Решение № 1860 от 26.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 8252/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110208252 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН Образувано е по депозирана жалба от П. С. М., ЕГН ••••••••••, в качеството си на представляващ коалиция от партии (КП) „•••••“, чрез адвокат В. Т. – САК, с която оспорва наказателно постановление (НП) № ИК-57#5/28.03.2025 г., издадено от Председателя на Сметната палата на Република България, с което на основание чл. 478 вр. чл. 171, ал. 4 от Изборния кодекс (ИК) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 171, ал. 4 вр. ал. 2, т. 9 ИК. В жалбата са изложени пространните съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като се иска отмяната му. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон при издаването на НП, свързани с обстоятелството, че „•••••“ ООД не е рекламна агенция по смисъла на закона и че се касае за единствена поръчка на флаери, химикалки и запалки. Иска се отмяната на оспореното НП, а в условията на алтернативност, да бъде приложен чл. 28 ЗАНН и нарушителят бъде предупреден. Иска се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Т. с пълномощно по делото, който пледира за отмяната на оспореното НП. Излага допълнителни доводи в насока, че в случая не се касае за използване на услугите на рекламна агенция за извършване на рекламна кампания, а за еднократна сделка свързана с поръчка (отпечатване) на определен брой материали (флаери, запалки). Редовно призованата въззиваема страна – Председател на Сметната палата на Република България не се явява, представлява се от редовно упълномощен юрисконсулт – Д. И.-П.. Представителят на въззиваемата страна пледира в насока, че смята оспореното наказателно постановление за правилно и законосъобразно като моли за потвърждаването му. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят П. М. е законен представител (заедно и поотделно с В. М. Л.) на КП „•••••“, която е регистрирана с решение № •••••-ЕП/НС от 23.04.2024 г. в Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители за Народно събрание, проведени на 09.06.2024 година. На 24.05.2024 г. в гр. ••• от „•••••“ ООД била издадена фактура № ••••••••••, с получател политическа партия „•••••“ (ПП „•••••“) – представлявана от жалбоподателя М.. Фактурата била за заплащане по поръчка за изработка на флаери, химикалки и запалки, която била платена по банков път от ПП „•••••“. При извършен на 15.11.2024 г. одит от служители на Сметната палата, сред които и свид. Т. П.-С., заемаща длъжността старши одитор II степен в отдел 1 ПП, ОД СО на Сметната палата, се установило, че в нарушение на чл. 171, ал. 4 вр. чл. 171, ал. 2, т. 9 ИК, за цитираната горе поръчка на рекламни материали от „•••••“ ООД не била изпратена информация в законоустановения 7-дневен срок на хартиен и електронен носител за публикуване в Единния регистър по Изборния кодекс (ЕРИК). По време на проверката се открили и други две сходни нарушения. Установеното в хода на проверката било обективирано в констативен протокол от 21.11.2024 г. Въз основа на констатациите направени от одиторите, свид. Т. П.-С. съставила АУАН № ИК-57/21.11.2024 г. в присъствието на двама свидетели по съставяне на акта, в което посочила, че е извършено нарушение с правна квалификация чл. 171, ал 4, вр. чл. 171, ал. 2, т. 9 ИК. Така съставеният АУАН бил предявен за запознаване на упълномощено от П. М. лице – М. П., която го подписала без да отправи възражения и получила препис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта. Поради така съставения АУАН, на 28.03.2025 г., при идентично описание на фактическата обстановка било издадено и оспореното НП № ИК-57#5/28.03.2025 г., от Д. Г. – председател на Сметната палата на Република България, с което на основание чл. 478 вр. чл. 171, ал. 4 ИК наложил на жалбоподателя П. М. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 171, ал. 4 вр. чл. 171, ал. 2, т. 9 ИК. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: гласните – показанията на свид. Т. П.-С. и свид. М. П.; писмените – съдържащи се в административнонаказателната преписка. Съдът кредитира показанията на свид. Т. П.-С., същите са информативни относно установеното в хода на проверката, както и относно обстоятелствата по съставяне на АУАН. Показанията на разпитания свидетел са непротиворечиви и логични, като напълно съответстват на писмените доказателства по делото. Съдебният състав кредитира и показанията на свид. П., от които става ясно как се изготвя логото на коалицията/партията за участие в предизборна кампания. Същите са информативни относно обстоятелството по заявяване на материалите изготвени от посоченото горе юридическо лице. Приобщените по делото писмени доказателства са последователни, еднопосочни и съответни и на изложеното от свидетелите в хода на съдебното следствие. Между страните не се спори относно фактите. Доказателствената маса в косонанс изгражда възприетата от съда фактическа обстановка, като същата е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, депозирана в законоустановения срок – НП е връчено на жалбоподателя на 12.05.2025 г., видно от приложеното в преписката известие за доставяне, а жалбата е входирана в деловодството на Сметната палата на Република България на 22.05.2025 година. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица. Акта и оспореното наказателно постановление са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, както и при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, констатираното нарушение е изчерпателно и ясно описано. Поради изложеното съдът приема, че при издаването на НП № ИК-57#5/28.03.2025 г. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на административнонаказателния процес и не следва отмяната му на формално основание и спорът следва да бъде разгледан по същество. Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 вр. ал. 2, т. 9 от Изборния кодекс по време на предизборната кампания партиите изпращат на Сметната палата в 7-дневен срок новопостъпилата информация на хартиен и електронен носител за включване в регистъра, като в случая се касае за наименованията на рекламните агенции, с които партиите работят. В случая е неоснователно твърдението на въззивния жалбоподател, че случая не касаел работа с рекламна агенция. Следва да се приеме, че чрез възлагане на работата на „•••••“ ООД, дружеството е действало именно като рекламна агенция, тъй като е изработило материали, чрез които да се разпространява логото на коалицията от партии, от която политическата партия е част, както и на политическата партия (ПП „•••••“), което по своето естество е изготвяне на рекламни материали. За тази дейност, преценката не следва да минава единствено през призмата на вписания предмет на дейност на юридическото лице, а следва да се отчете действително извършената дейност. От доказателствената маса по делото безспорно се установи, че П. М. в качеството си на представляващ КП „•••••“ не е изпратил в установения в закона 7-дневен срок в Единния публичен регистър (по чл. 171, ал. 1 ИК) информация за наименованието на рекламна агенция „•••••“ ООД за включването му в регистъра по чл. 171, ал. 1 от ИК. В чл. 478 ИК е предвидено административно наказание „глоба“ в размер от 3000 до 10 000 лева за неподаване на информация чл. 171, ал. 2 и ал. 4 ИК за вписване в ЕРИК, която се налага на лицето, което представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията. В настоящият случай правилно е определен и субекта на отговорност, а именно жалбоподателят М.. От писмените доказателства по делото се установява безспорно, че отговорна партия в цитираната коалиция е именно ПП „•••••“, с представител П. С. М., който е и представляващ коалицията от партии заедно и поотделно с В. М. Л.. В настоящия случай заявката за изготвяне на рекламните материали (флаери, химикалки и запалки) е от страна на ПП „•••••“, което обуславя и правилното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Административното наказание в конкретния случай е определено в минималния законоустановен размер от 3000 лева и съдът няма правомощие да го намали. По въпроса за приложението на чл. 28 ЗАНН, съдебният състав намира, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други от този тип. Нарушението е с формален състав и се осъществява с бездействие. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в цялост. В настоящия случай не е отправена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна (която би имала право на присъждане на разноски с оглед изхода на делото), поради което такова не следва и да бъде присъждано. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд