Решение № 985 от 22.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2518/2025 г.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Производството е образувано по искова молба, подадена от „Битулайт“ ООД срещу „Беличански къщи“ ЕООД и М. К. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 440 ГПК за признаване за установено, че имуществото, по отношение на което е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20248440403605 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, а именно – 15% от всички постъпващи средства по банковите сметки на „Консорциум Битулайт 2018“, не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело – „Беличански къщи“ ЕООД. Ищецът излага твърдения, че между дружествата „Битулайт“ ООД и „Беличански къщи“ ЕООД е образувано гражданско дружество по реда на чл.357 и сл. ЗЗД – „Консорциум Битулайт 2018“, като „Беличански къщи“ ЕООД не е изпълнявало задълженията си по договора. Сочи, че на 17.10.2024 г. ЧСИ С.Я. е изпратил запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД – обслужваща банка на Консорциума, с което е наложил запор на банкова сметка на „Консорциум Битулайт 2018“ по изпълнително дело № 20248440403605, върху 15% от всички постъпващи средства по банковите сметки на ДЗЗД „Консорицум Битулайт 2018“ до размера на сумата от 560 535.54 лв. Запорно съобщение е било изпратено и до „Първа инвестиционна банка“АД, а впоследствие и до „Търговска банка Д“ АД /съгласно молба с вх. номер от 29.10.2025 г./. Твърди, че изпълнителното дело, по което взискател е М. К. М., е образувано въз основа на изпълнителен лист за фиктивно вземане с единствената цел да бъдат ограбени Консорциумът и главният съдружник в него (ищцовото дружество), а също и да се възпрепятства по-нататъшното изпълнение на сключените с АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА договори. В тази връзка се сочи, че са изпратени писма- възражения до банките и до съдебния изпълнител. Заявява, че предявява иск по чл. 440 ГПК, за да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на „Беличански къщи“ ЕООД, тъй като длъжникът по изпълнителното дело нямал дял от сумите, които постъпват по банковите сметки на консорциума, нито имал ликвидни и изискуеми вземания от него, тъй като за задължения на съдружник в дружество по ЗЗД не могат да бъдат запорирани банкови сметки на дружеството. Ако имал право на някакви вземания, то следвало да са от чистата печалба, която се разпределя накрая, но след пълното изпълнение на договора за обществена поръчка и съдружник може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му. Поради изложеното ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск и моли за неговото уважаване. Ответниците по иска го оспорват с доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност. Сочат, че паричните средства, които постъпват по банковите сметки на „Консорциум Битулайт 2018“, са средства, които са собственост на отделните съдружници, поради което съдебният изпълнител може да насочи изпълнение спрямо тях за задължения на единия от съдружниците – „Беличански къщи“ ЕООД. Считат за неоснователен довода на ищеца, че сумите, които постъпват по банковата сметка на Консорциума, били за разплащане с контрагенти – извън случаите, в които е учредена привилегия в полза на някой кредитор върху дадено имущество на длъжника или законът предвижда такава, няма правно основание едни кредитори да бъдат предпочетени пред други при изпълнение на задълженията спрямо тях. С оглед изложеното молят за отхвърляне на предявения иск. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Спор по фактите по делото между страните липсва. По делото е представен договор за консорциум от 13.06.2019 г. и анекс, от които се установява, че „Битулайт“ ООД и „Беличански Къщи“ ЕООД са се съгласили да образуват гражданско дружество по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД за посочените в договора цели, като наименованието на същото е „Консорциум Битулайт 2018“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора консорциумът не е юридическо лице и съдружниците в него запазват изцяло своята юридическа и икономическа самостоятелност. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора Консорциумът води отделно счетоводство, като в края на финансовата година се извършва годишно приключване и печалбата се отнася към съответните страни съгласно договореното дялово участие на съдружниците. Съгласно чл. 4, ал. 1 съдружниците участват в дружеството чрез парични вноски, имущество и/или личен труд съгласно взето решение, а ал. 2 гласи, че дяловете на съдружниците се разпределят, както следва: съдружникът „Битулайт“ ООД получава дял в размер на до 85% от общата собственост, а съдружникът „Беличански къщи“ ЕООД получава дял в размер на до 15% от общата собственост. Съгласно чл. 5 от договора всичко, което дружеството придобива, става обща собственост на съдружниците при права съобразно дяловете, посочени в чл. 4, ал. 2. Страните не спорят, че изпълнително дело № 20248440403605 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС,е образувано въз основа на издаден в полза на М. К. М. срещу „Беличански Къщи“ ЕООД изпълнителен лист от 29.05.2024 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27330/2024 г. по описа на СРС, 174 състав. Качеството на взискател на М. М. по това изпълнително дело не е оборено и няма установени данни посоченото лице да няма вземане срещу „Беличански къщи“ ЕООД предвид издадения в негова полза изпълнителен лист. От представено на л. 20 от делото пред ОС-Пловдив запорно съобщение изх. номер 55738/17.10.2024 г. до „Първа инвестиционна банка“АД от ЧСИ С.Я. се установява, че по молба на М. К. М. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.05.2024 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27330/2024 г. по описа на СРС, 174 състав, е образувано изпълнително дело № 2024844043605 срещу „Беличански къщи“ ЕООД, като длъжникът дължи сумата от 560 577.54 лв. Посочено е в съобщението, че съгласно договор за създаване на ДЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ от 13.06.2019 г. длъжникът „Беличански къщи“ ЕООД е собственик на 15% от имуществото на консорциума, като е наложен запор върху 15% от всички постъпващи средства по банкова сметка на Консорциума в банката, както и по бъдещи сметки, до размера на сумите. От представеното съобщение от „УниКредит Булбанк“ до Консорциум „Битулайт 2018“ се установява, че е уведомен, че е наложен запор по банкова сметка въз основа на запорно съобщение до сумата от 560 535.54 лв. – л. 24 от делото пред ОС-Пловдив. По делото е представено писмо, изходящо от „Консорциум „Битулайт 2018“ и от „Битулайт“ ООД по изпълнително дело № 20248440403605 до ЧСИ С.Я., от което се установява, че те са възразили срещу наложения запор на банкови сметки на Консорциума, с доводи, че длъжникът нямал дял от сумите, както и нямал вземания от Консорциума, че оспорват вземанията на длъжника по изпълнителното дело и законосъобразността на наложените запори – л. 17 от делото пред ОС-Пловдив. Повторно писмо е изпратено отново на 11.11.2024 г. – л. 19 от делото пред ОС-Пловдив. Писма с аналогично съдържание са изпратени до „УниКредит Булбанк“ АД и до „Първа инвестиционна банка“АД – л. 15 и л. 16 от делото пред ОС-Пловдив. По делото е представено и запорното съобщение, изпратено от ЧСИ С.Я. до ДЗЗД „Консорциум „Битулайт 2018“ /л. 114 от делото пред ОС- Пловдив/. Установява се въз основа на представеното на л. 114 от делото пред ОС-Пловдив съобщение, че в хода на процеса е наложен запор и върху 15% от сумата в размер на 265 658.58 лв., постъпила по банковата сметка на ДЗЗД „Битулайт 2018“, открита в „Търговска банка Д“ АД. По делото е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението срещу „Беличански къщи“ ЕООД по изпълнително дело № 20248440403605 по описа на ЧСИ С.Я. по отношение на 15% от всички постъпващи средства по банковите сметки на „Консорциум Битулайт 2018“. Процесното изпълнително дело все още е висящо, видно от представеното пред настоящата инстанция на л. 52 от делото удостоверение, издадено от ЧСИ С.Я.. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: По допустимостта на предявения иск: Както е посочено в Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Въпросът за допустимостта на предявения иск е решен с постановеното от САС на 19.05.2026 г. определение по ч.гр.д. № 789/2026 г., с което прекратителното определение на СГС е отменено и доводите на ответниците в тази насока са приети за неоснователни. По основателността: Съгласно чл. 440 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника. Отрицателният установителен иск законодателят предвижда като способ за защита срещу материалноправна незаконосъобразност при индивидуално принудително изпълнение на парични притезания. Незаконосъобразността е проява на нарушения принцип, че принудителното изпълнение на паричното притезание трябва да бъде осъществявано само върху имуществени права на длъжника в изпълнението (чл. 442 ГПК). Доколкото в случая принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20248440403605 по описа на ЧСИ С.Я. е насочено върху 15% от всички постъпващи средства по банковите сметки на „Консорциум Битулайт 2018“, то следва да се изясни същността на консорциума и договора за гражданско дружество. Специфичната правна уредба на ДЗЗД-то се съдържа в чл. 359-361 ЗЗД, както и на консорциума в чл. 275 и чл. 276 ТЗ. Когато търговците се обединяват като консорциум под формата на гражданско дружество, спрямо обединението се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД. Гражданското дружество, образувано по реда на ЗЗД, представлява форма на обединение на две или повече лица с оглед постигането на обща стопанска цел, не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект. По своята правна същност гражданското дружество не е субект на правото, подобно на физическите и юридическите лица и в този смисъл се наименова като непорсонифициран правен субект – Решение 131 от 21.03.2014г. по т.д. 1121/2011г. на ВКС; Решение № 126 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 701/2010 г. и др. Предвид липсващата правосубектност, гражданското дружество не може да притежава собствено имущество. Правата и задълженията от неговата дейност не възникват за самото дружество, а се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Всичко, което се придобива като актив от дейността на дружеството, се притежава от отделните съдружници в зависимост от дяловото им участие. В този смисъл вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица по своята същност представляват вземания на отделните съдружници. Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците, във вътрешните отношения те са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството – аргумент от чл. 359, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Предвид липсващата правосубектност на гражданското дружество, същото не може да бъде страна в съдебни производства по граждански и търговски дела, а претенциите от и срещу дружеството следва да се предявяват от или срещу съдружниците. Съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. В алинея 3 на чл. 359 ЗЗД е предвидено, че съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му. Тази разпоредба намира приложение при уреждане на вътрешните отношения между съдружниците, но не и спрямо трети за гражданското дружество лица – така Решение № 352/23.12.2025 г. по т.д. № 858/2023 г. на ВКС, II т.о. Съдът намира, че няма никакво основание да се отрече възможността по реда на чл. 507 и сл. ГПК изпълнението да се насочи върху банковата сметка на гражданското дружество за задължения на негов съдружник, тъй като по отношение на третите лица правата и задълженията на дружеството, са права и задължения на отделните съдружници. Да се приеме обратното, каквато теза е развита от ищеца, би означавало да се пренебрегне и накърни интересът на взискателя в изпълнителния процес винаги, когато длъжникът е участник в подобна правноорганизационна форма на сдружаване, което становище е неприемливо. Не може да се сподели тезата на ищеца, че тъй като имуществото, придобито от Консорциума, е обща собственост между съдружнижите, кредитор на един от съдружниците не може да насочи изпълнението върху банковите сметки с титуляр Консорциума. Както се посочи, Консорциумът не е самостоятелен субект на правото, поради което всичко, което се придобива като актив от дейността му, се притежава от отделните съдружници (в зависимост от дяловото им участие) – в този смисъл вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица по своята същност представляват вземания на отделните съдружници. Страна по сделките, сключвани с трети лица във връзка с постигането на уговорената стопанска цел, не е гражданското дружество, а отделните съдружници. Дори договорът да е сключен с гражданското дружество, с оглед неговата същност следва да се счита, че е сключен с отделните съдружници. Предвид липсващата правосубектност на гражданското дружество, същото не може да бъде страна в съдебни производства по граждански и търговски дела, а претенциите от и срещу дружеството следва да се предявяват от или срещу съдружниците – Решение № 352/23.12.2025 г. по т.д. № 858/2023 г. на ВКС, II т.о. В цитираното решение е потвърдено, че съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. В алинея 3 на чл. 359 ЗЗД е предвидено, че съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му. Тази разпоредба намира приложение при уреждане на вътрешните отношения между съдружниците, но не и спрямо трети за гражданското дружество лица. Съгласно разпоредбата на чл. 442 ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането /чл. 451, ал. 1 ГПК/, а третото задължено лице не следва да извършва плащането на длъжника /кредитор на третото задължено лице/, след като му е било връчено запорното съобщение /аргумент от чл. 452, ал. 3 ГПК/. Целта на запора върху вземане на длъжника е при неизпълнение на неговото задължение кредиторът да се удовлетвори от вземането на длъжника срещу третото задължено лице. В цитираното решение на ВКС № 352 от 23.12.2025 г. е разяснено, че вземането като облигационно право е различно от правото на дял на едно лице в дадено дружество. Изпълнението върху парично вземане и изпълнението върху дял от търговско дружество са уредени по различен начин, ред и процедура в Гражданския процесуален кодекс /чл. 508 – чл. 518 ГПК/. Изпълнението върху дял от търговско дружество е регламентирано в разпоредбата на чл. 517 ГПК. В Гражданския процесуален кодекс не е предвиден изпълнителен способ „изпълнение върху дял от гражданско дружество“, защото гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице. По отношение на изпълнението върху дял на съдружник в гражданско дружество по ЗЗД не е предвидено специално производство, каквото е уредено в разпоредбата на чл. 517 ГПК за изпълнението върху дял на длъжника в търговско дружество. От друга страна, трето лице не може да принуди съдружник да напусне гражданското дружество, защото преценката дали да участва или не в общата дейност, дали е постигната или не общата стопанска цел принадлежи на съдружника. В случая e безспорно установено, че е наложен запор върху банкови сметки, открити на името на „Консорциум Битулайт 2018“, т.е. това е запор на вземането, което всеки от съдружниците в Консорциума има срещу банката, до размера на дела му. Т.е. третото задължено лице е банката. Доколкото дружеството по ЗЗД не е самостоятелен правен субект, то няма как да е носител на права и задължения. Съдружниците в дружеството са правосубектни и правата и задълженията възникват в тяхната правна сфера. Следователно, страна по договора за разплащателна сметка във всяка от банките – „Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, а също и „Търговска банка Д“ АД, са съдружниците в неперсонифицираното дружество „Консорциум Битулайт 2018“ и като такава страна именно те са носители на субективното право на вземане за сумите, налични по сметката. Този извод произтича пряко от разпоредбата на чл. 359 ЗЗД, която предвижда, че всичко, което е придобито за дружеството е обща собственост на съдружниците, дяловете на които са равни, освен ако не е уговорено друго (чл. 359, ал. 2 ЗЗД), респективно печалбите и загубите също се разпределят съобразно дяловете им. Това се отнася и до вземанията срещу трети лица-съдружниците са кредитори по тези вземания съобразно своя дял на участие в договора за гражданско дружество. В този смисъл са Решение от 02.06.2023 г. по т.д. № 786/2021 г., потвърдено с Решение № 673 от 09.11.2023 г. по в.т.д. № 20231001000702 по описа за 2023 година, недопуснато до касационно обжалване съгласно Определение от 08.05.2024 г. по т.д. № 20248002900226 по описа за 2024 година на ВКС, I т.о., в които изрично е прието, че във външните отношения (между всеки от съдружниците и неговите кредитори) съдружникът също е титуляр на вземане от банковата сметка, но в размер според условията, при които е открита сметката (не задължително според уговореното дялово участие), и кредиторът може да насочи изпълнение към него (независимо от разпоредбата на чл. 359, ал. 3 ЗЗД, която разпоредба има действие само във вътрешните отношения, но не може да установява несеквестируемост спрямо трети лица, в какъвто смисъл е формирана съдебна практика). Тезата на ищеца, ако бъде възприета, на практика би довела точно до този резултат – че имуществото, придобито на името на „Консорциум Битулайт 2018“, е обща собственост, до която не може да досегнат кредиторите на един от съдружниците в него и по този начин това имущество на практика би било несеквестируемо – несеквестируемост, която законът не е предвидил, нито е целял подобен резултат. Наред с това, не може да се принуждава кредиторът на този съдружник да очаква някакво бъдещо решение на Консорциума, свързано с прекратяване на дейността или напускане на дружеството, тъй като това би било в разрез с разпоредбата на чл. 133 ЗЗД, гласяща, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. В този смисъл е и съдебната практика, като например Определение № 340 от 08.04.2015 г. по в.гр.д. 144/2015 г. на Окръжен съд Хасково; Определение 1561 от 23.06.2015 г. по г.д. 766/2015 г. на Окръжен съд Бургас, в които също е прието, че имуществото на обединението, създадено по ЗЗД, се състои от имуществото на отделните съдружници. По тази причина съдружниците в гражданското дружество имат парични вземания в банката, в която е открита банковата сметка до размера на дяловото им участие съобразно договора за гражданско дружество. Приложното поле на нормата на чл. 359, ал. 3 ЗЗД, с която е установена забрана съдружникът да иска своя дял от общата собственост само при излизане от гражданското дружество или при прекратяването му, намира приложение при уреждане вътрешните отношения между съдружниците. Тази норма няма действие по отношение на трети на гражданското дружество лица, какъвто е взискателят-кредитор. Противното разбиране би довело до принудителна несеквестируемост на това имущество, каквато не е предвидена в закона. В случая с договора за учредяване на консорциума съдружниците са уговорили неравенство в дяловете, като „Битулайт“ ООД участва със 85%, а „Беличански къщи“ ЕООД – с 15%. Ето защо съдът приема, че наличността по разкритите банкови сметки на името на Консорциума, към момента на налагане на запорите принадлежи на съдружниците в „Консорциум Битулайт 2018“ в уговореното съотношение 85:15, което означава, че задълженото по изпълнителния лист от 29.05.2024 г. лице – „Беличански къщи“ ЕООД, е носител на вземане за 15% от сумата, постъпила по банковите сметки с титуляр „Консорциум Битулайт 2018“. Предвид изложеното, предявеният иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По разноските: Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника „Беличански къщи“ ЕООД разноски съобразно представения списък в размер на 6 000 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени доказателства. Мотивиран от гореизложеното, съдът