции , ведно с произтичащите от това последици.

В подаден от „ ДЛВ-СИ“ ООД писмен отговор за излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се като правилен извода на първоинстанционния съд за нищожност на процесните два договора за цесия- от 08.09.2017год. и 14.12.2022гожд., сключени между „ Заводски строежи „ АД като цедент и „ Архтерикс“ ЕООД като цесионер на основание чл. 99, ал.1 от ЗЗД и се преповтарят изложените в същия този смисъл доводи в писмения отговор на исковата молба. Излагат се и доводи за неоснователността на отхвърлените искови претенции при анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :

Пред ОС- Перник са предявени от „ Архтерикс“ ЕООД срещу „ ДЛВ-СИ“ ООС следните обективно съединени искове: 1./на осн. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД сумата 434 920,27 лв. без ДДС, представляващи обезщетение за стойността на инфраструктурните работи и разходи, извършени от цедента „Заводски строежи“ АД по създаване на експлоатационни условия за упражняване правата на концесионера за добив на строителните/инертните материали доломити от концесионираните участъци „Заводски строежи“ и „Заводски строежи - 2“ на находище „ Студена“ в земл. на с. Студена, Община Перник, както и за пропуснати ползи поради преустановена реализация на строителните/инертните материали - доломити в резултат на прехвърлянето на всички права и задължения по концесионния договор от 10.09.2008 г. за участък „Заводски строежи - 2“ от цедента „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ“ АД на „ДЛВ- СИ“ ООД, договорено в общ размер от 500 000 лв. без ДДС, произтичащи от Протокол за намерения с peг. № 322/08.02.2017 г. и Споразумение peг. № 323/08.02.2017 г., заедно с 2/ мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 434 920,27 лв. в размер на 134 325,12 лв. за времето от и включително 21.12.2019 г., до и включително 14.12.2022 г., като ден предхождащ предявяването на този иск, а също и законната лихва за забава върху същата главница за времето от и включително деня на предявяването на иска, до окончателното изплащане на главницата; 3/ на осн. чл. 92, ал. 1, изр. първо сумата 200 000 лв., представляващи санкционна неустойка по т. 8 от Споразумение с peг. № 323/08.02.2017 г. на нот. заверка на подписите по сигнатурата на В. Я., нотариус с per. № ••• и район на действие ПРС, за отказа на „ДЛВ-СИ“ ООД да изпълни задълженията си, като сключи допълнително споразумение за условията по прехвърляне на всички права и задължения по Договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства строителни материали - доломити, от участък „Заводски строежи“ на находище „Студена“, намиращо се в землището на с. Студена, Община Перник, сключен на 30.04.2008 г., съгласно с Решение на Министерския съвет на Република България № 88/09.02.2018 г.; 4/ на осн. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД сумата 35 764,61 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - неустойки, дължими от „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ“ АД на концедента Българската държава, в резултат на неизпълнението на задълженията от „ДЛВ-СИ“ ООД да сключи допълнително споразумение за условията по прехвърляне на всички права и задължения по Договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства строителни материали - доломити, от участък „Заводски строежи“ на находище „Студена“, намиращо се в землището на с. Студена, Община Перник, сключен на 30.04.2008 г„ съгласно с Решение на Министерския съвет на Република България № 88/09.02.2018 г., и да заплати концесионните задължения, посочени в писмо с изх. № Е-26-3-35/25.03.2021 г. на Министъра на енергетиката, заедно с 5/ мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД върху тази главница в размер на 4 907,62 лв. за времето от и включително 08.08.2021 г., до и включително 14.12.2022 г. като ден предхождащ внасянето на този иск, както и законната лихва за забава върху тази главница за времето от и включително деня на предявяването на иска, до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял ,че на 19.10.2015год. между „ Заводски строежи „ АД като продавач и „ ДЛВ-СИ“ ООД като купувач е сключен договор за продажба на инертни материали /скална маса/- доломити от концесионираните от продавача участъци“ Заводски строежи“ и „ Заводски строежи- 2“ на находище „ Студена, находящо се в землището на с. Студена, общ .Перник. Договорът бил сключен за срок от три години, но бил действал до и включително 15.12.2017год., тъй като след тази дата по силата на Решение № 703/17.11.2017год. на МС по чл. 25, ал.2 от Закона за подземните богатства и Допълнително споразумение № 1 / 15.12.2017год. към концесионния договор от 10.09.2008год. на находище „ Заводски строежи-2“ всички права и задължения на продавача по този концесионен договор за прехвърлени на купувача. Посочил е ,че в хода на изпълнение на договора и във връзка с предстоящото прехвърляне на концесионни права между „ Заводски строежи“ АД и „ ДЛВ-СИ“ ООД бил сключен на 08.02.2017год. протокол за намерения , регламентиращ действията, които трябва да се предприемат с оглед прехвърлянето на концесионните права. В протокола било договорено и задължение на купувача да заплати на продавача стойността на инфраструктурните работи, извършени от „ Заводски строежи „ АД за създаване на експлоатационни условия за упражняване правата на концесионера,произтичащи от двата концесионни договора, както и за пропуснатите ползи от преустановена реализация на строително- инертните материали в резултат на прехвърляне на всички права и задължения по концесионния договор от 10.09.2008год. Посочил е , че така компенсаторното обезщетение е в размер на 434 920.27 лева, че било изискуемо като е акцентирал върху предпоставките за настъпване на изискуемостта - споразумение № 323/08.02.2017год. ,сключване на допълнителни споразумения към разрешенията на МС за прехвърляне на всички права и задължения по двата концесионни договора, прехвърляне от продавача на купувача на правото на собственост върху терена, прехвърляне от продавача на купувача на правото на собственост върху разположения в терена трафопост и цялото му оборудване, както и погасяване на посочения в споразумението задължения на продавача по двата концесионни договора. Върху тази сума се дължала и мораторна лихва в размер на 134 325.12лева за времето от 21.12.2019год. до 14.12.2022год. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Изложил е твърдения, че „ Заводски строежи „ АД бил изпълнил задълженията си споразумението, а купувачът- „ ДЛВ-СИ“ ООД, след получаване на концесията, преустановил изпълнението на своите такива по протокола за намерения от 08.02.2017год., договора за продажба, договор за наем на оборудване и механизация от 19.10.2015год. и споразумения № 232/08.02.2017год. и № 324/08.02.2017год. Не бил подписал и допълнително споразумение № 1 като част от сложния фактически състав по прехвърлянето правата и задълженията по концесионния договор. Отговорността за неизпълнението от страна на „ ДВЛ-СИ „ ООД на задълженията му по протокола и споразумението било скрепено с уговорка за неустойка, каквато се дължала в размер на 200 000лева. Претенцията за неустойка се основавала на клаузата на т.8 от Споразумение № 323/08.02.2017год.

Ищецът е посочил, че неизпълнението на задълженията на ответника по споразумението и протокола било довело до прекратяване на концесионния договор и че в резултат на това „ Заводски строежи „ АД било претърпяло вреди, подлежащи на обезщетяване. Претърпените имуществени вреди възлизали на сумата от 35 764.61 лева и представляващи сбора от дължими от „ Заводски строежи „ АД на Държавата неустойка, дължима в резултат от неизпълнението на задължението на „ ДЛВ-СИ“ АД да сключи допълнително споразумение за условията за прехвърлянето на правата и задълженията по концесионния договор и концесионни възнаграждения , посочени в писмо № Е-26-3-35/25.03.2021год. на министъра на енергетиката, ведно със законната лихва в размер на 4 907.62 лева за периода от 08.08.2021год. до 14.12.2022год., ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът е разяснил, че описаните по-горе вземания на „ Заводски строежи „ АД са му били прехвърлени с два договора за цесия- от 08.09.2017год. и от 14.12.2022год., че той е техен титуляр, поради което претендира тяхното заплащане от длъжника - „ ДЛВ-СИ“ ООД, тъй като въпреки уведомяването за цесиите , бил отказал да ги заплати на цесионера- „ Архтерикс“ ЕООД.

Исковете са оспорени от ответника- „ ДЛВ-СИ“ ООД. В подаден от него писмен отговор ответникът е заявил възражение за нищожност на договора за цесия от 08.09.2017год. поради липса на предмет. Отрекъл е да е получавал уведомление от цедента за извършената цесия и твърдението на ищеца ,че такова е получено от него, както и ангажираните от ищеца доказателства за установяване на това обстоятелство. Посочил е , че не бил надлежно уведомен и за договора за цесия от 14.12.2022год. Заявил е и е обосновал възражение за нищожност и на Споразумение № 323/2017год. като сключено в противоречие на закона и заобикалянето му - чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Алтернативно / в случай че споразумението е валидно е изложил доводи за ненастъпила изискуемост на вземането в размер на 434 920.27 лева , основано на т.3.1 от споразумението. При приета изискуемост на вземането поддържа ,че вземането е погА.о чрез плащане на „ Заводски строежи „ АД и то по начина предвиден в т.1.1.2 от споразумението.

Оспорил е основателността на претенцията за неустойка, основана на т.8 от споразумението. Заявил е и е обосновал нищожност на неустоечната клауза по т.8 от споразумението като противоречаща на закона и като заобикаляща закона. Обосновал е и възражение , че претенцията , основана на тази клауза, е погА.а по давност. В случай , че се приеме , че клаузата не е нищожна и задължението за заплащане на неустойка не е погА.о по давност, е направил възражение , че задължението е погА.о чрез прихващане с вземания на „ ДЛВ-СИ“ ООД от „ Заводски строежи“ АД в размер на 621 897.60лева , произтичащо от заплатените от „ ДЛВ-СИ“ ООД задължения на „ Заводски строежи“ АД към Министерство на енергетиката. Счита , че претендираното от ищеца компенсаторно обезщетение и неустойка не могат да се дължат едновременно , тъй като изискуемостта им било поставена в зависимост от взаимоизключващи се условия , които не могат да съществуват едновременно.

Оспорил е дължимостта и на претендираната сума от 34 764.61лева. с твърдения , че „ Заводски строежи „ АД не е претърпяло сочените от ищеца вреди, а и че те не са били настъпили поради неизпълнението на споразумението от страна на „ ДЛВ-СИ“ ООД. В случай че се приеме дължимостта на процесната сума, ответникът е направил възражение за прихващането й с вземане на „ ДЛВ-СИ“ ООД към „ Заводски строежи „ АД в размер на 621 897.60лева-заплатени задължения на „ Заводски строежи „ АД към Министерство на енергетиката.

В подадена допълнителна искова молба ищецът е конкретизирал ,че активната му материалноправна легитимация , а и процесулно-правната му такава произтича от договорът за цесия от 14.12.2022год. Посочил е също така , че за настъпване на ефекта на уведомлението за извършеното прехвърляне на имуществени права е дали уведомлението е било надлежно връчено,тъй като исковата молба има функция на уведомление. В договора за цесия били изрично посочени прехвърлените вземания , както и цената, определена на 95 % от номиналната стойност на сбора на главниците, неустойките и мораторната лихва, набрана до и включително 14.12.2022год.

Повторно е обосновал наличието на предпоставки за претендираното компенсаторно обезщетение и неустойка по т.8 от споразумението. Оспорил е твърденията на ответника за нищожност на споразумението, за погасяване по давност на вземането за неустойка, както и за погасяването на претендираното компенсационно обезщетение и неустойка чрез прихващане. Отрекъл е съществуването на твърдяното от „ ДЛВ-СИ“ АД активно вземане,предмет за заявеното възражение за прихващане. Уточнил е , че претендираната в размер на 3 5 764.61лева сума ще бъде дължима, ако ищецът е погасил задълженията в полза на концедента.

В допълнителен писмен отговор на допълнителната искова са поддържани и доразвити доводи за неоснователност на предявените срещу „ ДЛВ-СИ“ ООД искови претенции. Заявено е възражение за нищожност на процесните договори за цесия , а именно като противоречащи на чл. 99, ал.1 от ЗЗД. Поддържано е наличието на договорно предвидена непрехвърлимост на вземанията – чл. 14 от Протокола за намерения от 08.02.2017год.

По така предявените искове първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което ги е отхвърлил като неоснователни. За да постанови този резултат е приел , че предявените искови претенции за основани на двата договора за цесия и че предмет на цесиите са вземания , произтичащи от Споразумение № 323 от 08.02.2017год., сключен във връзка с Протокол за намерения от 08.02.2017год. и споразумение № 324/08.02.2017год., сключени между „ Заводски строежи „ АД и „“ ДЛВ-СИ“ ООД. Приел е също така ,че извършени с двата договора цесии не са валидни , не обвързват длъжника по цесиите и не могат да му се противопоставят , поради наличие на клауза за непрехвърлимост на вземанията в чл. 14 от Протокола за намерения от 08.02.2017год. и в т.8 от Споразумение № 324/2017год. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 99, ал.1, предл.2 от ЗЗД не е възникнало задължение за „ ДЛВ- СИ“ ООД да престира на цесионера , респ. не дължи плащане на вземанията на цесионера , тъй като не е негов кредитор.

Отделно от това първоинстанционният съд е изложил мотиви , че процесният договор за цесия от 08.09.2017год. бил нищожен поради липса на предмет, тъй като съществуващите и бъдещите вземания не били определени нито към момента на подписване на договора, нито били определяеми. Разсъждавал е , че опит да се поправи този пропуск бил направен с втория договор за цесия – от 14.12. 2022год., но нищожният договор за цесия от 08.09.2017год. не можел да бъде саниран с последващи действия от страните. При липса така установената неопределяемост на вече възникналите вземания и неопределяемостта на бъдещите такива в полза на цесионера съдът е приел , че липсва основание за цесионната сделка по договора за цесия от 08.09.2017год. и следователно този договор не легитимира „ Архтерикс“ ЕООД като кредитор на „ ДЛВ-СИ“ ООД за процесните вземания. Приел е също така , че договорът за цесия от 08.09.2017год. страда и от друг порок- липса на съгласие относно негов съществен елемент от съдържанието му- неговата цена, поради което също го определя като недействителен. Посочил е също така ,че със споразумение № 323/08.02.2017год. „ ДЛВ-СИ“ ООД се е задължило да заплати на „ Заводски строежи „ АД обезщетение в размер на 500 000лева за прехвърлените му права по концесията, както и за направените от него разходи по създаването на всички условия за добив и реализация на концесионираните строителни материали- доломити. С оглед предвидения законов ред за тованаличие на разрешение за това от Министъра на енергетиката , предвидено като условие и в цитираното споразумение, съдът е приел, че това споразумение /договор/ носи елементите на договор с клауза за пораждане при условията на чл. 25, ал.2 от ЗЗД. Задължението по този договор на „ ДЛВ-СИ“ ООД се пораждало след сбъдване на едно несигурно бъдещо и тъй като то не било настъпило за „ ДЛВ-СИ“ ООД не било възникнало и задължението да заплати на „ Заводски строежи“ АД сумата по т.3.1 от Споразумението в размер на 500 000лева. От така приетото, в съвкупност, първоинстанционният съд , е извел неоснователност на предявените главни искове и оттук- поради обусловеността им, и на исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и този по чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо , поради което следва да бъде осъществена преценка относно законосъобразността му в рамките на наведените с въззивната жалба доводи.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта ,че е придобил вземането по т.3.1 от Споразумение № 323/08.02.2017год., вземането за неустойка по т.8 от Споразумение № 323/08.02.2017год. и вземането в размер на 35 764.61лева , представляващи обезщетение за имуществени вреди, дължими от“ Заводски строежи“ АД на концедента Българската държава в резултат на неизпълнението на задълженията на „ ДЛВ-СИ“ ООД да сключи допълнително споразумение за условията по прехвърляне на всички права и задължения по Договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни материалидоламити съгласно Договор за покупко-продажба на вземания / цесия/ от 14.12.2022год.

В тази връзка , а и с оглед мотивите на първоинстанционния съд ,следва да се отбележи ,че в допълнителната искова молба ищецът изрично е уточнил , че активната му материално-правна легитимация, а и от там- процесуано-правната му легитимация извлича от договора за цесия с дата 14.12.2022год.. Действително в исковата молба ищецът е твърдял ,че е придобил процесните вземания по силата на два договора за цесия- от 08.09.2017год. и от 14.12.2022год.,но предвид направеното уточнение в допълнителната искова молба ,настоящият съдебен състав приема ,че основава претенцията именно на договора за цесия, сключен на 14.12.2022год.С оглед на това счита за релевантни и подлежащи на обсъждане единствено възраженията на ответника за липса на надлежно уведомяване за цесията, обективирана в договора от 14.12.2022год. , както и тези за нейната нищожност.

Горните възражения касаят активната материална легитимация на ищеца,който въпрос подлежи на изследване преди разглеждане на предпоставките за основателността на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове.

За да бъде титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по Споразумение № 323 и № 324 от 08.02.2017год. и Протокол за намерения № 322/08.02.2017год. , в тежест на ищеца е да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.

На 08.09.2017год. между „ Заводски строежи „ АД в качеството му на цедент и „ Архерикс“ ЕООД в качеството на цисионер е сключен договор за цесия ,по силата на който цедентът прехвърля на цесионера както вече възникнали ,така и бъдещи свои вземания от „ ДЛВ-СИ“ ООД,произтичащи от сключени между цедента и цесионера на 08.02.2017год. и на други дати споразумения, анекси и протокол за намерения , а именно 1.Споразумение № 324/08.02.2017год.,сключено във връзка с договор за продажба на инертни материали от 19.10.2015год., изменен и допълнен с анекс № 1/16.08.2016год. и споразумение от същата дата и цитирания договор за продажба и анекс към него и споразумение от 16.08.2016год., 2. Споразумение № 324/08.02.2017год.,сключено във връзка с договор за наем на оборудване и механизация с дата 19.10.2015год. 3. Споразумение № 223/08.02.2017год.,сключено във връзка с протокол за намерения № 322/08.02.2017год.срещу цена ,равна на 95 % от сбора на определените изискуеми и неизискуеми вземания и на определяемите вземания .Посочено е ,че сборът на определяемите вземания ще бъде изчислен към момента,в който всяко едно от тях стане определяемо.

Извършването на прехвърлянето на вземанията е потвърдено с писмо от 19.09.2017год., изходящо от „ Заводски строежи „ АД

Представено е по делото и уведомление за прехвърляне на вземания по силата на сключен на 08.09.2017год. договор за цесия , изходящо от цедента и адресирано до длъжника- „ ДЛВ-СИ“ ООД.

Приложена е и товарителница № 133309333 за доставка на пратка с описание „ уведомление за цесия изх.№ 31/12.09.2017год.“ на адреса на управление на „ ДЛВ-СИ „ ООД.Върху товарителницата е отразено получаване на пратката на 14.09.2017год. в 11.23 часа, но върху нея липса подпис и име на получател.

За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване.

В случая, дори и да се приеме с оглед начина на оформяне на цитираната товарителница ,може да се направи извод за надлежно уведомяване на длъжника за извършената с договора от 08.09.2017год. цесия. Уведомлението за извършената цесия е приложено към исковата молба на цесионера и с получаваното на исковата молба и приложенията към нея длъжникът се счита уведомен.В съдебната практика се приема ,че няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Тоест, прехвърлянето на вземанията, извършено с договор за цесия от 08.09.2017год. е надлежно съобщена на длъжника и възраженията на последния за противното се явяват несъстоятелни. Това обстоятелство обаче се явява ирелевантно за спора ,тъй като ищецът изрично е заявил, че извежда правото си да претендира процесните суми не от договора за цесия, сключен на 08.09.2017год., а от договора за цесия,сключен на 14.12.2022год. С оглед на това релевантна в настоящия казус е преценката за валидност на договора за цесия ,сключен на 14.12.2022год. и преценката дали длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлените именно с този договор вземания.

В първоинстанционното решение съдът е обосновал извод за нищожност на договора за цесия от 08.09.2017год. поради липса на основание на цесионната сделка и поради липса на съгласие относно негов съществен елемент от съдържанието му, а именно неговата цена. Мотивите на първоинстанционния съд за наличие на горепосочените пороци на цесионната сделка ,водещи до неговата недействителност напълно се споделят от настоящия съдебен състав ,който препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Установената нищожност на първата по време цесионна сделка има отношение към валидността на втората такава от 14.12.2022год. Като нищожен,първият цесионен договор, не е произвел правни последици ,което означава , че вземанията не са били прехвърлени и старият кредитор, в случая „ Заводски строежи „ АД е останал техен собственик, запазвайки си правото да ги цедира отново. След като вземанията не са напуснали патримониума на стария кредитор, той има пълната свобода да ги прехвърли отново с втория договор за цесиярелевантния за спора такъв от 14.12.2022год.

С договора за цесия от 14.12.2022год. „ Заводски строежи „ АД като цедент прехвърля на „ Архтерикс“ ЕООД като цесионер възмездно част от свои вземания от „ ДЛВ-СИ“ ООД, произтичащи от сключен между „ Заводски строежи „ АД и „ ДЛВ-СИ“ ООД договор за продажба на инертни материали /скална маса/- доламити ,протокол за намерения № 322/08.02.2017год. и споразумение № 323/08.02.2017год.. В т. 2 на договора е посочено ,че се прехвърлят следните вземания : 2.2.вземане за неустойка по т.8 от Споразумение № 323/08.02.2017год. в размер на 200 000лева, 2.3вземане за обезщетение поради неизпълнение на т.1.3 от Споразумение №323/08.02.2017год. във връзка с клаузите на Протокол за намерения № 322/08.02.2017год. и в частност подточка 3.2.3.2 и т.7 от този протокол и произтичащото от това неизпълнение прекратяване на концесионните права на цедента по отношение на участък „ Заводски строежи „ от находище „Студена“, находящо се в землището на с.Студена ,община Перник,придобити на основание Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни материали-доламити, с концесионер „ заводски строежи „ АД,сключен на 30.04.2008год., а именно : сумата от 11 132.10лева за неустойка само върху данъчната основа от 24 607.00лева на концесионното възнаграждение за второ полугодие на 2015год. със сума за ДДС от 4 921.40лева,заедно със законната лихва за забава върху концесионното възнаграждение с ДДС в общ размер от 29 528.40лева, считано от 09.04.2018год. до изплащането му, сумата от 15 902.27лева за неустойка върху данъчната основа от 53 902.27 лева на концесионното възнаграждение за първо полугодие на 2016год. със сума за ДДС от 10 601.51 лева,заедно със законната лихва за забава на концесионното възнаграждение с ДДС в общ размер от 64 503.78лева, смятано от 09.04.2018год. до изплащането му., сумата от 1 646.70лева за неустойка само върху данъчната основа от 5 489.00лева на концесионното възнаграждение за второ полугодие на 2016год. със сума за ДДС от 1 097.80лева, заедно със законната лихва за забава върху концесионното възнаграждение с ДДС в общ размер от 6 586.80лева,смятано от 09.04.2018год. до изплащането му, сумата от 656.70лева за неустойка върху данъчната основа от 2 189.00лева на концесионно възнаграждение за доплащане поради отчетени и свалени от баланса в размер на 2 000 куб.м. загуби с ДДС от 437.80лева ,заедно със законната лихва за забава върху концесионното възнаграждение с ДДС в общ размер от 2 626.80лева ,смятано от 09.04.2018год. до изплащането му,сумата от 1 606.56 лева за неустойка само върху данъчната основа от 5 355.20лева на концесионното възнаграждение за първо полугодие на 2017год. със сума за ДДС от 1 071.04лева,заедно със законната лихва за забава върху концесионното възнаграждение с ДДС в общ размер от 6 246.24лева ,считано от 09.04.2018год. до изплащането му, сумата от 1 606.56 лева за неустойка само върху данъчната основа от 5 355.20лева на концесионното възнаграждение за второ полугодие на 2017год. със сума за ДДС от 1 071.04лева,заедно със законната лихва за забава върху концесионното възнаграждение с ДДС в общ размер от 6 246.24лева ,считано от 09.04.2018год. до изплащането му, сумата от 1 606.56 лева за неустойка само върху данъчната основа от 5 355.20лева на концесионното възнаграждение за първо полугодие на 20187год. със сума за ДДС от 1 071.04лева,заедно със законната лихва за забава върху концесионното възнаграждение с ДДС в общ размер от 6 246.24лева ,считано от 09.04.2018год. до изплащането му, сумата от 1 606.56 лева за неустойка само върху данъчната основа от 5 355.20лева на концесионното възнаграждение за второ полугодие на 20187год. със сума за ДДС от 1 071.04лева,заедно със законната лихва за забава върху концесионното възнаграждение с ДДС в общ размер от 6 246.24лева ,считано от 09.04.2018год. до изплащането му.

В т.4 от цесионния договор е договорено, че цесионерът придобива вземанията срещу „ ДЛВ- СИ“ ООД за обща цена , равна на 95 % от номиналната стойност на сбора от главниците, неустойките и мораторната лихва ,набрана до и включително 14.12.2022год.

В т.6 от цесионния договор са договорени задълженията на цедентът по процесния договор за цесия.В т.6.2 е обективирано такова за предаване на цесионера на първообразен екземпляр от писмо-уведомление до длъжника за сключване на договора за цесия , а в т.6.3- за упълномощаване управителя на цесионера да връчи на длъжника от името на цедента писмено уведомление за договора за цесия.

Неоснователно е възражението на ответника-длъжник за липса на връчено уведомление за извършеното с договора от 14.12.2022год. прехвърляне на процесните вземания. Както вече се посочи по-горе, за да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване.Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 137/2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о.

В конкретния случай по делото липсва приложено към исковата молба уведомление от цедента до длъжника за договора за цесия,сключен на 14.12.2022год. ,за да се приеме ,че длъжникът е уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия и този факт да бъде съобразен на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Същевременно не би могло да се приеме ,че исковата молба има характер на уведомление за цесията ,тъй като същата е подадена от цесионера , а не от цедента ,който няма данни той да е изпълнил задължението си по чл. 6.3 от договора за цесия- да е упълномощил цесионера да връчи на длъжника писменото уведомление за цесията, обективирана в договора от 14.12.2022год.По делото са представени товарителница № 5300443831335 и обратна разписка от 04.01.2023год. за удостоверяване връчването на адреса на управление на „ ДЛВ-СИ“ ООД пратка,съдържаща уведомление за прехвърляне на вземания по договор от 14.12.2022год.Върху обратната разписка е наличен подпис на получател и дата на получаване на пратката.И товарителницата и обратната разписка са оспорени от ответника с възражения ,че същите не удостоверяват получаването на уведомление за прехвърляне на вземанията по договора за цесия от 14.12.2022год. , че пратката не е приета от лице с представителна власт и че положеният върху обратната разписка подпис не е на управителя на „ ДЛВ-СИ“ ООД. Тъй като се касае за твърдени изгодни факти и обстоятелства на страната, чиито подпис е положен

формално върху документа, то в нейна тежест е да ги установи по предвидения процесуален ред и способи, като ангажира в тази връзка съответните относими и допустими от процесуалния ред доказателства,каквито не са ангажирани.

С оглед на горното съдът приема за доказано, че на посочената в обратната разписка дата длъжника - „ ДЛВ-СИ“ ООД е получило изпратения му от цедента „ Заводски строежи „ АД и посочен в товарителницата и в обратната разписка документ- уведомление за извършената с договора от 14.12.2022год. цесия, поради което и на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД цесията е породила действие по отношение на него.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на цесията поради противоречието й с чл. 99, ал.1 от ЗЗД,заявено с допълнителния отговор на подадената от ищеца допълнително искова молба. Следва да се отбележи ,че заявените от ответника в писмения отговор на исковата молба възражения за нищожност касаят само и единствено договора за цесия от 08.09.2017год.,но не и договора за цесия от 14.12.2022год.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат .Настоящата съдебна инстанция, намира, че с оглед изричната разпоредба на закона – чл.99, ал.1, предл. 3 от ЗЗД следва да се приеме, че предвидената от страните по конкретен договор забрана или конкретни условия, при които една от тях може да прехвърля правата си този договор в полза на трето лице, може да се противопостави на новия кредитор – на цедента, т.е при наличие на такава изрична уговорка може да се откаже плащане на новия кредитор (арг. и от решение 833/19.12.2007 г. по т. дело 531/2007 г. , ВКС, I TO).

В конкретния случай е видно ,че в клаузата на т.14 от Протокола за намерения от 08.02.2017год. и в т.8 от Споразумение № 324/08.02.2017год. ,касае вземания ,различни от процесните.

Горният извод се прави въз основа на съдържанието на Протокола за намерения от 08.02.2017год., споразумение 322/08.02.2017год. и Споразумение № 324/08.02.2017год., сключени във връзка с договор за продажба на инертни материали /скална маса/ от 19.10.2015год., сключени между „ Заводски строежи „ Ад и „ ДЛВ-СИ“ ООД , и във връзка със сключен между „ Заводски строежи „ АД и Министерски съвет на 30.04.2008год. договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатска-строителни материали –доломити от находище „ Студена „ , участък „ Заводски строежи“, община Перник, от които произтичат цедираните с договора за цесия от 14.12.2022год. вземания-предмет на исковата претенция.

От уговорките в протокола за намерения от 08.07.2017год. се установява , че същият е сключен с оглед бъдещо прехвърляне на концесионните права и задължения на концесионера- „ Заводски строежи „ АД на „ ДЛВ-СИ“ ООД и при наличие на задължения на „ ДЛВ-СИ“ ООД по договора за продажба на инертни материали-за цената на закупени инертни материали от концесионера-„ Заводски строежи „ АД . Уговорено е , че във връзка с прехвърляне на концесионните права и задължения „ ДЛВ-СИ“ ООД ще отправи до Министъра на енергетиката заявление по образец за откриване на процедура за цялостно прехвърляне на правата и задълженията по концесията и че преди окомплектоване на заявлението и внасяното му в М-во на енергетиката страните ще сключат описаните в чл. 3.2.1, чл.3-2.2, чл.3.2.3 споразумения и договори. В цитирания чл. 3.2.3 като такова е посочено споразумение към договора за продажба на инертни материали ,съгласно с който незаплатената цена на закупените инертни материали /скална маса/към датата на издаване на разрешението на МС по чл. 25, ал.2 от Закона за подземните богатства ,с което се одобрява прехвърлянето на всички права и задължения по договорите за концесия от 30.04.2008год. и 10.09.2008год. в полза на „ Заводски строежи „ АД ще бъде преведена от „ ДЛВ-СИ“ ООД по банкова сметка на трето лице,посочено от „ Заводски строежи“ АД, а именно по банкова сметка на Министерство на енергетиката ,която ще послужи за погасяване на паричните задължения на „ Заводски строежи по договорите за концесия В цитирания чл. 3.2.3.2 е договорено ,че ако размерът на незаплатената цена на закупените инертни материали към датата на издаване на разрешението на МС по чл. 25, ал.2 от Закона за подземните богатства е по –малък от размера на паричните задължения на „ Заводски строежи „ АД по договорите за концесия , „ ДЛВ-СИ“ ООД ще заплати част от дължимото на „ Заводски строежи „ АД обезщетение по подточка 3.2.1 на протокола за намерения по банкова сметка на министерство на енергетиката ,която сума ще послужи за погасяване на паричните задължения на „ Заводски строежи „ АД по договорите за концесия . Изрично е разписано , че сумата която ще бъде разплатена на Министерство на енергетиката ще бъде равна на разликата между сумата на паричните задължения на „ Заводски строежи“ АД по договорите за концесия и заплатената от „ ДЛВ-СИ“ ООД по т. 3.2.3 от протокола за намерения.

В т.3.2.1 от Протокола за намерения е обективирано задължение за „ ДЛВ-СИ“ ООД за заплащане на обезщетение на „ Заводски строежи „ АД в размер на 500 000 лева за извършените разходи по подготовка на добива на строителни материали –доламити , предмет на концесиите , за създаването и поддържането на инфраструктурата на този добив, както и за пропуснати ползи поради отказ от реализация на концесионираните строителни материали-доламити по сключени търговски договори за продажба..

В чл. 14 от протокола за намерения страните са предвидили ,че „ Заводски строежи " АД няма право да цедира на трети лица вземанията си ,произтичащи от подточка 3.2.3 и подточка 3.2.3.2,които суми ще бъдат заплатени от „ ДЛВ-СИ“ ООД по банкова сметка на Министерство на Енергетиката и които суми ще послужат за погасяване на паричните задължения на „ Заводски строежи „ АД по договорите за концесия.

От горното е изводимо , че страните са договорили непрехвърлимост на обезщетението и по – скоро част от него само ако размерът на незаплатената цена на закупените инертни материали е помалък от размера на концесионните задължения на „ Заводски строежи „ АД като непрехвърлимата част от обезщетението е равна на разликата между сумата на паричните задължения на концесионера и заплатената такава по чл. 3.2.3 от протокола за намерения. Тоест, ако задълженията на концесионера надхвърлят тези на купувача по договора за продажба на инертни материали.

Обезщетението по чл. 3-2-1 от протокола за намерения е в размер на 500 000лева.

От изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза , депозирана на 16.09.2024год. се установява ,че задълженията на „ ДЛВ-СИ“ ООД по договора за продажба на инертни материали възлиза на сумата от 560 423.08 лева , а задълженията на „ Заводски строежи „ АД като концесионер към 15.12.2017год. по договор за концесия ,сключен на 10.09.2008год. възлиза на 533 873.81 лева . Липсват данни по делото относно наличието на задължения на „ Заводски строежи „ АД по договора за концесия от 30.04.2008год. На 17.11.2017год. е взето решение № 703 от МС на РБ за даване на разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни богатства „строителни материали“-доламити от находище „ Студена „ участък „ Заводски строежи 2“от „ Заводски строежи „ АД на „ ДЛВ-СИ“ ООД във връзка с което е сключено допълнително споразумение № 1 от 15.12.2017год. между МС на РБ, „ Заводски строежи „ АД и „ ДЛВ-СИ“ ООД ,в което са посочени неизплатените задължения на „ Заводски строежи „ АД по договора за концесия от 10.09.2008год. Допълнителното споразумение е подписано от Министъра на Министъра на енергетиката, Изпълнителния директор на „ Заводски строежи „ АД и управителя на „ ДЛВ-СИ“ ООД. Същевременно на 09.02.2018год. е взето решение № 88 на МС , с което е дадено разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни богатства „строителни материали“- доламити от находище „ Студена „ , участък „ Заводски строежи „ от „ Заводски строежи „ АД на „ ДЛВ-СИ“ ООД. Решението касае договор за концесия от 30.04.2008год.По делото е представен проект на допълнително споразумение, който не е подписна от Министъра на енергетиката и представители на „ Заводски строежи „ АД и „ ДЛВ-СИ“ ООД, поради което същият не съставлява доказателство за налични задължения на „ Заводски строежи „ АД към държавата по този концесионен договор. Данни за такива задължения не се установяват от други доказателства по делото.

При съобразяване на горното и данните на цитираната съдебно-икономическа експертиза, настоящият съдебен състав намира , че не е изпълнено условието на т.3.2.3.2 от Протокола за намерение от 08.02.2017год. , за да е възникнало задължение за „ ДЛВ-СИ“ ООД да заплати част от дължимото на „ Заводски строежи „ АД обезщетение по подточка 3.2.1 на протокола за намерения по сметка на Министерство на икономиката , което вземане на „ Заводски строежи „ АД /по подточка 3.2.3.2/-цялото или част от него да е непрехвърлимо съгласно уговореното в т.14 от протокола за намерения.

По вече изложените по-горе съображения се явява несъстоятелно и възражението на ответника за предвидена непрехвърлимост на вземането за обезщетение по т. 3.1 от споразумението с № 323 /08.02.2017год. в споразумението с № 324/08.02.2017год.-т.8 от същото.

С оглед изложеното до тук е изводимо , че клаузите на т. 14 от Протокола за намерения от 08.02.2017год. и т.8 от Споразумение №324/08.02.2017год. не предвиждат непрехвърлимост на вземането за обезщетение по т.3.2.1 от протокола за намерения, поради което съдът приема ,че е надлежно прехвърлено на цесионера по силата на валидно сключен договор за цесия от 14.12.2022год., който е произвел своето действие както по отношение на длъжника, така и по отношение на третите лица.

След като ищецът доказва материалноправната си легитимация като кредитор по процесните вземания срещу „ ДЛВ-СИ“ ООД по силата на договора за цесия от 14.12.2022год. , за който длъжникът е надлежно уведомен,то подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на предявените искове.

По основателността на иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 434 920.27 лева без ДДС, представляваща обезщетение за разходите на „ Заводски строежи „ АД по създаване на експлоатационни условия за добив на строителни/ инертни материали-доломити от концесионираните участъци „ заводски строежи „ и „ Заводски строежи 2“ на находищи „ Студена „ в земл. на с.Студена , община Перник, както и за пропуснати ползи поради преустановена реализация на строителните / инертни материали –доломите в резултат на прехвърлянето на всички права и задължения по концесионния договор от 10.09. 2008год. за участък „ Заводски строежи 2 „ от „ Заводски строежи „ Ад на „ ДЛВ-СИ“, заедно с мораторната лихва в размер на 151 388.90лева за времето от 21.12.2019год. до 14.12.2022год.,ведно със законната лихва , смитано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът основава претенцията си на уговореното в т. 3.2.1 на Протокол за намерения от 08.02.2017год.,сключен между „Заводски строежи „ АД и „ ДЛВ-СИ“ АД. В цитираната клауза е обективирана договореност между страните /постигната във връзка с прехвърляне на концесионните права и задължения на „ Заводски строежи „ АД по двата концесионни договораот 30.04.2008год. и от 10.09.2008год. на „ ДЛВ-СИ“ ООД./ за сключване на споразумение между тях ,което задължително да предвижда заплащането от „ ДЛВ-СИ“ ООД на „ Заводски строежи „ АД на обезщетение за прехвърляне на правата по концесиите за извършените разходи по подготовка на добива на строителни материали –доламите –предмет на концесиите,за свързването и поддръжката на инфраструктурата на този добив,както и за пропуснати ползи поради отказ от реализация на концесионираните строителни материали-доламити по сключени търговски договори за продажба , което обезщетение е в размер на 500 000лева ,платими при условията и по начин, уговорени между страните в посочените в протокола споразумения. Същите са описани в т.3.3.2, т.3.2.3 и т.3.2.5 на протокола. В изпълнение постигнатата в т.3.2.1 договореност , страните са сключили Споразумение № 323/08.02.2017год. и в т.2 и са договорили задължение за „ ДЛВ-СИ“ ООД да обезщети парично „ Заводски строежи „ АД за прехвърляне на концесионните права ,както и за направените от концесионера разходи по създаването на всички изброени в споразумението условия за добив и реализация на концесионираните строителни материали-доламити . Размерът на това обезщетение е уговорен в т.3.1 от споразумението и възлиза на сумата от 500 000лева. В т. 3.3 от споразумението са изброени допълнителни кумулативни предпоставки за неговото заплащане.

Ответникът противопоставя възражение за нищожност на Споразумение № 323/08.02.2017год. поради противоречие със закона и заобикалянето му- чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл. 25, ал.2 от Закона за подземните богатства правата и задълженията, произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, само с разрешение на Министерския съвет, като разходите по прехвърляне на правата и задълженията по ал. 1 и 2 са за сметка на титуляря на разрешението или на концесионера. -ал. 3; Тоест, за прехвърляне на права по концесия се изисква разрешение на МС и липсата на такова към момента на сключване на договора би довело до неговата нищожност-като противоречащ на закона.

Настоящият случай не е такъв, предвид естеството на сключеното между „ Заводски строежи „ АД и „ ДЛВ-СИ“ ООД споразумение № 323/08.02.2017год., разглеждано във връзка с протокола за намерения и останалите споразумения № 322 и № 342 от 08.07.20178год. От съдържанието им е видно , че в тях се уреждат отношения във връзка с евентуално бъдещо прехвърляне на концесионни права и задължения, което прехвърляне ще се осъществи при сбъдване на определено условие- издаване на разрешение от МС по чл. 25, ал.2 от Закона за подземните богатства и съответно осъществяване на предвидената в чл. 25 от Закона за подземните богатства административна процедура. Тази договореност ясно ,категорично и изрично е формулирана в протокол за намерение и споразумения,включително и Споразумение № 323/08.02.2017год., а и сключването им е доказателство за изразената воля/съгласие / на носителя на правото на концесия да го прехвърли на определен приобретател, в случая „ ДЛВ-СИ“ ООД.

В случая се касае за договор с клауза за пораждане на действие при условията на чл. 25, ал.2 от ЗЗД, но приложена в областта на отношенията между търговци, поради което протоколът за намерения и споразуменията не може да бъдат определени като "предварителен договор" . С тях притежателят на концесионните права се е съгласил при настъпване на едно бъдещо събитиеполучаване на разрешение по чл. 25, ал.2 от Закона за подземните богатства притежаваните от него концесионни права да бъдат прехвърлени на т.н. приобретател срещу изпълнение на поети от страна на т.н.“приобретател“ задължение, като насрещна престация. Уговорката под формата на отлагателно условие не може да обуслови извод за нищожност на договорното съглашение-по арг.на чл. 25, ал.1 от ЗЗД , доколкото самата тя не противоречи на закона или цели заобикалянето му.

С оглед на гореизложеното и доколкото изложените мотиви са относими и спрямо протокола за намерение и останалите две споразумения от 08.02.2017год., то същите валидно обвързват сключилите ги страни .Страните са валидно обвързани и с клаузата на т.3.2.1 от протокола за намерения, и т.3.1 от споразумение № 323/08.02.2017год. ,в които е уговорено задължение за приобретателя-„ ДЛВ-СИ“ ООД за заплащане на парично обезщетение на прехвърлителя – „ Заводски строежи „ АД в размер на 500 000лева.

Настоящият съдебен състав ,тълкувайки цитираните по-горе клаузи една във връзка с друга,както и с останалите клаузи на протокола за намерения и трите споразумения от 08.02.2017год., счита ,че действителната воля на страните е била приобретателят да заплати на прехвърлителя сумата от 500 000лева като насрещна престация срещу прехвърлените права по концесията и за овъзмездяване / възстановяване / на направените от прехвърлителя / концесионер/ разходи по създаване по създаване всички условия по добива и реализация на концесионираните строителни материали- доламити. На този извод сочи формулировката на т.3.2.1 от протокола за намерения. В нея страните са уговорили в допълнително споразумение / а това е Споразумение № 323/08.02.23017год. / заплащането на обезщетение от приобретателя на прехвърлителя за прехвърлените права върху концесиите в полза на приобретателя, за извършените разходи по подготовка добива на строителните материали-доламити, предмет на концесиите, за създаването и поддръжката на инфраструктурата на този добив, както и за пропуснатите ползи от отказ от реализация на концесионните строителни –материали –доламити по сключени търговски договори за продажба. Същевременно в т. 1.4 от Спораземение № 232/08.02.2017год. страните са констатирали , че прехвърлителят е извършил редица разходи за подготовка на добива на концесионните строителни материали-доламити, за създаване и поддържане на инфраструктурата за добива им, както и че е сключил договори за търговски продажби на тези материали, от чиято реализация би получил сигурни и изчислими материални ползи и с оглед на тези констатации в т.2 от споразумението са се съгласили , че приобретателят ще обезщети парично прехвърлителя за прехвърлените права по концесиите в полза на приобретателя, както и за направените от него разходи по създаването на всички гореизброени условия за добив и реализация на концесионираните строителни материали- доламити в размер на 500 000лева.- т.3.1 от споразумението.

От цитираните договорености, разглеждани във връзка с договорените условия за заплащане на обезщетението по чл. 3.1 от споразумение № 323/08.02.2017год. – изброени изчерпателно в това споразумение, а и в протокола за намерения, е видно, че заплащането на наименованото от страните „обезщетение“ в размер на 500 000 лева не е предвидено като санкция за неизпълнение на поети с договора задължения на приобретателя , която да има за цел да възстанови вредите / претърпени вреди или пропуснати ползи / от такова неизпълнение. С оглед на горното и начина на уговаряне на размерът на т.н.“ обезщетение“ , не подлежи на доказване размера на направените от прехвърлителя разходи за подготовка на добива на концесионираните строителни материалидоламити, тези , за създаване на и поддържане на инфраструктурата за добиването им, както и размера на пропуснатите ползи от отказа от реализация на концесионираните строителни материали- доламити, тъй като същите предварително са остойностени от страните.

Тук следва да се посочи също така , че ответникът няма възражения относно размера на претенцията като оспорванията му са основани на твърдяна нищожност на споразумение № 323/08.02.2017год., на не настъпила изискуемост и на недължимост, поради извършено прихващане .

В т.3.2.1 от Протокола за намерения страните са уговорили плащане на обезщетението в размер на 500 000лева при следните условия и начини :

Т.3.2.3- сключване на предварителен договор за покупко-продажба на терена на находище „ Студена „,представляващо неурегулиран поземлен имот пл.№ 000324, находящ се в землището на с.Студена , община Перник с площ от 30 009 кв.м.,съгласно който прехвърлителят ще продаде на приобретателя или на посочено от него лице правото на собственост върху този имот при цена от по 1 лев за кв.м. или за сумата от общо 30 009 лева

Т.3.2.3 -сключване на споразумение към договор за продажба на инертни материали /скална маса/ от 19.10.2015год. , съгласно с който незаплатената цена на закупените инертни материали /скална маса/ към датата на издаване на разрешението на МС по чл. 25, ал.2 от ЗПБ,с което се одобрява прехвърлянето на всички права и задължения по договорите за концесия от 30.04.2008год. и 10.09.2008год. в полза на Приобретателя ще бъде заплатена от приобретателя по банкова сметка на трето лице, посочено от прехвърлителя , а именно по банкова сметка на Министерство на енергетиката,която ще послужи за погасяване на паричните задължения на прехвърлителя по договорите за концесия,посочени в т.1 от протокола за намерения.Тази сума следва да бъде заплатена в срока указан или договорен от концедента, но след деня на издаване на разрешението на МС по чл. 25, ал.2 от ЗПБ

Т.3.2.5-сключване на споразумение към договора за наем на оборудване и механизация от 19.10.2015год.,предвиждащ автоматичното му прекратяване в деня на издаване на разрешението по чл. 25, ал.2 от ЗПБ.

В т. 5 от протокола е договорено предварителния договор и споразуменията да се сключат едновременно с протокола или в 3 дневен срок,смятано от уточняване на салдата по договора за продажба на инертни материали /скална маса/ и за наем на оборудване и механизация,сключени на 19.10.2015год.,но не по-късно от 3 дни, считано от деня , в който приобретателя предостави на прехвърлителя документите по подточка 3.1 от протокола.

В т.3.3 на Споразумение № 323/08.02.2017год. са договорени и следните кумулативни предпоставки за заплащане на сумата по т.3.1 от споразумението, а именно :

1. Прехвърлителят да е подал до Министъра на енергетиката заявление по образец за откриване

на процедура по цялостно прехвърляне на правата и задълженията по концесиите по реда на чл. 25, ал.2 от ЗПБ

2. Министерски съвет да е приел решение , с което е одобрил прехвърлянето на правата и задълженията по концесиите по реда на чл.25 от закона за подземните богатства от прехвърлителя на приобретателя

3. Приобретателят да е сключил анекс към договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни материали –доломити от находище „ Студена „, участък „

Заводски строежи “ от 30.04.2008год., с концедента Българската държава и нов концесионер-

приобретателя

4. Приобретателят да е сключил анекс към договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни материали –доломити от находище „ Студена „, участък „

Заводски строежи-2 “ от 10.09.2008год. , с концедента Българската държава и нов

концесионер-приобретателя

5. Прехвърлителят да е прехвърлил на Приобретателя или на посочено от него трето лице по предвидения в закона ред правото на собственост върху притежаваната от прехвърлителя

земя, попадаща в обхвата на находище „ Студена „, участъци „ Заводски строежи „ и „

Заводски строежи 2“, включително и правото на собственост върху намиращия се в същия

трафопост, заедно пълното оборудване за него, както и всички други притежавани от последния вещни и облигационни права върху земята, попадаща в обхвата на находище „

Студена“, за което приобретателят дължи на прехвърлителя заплащане на допълнително

уговорена продажна цена.

Ищецът твърди, че е изпълнил разписани в горецитираните клаузи задължения, поради което претендираното обезщетение по т.3.1 от Споразумение № 232/08.02.2017год. е изискуемо и дължимо от ответника.

Ответникът оспорва да е настъпила изискуемостта на претендираното от ищеца обезщетение с довод ,че четири от петте кумулативни предпоставки по т.3.3 от Споразумение № 232/08.02.2017год. не са настъпили. Не оспорва наличието на останалите ,поради което преценката следва да бъде сведена до наличие или не на предвидените в т.3.3 от цитираното споразумение предпоставки за изискуемост на обезщетението.

Няма спор по делото, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че „ Заводски строежи „АД е иницирало пред Министъра на енергетиката процедура по цялостно прехвърляне на правата и задълженията по концесиите по реда на чл. 25 от Закона за подземните богатства и че министерски съвет е приел решение , с което е одобрил прехвърлянето на правата и задълженията по концесиите по реда на чл. 25 от Закона за подземните богатства. По делото са налични Решение № 703/17.11.2017год. на МС на РБ и Решение № 88/09.02.2018год. на МС на РБ за даване на разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставена концесия за подземни богатства- строителни материали-доламити от находище „ Студена“, участък „ Заводски строежи“ и Заводски строежи2 „. Няма спор и относно обстоятелството, че не е сключен анекс към договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни материалидоламити на находище „ Студена“ ,участък „ Заводски строежи „от 30.04.2008год. между концедента Българската държава и новия концесионер- „ДЛВ СИ“ ООД, но е сключен такъв анекс /споразумение № 1 от 15.12.2017год. / към договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства-строителни материали- доламити на находище „ Студена“ ,участък „ Заводски строежи-2 „от 10.09.2008год. Налице са писмени доказателства за изпратени от „ Заводски строежи“ АД и получени от „ ДЛВ-СИ“ООД покани за подписване на допълнителни споразумения с Министъра на енергетиката към двата договора за концесия от 30.04.2008год. , но не и такива ,установяващи неговото сключване.

Липсата на една от петте кумулативни предпоставки по т.3.3 от Споразумение № 232/ 08.02.2017год. е достатъчно да обоснове извод за недължимост на претендираното обезщетение по т. 3.1 от същото споразумение. Както се посочи по-горе, същото е договорено да бъде заплатено и дължимо единствено и само при наличие на всички кумулативни предпоставки по т.3.3 от споразумението, а те не са налице с оглед отказа на „ ДЛВ-СИ“ ООД да сключи с Министерство на енергетиката допълнително споразумение , по силата на които да придобие правата по двете процесния концесионен договор от 30.04.2008год.

С оглед на гореизложеното претенцията на ищеца за заплащане от ответника на обезщетение по т. 3.1 по Споразумение № 323/08.02.2017год.в размер на 434920.27лева без ДДС се явява неоснователна и следва да се отхвърли,ведно с обусловената претенция за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 21.12.2019год. до 14.12.2022год. в размер на 134 325.12 лева и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По основателността на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 200 000 лева, представляваща санкционна неустойка по т.8 от Споразумение № 323/08.02.2017год.

В т.8 по Споразумение № 323/ 08.02.2017год. страните са договори , че в случай че някоя от тях се откаже от изпълнението на настоящото споразумение и това стане причина правата и задълженията по концесиите да не бъдат прехвърлени от прехвърлителя на приобретателя, то тази страна дължи на другата неустойка в размер на 200 000лева . Страните са договори също така, че няма да считат за отказ, съответно предвидената неустойка няма да се дължи, ако Министерски съвет откаже да издаде разрешението по чл.25, ал.2 от Закона за подземните богатства, поради това, че приобретателят не отговаря на нормативните изисквания да му бъдат прехвърлени тези права и задължения по концесиите.

Клаузата , на която ищецът основава претенцията си за заплащане на неустойка, не е нищожна като част от нищожно поради противоречие със закона и заобикалянето му Споразумение № 323/08.02.2017год.По-горе вече се изложиха съображения за липса на твърдения от ответника порок на цитираното споразумение водещ до неговата нищожност поради противоречие със закона и заобикалянето му и тези съображения са напълно валидни и по отношение наведеното от ответника възражение за недължимост на неустойката поради нищожност на неустоечната клауза.

Неоснователно е и второто възражение на ответника за недължимост на претендираната неустойка по причина , че отказът на ответника да сключи допълнително споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по договор за концесия от 30.04.2008год. е резултат от неизпълнението на задълженията на „ Заводски строежи „ АД ,поети със споразумението. Неустойката е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се обезщетяват вредите от неизпълнението. Включването й в съдържанието на договора е предоставено на волята на страните, съответно законодателят е предоставил на страните и правото да определят размера на уговорената неустойка и условията ,при които тя ще се дължи , съотв. условията при които тя не би се дължала. В конкретния случай неустойката е уговорена за неизпълнение на поетото от ответника задължение да сключи с Министерство на енергетиката допълнително споразумение, с което да му бъдат прехвърлени концесионните права и задължения по концесионния договор от 30.04.2008год. и е уговорено само едно единствено условие , при което тя не би се дължала. Това условие не е налице , тъй като Министерски съвет е издало разрешение по чл. 25, ал.2 от ЗПБ, тоест прието е че приобретателят- „ ДЛВ-СИ“ ООД отговаря на нормативните изисквания да му бъдат прехвърлени права и задължения по концесиите. По делото се установи, а това обстоятелството не е било спорно между страните, че „ДЛВ-СИ“ ООД е отказало да сключи допълнително споразумение за прехвърляне на концесионните права и задължения по концесионния договор от 30.04.2008год. не по горепосочената причина, поради което процесната неустоечна клауза е породила своето действие , а именно задължението за заплащане от страна на „ ДЛВ-СИ“ ООД на уговорената неустойка.

Вземането за неустойка се погасява с тригодишна давност съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД.В случая неустойката е за неизпълнение на задължението на ответника да сключи допълнително споразумение с Министерство на енергетиката за прехвърляне на концесионните права и задължения по концесионния договор от 30.04.2008год. , за което сключване не е уговорен срок в закона, нито в процесното споразумение. Сключването на допълнително споразумение е предпоставено наличие на разрешение на МС по чл. 25, ал.2 от ЗПБ ,каквото е издадено на 09.02.2018год. По делото са налице данни , че с писмо изх.№ Е-26-00-25 от 01.03.2018год. Министерство на енергетиката е изпратило на „ Заводски строежи „ АД и „ ДЛВ-СИ“ ООД проект за допълнително споразумение за съгласуване от тяхна страна и със същото писмо им е даден 10- дневен срок за становище по проекта. Това писмо се преценява от настоящия съдебен състав като покана за сключване на договора , като срокът за това изтича ,след изтичане на посочения в писмото 10-дневния срок. В писмо изх.№ Е-26-3-35/04.11.2019год., изходящо от Министерство на енергетиката се съдържат данни , че предходното писмо-покана е получено от „ ДЛВ-СИ“ ООД на 02.03.2018год., от което се следва , че срокът за подписване на споразумението е изтекъл на 12.03.2018год. Тоест, към 13.03.2018год. неизпълнението от страна на „ ДЛВ-СИ“ ООД е било вече факт, налице е отказ от подписване на споразумението /макар и мълчалив/ и на тази дата е настъпила изискуемостта на вземането за неустойка по т.8 от Споразумение № 323/08.02.2017год. От тази дата до датата на предявяване на иска- 15.12.2022год. е изтекъл предвидения в чл. 111, б.“ Б“ от ЗЗД срок, поради което вземането за неустойка е погА.о по давност.

По изложените по-горе съображения се явяват несъстоятелни доводите на ищеца че отказът на ответника за сключване на споразумението не бил обективиран и че за изпълнението на задължението за неустойка не бил определен падеж и тя се дължала след поискване, което било отправено с исковата молба.

Като погА.а по давност, исковата претенция, основана на разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД,у се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

По основателността на иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 35 764.61лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди –неустойки, дължими от „ Заводски строежи „ АД на концедента Българската държава в резултат на неизпълнението на задълженията на „ ДЛВ-СИ“ ООД да сключи допълнително споразумение по прехвърляне на права и задължения по Договор за предоставяне на концесия от 30.04.2008год. и да заплати концесионни задължения , посочени в писмо с изх.№ Е-26-3-35/25.03.2021год. на Министерство на енергетиката, заедно с мораторна лихва в размер на 4 907.62лева за периода от 08.08.2021год. до 14.12.2022год.,ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ищецът е посочил, че претендираното обезщетение е за имуществени вреди, настъпили в резултат на отказа на ответника да сключи допълнително споразумение за прехвърляне на права и задължения по договора за концесия от 30.04.2008год. , в резултат на който отказ е настъпило прекратяване от концедента на концесионния договор. В исковата молба е конкретизирал начина на формиране на претендираната главница,а в допълнителната искова молба е уточнил, че заплащането на главницата и мораторната лихва претендира под условие- само и ако и след като ги е погасил в полза на концедента.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен. Заявил е възражение за недължимост на претендираната сума, с твърдения , че „ Заводски строежи „ АД е изложил възражения ,че „ Заводски строежи“ АД не е претърпял претендираните имуществени вреди, тъй като не било заплатило на Държавата описаната сума.Изложил е доводи, че твърдените вреди не са настъпили поради неизпълнение на споразумението от страна на „ ДЛВ-СИ“ ОО Д,че за обезщетяването на вредите е уговорена неустойката по т.8 от Споразумение № 232/08.02.2017год., а в случай на приета основателност на претенцията-е направил възражение за прихващане с вземане на „ ДЛВ- СИ“ ООД към „ Заводски строежи“АД в размер на 681 897.60лева, произтичащи от заплатени от „ ДЛВ-СИ“ ООД задължения на „ Заводски строежи „ СД към Министерство на икономиката.

За да бъде уважена претенцията за обезщетение по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите трябва кумулативно да са налице следните предпоставки:валидно договорно задължение , което да не е изпълнено от длъжника- „ ДЛВ-СИ“ ООД , настъпила вреда в патримониума на „ Заводски строежи“ АД и наличие на причинно следствена връзка между неизпълнението на задълженията на ответника и настъпилата вреда.

В настоящия случай се установи, че ответникът е отказал да сключи споразумението за прехвърляне на права и задължения по концесионния договор от 30.04.2008год. ,но не се доказва , а и дори не се твърди от ищеца че „ Заводски строежи“ АД е заплатило по сметка на концедента- Българската държава претендираните в т.9.5.1 от исковата молба неустойки върху неплатено концесионно възнаграждение по договора за концесия от 30.04.2008год. за второ полугодие на 2015год.,за първо полугодие на 2016год.,за второ полугодие на 2016год., за първо полугодие на 3017год. ,за второ полугодие на 2017год.за първо полугодие на 2018год. и второ полугодие на 2018год.,както и неустойка на концесионното възнаграждение за доплащане поради отчетени и свалени баланси в размер на 2000 куб.м. загуби,ведно със законната, възлизащи на общата сума от 35 764.61 лева , както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 4 907.62лева. Този размер на неустойките се установява от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза ,но в същата липсват данни те да са били заплатени от „ Заводски строежи“ АД, нито по делото са представени доказателства за тяхното плащане.

Единствено в хипотеза на заплащане от „ Заводски строежи „ АД на процесните неустойки на държавата, би се стигнало до обективно намаляване на неговото имущество , тоест би била налице имуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване. Тъй като такава вреда не е настъпила, то това е достатъчно основание да се направи извод за неоснователност на исковата претенция , без да бъдат обсъждано наличието на останалите предпоставки за нейното уважаване-наличие на причинно следствена връзка между отказа от „ ДЛВ-СИ“ ООД да сключи споразумението и претърпените вреди.

По изложените доводи предявените искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. До този краен извод е достигнал и първоинстанционния съд ,макар и по различни мотиви, поради което решението следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора, в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, които се доказват в размер на 15 338.76 евро. Неоснователно е възражението на противната страна ,че липсват доказателства за надлежно уцредена представителна власт на адвокат пълномощника на въззиваемото дружество за въззивната инстанция,тъй като същия е наличен по делото и своевременно представен- договор за правна защита и съдействие от 02.04.2025год.Възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК касателно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемото дружество не е направено.

Мотивиран от горното , Апелативен съд –София, в настоящия си състав