Решение № 2441 от 2.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 443/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е образувано по касационна жалба на „Керасус лоджистик“ООД [населено място], представлявано от управителя М. К., подадена чрез пълномощник – адв. П. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Решение №62 от 16.02.2026 г. по АНД № 1676/2025 год. на Районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление (НП) №24-2500098 от 23.05.2025 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Стара Загора, като нарушението е преквалифицирано от такова по чл.13, ал.1 във връзка с чл.79, ал. 4 във връзка с чл.77, ал.3 във връзка с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) в такова по чл.13, ал.1 във връзка с чл.79, ал.4 във връзка с чл.77, ал.2 от ЗТМТМ и размера на наложената имуществена санкция е намален от 8 000.00 лв. на 3 000.00 лв. Със същото решение „Керасус лоджистик“ООД е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 24.92 евро, а Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] е осъдена да заплати на „Керасус лоджистик“ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 191.73 евро. Оплакванията в жалбата са за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че извършването на вмененото му нарушение е доказано по безспорен начин, както и извода му, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила, в т. ч. и на изискванията за тяхното съдържание. Твърди, че в решението не са обсъдени и съответно не е даден отговор на всички направени от него възражения, както и че не са изложени конкретни мотиви за липсата на основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, като не е извършена и преценка дали и доколко наложената санкция не нарушава принципа за пропорционалност. По тези съображения по е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което НП да бъде отменено, като незаконосъобразно. Претендира за направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директор на ДИТ Стара Загора, чрез процесуалния си представител – упълномощен юрисконсулт К. М., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „Керасус лоджистик“ООД срещу наказателно постановление № 24-2500098 от 23.05.2025 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение №24-2500098 от 24.04.2025 год., с което на основание чл.79, ал.4 във връзка с чл.77, ал.3 във връзка с ал.2 от ЗТМТМ на „Керасус лоджистик“ООД в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 8 000.00 лв. за повторно извършено нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ – не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети страни. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена проверка на 01.04.2025 год., 14.04.2025 год. и 24.04.2025 год. по документи в ДИТ [населено място] е установено, че „Керасус лоджистик“ООД в качеството си на работодател е наело на работа на 28.02.2025 год. с трудов договор №199/28.02.2025 год. в [населено място] чужденеца – гражданин на трета държава (Република Турция) И. С., дата на раждане: [дата]год., като „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на Република България. Повторността на нарушението е обосновано с влязло в сила на 12.03.2025 год. наказателно постановление № 24-2300064 от 07.04.2023 год. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и на изискванията на ЗАНН за тяхното съдържание, както и че извършването от „Керасус лоджистик“ООД на вмененото му нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ е доказано, но доколкото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, при описание на нарушението не е посочено, че същото е извършено в условия на повторност, и не е цитирано влязлото в сила наказателно постановление №24-2300064 от 07.04.2023 год., влязло в сила на 12.03.2025 год., било недопустимо налагането на наказанието по квалифицирания състав. С оглед на това наказателното пастановление е изменено, като нарушението е преквалифицирано от такова по чл.77, ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с чл.13, ал.1 от ЗТМТМ в такова по чл.77, ал.2 във връзка с чл.13, ал.1 от ЗТМТМ и размера на наложената имуществена санкция е намален от 8 000.00 лв. на 3 000.00 лв. Предвид изхода от делото „Керасус лоджистик“ООД е осъдено да заплати на ДИТ Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 24.92 евро, а ДИТ Стара Загора е осъдена да заплати на „Керасус лоджистик“ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 191.73 евро. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. По делото са представени трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), длъжностна характеристика, карта за предварителен медицински преглед, служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност на труда и удостоверение за регистрация в НАП, от съвкупната преценка на които се установява, че на 28.02.2025 год. в [населено място] касаторът е наел на работа като „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“ И. С., който е гражданин на Република Турция, видно от приложените към делото копия на паспорта му и на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, издадени от турските власти, т. е. гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ: „гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Последният според представена по делото справка от ОД на МВР Стара Загора не фигурира в масивите на МВР, което изключва възможността да е законно пребиваващ на територията на Република България. Следователно единственият извод е, че гражданинът на трета държава И. С. към датата на наемането му на работа от касатора е незаконно пребиваващ на територията на Република България, поради липса на изрично издадено за това разрешение от органите на МВР. Съгласно §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ, към който препраща §1, т.14 от ЗТМТМ, „незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой се преценя в производство, което следва да започне по молба на чуждия гражданин, като посочи и основанията, на които обосновава искането си пребиваване. В случая, доколкото няма данни, а и не се твърди лицето да е имало издадено разрешение за пребиваване, то обосновано е прието както от административнонаказващия орган, така и от районния съд, че е изпълнен фактическия състав на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ. Не са налице обстоятелства, които да обосноват маловажност на случая, съответно прилагането на чл. 28 от ЗАНН, и се споделя извода на районния съд, че нарушението не е извършено повторно, макар и не по изложените в решението мотиви. На първо място действително в съставеният акт за установяване на административно нарушение е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност. Повторността не влияе на квалификацията на нарушението като такава по чл.13, аял.1 от ЗТМТМ. Такива мотиви относно наличие на повторност следва да се съдържат в наказателното постановление, тъй като именно наказващия орган преценя дали това нарушение е повторно и дали е налице влязло в сила друго наказателно постановление за идентично нарушение. В случая това е сторено, като е посочено и влязлото в сила наказателно постановление №24-230064, влязло в законна сила на 12.03.2025 год., наложено на дружеството имуществена санкция в размер на 4 000.00 лв. В конкретния случая обаче, повторността следва да се прецени към датата на извършване на административното нарушение – 28.02.2025 год., а не към датата на издаване на наказателното постановление. Доколкото изрично е посочено в обжалваното наказателно постановление, че предходното такова №24-2300064 е влязло в законна сила на 12.03.2025 год., то очевидно е че към 28.02.2025 год. не са налице законовите предпоставки нарушението да се квалифицира като повторно. Настоящия съдебен състав намира, че кака наложената от съда санкция след преквалификацията на нарушението е в размер, близък до минималния, предвиден в чл.77, ал.2 от ЗМТМ, съответно съобразена е с правилата по чл.27 от ЗАНН, предвид което и с оглед на изложеното по-горе касационната инстанция намира, че не е налице релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационната инстанция не констатира и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждането на делото от въззивния съд и постановяване на обжалвания съдебен акт. Районният съд е обсъдил събраните от него доказателства и не е изопачил тяхното съдържание, нито доказателствената им стойност. Изводите му за процесуалната законосъобразност на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление кореспондират със съдържанието им и обстоятелствата на тяхното съставяне и предявяване/връчване, а не обсъждането на всички направени възражения не е съществено, тъй като в случая с оглед на данните по делото обсъждането им не би довело краен резултат, различен от постановения от съда. Предвид това не е налице и релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По тези съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъден ответника по касация да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] /юридическото лице в която структура е наказващия орган/ сумата от 100.00 евро, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в съдебното производство за касационната инстанция, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.38 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд