Решение № 1622 от 28.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9957/2025 г.

Предявена е искова молба по реда на чл.439 от ГПК от страна на ищцата П. Б. К., ЕГН••••••••••, с адрес: •••, чрез процесуалния си представител адвокат Т. Т. от АК - В., против ответника „Б.К.Б.“ ЕАД (предишно наименование „К.И.И. БГ“ ЕАД), ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: ••• представлявано от З.Н.Д. и М.А.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт В.Л.. В исковата молба се твърди, че по силата на заповед за изпълнение по ч.гр.д №••• г. по описа на ВРС и издаден изпълнителен лист ищцата е била осъдена да заплати на „Б.Н.П. П.П.Ф.” EАД сумата от 755,95 лв., представляваща главница до погасяване на кредита, дължима по договор за кредит номер ••• г.; сумата от 124,93 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2008 г. до 19.06.2009 г.; сумата от 216,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 17.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. за направени по делото разноски, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. - процесуално представителство на осн. чл. 410 от ГПК. След подадена молба от 26.01.2012 г. от „Б.Н.П. П.П.Ф.” EАД, било образувано изпълнително дело ••• по описа на ЧСИ рег. №•••. В хода на изпълнителното дело била осъществена цесия, по силата на договор за прехвърляне на вземане, като вземането било цедирано на ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД. Молбата за конституиране на нов взискател била подадена на 17.07.2015 г. Последното предприето действие по посоченото изп.д. ••• по описа на ЧСИ рег. №••• било призовка за принудително изпълнение изх. №••• г. - опис на движими вещи, насрочен за 18.12.2019 г., която призовка не била редовно получена от ищцата, а с нея тя се запознала много по-късно, когато поискала копие от цялото изпълнителното дело. След това с молба от 15.01.2025 г. ищцата се позовала на факта, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години и съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК помолила за прекратяване на изпълнителното дело, която молба в същия ден била уважена. Но чрез работодателя си ищцата получила запорно съобщение от ЧСИ №71••• с изх. номер от 21.07.2025 г. за същото вземане по прекратеното дело, произтичащо от гореописания изп.лист с взискател „К.И.И. БГ“ ЕАД, като вече описаната сума била в значително нараснал размер - 3231,47 лв. и било образувано изп.д. №•••. Ищцата счита, че вземанията на ответната страна са погасени по давност. Позовава се на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, съгласно което докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, а за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответната страна, поради погасяване по давност, сумата от 755,95 лв., представляваща главница до погасяване на кредита, дължима по договор за кредит номер ••• г.; сумата от 124,93 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2008 г. до 19.06.2009 г.; сумата от 216,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 17.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. за направени по делото разноски, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. – процесуално представителство на осн.чл.410 от ГПК, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №••• г. по ч. гр. д. №••• г. по описа на ВРС, дължими по изп.д. №••• по описа на ЧСИ №••• и район на действие Окръжен съд - Варна, и което вземане е прехвърлено на „Б.К.Б.“ ЕАД (предишно наименование „К.И.И. БГ“ ЕАД), с договор за цесия. Ищцата претендира също така да й бъдат присъдени направените по делото разноски. В представения от ответника отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител, се сочи, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Сочи, че действително между „Б.Н.П. П.П.Ф.” EАД, с универсален правоприемник “Б.Н.П. П.П.Ф. С.А.“, клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и ищцата, в качеството й на кредитополучател, от друга, е бил подписан договор за кредит № •••, съгласно който за ответницата възникнало задължение срещу отпуснатата в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия. Поради неспазване на задълженията по договора, предишният взискател пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп. дело №••• г. по описа на ЧСИ ••. Ответната страна оспорва твърденията на ищцата за погасяване по давност на процесните вземания. Позовава се на ТР №3/28.03.2023 г. по тълк. дело №3/2020 г.на ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/6.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС №3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Сочи, че с оглед правилото, изведено от ППВС №3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР №2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В тази връзка ответното дружество счита, че давността относно процесните вземания е следвало да изтече на 26.06.2020 г. Същата обаче била прекъсната със следните действия: молба за конституиране от 17.07.2015 г. с която „К.И.И. БГ“ ЕАДвъзложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ *; на 15.02.2017 г. - входирана молба за справка в регистъра на НОИ с искане за налагане на запори върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение; на 27.03.2017 г. - изходящо запорно съобщение до работодател „В.К.Р.“ ООД и уведомление за цесия до длъжника, ведно с уведомление за наложения запор; на 12.06.2017 г. - входирана молба с искане за насрочване на дата за опис на движимите вещи в дома на длъжника; на 09.10.2017 г. - изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи; на 14.11.2019 г. - изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи; на 15.06.2023 г. - входирана молба за справка в регистъра на БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи. На 15.01.2025 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а на 05.05.2025 г. била подадена молба за изтегляне на изпълнителния лист. На 11.07.2025 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №••• г. по описа на ЧСИ •••, с молбата за образуване на което били възложени правомощията по чл. 8 от ЗЧСИ и било изискано извършването на редица изпълнителни действия. На 11.07.2025 г. е било изпратено съобщение по чл. 410 от ГПК до длъжника, а на 21.07.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „М.и К.“ АД. Като обстоятелство от значение за производството ответната страна посочва, че с разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Относно прекратяването на първото от образуваните изпълнителни дела, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ответната страна, позовавайки се на съдебна практика, сочи, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД“. По така изложените съображения ответната страна, чрез представителя си моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените разноски. Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Установява се от представените по делото писмени доказателства, че въз основа на издадена заповед за изпълнение №••• г. по ч.гр.д. №••• г. по описа на РС – Варна е бил издаден изпълнителен лист от 28.09.2011 г., който ищцата П. Б. К. е осъдена да заплати на „Б.Н.П. П.П.Ф.” EАД, сумата от 755,95 лв., представляваща главница до погасяване на кредита, дължима по Договор за кредит номер ••• г., сумата от 124,93 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2008г. до 19.06.2009г., сумата от 216,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 17.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 07.07.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. за направени по делото разноски, от която 25 лв. държавна такса и 100 лв. - процесуално представителство, на основание чл. 410 от ΓΠΚ. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №••• по описа на ЧСИ ••, с рег. ••, с район на действие ОС – Варна. По изпълнителното дело са били извършвани изпълнителни действия – наложен е бил запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 15.05.2015 г. между взискателя по изпълнението „Б.Н.П. П.П.Ф.” EАД, като цедент, и „К.И.И. БГ“ ЕАД, като цесионар, е бил сключен договор за цесия. С молба вх. №•• г. „К.И.И. БГ“ ЕАД е отправило искане за конституиране като взискател по делото и на 28.07.2015 г. е било конституирано като такъв от ЧСИ. С молба вх. №4547 от 31.01.2017 г. взискателят по изпълнението е поискал да бъде наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника. С разпореждане на ЧСИ от 27.03.2017 г. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. През месец ноември 2019 г. частният съдебен изпълнител е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника за 18.12.2019 г., за което са били изпратени съобщения на страните. С молба вх. №616 от 15.01.2025 г. ищцата П. Б. К. е отправила искане до ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и с постановление от същата дата на ЧСИ производството по делото е било прекратено. На 11.07.2025 г., въз основа на същия изпълнителен лист от 28.09.2011 г. и по молба на ответното дружество е било образувано изпълнително дело №••• по описа на ЧСИ •••, рег. ••, с район на действие ОС – Варна, което към момента е висящо. Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно по делото от всички събрани по делото доказателства – горепосочените писмени доказателства, съдържащи се в изисканите и приложени към делото заверени копия на горепосочените изпълнителни дела. Предвид установените по делото факти съдът счита, че се налагат следните изводи: Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да установи по несъмнен начин твърдяните от нея обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекъл петгодишен давностен срок от последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай изпълнителното основание е заповедта за изпълнение на парично задължение, а съдебното дирене е приключило с изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК – по арг. от чл. 424 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда прекъсване на давността в няколко случая, един от които е с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането. С дадените разрешения в Тълкувателно решение №2 от 26.05.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК е прието, че давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено, то нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Със същото ТР е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. В съдебната практика противоречиво е бил разрешаван въпросът дали тече погасителна давност докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела. С Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г. на ОСГТК е дадено разрешение, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. Следователно доколкото в разглеждания случай изпълнително дело №••• по описа на ЧСИ •• е било образувано преди обявяването на посоченото Тълкувателно решение, то погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. Видно от установените обстоятелства по делото, че след тази дата последното действие, извършено по изпълнителното дело, прекъсващо давността, е било извършено през месец ноември 2019 г., когато е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника. Неясно е точно на коя дата е постановен актът на ЧСИ за насрочване на описа на движими вещи, тъй като вписаното разпореждане на ръка от него на подадената от взискателя молба вх. №13027 от 12.06.2017 г. е нечетливо /втора страница на лист 125 от делото/, но е видно че на 14.11.2019 г. до ищцата е била изпратена призовка за принудително изпълнение с уведомление за насрочения опис и на същата дата е било изпратено уведомление и до взискателя по електронен път. Няма данни да е бил извършен опис на движими вещи, нито данни за извършени други изпълнителни действия, прекъсващи давността, нито въобще извършени изпълнителни действия, а с постановлението от 15.01.2025 г. на ЧСИ изпълнителното производство е било прекратено. Предвид това се установява, че от последното изпълнително действие, което съдът счита, че е насрочването на описа на движими вещи и приема, че това е 14.11.2019 г., и до 14.11.2024 г. е изтекъл петгодишен давностен срок, през който период няма данни давността да е прекъсвана. Не се доказва соченото от ответната страна обстоятелство, че на 15.06.2023 г. от страна на взискателя по изпълнението е била подадена молба за справка в регистъра на БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи, тъй като подобна молба не е приложена към изпратените материали по изпълнителното производство, нито е представена от някоя от страните по делото. В случая следва да се отчете периодът, през който давностният срок се счита спрял, съгласно чл.3, т.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, като това е периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., т.е. период от два месеца и седем дни. Предвид това погасителният давностен срок за вземането на ищцата следва да се счита изтекъл на 21.01.2025 г., през който няма данни давността да е била прекъсната. Следователно към момента на подаването от ответната страна на молбата за образуване на второто изпълнително дело - №••• по описа на ЧСИ •••, с която на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и към която е бил приложен изпълнителният лист, погасителната давност за вземането към ищцата вече е била изтекла. Следва да се отбележи в случая, че прекратяването на първото изпълнително дело на осн. осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е без значение за погасителната давност. Прието е с Решение №37/24.02.2021 г.на ВКС, IV ГО, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният от ищцата П. Б. К. иск на основание чл.439 от ГПК е основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса, равняваща се на 25, 56 евро и 300 евро – заплатено адвокатско възнаграждение и 12,27 евро заплатена такса по чл.8а от ТТРЗЧСИ, т.е. общо сумата от 337,83 евро. В представения списък на разноските, представена от ищцовата страна е отбелязана и сума от 12,27 евро От ответната страна е депозирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение съдът счита за неоснователно. Видно е, че адвокатското възнаграждение е изплатено в размер съответен на фактическата и правна сложност на делото и съответстващ на обичайния размер възнаграждения, изплащан при сходни случаи. Водим от горното съдът