Решение № 242 от 30.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 374/2026 г.

наказателно дело № 20262120200374 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Б.....“ ЕООД, ЕИК: .... срещу Наказателно постановление № 870703-F865393/15.01.2026 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 2600 евро. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. К. К.... от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Д. Ч...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: На 02.01.2026 г., в гр. Бургас, след извършена проверка от служители на НАП, е установено, че необосновано от обективни икономически фактори, считано от 01.01.2026 г., жалбоподателят „Б.....“ ЕООД е увеличил цената на предлаганата от него транспортна услуга - превоз на пътници в градския транспорт в гр. Бургас, като еднократният хартиен билет за градския транспорт в гр. Бургас, закупен и заплатен в брой в автобуса, е повишена спрямо цената за предходната 2025 година с 6 стотинки или 4 %, като през 2025 г. цената е била 1,50 лв., а считано от 01.01.2026 г. тя вече е завишена на 1,56 лв. или 0,80 евро. В хода на проверката от жалбоподателя е изискана допълнителна информация за цените на транспортните услуги на „Б.....“ ЕООД. На 02.01.2026 г. св. Т. Б. - инспектор по приходите в НАП, съставил на жалбоподателя акт за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, а на 15.01.2026 г. е издадено и обжалваното в настоящото производство НП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства - наказателно постановление (л. 3 - 4), акт за нарушение (л. 5 - 6), копие на хартиени билети за градския транспорт (л. 7), протокол за извършена проверка (л. 9), докладни записки и тарифен план (л. 10 - 12, л. 98 - 102, л. 106 - 110, л. 200 - 204), протоколи (л. 12 - 15, л. 103 - 104, л. 112 - 113), заповеди (л. 16-19, л. 111), договор за извършване на обществена услуга за превоз на пътници (л. 35 -97), договор за финансиране (л. 114 - 120), договори за възлагане (л. 121 - 162, л. 167 - 174, л. 178 - 187), договор за банков кредит (л. 205 - 208), както и от показанията на свидетеля на Т. Б.. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта. Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма, както и съставомерните признаци на вмененото нарушение, включително и кога реално е осъществено. По делото няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че действително цената през 2025 г. е била 1,50 лв., а след 01.01.2026 г. е завишена с 4 % и е станала 1,56 лв. (0,80 евро). Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Това означава, че фактическият състав на нарушението съдържа следните елементи (юридически факти): 1) осъществява се в точно определен от закона интервал от време - „период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове“, който трае една година - от 08.08.2025 г. до 08.08.2026 г.; 2) нарушителят да има качеството търговец по смисъла на Търговския закон; 3) в това си качество да предлага стоки и/или услуги на лица имащи качеството на потребители; 4) при формиране на цените на предлаганите стоки и/или услуги търговецът действа недобросъвестно и непрозрачно; 5) да е налице реално увеличение на цените съпоставимо с предходен момент; и 6) да се констатира, че това увеличение на цените не почива на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца, без да съществуват фактори с отношение към себестойността на стоката/услугата (арг. от параграф 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ). От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по един безспорен начин фактическия състав на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. На първо място, нарушеното е извършено на 01.01.2026 г., т.е. в периода на двойно обозначаване на цените в Република България. На второ място, жалбоподателят „Б.....“ ЕООД, с ЕИК: .... с едноличен собственик на капитала Община Бургас, има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, считано от 1991 г., видно от публично достъпните регистри на Агенцията по вписванията и Регистъра на търговските дружества с общинско участие в капитала. На трето място, жалбоподателят „Б.....“ ЕООД има качеството на „оператор на обществени услуги“ по смисъла на чл. 2, б. „г“ от Регламент № 1370/23.10.2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт на Европейския парламент и на Съвета. И това е така, защото има изключителното право да осъществява на територията на гр. Бургас градския транспорт, по утвърдена транспортна схема, която дейност представлява обществена услуга за превоз на пътници. От своя страна собственикът на капитала на дружеството „Б.....“ ЕООД - Община Бургас, има качеството на „компетентен орган“ и „компетентен местен орган“ по смисъла на чл. 2, б. „б“ и „в“ от Регламент № 1370/23.10.2007 г., тъй като има право и участва в обществения пътнически превоз на територия на града. Потребители на тази регионална транспортна услуга са всички физически лица (граждани и гости на гр. Бургас), които ползват услугите на градския транспорт за транспортирането им от едно място до друго, за която услуга заплащат определена цена. На следващо място, в хода на съдебното следствие се установи по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е увеличил цената на еднократния хартиен билет за градския транспорт в гр. Бургас, заплатен в брой в автобуса, с 4 % (6 стотинки), като през 2025 г. цената е била 1,50 лв., а от началното на годината тя вече е 1,56 лв. (0,80 евро). Съгласно чл. 2 от Наредбата за условията и реда за упражняване правата на собственост в търговски дружества, участието в граждански дружества и сключването на договори за съвместна дейност от Община Бургас от 2016 г., Общински съвет - Бургас упражнява правата на собственост на Община Бургас в търговски дружества с общинско участие в капитала, в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство и настоящата наредба. А съгласно чл. 8, ал. 1 от същата наредба органи на управление на общинските еднолични търговски дружества с ограничена отговорност са Общинският съвет, изпълняващ функциите на общо събрание, и управителят. На 30.09.2025 г. Общински съвет - Бургас е взел решение цената на билета да се увеличи с 4 %, считано от 01.01.2026 г. (л. 14 - гръб), което увеличение е приведено в изпълнение от страна на управителя на дружеството и от началото на годината потребителите заплащат по-висока цена за транспортната услуга от 1,56 лв. (0,80 евро). На следващо място се установи, че увеличението на цената на билета за градския транспорт не почива на обективни икономически фактори с пряка насоченост към себестойността на еднократния хартиен билет. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, обективни икономически фактори са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Да, действително има повишение на някои от разходите на дружеството, като например за техническо обслужване, за труд, софтуерни услуги, банкови такси и пр., но тези разходи са общоважащи за транспортната дейност на дружеството като цяло. В хода на съдебното следствие не се установи пряк ефект от поскъпването на определени компоненти върху цената на билета и как тези 6 стотинки покриват определени разходи на търговеца. Разходите имат отношение към всички услуги и в този смисъл не се установи, защо именно цената на хартиения билет ще трябва да ги компенсира. Не се установи конкретна пряка връзка и необходимост точно цената на хартиения билет да бъде завишавана и то в посочения размер от 6 стотинки. Някои от разходите, като например за внедряване на софтуер и текущата му поддръжка, дори нямат пряко отношение към цената на хартиения билет и не могат да служат като икономическо оправдание за завишаването й. По отношение на твърдението, че има завишаване на разходите за горива и електроенергия, видно от отчетите на дружеството в жалбата (л. 27, л. 33), това не отговаря на действителното положение, доколкото има сериозен спад на тази цена в сравнение с началото на 2025 година, където разходите са били 416218 лв. Подобно е положението и с печалбата от 5%, където за 2025 г. има повишаване на този приход. Видно и от публично достъпните отчети на дружеството за 2025 г., 2024 г., 2023 г. и 2022 г., качени на сайта на Община Бургас („Информация//Общински фирми и предприятия//Регистър за информация от ЗПП“ към 30.03.2026 г.), то е с положителен финансов резултат и висока кредитоспособност. В случая не е отчетено и нещо съществено. Разходите на дружеството за закупуването на нови екологични превозни средства и техника, внедряването на иновативен софтуер и услуги, изграждането на независими енергоизточници и др., погледнати в перспектива, се явяват финансова инвестиция, и то не само за дружеството-жалбоподател, но и за развитието на града като цяло. От една страна обаче инвестициите за нови превозни средства (вкл. и електрически) и изграждането на енергийната независимост не са намерили отражение в себестойността на услугата, по делото няма данни какъв е ценовият ефект от това начинание. От друга страна това се явява и косвена стойност на обществения градски транспорт, защото, колкото по-добър и достъпен е той, толкова по-голяма ще бъде и стойността на самото предприятие, а и ще добави стойност на самия регион (екология, инвестиции, образувание и пр.), тъй като ще привлича повече пътници, които ще повишат и дела на градския транспорт. Тази скрита добавена стойност („положителен разход“) е съществена, защото финансовата достъпност и доброто качество на транспортната услуга я характеризират не само като чисто търговска, но и придават характера на социална такава, както и на основен икономически фактор свързан с всички сфери на обществения живот. Самата услуга трябва да бъде пропорционална, достъпна и като резултат високоефективна. Този ефект на услугата представлява и цената на дофинансирането от страна на общината. Дотирането, в рамките на нетния финансов ефект, е изключително важен фактор, тъй като покрива част от стойността на билета и съществено влияе върху това каква цена ще заплащат потребителите на борда на превозното средство (Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите). За това, когато се поставя въпроса за повишаване на цената, трябва да се съобрази не само оперативната приходна и разходна част на „Б.....“, но и възможността за парична компенсация (чл. 71, ал. 2, чл. 73, чл. 86, т. 2, чл. 87, т. 1 и т. 3, б. „а“ от Договора за създаване на европейската общност, чл. 1 от Регламент № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. относно обществени услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт). Този процент социална достъпност не е отчетен в настоящия случай, а това води до липсата на основание за увеличение от 6 стотинки (4%). И на последно място, при формиране на цената на билета жалбоподателят е действал недобросъвестно и непрозрачно. Това е така по следните съображения. От съдържанието на жалбата се вижда, че за 2025 г. стойността на билета се равнява на 2,09 лв. без ДДС или 2,50 лв. с ДДС. Не е посочено обаче как е достигната тази стойност. Липсва подробен, прозрачен и проверим алгоритъм за това как се формира себестойността на услугата, какъв процент от крайната стойност ще се поеме от потребителите и какъв размер ще се дофинансира от страна на Община Бургас. Тази непрозрачност в ценообразуването на билета води и до липсата на предвидимост в действията на търговеца. На следващо място, в хода на съдебното следствие не се установи и как е определено това завишаване от 4%, какви са икономическите и математически показатели за отмерването му в точно този размер и действително имали пряк икономически ефект от това минимално увеличение само на една услуга, след като се излагат твърдения за множество и значителни разходи. Как едно подобно завишаване на цената на хартиения билет от 6 стотинки ще се отрази на общото финансово състояние на предприятието, респ. на бюджета на собственика на капитала в дружеството - Община Бургас. Нещо повече. Видно от приложените по делото два документа, на които жалбоподателят основно се позовава при изграждане на защитната си линия, докладната записка и решението на Общински съвет - Бургас (л. 10 - гръб - 11 и л. 14), е непрозрачният начин на формулиране на крайната волята на търговското дружество. В решението на общото събрание на „Б.....“ ЕООД (чл. 2, чл. 6 и чл. 8 от Наредбата за условията и реда за упражняване правата на собственост в търговски дружества, участието в граждански дружества и сключването на договори за съвместна дейност от Община Бургас) е записано по един неясен за страничния наблюдател начин какво решение в действителност се приема от органа - „1. Приема актуализиран Тарифен план, Приложение 5 към Договора за извършване обществена услуга за превоз на пътници по общинската транспортна схема на Община Бургас, съгласно предложение проект, който влиза в сила пот 01.01.2026 г.“. Ако проследим препращането към докладната записка на управителя на дружеството се вижда същият подход на словесно формулиране на предложението и липсата на конкретно посочване в неговия диспозитив, че същината на самото предложение е мотивирано от желанието цената на билета да се повиши - „1. Приема актуализиран Тарифен план, Приложение 5 към Договора за извършване обществена услуга за превоз на пътници по общинската транспортна схема на Община Бургас, съгласно предложение проект, който влиза в сила от 01.01.2026 г.“ Формулирането на волята на гражданскоправния субект по този общ и препращащ към тарифния план (л. 15) начин се явява показателен за непрозрачността на вдигането на цената на хартиения билет за еднократно пътуване, закупен в брой на борда на превозното средство. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е действал непрозрачно. Жалбоподателят е действал и недобросъвестно. Кога един търговец ще действа добросъвестно или не се преценява във всеки един конкретен случай на база на обективни критерии. Съгласно § 13, ал. 1, т. 25 от ДР от Закона за защита на потребителите „добросъвестност и професионална компетентност“ е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Съгласно § 1, т. 2 от ДР от Закона за защита на конкуренцията „добросъвестна търговска практика“ са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Такива обстоятелства могат да бъдат - спазва ли установените в търговската практика правила (обичаи), дали спазва подзаконовата нормативна рамка, дали поведението му е продиктувано от знание или незнание за определени обстоятелства, които имат значение за взаимоотношението му с потребителите и другите търговци, как взаимодейства с останалите субекти на пазара, преддоговорните му взаимоотношения, прозрачност в работата и предоставяне на необходимата информация, за да може да се вземе информирано решение от страна на потребителите, мотивите за използване на една или друга търговска практика, включително и обстоятелства имащи значение за формирането на цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 и 2 от Закона за защита на потребителите дава определение за нелоялна търговска практика от страна на търговец към потребител, а именно - ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена. Съгласно чл. 2, б. „з“ от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики"), „дължима професионална грижа" е норма на специални умения и грижи, очакващи се от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, които умения съответстващи на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца. В разпоредбата на чл. 5 от Директивата е разписана забрана за нелоялни търговски практики: чл. 5, т. 2 - Една търговска практика е нелоялна, ако: a) противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа, и б) съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители; чл. 5, т. 3 - Търговски практики, които е възможно да изопачат съществено икономическото поведение само на ясно установима група потребители, които са особено уязвими към практиката или към основния продукт поради своята физическа или умствена недоразвитост, възраст или лекомислие по начин предвидим за търговеца, се оценяват от гледна точка на средния представител на тази група. Това не засяга обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално; чл. 5, т. 4 - По-специално търговските практики са нелоялни, когато: a) са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или б) са агресивни по смисъла на членове 8 и 9; чл. 5, т. 5 - Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави-членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива. Съгласно чл. 6, т. 1, б. „в“ и „г“ от Директивата - заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел: обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка на търговеца или продукта; цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство. В случая жалбоподателят е целял един неправомерен резултат. Поведението му е мотивирано да осъществи неправомерно закръгляне на цената нагоре, което се явява пряко нарушение на ЗВЕРБ и отрицателна последица за потребителите. Нямал е обективна икономическа обосновка, респ. правно основание, да извършва подобно завишаване на цената, като дружествените органи са действали с ясното съзнание, че пряката преследвана цел е да се закръгли цената на билета нагоре, от момента на въвеждане на еврото в Република България като официална парична единица и в период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове. Именно в този период законодателят е поставил по-високи изисквания към търговците и те следва да съобразят своето поведение с разпоредбата на чл. 15, и да следят икономическите показатели дали обективно влияят върху цената на предлаганите услуги. Заложените от националния законодател правила следва да се спазват с още по-голяма сила от обществения превозвач и същият да положи максимални усилия за приложение на най-добрата търговска практика, за да успее да се справи с предизвикателствата на съвременната пазарна икономика и с времевите по-строги регулации, въведени със ЗВЕРБ, с цел защита на потребителите. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗВЕРБ, разписва, че превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово понеблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите. Извършеното закръгляне на цената на 0,80 евро действително ще доведе до улеснение на кондукторите и шофьорите при разплащането с пътниците, но тази целесъобразност води до съществена незаконосъобразност в действията на търговеца, защото необосновано завишава цените. Завишаването на цените в този период трябва да бъде икономически обосновано, недискриминационно, да има пряка връзка с разходите, както и основаващо се на една прозрачна, последователна и устойчива методиката на ценообразуването, да има проверим алгоритъм, който да включва обективни критерии и в същото време да бъде предвидим за гражданите. При формиране на крайната цена на една обществена услуга, каквато е тази за билета в градския транспорт, за която потребителите плащат и по косвен път, чрез своите данъци, търговецът следва да спазва принципите на законност и добросъвестност, и да се ръководи от реалните икономически промени с преки последици върху цената. В този смисъл разумно би било цената да не се повишава, а да остане същата или още по-целесъобразно е да се намали и закръгли надолу. Последното обстоятелство ще бъде в синхрон с целта и принципите на ЗВЕРБ, ще затвърди законността в страната и ще бъде ясен пример за държавническо управление. Въпросното повишение на цената на хартиения билет субсумира всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява състава на административно нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, от обективна страна. И тъй като се касае за юридическо лице не стои въпроса с изследване на субективна страна, т. е. наличие на виновно поведение. С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите. Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Съдът намира обаче, че въпреки правилното установяване на нарушението, неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, вр. чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ, вр. чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, предвижда за конкретното нарушение на юридическото лице да се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв. В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 2600 евро (5085,16 лв.). По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя. Липсват посочени конкретни обстоятелства, които са мотивирали АНО да определи точно този размер на санкцията. Наложената в случая санкция в размер 5085,16 лв., по мнение на настоящия състав, от една страна се явява неоправдано завишена с оглед тежестта на нарушението, което е първо такова, и на второ място, незаконосъобразно е закръглена от АНО нагоре в противоречие с принципите и целите на ЗВЕРБ. Последното обстоятелство е недопустимо, още повече като се има предвид, че се осъществява от орган, който контролира именно тази порочна практика. Предвид изложеното наказателното постановление следва да се измени в частта му относно размера на наложената санкция, като според настоящия състав адекватно на извършеното нарушение се явява наказание "имуществена санкция" в минималния размер предвиден в закона, а именно 5000 лв. (2556,46 евро). Настоящият съдебен състав намира, че тази санкция се явява в съответствие с принципа за пропорционалност, като не превишава границите на необходимото за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Определеният размер на санкцията ще бъде ефективен и възпиращ, съразмерен на конкретното неизпълнение на задължението на жалбоподателя към държавата при осъществяване на търговската му дейност. В заключение, процесното наказателно постановление следва да бъде изменено единствено относно размера на санкцията, като бъде намалена от 2600 евро (5085,16 лв.) на 2556,46 евро (5000 лв.). С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза и на двете страни, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 218), съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство е в размер от 300 евро. Жалбоподателят има право на разноски, съразмерно с отменената част от наказанието „имуществена санкция“, в размер на 9,83 лв. (5,03 евро), които следва да се заплатят от НАП. На основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 130 до 190 лв. Предвид извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 130 лв. АНО има право на разноски, съразмерно уважената част от наказанието „имуществена санкция“, в размер на 127,82 лв. (65,35 евро), които следва да се присъдят в полза на НАП и да се заплатят от жалбоподателя. Така мотивиран, съдът