Решение № 436 от 13.10.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 500/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. С решение 15 от 26.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1668/2024 г. по описа на РС-Елин Пелин, е признато за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, ЕИК ..........., с адрес град София, п.к.1606, бул. Македония“ № 3, че дължи на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – София, с ЕИК ..........., сумата в размер на 290.31 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Щета № ..............., заедно със законната лихва, считано от 06.06.2023г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – София, сторените в заповедното производство – ч.гр.д. № 30841/23г. по описа на СРС разноски в общ размер на 385.00 лева и направените в производството по гр.д. № 1668/24г. по описа на РС Елин Пелин разноски в общ размер на 550.00 лева. Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Поддържа, че ищецът не е представил действащи към датата на ПТП – 19.06.2021 г., Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, а представените не съдържат подпис на страните и дата и са неотносими, поради което застрахователният риск е недоказан. Сочи, че в полицата е посочено единствено покритие „Пълно каско“ с допълнителни покрития „Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“, без покритие за риска „гуми“. Твърди, че липсва протокол за ПТП, водачът не е уведомил органите на МВР, не е изготвен снимков материал на мястото и на препятствието, а в заявлението за изплащане на обезщетение са посочени различни дата и място на събитието. Навеждат се доводи, че представените частни документи нямат обвързваща доказателствена сила, оспорени са и противоречат на показанията на свидетеля, а заключението на САТЕ е изготвено въз основа на твърденията на застрахования и установява само възможен механизъм на ПТП. Поддържа, че застрахователят не е извършил проверка за наличие на изключени рискове по Общите условия и че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като водачът се е движил с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност – намаляване на обезщетението поради съпричиняване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез адв. М. В. - САК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че с исковата молба са представени застрахователната полица и Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“, които съдържат подпис и дата, а и липсата на подпис не води до недействителност на застрахователния договор съгласно т. 2а от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Сочи, че плащането на обезщетението е отделено като безспорно в доклада по делото и че покритието „Пълно каско“ обхваща частичната щета, като увреждането на гумите не е изключено от застрахователното покритие. Излага, че съставянето на протокол за ПТП от органите на МВР не е било задължително, тъй като случаят не попада в хипотезите на чл. 125 ЗДвП. Поддържа, че механизмът на ПТП се установява от писмените доказателства, преценени заедно с показанията на водача и пътника в автомобила и с неоспореното заключение на САТЕ, според които на 19.06.2021 г. на път I-8 в посока с. Нови хан автомобилът е попаднал в необезопасена и необозначена дупка, вследствие на което са увредени предната дясна гума, джантата и прагът. Оспорва възражението за съпричиняване като недоказано и поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя, което представлява противоправно бездействие по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Моли обжалваното решение да се потвърди и претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Елин Пелин решение, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: РС-Елин Пелин е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени искове за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 290, 31 лева, представляваща главница по регресна претенция, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Щета № ..............., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -06.06.2023 г. до окончателното изплащане. В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло. Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното. Видно е от застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ........../..............г., че същата има за обект лек автомобил марка “Шкода Супърб”, с ДК№ ............., като застрахован бил „Порше Мобилити БГ“ ЕООД, а застраховател – ищецът в производство. Срокът на застрахователното покритие е от 14.05.2021 г. до 13.05.2022 г. Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от договора, клаузата „Пълно Каско“ покрива всички рискове от щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“. Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № ..............., от които е видно, че са били изготвени опис и оценка на щетите. Видно от платежно нареждане от 30.06.2021 г., ищцовото дружество е изплатило на Интер Карс България ЕООД сумата от 290, 31 лева. Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 290,31 лева. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 19.06.2021г., на Път I-8 в посока с. Нови хан, Община Елин Пелин, обл. Софийска, преди разклона за логистичен парк “ Ист Ринг”, е настъпило ПТП, при което е било увредено ППС - л.а. “Шкода Супърб”, с ДК№ ................ Автомобилът е управляван от М. Н. Б.. Причина за настъпване на ПТП е преминаване през дупка на пътното платно, която не е била обозначена и обезопасена. В резултат на това са увредени предна дясна гума, предна дясна лята джанта и десен праг на лекия автомобил. Всички увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на увредата, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 290,31 лева. От показанията на свидетел М. Б. се установява, че на 19.06.2021 г. е управлявал лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ............ по пътя от АМ „Тракия“ към с. Нови хан, извън населено място, в светлата част на денонощието. Пътното платно е било двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, като по пътя са се движели и други автомобили. Дупката се е намирала приблизително в средата на неговата лента за движение и той е преминал през нея с предната дясна гума. Не е спрял веднага, а е продължил движението, докато датчикът на автомобила не е сигнализирал за спад на налягането в гумата. Тогава е спрял и е установил, че предната дясна гума е спукана, както и че има деформация на десния праг от същата страна. Не може да посочи размерите на дупката (дълбочина и широчина), тъй като не е спрял на мястото. Според него дупката не е била обозначена и не е имало знаци за неравност на пътя. Сочи, че впоследствие, минавайки по същия път, е видял, че на мястото се извършва ремонт. Уведомил е застрахователя в работен ден и потвърждава, че подписът в предявената му декларация на л. 31 от делото е негов. Свидетелката З. Б. заявява, че е пътувала като пътник в автомобила, управляван от съпруга , когато са спукали гума. Събитието е било отдавна и не си спомня кога е станало, нито точното място, а само че е било на извънградски път в светлата част на денонощието. Усетили са, че са минали през нещо, след което са отбили, слезли са и са сменили гумата, без да се връщат на мястото. Не може да посочи колко време е минало до спирането. Не е оглеждала лично автомобила и знае само за спуканата гума, като останалите щети, ако е имало такива, е установил съпругът , който се е занимавал и с уведомяването за ПТП. Потвърждава, че подписът в предявената декларация на л. 31 от делото е неин. Въззивният съд се доверява на заключението по СТЕ, т. к. същото е изготвено при обективна и професионална преценка на фактите, обосновано е логически, а и не е оспорено от страните. Кредитират се и показанията на разпитаните свидетели по делото, които кореспондират със заключението и събраните писмени доказателства. Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи. В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В §1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него. Ангажирането на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа. С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. В настоящия случай е доказано, че между ищеца и „Порше Мобилити БГ“ ЕООД е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 290,31 лева. Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба. Неоснователни са възраженията на въззивника, че ПТП не било посетено от КАТ. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/, каквато не е хипотезата в случая. В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г. /. са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/. Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В случая от свидетелските показания на св. М. Б. и св. З. Б. се установява, че спуканата гума била сменена и автомобилът продължил пътя си, тъй като е могъл да се придвижи на собствен ход. Ето защо, водачът на ППС не е имал законово задължение за уведомява органите на КАТ. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел и заключението на автотехническата експертиза, от които се установява механизмът на произшествието, както и причинените имуществени щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което и възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е неоснователно. Неоснователно е и възражението на ответника, че процесната щета не попада в покритите застрахователни рискове по застрахователния договор. В Глава трета от ОУ - „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, в т. 6.3. е разписано, че за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. Изключенията за гумите се отнасят само до кражба на колела, джанти, гуми и тасове (клауза „Пълно каско“) и до разходите на асистанс компанията за подмяна и ремонт на гуми. По делото остана недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по средни пазарни цени. В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице това е сумата от 290.31 лева. Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.06.2023 г. - до окончателното му заплащане. С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по делото не се ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея. Тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна – в случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе. По изложените съображения атакуваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено. Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция, а именно – сумата от 245, 42 евро за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, за което е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално плащане. По изложените съображения, съдът