Решение № 5017 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 465/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закон за социално подпомагане (ЗСП). Образувано е по жалба на Л. К. К., [ЕГН] срещу Заповед № ЗСП/Д-В/21596/27.11.2025 г. издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, на основание чл. 4, ал. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, с която й е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2025/2026 г. (от 1.11 до 31.03). Посочената заповед е обжалвана по административен ред и с Решение № 03-РД06-0003/16.01.2026 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - Варна, жалбата е отхвърлена. Жалбоподателката сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и постановяването й в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че неправилно е отказана целевата помощ, тъй като разпоредбата на чл. 2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление касае отпускането на месечни помощи, а не на целеви. Излагат се аргументи, че за специалността, в която е записана в редовна форма на обучение, не е приложимо изискването да бъде регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“. Счита че дистанционната форма на обучение не е задочна, а е приравнена на редовна. Дистанционната форма на обучение е алтернативен метод за получаване на същото образование, което би получил студент в редовна форма обучение. Според Закона за висшето образование и свързаните с него наредби формите на обучение във висшите учебни заведения са редовна и задочна форма. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, не се явява, не се представлява. С молба жалбата се поддържа на изложените в нея основания. Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна в депозирана по делото молба посочва, че за да се отпусне целева помощ за отопление лицата следва да отговарят на допълнителни изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /ППЗСП/. В ал. 1, т. 7 на чл. 10 от ППЗСП са предвидени допълнителни изисквания към лица, кандидатстващи за целевите помощи, а именно същите да са регистрирани в Бюрото по труда най-малко три месеца преди подаване на заявление-декларация. Изключение от посоченото императивно правило се допуска за учащи редовна форма на обучение във висше учебно заведение. Твърди се, че в случая жалбоподателката е студент в дистанционна форма на обучение, а не редовна. Пояснява се, че в чл. 42, ал. 10 от Закона за висшето образование /ЗВО/ формите на обучение са редовна, задочна, вечерна и дистанционна. Тъй като в Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционната форма на обучение във висшите училища е определена като организация на учебния процес, при която преподавателят и студентът са разделени по местонахождение, то дистанционната форма на обучение не може да се бъде възприета като редовна. Отправено е искане да се отхвърли жалбата. Направено е възражение за прекомерност на разноските, ако се претендират такива от жалбоподателката. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: От Л. К. К. е подадено Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-В/21596/31.10.2025 г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Към заявлението са приложени: Уверение № 80/23.09.2025 г., издадено от гл. специалист в Университет за национално и световно стопанство, факултет „Управление и администрация“, относно обстоятелството, че Л. К. е записана редовна форма на обучение в Университет за национално и световно стопанство, в специалност Маркетинг. Приложени са и Разписка № 0200026239951141/13.07.2025 г. за заплащане на такса за обучение през 2025/2026 г. в размер на 966.74 лева, както и Разписка № 0200026102360420/30.06.2025 г. за заплащането на кандидатстудентска такса в размер на 60 лева. Във връзка с подаденото заявление, на 27.11.2025 г. е изготвен Социален доклад от социален работник, в който е описано, че Л. К. е на 19 години, неомъжена, студентка в редовна форма на обучение по специалност „Маркетинг“ в УНСС. В графа други констатирани обстоятелства е записано, че специалността „Маркетинг“ в УНСС - София се изучава редовна и дистанционна форма на обучение, като към момента на подаване на заявлението-декларация, лицето не работи и няма доходи от трудова дейност, не е регистрирана в Бюрото по труда, като лице търсещо активно работа. Родителите й са [семейно положение] и няма потребност от социални услуги. Направена е преценка за отказ на целевата помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 10, ал.3, т. 8 от ППЗСП – К. не е регистрирана в бюрото по труда, като същата е студентка първа година в УНСС – София по специалност „Маркетинг“ за учебната 2025/2026 г. има предвидена редовна и дистанционна форма на обучение. Оспорената Заповед № ЗСП/Д-В/21596/27.11.2025 г. е издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, на основание чл. 4, ал. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, с която на Л. К. К. е отказана целева помощ за отопление поради обстоятелството, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 10, ал.3, т. 8 от ППЗСП – не е регистрирано в Дирекция „Бюро по труда“ и същата е студент първи курс в УНСС – София по специалност „Маркетинг“, като за учебната 2025/2026 г. е предвидена редовна и дистанционна форма на обучение. Заповедта е оспорена по административен ред пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РДСП/ – Варна, който с Решение № 03-РД06-0003/16.01.2026 г. по реда на чл.13, ал. 5 ЗСП е потвърдил същата, излагайки мотиви, че за възникване на правото на целева помощ за отопление следва да са изпълнени кумулативно две изисквания – лицата и семействата да имат определен средномесечен доход и да отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В случая лицето, подало заявление-декларация, като безработно лице следва да отговаря на изискването да е регистрирано в Дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 3 месеца преди подаване на заявлението-декларация за социална помощ. Пояснено е, че с чл. 10, ал.3 т. 8 ППЗСП е предвидено изключение на това условие, като регистрация в Дирекциите „Бюро по труда“ не се изисква за лица, които учат във висше училище по специалност, за която е предвидено само редовна форма на обучение. Формиран е извод, че К. няма право да получи заявена целева помощ, тъй като за специалността, в която тя е записана, предвижда редовна и дистанционна форма на обучение. Директорът на РДСП – Варна е посочил, че формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни, като дистанционна форма на обучение е такава, при която обучението се реализира чрез дигитални технологии за управление на учебния процес и други специфики, характерни за този вид обучение. Въз основа на тези съображения директорът на РДСП – Варна е отхвърлил жалбата. В посоченото решение е посочено, че се издава от директор Д. К., като от Заповед № ЧР-1 460/26.03.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане се установява, че К. е директор на РДСП – Варна. При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Решение № 03-РД06-0003/16.01.2026 г. на директора на РДСП – Варна е съобщено на 05.02.2026 г. на жалбоподателката. Жалбата е подадена на 17.02.2026 г., видно от поставеното пощенско клеймо на пощенския плик /л. 12 от делото/, в изискуемия по чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от надлежна страна с правен интерес. Поради отхвърляне на жалбата с Решение 03-РД06-0003/16.01.2026 г. на директора на РДСП – Варна, пред Адм. съд – Варна е подадена жалба против Заповед № ЗСП/Д-В/21596/27.11.2025 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, съобразно чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, вр. чл.13, ал.6 ЗСП. Жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, съобразно чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. При издаването на заповедта, органът е действал в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Заповедта има съдържанието, предвидено в общата норма на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като е издадена по образец съгласно изискването на чл. 28, ал. 1 от ППЗСП. Обжалваната заповед е мотивирана. Изложени са фактическите и правни основания за издаването й, в съответствие с чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Съобразно чл. 27, ал. 1 от ППЗСП е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад. Оспорената заповед е издадена при липса на допуснати процесуални нарушения. За да постанови отказ от предоставяне на заявена помощ, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е достигнал до извод, че заявителката на помощта не отговаря на допълнителни изисквания, регламентирани в чл. 10, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 8 ППЗСП, а именно, че лицето не е регистрирано в Дирекция „Бюро по труда“, съответно за специалността, в която е записана редовно обучение, за учебната 2025/2026 г. са предвидени редовна и дистанционна форма на обучение. Съгласно чл.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, с тази наредба се определят условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. По смисъла на §2 ДР от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. "Отоплителен сезон" е периодът от 1 ноември до 31 март. След като предвидената помощ за отопление е само за определен период от годината от 1 ноември до 31 март, следва че това е целева помощ, а не месечна. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Посочената разпоредба препраща към ППЗСП, съответно към изискванията за месечни помощи, но това не прави помощта за отопление месечна. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателката, че е следвало с оспорената заповед да се определи месечна помощ. Съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 7 от ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия: безработните лица да са регистрирани в Дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 3 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ. Предвидено е с чл. 10, ал.3, т.8 ППЗСП, че не се изисква регистрация по ал. 1, т. 7 в дирекциите "Бюра по труда" за отпускане на месечни помощи на лица, които учат във висше училище по специалност, за която е предвидена само редовна форма на обучение. От събраните в административното производството доказателства се установява, че К. е записана в редовна форма на обучение по специалност „Маркетинг“ в УНСС – София, за учебната 2025/2026 г. и по специалността са предвидени редовна и дистанционна форма на обучение. Дистанционната форма на обучение, съгласно чл. 42, ал. 10 от Закона за висшето образование, е форма на обучение във висшите училища наред с редовната, задочната и вечерната. Чл. 1, ал. 2 от Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища /НДИОДФОВУ/ предвижда, че дистанционната форма на обучение е форма за придобиване на висше образование, при която обучавани, преподаватели и администратори могат да са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологии, методи и средства на електронното обучение. Съгласно чл. 3, ал. 3 от НДИОДФОВУ, дистанционната форма на обучение е равнопоставена на редовната форма на обучение по отношение на съдържанието на учебния план, изискван брой кредити за съответната специалност, диплома за придобита образователно-квалификационна степен и професионална квалификация. След като дистанционната форма на обучение е равнопоставена на редовната, следва да се приеме, че е предвидена единствено редовна форма на обучение за специалност „Маркетинг“ в УНСС - София. Ответникът незаконосъобразно е приел, че дистанционната форма на обучение е равнозначна на задочна форма на обучение, в нарушение на чл. 3, ал.3 от НДИОДФОВУ. Жалбоподателката отговаря на изискването предвидено с чл.10, ал.3, т.8 от ППЗСП, вр. чл. 2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за предоставяне на целева помощ за отопление. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на ответника за ново произнасяне по искането на жалбоподателката за отпускане на целева помощ за отопление, съобразно мотивите на настоящото решение. На основание чл.174 от АПК следва да се определи на ответника 7 – дневен срок за произнасяне, считано от получаване на административната преписка и настоящото решение, съгласно чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.